РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
15 декември 2011 година(*)
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Опис към административната преписка по производство в областта на картелите — Отказ на достъп — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице — Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит“
По дело T‑437/08
CDC Hydrogene Peroxide Cartel Damage Claims (CDC Hydrogene Peroxide), установено в Брюксел (Белгия), за което първоначално се явява адв. R. Wirtz, впоследствие адв. Wirtz и адв. S. Echement, а накрая адв. T. Funke, адв. A. Kirschstein и адв. D. Stein, avocats,
жалбоподател,
подпомагано от
Кралство Швеция, за което се явяват г‑жа A. Falk, г‑жа K. Petkovska и г‑жа S. Johannesson, в качеството на представители,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, за която първоначално се явяват г‑жа P. Costa de Oliveira, г‑жа A. Antoniadis и г‑н O. Weber, а впоследствие г‑н A. Bouquet, г‑жа Costa de Oliveira и г‑жа Antoniadis, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Evonik Degussa GmbH, установено в Есен (Германия), за което първоначално се явява адв. C. Steinle, а впоследствие адв. Steinle и адв. M. Holm-Hadulla, avocats,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна на Решение SG.E3/MM/psi D (2008) 6658 на Комисията от 8 август 2008 година за отказ на пълен достъп до описа към преписката по производство COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,
секретар: г-жа T. Weiler, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 юни 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят CDC Hydrogene Peroxide Cartel Damage Claims (CDC Hydrogene Peroxide) е акционерно дружество, чийто предмет на дейност по-конкретно е защитата на интересите и събирането по съдебен и извънсъдебен ред на вземанията на дружествата, засегнати от картела, който е санкциониран с Решение C (2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) (наричано по-нататък „решението „Водороден пероксид“).
2 В това решение Комисията на Европейските общности установява, че девет предприятия са участвали в картел на пазара на водороден пероксид, в рамките на който са обменяли информация за цените и продажбените обеми, договаряли са цени и намаляване на производствения капацитет и са въвели механизъм за надзор върху прилагането на сключените споразумения. Поради това Комисията налага на предприятията, участвали в споменатия картел, глоби в размер на 388 милиона евро.
3 На 14 март 2008 г. жалбоподателят подава заявление до Комисията въз основа на член 2, параграф 1 и на член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, глава 1, том 3, стр. 76) за достъп до описа към преписката по производството, в което е постановено решението „Водороден пероксид“ (наричан по-нататък „описът“).
4 На 11 април 2008 г. Комисията отхвърля заявлението за достъп до описа, по съображение че същият не е документ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001.
5 На 15 април 2008 г. в изпратено до Комисията писмо жалбоподателят излага причините, поради които описът трябва да се счита за документ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001. На 16 април 2008 г. Комисията посочва, че ще разглежда това писмо като допълнено първоначално заявление, а не като потвърдително заявление.
6 На 6 май 2008 г. Комисията отхвърля заявлението, по съображение че оповестяването на описа би засегнало и защитата на целите на дейностите по разследване, залегнала в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, и защитата на търговските интереси на участвалите в картела предприятия, предвидена в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, и посочената в член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001 защита на процеса на вземане на решения от Комисията.
7 На 20 май 2008 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление.
8 На 13 юни 2008 г. Комисията удължава с още петнадесет работни дни срока за отговор на потвърдителното заявление на жалбоподателя. На 3 юли 2008 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че заявлението му не може да бъде разгледано в рамките на удължения срок.
9 На 8 август 2008 г. Комисията отхвърля потвърдителното заявление на жалбоподателя въз основа на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), но му предоставя на разположение неповерителен вариант на описа.
Производство и искания на страните
10 На 6 октомври 2008 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
11 На 15 януари 2009 г. Кралство Швеция иска да встъпи в подкрепа на исканията на жалбоподателя. На 24 януари 2009 г. Evonik Degussa GmbH иска да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията.
12 С определения от 18 март 2009 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска тези встъпвания.
13 На 27 май и 5 юни 2009 г. Кралство Швеция и Evonik Degussa съответно представят своите писмени становища при встъпване.
14 С определение от 15 април 2010 г. и след изслушване на страните председателят на втори състав на Общия съд спира производството по настоящото дело до постановяването от Общия съд на акт за приключване на производството по дело T‑399/07, Basell Polyolefine/Комисия. След като на 25 януари 2011 г. този акт е постановен под формата на определение за заличаване от регистъра, производството е възобновено от същата дата.
15 Поради промяната в състава на съдебните състави на Общия съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
16 Жалбоподателят, подпомаган от Кралство Швеция, моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
17 Комисията, подпомагана от Evonik Degussa, моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
18 На 16 март 2009 г. жалбоподателят предявява иск пред Landgericht Dortmund (Областен съд Дортмунд, Германия) срещу няколко дружества — адресати на решението „Водороден пероксид“, респ. срещу техните правоприемници, сред които е встъпилата страна Evonik Degussa.
19 След сключеното с Evonik Degussa споразумение, през есента на 2009 г. жалбоподателят оттегля иска си пред Landgericht Dortmund в частта му относно това дружество. Понастоящем този иск все още е висящ в частта му относно останалите дружества.
20 В изпратено до Общия съд писмо от 2 февруари 2011 г. Комисията посочва, че след сключеното от жалбоподателя споразумение с Evonik Degussa, довело до частичното оттегляне на иска му пред Landgericht Dortmund, жалбоподателят вероятно вече разполага с необходимата за него информация от описа, и по-конкретно с информация, въз основа на която той може конкретно да посочи документите от преписката по производството, в което е постановено решението „Водороден пероксид“, за да поиска тяхното оповестяване или от Комисията, или пред националните съдилища. Поради това Комисията предлага на Общия съд да прикани жалбоподателя да изрази становище относно правния си интерес.
21 В това отношение жалбоподателят отбелязва, че след сключеното с Evonik Degussa споразумение все още не разполага с всички документи, необходими във връзка с исковете за обезщетение, предявени от него пред националните съдилища. В частност той все още нямал достъп — нито в рамките на иска си пред Landgericht Dortmund, нито в рамките на споразумението си с Evonik Degussa — до описа или до пълния текст на решението „Водороден пероксид“. Ето защо той счита, че продължава да има правен интерес от провеждане на настоящото производство.
22 Що се отнася до Evonik Degussa, това дружество потвърждава, че е сключено споразумение, като същевременно подчертава, че не е предоставило достъп на жалбоподателя нито до описа, нито до пълния текст на решението „Водороден пероксид“.
23 Следователно жалбоподателят продължава да има правен интерес във връзка с настоящата жалба.
По съществото на спора
24 В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят излага четири правни основания, изведени, първо, от нарушението на основни принципи на Регламент № 1049/2001, второ, от нарушението на принципа на право на обезщетение при нарушение на правото на конкуренция на Европейския съюз, трето, от нарушението на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, и четвърто, от нарушението на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001.
25 Най-напред следва да се отбележи, че с първите две правни основания жалбоподателят като цяло упреква Комисията в неспазване на правни принципи, но в тези изложени от него твърдения за нарушение той не се позовава нито на конкретни правни норми, нито на определени мотиви към обжалваното решение. Разбира се, при конкретното прилагане на правните норми, цитирани в рамките на третото и на четвъртото правно основание, трябва да се имат предвид принципи, които са по-общи от посочените от жалбоподателя в рамките на първото и второто правно основание. Ето защо направо трябва да се разгледат третото и четвъртото правно основание, като евентуално се отчитат твърденията за нарушение, изложени от жалбоподателя в рамките на първото и на второто правно основание.
26 В допълнение, доколкото Комисията основава обжалваното решение както на първо, така и трето тире от член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, за отмяната на това решение е необходимо да бъдат уважени третото и четвъртото правно основание, изложени от жалбоподателя.
По третото правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001
27 Жалбоподателят, подпомаган от Кралство Швеция, счита, че изключението, изведено от защитата на търговските интереси на определено юридическо лице, е неприложимо в настоящия случай, тъй като описът не се отнася нито до търговска, нито до професионална тайна.
28 В допълнение, според жалбоподателя Комисията претеглила неправилно интересите на участвалите в картела предприятия, от една страна, и интересите на пострадалите от картела, от друга, доколкото отдала предимство на защитата на интересите на предприятията, адресати на решението „Водороден пероксид“, въпреки че съгласно съдебната практика за тези интереси не била предвидена особена защита.
29 Комисията, подпомагана от Evonik Degussa, изтъква, че някои съдържащи се в описа данни, които са свързани с други оповестени в неповерителния вариант на решението „Водороден пероксид“ данни, могат да доведат пострадалите от картела до убеждението, че някои от изброените в описа документи съдържат допълнителни уличаващи доказателства, и следователно до решението да предявят искове за обезщетение за вреди.
30 Комисията добавя, че описът съдържа документи, които не са включени в неповерителния вариант на решението „Водороден пероксид“ и които попадат в обхвата на изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001. За да бъдели защитени предприятията, участвали в картела, в производството пред Комисията те трябвало да се ползват от закрила съгласно член 4, параграф 2, първо тире от същия регламент.
31 Що се отнася до понятието „професионална тайна“, което било част от по-широкото понятие „търговски интереси“, по мнение на Комисията опасността от предявяване на иск за обезщетение създава сериозно неудобство, което в бъдеще може да доведе до отказ на участващите в картела предприятия да сътрудничат. Според Комисията няма как да се приеме, че защитата на професионалната тайна или на търговските интереси на предприятията, които ѝ сътрудничат в рамките на производството в областта на картелите, може да бъде засегната със заявление за достъп до документи, основано единствено на частноправни интереси.
32 Трябва да се напомни, че по силата на съображение 4 и на член 1 от Регламент № 1049/2001 този регламент цели да даде право на възможно най-широк публичен достъп до документите, държани от институциите. В съображение 2 от същия регламент се напомня, че правото на достъп се свързва с демократичния характер на институциите.
33 Същевременно обаче за това право също съществуват определени ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (Решение на Съда от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, C‑266/05 P, Сборник, стр. I‑1233, точка 62, Решение на Съда от 29 юни 2010 г. по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, Сборник, стр. І‑5885, точка 53 и Решение на Съда от 21 септември 2010 г. по дело Швеция/API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 70).
34 По-специално и в съответствие със съображение 11 Регламент № 1049/2001 предвижда в член 4, че институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало някои от интересите, защитени от този член.
35 Така, щом Комисията реши да откаже достъп до документ, чието оповестяване е било поискано, тя по принцип трябва да предостави обяснения за това по какъв начин достъпът до този документ може конкретно и действително да засегне интереса, защитен от предвидено в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключение, на което тази институция се позовава (вж. в този смисъл Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, Сборник, стр. I‑4723, точка 49, Решение на Съда по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, точка 33 по-горе, точка 53 и Решение на Съда по дело Швеция/API и Комисия, точка 33 по-горе, точка 72).
36 Тъй като дерогират принципа на възможно най-широк публичен достъп до документите, предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (Решение на Съда по дело Sison/Съвет, точка 33 по-горе, точка 63, Решение на Съда от 18 декември 2007 г. по дело Швеция/Комисия, C‑64/05 P, Сборник, стр. I‑11389, точка 66 и Решение на Съда по дело Швеция и Turco/Съвет, точка 35 по-горе, точка 36).
37 В допълнение, при жалба за отмяна, подадена въз основа на член 230 ЕО, законосъобразността на съответния акт трябва да се преценява с оглед на фактическото и на правното положение към момента на неговото приемане (вж. Решение на Общия съд от 28 март 2000 г. по дело T. Port/Комисия, T‑251/97, Recueil, стр. II‑1775, точка 38 и Решение на Общия съд от 11 септември 2002 г. по дело Alpharma/Съвет, T‑70/99, Recueil, стр. II‑3495, точка 248 и цитираната съдебна практика). Следователно при тази преценка няма как да се отчете обстоятелството, че жалбоподателят е сключил споразумение с едно от дружествата, чиито търговски интереси Комисията иска да защити.
38 В светлината именно на тези принципи следва да се разгледа начинът, по който Комисията е приложила изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.
39 Съгласно посочената разпоредба институциите отказват достъп до документи в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на посочения документ.
40 На първо място, трябва да се отчита естеството на документа, до който жалбоподателят иска достъп. За страните е безспорно, че става въпрос за описа към преписката в производството пред Комисията, във вида, в който този опис е предоставен на разположение на адресатите на изложението на възраженията по преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат. От друга страна, жалбоподателят не иска достъп до самите документи, включени в описа, и следователно всички съображения, отнасящи се до съдържанието на самите документи, а не до съдържанието единствено на описа, са ирелевантни в настоящия случай.
41 На второ място, доколкото в обжалваното решение Комисията приема, че оповестяването на описа би засегнало търговските интереси на споменатите в него предприятия, необходимо е да се провери дали Комисията е допуснала грешка в преценката, приемайки че описът попада в обхвата на понятието „търговски интереси“ по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.
42 В това отношение, за да подкрепи довода си, че съдържащите се в описа данни не могат да представляват търговска тайна, жалбоподателят се позовава на Известието на Комисията относно правилата за достъп до преписката на Комисията при производства по членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО], членове 53, 54 и 57 от Споразумението за ЕИП и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (ОВ C 325, 2005 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201, наричано по-нататък „Известието за достъп до преписката“). Както обаче правилно посочва Комисията, в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 не е използвано понятието „търговска тайна“. Освен това трябва да се отбележи, че в точка 2 от Известието за достъп до преписката се уточнява, че правото на достъп до преписката, определено в споменатото известие, е отделно от общото право на достъп до документи по Регламент № 1049/2001, което е предмет на различни критерии и изключения, и преследва различна цел. Ето защо понятието „търговски интереси“ следва да се разглежда единствено от гледна точка на посочения регламент.
43 От изложеното следва, че жалбоподателят не може да използва Известието за достъп до преписката, за да възрази срещу позоваването от Комисията на защитата на търговските интереси на участвалите в картела предприятия по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.
44 Въпреки че съдебната практика не е дала определение на понятието „търговски интереси“, все пак Общият съд е уточнил, че не всяка информация за дружеството или за търговските му отношения попада в обхвата на защитата на търговските интереси, която трябва да бъде гарантирана съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, тъй като в противен случай би се попречило на прилагането на общия принцип на обществеността да се предоставя възможно най-широк достъп до документите, държани от институциите (Решение на Общия съд от 30 януари 2008 г. по дело Terezakis/Комисия, T‑380/04, непубликувано в Сборника, точка 93).
45 Налага се изводът, че самият опис, в който просто са изброени документите от преписката на Комисията, не е свързан с търговските интереси на споменатите в него дружества, по-специално като автори на някои от тези документи. Всъщност само ако някоя от колонките на описа — в които по-конкретно се посочват, видно от предоставения от Комисията на жалбоподателя неповерителен вариант, произходът, адресатът и описанието на изброените документи — съдържа, за един или няколко от посочените документи, информация относно търговските отношения на съответните дружества, цените на техните стоки, структурата на разходите им и техните пазарни дялове или сходни елементи, би могло да се приеме, че оповестяването на описа засяга защитата на търговските интереси на въпросните дружества. Комисията не е посочила, че случаят е такъв.
46 От друга страна, в обжалваното решение Комисията по същество приема, че съдържащата се в описа информация може да създаде допълнителна опасност от предявяване на искове за обезщетение за вреди срещу предприятията, при които тя е извършила проверки на място и които са си сътрудничили с нея в замяна на намаляване на наложената им глоба. Според Комисията, макар обстоятелството, че някои документи са получени съгласно Известието за сътрудничество, да е публично известно, в това отношение описът съдържал по-конкретни данни в сравнение с публично достъпния вариант на решението „Водороден пероксид“.
47 Следва да се установи, че тези съображения се отнасят единствено до вероятността в резултат от оповестяването на описа да бъдат предявени искове за обезщетение за вреди срещу встъпилата страна или срещу други участвали в картела „Водороден пероксид“ дружества. Следователно Комисията се е основала само на евентуалната употреба на съдържащата се в описа информация, но не е посочила, че поради съдържанието си тази информация сама по себе си е свързана с търговските интереси на разглежданите дружества.
48 Във връзка с това трябва да се уточни, че описът представлява просто списък на документи, който в случай на иск за обезщетение за вреди, предявен срещу разглежданите дружества, сам по себе си има съвсем ограничена доказателствена стойност. Въпреки че този списък би дал възможност на жалбоподателя да установи кои документи могат да са му от полза за целите на споменатия иск, все пак решението, с което се разпорежда или се отказва да бъдат представени въпросните документи, се взема от съда, компетентен да разгледа иска. Поради това не може да се поддържа, че самото оповестяване на описа засяга интересите, на които се позовава Комисията, за да обоснове решението си за отказ.
49 В допълнение, въпреки че предявяването на искове за обезщетение за вреди срещу дружеството безспорно може да доведе до увеличени разходи — дори само под формата на разходи за адвокат и дори ако впоследствие тези искове бъдат отхвърлени като неоснователни — все пак интересът на участвалото в картел дружество срещу него да не бъдат предявявани подобни искове няма как да се квалифицира като търговски интерес и във всеки случай не е годен за защита интерес, предвид по-специално правото на всяко лице да иска обезщетение за вредите, причинени му с действия или бездействия, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията (Решение на Съда от 20 септември 2001 г. по дело Courage и Crehan, C‑453/99, Recueil, стр. I‑6297, точки 24 и 26 и Решение на Съда от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, Recueil, стр. I‑6619, точки 59 и 61).
50 От предходното следва, че Комисията не е доказала в достатъчна степен от правна гледна точка, че достъпът до описа би могъл да засегне конкретно и действително търговските интереси на предприятията, участвали в картела, и по-специално тези на Evonik Degussa.
51 Ето защо третото правно основание, изложено от жалбоподателя, трябва да бъде уважено.
По четвъртото правно основание, изведено от нарушението на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001
52 Жалбоподателят, подпомаган от Кралство Швеция, твърди, че Комисията е трябвало да се основе само на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, доколкото в предоставения на жалбоподателя неповерителен вариант тя се позовала, във връзка с всеки от изброените документи, единствено на защитата на професионалната и на търговската тайна. Видно от легендата на съкращенията, която предхождала неповерителния вариант на описа, Комисията не обосновала отказа си за достъп до описа със защитата на целите на дейностите по разследване, посочена в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001.
53 В допълнение, според жалбоподателя предвидените в последната норма изисквания не са изпълнени в настоящия случай, понеже предприетите действия по разследване са приключени в рамките на производство COMP/F/38.620. Той уточнява, че споменатите действия не биха могли да бъдат възобновени, доколкото жалбите, подадени от участвалите в картела предприятия, не се отнасят до наличието на антиконкурентни практики.
54 На последно място, жалбоподателят изтъква, че оповестяването на описа нямало да затрудни задачата на Комисията да санкционира антиконкурентните практики. Жалбоподателят подчертава, че независимо от растящия брой искове за обезщетение, заявленията за освобождаване от отговорност не намаляват.
55 Комисията, подпомагана от Evonik Degussa, твърди, че за разследването по преписка COMP/F/38.620 трябва да счита, че все още е в ход, доколкото решението „Водороден пероксид“ все още не е окончателно.
56 В допълнение, Комисията отбелязва, че задачата ѝ да санкционира антиконкурентните практики до голяма степен зависи от сътрудничеството на предприятията, което щяло да бъде затруднено, ако се оповестят документите, представени от лицата, които са подали заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Тя изтъква, че оповестяването би поставило някои предприятия в по-неблагоприятно положение спрямо други, а това не било обективно обосновано.
57 Според Комисията взаимозависимостта между защитата на търговските интереси на разглежданите предприятия и обществения интерес от санкциониране на антиконкурентните практики обосновава позоваването от нейна страна, когато разглежда член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, на защитата на търговските интереси на предприятията.
58 Като начало трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията не е обосновала отказа си за достъп с изключението, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване. Всъщност този довод е изведен от обстоятелството, че нито един от кодовете, споменати в неповерителния вариант на описа с цел да се изложат мотивите за отказа за достъп, не се отнася до защитата на целите на дейностите по разследване. Определящо значение обаче има самият текст на обжалваното решение, в точка 3.2 от което като мотиви за отказа за достъп се посочват защитата на целите на дейностите по разследване и защитата на целта на разследванията в областта на картелите. При това положение кодираната информация в неповерителния вариант на описа има само субсидиарен характер. Нещо повече, според изложените от Комисията разсъждения както в обжалваното решение, така и в писмената ѝ защита последиците от евентуалното публикуване на описа за целта на разследванията от Комисията зависят от последиците от това публикуване за търговските интереси на съответните предприятия, поради което между тези два фактора съществува взаимозависимост.
59 На следващо място, що се отнася до въпроса дали Комисията основателно се е позовала на изключението, изведено от засягането на защитата на целите на дейностите по разследване, най-напред трябва да се напомни, видно от формулировката на изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, че то цели да защити не дейностите по разследване като такива, а тяхната цел, която в случай на производство в областта на конкуренцията се изразява в проверка дали е извършено нарушение на член 81 ЕО или на член 82 ЕО и евентуално да се санкционират отговорните дружества. Поради тази причина материалите по преписката, отнасящи се до различните актове, свързани с разследването, могат да останат обхванати от въпросното изключение, докато посочената цел не бъде постигната, дори ако разследването или конкретната проверка, довела до изготвянето на документа, до който се иска достъп, е приключила (Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело API/Комисия, T‑36/04, Сборник, стр. II‑3201, точка 133; вж. по аналогия Решение на Общия съд от 6 юли 2006 г. по дело Franchet и Byk/Комисия, T‑391/03 и T‑70/04, Recueil, стр. II‑2023, точка 110, а що се отнася до прилагането на Кодекса за поведение от 1993 г. — Решение на Общия съд от 13 септември 2000 г. по дело Denkavit Nederland/Комисия, T‑20/99, Recueil, стр. II‑3011, точка 48).
60 В конкретния случай обаче към датата на приемане от Комисията на обжалваното решение са изминали над две години от приемането на решението „Водороден пероксид“, с което се установяват твърдените от Комисията нарушения от страна на съответните предприятия и с това приключва производство COMP/F/38.620. Следователно не може да се оспорва, че към тази дата дейността по разследване за доказване на наличието на въпросните нарушения, която е могла да бъде застрашена от оповестяването на исканите документи, е била приключена.
61 Вярно е, че към датата на приемане на обжалваното решение пред Общия съд е имало висящи искове срещу решението „Водороден пероксид“, поради което в случай на отмяна от Общия съд на това решение производството е можело да бъде възобновено.
62 Дейностите по разследване по конкретна преписка обаче трябва обаче да се считат за приключени с приемането на крайното решение, независимо дали впоследствие съдилищата евентуално са отменили споменатото решение, тъй като това е моментът, в който самата съответна институция счита производството за приключило.
63 Във връзка с това трябва също да се напомни, че доколкото всяко изключение от правото на достъп следва да се тълкува стеснително, обстоятелството, че исканите документи се отнасят до защитен интерес, не може само по себе си да обоснове прилагане на изтъкнатото изключение, тъй като Комисията трябва да докаже, че тяхното оповестяване действително е в състояние да засегне защитата на целите на нейните дейности по разследване на разглежданото нарушение (вж. в този смисъл Решение по дело API/Комисия, точка 59 по-горе, точка 127).
64 В допълнение, да се приеме, че отделните документи, свързани с дейностите по разследване, са обхванати от изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, докато не приключат напълно всички възможни съдебни производства, включително ако пред Общия съд е подадена жалба, която евентуално води до възобновяване на производството пред Комисията, би означавало достъпът до споменатите документи да се подчини на случайни събития, а именно на резултата от производството по предявения иск и изводите, които Комисията би могла да направи от него. При всички положения би ставало въпрос за бъдещи и несигурни събития, зависещи от решенията на дружествата, адресати на решението за санкциониране на картела, и на отделните заинтересовани органи.
65 Подобно разрешение би влязло в противоречие с целта за гарантиране на възможно най-широк публичен достъп до документите на институциите с оглед на осигуряването на гражданите на възможност за по-ефикасен контрол върху законосъобразността при упражняването на публичната власт (Решение по дело API/Комисия, точка 59 по-горе, точка 140; вж. в този смисъл Решение по дело Franchet и Byk/Комисия, точка 59 по-горе, точка 112).
66 Уместно е да се добави, че в настоящия случай с правните основания, изложени в жалбите срещу решението „Водороден пероксид“, не се оспорва наличието на установените от Комисията антиконкурентни практики, а по същество само се изтъкват допуснати грешки във връзка с продължителността на въпросните практики, с носенето на отговорност от дружествата майки за поведението на дъщерните им дружества и с изчисляването на глобите или с нарушението на процесуални права. Ето защо възобновяването на производството във всеки случай е можело да доведе не до различно становище на Комисията, що се отнася до установяването на нарушението и на участието на отделните свързани с картела „Водороден пероксид“ производители, а най-много до нова правна преценка на вече установени от нея факти, що се отнася до продължителността на участието на някои предприятия в нарушението или до носенето на отговорност за противоправното поведение на някои дружества.
67 Следователно оповестяването на описа не е можело да засегне защитата на целта на дейностите по разследване, що се отнася до производството пред Комисията във връзка с картела „Водороден пероксид“.
68 На второ място, тази преценка не би могла да бъде поставена под въпрос с довода на Комисията, че понятието „цели на дейностите по разследване“ има по-широко приложно поле и обхваща цялостната политика на Комисията в областта на санкционирането на картелите и предотвратяването на тяхното създаване.
69 Според Комисията по същество изключението, основано на това понятие, изобщо не зависи от конкретно производство и винаги може да бъде изтъкнато като основание за отказа да се оповести какъвто и да било документ, който може да засегне политиката на Комисията в областта на картелите, и в частност програмата ѝ за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Когато лицата, подали заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, имали причина да се опасяват, че поради оповестяването на представените в тяхното заявление документи увредените от картела дружества ще предявят най-вече срещу тях искове за обезщетение за вреди, тези лица в бъдеще можели да се откажат да сътрудничат на Комисията, а това можело да засегне ефективността на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.
70 Да се приеме предложеното от Комисията тълкуване обаче би означавало да се допусне тя да изключи без ограничение във времето приложимостта на Регламент № 1049/2001 към документите от преписките в областта на конкуренцията, просто позовавайки се на вероятността от бъдещо засягане на програмата ѝ за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Впрочем настоящото дело е пример за широкото използване от Комисията на това тълкуване, което тя възнамерява да прилага, когато отказва, както в конкретния случай, да оповести документ, който сам по себе си не е представен от лицето, подало заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и не съдържа никаква информация, която сама по себе си е в състояние да засегне интересите на дружествата, подали заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Всъщност Комисията твърди единствено че някои сведения, съдържащи се в неповерителния вариант на решението „Водороден пероксид“, биха могли да бъдат свързани с други включени в описа сведения, така че пострадалите от антиконкурентните практики да узнаят кои документи от преписката евентуално съдържат допълнителни уличаващи доказателства.
71 Налага се изводът, че едно толкова широко тълкуване на понятието „дейности по разследване“ е несъвместимо с принципа, че поради целта на Регламент № 1049/2001, изложена в съображение 4 от него, „да [се] даде възможно най-голяма гласност на правото на публичен достъп до документите“, предвидените в член 4 от този регламент изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. цитираната в точка 36 по-горе съдебна практика).
72 В това отношение е нужно да се подчертае, че нищо в Регламент № 1049/2001 не дава основание да се предположи, че при прилагането на въпросния регламент политиката на Съюза в областта на конкуренцията би трябвало да се третира по-различно, отколкото други политики на Съюза. Ето защо изобщо няма основание в рамките на политиката на конкуренция понятието „цели на дейностите по разследване“ да се тълкува по-различно, отколкото при други политики на Съюза.
73 Освен това трябва да се посочи, че в разсъжденията си Комисията смесва изключението, изведено от защитата на целите на дейностите по разследване, с изключението, изведено от защитата на търговските интереси.
74 Както бе отбелязано в точка 58 по-горе, видно от логиката на Комисията в точка 3.2 от обжалваното решение, последиците от евентуалното оповестяване на описа за целите на дейностите по разследване от Комисията зависят от последиците от това оповестяване за търговските интереси на засегнатите предприятия, тъй като тя счита, че именно за да защитят търговските си интереси предприятията в бъдеще може да са по-малко склонни да ѝ сътрудничат. Следователно Комисията по същество обосновава наличието на засягане на целите на дейностите по разследване със същите фактически обстоятелства като изложените в подкрепа на изключението, изведено от засягането на защитата на търговските интереси.
75 Пасажите от точка 3.2 от обжалваното решение, които се отнасят до защитата на целите на дейностите по разследване в широк смисъл, гласят:
„В допълнение, настоящият случай не може да се разглежда изолирано. Оповестяването на пълния списък на документите би създало прецедент, тъй като би дало знак на търговския свят, че Комисията може да оповести информация за дадена преписка в областта на конкуренцията, дори ако оповестяването би засегнало търговските интереси на предприятията, участващи в производството. Това би накарало предприятията да сведат до минимум сътрудничеството си и да са много сдържани при предоставянето на информация — предоставяне, което е изключително важно за борбата на Комисията срещу картелите. Подобен резултат до голяма степен би затруднил Комисията да води разследвания в областта на конкуренцията и така да изпълнява задачите, които са ѝ възложени с Договора за ЕО.
По гореизложените съображения изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, се прилага за данните, които не са оповестени в [неповерителния вариант на описа]“.
76 В точки 45—50 по-горе обаче вече бе установено, че Комисията не е доказала в достатъчна степен от правна гледна точка, че достъпът до описа би могъл да засегне конкретно и действително търговските интереси на предприятията, участвали в картела, и по-специално тези на Evonik Degussa.
77 В допълнение, следва да се напомни, че програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и за сътрудничество, ефективността на които Комисията се стреми да защитава, не са единствените средства, с които се гарантира спазването на правилата на Съюза в областта на конкуренцията. Всъщност исковете за обезщетение пред националните съдилища могат съществено да допринесат за поддържането на ефективно равнище на конкуренция в Съюза (Решение по дело Courage и Crehan, точка 49 по-горе, точка 27).
78 На последно място, по отношение на довода на Комисията, че доколкото описът е изготвен единствено за да се даде възможност на съответните предприятия да упражнят правото си на защита, този опис не трябва да бъде оповестяван — „с оглед на целта [на употребата] на документите и на поверителността, присъщи на производството в областта на картелите“, — се налага изводът, че целта, за която документът е изготвен от Комисията, е обстоятелство, което не се отчита отделно при вземането на решение дали да се даде достъп до този документ съгласно Регламент № 1049/2001. Всъщност в член 4 от цитирания регламент, където са изчерпателно изброени случаите, които обосновават отказа за достъп до документи, са посочени само обстоятелства във връзка с последиците от оповестяването на поисканите документи, като в споменатия член изобщо няма позоваване на целта на тези документи. Ето защо подобно съображение няма нищо общо със създадената от Регламент № 1049/2001 система за достъп до документи, поне що се отнася до документите, изготвени от Комисията.
79 От предходното следва, че Комисията не е доказала в достатъчна степен от правна гледна точка, че оповестяването на описа би засегнало конкретно и действително защитата на целите на дейностите по разследване. Следователно в това отношение в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото.
80 Ето защо четвъртото правно основание, изложено от жалбоподателя, трябва да бъде уважено.
81 След като нито едно от предвидените в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 изключения, на които се позовава Комисията, не може да обоснове отказа ѝ да уважи заявлението за достъп до описа, жалбата следва да бъде уважена и да се отмени обжалваното решение.
По съдебните разноски
82 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да понесе съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.
83 По силата на член 87, параграф 4, първа и трета алинея от Процедурния правилник Кралство Швеция и Evonik Degussa понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя Решение SG.E3/MM/psi D (2008) 6658 на Комисията от 8 август 2008 година за отказ на пълен достъп до описа към преписката по производство COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат.
2) Европейската комисия понася както направените от нея съдебни разноски, така и съдебните разноски, направени от CDC Hydrogene Peroxide Cartel Damage Claims (CDC Hydrogene Peroxide).
3) Кралство Швеция и Evonik Degussa GmbH понасят направените от тях съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 декември 2011 година.
Подписи