Дело C‑417/18
AW и др.
срещу
Lietuvos valstybė, представлявана от Lietuvos Respublikos ryšių reguliavimo tarnyba, Bendrasis pagalbos centras и Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija
(Преюдициално запитване,
отправено от Vilniaus apygardos administracinis teismas)
Решение на Съда (четвърти състав) от 5 септември 2019 г.
„Преюдициално запитване — Директива 2002/22/ЕО — Универсална услуга и права на ползвателите по отношение на мрежите и на електронните съобщителни услуги — Член 26, параграф 5 — Единен европейски номер за спешни повиквания — Предоставяне на информация относно местоположението на лицето, осъществяващо повикването“
1. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22 — Задължение на съответните предприятия да предоставят безплатно на разположение на органа, който отговаря за спешните повиквания на номер 112, информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването — Обхват — Обаждане от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта — Включване
(член 26, параграф 5 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 22—24; т. 1 от диспозитива)
2. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22 — Определяне на критериите за точност и надеждност на информацията за местоположението на лицето, осъществяващо повикването на единния европейски номер за спешни повиквания 112 — Свобода на преценка на държавите членки — Граници — Задължение да се осигури определяне на местоположението с необходимата надеждност и точност, за да се позволи на службите за спешно реагиране да окажат нужната помощ — Преценка от страна на националната юрисдикция
(член 26, параграф 5 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 29—34; т. 2 от диспозитива)
3. Право на Европейския съюз — Права, предоставени на частноправни субекти — Нарушение от държава членка — Задължение за поправяне на вредите, причинени на частноправни субекти — Условия — Национално законодателство, съгласно което за ангажиране на отговорността на съответната държава членка се счита за достатъчно наличието на непряка причинно-следствена връзка между дадено нарушение на националното право и претърпяната вреда — Непряка причинно-следствена връзка между нарушение на правото на Съюза, което може да бъде вменено на държавата членка, и претърпяната от частноправните субекти вреда, която връзка е достатъчна за ангажиране на отговорността на посочената държава членка
(вж. т. 38—41; т. 3 от диспозитива)
Резюме
Далекосъобщителните предприятия трябва да предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания на телефон 112, информация, позволяваща установяване на местоположението на лицето, което осъществява повикването
В решение AW и др. (повиквания на номер 112) (C‑417/18), постановено на 5 септември 2019 г., Съдът приема, че при условие че съществува техническа възможност, държавите членки са длъжни да гарантират, че далекосъобщителните предприятия предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания на номер 112, информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, включително когато повикването е осъществено от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта. Освен това тази информация трябва да бъде достатъчно точна и надеждна, за да позволи на службите за спешно реагиране да окажат нужната помощ. Накрая Съдът уточнява условията, които позволяват ангажирането на отговорността на държавата в случай на нарушение на правото на Съюза.
Седемнадесетгодишно момиче е било отвлечено в предградие на Паневежис (Литва), а впоследствие е било изнасилено и запалено живо в багажника на кола. Когато е било затворено в този багажник, то се е обадило от мобилен телефон на литовския център за спешни повиквания, като е набрало десетина пъти единния европейски номер за спешни повиквания 112, за да търси помощ. При все това оборудването на Центъра за спешни повиквания не е показвало номера на използвания мобилен телефон, което е попречило на служителите на този център да установят положението на момичето. Не е било възможно да се установи дали мобилният телефон, използван от жертвата, е имал SIM карта, нито защо неговият номер не е бил видим за Центъра за спешни повиквания.
Близките на жертвата подават иск литовската държава да бъде осъдена да заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществените вреди. Те изтъкват срещу Република Литва, че не е осигурила правилното прилагане на практика на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22(1), който налага на държавите членки задължение да гарантират, че съответните предприятия предоставят безплатно на органа, който отговаря за спешните повиквания на номер 112, информация за местоположението на лицето, осъществяващо повикването, в момента, в който повикването достига до този орган.
Окръжният административен съд Вилнюс (Литва), който е сезиран с делото, отправя преюдициално запитване до Съда относно обхвата на задължението за предоставяне на информация за местоположението на лицето, осъществяващо спешното повикване на номер 112.
Най-напред Съдът уточнява, че задължението, предвидено в член 26, параграф 5 от посочената директива, се прилага по отношение на държавите членки, включително когато повикването е осъществено от мобилен телефон, който не е снабден със SIM карта, при условие че съществува техническа възможност.
По-нататък Съдът подчертава, че член 26, параграф 5, последно изречение от Директива 2002/22 предоставя на държавите членки определена свобода на преценка при определяне на критериите за точността и надеждността на информацията за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването на телефон 112. Все пак определените от тях критерии трябва да осигурят, доколкото това е технически възможно, определяне на местоположението на лицето, отправило повикването, с необходимата надеждност и точност, за да позволят на службите за спешно реагиране надлежно да му окажат помощ. Тъй като подобна преценка несъмнено е от техническо естество и е тясно свързана със спецификите на националната мобилна далекосъобщителна мрежа, тя следва да бъде направена от националната юрисдикция.
Накрая, що се отнася до условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, Съдът посочва, че несъмнено сред тези условия е и условието за пряка причинно-следствена връзка между нарушението на това право и претърпяната от частноправните субекти вреда. Все пак именно в рамките на националната правна уредба в областта на отговорността държавата е длъжна да поправи последиците от претърпяната вреда, като се има предвид, че установените от националните законодателства условия във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешноправни искове. От това следва, че в хипотезата, в която съгласно националното право на държава членка наличието на косвена причинно-следствена връзка между нарушение на националното право от националните органи и претърпяната от частноправен субект вреда се счита за достатъчно за ангажиране на отговорността на държавата, по силата на принципа на еквивалентност косвена причинно-следствена връзка между нарушение на правото на Съюза, което може да се вмени на съответната държава членка, и претърпяната вреда от частноправен субект също трябва да се счита за достатъчна за целите на ангажирането на отговорността на посочената държава членка за това нарушение на правото на Съюза.