Дело T‑361/13

(публикувани откъси)

Menelaus BV

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „VIGOR“ — По-ранна фигуративна марка на Общността и по-ранна фигуративна международна марка „VIGAR“ — Допустимост на доказателства за използване, подадени върху CD‑ROM — Вземане предвид на непредставени в определения срок допълнителни доказателства — Реално използване на по-ранните марки — Член 15 и член 57, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Форма, която се отличава с елементи, непроменящи отличителния характер“

Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 18 ноември 2015 г.

1.      Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Разглеждане на заявката — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка — Изискване на конкретни и обективни доказателства — Правила за доказване и доказателствени средства — Липса на ограничаване — Допустимост на доказателства за използване, подадени върху CD‑ROM

(член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета, член 1, правило 22, параграф 4 и член 40, параграф 6 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.      Марка на Общността — Решения на Службата — Принцип на равно третиране — Принцип на добра администрация — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Принцип на законност — Необходимост от стриктно и пълно разглеждане във всеки конкретен случай

1.      От правило 22, параграф 4 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, изменен, следва, че съдържащият се в него списък с доказателствени средства (пакети, каталози, фактури и др.) не е изчерпателен и че — като се има предвид изразът „по принцип се ограничават“ — става въпрос само за примерен списък. Освен това в съдебната практика вече е прието, че условията и средствата за доказване на реалното използване на дадена марка не са ограничени. В това отношение е ясно, че доказателствени средства като аудио- или видеозаписи на излъчени по радиото или телевизията рекламни съобщения не могат да се изключат. Те обаче по принцип се записват на информационни носители като CD-ROM или USB устройство и не могат да се представят на хартиен носител или сканирани.

Това не е така, когато доказателствените средства биха могли да се представят на хартиен носител или сканирани, какъвто например е случаят с фактурите или каталозите, но са подадени записани върху CD-ROM. Макар доказателствата под формата на CD-ROM да са безспорно допустими съгласно напомнените по-горе принципи, повдигнатият въпросът се отнася преди всичко до правилата за подаването им в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели). Разпоредбите на Регламент № 2868/95, които уреждат конкретно изпращането на съобщения на Службата, все пак допускат предаването на доказателства върху CD-ROM.

Не е изключено представянето на доказателства върху CD-ROM, който съдържа няколко файла, да направи анализа им по-труден, отколкото при представянето им на хартиен носител или под формата само на един файл със сканирани документи, който може лесно да се разпечата. С оглед на това страните, които подават доказателства за използване върху CD-ROM, следва да се уверят, че възможността за разчитането им не засяга доказателствената им стойност.

(вж. т. 23—29, 34 и 35)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 37 и 38)