РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети състав)
7 юни 2018 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по отмяна — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка „Steirisches Kürbiskernöl“ — Защитено географско указание — Член 15, член 51, параграф 1, буква а) и член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 18, член 58, параграф 1, буква а) и член 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Реално използване на марката — Използване като марка“
По дело T‑72/17
Gabriele Schmid, с местожителство в Халбенрайн (Австрия), за която се явява B. Kuchar, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява D. Hanf, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е
Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark, установено в Грац (Австрия), за което се явяват I. Hödl и S. Schoeller, адвокати,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2016 г. (преписка R 1768/2015‑4), постановено в производство със страни г‑жа Schmid и Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark,
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
състоящ се от: S. Gervasoni, председател, L. Madise и R. da Silva Passos (докладчик), съдии,
секретар: J. Plingers, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 3 февруари 2017 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 19 април 2017 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 13 април 2017 г.,
като взе предвид становището по искането за спиране на производството, подадени в секретариата на Общия съд от встъпилата страна и от жалбоподателя съответно на 10 май и на 11 май 2017 г.
като взе предвид решението от 9 юни 2017 г. за отхвърляне на искането на EUIPO за спиране на производството,
след съдебното заседание от 25 януари 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 15 октомври 2007 г. встъпилата по делото страна, Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark (Камара на земеделието и горите на провинция Щирия, Австрия), получава от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) международна регистрация, посочваща Европейския съюз, номер 900100 на следната фигуративна марка:
2 Стоките, за които се отнася спорната марка, спадат към клас 29 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Олио от тиквено семе, добито съгласно техническите изисквания на Регламент [(ЕО) № 1263/96 на Комисията от 1 юли 1996 година относно допълнение на приложението към Регламент (EО) № 1107/96 за регистрацията на географски указания и наименования за произход по процедурата, определена в член 17 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 (ОВ L 163, 1996 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 84)]“.
3 На 18 октомври 2013 г. г‑жа Gabriele Schmid, жалбоподател по настоящото дело, подава искане до EUIPO за отмяна на спорната марка поради неизползване, като се основава на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (понастоящем член 58, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1). В искането си жалбоподателят твърди, че спорната марка не е реално използвана в Европейския съюз през непрекъснат период от пет години за стоките, за които е регистрирана.
4 На 24 февруари 2014 г. встъпилата страна заявява, че искането за отмяна трябва да се отхвърли, и за да докаже реалното използване на спорната марка, представя редица документи (приложения A.1—A.66 към становището на встъпилата страна пред отдела по отмяна).
5 С решение от 8 юли 2015 г. отделът по отмяна на EUIPO отменя спорната марка, считано от 18 октомври 2013 г. Той приема, че представените доказателства не установяват в достатъчна степен значително използване на спорната марка през избрания период, а именно от 18 октомври 2008 г. до 17 октомври 2013 г. Представените фактури, които били само за рекламни материали и за разходи за обучение, не доказвали продажби на стоките. Отделът по отмяна отбелязва, че в някои от представените приложения не е посочена дата или спорната марка е неразпознаваема, поради което изискваното с оглед на запазване на правата върху марката реално използване не е доказано.
6 На 2 септември 2015 г. встъпилата страна подава жалба пред EUIPO срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001). Към становището, в което излага мотивите за жалбата си до апелативния състав на EUIPO, встъпилата страна прилага редица документи, за да докаже обхвата на използване на спорната марка.
7 С решение от 7 декември 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отменя решението на отдела по отмяна. Той по същество стига до извода, че реалното използване на спорната марка е доказано.
8 Най-напред, апелативният състав отбелязва, че за целите на установяването на реално използване на спорната марка по член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 18, параграф 1 от Регламент 2017/1001), от една страна, въпросът дали наименованието „Steirisches Kürbiskernöl“ е защитено географско указание (ЗГУ) по смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 2012 г., стр. 1) е ирелевантен. От друга страна, за установяването на такова използване бил ирелевантен и въпросът дали посоченото наименование представлява описателно указание или родово наименование (т. 17—19 от обжалваното решение).
9 По-нататък, що се отнася до доказването на реалното използване, апелативният състав приема, че отделът по отмяна правилно, от една страна, прехвърля на притежателя на марката тежестта за доказване на необходимото за запазване на правата му върху нея използване, и от друга страна, взема предвид представените от встъпилата страна и жалбоподателя доказателства, както и направеното от последния и от професионалните му представители изложение (т. 21—23 от обжалваното решение). Апелативният състав добавя, че фактите, които двете страни приемат за установени, не е следвало да бъдат доказвани от страните, нито разглеждани от отдела по отмяна (т. 25 и 26 от обжалваното решение).
10 Накрая, когато преценява дали е налице използване на спорната марка по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009, апелативният състав констатира, че спорът не засяга мястото, периода и интензивността на споменатото използване, поради което отделът по отмяна не е трябвало да разглежда тези въпроси, а само дали марката е използвана, от една страна, във формата, в която е регистрирана, и от друга страна, като марка (т. 26 от обжалваното решение).
11 В това отношение, първо, що се отнася до формата, в която е използвана спорната марка, апелативният състав отбелязва, че тя се различава от формата, в която същата е била регистрирана. Всъщност той отбелязва, че в долната дясна част на формата, в която марката е използвана, е поставена емблемата на Съюза, с която се означава защитата като ЗГУ на равнището на ЕС за съответните стоки (т. 36 и 37 от обжалваното решение). Апелативният състав добавя, че след като поставянето ѝ е задължително за защитените стоки и може да се разположи свободно спрямо спорната марка, споменатата емблема по никакъв начин не променя отличителните елементи на спорната марка (т. 38 и 39 от обжалваното решение).
12 Второ, що се отнася до въпроса дали използването е било като марка, апелативният състав приема, че то действително е било такова (т. 41 от обжалваното решение). Според него фактът, че спорната марка е използвана редом с марките на производителите на олио от тиквено семе, е ирелевантен в това отношение. Той подчертава, че етикетът е разположен по различен начин за всеки производител на олио и че наличието на множество етикети е законосъобразно (т. 41 от обжалваното решение). В точка 42 от обжалваното решение апелативният състав уточнява, че целта на член 15 и на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 е да се стимулира реалното използване на марките от техните притежатели и да не се поставя под съмнение валидността на регистрациите. Въпреки това апелативният състав приема, че член 15 от Регламент № 207/2009 не изисква притежателят на марка да е и фактическият производител на стоката, тъй като функцията на марката е да гарантира, че стоките, за които се отнася, са произведени под контрола на едно определено предприятие (т. 42 от обжалваното решение). Накрая, апелативният състав добавя, че въпросът за ролята на притежателя на марката като публичноправен субект за търговията на олио от тиквено семе и ефективността на упражнявания от него контрол е ирелевантен, тъй като разглежданата марка не е колективна (т. 42 от обжалваното решение).
13 С оглед на това апелативният състав отхвърля изцяло искането на жалбоподателя за отмяна на спорната марка и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
Искания на страните
14 В жалбата си жалбоподателят иска от Общия съд:
– да измени обжалваното решение и да установи, че встъпилата страна е загубила правата си по отношение на всички стоки,
– при условията на евентуалност, да отмени спорното решение и да върне преписката за ново разглеждане от EUIPO,
– да осъди встъпилата страна да заплати направените от него разноски, включително и тези, направени в производството пред EUIPO.
15 В съдебното заседание жалбоподателят иска да му бъде дадена възможност да измени третото си искане в смисъл, че иска от Общия съд да осъди EUIPO да заплати направените от жалбоподателя разноски, включително и тези, направени в производството пред EUIPO.
16 EUIPO иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски,
– да спре производството до постановяване на решението на Съда по дело C‑689/15, W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze.
17 В съдебното заседание EUIPO се противопоставя на искането на жалбоподателя да измени третото си искане.
18 Встъпилата страна иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло обжалваното решение,
– в случай че Общият съд уважи исканията на жалбоподателя и отмени обжалваното решение, да върне преписката за ново разглеждане и решаване от EUIPO,
– да осъди жалбоподателя да заплати направените от него съдебни разноски, включително и тези, направени в производството пред EUIPO.
19 След постановяването на 8 юни 2017 г. на решение W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze (C‑689/15, EU:C:2017:434), на 9 юни 2017 г. искането на EUIPO за спиране на производството е отхвърлено.
От правна страна
По доказателствата, представени за първи път в съдебното заседание
20 В съдебното заседание жалбоподателят и встъпилата страна за първи път представят на Общия съд документи с доказателства, с които EUIPO не е била запозната. Жалбоподателят представя копие от решение на Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена, Австрия) от 25 август 2017 г. по дело със същите страни като по настоящото дело. Встъпилата страна пък представя разпечатка на уебсайта на Steirisches Kürbiskernöl ggA.
21 При все това трябва да се констатира, без да се разглежда доказателствената сила на споменатите доказателства, че същите съдържат нови факти, както е посочено в точка 20 по-горе, и че са представени късно.
22 Всъщност съгласно член 85, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления. Съгласно член 85, параграф 3 от същия правилник по изключение главните страни могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството или преди решението на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.
23 Представянето на доказателствата в съдебното заседание, както е в случая, представлява късно представяне по смисъла на тези разпоредби. Тъй като жалбоподателят и встъпилата страна не са изложили мотиви за късното им представяне, тези доказателства трябва, на основание член 85, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник, да бъдат обявени за недопустими, още повече че не са били приложени към преписката в производството пред апелативния състав, а Общият съд няма за задача да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на представени за първи път пред него документи (вж. решение от 22 юни 2017 г., Biogena Naturprodukte/EUIPO (ZUM wohl), T‑236/16, EU:T:2017:416, т. 21 и цитираната съдебна практика).
По същество
24 В самото начало следва да се констатира, че първото искане на жалбоподателя, изложено от него като главно искане, е Общият съд да измени обжалваното решение и да отмени регистрацията на спорната марка. Второ искане на жалбоподателя, изложено от него при условията на евентуалност, е за отмяна на обжалваното решение.
25 По отношение на изменението на решението на апелативния състав от постоянната съдебна практика следва, че упражняването на правомощието за такова изменение по принцип е допустимо само в случаите, при които, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, Общият съд е в състояние да определи, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства, какво решение е трябвало да вземе апелативният състав (решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 72).
26 В този смисъл Общият съд счита, че следва да осъществи контрол върху направената от апелативния състав преценка и че това предполага анализ, на първо място, на основанията, които жалбоподателят е изложил за отмяната на обжалваното решение, и на второ място, на исканията за изменение на обжалваното решение.
По искането на жалбоподателя за отмяна
27 Жалбоподателят излага едно основание за жалбата си, а именно нарушение на член 15, параграф 1, на член 51, параграф 1, буква а) и на член 55, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 62, параграф 1 от Регламент 2017/1001).
28 Жалбоподателят твърди, първо, че спорната марка не е използвана като указание за произход, а именно като марка, която гарантира на потребителя или на крайния потребител произхода на стоката, като му позволява да разграничи стоките, за които спорната марка е регистрирана, от тези, за които същата марка е регистрирана, но които са произведени от друго предприятие, второ, апелативният състав не е разгледал въпроса за възприемането на знака от потребителите, трето, спорната марка е използвана само като показател за качество и родов термин, и четвърто, използването на спорната марка е подвеждащо за целевите потребители.
29 Жалбоподателят по-специално счита, че въпросът дали спорната марка се възприема от съответните потребители като указание за произход, позволяващо им да разграничат стоките, за които спорната марка е регистрирана, от стоките, за които тази марка е регистрирана, но които са произведени от друго предприятие, трябва да се разгледа в контекста на правната преценка на реалното използване на спорната марка. В случая обаче апелативният състав не разгледал в достатъчна степен този въпрос, тъй като за използването като марка се споменавало накратко само в две точки от обжалваното решение, а именно в точки 41 и 42, като се твърдяло, че използването на знака върху бутилките от олио от тиквено семе било отличително.
30 Освен това според жалбоподателя апелативният състав неправилно приема, че за наличието на използване като марка е достатъчно стоките да са произведени под контрола на едно определено предприятие. В това отношение жалбоподателят твърди, че апелативният състав не е разгледал въпроса за възприемането на спорната марка от потребителите. Според него средният потребител не разпознава този знак като марка, а само като показател за качество и като родово наименование по Регламент № 1263/96.
31 В този смисъл според жалбоподателя апелативният състав е пропуснал да провери дали потребителите възприемат този знак като марка, указваща произхода, и дали го различават от стоките на други производители, които в процеса си на производство също спазват изискванията на Регламент № 1263/96 и съответно също имат право да назоват продукта си „Steirisches Kürbiskernöl ggA“ (олио от тиквено семе от Щирия ЗГУ).
32 В това отношение жалбоподателят подчертава, че съгласно заключението на генералния адвокат Wathelet по дело W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze (C‑689/15, EU:C:2016:916) етикетът за качество задължително трябва да изпълнява функцията на марка за указване на произход, за да може неговият притежател да претендира, че упражнява изключителното право по член 9 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 9 от Регламент 2017/1001). В този смисъл, когато дадена марка се използва като етикет за качество, използването ѝ е основание за запазване на изключителните права само ако този етикет служи не само като указание за качество на стоката, но и заедно с това като указание за произхода ѝ (вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Wathelet по дело W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2016:916, т. 46 и 47). На отправената му в съдебното заседание покана да изрази становище относно значението за разглеждания тук случай на решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze (C‑689/15, EU:C:2017:434), постановено по време на писмената фаза на настоящото производство, жалбоподателят отговаря, че го счита за относимо.
33 Според жалбоподателя апелативният състав е пропуснал да разгледа въпроса дали реалното използване на разглежданата марка отговаря на основната функция за указване на произхода. Всъщност разглежданата марка не се свързвала с указание за произхода, а само с указание за качеството на продукта, тъй като гарантирала, че естеството и качеството му съответстват на изискванията на правото на Съюза и се възприемала като такава от потребителите.
34 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
35 EUIPO счита, най-напред, че след като спорната марка е регистрирана, съществува презумпция за валидност, която презумпция може да се обори, както предвижда член 52, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква a) от Регламент 2017/1001), само в производство за обявяване на недействителност. В производство по отмяна, каквото било настоящото, не се разглеждала правната валидност на регистрирана марка. Ето защо при установяването в настоящото производство на естеството на използване на спорната марка трябвало да ѝ се признае известен отличителност.
36 По-нататък, фактът, че спорната марка се използва във вида, в който е регистрирана, за обозначаване на стоките, които защитава, по принцип показвал, че същата се използва като марка. Всъщност трябвало да се прави разлика между, от една страна, производството по отмяна, в което се разглеждало използването на регистрирана марка, и от друга страна, производството за обявяване на недействителност, в което се преразглеждали отличителният характер (придобит евентуално чрез използване) и годността за регистрация на марка.
37 Накрая, EUIPO счита, че индивидуалните марки, освен основната си функция за определяне на търговския произход на стоките, за които са регистрирани, могат да изпълняват и функция за гарантиране на качеството. Основна функция на ЗГУ било по-специално да указва географския произход и дължащите се на него качества на стоките на различни икономически несвързани помежду си производители. ЗГУ не позволявало потребител на стока, за която е регистрирана сертификатна марка, да отличи стоките, означени с това ЗГУ, от тези на други производители. Ето защо обстоятелството, че индивидуална марка е използвана само като ЗГУ, не означава, че същата е използвана като марка.
38 На второ място, EUIPO счита, че по въпроса дали дадена индивидуална марка е реално използвана на съответния пазар трябва да се изхожда от това как съответните потребители възприемат разглежданите стоки, както и да се вземат предвид всички обстоятелства по случая. В това отношение следвало да се отчете конфигурацията на знака и вида на означената стока, включително и наличието на други поставени върху нея знаци. В това отношение в съдебното заседание EUIPO добавя, че спорната марка се поставя на челно място върху стоките. Възприемането на марката от съответните потребители зависело също, от една страна, от броя на оправомощените да я използват предприятия, и от друга страна, от начина, по който била рекламирана. Ето защо, предвид съображенията, изложени в точка 41 от обжалваното решение, използването в случая било като марка.
39 В съдебното заседание EUIPO твърди, че след постановяването на решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze (C‑689/15, EU:C:2017:434), решаващият критерий за установяване дали индивидуална марка се използва като марка е фактът, че същата — дори и да изпълнява евентуално и някакви други функции — гарантира, че стоките са произведени от едно определено предприятие.
40 Встъпилата страна в самото начало подчертава, че е противоречиво да се твърди липса на отличително използване, след като реалното използване на марката за съответните стоки не се поставя под въпрос. В случая реалното използване се установявало от доказателства, представени както от встъпилата страна, така и от трети лица, и по-специално от сдружението Gemeinschaft Steirisches Kürbiskernöl.
41 Встъпилата страна поддържа, че спорната марка е едновременно марка и знак за качество. В това отношение тя подчертава, че сдруженията на производители също могат да подават заявки за регистрация на свои марки. Те обаче се считали за указание за качеството на стоката, удостоверяващо, че производителят ѝ е спазил производствените спецификации.
42 По отношение на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 от постоянната съдебна практика следва, че дадена марка е предмет на „реално използване“ по смисъла на тази разпоредба, когато се използва съобразно основната ѝ функция, а именно да осигури идентичността на произхода на стоките или услугите, за които е регистрирана, с цел да създаде или запази пазар за последните, с изключение на символичното използване, което има за цел единствено да се поддържат правата, които предоставя регистрацията (решение от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 43; вж. също решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 37 и цитираната съдебна практика).
43 Обстоятелството, че дадена марка се използва, за да създаде или запази пазар за стоките или услугите, за които е била регистрирана, а не с целта единствено да се поддържат правата, предоставени от марката, не е достатъчно обаче, за да се направи извод, че е налице „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Всъщност необходимо е също използването на марката да се извършва съобразно нейната основна функция (решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 39 и 40).
44 Що се отнася до индивидуалните марки, основната функция се състои в това да се гарантира на потребителя или крайния ползвател какъв е произходът на обозначената от марката стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход. Всъщност, за да може марката да играе своята роля на съществен елемент в системата на ненарушена конкуренция, която Договорът иска да създаде и да запази, тя трябва да представлява гаранцията, че всички стоки или услуги, които обозначава, са били произведени или доставени под контрола на едно определено предприятие, което може да носи отговорност за тяхното качество (вж. решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 41 и цитираната съдебна практика).
45 Необходимостта при прилагането на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 от използване, което съответства на основната функция за указване на произход, се изразява във факта, че ако безспорно дадена марка може да бъде използвана и с други функции, като тази да гарантира качество или тези, свързани с комуникации, инвестиции или реклама, тя все пак подлежи на санкциите, предвидени в този регламент, когато за непрекъснат срок от пет години не е била използвана в съответствие с основната си функция. В този случай правата на притежателя на марката съгласно условията, посочени в член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, се прекратяват, освен ако той може да се позове на основателни причини защо не е започнал да я използва по начин, който позволява на марката да изпълни основната си функция (вж. решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 42 и цитираната съдебна практика).
46 С оглед на посочените принципи следва да се установи дали използването на определено ЗГУ, регистрирано като индивидуална фигуративна марка, отговаря на основната функция на тази марка.
47 В това отношение член 5, параграф 2 от Регламент № 1151/2012 определя ЗГУ като разглежданото в случая като „географско указание“, което идентифицира продукт:
„а) с произход от специфично място, регион или държава;
б) чието качество, репутация или други характеристики се отдават предимно на неговия географски произход;
и
в) на който поне един етап от производствения процес се осъществява в определения географски район“.
48 От съдебната практика обаче следва, че когато използването на индивидуална марка, при което се удостоверява географският произход и присъщите за него качества на стоки от различни производители, не гарантира на потребителите, че тези стоки или услуги произхождат от едно определено предприятие, под чийто контрол са произведени или доставени и което впоследствие може да носи отговорност за качеството им, то такова използване не съответства на функцията за указване на произхода (вж. по аналогия решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 45).
49 Всъщност липсва използване, съответстващо на основната функция на индивидуалната марка, когато поставянето ѝ върху стоки има единствено функцията да бъде указание за географския произход и за присъщите за този произход качества за разглежданите стоки, но не и да гарантира, че стоките произхождат от едно определено предприятие, под чийто контрол са произведени и което може да носи отговорността за тяхното качество (вж. по аналогия решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 46).
50 В случая от предоставената на Общия съд преписка по случая следва, че встъпилата страна, която е и притежател на спорната марка, е публичноправен орган. Този орган е сключил лицензионен договор със сдружението Gemeinschaft Steirisches Kürbiskernöl. Съгласно договора сдружението, като изключителен лицензополучател, разрешава използването на спорната марка от членовете си. Единствено членовете на сдружението, които са сключили „договор за контрол“, имат право да използват спорната марка. Съгласно член 2 от устава си сдружението Gemeinschaft Steirisches Kürbiskernöl има за цел „да защитава интересите на членовете си за прилагане на закрилата на наименованието за произход, гарантирана от Европейската комисия по отношение на олиото от тиквено семе от Щирия, […] и да оказва съдействие на членовете си при продажбата на олио от тиквено семе от Щирия посредством маркетингови дейности и съответни връзки с обществеността“.
51 От това следва, че сдружението, както поясни и встъпилата страна в съдебното заседание, осъществява контрол върху начина, по който членовете му произвеждат стоките си. При все това обаче сдружението не участва в производството на стоките на членовете си и не носи отговорност за тези стоки (вж. по аналогия решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 48). В този смисъл встъпилата страна, която е сключила лицензионен договор със сдружението, не участва в производството на стоките и не носи отговорност за тях.
52 Важно е обаче основната функция на марката да не се смесва с останалите ѝ функции, припомнени в точка 45 по-горе, които марката евентуално може да изпълнява, каквато е функцията за гарантиране на качеството на разглежданата стока (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze, C‑689/15, EU:C:2017:434, т. 44) или за указване на географския ѝ произход. Всъщност, както поддържа жалбоподателят, а и както EUIPO потвърждава в съдебното заседание и както беше напомнено в точки 44, 48 и 49 по-горе, индивидуална марка изпълнява функцията си за указване на произхода, ако използването ѝ гарантира на потребителите, че обозначените от нея стоки произхождат от едно определено предприятие, под чийто контрол те се произвеждат и от което може да се търси отговорност за качеството им. В конкретния случай използването на спорната марка не съответства на споменатата функция за указване на произход.
53 Безспорно, както встъпилата страна и придружаващият я експерт отбелязват в съдебното заседание, сдружението Gemeinschaft Steirisches Kürbiskernöl осъществява контрол върху производството на олио от тиквено семе, при който проверява дали разглежданата стока се произвежда в съответствие с определените спецификации, като спазването на тези спецификации се контролира от оправомощен за това от държавата орган. В съдебното заседание встъпилата страна подчертава, че за разлика от делото, по което е постановено решение от 8 юни 2017 г., W. F. Gözze Frottierweberei и Gözze (C‑689/15, EU:C:2017:434), в случая сдружението упражнява пълен контрол върху всички етапи на производствения процес и че това отличава настоящото от споменатото дело, тъй като в последното сдружението е упражнявало контрол само по отношение на суровината, а именно влакна от памук. Следва обаче да се подчертае, че тези обстоятелства не могат да променят преценките, направени в точки 51 и 52 по-горе, тъй като позволяват на спорната марка да изпълни функцията си, свързана с контрола на качеството на стоките по време на производствения процес, но не и тази, свързана с установяването на производителя.
54 Впрочем за установяване на реалното използване на спорната марка по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не е от значение дали използвалото я лице е публичноправен или частноправен субект (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2008 г., Verein Radetzky-Orden, C‑442/07, EU:C:2008:696, т. 17 и 24). Освен това марка може да бъде реално използвана, както от притежателя си, така и от трето упълномощено за това лице (вж. в този смисъл решение от 11 март 2003 г., Ansul, C‑40/01, EU:C:2003:145, т. 37). Въпреки това, както бе напомнено в точка 44 по-горе, използването на спорната индивидуална марка трябва да гарантира, че всички обозначени с тази марка стоки или услуги са произведени или доставени под контрола на едно определено предприятие и че то носи отговорност за качеството им, което в случая не е така.
55 От това следва, че апелативният състав е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точка 42 от обжалваното решение, първо, че член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 не изисква крайният потребител да може от разглеждания знак да установи производителя на стоката със спорната марка, и второ, че е достатъчно притежателят на марката да упражнява контрол, за да гарантира, че всички стоки с тази марка са произведени под контрола на едно определено предприятие.
56 В това отношение, видно, от една страна, от приложените към писменото становище на встъпилата страна пред отдела по отмяна на EUIPO и съдържащи се в приложения A.1—A.66 към него снимки на бутилки за олио от тиквено семе и рекламни материали, и от друга страна, от обясненията, дадени в съдебното заседание пред Общия съд, самата спорна марка не указва никъде производителя или притежателя на марката, а допуска да се посочи само географският произход и качествата на разглежданата стока. Поради това следва да се приеме, че използването на спорната марка не позволява разграничаване на стоките на едно предприятие, за които споменатата марка е регистрирана, от стоки, за които същата тази марка е регистрирана, но които са произведени от други предприятия.
57 Този извод не се променя от факта, че членовете на асоциацията Gemeinschaft Steirisches Kürbiskernöl трябва да поставят върху бутилките за олио от тиквено семе стикери с контролни номера. В това отношение в съдебното заседание встъпилата страна подробно описва системата с контролни номера, с помощта на която на уебсайта на сдружението потребителят може да се запознае с подробности за въпросния продукт, като например за търговския му произход, реколтата на семето и размера на бутилката. В този смисъл, като се позовава на решение от 22 септември 2011 г., Interflora и Interflora British Unit (C‑323/09, EU:C:2011:604), встъпилата страна твърди, че относително осведомен и в разумни граници наблюдателен потребител може да разбере, че спорната марка се използва само от членове на сдружението.
58 При все това, освен че са обявени за недопустими (вж. т. 23 по-горе), тези обстоятелства не позволяват да се обори изводът, че използването на спорната марка не гарантира, че стоките, за които е регистрирана, произхождат от едно определено предприятие, което контролира производството им и носи отговорност за качеството им. Всъщност етикетите, по отношение на които са дадени разяснения в съдебното заседание, се поставят на гърлото на бутилката и само допълват посочената ясно върху нейното тяло информация за наименованието на производителя.
59 С оглед на всички изложени съображения следва, че твърдението на жалбоподателя за нарушение на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е основателно.
60 Изтъкнатото от жалбоподателя единствено основание следва да се приеме по същество и обжалваното решение следва да се отмени.
По исканията на жалбоподателя за изменение
61 Що се отнася до искането Общият съд да измени обжалваното решение и да отмени спорната марка, следва да се констатира, че жалбоподателят иска от Общия съд да приеме решението, което според него EUIPO е трябвало да вземе, а именно решение, с което се установява, че условията за отмяна на заявената марка в случая са изпълнени. Следователно жалбоподателят иска изменение на обжалваното решение по член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72, параграф 3 от Регламент 2017/1001).
62 В това отношение следва да се напомни, че признатото от член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009 правомощие на Общия съд не означава, че той може да извършва преценка по въпрос, по който апелативният състав все още не е изразил становище. В този смисъл, както бе напомнено в точка 25 по-горе, упражняването на това правомощие за изменение по принцип е допустимо само в случаите, при които, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, Общият съд е в състояние да определи, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства, какво решение е трябвало да вземе апелативният състав (решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 72).
63 В случая следва да се констатира, че условията за упражняване на правото на Общия съд за изменение на решението не са изпълнени.
64 Всъщност следва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателят излага мотивите, поради които счита, че приложения A.1—A.74, представени от встъпилата страна пред EUIPO, не позволяват да се установи реално използване на спорната марка. Встъпилата страна, изглежда, иска Общият съд — за да отхвърли жалбата и да приеме използването на спорната марка за доказано — да вземе предвид както представените пред отдела по отмяна приложения A.1—A.66, така и представените пред апелативния състав приложения A.67—A.74.
65 Видно обаче от точка 15 от обжалваното решение, за да установи реалното използване на спорната марка, апелативният състав се основава само на представените пред отдела по отмяна приложения, а именно на приложения A.1—A.66. Видно обаче от член 16 от обжалваното решение, апелативният състав не е преценил за необходимо да разгледа допълнително представените от встъпилата страна документи в приложения A.67—A.74.
66 Не е изключено все пак съдържащите се в приложения A.67—A.74 доказателства, ако бъдат приети от апелативния състав за допустими, да могат да се окажат полезни за преценката за наличие на реално използване на спорната марка. Тъй като апелативният състав не е разгледал всички представени в хода на административното производство доказателства, Общият съд не трябва пръв да ги прецени, а следователно и да изпълни искането за изменение на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 72).
67 Предвид изложеното искането за отмяна на обжалваното решение трябва да се отхвърли.
По съдебните разноски
68 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
69 В жалбата си жалбоподателят е поискал встъпилата страна да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. В съдебното заседание жалбоподателят иска от Общия съд да осъди EUIPO, а не встъпилата страна, да заплати съдебните разноски. EUIPO оспорва това искане.
70 В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика фактът, че искането на спечелилата делото страна за присъждане на съдебните разноски на EUIPO е направено едва в съдебното заседание, не е пречка то да бъде уважено (вж. решения от 12 септември 2007 г., Consorzio per la tutela del formaggio Grana Padano/СХВП — Biraghi (GRANA BIRAGHI), T‑291/03, EU:T:2007:255, т. 92 и цитираната съдебна практика, както и от 7 май 2015 г., Cosmowell/СХВП — Haw Par (GELENKGOLD), T‑599/13, EU:T:2015:262, т. 86 и цитираната съдебна практика).
71 След като EUIPO по същество е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с направеното в съдебното заседание искане на жалбоподателя. Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.
72 Освен това в съдебното заседание жалбоподателят предявява искане EUIPO да бъде осъдена да заплати и разноските, които е направил в производството пред нея.
73 В това отношение апелативният състав трябва да се произнесе, като вземе предвид настоящото решение, по свързаните с това производство разноски (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2012 г., Consorzio vino Chianti Classico/СХВП — FFR (F.F.R.), T‑143/11, непубликувано, EU:T:2012:645, т. 74 и цитираната съдебна практика).
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 7 декември 2016 г. (преписка R 1768/2015‑4).
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) EUIPO понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на г‑жа Gabriele Schmid.
4) Landeskammer für Land- und Forstwirtschaft in Steiermark понася направените от нея съдебни разноски.
Gervasoni | Madise | da Silva Passos |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 юни 2018 година.
Подписи