Дело T‑512/09 RENV
Rusal Armenal ZAO
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Дъмпинг — Внос на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китай — Окончателно антидъмпингово мито — Статут на предприятие, работещо в условията на пазарна икономика — Член 2, параграф 7, буква б) и буква в), второ тире от Регламент (ЕО) № 384/96 — Кумулативна оценка на вноса, предмет на антидъмпингово разследване — Член 3, параграф 4, букви a) и б) от Регламент № 384/96 — Предложение за поемане на гаранции — Член 8, параграф 3 от Регламент № 384/96“
Резюме — Решение на Общия съд (четвърти разширен състав) от 25 януари 2017 г.
1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване
2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Внос от страни с непазарна икономика — Предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Условия — Използване на един ясен набор от счетоводни отчети в съответствие с международните счетоводни стандарти за всички цели — Стриктно тълкуване — Липса на последици от присъединяването на трета засегната страна към СТО
(член 2, параграф 7, буква в), второ тире от Регламент № 384/96 на Съвета)
3. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Внос от страни с непазарна икономика — Предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Условия — Доказване в тежест на производителите — Преценка на доказателствата от институциите — Съдебен контрол — Граници
(член 2, параграф 7, буква в) от Регламент № 384/96 на Съвета)
4. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Кумулативна оценка на ефекта от вноса предмет на антидъмпингово разследване — Условия — Съобразяване на прага от 1 %, посочен в член 5, параграф 7 от основния регламент № 384/96 — Допустимост
(член 3, параграф 4, буква а) и член 5, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета)
5. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Необходимост от спазване на принципа на законност — Невъзможност за позоваване на незаконосъобразност в полза на другиго
6. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Кумулативна оценка на ефекта от вноса предмет на антидъмпингово разследване — Условия — Внос от всяка страна, който не е несъществен — Период, който следва да се вземе предвид
(член 3, параграф 2, член 4, параграф 1, буква а) и член 6, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета)
7. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Разследване — Съобразяване на сведения, отнасящи се за период, който е последващ спрямо периода на проверката — Забрана — Изключение
(член 6, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета)
8. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Регламент, с който се въвеждат антидъмпингови мита
(член 296 ДФЕС;Регламент № 925/2009 на Съвета)
9. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Кумулативна оценка на ефекта от вноса предмет на антидъмпингово разследване — Условия — Подходящ характер на кумулативната оценка предвид условията на конкуренция — Съобразяване на относимите критерии за определянето на сходния продукт — Допустимост
(член 1, параграф 4 и член 3, параграф 4, буква б от Регламент № 384/96 на Съвета)
10. Съдебно производство — Доказване — Писмено доказателство — Доказателствена стойност — Преценка на съда на Съюза — Критерии
11. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Предложения за ценови гаранции — Приемане — Право на преценка на институциите — Съобразяване на повелята да се осигури адекватен контрол над гаранциите — Допустимост — Съдебен контрол — Граници
(член 8, параграф 3 от Регламент № 384/96 на Съвета)
12. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на добра администрация — Обхват
(член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 384/96 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 56)
2. Доколкото член 2, параграф 7, буква в) от основния антидъмпингов регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, уточнява условията, които трябва да бъдат спазени, за да може да бъде приложено изключението, предвидено в член 2, параграф 7, буква б) от посочения регламент, тези условия трябва да се тълкуват стриктно.
Подчертаването от страна на съдилищата на Съюза както на спецификата на подхода на Съюза, така и на липсата на съответна разпоредба в Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ) прави ирелевантно обстоятелството, че третата засегната страна е член на Световната търговска организация (СТО), що се отнася до тълкуването на условията, предвидени в член 2, параграф 7, буква в) от основния антидъмпингов регламент.
С оглед на тази цел позоваването във второто тире на член 2, параграф 7, буква в) от посочения регламент на използването на „ясен основен комплект счетоводна документация, която се подлага на независим одит в съответствие с международните счетоводни стандарти и се прилага във всички случаи“, не може да се схваща другояче освен като целящо да позволи на институциите да се уверят в точността на счетоводните документи на съответното предприятие.
Следователно жалбоподателят погрешно поддържа, че такова условие би могло да бъде изпълнено само въз основа на одит, извършен в съответствие с международните стандарти за одит, независимо от направените изводи относно съответствието на счетоводното отчитане на съответното предприятие с международните счетоводни стандарти.
Освен това прибягването до сравнение в рамките на една и съща страна, предвидена в член 2, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент, е възможно само по отношение на предприятие, действащо в условията на пазарна икономика, и е невъзможно по отношение на заявител на статут на предприятие, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ), който по дефиниция действа в страна с непазарна икономика. Така в случай на съмнение в действителността на разходите на заявител на ТДПИ, това заявление трябва да бъде отхвърлено и нормалната стойност на продукта да бъде определена въз основа на сравнението с трета страна с пазарна икономика в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния антидъмпингов регламент.
(вж. т. 57, 61, 63—65 и 72)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 79—82)
4. Член 3, параграф 4, буква а) от основния антидъмпингов регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, се тълкува в смисъл, че позволява вносът с произход от дадена страна да бъде взет предвид в рамките на кумулирането само доколкото произхожда от производител износител, за който е установено, че осъществява дъмпинг. От това следва, че целта на тази разпоредба е да се избегне възможността при изготвянето на кумулирана оценка на въздействието на вноса да се включи страна, вносът от която, извършван от разглеждания производител износител, не стои в основата на дъмпинг, било защото дъмпинговият марж е по-нисък от прага de minimis, било защото обемът на вноса е несъществен.
Член 5, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент обаче — доколкото уточнява, че „[п]роцедура не се образува срещу страни, които всяка поотделно имат внос, който е под 1 % от общия внос на пазара, с изключение на случаите, когато общият внос от група страни е 3 % или повече от потреблението в Общността“ — цели да изясни обстоятелствата, при които делът на вноса в рамките на потреблението на Съюза е твърде малък, за да може този внос да се счита за стоящ в основата на дъмпинг.
Следователно съществува връзка на взаимно допълване между двете разпоредби, поради което Съветът не е допуснал грешка в правото, когато при тълкуването на условието вносът да не е несъществен, съдържащо се в член 3, параграф 4, буква а) от основния антидъмпингов регламент, е взел предвид прага от 1 %, посочен в член 5, параграф 7 от същия регламент.
(вж. т. 103—105)
5. Спазването на принципа на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, което предполага никой да не се позовава в своя полза на допуснато спрямо другиго закононарушение
(вж. т. 110)
6. Антидъмпинговото разследване трябва да се провежда въз основа на възможно най-актуална информация, за да могат да бъдат определени антидъмпингови мита, подходящи за защита на промишлеността на Съюза срещу дъмпинговите практики. Съветът може да определи вредата, претърпяна от промишлеността на Съюза, въз основа на период, който е по-дълъг от периода на разследването относно наличието на дъмпингови практики, благодарение на тенденциите, имащи отношение към оценката на вредата в рамките на разглеждания период.
При преценката дали вносът от даден производител износител не е несъществен по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от основния антидъмпингов регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, въз основа на данни, отнасящи се единствено за разследвания период вместо за разглеждания период, Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, след като съобразяването на разглеждания период би довело до представяне на изкривена картина на действителния обем на износа в Съюза, доколкото в такъв случай би бил взет предвид периодът, в който заводът на жалбоподателя е бил затворен, който не може да се счита, че отразява действително производствената му дейност и износ.
Неотчитането на период, който не отразява нормалната дейност на производителите износители, се вписва в насоката на събирането на възможно най-актуални данни и следователно съответства на логиката на обективната преценка, на която се позовава член 3, параграф 2 от основния антидъмпингов регламент.
(вж. т. 119, 120, 122—124)
7. Разследваният период и забраната да се взима предвид информация, отнасяща се до следващ го период, целят да осигурят представителността и достоверността на резултатите от разследването, като гарантират, че информацията, на която се основава установяването на дъмпинга и на вредата, не е повлияна от поведението на заинтересованите производители в резултат на образуването на антидъмпинговата процедура и следователно, че наложеното в края на процедурата окончателно мито може действително да поправи вредата, причинена от дъмпинга
Освен това, като използва термина „обикновено“, член 6, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, допуска изключения от забраната за взимане предвид на информация, отнасяща се до период, следващ разследвания период. По отношение на благоприятните за засегнатите от разследването предприятия обстоятелства е прието, че институциите на Съюза не могат да бъдат задължавани да взимат предвид обстоятелства, спадащи към период, следващ разследвания период, освен ако тези обстоятелства разкриват ново развитие, което прави явно неподходящо предвиденото въвеждане на антидъмпингово мито. Обратно, ако сведения относно период, следващ разследвания период, оправдават налагането или увеличаването на антидъмпингово мито, поради това че отразяват поведението на заинтересованите предприятия към момента, институциите имат правото, даже задължението, да ги вземат предвид.
(вж. т. 129 и 130)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 139—143)
9. При тълкуването на член 3, параграф 4, буква б) от основния антидъмпингов регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, позоваването на адекватността на кумулативната оценка „на ефекта от вноса […] от гледна точка на условията за конкуренция между внесените продукти“ трябва да се разбира като целящо да се предотврати възможността да бъдат кумулирани последиците от вноса на продукти, които не се конкурират в достатъчна степен помежду си, за да причинят една и съща вреда на индустрията на Съюза. Също така позоваването на адекватността на кумулативната оценка „на условията за конкуренция между внесените продукти и тези между внесените продукти и подобни на тях стоки с произход от Общността“ трябва да се разбира като целящо да предотврати възможността внос, който е недостатъчно конкурентоспособен спрямо продукта с произход от Съюза и следователно който не може да причини вреда на последния, да може да бъде предмет на кумулативна оценка заедно с други вносители.
Следователно Съветът не е допуснал грешка в правото, когато е приложил критерии, които са еквивалентни на тези, които са относими при определянето на сходния продукт съгласно член 1, параграф 4 от основния антидъмпингов регламент, след като те целят по същество да гарантират наличието на достатъчно равнище на конкуренция между съответния продукт и сходния продукт.
(вж. т. 149 и 150)
10. Вж. текста на решението.
(вж. т. 162)
11. От член 8, параграф 3 от основния антидъмпингов регламент за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, следва, че при оценката на предложението за гаранция институциите на Съюза могат да вземат предвид всякакви фактически обстоятелства. Освен това нито една от разпоредбите на основния антидъмпингов регламент не задължава институциите на Съюза да приемат предложения за ценови гаранции, отправени от икономическите оператори, спрямо които е образувана процедура по разследване преди налагането на антидъмпингови мита. Обратно, от посочения регламент следва, че приемливият характер на подобни гаранции се определя от институциите в рамките на тяхното право на преценка.
От това следва логично, че Общият съд не може да упражнява ограничен контрол върху основателността на отхвърлянето на предложение за предоставяне на гаранция. В това отношение може да се отбележи, че широката свобода на преценка, с която се ползват институциите, не произтича само от сложността на икономическите, политическите и правните положения, произтичащи от мерките за търговска защита. Тя е също така последица от избора на законодателя да предостави на институциите свобода при вземане на решения, що се отнася до възможността да приемат или не дадено предложение за предоставяне на гаранция.
Повелята да се осигури адекватен контрол над гаранциите, е съображение, което институциите са можели валидно да вземат предвид при разглеждането на предложението за предоставяне на гаранции.
(вж. т. 176—178)
12. Вж. текста на решението.
(вж. т. 189—193)