Дело C‑212/18
Prato Nevoso Termo Energy Srl
срещу
Provincia di Cuneo
и
ARPA Piemonte
(Преюдициално запитване,
отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per il Piemonte)
Решение на Съда (втори състав) от 24 октомври 2019 г.
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2008/98/ЕО — Отпадъци — Отпадъчни растителни масла, които са преминали през химическо третиране — Член 6, параграфи 1 и 4 — Статус „край на отпадъка“ — Директива 2009/28/ЕО — Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници — Член 13 — Национални разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури, които се прилагат по отношение на централите за производство на електроенергия, на топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници — Използване на течно гориво от биомаса като източник на захранване на централа за производство на електроенергия“
1. Околна среда — Отпадъци — Директива 2008/98 — Статус „край на отпадъка“ — Специфични критерии — Липса на определение в правото на Съюза — Определяне посредством национален акт — Допустимост — Възможност за притежателя на отпадъци да изиска от компетентния административен орган или съд да установи статус „край на отпадъка“ — Липса
(член 6 от Директива 2008/98 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 32—38)
2. Околна среда — Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници — Директива 2009/28 — Национални разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури, които се прилагат по отношение на централите за производство на електроенергия, на топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници — Понятие — Процедури за приемане на критерии за статус „край на отпадъка“ по смисъла на Директива 2008/98 — Изключване
(член 6, параграфи 1 и 4 от Директива 2008/98 на Европейския парламент и на Съвета и член 13, параграф 1 от Директива 2009/28 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 40)
3. Околна среда — Отпадъци — Директива 2008/98 — Статус „край на отпадъка“ — Специфични критерии — Липса на определение в правото на Съюза — Определяне посредством национален акт — Условия — Вещество или предмет, преминал(о) през процес на рециклиране или през друг процес на оползотворяване — Използване, което няма общо отрицателно въздействие върху околната среда или върху здравето — Свобода на преценка на държавите членки — Принцип на предпазните мерки
(член 191, параграф 2 ДФЕС; член 6, параграф 1 от Директива 2008/98 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 41—59)
Резюме
Италианската правна уредба относно издаването на разрешение за използване на течни горива от биомаса като гориво в централите за производство на енергия е в съответствие с правото на Съюза
В своето решение от 24 октомври 2019 г., Prato Nevoso Termo Energy (C‑212/18), Съдът потвърждава, че италианската правна уредба относно издаването на разрешения за използване на течни горива от биомаса, получени посредством обработка на отпадъчни растителни масла като източник на захранване на централа за производство на електроенергия, по принцип не противоречи нито на Директива 2008/98 относно отпадъците, нито на Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници(1)(2).
В настоящия случай Prato Nevoso Termo Energy Srl (наричано по-нататък „дружеството Prato Nevoso“), което експлоатира централа за производство на топлинна и електрическа енергия, иска от провинция Кунео (Италия) разрешение да замени метана, който е източник за захранване на централата му, с течно гориво от биомаса, а именно с растително масло, получено от събирането и химическото третиране на отпадъчни мазнини за пържене. Компетентният национален орган отхвърля това искане в съответствие с приложимата италианска уредба, на основание че посоченото растително масло не е включено в националния списък, в който фигурират категориите горива, получени от биомаса, които могат да бъдат използвани в инсталация, произвеждаща атмосферни емисии, без да е необходимо да се подчиняват на правилата за енергийно оползотворяване на отпадъците. Следователно съгласно италианската правна уредба течното гориво от биомаса, което е получено от химическото третиране на отпадъчни мазнини за пържене, трябва да се счита за отпадък, а не за гориво. Юрисдикцията, сезирана с жалба на дружеството Prato Nevoso срещу това решение за отказ, отправя преюдициално запитване, в рамките на което иска да установи дали подобна национална правна уредба е съвместима с разпоредбите на посочените директиви.
Основавайки се по-специално на решение Tallinna Vesi от 28 март 2019 г., Съдът установява, че Директива 2008/98 относно отпадъците по принцип допуска използването като гориво на течно гориво от биомаса, получено от отпадъци, да бъде подчинено от държава членка на правната уредба в областта на енергийното оползотворяване на отпадъци, на основание че не попада в нито една от категориите, съдържащи се в националния списък на горивата, разрешени в инсталация, произвеждаща атмосферни емисии(3). Според Съда този извод не може да бъде оборен от разпоредбите относно националните разрешителни процедури, предвидени в Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, тъй като те не се отнасят до регулаторните процедури по приемане на критерии за предоставяне на статуса „край на отпадъка“.
Все пак според Съда в подобен случай следва да се провери дали, без да допуснат явна грешка в преценката, националните органи са можели да направят извод, че разглежданото течно гориво от биомаса е трябвало да се счита за отпадък. Позовавайки се на целите на Директива 2008/98, както и на своята способност да предостави на запитващата юрисдикция всички полезни насоки за решаване на делото, с което е сезирана, Съдът напомня, че член 6, параграф 1 от Директива 2008/98 предвижда, че някои отпадъци престават да са отпадъци, когато са преминали процес на оползотворяване или на рециклиране и отговарят на определени критерии, които трябва да се определят от държавите членки при спазване на няколко условия, сред които е липсата на общо „вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве“. В светлината на доводите на италианското правителство Съдът посочва, че наличието на известна научна несигурност относно рисковете за околната среда, свързани с отпадането на статута „отпадък“ на вещество като разглежданите течни горива от биомаса, може да накара дадена държава членка да реши да не включва това вещество в списъка на разрешените горива в инсталация, произвеждаща атмосферни емисии. Всъщност съгласно принципа на предпазните мерки, установен в член 191, параграф 2 ДФЕС, ако след разглеждането на най-добрите налични научни данни продължава да е налице несигурност дали употребата, при точно определени обстоятелства, на вещество, получено в резултат на оползотворяването на отпадъци, е лишена от всякакво възможно вредно въздействие върху околната среда и човешкото здраве, държавата членка трябва да се въздържа да предвижда критерии за предоставяне на статус „край на отпадъка“ на това вещество или възможност за приемане на индивидуално решение, с което се установява този статус.