ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н PAOLO MENGOZZI
представено на 5 юни 2008 година(1)
Дело C‑295/07 P
Комисия на Европейските общности
срещу
Département du Loiret
„Обжалване — Държавни помощи — Помощ, отпусната от френските власти на Scott Paper — Преференциална цена на земя и преференциална тарифа за вноската за отвеждане на отпадъчни води за целите на изграждането на завод за производство на хартия за домакинска употреба“
I – Въведение
1. С Решение от 29 март 2007 г. по дело Département du Loiret/Комисия(2), T‑369/00 (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), Първоинстанционният съд отменя Решение 2002/14/ЕО на Комисията от 12 юли 2000 година относно държавната помощ, отпусната от Франция в полза на Scott Paper SA/Kimberly-Clark(3) (наричано по-нататък „спорното решение“).
2. С жалбата, по която понастоящем Съдът е призован да се произнесе, Комисията иска отмяната на обжалваното съдебно решение.
II – Фактите и спорното решение
3. Настоящото дело се отнася до това, че през 1987 г. френските публични власти прехвърлят земя на преференциална цена на частно дружество, Scott. Тази земя е била използвана за изграждането на завод за производство на хартия. През 1996 г. Scott е закупено от друго дружество, Kimberly-Clark Corp., което през 1998 г., след като обявява закриването на завода, го прехвърля, заедно с прилежащия му терен, на друго дружество, Procter & Gamble.
4. Scott се е ползвало и от преференциална тарифа за целите на изчисляване на вноската за отвеждане на отпадъчни води. Това специфично предимство обаче не е предмет на настоящото дело.
5. Със спорното решение Комисията установява несъвместимостта на току-що цитираните предимства с общия пазар и задължението за възстановяване на съответстващите им помощи.
6. Разпоредителната част на спорното решение гласи следното:
„Член 1
Държавната помощ под формата на преференциална цена за дадена земя и преференциална тарифа за вноската за отвеждане на отпадъчни води, която Франция отпуска в полза на Scott в размер на 39,58 милиона френски франка (6,03 милиона евро), или като актуализирана стойност — 80,77 милиона френски франка (12,3 милиона евро), по отношение на преференциалната цена на земята и на сума, която трябва да бъде определена от френските власти в съответствие с определения от Комисията метод за изчисление, що се отнася до втория елемент, е несъвместима с общия пазар.
Член 2
1. Франция взима всички необходими мерки, за да възстанови от бенефициера посочената в член 1 и вече предоставена му незаконосъобразно помощ.
2. Възстановяването се извършва незабавно съгласно процедурите по националното право, при положение че те допускат непосредственото и ефективно изпълнение на настоящото решение. Помощта, която следва да бъде възстановена, включва лихвата, считано от датата, на която тя е предоставена на разположение на бенефициера, до датата на нейното възстановяване. Лихвата се изчислява въз основа на референтния процент, използван за изчисляването на субсидията, еквивалентна на регионална помощ.
[…]“.
III – Производство пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение
7. Спорното решение е предмет на две отделни жалби пред Първоинстанционния съд, подадени съответно от Scott (дело T‑366/00) и от Département du Loiret [Департамент Лоаре] (дело T‑369/00). Впрочем в последното дело Scott встъпва в производството в подкрепа на исканията на Департамент Лоаре.
8. С решението по дело T‑366/00 Първоинстанционният съд отменя „член 2 от Решение[то], доколкото то се отнася до помощта, предоставена под формата на преференциална цена на земя, посочена в член 1 от Решението(4). Това съдебно решение на свой ред е предмет на обжалване по дело C‑290/07 P.
9. С обжалваното в настоящото дело съдебно решение Първоинстанционният съд обаче отменя спорното решение, „доколкото то се отнася до помощта, предоставена под формата на преференциална цена на земя, посочена в член 1“(5).
10. По-специално Първоинстанционният съд се ограничава да разгледа едно от повдигнатите от жалбоподателя основания за незаконосъобразност, а именно липсата на мотиви относно избора на Комисията да актуализира стойността на помощта чрез начисляване на сложни вместо прости лихви.
11. По-конкретно Първоинстанционният съд отбелязва, че в спорното решение не се посочва изрично използването на този метод за изчисление на лихвите, нито a fortiori се мотивира този избор. Тъй като според Първоинстанционния съд не изглежда по онова време Комисията обичайно да е прилагала сложни лихви, той приема, че използването на сложни лихви представлява първото проявление на една нова практика на Комисията, която следователно е трябвало да бъде адекватно мотивирана. Единствено въз основа това съображение Първоинстанционният съд отменя спорното решение.
IV – Производство пред Съда и искания на страните
12. С жалба, подадена на 21 юни 2007 г., Комисията на Европейските общности обжалва решението по дело T‑369/00.
13. Комисията моли Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение в неговата цялост,
– да се произнесе окончателно по същество, като отхвърли всички твърдения за нарушение срещу спорното решение или при условията на евентуалност да върне делото на Първоинстанционния съд,
– да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски, включително направените в първоинстанционното производство, както и да осъди Scott, встъпило в подкрепа на Департамент Лоаре, да понесе направените от него съдебни разноски.
14. Департамент Лоаре и Scott молят Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
V – Правен анализ
15. В подкрепа на своята жалба Комисията изтъква осем правни основания.
16. С първото правно основание Комисията поддържа, че решението е достатъчно мотивирано, ако просто математическо изчисление позволява да се установи какъв метод за изчисление е използван.
17. Във второто правно основание се твърди, че използването на сложна лихва задължително се подразбира от мотивите на обжалваното съдебно решение.
18. Третото правно основание почива на твърдяно незаконосъобразно разместване на доказателствената тежест, извършено от Първоинстанционния съд по отношение на практиката на Комисията в областта на изчисляването на лихвите.
19. В четвъртото правно основание Комисията твърди, че не е длъжна да провери дали бенефициерът на държавна помощ все още извлича предимство от нея към момента на разпореждането за възстановяване.
20. С петото правно основание Комисията поддържа, че съдебното решение не се основава на никакви доказателства и размества доказателствената тежест по отношение на цената, по която земята е продадена на Procter & Gamble.
21. Шестото правно основание почива на твърдението, че продажна цена, която се отнася до прехвърляне, извършено цели единадесет години след отпускането на помощта, не е релевантна за определянето на размера на помощта.
22. В седмото правно основание Комисията развива довода, че във всеки случай въпросът относно приложимите към възстановяването на дадена държавна помощ лихви попада в обхвата на общностното, а не на националното право.
23. Накрая, с осмото правно основание Комисията поддържа, че във всеки случай установяването на незаконосъобразност по отношение на приложените лихви не обосновава цялостна отмяна на спорното решение, което следователно е трябвало да бъде отменено от Първоинстанционния съд само частично, ако изобщо е следвало да бъде отменено.
24. Най-напред ще отбележа, че по мое мнение първите седем правни основания на Комисията изглеждат по-скоро несъстоятелни и поради това трудно могат да бъдат уважени. За разлика от тях осмото правно основание повдига различни релевантни проблеми, на които ще трябва да се отдели особено внимание с оглед на решението, което следва да се приеме в настоящия случай. Във всички случаи по съображения за пълнота ще пристъпя към самостоятелно разглеждане на отделните правни основания. Ще следвам избрания от Комисията ред, като следователно най-напред ще разгледам правните основания, които, ако бъдат уважени, биха довели до отмяна на обжалваното решение в неговата цялост. Всъщност осмото правно основание, което ще разгледам последно, ако бъде уважено, би довело само по себе си единствено до частична отмяна на решението на Първоинстанционния съд.
А – По първото правно основание, съгласно което „решението е достатъчно мотивирано, ако просто математическо изчисление позволява да се установи какъв метод за изчисление е използван“
1. Доводи на страните
25. Комисията поддържа преди всичко че едно решение е достатъчно мотивирано, ако просто математическо изчисление позволява да се установи какъв метод за изчисление е използван.
26. Според Департамент Лоаре и Scott това правно основание е неотносимо, тъй като Първоинстанционният съд е отменил решението не защото е било невъзможно да се разбере техническият механизъм за определяне на лихвите, а просто защото Комисията не е мотивирала адекватно избора да използва сложни вместо прости лихви.
2. Съображения
27. В изложението на разглежданото правно основание Комисията цитира точка 36 от обжалваното съдебно решение, където Първоинстанционният съд посочва, че е необходимо да бъдат извършени някои математически оценки, за да се разбере, при липсата на указания от Комисията в това отношение, че тя е използвала система от сложни лихви, за да изчисли актуализираната стойност на помощта. Следователно ако Комисията действително възнамерява да оспорва само това съображение на Първоинстанционния съд, струва ми се очевидно, че доводите на Департамент Лоаре и на Scott са напълно основателни и че това правно основание трябва да бъде обявено за неотносимо(6).
28. В действителност за да достигне до извода за незаконосъобразност на решението, Първоинстанционният съд не се основава на липсата на указания от страна на Комисията относно вида на математическата формула, използвана при изчисляването на лихвите. За сметка на това Първоинстанционният съд е счел за порок на спорното решение факта, че Комисията не е посочила защо е решила, преустановявайки една различна практика, да използва такава формула. Всъщност именно в цитираната точка 36 от обжалваното съдебно решение се твърди, че „Комисията не посочва мотивите, поради които прилага процент на сложна лихва вместо процент на проста лихва.“
29. От друга страна, дори да предположим, че с това правно основание Комисията е възнамерявала да поддържа, че възможността да бъде изведена приложената математическа формула сама по себе си мотивира в достатъчна степен причините, поради които е била избрана самата формула, е напълно очевидно, че това правно основание е неоснователно. Изборът да се използват сложни вместо прости лихви не е действие, което може само по себе си да бъде оправдано.
30. Следователно считам, че първото правно основание за обжалване не може да бъде уважено.
Б – По второто правно основание, съгласно което „използването на сложна лихва задължително се подразбира от мотивите на обжалваното съдебно решение“
1. Доводи на страните
31. С второто правно основание за обжалване Комисията поддържа, че използването на сложна лихва се подразбира от мотивите на обжалваното съдебно решение, тъй като е необходимо за постигането на целта да се възстанови предхождащото предоставянето на помощта положение.
32. Департамент Лоаре и Scott обаче поддържат, че нищо в спорното решение не показва причините, поради които е направен изборът да се приложи сложна лихва, още повече че текущата практика на Комисията по онова време не се е изразявала в прилагането на сложни лихви. От своя страна Департамент Лоаре уточнява също, че при всички положения в настоящия случай задължението за мотивиране на Комисията не могло да бъде изпълнено посредством подразбиращи се мотиви.
2. Съображения
33. Струва ми се очевидно, че Комисията в собствената си жалба признава, че спорното решение не съдържа изрични мотиви относно избора да се използват сложни лихви с цел актуализиране на стойността на държавната помощ. В действителност Комисията отбелязва, че използването на сложни лихви „задължително се подразбирало“ от мотивите на решението.
34. Считам, че това правно основание не може да бъде уважено.
35. Както отбелязва Първоинстанционният съд, по-специално в точки 40—43 от обжалваното съдебно решение, към момента на настъпване на фактите използването на сложни лихви представлява съществена новост в практиката на Комисията по вземане на решения. Поради това, както правилно е отбелязал Първоинстанционният съд, мотивите са от особена важност в настоящия случай.
36. Освен това отбелязвам, че самата идея за „подразбиращи се мотиви“ в рамките на едно административно решение ми се струва несъвместима с принципите, които Съдът многократно е потвърждавал в тази област. По-специално общоизвестно е, че съгласно установената съдебна практика предвидените в член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приемане на акта, а на общностната юрисдикция — да може при необходимост да упражни своя контрол(7).
37. Именно в светлината на този общ принцип Съдът приема, че е възможно в някои случаи мотивите да бъдат изложени „накратко“ (което е различно от „подразбиращи се“ мотиви). Това може да се случи по-специално когато дадено решение е било прието в рамките на добре познат контекст и преди всичко съгласно добре установена практика по вземане на решения на институцията, която приема решението(8), следователно в положение напълно различно от това, което е в основата на спорното решение.
38. Поради това ми се струва очевидно, че в настоящия случай съображенията на Първоинстанционния съд не подлежат на каквато и да било критика. Нито кратко изложение на мотивите, нито a fortiori подразбиращи се мотиви — дори да предположим, че последните могат да бъдат изведени от текста на спорното решение — биха могли да изпълнят задължението за мотивиране в тежест на Комисията.
39. Следователно по мое мнение второто правно основание за обжалване също не може да бъде уважено.
В – По третото правно основание, с което се оспорва незаконосъобразно разместване на доказателствената тежест
1. Доводи на страните
40. С третото правно основание за обжалване, което отчасти е свързано с второто, Комисията поддържа, че жалбоподателят е трябвало да докаже наличието на изменение на практиката по вземане на решения на Комисията в областта на определяне на лихвите и че Комисията не е имала в този смисъл никакво задължение за доказване. С други думи, жалбоподателят е трябвало да докаже напълно, че към момента на приемане на спорното решение Комисията по правило не е използвала механизма на сложните лихви. Според Комисията такова доказване не е било извършено.
41. От друга страна, Департамент Лоаре и Scott поддържат, че са предоставили на Съда достатъчно доказателства, от които може да се установи фактът, че по онова време практиката на Комисията не е предвиждала използването на сложни лихви. Срещу тези доказателства Комисията не била в състояние да представи нито едно доказателство в обратния смисъл. Поради това решението на Първоинстанционния съд било правилно.
2. Съображения
42. Държа още веднъж да подчертая, че като отбелязах по-горе(9), мотиви, които евентуално са напълно „подразбиращи се“ или липсват в съдържанието на текста на решението, не биха могли да бъдат достатъчни дори за актове, които се вписват в добре консолидирана практика по вземане на решения на общностните институции.
43. От друга страна, дори да се приеме, че мотивите, които евентуално се съдържат в спорното решение, могат да се считат за изложени „накратко“, а не за „подразбиращи се“, ми се струва, че съображенията на Първоинстанционния съд, посочени по-специално в точки 39—43 от обжалваното съдебно решение, мотивират повече от задоволително убеждението на последния относно факта, че към момента на приемане на спорното решение прилагането на сложни лихви е представлявало съществена новост в практиката по вземане на решения на Комисията. Освен това в рамките на своите правомощия по установяването на фактите по делото, Първоинстанционният съд е изпратил до Комисията и писмен въпрос, с цел именно да установи практиката на тази общностна институция по онова време. Следователно въз основа на предоставения от Комисията отговор Първоинстанционният съд е направил изводите, които е изложил в съдебното решение.
44. По-специално, Първоинстанционният съд отбелязва, че като е заявила през 2003 г. изрична позиция по въпроса за лихвите, които следва да бъдат приложени(10), Комисията е признала в един последващ спорното решение момент необходимостта от предоставянето на уточнения по този въпрос. По-конкретно в това известие Комисията твърди, че „следователно [тя] желае да информира държавите членки и заинтересованите лица, че във всички бъдещи решения за разпореждане на възстановяването на незаконосъобразни помощи, ще се прилага референтен процент, използван за изчисляването на евентуалната нетна субсидия, еквивалентна на регионална помощ, въз основа на сложна лихва“ (курсивът е мой).
45. Първоинстанционният съд, в качеството си на отговорен за установяването на фактите съд, е могъл следователно да установи и да мотивира изчерпателно в обжалваното съдебно решение, че практиката по вземане на решения на Комисията не е предвиждала използването на сложни лихви(11) и следователно е очевидна неоснователността на това правно основание, което поради това не може да бъде уважено.
Г – По четвъртото правно основание, според което Комисията не е била длъжна да провери дали дадено предимство продължава да съществува към момента на разпореждането за възстановяване
1. Доводи на страните
46. Комисията поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е била длъжна да приеме съществуването на предимство в полза на бенефициера на помощта и към момента на разпореждането за възстановяване на самата помощ. По-специално според Комисията допуснатата от Първоинстанционния съд грешка личала ясно от неговите разсъждения в точки 50 и 52 от обжалваното съдебно решение.
47. Департамент Лоаре и Scott обаче поддържат, че в тези точки Първоинстанционният съд по никакъв начин не е приел, че проверката на съществуването на предимство към момента на приемане на решението относно помощта представлява предварително условие за възможността за възстановяване на самата помощ. Първоинстанционният съд се бил ограничил да отбележи, че съществуването на предимство и към момента на решението за помощта е трябвало да бъде установено, за да се обоснове използването на сложните лихви.
2. Съображения
48. Това правно основание изглежда неотносимо и във всички случаи неоснователно.
49. Всъщност споделям позицията на Департамент Лоаре и на Scott, че Първоинстанционният съд просто е приел, че от момента, в който Комисията е трябвало да мотивира адекватно използването на сложните лихви, за целите на това мотивиране е било необходимо да се докаже и конкретното предимство, предоставено на бенефициера на помощта в годините след отпускането на самата помощ. Всъщност очевидно е, че изборът да се приложат сложни лихви вместо използваните по онова време прости лихви трудно би могъл да се основе на нещо друго освен на наличието на едно продължаващо предимство в полза на бенефициера.
50. Следователно на първо място това правно основание е неотносимо, тъй като разсъжденията на Първоинстанционния съд, по-специално в точка 50 от обжалваното съдебно решение, са без значение за целите на решението да се отмени обжалваният акт, което решение се основава единствено на липсата на мотиви относно избора да се приложат сложни лихви.
51. Освен това правното основание е и неоснователно, тъй като е изградено на погрешната предпоставка, че Първоинстанционният съд изненадващо е въвел незаконосъобразно условие за установяване на наличието на държавна помощ.
Д – По петото и шестото правно основание относно цената, по която земята е продадена на Procter & Gamble
1. Доводи на страните
52. С петото правно основание от своята жалба Комисията поддържа, цитирайки точка 51 от обжалваното съдебно решение, че Първоинстанционният съд бил основал решението си на „спекулации“, вместо на доказателства, размествайки доказателствената тежест относно продажната цена на земята към момента на прехвърлянето ѝ на Procter & Gamble. Според Комисията Първоинстанционният съд по-специално бил пренебрегнал факта, че както се посочва в спорното решение, цената, по която земята е била продадена на Procter & Gamble, никога не била доказана от страна на бенефициера на помощта. Първоинстанционният съд обаче бил приел тази цена за установен факт.
53. По-нататък, с шестото правно основание Комисията поддържа, че в точки 51 и 52 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията сама е трябвало да отчете в решението си цената, по която земята е била прехвърлена на Procter & Gamble през 1998 г., единадесет години след отпускането на държавната помощ. Според Комисията обаче тази продажна цена била напълно ирелевантна за целите на решението относно помощта.
54. Департамент Лоаре и Scott от своя страна поддържат, че петото и шестото правно основание са недопустими, тъй като са насочени към оспорване на фактическите преценки на Първоинстанционния съд. Освен това те твърдят, че във всеки случай разглежданите правни основания били неотносими, доколкото съображенията на Първоинстанционния съд, до които се отнасят тези правни основания, били така или иначе изложени само за изчерпателност в структурата на обжалваното съдебно решение.
2. Съображения
55. Струва ми се, че доводите на Департамент Лоаре и на Scott са правилни по същество. Всъщност, от една страна, е очевидно, че съображенията на Първоинстанционния съд относно последващата продажба на земята на Procter & Gamble не са били определящи за целите на приетото от самия Първоинстанционен съд решение. Оттук следва и изводът, че петото и шестото правно основание на Комисията са неотносими.
56. От друга страна, Комисията, изглежда, във всеки случай се ръководи от погрешната предпоставка, че съображенията на Първоинстанционния съд, обект на критика в рамките на петото и шестото правно основание за обжалване, са в основата на неговото решение за отмяна на спорното решение, като че ли Първоинстанционният съд е поставил сред условията, необходими за установяване на наличието на държавна помощ, преценката на серия от фактори, настъпили дълги години след твърдяното предоставяне на помощта.
57. Всъщност очевидно е, че съображенията на Първоинстанционния съд относно последващата продажба на земята през 1998 г. се вписват в контекста на разсъжденията на този съд, в рамките на установяването на факта, че Комисията не е мотивирала решението си да прибегне до използването на сложни лихви.
58. Следователно Първоинстанционният съд просто е отбелязал, между другото по съображения за изчерпателност, че при избора да се използват такъв вид лихви вместо прости лихви е могло/трябвало да се отчетат последващите събития, свързани с въпросната земя. Всъщност Първоинстанционният съд по никакъв начин не е приел, че проверката на условията на продажба на земята през 1998 г., т.е. единадесет години след предоставянето на помощта, е била необходима, за да се установи наличието на самата помощ и нейната несъвместимост с общия пазар.
59. Следователно считам, че петото и шестото правно основание също не могат да бъдат уважени.
Е – По седмото правно основание, с което се оспорва прилагането на лихви за периода след спорното решение, различни от лихвите, приложени за преходния период
1. Доводи на страните
60. Със седмото правно основание Комисията поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 53 от обжалваното съдебно решение е приел, че е налице противоречие, поради факта че съгласно член 2 от спорното решение към подлежащата на възстановяване сума е трябвало да бъдат приложени сложни лихви за периода, предхождащ самото решение, и прости лихви, в съответствие с националната правна уредба, за периода между посоченото решение и ефективното възстановяване на сумите.
61. По-специално, според Комисията не съществувало никакво противоречие, тъй като всъщност националното право уреждало само „процедурата“ по възстановяване на помощта, но не и приложимия лихвен процент, който бил материалноправен, а не процесуален въпрос.
62. Според Департамент Лоаре и Scott обаче нищо в спорното решение не показва необходимостта френските власти да използват сложна лихва за целите на актуализиране на стойността на помощта за периода между спорното решение и ефективното възстановяване. Следователно посоченото от Първоинстанционния съд противоречие било действително.
2. Съображения
63. Смятам, че седмото правно основание на Комисията също е неотносимо. Всъщност причината за отмяна на спорното решение от Първоинстанционния съд е липсата на мотиви относно избора да бъдат използвани сложни лихви. Поради това съображението на Първоинстанционния съд относно противоречието между различните видове лихви, приложими, от една страна, в периода между предоставянето на помощта и приемането на спорното решение, и от друга страна, в периода между приемането и ефективното възстановяване на сумата, няма решаващо значение за целите на отмяната на посоченото решение, а по-скоро е развито по съображения за изчерпателност.
64. Впрочем това правно основание също изглежда неоснователно по същество.
65. Както правилно е отбелязал Първоинстанционният съд, по-специално в точка 11 от обжалваното съдебно решение, нищо в спорното решение не показва, че Комисията е възнамерявала да изиска от френските власти да приложат сложна лихва. Следователно с оглед на правната уредба по онова време няма съмнение, че лихвеният процент, който е следвало да се приложи за периода между спорното решение и ефективното възстановяване на помощта е трябвало да бъде изчислен въз основа проста лихва, в съответствие с националната правна уредба, а не въз основа на сложна лихва.
66. Освен това Комисията в своята жалба е съумяла единствено да повтори в това отношение, че използването на сложни лихви било единствената система за ефективно компенсиране на отпуснатата държавна помощ(12). Очевидно е обаче, че общото твърдение, че е подходящо да се използват сложни лихви, не е достатъчно, за да се приеме, че тяхното прилагане е предвидено имплицитно в спорното решение.
67. Следователно с оглед на посочените съображения седмото правно основание също не може да бъде уважено.
Ж – По осмото правно основание, според което Първоинстанционният съд е трябвало да постанови частична отмяна
1. Доводи на страните
68. С осмото и последно правно основание от своята жалба Комисията поддържа, че във всеки случай въпросът за приложимите лихви може и трябва да бъде разгледан отделно от този за основния размер на помощта, така че Първоинстанционният съд, като е установил наличието на порок по отношение на лихвите, е трябвало да отмени спорното решение само в частта му, която се отнася до лихвите.
69. С други думи, тъй като обжалваното съдебно решение отменяло спорното решение в неговата цялост, то било непропорционално и незаконосъобразно.
70. Департамент Лоаре и Scott поддържат, че въпросното правно основание е недопустимо. Всъщност тъй като Комисията никога не е искала от Първоинстанционния съд, дори при условията на евентуалност, частична отмяна на спорното решение, това искане, представено за пръв път при обжалването, представлявало разширяване на предмета на спора, което е забранено по смисъла на член 58 от Статута на Съда и член 113 от Процедурния правилник.
71. Впрочем това правно основание било и неоснователно по същество, тъй като въпросът за изчисляването на лихвите не можел лесно да се отдели от останалата част от спорното решение, така че искането на Комисията представлявало в крайна сметка искане за изменение (а не за обикновена частична отмяна) на спорното решение. В контекст, в който общностните съдилища не разполагат с така наречената „пълна юрисдикция“, това било очевидно невъзможно.
72. Във всички случаи решението за отмяна на Първоинстанционния съд се основавало и на други твърдения за нарушение срещу спорното решение.
2. Съображения
73. Осмото правно основание на Комисията без съмнение е най-комплексно и следователно изисква задълбочен анализ. По-специално е необходимо да се разгледат отделно въпросите за допустимостта и за основателността на правното основание.
а) По допустимостта на правното основание
74. Допустимостта на това правно основание трябва да бъде преценена от два различни аспекта. На първо, място, необходимо е да се установи дали извън буквалния прочит на текста на диспозитива на обжалваното съдебно решение последното вече не представлява частична отмяна на спорното решение. На второ място, трябва да се разгледа повдигнатото от Департамент Лоаре и от Scott възражение, съгласно което разглежданото правно основание било недопустимо, поради това че е ново.
i) По възможността да е налице частична отмяна на спорното решение
75. Би могло да се поддържа, че правното основание на Комисията се основава на погрешна предпоставка. Всъщност въпреки текста на диспозитива на обжалваното съдебно решение, този диспозитив може да бъде считан във всяко отношение за частична отмяна.
76. Съдът вече е имал възможност да се произнесе, в Решение по дело, известно като „Baby-dry“(13), че е налице частична отмяна, когато Първоинстанционният съд постанови решение, което, макар да предвижда в диспозитива просто отмяна на обжалваното съдебно решение, уважава само някои от правните основания на жалбоподателя, потвърждавайки de facto, в мотивите на самото съдебно решение, законосъобразността на част от обжалваното решение.
77. При такава частична отмяна, макар обжалваният акт да е отменен изцяло, фактически се дава възможност на приелата го институция да го приеме отново, с повече или по-малко незначителни изменения, като все пак запази непроменена една част(14) — по отношение на спорното решение това би била частта, в която се констатира несъвместимостта на помощта с общия пазар и се определя „историческата“ стойност на същата, с изключение на последващата актуализация.
78. С други думи, ако се възпроизведат разсъжденията на Съда от решението по дело „Baby-dry“, посредством обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд, макар формално да е отменил изцяло спорното решение, най-малкото в частта относно земята, всъщност е оставил да съществува, като не се е произнесъл по останалите правни основания на жалбата, частта от това решение, която не се отнася до изчисляването на лихвите(15).
79. В току що изложения контекст правното основание би било недопустимо, поради липса на правен интерес(16), тъй като с него Комисията искала нещо (отделянето на частта относно лихвите и отмяната единствено на тази част), което по същество вече е било допуснато от Първоинстанционния съд(17).
80. Следва да се отбележи, че в решението по дело „Baby-dry“ Първоинстанционният съд изрично отхвърля част от мотивите на жалбоподателя, докато в обжалваното в настоящия случай съдебно решение някои мотиви просто не са били специално разгледани. Както в делото „Baby-dry“, така и в настоящото дело обаче с решението на Първоинстанционния съд „всъщност се уважава само частично искането на жалбоподателя“(18).
81. Следователно въз основа на току-що изложените разсъждения осмото правно основание би трябвало да бъде обявено за недопустимо. Смятам обаче, че такова тълкуване, колкото и да е интересно, не може да бъде прието.
82. Струва ми се, че няма съмнение, че в настоящия случай Първоинстанционният съд е възнамерявал да отмени спорното решение в неговата цялост, или по-скоро в цялата му част, която се отнася до придобиването на земята на преференциална цена. Следователно би могло да се говори за „частична отмяна“ само в смисъл, че Комисията би могла да приеме нов акт, изменяйки частта, която се отнася до лихвите, и възпроизвеждайки напълно останалите части на спорното решение.
83. Макар да може да се поддържа, че от материалноправна гледна точка за Комисията това да приеме нов акт, посветен само на въпроса за лихвите, може да не се различава особено от това да приеме ново решение, което да замени изцяло предходното (макар да се различава от него само в частта относно лихвите), то двете положения не могат да бъдат считани за напълно еквивалентни.
84. В случай на частична отмяна („в частта, в която“) всъщност спорното решение би продължило да съществува като такова, макар да е необходимо да бъде заменена отменената част. В случай на чиста и проста отмяна обаче, макар в мотивите да се посочва, че тя се основава на конкретен аспект на обжалвания акт, цялостната отмяна все пак би довела до положение (макар и временно) на пълно заличаване на обжалвания акт.
85. Следователно считам, че Комисията може легитимно да очаква да „спаси“ поне една част от спорното решение и следователно има правен интерес по отношение на разглежданото правно основание.
ii) По възможността правното основание да е ново
86. Както видяхме, Департамент Лоаре и Scott поддържат, че правното основание е недопустимо, тъй като разширява първоначалния предмет на спора пред Първоинстанционния съд. Тези страни се позовават по-специално на Решение на Съда по дело IPK(19). С това решение се обявява за недопустимо правно основание, с което Комисията поддържа в рамките на обжалването, че на първа инстанция Първоинстанционният съд е трябвало да отмени само частично, но не и в неговата цялост обжалваното пред него решение. По този повод Съдът отбелязва по-конкретно че „пред Първоинстанционния съд Комисията нито е поискала евентуалната отмяна на спорното решение да бъде частична, нито е извела правно основание като разглежданото“(20), поради което правното основание е трябвало да бъде счетено за ново и следователно за недопустимо.
87. Очевидно е, че ако се следват току-що изложените разсъждения, разглежданото правно основание също би могло да бъде обявено за недопустимо.
88. Считам обаче, че в настоящия случай е за предпочитане друго разрешение по две причини.
89. На първо място, по мое мнение тук Комисията не повдига нови правни основания в подкрепа на исканията си, а се ограничава до това да критикува логиката на Първоинстанционния съд да извлече определени последици (цялостната отмяна на спорното решение) от определена предпоставка (непълнотата на мотивите относно изчисляването на лихвите). В този смисъл критиката не съдържа в себе си ново искане, а само поставя под съмнение логическите разсъждения на Първоинстанционния съд.
90. В това отношение отбелязвам, че съдебната практика безусловно квалифицира въпросите относно противоречивия или непълен характер на мотивите на решението на Първоинстанционния съд като правни въпроси, които могат да бъдат изтъквани пред Съда като основания за обжалване по смисъла на член 58 от Статута(21). Освен това като потвърждава, че няма компетентност, що се отнася до фактическата преценка, Съдът приема, че в рамките на обжалване той осъществява „контрол върху правната квалификация на фактите и върху правните последици, които Първоинстанционният съд извлича от тях“(22) (курсивът е мой). Следователно считам, че в настоящия случай Комисията може легитимно, пред Съда, да упрекне Първоинстанционния съд, че е допуснал логическа грешка в мотивите си.
91. На второ място, ако трябва да разгледаме проблема от гледна точка на правните основания на Комисията, както правят Scott и Департамент Лоаре, струва ми се очевидно, че въпросът, свързан с разглежданото основание, трябва да бъде считан по-скоро за „искане“, отколкото за „правно основание“. Следователно Комисията повдига не толкова ново „правно основание“, колкото — ако изобщо го прави — ново „искане“.
92. Следователно считам, че това, което иска Комисията с настоящото правно основание, може да се определи като „по-малко“ искане в сравнение с „по-голямото“, т.е. по-широкото искане, отправено пред Първоинстанционния съд, а в рамките на обжалването — пред Съда. Въпросното „по-голямо“ искане, разбира се, е това за пълно отхвърляне на искането на Департамент Лоаре за отмяна.
93. Според мен обаче може да се счита, че по-широкото искане, което вече е поставено пред Първоинстанционния съд, съдържа в себе си и по-тясното искане. Следователно не е налице „ново“ искане.
94. Впрочем с това правно основание Комисията иска по същество, макар и по не толкова ясен и специално отразен в исканията ѝ начин, частична отмяна на решението на Първоинстанционния съд и уважаване, отново частично, на исканията, които е представила пред първата инстанция, което е в съответствие с член 113 от Процедурния правилник на Съда.
95. Следователно считам, че това правно основание може да се обяви за допустимо.
б) По основателността на правното основание
96. За целите на разглеждане на правното основание по същество е необходимо на първо място да се провери дали в настоящия случай е възможно да бъде отделена, вътре в спорното решение, частта относно лихвите от останалите компоненти на решението, и по-специално от тези относно съвместимостта на помощта с общностното право и относно първоначалната стойност на същата. В случай на положителен отговор по-нататък следва да се прецени дали Първоинстанционният съд е бил длъжен да санкционира само частта от решението, посветена на лихвите, вместо да отмени решението в неговата цялост.
i) По възможността за отделяне на частта, посветена на лихвите
97. Съгласно установената съдебна практика частичната отмяна на решение на общностна институция е възможна само когато частите, за които се иска отмяната, ясно могат да бъдат отделени от останалата част на решението(23). Това отделяне обикновено е „материално“ и се състои във възможността да се анулират отделни членове, отделни алинеи или други ясно индивидуализирани части от акта. Според мен обаче е възможно да се отчете и възможността за чисто „логическо“ отделяне — като това в настоящия случай, между определянето на „историческата“ сума на помощта и изчисляването на лихвите на същата.
98. Всъщност с обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не е можел да отмени една отделна, конкретно индивидуализирана част от спорното решение, тъй като в разпоредителната част на това решение не съществува отделна част, посветена на лихвите. Той обаче е можел да отмени решението „доколкото“ или „в частта, в която“ Комисията не е мотивирала (в достатъчна степен) избора да използва сложни лихви.
99. Следователно ми се струва, че конкретно частта относно изчисляването на лихвите за помощта може да бъде отделена от останалата част на решението.
ii) По необходимостта да се отмени само частта, посветена на лихвите
100. Считам, че осмото правно основание за обжалване, повдигнато от Комисията, трябва да бъде уважено по следните причини.
101. Най-напред ще отбележа, че поради изискването за пълнота и правна сигурност е възможно да се разгледат само някои правни основания за обжалване — като не се вземат предвид останалите основания — само когато уважените правни основания позволяват да бъдат уважени напълно направените искания. Тъй като в настоящия случай уваженото от Първоинстанционния съд правно основание се отнася само до конкретен аспект на спорното решение, не смятам, че този съд е можел да се ограничи до това да разгледа и уважи посоченото правно основание и да изведе от него отмяната на спорното решение в неговата цялост.
102. По мое мнение Първоинстанционният съд следователно е допуснал логическа грешка в своите разсъждения, като от констатацията за незаконосъобразността на решението, в частта относно лихвите е извел отмяната на спорното решение в неговата цялост.
103. Освен това изборът на Първоинстанционния съд да пренебрегне разглеждането на всички останали правни основания, поставени пред него от жалбоподателя, води до това, че когато Комисията приеме ново решение, изменено само в частта относно изчисляването на лихвите, Департамент Лоаре ще трябва да обжалва отново това решение пред Първоинстанционния съд, повдигайки отново различните правни основания, които вече са били повдигнати, но не са били разгледани. Като оставим настрана възможните проблеми относно допустимостта на такава жалба, струва ми се очевидно, че това би било в противоречие с принципа на процесуална икономия, който има още по-голямо значение в случай като настоящия, в който става дума за събития отпреди повече от двадесет години.
104. Следователно предлагам на Съда, като уважи осмото правно основание, повдигнато от Комисията, да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Първоинстанционния съд, за да може той да изведе правилните последици от незаконосъобразността на лихвите и да се произнесе по останалите повдигнати от департамент Лоаре правни основания за обжалване. Това не променя правилността на преценката на Първоинстанционния съд относно правното основание, свързано с използването на сложни лихви от страна на Комисията.
VI – Заключение
105. В светлината на гореизложените съображения предлагам на Съда:
1) да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 29 март 2007 г. по дело Département du Loiret/Комисия, Т‑369/00, в частта, в която от незаконосъобразността при изчисляването на лихвите Първоинстанционният съд е извел отмяната на спорното решение в неговата цялост;
2) да върне делото на Първоинстанционния съд на Европейските общности;
3) да не се произнася по съдебните разноски.