Дело T‑151/11
Telefónica de España, SA
и
Telefónica Móviles España, SA
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Обществена услуга за радио- и телевизионно разпространение — Помощ, която Испания планира да отпусне на RTVE — Изменение на системата на финансиране — Замяна на приходите от реклама с нови данъци, налагани на телевизионните и далекосъобщителните оператори — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Процесуални права — Нова помощ — Изменение на съществуващата схема за помощ — Данъчна мярка, която е начинът на финансиране на помощта — Наличие на необходима връзка по предназначение между данъка и помощта — Пряко въздействие на приходите от данъка върху размера на помощта — Пропорционалност — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 11 юли 2014 г.
1. Жалба за отмяна — Допустимост — Отхвърляне на жалба по същество, без произнасяне по допустимостта — Право на преценка на съда на Съюза
(член 263 ДФЕС)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане на жалбите — Започване на официална процедура по разследване — Предварителна преценка, която по необходимост е временна — Възможност на третите заинтересовани страни да представят становище
(член 108, параграф 2 ДФЕС; член 4, параграф 4, член 6, параграф 1 и член 7 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
3. Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи и нови помощи — Мярка за изменение на схема за съществуващи помощи — Изменение, което не засяга същността на схемата и е отделимо от нея — Квалифициране като нови помощи само на елементите от тази схема, които изменението засяга в тяхната същност
(член 108 ДФЕС; член 1, буква в) от Регламент № 659/1999 на Съвета; Регламент № 794/2004 на Комисията)
4. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи — Противоречие в мотивите — Допустимост — Условия — Запознаване на адресата с действителните мотиви на решението и наличие на правна опора за разпоредителната му част
(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Данъци, които са начинът на финансиране на помощ — Липса на задължителна връзка по предназначение между данъка и финансирането на съответната помощ — Изключване
(членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС)
6. Жалба за отмяна — Контрол за законосъобразност — Критерии — Отчитане единствено на фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата на приемане на спорния акт
(член 263 ДФЕС)
7. Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Компенсация на разходите, породени от задачата за обществена услуга — Преценка на съвместимостта на помощ с вътрешния пазар — Критерии
(член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107 ДФЕС)
8. Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Компенсация на разходите, породени от задачата за обществена услуга — Право на преценка на държавите членки — Граници — Контрол от Комисията — Съдебен контрол — Граници
(член 106, параграф 2 ДФЕС; Протокол № 29, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС)
9. Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Право на преценка на държавите членки
(член 106, параграф 2 ДФЕС; Протокол № 29, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 34 и 35)
2. В рамките на официалната процедура по разследване на държавна мярка, за да се прецени дали тя представлява държавна помощ, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, няма пречка третите заинтересовани страни да вземат отношение не само по съмненията, изразени от Комисията в решението за започване на официална процедура по разследване, но и по други елементи на разглежданата мярка. В този контекст няма пречка вследствие на съмнения, посочени в становището на трета заинтересована страна, Комисията да пристъпи към по-задълбочена проверка, да поиска допълнителни сведения и евентуално да измени позицията си. Всъщност от член 4, параграф 4 и от член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС следва, че посоченото решение включва предварителна оценка, позволяваща на Комисията да си изгради първоначално мнение по въпроса дали разглежданите мерки имат характер на помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и дали са съвместими с вътрешния пазар. Следователно такова решение има само подготвителен характер. Временният по необходимост характер на изводите в такова решение се потвърждава от член 7 от Регламент № 659/1999, съгласно който в окончателното си решение Комисията може да реши, че разглежданата мярка не представлява помощ, че помощта, за която е уведомена, е съвместима с общия пазар, че помощта, за която е уведомена, може да се приеме за съвместима с общия пазар, ако са спазени определени условия, или че помощта, за която е уведомена, не е съвместима с общия пазар. Следователно посочените трети заинтересовани страни могат да представят становища и Комисията може да ги взима предвид в официалната процедура по разследване.
(вж. точки 45—47)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 61—65 и 70)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точки 86, 88, 90 и 190)
5. За да може даден данък да се разглежда като неразделна част от помощ, трябва непременно да съществува задължителна националноправна разпоредба, съгласно която данъкът да е предназначен за финансиране на помощта. При липса на такава разпоредба не може да се приеме, че данъкът е предназначен за помощта, и поради това той не е един от елементите ѝ. Единствено обстоятелството, че е налице такава разпоредба, само по себе си не може да бъде достатъчно условие, за да се установи, че данъкът е неразделна част от помощта. Когато е налице такава националноправна разпоредба, трябва също да се провери дали приходите от данъка оказват пряко въздействие върху размера на помощта. Ето защо, за да може даден данък да се разглежда като неразделна част от помощ, не е достатъчно приходите от него задължително да са предназначени за финансирането ѝ. Също така не е достатъчно да се докаже използването на събраните по данъка суми за получателя на помощта.
(вж. точки 102—104)
6. Вж. текста на решението.
(вж. точка 134)
7. За да може държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС, трябва да бъдат изпълнени следните условия: от една страна, на съответния оператор трябва да е възложена задача за предоставяне на услуга от общ икономически интерес с акт на публична власт, в който ясно се определят съответните задължения за услуга от общ икономически интерес, а от друга страна, посоченият оператор не трябва да получава компенсация в прекалено голям размер и държавното финансиране не трябва да засяга конкуренцията на външния пазар по непропорционален начин.
(вж. точка 152)
8. От Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, който допълва Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, следва, че разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС не накърняват компетентността на държавите членки да финансират публичното радиоразпръскване, доколкото такова финансиране се предоставя на структурите за радиоразпръскване за изпълнение на мисията за обществена услуга така, както им е възложена, определена и организирана от всяка държава членка, и доколкото това финансиране не засяга условията за търговия и конкуренцията в Съюза до степен, която би противоречала на общия интерес, като се държи сметка за това как се изпълнява възложената мисия за тази обществена услуга.
Следователно държавите членки разполагат с широка дискреционна власт при определянето на компенсацията за предоставяне на обществена услуга за радио- и телевизионно разпространение. Затова контролът на Комисията относно пропорционалността на компенсацията е ограничен. Преценката на Комисията се отнася до комплексни икономически факти. Поради това контролът на Общия съд върху решението на Комисията е още по-ограничен от контрола на Комисията върху мярката на съответната държава членка. Той се свежда до проверка дали предвидената компенсация е необходима за осъществяване на разглежданата задача за услуга от общ интерес при икономически приемливи условия, или обратно, дали разглежданата мярка е явно неподходяща с оглед на преследваната цел.
(вж. точки 158—161 и 173)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точка 177)