Дело C-133/06

Европейски парламент

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Обща политика в областта на убежището — Директива 2005/85/ЕО — Процедура за предоставяне и отнемане на статут на бежанец в държавите-членки — Сигурни страни на произход — Сигурни трети европейски страни — Минимални общи списъци — Процедура за приемане и изменение на минималните общи списъци — Член 67, параграф 1 и параграф 5, първо тире ЕО — Липса на компетентност“

Резюме на решението

1.        Визи, убежище, имиграция — Политика относно убежището — Процедура за предоставяне и отнемане на статут на бежанец в държавите-членки

(член 202 ЕО; съображения 19 и 24 от Директива 2005/85 на Съвета)

2.        Актовe на институциите — Процедура по изготвяне — Разпоредби на Договора — Императивен характер

(член 67, параграф 2, второ тире ЕО)

3.        Визи, убежище, имиграция — Политика относно убежището — Процедура за предоставяне и отнемане на статут на бежанец в държавите-членки

(член 63, първа алинея, точка 1 и точка 2, буква a) ЕО, член 67, параграфи 1 и 5 ЕО и член 202 ЕО; Директива 2005/85 на Съвета)

1.        В съответствие с член 202 ЕО, когато е необходимо на общностно равнище да се приемат мерки за изпълнение на основен акт, по правило Комисията трябва да упражни тези правомощия. Съветът е длъжен надлежно, в зависимост от естеството и от съдържанието на основния акт, който следва да бъде приложен, да обосновава изключенията от посоченото правило.

В това отношение целта на мотивите, изложени в съображения 19 и 24 от Директива 2005/85 относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, отнасящи се съответно до политическата значимост на определянето на сигурните страни на произход и до последиците, които може да има понятието за сигурна трета страна за кандидатите за убежище, е да се обоснове консултацията с Парламента при изготвянето на списъците на сигурните страни и при изменението им, а не да се мотивира в достатъчна степен специфично за Съвета запазване на изпълнителни правомощия.

(вж. точки 47—49)

2.        Правилата, свързани с формирането на волята на общностните институции, са установени в Договора и с тях не разполагат нито държавите-членки, нито самите институции. Само Договорът може в особени случаи, какъвто е предвиденият в член 67, параграф 2, второ тире ЕО, да овласти институция да извърши промени в установена от него процедура за вземане на решения.

Да се признае на институция възможността да установява правни основания с актове от вторичното право, независимо дали това утежнява или облекчава правилата за приемане на последните, би означало да ѝ се признаят законодателни правомощия, надхвърлящи предвиденото в Договора. Това би ѝ позволило също така да наруши принципа на институционалното равновесие, който предполага, че всяка институция упражнява своите правомощия при зачитане на правомощията на останалите институции.

От друга страна, наличието на предходна практика, състояща се в установяване на правни основания с актове от вторичното право, не е в състояние да дерогира разпоредбите на Договора и поради това не може да създаде прецедент, който да е задължителен за институциите.

(вж. точки 54—57 и 60)

3.        За да се определи дали бъдещото приемане и изменение на списъците на сигурните страни по законодателен път или евентуалното решение да се приложи член 202, трето тире ЕО под формата на делегация или на запазване на изпълнителни правомощия попадат в приложното поле на параграф 1 или на параграф 5 от член 67 ЕО, следва да се прецени дали с приемането на Директива 2005/85 относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки Съветът е приел законодателство на Общността, което определя общите правила и основните принципи във връзка с въпросите, попадащи в приложното поле на член 63, първа алинея, точка 1 и точка 2, буква a) ЕО.

След като Директива 2005/85 установява подробни критерии за последващото изготвяне на списъците на сигурните страни, с този законодателен акт Съветът е приел „законодателство на Общността, което определя общите правила и основните принципи“ по смисъла на член 67, параграф 5, първо тире ЕО, така че се прилага процедурата за съвместно вземане на решения.

(вж. точки 63, 65 и 66)