Дело T‑287/17
Swemac Innovation AB
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост
Решение на Общия съд (девети състав) от 7 февруари 2019 година
„Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз „SWEMAC“ — По-ранно национално фирмено или търговско наименование „SWEMAC Medical Appliances AB“ — Относително основание за отказ — Изгубване на права вследствие на търпимост — Член 53, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 60, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Вероятност от объркване — Член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 61, параграф 2 от Регламент 2017/1001) — Член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001) — Доказателства, представени за първи път пред Общия съд“
1. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Компетентност на Общия съд — Преразглеждане на фактите в светлината на доказателствата, представени за първи път пред него — Изключване
(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 18)
2. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Законосъобразност на решението на апелативен състав — Разглеждане на националното законодателство, съдебна практика и доктрина с оглед прилагането на правото на Съюза — Допустимост
(член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 20)
3. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Съществуване на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Условия — Тълкуване в светлината на правото на Съюза — Преценка с оглед на критериите, определени от националното право, уреждащо посочения знак
(член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 35—37)
4. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Искане за обявяване на недействителност, основано на съществуването на по-ранно национално право — Тежест на доказване
(член 8, параграф 4, член 53, параграф 1, буква в) и член 56 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 37, буква б), подточка ii) от Регламент № 2868/95 на Комисията)
(вж. т. 38—40)
5. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Възможност използването на марката да бъде забранено по силата на по-ранно друго право — Контрол, упражняван от компетентните органи на Службата и от Общия съд по отношение на приложимото национално право — Установяване на съдържанието на националното законодателство
(член 8, параграф 4, член 53, параграф 1, буква в) и член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 41—43)
6. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Съществуване на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Конфликт на национално равнище между по-ранното право, регистрирано фирмено наименование, и друго фирмено наименование или нерегистрирана марка — Компетентност на Общия съд
(член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 52—58)
7. Национално право — Позоваване на националното право — Шведско право — Право относно марките
(вж. т. 60)
8. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Съществуване на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Словна марка „SWEMAC“ и фирмено наименование „SWEMAC Medical Appliances AB“
(член 8, параграф 4 и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 61—66)
9. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Относителни основания за недействителност — Наличие на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване с по-ранната марка — Едновременно съществуване на по-ранни марки на пазара — Последици
(член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 74)
10. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Изгубване на права вследствие на търпимост — Преклузивен срок — Начален момент
(член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 83—85)
11. Марка на Европейския съюз — Отказ, отмяна и недействителност — Изгубване на права вследствие на търпимост — Понятие
(член 54, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
(вж. т. 90 и 91)
Резюме
По делото, по което е постановено решение от 7 февруари 2019 г., Swemac Innovation/EUIPO-SWEMAC (T‑287/17), Общият съд е сезиран от притежателя на марката на Европейския съюз „SWEMAC“ с искане за отмяна на решението на апелативния състав, с което се обявява недействителността на посочената марка поради наличието на по-ранен знак, а именно на шведското фирмено наименование „Swemac Medical Appliances AB“.
Делото поставя по-специално въпроса дали, както твърди жалбоподателят, обстоятелството, че той може да се позове на право, което е още по-старо, от по-ранния знак, означава, че страната, която иска обявяване на недействителност, притежател на по-ранния знак, няма право да забрани използването на по-късна марка на Европейския съюз, поради което условието по член 8, параграф 4, буква б) от Регламент № 207/2009(1) не е изпълнено.
В това отношение Общият съд посочва, че съгласно съдебната практика, когато притежателят на спорната марка на Европейския съюз притежава по-ранно право, което може да доведе до обезсилване на по-ранната марка, на която се основава искането за обявяване на недействителност, той трябва да се обърне евентуално към компетентния национален съд или орган, за да отмени, ако иска, тази марка.
Освен това Общият съд припомня установената в рамките на производства по възражение съдебна практика, съгласно която фактът, че притежателят на спорна марка е притежател на национална марка, която е още по-стара от по-ранната марка, сам по себе си е без значение, тъй като производството по възражение на равнището на Съюза няма за цел да разрешава конфликти на национално равнище.
Всъщност съгласно съдебната практика валидността на една национална марка не може да се поставя под въпрос в рамките на производство по регистрация на марка на Европейския съюз, а само в рамките на производство за обявяване на недействителност в съответната държава членка. Освен това, въпреки че въз основа на доказателства, които трябва да бъдат представени от лицето, направило възражението, Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) следва да провери съществуването на националната марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, тя не може да се произнася по конфликт между тази марка и друга марка в национален план, който конфликт попада в компетентността на националните органи.
Ето защо според съдебната практика, докато по-ранната национална марка е действително защитена, съществуването на по-ранна национална регистрация или на друго по-ранно спрямо нея право не е релевантно по отношение на възражението, подадено срещу заявка за марка на Европейския съюз, дори ако заявената марка на Европейския съюз е идентична с по-ранна национална марка на жалбоподателя или с друго право, което е по-ранно спрямо националната марка, на която се основава възражението.
Общият съд отбелязва, че вече е имал повод да постанови, че ако се приеме, че по-ранните права върху имена на домейни могат да се приравнят на по-ранна национална регистрация, във всички случаи Общият съд не може да се произнася по конфликт между по-ранна национална марка и по-ранни права върху имена на домейни, тъй като такъв конфликт не попада в неговата компетентност.
Общият съд счита, че тази съдебна практика трябва да се приложи по аналогия към настоящия случай. В това отношение той посочва, че независимо от задълженията на EUIPO и от ролята на Общия съд трябва да се констатира, че в рамките на производство за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз, нито EUIPO, нито Общият съд са компетентни да разрешават конфликт на национално равнище между по-ранния знак и друго фирмено наименование или нерегистрирана марка.
Според Общия съд от това следва, че по-ранното право се преценява във връзка с регистрацията на спорната марка на Европейския съюз, а не във връзка с твърдените по-ранни права, които притежателят на спорната марка на Европейския съюз, в случая жалбоподателят, може да има по отношение на страната, която иска обявяване на недействителност, притежател на по-ранния знак. Следователно единственото по-ранно право, което трябва да се вземе предвид за решаването на спора, е по-ранният знак.