Дело T-410/03
Hoechst GmbH
срещу
Комисия на Европейските общности
„Конкуренция — Картели — Пазар на сорбати — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Изчисляване на размера на глобите — Задължение за мотивиране — Тежест и продължителност на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Принцип non bis in idem — Сътрудничество по време на административното производство — Достъп до преписката — Продължителност на производството“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административна процедура — Нарушение, което произтича от задължението на Комисията — Спазване на принципите на добрата администрация и на равно третиране
(член 15, параграф 2 и член 17 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 96/C 207/04 на Комисията)
2. Конкуренция — Административна процедура — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката
(член 81, параграф 1 ЕО; член 19, параграф 1 и член 20 от Регламент № 17 на Съвета)
3. Конкуренция — Административна процедура — Прекратяване на нарушенията — Правомощие на Комисията — Разпореждания, отправени до предприятията
(член 3, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета)
4. Конкуренция — Административна процедура — Погасителна давност по отношение на глобите — Изключително прилагане на Регламент № 2988/74
(член 2, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2988/74 на Съвета)
5. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 253 ЕО; член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Право на преценка на Комисията
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 A от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Подразделяне на засегнатите предприятия на категории с идентична специфична отправна точка
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 A от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 A, четвърта и пета алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 Б, първа и трета алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест и продължителност на нарушението
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 1 А и Б от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
12. Конкуренция — Административна процедура — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; точка 2 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
13. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Отегчаващи обстоятелства — Повторност на нарушението
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
14. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; Известия 96/C 207/04 и 2002/C 45/03 на Комисията)
15. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Вземане предвид на съдействието от обвиненото предприятие на Комисията
(член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета; дял Б от Известие 96/C 207/04 на Комисията)
16. Конкуренция — Глоби — Санкции на Общността и санкции, наложени в трета държава, за нарушение на националното право на конкуренцията
(член 3, параграф 1, буква ж) ЕО; член 15 от Регламент № 17 на Съвета)
1. В рамките на прилагането на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели Комисията нарушава принципите на доброто управление и на равно третиране, когато тя уверява някое от оказващите съдействие предприятия, че ще бъде предупредено, ако други предприятия се опитат да го изпреварят по отношение на сътрудничеството, дори ако това уверение не е било действително спазено впоследствие.
Когато това нарушение на процесуални правила не може да доведе до отмяна на окончателното решение на Комисията, значението на спазването на посочените принципи от страна на тази институция може да обоснове в полза на предприятие, което е засегнато от това нарушение, намаляване на размера на глобата от общностния съд в рамките на неговата пълна юрисдикция.
(вж. точки 136, 137, 581 и 582)
2. Правото на достъп до преписката, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, предполага, по преписките в областта на конкуренцията, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения.
Комисията обаче не може да се позовава общо на поверителността, за да обоснове пълния отказ за оповестяване на документи от преписката си. Всъщност правото на предприятията и сдруженията на предприятия на защита на техните търговски тайни трябва да се преценява съпоставено с гарантирането на правото на достъп до цялата преписка.
В това отношение предоставянето на достъп до неповерителния вариант на документ, който е част от преписката на Комисията и от който почти всички страници са бели и зачертани с бележката „Търговска тайна“, без да е предоставен неповерителен вариант в по разбираем вид, нито дори резюме, може да бъде равнозначно на неоповестяване на този документ.
(вж. точки 145, 152 и 153)
3. Прилагането на член 3, параграф 1 от Регламент № 17 може да съдържа забрана за продължаване на определени дейности или практики или за допускане на положения, чиято незаконосъобразност е установена, но също и за възприемане на подобно поведение в бъдеще. Такива задължения в тежест на предприятията не трябва обаче да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на следваните цели. Освен това правомощието на Комисията да се произнася с разпореждания трябва да се упражнява в зависимост от характера на установеното нарушение.
Обстоятелството, че предприятие, което е участвало в антиконкурентни практики, вече не извършва дейност на съответния пазар към деня на приемане на решението на Комисията, с което се санкционират тези практики, или че тази дейност е била преустановена преди приемането на решението, не означава, че Комисията превишава правомощията си, поверени ѝ от член 3, параграф 1 от Регламент № 17, като разпорежда на това предприятие да се въздържа от всякакво антиконкурентно действие или поведение, тъй като такова разпореждане има по същността си превантивен характер и не зависи от положението на засегнатото предприятие към момента на приемане на решението.
(вж. точки 198—200)
4. Макар надвишаването на разумния срок да може да обоснове, при определени условия, отмяната на решение, установяващо нарушение на правилата на конкуренцията, това не се отнася за случаите, при които е оспорен размерът на наложените с това решение глоби, тъй като правото на Комисията да налага глоби е уредено от Регламент № 2988/74 относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на конкуренция, който е въвел в това отношение давностен срок. Последният регламент всъщност въвежда цялостна правна уредба, регламентираща подробно сроковете, в които Комисията има право, без да накърнява основното изискване за правна сигурност, да налага глоби на предприятия, по отношение на които са образувани производства във връзка с прилагането на общностните правила на конкуренцията. Член 2, параграф 3 от него предвижда, че освен ако бъде спряна, в случая, когато давността е прекъсната съгласно член 2, параграф 1 от този регламент, тя изтича във всички случаи, след като изминат десет години, поради което Комисията не може да забави за неопределено време решението си относно глобите предвид опасността от изтичане на давността. При наличието на тази правна уредба не следва да се приема каквото и да било съображение, свързано със задължението на Комисията да упражни в разумен срок правомощието да налага глоби.
(вж. точки 220, 223 и 224)
5. Решение на Комисията за налагане на глоби на няколко предприятия за едно нарушение на общностните правила на конкуренцията, що се отнася до класирането на засегнатите предприятия в различни категории с цел определяне на началния размер на глобата, е достатъчно мотивирано, когато Комисията уточнява, че е взела за основа дяловете от световния пазар, получени посредством данните за оборота в световен мащаб за разглеждания продукт, макар по съображения за поверителност да не посочва тези данни за оборота, а просто диапазони на пазарни дялове, тъй като тези елементи са достатъчно разбираеми.
(вж. точки 258, 259, 261, 263—265)
6. При определянето на размера на глоба, наложена за нарушение на общностните правила на конкуренцията, Комисията разполага с право на преценка. По силата на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 размерът на глобата се определя въз основа на тежестта на нарушението и неговата продължителност. При това посоченият размер е резултат от поредица оценки в цифрово изражение, извършени от Комисията в съответствие с Насоките. Определянето на този размер е функция по-специално от различни обстоятелства, свързани с индивидуалното поведение на разглежданото предприятие, като наличието на отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства.
От тази правна уредба не може да се направи извод, че Комисията трябва да гарантира съразмерност между така изчисления размер на глобата и общия обем на пазара на разглеждания продукт в Европейското икономическо пространство за определена година от нарушението.
(вж. точка 342)
7. Трите аспекта, които трябва да се вземат предвид при оценяването на тежестта на нарушението съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, които са неговият характер, неговото действително отражение върху пазара, когато то може да бъде определено, както и размерът на съответния географски пазар, нямат еднаква тежест в рамките на цялостното разглеждане. Характерът на нарушението е от първостепенно значение, по-конкретно за характеризирането на нарушенията като „много сериозни“. В това отношение от описанието на много сериозните нарушения в посочените насоки следва, че споразумения или съгласувани практики, насочени по конкретно към определяне на цени или разпределяне на квоти за продажби, могат да бъдат характеризирани като „много сериозни“ само въз основа на характера им, без да е необходимо подобно поведение да се характеризира с определено въздействие.
(вж. точки 343 и 345)
8. Решение за санкции от страна на Комисията, адресирано до различни предприятия, които са взели участие в незаконосъобразен картел, макар да е изготвено под формата на едно-единствено решение, следва да се анализира като съвкупност от индивидуални решения, които определят по отношение на всяко от предприятията адресати установеното/установените в тяхна тежест нарушение/нарушения и им налагат глоба. Следователно Комисията може да разгледа положението на различните засегнати предприятия поотделно и да ги раздели на категории, за да определи индивидуалния принос на всяко предприятие за успеха на картела, дори когато в картела всички предприятия са имали съгласувано поведение.
(вж. точки 308, 360 и 365)
9. При определяне на размера на една глоба за нарушение на правилата на конкуренцията съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, Комисията може да приложи коефициент на увеличение на началния размер на глобата, за да се вземат предвид размерът и общите ресурси на предприятието.
Всъщност, от една страна, необходимостта да се гарантира достатъчен възпиращ ефект налага адаптиране на глобата, за да се вземе предвид търсеното въздействие върху предприятието, на което тя се налага, така че глобата да не се окаже незначителна или, обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — съгласно изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата и от друга страна, от спазването на принципа на пропорционалност. Комисията може да вземе предвид факта, че поради общия си оборот в сравнение с този на другите предприятия от картела засегнатото предприятие би осигурило по-лесно средствата, необходими за заплащане на глобата му, което обосновава прилагането на мултипликационен коефициент с оглед на достатъчното възпиращо действие на последната. В този контекст финансовите ресурси на предприятието трябва да бъдат оценени, за да може целта за възпиране да се постигне правилно към датата на налагане на глобата, като при това се спази принципът на пропорционалност. В това отношение по същите мотиви следва да се отбележи, че в контекста на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 горната граница на глобата, определена на 10 % от оборота на засегнатото предприятие, се установява в зависимост от оборота, реализиран през предхождащата решението стопанска година.
От друга страна, Комисията може да вземе предвид юридическите и икономически инфраструктури, с които разполагат предприятията, за да имат по-добра възможност да установят, че тяхното поведение представлява нарушение. Този елемент цели по-тежкото санкциониране на по-големите предприятия, за които се предполага, че се ползват от достатъчно знания и структурни ресурси, за да са наясно, че поведението им представлява нарушение, и да оценят евентуалните облаги от него. В тази хипотеза оборотът, въз основа на който Комисията определя размера на засегнатите предприятия и оттук способността им да определят характера и последиците от поведението си, следва да е свързан с положението им към момента на нарушението.
Коефициент за увеличение от 100 % на началния размер на глобата, за да се вземат предвид размерът и общите ресурси на засегнатото предприятие, не надвишава границите, определени от член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и от Насоките.
(вж. точки 374, 379, 382 и 387)
10. Макар да е вярно, че в точка 1 Б, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, се споменава, що се отнася до нарушенията за дълъг период на правилата на конкуренцията, за „риска от заплащане на много по-голяма глоба“ в сравнение с началния размер на глобата, употребата на този израз обаче не позволява да се направи извод, че увеличение, надвишаващо 100 % за нарушение, което продължава повече от 10 години, би противоречало на предвидения в тези насоки метод за изчисление или би превишило определените от тях или от член 15, параграф 2 от Регламент № 17 граници. Всъщност макар точка 1 Б, първа алинея, трето тире от Насоките да не предвижда автоматично увеличение с 10 % годишно за нарушенията за дълъг период, тя предоставя в това отношение свобода на преценка на Комисията, която може да определи такова увеличение, без да наруши принципа на пропорционалност.
(вж. точки 395 и 396)
11. Дори да се предположи, че за някои видове картели, като картелите относно цени и обем на продажби, е присъщо да се създават, за да имат дълготрайно действие, съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 е необходимо винаги да се прави разграничение между продължителността на действителното им функциониране и произтичащата от характера им тежест. При това положение увеличението с оглед на продължителността на нарушението не отчита повторно тежестта на нарушението.
(вж. точки 397 и 398)
12. В рамките на административна процедура в областта на конкуренцията Комисията не зачита правото на защита на едно предприятие, когато установява срещу него отегчаващо отговорността обстоятелство въз основа на обстоятелства, които макар да са посочени в различни точки от нейното изложение на възраженията, разгледани като цяло, не са достатъчно ясни от гледна точка на техния обхват и квалификация, така че едва във фазата на решението тези обстоятелства са обединени в една-единствена част и възражението е изразено ясно.
(вж. точки 424, 431 и 433)
13. В Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, се посочва повторността при нарушение „от същия вид“ от страна на същото предприятие. При тези условия, след като предприятие извърши нарушение от същия вид, независимо че разглежданият икономически отрасъл е различен, Комисията може да установи наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство.
В това отношение Комисията не може да констатира повторността по отношение на предприятие, като се позовава на предходно решение, с което се санкционира това предприятие за нарушение от същия вид, когато това решение е отменено от общностния съд преди приемането на решението, с което се констатира повторността. Всъщност член 231 ЕО предвижда, че ако жалбата за отмяна е обоснована, съдът обявява атакувания акт за недействителен.
За разлика от това, тя може да се основе на предходно решение, с което се санкционира това предприятие за нарушение от същия вид, но срещу което е подадена жалба за отмяна, по висящо пред общностния съд дело, когато спирането на изпълнението дори не е поискано. Всъщност такова решение съгласно член 256, първа алинея ЕО има изпълнителна сила, след като налага парично задължение на лица, различни от държавите, и то независимо от подаването на жалба за отмяна, тъй като по силата на член 242 ЕО подадената до Съда жалба няма суспензивно действие.
Ако за да констатира повторността, Комисията се основава на няколко предходни решения за санкциониране на засегнатото предприятие, едно от които е отменено преди приемането на решението за установяване на повторността, допуснатата от Комисията грешка не поставя под съмнение нито квалификацията на нарушението като повторно, тъй като последната намира достатъчна опора в други предходни решения, нито приложения процент на увеличение, най-малко когато липсват данни, че изводът на Комисията, че повторността на нарушение произтича от множество прецеденти, е довел до увеличаване на размера на глобата поради отегчаващо отговорността обстоятелство, което е по-голямо от онова, което би било определено, ако бе установен един-единствен прецедент.
(вж. точки 465, 466, 468—470 и 474)
14. Когато сътрудничеството с Комисията на предприятията, срещу които се провежда процедура в областта на картелите, е започнало преди приемането на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели от 2002 г. и когато тези предприятия се позовават на предходното известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели от 1996 г., се прилага само последната разпоредба дори ако Комисията се е произнесла окончателно едва след приемането на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., и по-конкретно по въпроса кое предприятие може да се ползва, при възможност, от освобождаване от глоба. Всъщност макар да е вярно, че в такава хипотеза последиците от действията по сътрудничество настъпват след приемането на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., бъдещата правна норма се прилага незабавно към бъдещите последици на положение, възникнало при действието на предходната правна норма, само при липса на преходни разпоредби. Точка 28 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. обаче ясно предвижда, че то се прилага считано от 14 февруари 2002 г. по отношение на дела, по които нито едно предприятие не се е позовало на прилагането на Известието относно сътрудничеството от 1996 г.
Този извод не се поставя под съмнение от позоваването на принципа на най-благоприятната разпоредба. Всъщност без да е необходимо да се преценява дали такъв принцип може да се приложи към известията на Комисията относно сътрудничеството, е невъзможно да се квалифицира Известието относно сътрудничеството от 2002 г. като по-благоприятно като цяло от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., което е изменено в редица аспекти, както по отношение на материалноправните норми, така и на процесуалноправните норми, като някои изменения са по-благоприятни за засегнатите предприятия, а за сметка на това други изменения са по-малко благоприятни.
Накрая, следва да се отхвърли прилагането по аналогия на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., тъй като този случай се различава от случаи, при които Известието относно сътрудничеството от 1996 г. можело да се приложи по аналогия към случаи, възникнали преди приемането на посоченото известие, които обаче изобщо не били уредени от друга правна норма.
(вж. точки 507—511)
15. Освобождаването изцяло от отговорност или намаляването на размера на глобата съгласно дял Б от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели от 1996 г. по-конкретно изисква засегнатото предприятие да е първото, представило решаващи доказателства за съществуването на картела. В това отношение макар да не е необходимо непременно такива елементи да бъдат достатъчни за доказването на картела, те трябва все пак да са решаващи за тази цел. Следователно не е достатъчно те да дават само ориентир за водените от Комисията разследвания, но и да могат да бъдат използвани пряко като главна основа за доказването по решение за установяване на нарушение. Тези доказателства могат да бъдат представени и устно.
Комисията разполага с известна свобода на преценка по въпроса дали за постигането на задачата ѝ да установи съществуването на нарушение и да го прекрати разглежданото сътрудничество е „решаващо“, като само очевидната злоупотреба с тази свобода на преценка може да бъде санкционирана от общностния съд.
Комисията не допуска явна грешка в преценката, когато приема, че предприятие, което е представило в хода на среща подробно описание на дейността и функционирането на картел, подкрепено от документи, относими към доказване на съществуването му, било първо по смисъла на дял Б от Известието относно сътрудничеството от 1996 г., макар че друго предприятие предоставило на предходна среща не толкова подробно представяне на картела, което не отразявало правилно предмета и функционирането на последния и което изобщо не било подкрепено с документи.
(вж. точки 552—555, 568 и 569)
16. Прилагането на принципа non bis in idem зависи от тройното условие за идентичност на фактите, идентичност на нарушителя и идентичност на закриляното правно благо. Следователно този принцип забранява санкционирането на едно и също лице повече от веднъж за едно и също противоправно поведение, с цел закрилата на едно и също правно благо.
В областта на санкциите за нарушаване на правилата на конкуренцията този принцип не се прилага в случаи, при които правният ред и органите по конкуренция на трети държави се намесват в рамките на своите собствени правомощия.
Следователно в случая на картел в световен мащаб, санкциониран едновременно от органите по конкуренцията на трета държава и от Комисията, е невъзможно прилагане на този принцип, макар в основата на разглежданите обстоятелства пред първите и пред втората да е една и съща съвкупност от споразумения, тъй като закриляните правни интереси са различни. Всъщност дейността на Комисията цели закрилата на свободната конкуренция в рамките на общия пазар, която представлява по силата на член 3, параграф 1, буква ж) ЕО основна цел на Общността, докато в хипотеза, при която започнатата от органите на трета държава процедура се отнася до прилагане или последици от картела, различни от настъпилите на нейна територия, и по-специално в Европейското икономическо пространство, което впрочем очевидно навлиза в териториалната компетентност на Комисията.
Ето защо съображенията, свързани със справедливостта, целящи от наложената глоба да се приспадне санкцията, наложена от органите на трети държави, не могат да се приемат.
(вж. точки 600—605)