Дело T‑360/13
Verein zur Wahrung von Einsatz und Nutzung von Chromtrioxid und anderen Chrom-VI-Verbindungen in der Oberflächentechnik eV (VECCO) и др.
срещу
Европейска комисия
„REACH — Включване на хромовия триоксид в списъка на подлежащите на разрешителен режим вещества — Употреби или категории употреби, за които не се прилага изискването за разрешение — Понятие за „съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото“ — Явна грешка в преценката — Пропорционалност — Право на защита — Принцип на добра администрация“
Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 25 септември 2015 г.
1. Съдебно производство — Встъпване — Молба за встъпване, която няма за предмет подпомагане на исканията на една от страните — Недопустимост
(член 40, четвърта алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 142, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд (2015 г.)
2. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Употреби или категории употреби, за които не се прилага изискването за разрешение — Условия — Наличие на специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на съответното вещество — Понятие
(член 57 и член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета и приложение XIV към него; директиви 2004/37, 2010/75 и 2012/18 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 98/24 на Съвета)
3. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Кратко изложение на посочените основания — Правни основания, които не са изложени в исковата молба или жалбата — Общо препращане към други приложени към жалбата документи — Недопустимост
(член 21 от Статута на Съда; член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд (2015 г.)
4. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Употреби или категории употреби, за които не се прилага изискването за разрешение — Условия — Кумулативен характер
(член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Употреби или категории употреби, за които не се прилага изискването за разрешение — Условия — Отхвърляне на искането за освобождаване при неизпълнение на едното от условията — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Съдебно производство — Встъпване — Молба за встъпване с предмет подпомагане или отхвърляне на исканията на една от страните — Искова молба или жалба, съдържащи допълнителни доводи, които изменят предмета на спора — Недопустимост на тези доводи
член 40, четвърта алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 142, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд (2015 г.)
7. Съдебно производство — Доказване — Непредставени от страните доказателства — Получаване в тежест на съда на Съюза — Изключване
(член 76, буква е) и член 81, буква д) от Процедурния правилник на Общия съд (2015 г.)
8. Сближаване на законодателствата — Регистрация, оценка и разрешаване на химикалите — Регламент REACH — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Процедура за включване в приложение XIV — Обществена консултация — Право на достъп на заинтересованите страни до документите, предоставени на Европейската агенция по химикали или на Комисията — Липса
(Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета и член 58, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 и приложение XIV към него)
9. Съдебно производство — Устна фаза на производството — Възобновяване — Условия
(член 113, параграф 2, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд (2015 г.)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 21)
2. В рамките на първата предпоставка, посочена в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за предоставянето на освобождаване от изискването за разрешение на употреби или категории употреби, а именно наличието на специфично законодателство на Съюза, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на съответното вещество, законодателство на Общността по смисъла на тази разпоредба е правна норма, приета от орган в рамките на Съюза, която има за цел да произведе задължително действие. От това следва, че разпоредбите на редица национални законодателства, както и доброволчески практики, не могат да отговорят на първата предпоставка, предвидена в тази разпоредба. Така, що се отнася до съобщение на Комисията, съдържащо информация относно оценката на риска и стратегиите за неговото ограничаване, доколкото няма задължително съдържание и е лишено от нормативен характер, съобщението не може да се приеме за законодателство на Общността.
Освен това, що се отнася до понятието за минимално изискване, то трябва да се разбира, от една страна, в смисъл, че представлява минимален стандарт в интерес на работниците или служителите или на други засегнати лица, а от друга страна, в смисъл, че позволява да се приемат или наложат още по-стриктни мерки на национално равнище като част от законодателство, което е по-строго от законодателството, което налага минимално изискване на равнището на Съюза. Фактът, че се изискват гранични стойности на професионална експозиция, следователно не означава, че се прилага максимално изискване, а представлява възможно минимално изискване по смисъла на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006.
При тези условия, доколкото Директива 98/24 за опазване на здравето и безопасността на работниците от рискове, свързани с химични агенти на работното място, не се позовава на определено вещество, какъвто е случаят с веществата, посочени в приложение I към тази директива, не може да се приеме, че тя е специфична, защото се прилага общо за всички химически вещества, нито че налага минимални изисквания, тъй като установява само обща рамка за задълженията на работодателите, които излагат работниците или служителите си на рискове, произтичащи от използването на химически вещества. Освен това, доколкото Директива 2004/37 относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа, се позовава единствено на бензена, моновинил хлорида и прашинките от твърди дървета, не може да се приеме, че тя е специфична, нито че налага минимални изисквания по отношение на хромовия триоксид.
Същото се отнася и до Директива 2012/18 относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества; тя няма за цел нито специфичните употреби на опасните вещества в рамките на нормалните промишлени дейности на предприятие като такива, нито защитата на хората от твърде голяма експозиция на опасните вещества на работното място. Колкото до Директива 2010/75 относно емисиите от промишлеността, ако няма никакво съмнение, че тя може да се приложи най-общо към емисиите от промишлеността в резултат от употребата на хромов триоксид, тази директива не съдържа специфична разпоредба за това вещество.
(вж. т. 31, 33, 34, 40, 44, 45, 47, 59, 62 и 63)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 55)
4. Що се отнася до втората предпоставка, посочена в член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за предоставянето на освобождаване от изискването за разрешение на употреби или категории употреби, а именно правилно контролиран риск въз основа на съществуващото специфично законодателство на Общността, предвид факта, че освобождаване може да бъде предоставено, ако са изпълнени всички предпоставки в тази разпоредба, когато липсва съществуващо специфично законодателство на Общността, налагащо минимални изисквания, свързани със защитата на здравето на човека или околната среда при употребата на веществото, не се налага да се разглежда втората предпоставка. Освен това с оглед на израза „въз основа на“ в текста на френски език на посочената разпоредба и изразите, използвани в текстовете на другите езици на тази разпоредба, контролът на риска трябва да почива на съществуващото специфично законодателство на Общността. При липсата обаче на такова законодателство не може да става въпрос за контрол на риска, дори да се допусне, че такъв контрол е установен — основание, което само по себе си е достатъчно, за да се констатира, че втората предпоставка не е изпълнена.
(вж. т. 64)
5. Доколкото Комисията няма право на преценка по отношение на предоставянето на освобождаване на основание на член 58, параграф 2 от Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), тъй като не са изпълнени всички предпоставки, предвидени в посочения член, тя не е могла да наруши и принципа на пропорционалност, прилагайки този член, тъй като същият изисква от нея да стори това. След като Комисията е била длъжна да вземе решението да не предостави освобождаване, тя не е могла да наруши принципа на пропорционалност.
(вж. т. 73)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 75)
7. Общият съд не е длъжен да събира доказателства, които страните не са представили.
(вж. т. 75)
8. Обществената консултация, предвидена в член 58, параграф 4 от Регламент № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), не предоставя на заинтересованите страни особени процесуални права, каквото е правото на достъп до документи, предоставени на Европейската агенция по химикали (ECHA) или на Комисията в рамките на процедурата за включване на веществата в приложение XIV към Регламента. Посоченият член предвижда единствено правото да се представят коментари. Този извод не се поставя под съмнение от принципа за спазване на правото на защита във всяко започнало срещу дадено лице производство, след като процедурата за включването на дадено вещество в приложение XIV към Регламент № 1907/2006 не може да се приеме за започнало срещу заинтересованите лица производство. Освен това фактът, че член 58 от Регламента предвижда обществена консултация, не поставя под съмнение въпроса, че нито ECHA, нито Комисията не са длъжни по силата на този член да изслушат определено лице, което може да бъде засегнато от регламент за изменение на приложение XIV. В заключение, що се отнася до Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, последният не може да измени обхвата на член 58, параграф 4 от Регламент № 1907/2006, поради което не може да създаде процесуални права, които последният регламент не предвижда.
(вж. т. 81 и 82)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 88)