Дело T‑388/03

Deutsche Post AG и DHL International

срещу

Комисия на Европейските общности

„Държавни помощи — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Допустимост — Сериозни затруднения“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на офицална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Допустима жалба — Право да се изтъкнат всички правни основания за незаконосъобразност, изброени в член 230, втора алинея ЕО

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 230, втора алинея ЕО)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)

4.      Преюдициални въпроси — Тълкуване — Действие във времето на тълкувателните съдебни решения — Обратно действие — Граници — Правна сигурност

(член 87, параграф 1 ЕО и член 234 ЕО)

1.      Когато без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, с решение, взето на основание параграф 3 от същия член, Комисията установява, че дадена помощ е съвместима с общия пазар, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред общностния съд.

По тези съображения е допустима жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, когато с подаването ѝ нейният подател цели да защити процесуалните права, които черпи от тази разпоредба.

От друга страна, ако жалбоподателят постави под въпрос основателността на решението за преценка на помощта като такава, фактът, че той може да бъде считан за заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. При това положение той трябва да докаже, че се ползва със специален статут по смисъла на Решение от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62. Това би било така по-специално в случай, че положението на жалбоподателя на пазара би било съществено засегнато от помощта, представляваща предмет на разглежданото решение.

Само обстоятелство, че разглежданото решение може да упражни известно влияние върху конкурентните отношения, съществуващи на съответния пазар, и че съответните предприятия се намират в някакво конкурентно отношение с бенефициера по това решение, не представлява съществено засягане.

(вж. точки 42, 44 и 48)

2.      Когато цели да запази процесуалните права, които черпи от член 88, параграф 2 ЕО, жалбоподателят може да се позове на което и да е от основанията, изброени в член 230, втора алинея ЕО, доколкото те имат за цел отмяна на обжалваното решение и в крайна сметка — започване от Комисията на производството по член 88, параграф 2 ЕО. В замяна на това на този етап на процедурата на разглеждане на помощта от Комисията Първоинстанционният съд не следва се произнася по наличието на помощ или по нейната съвместимост с общия пазар.

Така следва да бъдат отхвърлени като недопустими правни основания, чиято цел е Първоинстанционният съд да се произнесе по наличието на държавна помощ или по нейната съвместимост с общия пазар. В замяна на това са допустими всички правни основания, чиято цел е да се установи, че Комисията е трябвало да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО.

(вж. точки 66 и 67)

3.      Официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, става наложителна, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар. Понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и съдържанието му, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар. По този начин обстоятелството, че изтеклият срок значително надвишава срока, който обичайно се предполага при първо разглеждане в рамките на разпоредбите на член 88, параграф 3 ЕО, заедно с други фактори може да обоснове извода, че Комисията е срещнала сериозни затруднения при преценката, които налагат започване на предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура. По същия начин извършеният от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на процедурата по предварително разглеждане представлява индиция за наличието на сериозни затруднения.

(вж. точки 88, 92, 94 и 95)

4.      Тълкуването, което Съдът дава на разпоредба от общностното право, само изяснява и уточнява смисъла и обхвата на тази разпоредба, както тя би трябвало да бъде разбирана и прилагана от момента на влизането ѝ в сила. От това следва, че така тълкуваната норма може и трябва да се прилага дори спрямо правоотношения, възникнали и създадени преди разглежданото съдебно решение, и само по изключение, в приложение на общия принцип на правна сигурност, присъщ на общностния правов ред, Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позовава на разтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно създадени правоотношения. Такова ограничение обаче се допуска само в същото съдебно решение, което се произнася по исканото тълкуване. Тези съображения, произтичащи от съдебна практика, която е насочена в частност към задължението за прилагане на общностното право от националния съд, се прилагат mutatis mutandis към общностните институции, когато те на свой ред трябва да изпълняват разпоредбите на общностното право, предмет на последващо тълкуване от Съда.

От това следва, че тъй като Съдът не е ограничил във времето обхвата на своето Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark, С‑280/00, произтичащите от него критерии за тълкуване на член 87, параграф 1 ЕО са изцяло приложими към фактическото и правно положение по преписката, както е представена пред Комисията към момента, в който тя приема своето решение и който предшества постановяването на посоченото решение на Съда.

В резултат на това трябва да бъде отменено решение на Комисията да не започва предвидената в член 88, параграф 2 ЕО официална процедура по разследване, прието без да е направен преглед, който ѝ позволява да определи дали равнището на компенсацията, изплатена на публично предприятие, е определено въз основа на анализ на разходите, които едно средно предприятие, добре управлявано и съответно снабдено с необходимите средства, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, би направило, за да изпълни тези задължения, като има предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.

(вж. точки 112—114 и 119)