РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
16 септември 2015 година(*)
„Обжалване — Публична служба — Срочно наети служители — Договор за определен срок — Решение да не бъде подновяван — Член 8, първа алинея от УРДС — Преобразуване на договор за определен срок в договор за неопределено време — Пълен съдебен контрол“
По дело T‑231/14 P
с предмет жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 5 февруари 2014 г., Drakeford/EMA (F‑29/13, СбПС, EU:F:2014:10), с която се иска отмяната на това решение,
Европейска агенция по лекарствата (EMA), за която се явяват T. Jabłoński и N. Rampal Olmedo, в качеството на представители, подпомагани от D. Waelbroeck и A. Duron, avocats,
жалбоподател,
подпомагана от
Европейската комисия, за която се явяват J. Currall и G. Gattinara, в качеството на представители,
от
Европейската агенция по химикали (ECHA), за която се явяват M. Heikkilä и E. Maurage, в качеството на представители,
от
Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), за която се явяват H. Caniard и V. Peres de Almeida, в качеството на представители,
от
Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), за който се явяват D. Detken, S. Gabbi и C. Pintado, в качеството на представители,
и от
Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), за който се явяват J. Mannheim и A. Daume, в качеството на представители,
встъпили страни,
като другата страна в производството е
David Drakeford, с местожителство в Дъблин (Ирландия), за когото се явяват S. Orlandi и T. Martin, avocats,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите),
състоящ се от: M. Jaeger (докладчик), председател, S. Papasavvas и G. Berardis, съдии,
секретар: L. Grzegorczyk, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 април 2015 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
1 С жалбата си Европейската агенция по лекарствата (EMA) иска отмяна на решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 5 февруари 2014 г., Drakeford/EMA (F‑29/13, СбПС, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:F:2014:10), с което Съдът на публичната служба отменя решението да не се подновява договорът на г‑н David Drakeford.
Фактическата обстановка, първоинстанционното производство и обжалваното съдебно решение
2 Фактите по спора са изложени в точки 4—19 от обжалваното съдебно решение, както следва:
„4 На 30 октомври 1996 г. ЕМА назначава жалбоподателя, считано от 16 ноември 1996 г., като служител със спомагателни функции за срок от една година, за да изпълнява функциите на координатор в областта на информационните технологии в едноименната секция (наричана по-нататък „ИТ секцията“) към отдел „Техническа координация“.
5 След като издържа изпитите в процедура за подбор на срочно наети служители, той сключва с ЕМА договор, съгласно който, считано от 1 февруари 1997 г., в качеството на срочно нает служител от степен A 5 по член 2, буква а) от УРДС му е възложено да изпълнява функциите на главен администратор за срок от пет години с възможност за подновяване. Той продължава да изпълнява функциите си в ИТ секцията.
6 На 15 ноември 1998 г. жалбоподателят е назначен за заместник-началник на ИТ секцията. Определен е и за временно изпълняващ длъжността началник на ИТ секцията през периода 2001—2003 г.
7 Към момента на изтичането му на 1 февруари 2002 г. срокът на договора на жалбоподателя като срочно нает служител е продължен за нови пет години.
8 С допълнение към договора от 6 август 2002 г. жалбоподателят е повишен в степен A 4.
9 След като издържа изпитите във външна процедура за подбор за длъжността началник на ИТ секцията, на 15 април 2003 г. жалбоподателят сключва с ЕМА договор като срочно нает служител от степен A 4 по член 2, буква а) от УРДС. Този договор с петгодишен срок с възможност за подновяване влиза в сила на 1 май 2003 г.
10 На 1 май 2004 г. след реформата в Правилника степента на жалбоподателя е преименувана на A*12.
11 С допълнение, подписано от органа, оправомощен да сключва договори, и от жалбоподателя съответно на 14 и на 15 август 2007 г., договорът на жалбоподателя е продължен за нов петгодишен срок, считано от 1 май 2008 г.
12 С паметна записка с дата 5 юни 2009 г. жалбоподателят е уведомен за назначаването му за началник на секцията по информационни технологии и комуникация към едноименния отдел (наричан по-нататък „отдел ИТК“) във връзка с вътрешното преструктуриране на Агенцията.
13 На 15 септември 2011 г. началникът на секция „Човешки ресурси“ към отдел „Администрация“ уведомява жалбоподателя, че е включен в списъка на лицата, издържали изпитите в процедурата за подбор на кандидати за длъжността началник на отдел ИТК, списък, валиден до 31 декември 2012 г.
14 На 30 юли 2012 г., тоест девет месеца преди изтичането на срока на договора на жалбоподателя, служителите на секция „Човешки ресурси“ на ЕМА изпращат на началника на отдела на жалбоподателя формуляр във връзка с евентуалното подновяване на договора му. На 17 август 2012 г. началникът на отдела на жалбоподателя издава становището, че „не е необходимо да се предприемат действия за подновяването на договора“ на жалбоподателя.
15 Следвайки това становище, с писмо от 30 август 2012 г. изпълнителният директор, в качеството на орган, оправомощен да сключва договорите, уведомява жалбоподателя, че договорът му ще бъде прекратен на 30 април 2013 г. (наричано по-нататък „решението от 30 август 2012 г.“) и че „в интерес на Агенцията [ще бъде] освободен при условията на неактивна заетост, считано от 1 септември 2012 г. до изтичането на договора му“.
16 С писмо от 31 август 2012 г. жалбоподателят оспорва освобождаването му в незабавен принудителен отпуск, като поддържа, че с оглед на приложимата правна уредба след близо шестнадесет години служба за ЕМА би трябвало да бъде смятан за „постоянен служител“. На същия ден органът, оправомощен да сключва договори, отговаря на жалбоподателя, че договорът му, сключен за пет години на 15 април 2003 г., считано от 1 май 2003 г., е бил продължен на 1 май 2008 г. за срок от пет години. С писмо от 3 септември с.г. жалбоподателят е уведомен за административните формалности във връзка с освобождаването му от ЕМА.
17 На 12 септември 2012 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) жалбоподателят подава жалба до ЕМА против решението от 30 август 2012 г., като се позовава на обстоятелството, че от 1997 г. с него пет пъти без прекъсване са сключвани или подновявани договори за наемането му като срочно нает служител, поради което служебното му правоотношение се е преобразувало в безсрочно. В подкрепа на довода си за това преобразуване жалбоподателят изтъква и безукорната си и съществена работа в служба на Агенцията. На 15 октомври 2012 г. той подава допълнение към жалбата, в което предявява, първо, искане за преобразуване по право на последния му договор на основание член 8 от УРДС в договор за неопределено време, считано от датата, на която вторият му петгодишен договор като срочно нает служител е заменен с новия договор, сключен на 15 април 2003 г., второ, искане за преобразуване на първия му договор като служител със спомагателни функции, влязъл в сила на 16 ноември 1996 г., в договор на срочно нает служител, така че второто подновяване на договора му всъщност да е от „9 май 2001 г.“, и трето, искане да му се изплати обезщетение в размер на 10 000 EUR за вредите, които е претърпял в резултат от незаконното му освобождаване в принудителен отпуск.
18 На 19 декември 2012 г. органът, оправомощен да сключва договори, отхвърля жалбата от 12 септември 2012 г., допълнена с писмото от 15 октомври с.г., по съображение че срочният договор, който влиза в сила на 1 май 2003 г., е подновяван само веднъж, а при липса на второ подновяване по смисъла на член 8 от УРДС не може да се смята за договор за неопределено време.
19 На 24 декември 2012 г. жалбоподателят подава нова жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника, този път против решението от 19 декември 2012 г., доколкото с него са отхвърлени исканията му за преобразуване на първоначалния му договор на служител със спомагателни функции в договор на срочно нает служител и на договора му на срочно нает служител за определен срок — в договор на срочно нает служител за неопределено време, и отправя до Агенцията искането конкретно да обсъди възможностите за подновяване на последния договор. Новата жалба, към която е приложено и искането за подновяване на договора, е отхвърлена от органа, оправомощен да сключва договори, с писмо от 26 февруари 2013 г. (наричано по-нататък „решението от 26 февруари 2013 г.“)“.
3 На 28 март 2013 г. г‑н Drakeford подава жалба в секретариата на Съда на публичната служба, с която иска да бъдат отменени решенията от 30 август 2012 г. и 26 февруари 2013 г. и ЕМА да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 25 000 EUR за претърпените неимуществени вреди. ЕМА поддържа главно, че жалбата следва да бъде отхвърлена като отчасти недопустима и при всички случаи неоснователна, а при условията на евентуалност — че следва да бъдат отхвърлени исканията за осъждането ѝ да заплати съдебните разноски и да изплати 25 000 EUR на г‑н Drakeford, както и всяко искане за обезщетение за твърдените, на този етап неустановени имуществени вреди, като освен това моли г‑н Drakeford да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
4 Най-напред Съдът на публичната служба постановява, че е недопустимо искането да се отмени решението от 26 февруари 2013 г. в частта, в която с него се отхвърлят исканията за подновяване на договора на г‑н Drakeford, за преобразуване на договора му на служител със спомагателни функции в договор на срочно нает служител и за преобразуване на договора му на срочно нает служител за определен срок в договор за неопределено време.
5 След това, в точка 47 от обжалваното съдебно решение, Съдът на публичната служба уважава искането на г‑н Drakeford за отмяна на решението от 30 август 2012 г., като приема, че изразът „всяко последващо подновяване“ в член 8, първа алинея, трето изречение от Условията за работа на другите служители (наричани по-нататък „УРДС“) се отнася до всяко действие, с което към момента на изтичането на определения срок на назначението на срочно нает служител по смисъла на член 2, буква а) от УРДС се продължава служебното му правоотношение с работодателя в качеството на такъв служител, включително когато това подновяване е съпътствано с повишаване в степен или промяна в изпълняваните функции. Съдът на публичната служба добавя, че въпросът би стоял другояче само ако новият договор попада в обхвата на друг правен режим или отразява обрат в кариерата, изразяващ се например в същностно изменение на естеството на изпълняваните от съответния служител функции.
6 Съдът на публичната служба се мотивира с целта на член 8, първа алинея от УРДС, а именно да се гарантира стабилност на работното място, и с принципа на равно третиране, за да заключи, че решението от 30 август 2012 г., издадено с оглед на констатация за наличието на срочно служебно правоотношение, е в разрез с член 8, първа алинея от УРДС.
7 Накрая, що се отнася до имуществените вреди, Съдът на публичната служба осъжда ЕМА да заплати на г‑н Drakeford — за периода от изтичането на срока на договора му на срочно нает служител за определен срок до датата на обявяването на обжалваното съдебно решение — разликата между сумата на възнаграждението, което би получавал, ако бе останал на работа, и сумата на възнагражденията, хонорарите, обезщетенията за безработица и всички други заместващи дохода обезщетения или плащания от същото естество, които той реално е получил след 1 май 2013 г. За периода след обявяването на обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба, упражнявайки правомощието си за пълен съдебен контрол, задължава ЕМА да възстанови г‑н Drakeford на работа или да сключи с него споразумение за изплащане на справедливо парично обезщетение, като задължава страните да го информират за постигнатото между тях споразумение или, ако не постигнат такова, да му представят исканията си по размера на обезщетението.
По жалбата
Производството пред Общия съд и исканията на страните
8 На 15 април 2014 г. на основание член 9 от приложение І към Статута на Съда на Европейския съюз ЕМА подава разглежданата понастоящем жалба в секретариата на Общия съд. На 25 юли 2014 г. г‑н Drakeford подава писмения си отговор.
9 С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 14, 25 и 28 юли 2014 г., Европейската комисия, Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), Европейската агенция по химикали (ECHA), Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) молят да встъпят в подкрепа на исканията на ЕМА. С определения на председателя на състава по жалбите от 2 и 24 септември 2014 г. петте молби за встъпване в подкрепа на исканията на ЕМА са уважени.
10 Комисията, ECHA, Frontex, ЕОБХ и ECDC представят изявления при встъпване в определения им срок.
11 EMA и г‑н Drakeford са приканени да изразят становище по изявленията при встъпване, което те правят в определения срок.
12 EMA, подпомагана от Комисията, ECHA, Frontex, ЕОБХ и ECDC, моли Общия съд:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– съответно да отхвърли първоинстанционната жалба и
– да осъди г‑н Drakeford да заплати разноските в производствата пред двете инстанции.
13 Г‑н Drakeford моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди ЕМА да заплати съдебните разноски.
14 С писмо от 9 февруари 2015 г. ЕМА подава мотивирано искане по член 146 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. да бъде изслушана в рамките на устната фаза на производството.
15 Общият съд уважава искането на жалбоподателя и започва устната фаза на производството.
16 Устните състезания на страните и отговорите им на устно поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 април 2015 г.
От правна страна
[…]
По първото основание: неправилно тълкуване от страна на Съда на публичната служба на израза „всяко последващо подновяване“ в член 8, първа алинея от УРДС
[…]
22 В началото следва да се припомни, че съгласно един от общите принципи за тълкуването в случай на разлики между текстовете ѝ на различните езици съответната разпоредба от правото на Съюза трябва да бъде поставена в нейния контекст и да се тълкува в светлината на съвкупността от разпоредбите на това право, неговите цели и етапа на развитието му към датата, към която разглежданата разпоредба следва да бъде приложена (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2010 г., Kirin Amgen, C‑66/09, Сб., EU:C:2010:484, т. 41).
23 Следва също така да се напомни, че целта на член 8, първа алинея от УРДС е не да се постигне известна стабилност на работното място, нито известна трайност на служебното правоотношение на срочно наетите служители с договор за определен срок, а да се предотврати злоупотреба със срочните договори (решение от 21 май 2014 г., Комисия/Macchia, T‑368/12 P, СбПС, EU:T:2014:266, т. 60). Липсата на стабилност на служебното правоотношение впрочем намира потвърждение в обстоятелството, че подновяването на срочния договор на срочно нает служител е само възможност, освен в хипотезата на член 8, първа алинея, последно изречение от УРДС, който има за цел именно да предотврати злоупотреба със срочните договори, като предвижда преобразуването им по право в договори за неопределено време. При всички случаи служебното правоотношение на срочно нает служител, който в резултат от преобразуването по право на договора му на основание член 8, първа алинея, последно изречение от УРДС има договор за неопределено време, не е стабилно по природа. Всъщност в тази хипотеза администрацията може във всеки един момент да прекрати този договор при наличието на основателна причина за това и при спазване на условията по член 47, буква в), подточка i) от УРДС.
24 В настоящия случай Съдът на публичната служба най-напред постановява, че текстът на член 8, първа алинея от УРДС на различните езици не дава възможност за еднакво тълкуване на тази разпоредба. В подкрепа на този извод Съдът на публичната служба цитира, от една страна, текстовете на нидерландски и на италиански език, които подкрепят тезата на ЕМА, и от друга, текстовете на френски, немски, английски и испански. Що се отнася до последните, в точка 42 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба постановява, че за разлика от италианския и нидерландския текст формулировките на френски и немски език, в които се говори по-общо за подновяване на назначението и на служебното правоотношение, и формулировките на английски и испански, в които без друго уточнение се посочва само всяко последващо подновяване, не позволяват да се заключи, че с израза „всяко последващо подновяване“ се има предвид подновяване на един и същ договор. Затова Съдът на публичната служба приема, че текстовете на член 8, първа алинея от УРДС на различните езици се делят на две категории: при едните ясно личи, че изразът „всяко последващо подновяване“ се отнася до договора, а при другите не е възможно да се направи такъв извод. С оглед на тази разлика в текстовете, които не дават недвусмислено указание кое трябва да е обект на подновяване, за да може договорът за определен срок да се преобразува в договор за неопределено време, Съдът на публичната служба приема, че следва да установи еднакво тълкуване на тази разпоредба.
25 Този извод на Съда на публичната служба не е резултат от грешка при прилагането на правото. Наистина, както изтъква ЕМА, Съдът на публичната служба не съобразява факта, че в английския и испанския текст, за разлика от френския и немския, изразът „всяко последващо подновяване“ може да се отнася единствено до думата „договор“. Тази грешка обаче не се е отразила на преценката на Съда на публичната служба, доколкото той правилно констатира, че за сметка на това френският и немският текст не позволяват да се направи еднозначен извод за тълкуването на член 8, първа алинея от УРДС. Всъщност в тези текстове редуването на термините „назначение“, „договор“ и „всяко последващо подновяване на това назначение“ води до неяснота на разпоредбата. В това отношение следва да се отбележи, че докато терминът „назначение“ се отнася по-общо до служебното правоотношение между служителя, от една страна, и институцията или агенцията, от друга, то терминът „договор“ обозначава правния акт, с който се конкретизира това правоотношение. Като се има предвид, че е възможно текстът на френски и немски език да се тълкува в смисъл, че назначението на служителя може да се изразява в сключването на различни договори в рамките на едно и също служебно правоотношение, Съдът на публичната служба правилно постановява, че текстовете на тези езици не позволяват да се установи дали изразът „всяко последващо подновяване“ се отнася еднозначно до назначението или до договора. Затова следващият довод на ЕМА — че термините „назначение“ и „договор“ са взаимнозаменяеми, вече не може да бъде възприет.
26 Извън това, дори предлаганото от ЕМА езиково тълкуване, според което подновяването трябва да се отнася до един и същ срочен договор, за да осъществява хипотезата на последното изречение от член 8 от УРДС, не е лишено от двусмисленост, доколкото текстът на езиците, на които е употребен само терминът „договор“, може да допуска различно езиково тълкуване. Всъщност е възможно срочно нает служител с договор за определен срок да сключи след това нов договор за определен срок, който, макар и формално отделен, да има същностна приемственост с първоначалния договор. Оттук следва, че няма пречка да се приеме, че що се отнася до въпроса при какъв обект на подновяване договорът за определен срок се преобразува в договор за неопределено време, член 8, първа алинея, последно изречение от УРДС може да се тълкува в смисъл, че се отнася по-скоро до един и същ тип договор, а именно договор за определен срок, отколкото до идентичен на първоначалния договор. Тази хипотеза показва, че последователните срочни договори между служителя и администрацията по принцип могат да са релевантни за целите на прилагането на член 8, първа алинея, последно изречение от УРДС, доколкото имат приемственост с първия срочен договор.
27 Предвид тези съображения, след като констатира разлика в текстовете, която би могла да поражда смислови различия, Съдът на публичната служба с основание — без да допуска грешка при прилагане на правото — от една страна, приема, че не може да се ограничи само с езиков анализ, и от друга, в точка 45 от обжалваното съдебно решение за целите на еднаквото тълкуване на член 8, първа алинея от УРДС прилага общия принцип, че всяка разпоредба трябва да се тълкува в светлината на съвкупността от разпоредбите на правото на Съюза, неговите цели и етапа на развитието му.
28 Ето защо първият довод във връзка с първото посочено основание трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
29 По-нататък Съдът на публичната служба обосновава тълкуването на член 8, първа алинея от УРДС с целта на тази разпоредба и с контекста ѝ. Що се отнася до целта на разпоредбата, в точки 43, 44 и 46 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба по същество постановява, че тя е да се гарантира известна стабилност на работното място при служебните правоотношения. Що се отнася до контекста на разпоредбата, в точка 47 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба постановява, че да се тълкува член 8, първа алинея от УРДС като недопускащ преобразуването на срочния договор на срочно нает служител в договор за неопределено време само поради това че служителят е напредвал в кариерата и съответно е сключвал различни договори с администрацията, би било в противоречие с принципа на равно третиране и с волята на законодателя, изразена изрично в член 12, параграф 1 от УРДС, да се следи за това назначаването на срочно наети служители да осигурява на институциите сътрудничеството на лица, които притежават високи професионални качества, ефективност и почтеност.
30 Що се отнася обаче до втория довод във връзка с първото посочено основание, следва да се констатира, че като приема, че целта на член 8, първа алинея от УРДС е да се гарантира известна стабилност на работното място, Съдът на публичната служба допуска грешка при прилагането на правото. Всъщност, противно на постановеното от него, както беше посочено в точка 23 по-горе, целта на член 8, първа алинея от УРДС е да се предотвратят злоупотребите, произтичащи от сключването на последователни срочни договори от страна на администрацията. Освен това, както бе отбелязано в точка 19 по-горе, ограничената цел на този член намира потвърждение в предоставеното на администрацията правомощие да прекрати във всеки един момент служебното правоотношение на служител с договор за неопределено време при спазване на реда по член 47 от УРДС.
31 Следва обаче да се констатира, че съдът на Съюза може да отхвърли като безпредметно дадено твърдение за наличие на отменително основание или дадено оплакване, ако констатира, че дори да е основателно, то не е годно да доведе до исканата отмяна (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑50/08 P, СбПС, EU:T:2009:457, т. 59 и цитираната съдебна практика).
32 От една страна, наистина Съдът на публичната служба допуска грешка при прилагането на правото, когато приема, че член 8, първа алинея от УРДС цели да гарантира известна стабилност на работното място, но от друга страна, той правилно постановява, че този член не допуска да се приеме, че преобразуването на срочния договор на срочно нает служител в договор за неопределено време може да настъпи по право само когато е налице последователно подновяване на един и същ договор. Всъщност в точка 47 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба правилно отбелязва, че ако срочно нает служител с договор за определен срок, който е напредвал в кариерата поради добрите си професионални резултати и затова е сключвал различни договори, бъде лишен от защитата по член 8, първа алинея, последно изречение от УРДС, той би бил ощетен в сравнение със срочно наетите служители с договор за определен срок, чийто договор, все един и същ, е бил подновяван, без да са постигнали дължащ се на особени заслуги напредък в кариерата. Следователно доводът на ЕМА трябва да бъде отхвърлен като безпредметен.
33 Накрая, що се отнася до третия довод по това основание, достатъчно е да се констатира, че противно на поддържаното от ЕМА, Съдът на публичната служба не приравнява срочно наетите служители на длъжностни лица. Наистина, както бе констатирано в точка 29 по-горе, Съдът на публичната служба определя неправилно целта на член 8, първа алинея от УРДС. Трябва да се посочи обаче, че в точка 50 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба постановява, че администрацията може във всеки един момент да прекрати безсрочния договор на даден служител при спазване на срока по член 47, буква в), подточка i) от УРДС. Това сочи, че Съдът на публичната служба изобщо не поставя под съмнение разликата между длъжностните лица и служителите, нито широкото право на преценка на администрацията, що се отнася до служебните правоотношения на вторите (решение от 4 декември 2013 г., ETF/Schuerings, T‑107/11 P, СбПС, EU:T:2013:624, т. 76).
34 От изложеното следва, че твърдението на ЕМА за наличие на първото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По второто основание: неправилно формулиране на изключението от даденото тълкуване на член 8, първа алинея от УРДС
[…]
37 Що се отнася до довода, че посочването на друг правен режим е неясно, ако не и неуместно, следва да се констатира, че Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност, както основателно твърди ЕМА, подпомагана от Комисията, ECHA, Frontex, ЕОБХ и ECDC, единственият правен режим за срочно наетите служители е режимът по УРДС, който се прилага за всички тях. В този смисъл Съдът на публичната служба неправилно посочва някакъв друг правен режим.
38 Въпреки това, както бе отбелязано в точка 31 по-горе, съдът на Съюза може да отхвърли като безпредметно дадено твърдение за наличие на отменително основание или дадено оплакване, ако констатира, че дори да е основателно, то не е годно да доведе до исканата отмяна (вж. в този смисъл решение Michail/Комисия, т. 31 по-горе, EU:T:2009:457, т. 59 и цитираната съдебна практика). В настоящия случай следва да се констатира, че макар посочването на друг правен режим да е неправилно, в обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба основава съображенията си на хипотезата, свързана с наличието на обрат в кариерата. Оттук следва, че доводът за неяснота и дори неуместност на посочването на друг правен режим трябва да бъде отхвърлен като безпредметен.
39 Що се отнася до довода, че новият договор отразявал обрат в кариерата на срочно наетия служител, най-напред следва да се отбележи, че установеното от Съда на публичната служба изключение от правилото за преобразуване по член 8, първа алинея от УРДС в хипотезата на обрат в кариерата е логична последица от тълкуването на този член. Всъщност целта на член 8, първа алинея от УРДС е да се избегне рискът в случай на напредък в кариерата или промяна във функциите на срочно нает служител с договор за определен срок администрацията да може да злоупотреби със сключването на формално различни договори, за да избегне преобразуването им по този член.
40 Предпоставката за това преобразуване обаче е срочно наетият служител, който напредва в кариерата или сменя изпълняваните функции, да запазва характеризиращо се с приемственост служебно правоотношение с работодателя си. Ако служителят сключи договор, който предвижда същностно, а не формално изменение на естеството на изпълняваните от него функции, предпоставката за прилагането на член 8, първа алинея от УРДС вече няма да е налице. Всъщност би било в противоречие с духа на член 8, първа алинея от УРДС да се приеме, че всяко подновяване може да бъде релевантно за целите на прилагането на нормата на този член. В този смисъл, противно на твърденията на ЕМА, в точки 48 и 49 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба надлежно изяснява понятието за обрат, като постановява, че то предполага същностно изменение на функциите на служителя, годно да прекъсне на функционалната приемственост в служебното му правоотношение с администрацията. Следователно доводът на ЕМА трябва да се отхвърли.
41 Този извод не може да бъде поставен под съмнение нито с довода на ЕМА, че при прилагането на неясното понятие за обрат Съдът на публичната служба неправилно заключил, че в случая не е налице обрат в кариерата на г‑н Drakeford въпреки нарастването на отговорностите му и формалното изменение на функциите му, нито с довода, че г‑н Drakeford е назначен в резултат от външна процедура. Всъщност обратът в служебното правоотношение не е неясно понятие, както бе установено в точка 39 по-горе, поради което не може да се приеме доводът, че Съдът на публичната служба в случая е допуснал грешка, като е приложил това понятие. Освен това следва да се отбележи, че в точка 49 от обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба правилно преценява твърде особените обстоятелства по настоящия случай в светлината на понятието за обрат, установено в точка 48 от обжалваното съдебно решение. Наистина при евентуално сравнение между изпълняваните задачи длъжността началник на секция, която г‑н Drakeford получава възможност да заеме след външна процедура за подбор, се явява същностно изменение спрямо длъжността заместник-началник, което налага извод за обрат по смисъла на понятието, установено от Съда на публичната служба. Всъщност, макар оставането на работа в една и съща област на дейност да не сочи автоматично приемственост в изпълняваните функции, тази приемственост трябва по принцип да се смята за изключена, ако условието за заемане на длъжността началник на секция е да се премине външна процедура за подбор. В случая обаче е видно, че преди назначаването му за началник на секция през 2003 г. г‑н Drakeford е бил изпълняващ длъжността началник на секция в периода 2001—2003 г. Затова всъщност не може да се приеме, че назначаването му за началник на секция, макар да е в резултат от външна процедура, действително е представлявало обрат в сравнение с изпълняваните преди това функции. Освен това от преписката от първоинстанционното производство личи, че през април 2003 г. г‑н Drakeford е класиран в степен A 4, стъпка 3 с десет месеца старшинство, а от 1 май 2003 г. — началната дата на договора му като началник на секция в ИТ отдела, е класиран в степен A 4, стъпка 3 с единадесет месеца старшинство. Това обстоятелство отново потвърждава приемствеността в служебното правоотношение между г‑н Drakeford и EMA. Оттук следва, че когато констатира, че г‑н Drakeford е изпълнявал без прекъсване функциите си в областта на информационните технологии, в частност като заместник-началник на секция, изпълняващ длъжността началник на секция и началник на секция, Съдът на публичната служба правилно изключва възможността да е бил налице обрат, прекъсващ същностната приемственост в служебното правоотношение между ЕМА и г‑н Drakeford.
[…]
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (състав по жалбите)
реши:
1) Отменя решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 5 февруари 2014 г., Drakeford/EMA (F‑29/13, EU:F:2014:10), в частта, в която Съдът на публичната служба упражнява правомощието си за пълен съдебен контрол по финансовите въпроси по отношение на периода след обявяването на това решение.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Връща делото на Съда на публичната служба.
4) Не се произнася по съдебните разноски на г‑н David Drakeford и на Европейската агенция по лекарствата (EMA).
5) Европейската комисия, Европейската агенция по химикали (ECHA), Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) понасят направените от тях съдебни разноски в настоящото производство.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 септември 2015 година.
Подписи