Съединени дела T‑174/12 и T‑80/13
Syrian Lebanese Commercial Bank SAL
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Сирия — Замразяване на средства — Промяна на исканията — Срок — Явна грешка в преценката — Задължение за мотивиране — Право на ефективна съдебна защита — Право на защита“
Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 4 февруари 2014 г.
1. Съдебно производство — Решение или регламент, с което или който обжалваният акт е заменен в хода на производството — Ново обстоятелство — Допустимост на нови искания
(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд; Решение 2013/109/ОВППС на Съвета)
2. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Акт за прилагане на ограничителни мерки спрямо определени лица и образувания — Уведомяване на заинтересованото лице чрез публикуване на известие в Официален вестник на Европейския съюз — Узнаване за акта към момента на публикуването — Молба за промяна на исканията, считаща публикацията за отправна точка при определяне на срока за нейното подаване — Допустимост
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Замразяване на средства на лица, образувания или организации, отговорни за жестоките репресии срещу цивилното население в Сирия — Задължение за съобщаване на заинтересованото лице на мотивите едновременно с приемането на увреждащия го акт или непосредствено след това — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, в хода на спорното производство — Недопустимост
(член 296, втора алинея ДФЕС; Решение 2011/782/ОВППС и Решение 2012/739/ОВППС на Съвета; Регламент № 36/2012, Регламент за изпълнение № 55/2012 и Регламент за изпълнение № 1117/2012 на Съвета)
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Замразяване на средства на лица, образувания или организации, отговорни за жестоките репресии срещу цивилното население в Сирия — Задължение за съобщаване на заинтересованото лице на мотивите едновременно с приемането на увреждащия го акт или непосредствено след това — Граници — Сигурност на Съюза и на неговите държави членки или поддържане на техните международни отношения — Решение, вписващо се в познат на заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере значението на наложената му мярка — Допустимост на кратко изложение на мотивите
(член 296, втора алинея ДФЕС; Решение 2011/782/ОВППС и Решение 2012/739/ОВППС на Съвета;Регламент № 36/2012, Регламент за изпълнение № 55/2012 и Регламент за изпълнение № 1117/2012 на Съвета)
5. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Задължение за мотивиране — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество
(член 263, втора алинея ДФЕС)
6. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки по отношение на Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или организации, отговорни за жестоките репресии срещу цивилното население — Качество на образувание, притежавано или контролирано от носещо такава отговорност друго образувание — Дъщерно дружество, притежавано от подложено на подобни мерки дружество майка чрез дял, позволяващ на дружеството майка да контролира общото събрание на дъщерното дружество — Достатъчност на свързаността на капитала
(член 15, параграф 1 от Регламент № 36/2012 на Съвета)
7. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки по отношение на Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или организации, отговорни за жестоките репресии срещу цивилното население — Качество на образувание, притежавано или контролирано от носещо такава отговорност друго образувание — Изразена свързаност на капитала между дружество майка и нейно дъщерно дружество — Контрол над дейностите на дъщерното дружество от централната банка на трета държава — Липса на последици
(член 15, параграф 1 от Регламент № 36/2012 на Съвета)
8. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Замразяване на средства на лица, образувания или организации, отговорни за жестоките репресии срещу цивилното население в Сирия — Право на изслушване преди приемането на подобни мерки — Отсъствие — Права, гарантирани чрез упражнявания от съд на Съюза съдебен контрол и от възможността за последващо предприемането на тези мерки изслушване — Задължение за съобщаване на уличаващите доказателства — Обхват
(член 6, параграф 1 ДЕС; член 41, параграф 2, буква а) и член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз; член 21, параграфи 2 и 3 от Решение 2011/782/ОВППС на Съвета, член 27, параграфи 2 и 3 от Решение 2012/739/ОВППС на Съвета, и член 30, параграфи 2 и 3 от Решение 2013/255/ОВППС на Съвета; член 32, параграфи 2 и 3 от Регламент № 36/2012 на Съвета)
9. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки по отношение на Сирия — Замразяване на средства на лица, образувания или организации, отговорни за жестоките репресии срещу цивилното население — Право на защита — Съобщаване на уличаващите доказателства — Последващо решение, с което името на дадено лице се запазва в списъка с лицата, за които се отнасят тези мерки — Нарушение на правото на изслушване — Отсъствие
(Решение 2012/739/ОВППС, Решение 2013/109/ОВППС и Решение 2013/255/ОВППС на Съвета; Регламенти № 1117/12 и № 363/13 на Съвета)
10. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки по отношение на Сирия — Замразяване на средства и на икономически ресурси — Процедура по вписване в списъка с визираните лица — Процедура, гарантираща спазването на основните права — Избор на правното основание — Член 215 ДФЕС, а не член 75 ДФЕС — Допустимост
(член 75 и член 215, параграфи 2 и 3 ДФЕС; член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2011/273/ОВППС на Съвета; член 32, параграфи 2—4 от Регламент № 36/2012 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 51—54)
2. Въпросът дали член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато приетият акт, предвиждащият ограничителни мерки, е съобщен на заинтересованото лице чрез публикуването на известие, е въпрос от значение за определянето на това доколко дадена молба за промяна на исканията е била подадена преди изтичането на срока за обжалване на регламента, който се изчислява от деня на публикуване на съответното известие.
Във връзка с това, когато Съветът не може да осъществи лично връчване, а го заменя с публикуването на известие, това известие представлява акт, за който заинтересованите лица могат да узнаят само ако го прочетат в Официален вестник на Европейския съюз. Целта на предвидения в член 102, параграф 1 от Процедурния правилник четиринадесетдневен срок се състои в това да се гарантира на заинтересованите лица достатъчен период от време, за да подадат жалба срещу публикувани актове и така да се гарантира зачитането на правото на ефективна съдебна защита, което вече е уредено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. След като член 102, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда допълнителен четиринадесетдневен срок за обжалване на публикуваните в Официален вестник актове, тази разпоредба се прилага по аналогия и когато правопораждащото за срока за обжалване събитие представлява известие, което се отнася до тези актове и също е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. В действителност основанията, въз основа на които е предоставен допълнителен четиринадесетдневен срок за публикуваните актове, са валидни и за публикуваните известия, за разлика от личното уведомяване.
Освен това, ако се приеме, че посочената разпоредба от Процедурния правилник не е приложима към обстоятелствата по случая, правните субекти биха се оказали в по-неблагоприятно положение от това, което би възникнало, ако липсваше задължение за лично уведомяване. Всъщност в последния случай би било достатъчно само да се публикуват предвиждащите ограничителни мерки актове, за да започне да се отчита срокът за обжалване, включващ и предвидения в член 102, параграф 1 от Процедурния правилник допълнителен четиринадесетдневен срок.
(вж. точки 63—66)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точка 75)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 76, 77, 131, 132 и 144)
5. Вж. текста на решението.
(вж. точка 86)
6. Когато финансовите средства на образувание, за което е прието, че подкрепя сирийския режим, са замразени, съществува значителна опасност то да упражни натиск върху образуванията, които притежава, контролира или които му принадлежат, за да заобиколи последиците от насочените към него мерки. Поради това замразяването на финансовите средства на тези образувания е необходимо и подходящо за осигуряване на ефективността на приетите мерки и за гарантиране, че те няма да бъдат заобиколени. Освен това, когато капиталът на дадено юридическо лице се притежава от друго лице, спрямо което несъмнено трябва да се приложат ограничителните мерки, в размер, който позволява на последното да контролира общото събрание на това юридическо лице, тези ограничителни мерки трябва да се приложат и към юридическото лице единствено въз основа на тяхната свързаност на капитала, ако актовете, с които ограничителните мерки са въведени, предвиждат те да бъдат прилагани и спрямо юридическите лица, които са притежавани или контролирани от вече предвидените за санкциониране с такива мерки лица.
В действителност вписването и запазването от страна на Съвета на конкретно лице в списъците с лицата, за които се отнасят ограничителните мерки, с оглед на идентичността на неговия мажоритарен акционер не е свързано със самостоятелното поведение на това лице в противоречие с изискванията на актовете, въвеждащи подобни мерки, а със състава на неговите акционери и поради това — с обвързаността му с неговото дружество майка.
(вж. точки 101, 102, 104, 108, 123, 144 и 169)
7. Изразената свързаност между лице, на което са наложени ограничителни мерки, и неговото дружество майка не се поставя под съмнение от обстоятелството, че дейностите на това лице се контролират от централната банка на трета държава. Всъщност контролната дейност и приетите от такава банка мерки се отнасят до финансовите средства, с които лицето разполага в своята държава. От друга страна, приетите от Съвета мерки се отнасят само до финансовите средства, с които лицето разполага или би могло да разполага в Съюза, както и до операциите, които то би искало да осъществи с тези средства. Освен това подобно лице не може да оспорва доколко е подходящо вписването на името му и неговото запазване в списъка с лицата, към които се прилагат приетите от Съвета ограничителни мерки спрямо Сирия, с довода че осъществяваните от него дейности, включително които са свързани със Съюза, са под надзора на националния орган на трета държава.
(вж. точки 116—122)
8. Зачитането на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, когато става въпрос за ограничителни мерки, не изисква органите на Съюза да уведомяват даденото лице или образувание преди неговото първоначално включване в списъка за налагане на ограничителните мерки за мотивите за това включване. Подобно предварително уведомяване всъщност би могло да застраши ефикасността на мерките за замразяване на средства и икономически ресурси, наложени от тези органи. За да постигнат своите цели, тези мерки по самото си естество трябва да бъдат изненадващи и да се прилагат незабавно. По този начин Съветът не е длъжен да изслуша дадено лице, преди първоначално да го включи в списъка с лицата, спрямо които се прилагат тези мерки. В това отношение възможността лицето да се обърне към Съвета, след като е получило уведомление за своето включване в този списък, е достатъчна, за да осигури спазването на неговото право на защита. Освен това нито разглежданата правна уредба, нито общият принцип за зачитане на правото на защита предоставят на заинтересованите лица правото на такова изслушване. От друга страна, важно е, че това лице, още от момента на неговото включване в списъка с лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, е могло да упражни правото си на защита и правото си на ефективна съдебна защита, като изложи пред Съвета и пред Общия съд основанията, поради които счита, че включването му в списъка не е оправдано.
(вж. точки 137—140, 145 и 147)
9. В областта на ограничителните мерки, приети в рамките на общата външна политика и политиката на сигурност, доводът за ефекта на изненада на посочените мерки не може поначало да бъде изтъкнат валидно с оглед спазването на правото на защита във връзка с последващи актове, които запазват името на жалбоподател в списъците с лицата, по отношение на които са наложени ограничителни мерки.
При все това правото на лицето да бъде изслушано, преди да се приемат актове, запазващи в сила ограничителни мерки спрямо лица, за които вече се отнасят тези мерки, предполага, че Съветът е възприел нови доказателства, насочени срещу тези лица.
Когато дадено лице е използвало възможността да бъде изслушано във връзка с приемането на някои последващи актове чрез изпращане на писмо до Съвета, на което той е отговорил едва след като лицето е подало жалба срещу тези актове, обстоятелството, че Съветът е трябвало да изслуша лицето, преди да приеме посочените актове, е без значение, щом Съветът е запазил името на лицето в списъците, без да възприема никакво ново доказателство, насочено срещу него.
(вж. точки 148—154)
10. Ако участието на Парламента в законодателния процес представлява израз на равнище на Съюза на основния демократичен принцип, че народите участват в упражняването на властта чрез представително събрание, то разликата между членове 75 ДФЕС и 215 ДФЕС по отношение на участието на Парламента е следствие от решението на авторите на Договора от Лисабон да предоставят по-ограничена роля на Парламента с оглед дейността на Съюза в рамките на общата външна политика и политиката на сигурност.
Поради това не противоречи на правото на Съюза възможността да се приемат мерки, които оказват пряко въздействие върху основни права на физическите или юридическите лица посредством процедура, изключваща участието на Парламента, когато в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължението за зачитане на основните права се отнася до всички институции, органи и служби на Съюза. Освен това съгласно член 215, параграф 3 ДФЕС актовете, посочени в този член, съдържат необходимите разпоредби в областта на правните гаранции. Следователно акт, какъвто е Регламент № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011, може да бъде приет на основание член 215, параграф 2 ДФЕС, ако включва гаранции за зачитането на основните права на засегнатите лица.
В случая Регламент № 36/2012 съдържа разпоредби, които са необходими за осигуряване на защитата на основните права, след като по-специално в член 32, параграфи 2—4 задължава Съвета да посочи мотиви за включването на всяко физическо или юридическо лице в списъка с лицата, за които се отнасят съдържащите се в този регламент ограничителни мерки, да уведоми тези лица пряко или чрез публикуването на известие за тяхното включване в списъка, като им даде възможност да представят възражения, да направи преглед на решението си при представянето на нови съществени доказателства или на възражения и да преразглежда списъците през редовни интервали от време, но най-малко на всеки дванадесет месеца.
(вж. точки 161—163)