РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори състав)
23 септември 2009 година(*)
„Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Национален план за разпределение на квоти за емисии за Полша за периода от 2008 г. до 2012 г. — Тримесечен срок — Съответни области на компетентност на държавите членки и на Комисията — Равно третиране — Задължение за мотивиране — Член 9, параграфи 1 и 3 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87“
По дело T‑183/07
Република Полша, представлявана първоначално от г‑жа E. Ośniecka-Tamecka, впоследствие от г‑н T. Nowakowski, впоследствие от г‑н T. Kozek, впоследствие от г‑н M. Dowgielewicz и накрая от г‑н Dowgielewicz, г‑н M. Jarosz и г‑н M. Nowacki, в качеството на представители,
жалбоподател,
подпомагана от
Република Унгария, за която се явяват г‑жа J. Fazekas, г‑жа R. Somssich и г‑н M. Fehér, в качеството на представители,
от
Република Литва, за която се явява г‑н D. Kriaučiūnas, в качеството на представител,
и от
Словашка република, за която първоначално се явява г‑н J. Čorba, впоследствие г‑жа B. Ricziová, в качеството на представители,
встъпили страни,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н U. Wölker и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, представлявано първоначално от г‑жа Z. Bryanston-Cross и г‑жа C. Gibbs, в качеството на представители, подпомагани от г‑н H. Mercer, barrister, впоследствие от г‑жа I. Rao и г‑н S. Ossowski, в качеството на представители, подпомагани от г‑н J. Maurici, barrister,
встъпила страна,
с предмет искане за отмяна, пълна или частична, на Решение C (2007) 1295 окончателен на Комисията от 26 март 2007 година относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, съобщен от Република Полша за периода от 2008 г. до 2012 г. в съответствие с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78),
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори състав)
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,
секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 февруари 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
I – Международна и общностна правна уредба във връзка с Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото
1 Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата, приета в Ню Йорк на 9 май 1992 г. (наричана по-нататък „РКООНИК“), одобрена от името на Европейската общност с Решение 94/69/ЕО на Съвета от 15 декември 1993 година за сключване на Рамковата конвенция на О[рганизацията на] [о]бединените нации по изменение на климата (ОВ L 33, 1994 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 8, стр. 132 ), има за крайна цел да бъде постигната стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което да предотврати всякакво опасно антропогенно влияние върху климатичната система. Приложение I към РКООНИК съдържа списък на държавите — страни по конвенцията, сред които се посочва и Република Полша, която освен това е класирана там в категорията на страните в преход към пазарна икономика. РКООНИК влиза в сила в Общността на 21 март 1994 г. Република Полша ратифицира РКООНИК на 28 юли 1994 г. и последната влиза в сила в тази държава на 26 октомври 1994 г.
2 С оглед постигане на крайната цел на РКООНИК, на 11 декември 1997 г. се приема Протоколът от Киото към РКООНИК (Решение 1/CP.3 „Приемане на Протокола от Киото [към РКООНИК]“). В приложение А към Протокола от Киото се съдържа списък на парниковите газове и списък на секторите/категориите източници, обхванати от Протокола от Киото. В приложение Б към Протокола от Киото се съдържа списък на страните по Протокола от Киото с изразените им в цифри ангажименти за ограничаване или намаляване на емисиите.
3 На 25 април 2002 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2002/358/ЕО на Съвета за одобрение от името на Европейската общност на Протокола от Киото към [РКООНИК] и за съвместно изпълнение на произтичащите от него задължения (ОВ L 130, стр. 1). Протоколът от Киото, както и приложения А и Б към него се възпроизвеждат в приложение I към Решение 2002/358. Таблицата с изразените в цифри ангажименти за ограничаване или намаляване на емисиите, предназначена да се установят съответните количества на емисиите, разпределени на Общността и на нейните държави членки в съответствие с член 4 от Протокола от Киото, се съдържа в приложение II към Решение 2002/358.
4 От своя страна, Република Полша ратифицира Протокола от Киото на 13 декември 2002 г. Последният влиза в сила в Общността и в Република Полша на 16 февруари 2005 г.
II – Правна уредба относно схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове
5 Член 1 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78) (наричана по-нататък „директивата“), изменена от Директива 2004/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година (ОВ L 338, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 12, стр. 61), предвижда:
„С настоящата директива се въвежда схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността […], за да се стимулира намаляването на емисии на парникови газове по икономичен и икономически ефективен начин.“
6 Член 9 от директивата гласи следното:
„1. За всеки период, упоменат в член 11, параграфи 1 и 2, всяка държава членка разработва национален план, в който се посочва общото количество на квотите, които тя възнамерява да разпредели за този период, и как предлага да ги разпредели. Планът трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии, включително тези, включени в приложение III, като се отчетат надлежно коментарите на обществеността. Най-късно до 31 декември 2003 г. Комисията, без да накърнява Договора, разработва указания за прилагане на критериите, включени в списъка в приложение III.
Планът за периода, упоменат в член 11, параграф 1, се публикува и за него се уведомяват Комисията и другите държави членки най-късно до 31 март 2004 г. Планът за следващите периоди се публикува и за него се уведомяват Комисията и другите държавите членки най-малко 18 месеца преди началото на съответния период.
2. Националните планове за разпределение се разглеждат в рамките на комитета, упоменат в член 23, параграф 1 [от директивата].
3. В срок от три месеца след уведомяването за национален план за разпределение от страна на държава членка съгласно параграф 1 Комисията може да отхвърли този план или някой аспект от него въз основа на това, че е несъвместим с критериите, изброени в приложение III или в член 10. Ако предложените изменения се приемат от Комисията, държавата членка взима решение единствено по член 11, параграф 1 или 2. Всяко решение за отхвърляне от Комисията се мотивира.“
7 Съгласно член 11, параграф 2, от директивата:
„За петгодишния период, започващ на 1 януари 2008 г., и за всеки следващ петгодишен период всяка държава членка взима решение за общото количество квоти, които ще разпредели за този период, и полага началото на процес на отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация. Това решение се взима най-малко 12 месеца преди началото на съответния период и се основава на националния план за разпределение на държавата членка, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10, като се отчитат бележките на обществеността.“
8 В приложение III към директивата се изброяват дванадесет критерия, приложими към националните разпределителни планове. Критерии № 1—3, 5 и 6, 10 и 12 от приложение III съответно предвиждат следното:
„1. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят за съответния период, трябва да съответства на задължението на държавата членка за ограничаване на нейните емисии съгласно Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото, като се вземе предвид, от една страна, делът на общото количество емисии, които тези квоти представляват, в сравнение с емисиите от източници, които не влизат в приложното поле на настоящата директива и, от друга страна, националните енергийни политики, и трябва да е в съответствие с националната програма във връзка с изменението на климата. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят, не бива да превишава количеството, което вероятно ще е необходимо за стриктното прилагане на критериите от настоящото приложение. Преди 2008 г. количеството следва да съответства на етапа от пътя към изпълнението или преизпълнението на плановия показател за всяка държава членка съгласно Решение 2002/358/ЕО и Протокола от Киото.
2. Общото количество на квотите, които следва да се разпределят, трябва да съответства на оценките на действителния и прогнозен напредък към осъществяване на приноса на държавите членки към ангажиментите на Общността, поети съгласно Решение 93/389/ЕИО.
3. Количествата на квотите, които следва да се разпределят, трябва да съответстват на потенциала, включително технологичния потенциал на дейностите, обхванати от настоящата схема за намаляване на емисиите. Държавите членки могат да извършат разпределението на своите квоти въз основа на средното количество емисии на парникови газове на един продукт от всяка дейност и на постижимия напредък във всяка дейност.
[…]
5. В плана не бива да съществува дискриминация между дружества или сектори по такъв начин, че неоправдано да се облагодетелстват определени предприятия или дейности в съответствие с изискванията на Договора, и по-конкретно на членове 87 и 88 от него.
6. Планът трябва да съдържа информация за начина, по който новите участници ще бъдат включени в схемата на Общността в съответната държава членка.
[…]
10. Планът трябва да съдържа списък с инсталациите, влизащи в обхвата на настоящата директива, заедно с количествата квоти, които се планира да бъдат определени за всяка от тях.
[…]
12. Планът трябва да посочва максималното количество [единици редуцирани емисии] и [сертифицирани единици редуцирани емисии], които се допуска да се използват от операторите на инсталации, включени в схемата на Общността, в процентно изражение от разпределението на квотите за всяка инсталация. Процентът трябва да съответства на допълнителните задължения на държавите членки съгласно Протокола от Киото и решенията, приети в изпълнение на РКООНИК или на Протокола от Киото.“
Обстоятелства, предхождащи спора
9 С писмо от 30 юни 2006 г. Република Полша уведомява съгласно разпоредбите на член 9, параграф 1 от директивата Комисията на Европейските общности за своя национален план за разпределение за периода от 2008 г. до 2012 г. (наричан по-нататък „НПР“). Съгласно НПР Република Полша е възнамерявала да разпредели на своята национална промишленост, обхваната от директивата, обща средна годишна стойност от 284,648332 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (MteCO2).
10 НПР се е съпътствал от писмо от 29 юни 2006 г. от полския министър на околната среда до Комисията, където се е посочвало, че „таблиците, които съдържат по-ранни данни, както и прогнозите за емисии, за които става въпрос в приложение 10 към гореспоменатите насоки, ще бъдат предадени на Комисията при получаването на необходимите актуализирани данни“ и че „[о]кончателната версия на списъка, посочващ операторите на инсталации, и стойностите на разпределените им квоти ще бъдат предадени на Комисията след приемане в Министерски съвет“.
11 С писмо от 30 август 2006 г. до Република Полша Комисията е посочила, че след първоначално разглеждане на НПР последният е непълен и че на този стадий той не съответства на критерии № 2 и № 5 от приложение III към директивата. Поради това тя е приканила Република Полша да отговори в срок от десет работни дни на няколко въпроса и искания за допълнителна информация. Комисията е допълнила, че ще бъде в състояние да вземе отношение по НПР в срок не по-дълъг от три месеца след получаване на пълната информация.
12 С писмо от 30 октомври 2006 г. заместник държавният секретар на полския министър на околната среда иска от Комисията да отложи предоставения срок за представяне на неговия отговор на писмото от 30 август 2006 г. до края на третата седмица на ноември 2006 г. и по-конкретно твърди, че това допълнително време щяло да му позволи да изготви точна информация и да уточни същностните аспекти, вследствие на което Комисията щяла да може да извърши точна и действително пълна оценка на представените документи.
13 Република Полша отговаря на писмото от 30 август 2006 г. с писмо от 29 декември 2006 г. С писмо от 9 януари 2007 г. тя съобщава допълнителна информация.
14 На 26 март 2007 г. по силата на разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата Комисията приема Решение C (2007) 1295 окончателен относно НПР (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В обжалваното решение Комисията по същество прави извод за нарушението на няколко критерия от приложение III към директивата и следователно намалява със 76,132937 MteCO2 общото годишно количество квоти за емисии, вписано в НПР, за да определи за него таван от 208,515395 MteCO2.
15 Диспозитивът на обжалваното решение гласи следното:
„Член 1
Следните аспекти от [НПР] за първия петгодишен период, посочен в член 11, параграф 2 от директивата, са несъвместими съответно с:
1. критерии [№] 1 [до] 3 от приложение III към директивата: частта от общото количество квоти, които следва да се разпределят — равняваща се на сбора от годишния обем емисии в размер на 76,132937 [MteCO2], от нивото на адаптиране вследствие на всяко намаляване броя на инсталациите и от една пета от общото количество квоти, разпределено от [Република] Полша по силата на член 13, параграф 2 от директивата, — не съответства на прогнозите, направени съгласно Решение 280/2004/ЕО, и не е съвместима с потенциала, включително технологичния потенциал, за намаляване на емисиите от дейностите, попадащи в обхвата на схемата на Общността; тази част се намалява до нивото на квотите, отпуснати поради проектите, отнасящи се до инсталациите, попадащи в обхвата на директивата, които са в процес на изпълнение през 2005 г. и които позволяват през същата година да се намалят или ограничат техните емисии, в рамките на обоснованите и проверени данни; освен това частта от общото количество квоти, потенциално равняваща се на 6,2884 [MteCO2] годишно, съответстваща на допълнителните емисии от инсталациите за изгаряне, доколкото тези емисии не са свързани изключително с разработването от тези инсталации на новите дейности и не се опират на обосновани и проверени данни в съответствие с общата методология на [НПР];
2. критерий [№] 5 от приложение III към директивата: разпределението в полза на определени инсталации на квоти над предвидените нужди поради признаването на мерките, предприети на по-ранен стадий, поради използването на биомаса или поради съвместното генериране;
3. критерий [№] 6 от приложение III към директивата: информацията относно начина, по който новите участници могат да започнат да участват в схемата на Общността;
4. критерий [№] 10 от приложение III към директивата: намерението на [Република] Полша да прехвърли квотите, първоначално разпределени на инсталациите от сектора за производство на кокс, към електрическите централи в случай на продажба от тези инсталации на коксов газ на електрическите централи;
5. критерий [№] 12 от приложение III към директивата: максималното количество единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, които операторите могат да използват в схемата на Общността под формата на процент разпределени квоти за всяка инсталация, определено на 25 %, не съответства на допълнителните задължения на [Република] Полша, произтичащи от Протокола от Киото, и на решенията, приети по силата на РКООНИК или на Протокола от Киото, доколкото превишава прага от 10 %.
Член 2
Няма да се повдигат възражения срещу [НПР], при условие че в него по недискриминационен начин бъдат направени посочените по-долу изменения и бъдат съобщени на Комисията възможно най-бързо, с оглед на необходимите срокове за изпълнение на националните процедури без неоснователна забава:
1. общото количество квоти, които следва да се разпределят в рамките на схемата на Общността, се намалява до сбора: от годишния обем емисии в размер на 76,132937 [MteCO2], от нивото на адаптиране вследствие на всяко намаляване броя на инсталациите, и от една пета от общото количество квоти, разпределено от [Република] Полша по силата на член 13, параграф 2 от директивата; допълнителните квоти, разпределени на инсталациите за изгаряне, се определят в съответствие с общата методология, посочена в [НПР], въз основа на обоснованите и проверени данни за емисии, които се отнасят само до новите дейности на тези инсталации, така че общото количество се намалява до нивото на всяка разлика между квотите, разпределени на посочените по-горе инсталации, и онези 6,2884 [MteCO2], които съответстват на годишния резерв за тези инсталации; общото количество се увеличава с квотите, разпределени поради проекти, отнасящи се до инсталациите, попадащи в обхвата на директивата, които са в процес на изпълнение през 2005 г. и които позволяват през същата година да се намалят или ограничат техните емисии, доколкото тези намаления или ограничения се опират на обосновани и проверени данни;
2. квотите, разпределени на инсталациите, не надвишават предвидените нужди поради признаването на мерките, предприети на по-ранен стадий, поради използването на биомаса или поради съвместното генериране;
3. предоставя се информация за начина, по който новите участници могат да започнат да участват в схемата на Общността, в съответствие с критериите от приложение III към [директивата] и с разпоредбите на член 10 от последната;
4. количеството квоти, разпределено на едната от инсталациите, упоменати в [НПР] и извършващи дейност на цялата национална територия, не се адаптира поради закриването на други инсталации, разположени на тази територия;
5. максималният таван на единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, които операторите могат да използват в схемата на Общността под формата на процент разпределени квоти за всяка инсталация, се намалява така, че да не надвишава прага от 10 %.
Член 3
1. Средногодишното общо количество квоти, които трябва да се разпределят от [Република Полша] в приложение [на НПР] на инсталациите, упоменати в този план, и на новите участници — намалено, от една страна, до сбора от нивото на адаптиране вследствие всяко намаляване броя на инсталациите и от една пета от общото количество квоти, разпределено от [Република] Полша по силата на член 13, параграф 2 от директивата, и от друга страна, до разликата между допълнителните квоти, отпуснати на инсталациите за изгаряне, и 6,2884-те милиона тона, които съответстват на годишния резерв за тези инсталации, впоследствие увеличено с квотите, разпределени поради проекти, отнасящи се до инсталациите, попадащи в обхвата на директивата, които са в процес на изпълнение през 2005 г. и които позволяват през същата година да се намалят или ограничат техните емисии, доколкото тези намаления или ограничения следват изключително от разширяването на гамата на техните дейности и се опират на обосновани и проверени данни — е равно на 208,515395 [MteCO2] и не е превишено.
2. [НПР] може да бъде изменен без предварително съгласие на Комисията, ако изменението се отнася до квотите, отпуснати на някои инсталации, в границите на общото количество квоти, които следва да се разпределят на инсталациите, упоменати в плана, вследствие на подобрения в качеството на данните, или ако то се изразява в намаляване на процента на квотите, които следва да се разпределят безплатно в границите, определени в член 10 от директивата.
3. Всяко изменение на [НПР], изисквано с оглед поправяне на несъвместимостите, посочени в член 1 от това решение, но което се отклонява от тези, упоменати в член 2, трябва да бъде съобщено възможно най-бързо, предвид необходимите срокове за изпълнението на националните процедури без неоснователна забава, и изисква предварителното съгласие на Комисията в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата. Всяко друго изменение на [НПР], с изключение на тези, изисквани в член 2 от настоящото решение, е недопустимо.
Член 4
Адресат на настоящото решение е Република Полша.“
Производство и искания на страните
16 На 28 май 2007 г. Република Полша подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд.
17 С отделен акт, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд в същия ден, Република Полша иска произнасяне по реда на бързото производство, посочено в член 76а от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. С Решение от 10 юли 2007 г. Първоинстанционният съд (пети състав) отхвърля това искане.
18 Поради промяна в съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който съответно се разпределя настоящото дело.
19 С отделен акт, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 7 септември 2007 г., Република Полша отправя искане за допускане на обезпечение, в което моли председателя на Първоинстанционния съд да спре изпълнението на обжалваното решение. С Определение от 9 ноември 2007 г. председателят на Първоинстанционния съд отхвърля това искане.
20 С акт, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 24 август 2007 г., Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия отправя искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на Комисията. С Определение от 5 октомври 2007 г. председателят на втори състав на Първоинстанционния съд допуска това встъпване. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подава писменото си становище при встъпване на 19 декември 2007 г. С актове, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд на 7 март 2008 г., Република Полша и Комисията подават становищата си по представеното от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия писмено становище при встъпване.
21 С акт, подаден в секретариата на Първоинстанционния съд на 16 октомври 2007 г., Република Литва отправя искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на Република Полша. С Определение от 19 ноември 2007 г. председателят на втори състав на Първоинстанционния съд установява, че това искане е било подадено в съответствие с член 115 от Процедурния правилник, но след изтичането на шестседмичния срок, посочен в член 115, параграф 1 от същия правилник. Председателят на втори състав на Първоинстанционния съд обаче допуска това искане, като ограничава правата на Република Литва до тези, предвидени в член 116, параграф 6 от посочения правилник.
22 С актове, подадени в секретариата на Първоинстанционния съд съответно на 7 и 20 февруари 2008 г., Словашката република и Република Унгария отправят искане за встъпване в подкрепа на исканията на Република Полша. С Определение от 10 април 2008 г. председателят на втори състав на Първоинстанционния съд установява, че тези две искания са били подадени в съответствие с член 115 от Процедурния правилник, но след изтичането на шестседмичния срок, посочен в член 115, параграф 1 от същия правилник. Председателят на втори състав на Първоинстанционния съд обаче допуска тези две искания, като ограничава правата на Словашката република и на Република Унгария до тези, предвидени в член 116, параграф 6 от посочения правилник.
23 Република Полша моли Първоинстанционния съд:
– да отмени, изцяло или отчасти, обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
24 Комисията, подпомагана от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.
От правна страна
25 В общ план, както е видно от обобщението на изтъкнатите от Република Полша правни основания, които се съдържат в последната част от жалбата, озаглавена „Искания“, посочените правни основания целят да докажат, че обжалваното решение „е било прието от Комисията, макар че тя е нямала компетентност за това, в нарушение на съществените процесуални изисквания, на разпоредбите от Договора за ЕО и при превишаване на нейните правомощия“.
26 По-конкретно в подкрепа на своята жалба Република Полша изтъква девет правни основания, по същество изведени, от една страна, от нарушението на разпоредби от директивата, по-специално на член 9, параграфи 1 и 3, на критерии № 1—3 и № 12 от приложение III и на член 13, параграф 2, и от друга страна, от нарушението на правото на запознаване в хода на процедурата с фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието обжалваното решение, и на засягане на енергийната ѝ сигурност.
I – По първото правно основание, изведено от неправомерното приемане на обжалваното решение след изтичането на тримесечния срок, предвиден в член 9, параграф 3 от директивата
А – Доводи на страните
27 Република Полша поддържа, че Комисията нарушила разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата поради това, че след изтичането на тримесечния срок, с който разполага по силата на този член, за да отхвърли НПР или всеки аспект от него (наричан по-нататък „тримесечният срок“), тя повече е нямала право да приеме обжалваното решение. Този срок трябвало да започне да тече от датата на уведомяването за НПР, по-специално в настоящия случай от 30 юни 2006 г. Писмото на Комисията от 30 август 2006 г., в което тя е поискала допълнителна информация по отношение на НПР, не можело да спре този срок. В подкрепа на своето становище Република Полша се позовава на Решение на Първоинстанционния съд от 23 ноември 2005 г. по дело Обединено кралство/Комисия (T‑178/05, Recueil, стр. II‑4807), и по-специално на точки 55 и 73 от него. От това тя прави извод, че, от една страна, следва да се отмени обжалваното решение и, от друга страна, да се счита, че Комисията е приела НПР.
28 По-конкретно от Решение по дело Обединено кралство/Комисия, точка 27 supra, следвало, че когато Комисията смята, че един НПР е непълен, тя може да го отхвърли и да поиска уведомяването за нов НПР само след изтичането на тримесечния срок. Комисията обаче неправилно посочвала в точка 7 от своето съобщение относно допълнителни указания по разпределителните планове за периода за търговия 2008—2012 г. на схемата за търговия с квоти за емисии [COM (2005) 703 окончателен], публикувано на 22 декември 2005 г., че тримесечният срок трябва да започне да тече едва от момента, когато бъде предаден пълен НПР. Също така в писмото си от 30 август 2006 г. Комисията потвърдила това неправилно тълкуване на условията за прилагане на тримесечния срок, посочвайки, че щяла да приеме решение в максимален срок от три месеца, считано от датата на получаване на поисканата пълна информация.
29 Що се отнася до писмото от 30 август 2006 г., Република Полша е на мнение, че то не можело да представлява решение за отхвърляне на НПР. Нейното искане за удължаване на срока за отговор на това писмо се отнасяло до десетдневния срок, който се съдържал в писмото, а не до тримесечния срок. Тя отбелязва, че макар да не е отговорила на това писмо преди 29 декември 2006 г., Комисията не е приела никакво решение за отхвърляне. Тримесечният срок обаче не можел да се прекъсне чрез никакъв акт на едната или другата страна в процедурата.
30 Накрая, дори ако се предположи, че липсата на допълнителната информация, поискана в писмото от 30 август 2006 г., е достатъчна, за да обоснове решение за отхвърляне на НПР, Комисията трябвало в такъв случай да приеме подобно решение преди 30 септември 2006 г. и да поиска от Република Полша да представи нов пълен НПР.
31 Комисията, подпомагана от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, е на мнение, че — макар това да не се уточнява от директивата — разумно е да се приеме, че тримесечният срок може да започне да тече само считано от уведомяването за пълния НПР. По силата на принципа на лоялно сътрудничество с държавите членки тя трябвало да поиска от Полша да допълни непълния НПР, при това в тримесечен срок, считано от датата на уведомяване за него. Във всеки случай тя отбелязва, че съгласно постоянната административна практика като начален момент на тримесечния срок следва да се приема датата на регистрирането на нотифицирания НПР в генералния секретариат на Комисията, т.е. в настоящия случай 6 юли 2006 г.
Б – Преценка на Първоинстанционния съд
32 Като начало трябва да се отбележи, че между страните не се спори по следните елементи. От една страна, Република Полша нотифицира НПР на 30 юни 2006 г. и това уведомяване се съпътства от писмо на полския министър на околната среда, в което изрично се посочва, че в НПР липсват определен брой елементи и че те ще бъдат впоследствие съобщени на Комисията. От друга страна, Комисията получава НПР на 30 юни 2006 г. Освен това в писмото от 30 август 2006 г. Комисията изрично посочва на Република Полша, че в случая НПР е бил непълен и несъвместим с определени критерии от приложение III към директивата и съответно я приканва да отговори на няколко въпроса и искания за допълнителна информация. Накрая, на 30 октомври 2006 г. Република Полша официално иска отлагане на срока за отговор на въпросите и на исканията за допълнителна информация, съдържащ се в писмото от 30 август 2006 г.
33 Преди всичко следва да се прецени основателността на доводите, изтъкнати от Република Полша, които целят да докажат, че в настоящия случай тримесечният срок, предвиден в член 9, параграф 3 от директивата, от една страна, е започнал да тече считано от 30 юни 2006, при това въпреки че НПР е бил непълен, и от друга страна, е изтекъл на 30 септември 2006 г.
34 На първо място, що се отнася до въпроса дали тримесечният срок е започнал да тече на 30 юни 2006 г., макар че съобщеният НПР бил непълен, първо, следва да се припомни, че по силата на разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата в срок от три месеца след уведомяването за НПР от държава членка Комисията може да отхвърли този НПР или всеки аспект от последния в случай на несъвместимост с критериите от приложение III или с разпоредбите на член 10 от директивата.
35 Второ, както вече е постановил Първоинстанционният съд, няма основание да се предполага, че когато е нотифициран непълен НПР, тримесечният срок, с който Комисията разполага, за да отхвърли даден НПР, не може да започне да тече. Всъщност, като уведоми за непълен НПР, държава членка не може безкрайно да отлага вземането на решение от Комисията съгласно член 9, параграф 3 от директивата (Решение по дело Обединеното кралство/Комисия, точка 27 supra, точка 73).
36 Трето, от съдебната практика е видно, че правомощието за контрол и отхвърляне от Комисията на този НПР в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата е силно ограничено, като има както материални, така и времеви ограничения. От една страна, този контрол е ограничен до проверка от Комисията на съвместимостта на НПР с критериите от приложение III и разпоредбите на член 10 от директивата, а от друга страна, той трябва да се упражни в тримесечен срок от уведомяването от държавата членка за посочения НПР (Определение на Първоинстанционния съд от 30 април 2007 г. по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, T‑387/04, Сборник, стр. II‑1195, точка 104 ; вж. в този смисъл и Решение на Първоинстанционния съд от 7 ноември 2007 г. по дело Германия/Комисия, T‑374/04, Сборник, стр. II‑4431, точка 116). Освен това, що се отнася до времевите ограничения, следва да се констатира, че член 9, параграф 3 от директивата предвижда само един тримесечен срок, през който Комисията може да се произнесе по НПР.
37 В светлината на предходните съображения Първоинстанционният съд счита, че Република Полша правилно поддържа, че тримесечният срок започва да тече, считано от уведомяването за НПР от Република Полша, т.е. от 30 юни 2006 г.
38 Последната констатация не се оспорва от довода на Комисията, според който по същество тримесечният срок започва да тече по силата на постоянна административна практика от датата на регистрирането на писмото за уведомяване за НПР в генералния секретариат на Комисията, а именно в настоящия случай от 6 юли 2006 г.
39 Всъщност най-напред се налага изводът, че Комисията не привежда никакво доказателство в подкрепа на твърдението си относно наличието на такава постоянна административна практика. Освен това следва да се отбележи, че в член 9, параграф 3 от директивата изрично се посочва, че началният момент на тримесечния срок е уведомяването за НПР. В настоящия случай обаче Комисията не оспорва, че е получила уведомяване за НПР на 30 юни 2006 г.
40 На второ място, що се отнася до въпроса дали тримесечният срок е изтекъл на 30 септември 2006 г., следва да се преценят последиците от писмото на Комисията от 30 август 2006 г. — писмо, в което, от една страна, тя констатира непълнотата и несъвместимостта на НПР и от друга страна, отправя покана до Република Полша да отговори на определен брой въпроси и на исканията за допълнителна информация.
41 Преди всичко, от съдебната практика е видно, че предварително осъществяваният контрол съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 не води непременно до решение за разрешаване. Всъщност Комисията следва да се намесва само когато счита за необходимо да направи възражения относно определени аспекти от съобщения НПР и да вземе решение за отхвърляне в случай на отказ на държавата членка да измени своя НПР. Тези възражения и решението за отхвърляне трябва да бъдат изготвени в тримесечен срок от уведомяването за НПР. Всъщност в противен случай съобщеният НПР става окончателен и се ползва от презумпция за законосъобразност, която позволява да се прекрати временната забрана за изпълнение на НПР от държавата членка (Определение по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, точка 36 supra, точка 115). Освен това с оглед на силно ограниченото правомощие, с което разполага Комисията за разглеждането на един НПР, както се припомня в точка 36 по-горе, такива възражения и решение за отхвърляне по необходимост трябва да почиват на констатацията за несъвместимост на съобщения НПР с посочените в приложение III критерии за оценка или с разпоредбите на член 10 от директивата.
42 Освен това при липсата на общо правомощие на Комисията за разрешаване stricto sensu по отношение на съобщения НПР, липсата на възражения от страна на Комисията при изтичането на тримесечния срок не може да обоснове каквато и да било презумпция за разрешаване на НПР. Поради това единствената последица от изтичането на този срок е, че НПР се превръща в окончателен и може да се изпълнява от държавата членка (Определение по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, точка 36 supra, точка 120).
43 Първоинстанционният съд обаче счита, че Комисията може да се намеси преди изтичането на тримесечния срок не само като на първо време направи възражения или като отправи въпроси относно определени аспекти от съобщения НПР, а също така впоследствие, в случай на отказ от страна на държавата членка да измени своя НПР, като приеме решение за отхвърляне на съобщения НПР. Въпреки че приемането на решение за отхвърляне прекъсва тримесечния срок, когато Комисията направи възражения или отправи въпроси относно определени аспекти от съобщения НПР, тримесечният срок спира да тече.
44 В настоящия случай обаче следва да се констатира, че в писмото си от 30 август 2006 г., тоест два месеца след уведомяването за НПР, от една страна, Комисията официално привлича вниманието на Република Полша не само към непълнотата, но в случая и към несъвместимостта на НПР по отношение на приложимите критерии за преценка в рамките на нейното разглеждане въз основа на член 9, параграф 3 от директивата, от друга страна, Комисията отправя покана до Република Полша да отговори на няколко въпроса и искания за допълнителна информация, за да допълни НПР. Що се отнася до последните искания, те са се отнасяли по-специално до списъка, посочващ операторите на инсталации, и до количеството квоти, което Република Полша е предвиждала да им предостави — данни, които са липсвали в НПР. Тези два вида данни обаче, които се изискват в съответствие с критерий № 10 от приложение III към директивата, са били от основно значение, за да се позволи на Комисията да разгледа съвместимостта на НПР. При липсата на такива данни трябва да се признае, че Комисията не е била в състояние да разгледа НПР в съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата. Накрая, Първоинстанционният съд констатира, че от материалите по делото е видно, че вследствие на писмото от 30 август 2006 г. Република Полша не е отказала да измени своя НПР и да отговори на въпросите, поставени от Комисията в посоченото писмо.
45 От изложеното по-горе следва, че писмото от 30 август 2006 г. е съдържало възражения, които при това положение са били направени от Комисията в тримесечния срок по смисъла на съдебната практика, цитирана в точки 41 и 42 по-горе. Следователно с оглед на съображенията, изложени в точка 43 по-горе, Република Полша неправилно поддържа, че в настоящия случай тримесечният срок, който е бил спрян от възраженията и въпросите, съдържащи се в писмото от 30 август 2006 г., е изтекъл на 30 септември 2006 г.
46 Това заключение не би могло да се постави под съмнение с довода, че Комисията не е приела решение за отхвърляне на НПР преди изтичането на тримесечния срок. Всъщност, както се припомня в точка 42 по-горе, решение за отхвърляне на НПР, което е възможно да дойде впоследствие, може да се приеме само доколкото засегнатата държава членка е отхвърлила възраженията на Комисията или е отказала да измени своя НПР. В настоящия случай обаче не се оспорва, че полският министър на околната среда в писмото си, съпътстващо съобщения на 30 юни 2006 г. НПР, от тази дата е привлякъл вниманието на службите на Комисията върху непълния характер на НПР и върху факта, че липсващите данни ще бъдат съобщени впоследствие. Освен това не се оспорва и че след писмото на Комисията от 30 август 2006 г. Република Полша — съвсем без да отказва да отговори на въпросите и на исканията на Комисията, които са се съдържали в посоченото писмо, дори да измени НПР, — напротив, по повод на дебати между нейните служби и тези на Комисията, а после официално с писмото от 30 октомври 2006 г., иска от Комисията да отложи определения срок, за да може да представи своите отговори на въпросите и на исканията за допълнителна информация. Освен това от писмото от 30 октомври 2006 г. е видно, че тя е настоявала върху факта, че Комисията би могла по този начин да пристъпи към правилна и наистина пълна оценка на НПР. При тези условия Комисията правилно е счела, че не е следвало да се отхвърли НПР на този стадий, преди да е получила отговора на Република Полша на въпросите и на исканията за допълнителна информация, съдържащи се в писмото ѝ от 30 август 2006 г.
47 От всичко изложено по-горе следва, че първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.
II – По второто правно основание, изведено от нарушението на задължението за мотивиране и от нарушението на член 9, параграфи 1 и 3 от директивата
А – Доводи на страните
48 Република Полша поддържа, че Комисията е нарушила разпоредбите на член 9, параграф 1 от директивата поради това, че се е отклонила безпричинно и „без релевантно мотивиране“ от оценката на данните, вписани в НПР, и че е заменила анализа на тези данни с анализ на собствените ѝ данни, получени вследствие на нелогичното прилагане на собствения ѝ метод за икономически анализ.
49 Първо, Република Полша поддържа, че в обжалваното решение Комисията е изключила от своя анализ данните, които Полша е предоставила в НПР, както и тези, които Полша ѝ е съобщила в отговор на нейните въпроси в писмото от 30 август 2006 г. За да оправдае отхвърлянето на тези данни, Комисията се позовала на тяхната липса на надеждност, без обаче да предостави по-конкретен мотив. На това основание Република Полша твърди, че Комисията само е посочила в съображение 5 от обжалваното решение, че „не [можело] следователно да се изключи, че реалните емисии са били надценени поради относителните стойности на емисиите от предходните години, съобщени от [Република] Полша“. По този начин Комисията „дискредитирала“ предоставените от Република Полша данни и всички усилия за изготвянето на НПР въз основа на направените от самата Комисията указания и в съответствие с тях.
50 Освен това тя упреква Комисията, че не е доказала, че вписаните в НПР данни са били неподходящи. Що се отнася обаче по-специално до емисиите, обявени от Република Полша преди 2005 г., те били предмет на доклад в рамките на РКООНИК и върху тях бил упражнен контрол от Комисията без ни най-малко възражение от нейна страна.
51 Република Полша добавя, че в светлината на разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата Комисията е длъжна да направи индивидуална преценка, за всеки икономически сектор от обхвата на директивата, на данните, които са предоставени на държавата членка за изготвянето на НПР. В това отношение тя припомня, че критерий № 3 от приложение III към директивата признава на държавите членки правото да основат методите за разпределяне на квоти на данните, използвани във връзка с дейностите на различните икономически сектори, обхванати от директивата.
52 В репликата Република Полша изтъква, че приетата от Комисията позиция — която я е накарала да не вземе предвид данните, които се съдържат в НПР — следва от неправилно и необосновано тълкуване от Комисията на ролята ѝ в процеса на оценка на НПР. Според нея задачата на Комисията се е изразявала в доказването посредством пълна аргументация, че приложеният в НПР метод е нарушавал разпоредбите на директивата.
53 Отново в своята реплика Република Полша изтъква обаче факта, че за да може да отхвърли метода, използван за изготвянето на НПР, Комисията е трябвало, като спазва „водещата роля“ на държавите членки в това отношение, да докаже по безспорен и ясен начин, че този метод нарушава разпоредбите на директивата. Тя счита също, че както в обжалваното решение, така и в писмената защита Комисията не доказва, че използваните в НПР данни не са обективни и надеждни. Освен това в съображение 5 от обжалваното решение самата Комисия признала, че към момента на приемането му тя не е разполагала с никакво доказателство за погрешния или неточен характер на вписаните в НПР данни и само констатирала, че не е можело да се изключи, че вписаните в НПР данни „прекомерно раздували действителните нива на емисии на газове“.
54 Второ, Република Полша поддържа, че Комисията няма право без никаква обосновка и без консултация със засегнатата държава членка да заменя данните, вписани в НПР на тази държава, с нейни собствени данни, получени след прилагането на собствения ѝ метод за икономически анализ, който също е заменил този, използван от посочената държава членка. С оглед оценката на един НПР Комисията имала само право да разглежда предоставените от държавата членка данни. Такъв метод за преценка на посочените данни се различавал както от въвеждането от Комисията на собствения ѝ метод за икономически анализ, така и от заместването в този модел на собствените ѝ данни, от дискреционното коригиране на последните от Комисията и накрая, от даденото на Република Полша разпореждане да използва така получените резултати.
55 Според Република Полша Комисията не е посочила нито в своите допълнителни указания от 2005 г. (вж. точка 28 по-горе), нито в писмото си от 30 август 2006 г., че е възнамерявала да използва модела Primes като модел за икономически анализ за целите на оценката за нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) и на потенциала за намаляване на емисиите. Едва в доклада си от 27 октомври 2006 г. относно постигнатия напредък при изпълнението на целите на Протокола от Киото (COM (2006) 658 окончателен), публикуван след като Република Полша направила уведомление за НПР, Комисията посочила, че за да оцени съответствието на един НПР с оглед на критерии № 2 и № 3 от приложение III към директивата, тя се е основала на „метода на БВП“, а не на „секторния метод“, използван от Република Полша в НПР.
56 Впрочем, що се отнася до надеждността на модела Primes, Република Полша констатира, че преди да приеме обжалваното решение, Комисията е разполагала с по-точни и по-актуални данни относно полския БВП. Това било видно от бележката под линия на стр. 24 от обжалваното решение, където Комисията посочва, че не е взела предвид данните от временните прогнози от февруари 2007 г., публикувани от нейната генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на 16 февруари 2007 г., тъй като такива са били налични само за седем държави членки и поради това не са представлявали достатъчно кохерентна и обективна съвкупност от данни за целия Съюз.
57 Що се отнася до твърдението на Комисията в писмената защита, че в съответствие с принципа на равно третиране методът за оценка на НПР трябва да бъде идентичен за всички държави от Съюза, това твърдение противоречало както на собствените указания на Комисията относно изготвянето на НПР, така и на практиката ѝ за вземане на решения в тази област, що се отнася до останалите държави членки. Република Полша отбелязва, че използването на най-актуалните и най-точни налични данни не представлява „дискриминация“.
58 Тя допълва, че в нито един момент по време на процедурата за оценка на НПР Комисията не ѝ е позволила да представи становище относно, от една страна, констатацията, че нейният метод за оценка при изготвяне на НПР нарушавал разпоредбите на общностното право, от друга страна, избора на Комисията да оцени разрешеното ниво на емисии съгласно „метода за БВП“ вместо съгласно „секторния метод“ и накрая — функционирането на използвания от Комисията модел Primes. Дебатите в рамките на комитетите или на представителните органи относно критериите, които Комисията трябва да използва, не можели да освободят последната от задължението ѝ да представи на Република Полша своето заключение в хода на административната процедура. Поради това и при липсата на такава предварителна консултация Комисията нарушила принципа на сътрудничество между институциите на Общността и държавите членки.
59 В репликата Република Полша изтъква в подкрепа на първото правно основание, че по силата на директивата Комисията разполага с ограничена роля, изразяваща се изключително в оценка на съобщените ѝ НПР с оглед на предвидените от директивата критерии. Освен това тя напомня, че в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 2 от директивата всяка държава членка взема решение за общото количество квоти, които следва да се отпуснат, и започва процеса по разпределяне на квотите на съответните оператори. Тя поддържа, че преди да отхвърли даден НПР, дори преди да наложи по-ограничителни разрешения за емисии на парникови газове от предвидените в НПР, Комисията е длъжна да докаже по сигурен и подробен начин, че НПР не съответства на общностното право. Според Република Полша целта на оценката на даден НПР от Комисията не е да замести държавата членка при изготвянето на нейния НПР.
60 Комисията изтъква, че второто правно основание се отнася до начина, по който тя е използвала данните, вписани в един НПР на стадия на неговата оценка.
61 Република Полша обаче изтъкнала на стадия на репликата в частта, посветена на първото правно основание, ново правно основание, изведено от нарушението на член 9, параграф 3 от директивата, по това че Комисията превишила компетенциите за контрол, които са ѝ предоставени от тази директива. Комисията обаче отбелязва, че първото правно основание, изложено в жалбата, се отнасяло само до факта, че обжалваното решение било прието след изтичането на тримесечния срок. Това правно основание обаче трябвало да се обяви за недопустимо в съответствие с разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) и на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.
62 Комисията основно посочва, че в обжалваното решение тя приема, че определени аспекти от НПР не са съответствали на няколко критерия от приложение III към директивата. Тя допълва, че е определила разглежданото годишно количество квоти за емисии на парникови газове на 208,515395 MteCO2, като по този начин намалила с 76,132937 MteCO2 годишното количество квоти за емисии на парникови газове, предложено от Република Полша в НПР.
63 Комисията напомня, че в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата при оценката на НПР в светлината на критерии № 1—3 от приложение III към директивата тя е взела предвид три индикатора, а именно, от една страна, проверени данни относно действителните емисии на парникови газове през 2005 г. (в рамките на критерий № 2), от друга страна, прогнозите за нарастване на БВП през 2010 г. и накрая, тенденциите относно съдържанието на въглерод за годините 2005—2010 (последните два индикатора попадат в обхвата на критерий № 3). Под „проверени данни“ следвало да се разбират предадените от инсталациите данни, които впоследствие са подложени на мониторинг, регистрирани и проверени от независими експерти.
64 Комисията поддържа, че правилна преценка на даден НПР въз основа на член 9, параграф 3 от директивата трябва да позволи да се избегне образуването на излишъци от квоти, които пораждат риска след това да доведат до „срив на пазара“, както станало през периода на търговия от 2005 до 2007 г. Само един „адекватен недостиг на квоти“ можел да допринесе за постигането на целта на директивата, която е да са намалят емисиите на парникови газове при икономични и икономически ефективни условия. В това отношение Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия твърди, че при избора на своите данни Комисията трябвало да вземе предвид факта, че поисканото от Република Полша предостяване щяло да доведе до незабавен излишък на разпределени квоти и следователно до свръхпредлагане на пазара за търговия с квоти за емисии на парникови газове, което щяло да се отрази на цената на посочените квоти.
65 Комисията, подкрепяна от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, счита, че член 9, параграф 3 от директивата не я задължава да използва метода за анализ, използван от съответната държава членка, и данните, вписани в НПР, който тя проверява. Несъмнено тя не оспорва факта, че държавите членки разполагат с „широко право на преценка“ при изпълнението на своя НПР след оценката от Комисията. За да оцени обаче един НПР с оглед на критериите от приложение III и от член 10 от директивата, тя трябвало да използва най-обективните и надеждни данни, както и — по силата на принципа на равно третиране между държавите членки — еднакъв метод за икономически анализ за всички, което понякога можело да я накара да използва по отношение на някои измежду тях данни, които не са напълно актуализирани. Комисията допълва, че това задължение, по-конкретно да използва в рамките на оценката на НПР надеждни данни в областта на емисиите въз основа на член 9, параграф 3 от директивата, произтича от членове 14 и 15 от последната и от Решение на Комисията 2004/156/ЕО от 29 януари 2004 година за създаване на насоки за мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно директивата (ОВ L 59, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 3). Поради широкото право на преценка, с което тя разполага по силата на комплексните икономически и екологични оценки, направени в рамките на контрола на НПР, тя не била длъжна да предоставя подробни обяснения относно използването на икономически и екологични индикатори. Накрая, тя поддържа, че извършената от нея преценка съгласно член 9, параграф 3 от директивата няма за цел да замени НПР, а само да определи максимално ниво за общото количество квоти, които следва да се разпределят.
66 За да докаже, че държавите членки са можели да използват свой собствен метод за изчисление, за да определят общото количество квоти, които следва да се разпределят, тя сочи като пример Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Словения, Френската република и Кралство Дания, които не са превишили „определената граница“ за възможното количество квоти по отношение на втория период за търговия, така че не са били отхвърлени нито техните НПР, нито общото количество квоти, вписани в тези планове.
67 Според Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия направеният от Комисията избор на политика относно данните, който естествено предполага комплексно икономическо решение и което подлежи на ограничен съдебен контрол, не се свежда до преценка на качеството на съответните данни, а обхваща също оценка на реакцията, която може да има пазарът по отношение на качеството на тези данни. Освен това предложение за свръхразпределение като разглежданото в настоящия случай очевидно пораждало риск да окаже значимо въздействие върху схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността. Следователно посоченото предложение за разпределение трябвало да се разглежда съобразно допълнителните квоти, искани от други държави членки в съответните им НПР.
68 Според Комисията, подкрепяна от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, именно по този начин тя, първо, решила да приеме данните относно емисиите във всички държави членки през 2005 г., както са публикувани на 15 май 2006 г. в Независимия дневник на операциите на Общността (НДОО). Тя допълва, че с прессъобщение от същия ден е посочила, че счита тези данни за най-добрите и най-точните и че ще ги вземе предвид при оценката на НПР за периода от 2008 г. до 2012 г. Тези данни били възпроизведени и в доклада от 2006 г. (вж. точка 55 по-горе) и що се отнася до Република Полша, били допълнени въз основа на нейния отговор на писмото от 30 август 2006 г. Комисията уточнява, че — за разлика от данните за емисии относно 2005 г. — данните, нотифицирани от Република Полша в НПР, които са се отнасяли до годините преди 2005 г., не са били подложени на независима проверка и че Комисията не изключва възможността те „прекомерно да раздуват действителните нива на емисии на газове“. Фактът, че тези данни са били предмет на доклад в рамките на РКООНИК и са били наблюдавани в това отношение от Комисията, не води автоматично да тяхното „признаване“ в рамките на схемата за търговия с квоти.
69 Второ, Комисията отбелязва, от една страна, че е използвала модела Primes само за да определи индикатора относно съдържанието на въглерод за периода от 2005 г. до 2010 г., и от друга страна, че става въпрос за модел, обхващащ най-надеждните данни относно степента на намаляване на емисии на парникови газове. Тази схема за данни била изработена и администрирана за сметка на Комисията от независими експерти от Атинския университет. Тези данни били събирани в течение на един и същ период за всички държави членки, което следователно гарантирало сравнимо ниво на съгласуваност и точност. Накрая, фактът, че разглеждането на НПР се е оказало невъзможно през втората половина на 2006 г., тъй като необходимата за тази цел информация била изпратена от Република Полша на Комисията едва през 2007 г., не можел да постави Република Полша в различно, дори по-благоприятно положение, що се отнася до използването на прогнозите за БВП от това на останалите държави членки, които са съобщили пълен НПР.
Б – Преценка на Първоинстанционния съд
70 Първоинстанционният съд констатира, че второто правно основание се разделя на две части. Що се отнася до първата част, Република Полша упреква Комисията, че е изключила неоснователно и „без релевантно мотивиране“ използвания от нея метод за икономически анализ, както и вписаните в НПР данни. С оглед на писмените изявления на страните Първоинстанционният съд счита, че в рамките на споменатата част от второто правно основание Република Полша упреква Комисията, че е нарушила задължението за мотивиране по смисъла на член 253 ЕО. Що се отнася до втората част, тя я упреква, че нарушила разпоредбите на член 9, параграфи 1 и 3 от директивата, от една страна, като е заменила споменатия метод и посочените данни със свой собствен метод за оценка и със свои собствени данни, получени въз основа на тази оценка, и от друга страна, че въз основа на контрола на НПР ѝ е наложила таван за общото количество квоти, които следва да се разпределят.
1. По съществуването на твърдяно ново правно основание, изложено от Република Полша на стадия на репликата и изведено от това, че Комисията превишила контролните си компетенции
71 Следва да се разгледа дали, както поддържа Комисията, оплакването, изведено от нарушение на член 9, параграф 3 от директивата с довода, че Комисията превишила контролните компетенции, които са ѝ предоставени от този член, представлява ново правно основание, което следователно трябва да се отхвърли.
72 От разпоредбите на член 44, параграф 1, буква в) във връзка с на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник е видно, че исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на посочените правни основания и че в хода на производството не може да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.
73 В настоящия случай най-напред, както е видно от исканията, които се съдържат в последната част от жалбата (вж. точка 25 по-горе), Република Полша общо упреква Комисията, че е приела обжалваното решение, макар да е нямала компетентност за това и при това „в нарушение на материалните норми, на разпоредбите на Договора за ЕО и при превишаване на нейните правомощия“. От това обобщение на изложените от Република Полша правни основания е видно, че от момента на стадия на жалбата тя упреква Комисията, че е превишила компетенциите, предоставени ѝ от член 9, параграф 3 от директивата по отношение на правомощието ѝ за оценка на НПР.
74 Освен това Първоинстанционният съд констатира, че в точка 53 от своята жалба Република Полша изтъква, по силата на второто правно основание, че в рамките на оценката на даден НПР Комисията има право единствено да разглежда съвместимостта на подадените от съответната държава членка данни по отношение на посочените в директивата критерии за оценка. За сметка на това Комисията нямала право в тази рамка да въвежда свои собствени данни на мястото на данните, предоставени от държавата членка. Първоинстанционният съд отбелязва също, че Република Полша допълва в същата точка от жалбата, че не трябва да се смесва преценката от Комисията на предоставените от държава членка в нейния НПР данни с въвеждането от Комисията на неин собствен метод за икономически анализ, заместването със собствените ѝ данни на тези, вписани в един НПР, произволната поправка на последните данни от Комисията или пък с даденото ѝ от Комисията разпореждане да използва така получените резултати.
75 По-нататък Първоинстанционният съд отбелязва, че в точка 54 от жалбата Република Полша твърди, че всяка държава членка има право с оглед на член 9, параграф 3 от директивата да очаква от Комисията да извърши индивидуална преценка на данните, които са ѝ предоставени за изготвянето на нейния НПР. Също така, в точка 56 от жалбата Република Полша упреква Комисията, че не е доказала, че вписаните в НПР данни не са били подходящи.
76 Впрочем следва да се отбележи, че доводите, изложени от Република Полша в точка 8 от репликата, по силата на първото правно основание, са по същество идентични с тези, които тя е изложила на същия стадий от писмената фаза от производството, но по силата на второто правно основание (вж. точка 53 по-горе). Всъщност и в двата случая тя по същество твърди, че за да приеме решение като обжалваното решение, и по-специално за да отхвърли изпълзвания от съответната държава членка метод за оценка, Комисията трябва, като напълно спазва „водещата роля“ на държавите членки при изготвянето на НПР, да докаже по безспорен и ясен начин, че посоченият метод нарушава разпоредбите на директивата. Налага се обаче изводът, че Комисията не се е позовала на недопустимостта на тези доводи, изложени в репликата в подкрепа на второто правно основание. Накрая, от доводите, представени в точка 52 по-горе, които са изложени и на стадия на репликата в подкрепа на второто правно основание, е видно, че Република Полша поддържа изрично, че приетата от Комисията позиция, която я накарала да не вземе предвид данните, които се съдържат в НПР, следва от неправилно и необосновано тълкуване от Комисията на нейната роля в процеса по оценка на НПР.
77 Във всеки случай Първоинстанционният съд отбелязва, че в писмената защита самата Комисия, от една страна, констатира, че второто правно основание се отнася до начина, по който тя е използвала вписаните в един НПР данни на стадия на оценката на последния, и от друга страна, ясно отговаря на това правно основание, в смисъл че то се отнася до условията за упражняване на нейното правомощие за контрол на НПР в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата.
78 От изложените по-горе констатации следва, че към фазата на жалбата Република Полша не само упреква Комисията, че не е спазила условията за упражняване на нейната компетентност за оценка на НПР, която тя извежда от разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата, но освен това по същество твърди, че Комисията е превишила пределите на посочената компетентност, като при това заменила със свой метод за икономически анализ и със свои данни тези, използвани в НПР, произволно изменяйки посочените данни и задължавайки я да използва така получените от нея резултати.
79 Следователно обратно на твърдяното от Комисията оплакването, изведено от нарушение на член 9, параграф 3 от директивата с довода, че Комисията превишила предоставените ѝ от този член контролни компетенции, не представлява ново правно основание. Следователно то е допустимо.
2. По основателността на второто правно основание
а) Предварителни бележки
80 На първо място следва да се припомнят преследваните от директивата цели, разпределението на компетенциите между Комисията и държавите членки по силата на разпоредбите на тази директива и накрая, обхватът на съдебния контрол, упражняван от общностния съд върху решение като обжалваното.
По целите на директивата
81 Що се отнася до преследваните от директивата цели, Първоинстанционният съд вече е постановявал, че заявената основна цел на директивата е да намали съществено емисиите на парникови газове с оглед спазване на задълженията на Общността и на държавите членки по Протокола от Киото. Тази цел трябва да се постигне при спазване на редица „подцели“ и посредством прибягването до определени инструменти. Основният инструмент в това отношение представлява схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове (член 1 и съображение 2 от директивата), чието функциониране се определя от няколко „подцели“, а именно поддържането на икономични и икономически ефективни условия, запазването на икономическото развитие и на заетостта, както и на целостта на вътрешния пазар и на условията за конкуренция (член 1 и съображения 5 и 7 от споменатата директива) (Решение по дело Германия/Комисия, точка 36 supra, точка 124).
По разпределението на компетенциите между Комисията и държавите членки
82 Що се отнася до разпределението на компетенциите между Комисията и държавите членки при транспонирането на директива в областта на околната среда, следва да се напомни текстът на член 249, трета алинея ЕО, според който „[д]ирективата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат“. От това следва, че когато разглежданата директива не предписва формата и средствата за постигането на даден резултат, свободата за действие на държавата членка по отношение на подходящите форми и средства за постигане на споменатия резултат по принцип остава пълна. Независимо от това държавите членки са длъжни, в рамките на оставената им от член 249, трета алинея ЕО свобода, да подбират най-подходящите форми и средства за осигуряване на полезния ефект на директивите. Освен това от посоченото следва, че при липса на общностно правило, което да предписва ясно и точно формата и средствата, до които държавата членка трябва да прибегне, Комисията е длъжна при упражняването на своите контролни правомощия по силата по-специално на членове 211 ЕО и 226 ЕО надлежно да докаже, че способите, използвани от държавата членка във връзка с това, противоречат на общностното право (Решение по дело Германия/Комисия, точка 36 supra, точка 78, и цитираната съдебна практика).
83 Следва да се допълни, че единствено посредством прилагането на тези принципи може да се осигури спазването на принципа на субсидиарност, установен в член 5, втора алинея ЕО и задължителен за общностните институции при упражняването на техните законодателни функции, за който се счита, че е спазен при приемането на директивата (съображение 30 от директивата). По смисъла на този принцип в областите, които не са от нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите членки и поради обхвата или последиците на предлаганото действие могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността. Следователно в област като тази на околната среда, уредена от членове 174 ЕО—176 ЕО, в която компетенциите на Общността и на държавите членки са споделени, тежестта на доказване е възложена на Общността, тоест в конкретния случай на Комисията, която следва да докаже в каква степен компетенциите на държавата членка, а следователно и нейната свобода за действие, са ограничени с оглед на условията, посочени в точка 82 по-горе (вж. в този смисъл Решение по дело Германия/Комисия, точка 36 supra, точка 79).
84 Що се отнася до директивата, следва да се отбележи, че за целите на прилагането на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове тя определя ясно и изрично в член 9, параграфи 1 и 3 и в член 11, параграф 2 разпределението на компетенциите между държавите членки и Комисията за изготвянето, контрола и прилагането на НПР. Следователно с оглед на тясната връзка, която съществува помежду им, що се отнася до разпределението на компетенциите, следва тези членове да се разглеждат заедно, при това както що се отнася до тяхното тълкуване, така и до преценката на всяко правно основание, изведено от тяхното нарушение.
– По компетенциите на държавите членки
85 Що се отнася до компетенциите на държавите членки, от член 9, параграф 1 и член 11, параграф 2 от директивата еднозначно следва, че единствено държавите членки са компетентни, на първо място, да изготвят НПР, уточняващ общото количество квоти, което те предлагат да разпределят за съответния период, и начина, по който те предлагат да ги разпределят, и на второ място, да вземат решение за общото количество квоти, които те ще разпределят за всеки период от пет години и за които ще започнат процеса по индивидуалното им разпределяне.
86 Несъмнено, по силата на член 9, параграф 1, второ изречение от директивата упражняването на тези изключителни компетенции на държавите членки трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии, каквито са изброени в приложение III към директивата. Също така, в съответствие с член 9, параграф 3, второ изречение от директивата, когато Комисията вземе решение за отхвърляне изцяло или отчасти на даден НПР, държавата членка взема решение по член 11, параграф 2 от директивата само ако предложените от нея изменения са приети от Комисията.
87 Следва обаче да се отбележи, че директивата не предписва по ясен и точен начин формата и средствата за постигане на определения от нея резултат. Освен това, както се припомня в точка 85 по-горе, единствено държавите членки са компетентни да изготвят своя НПР и да вземат решение за общото количество квоти, които да разпределят. Ето защо следва да се приеме, че те играят централна роля при прилагането на схемата за търговия с парникови газове.
88 При тези условия, както Първоинстанционният съд вече е постановил, те следователно разполагат с определена свобода на действие за транспонирането на директивата (вж. в този смисъл Решение по дело Германия/Комисия, точка 36 supra, точка 80) и съответно за избор на мерките, които според тях са най-подходящи за постигане в конкретния контекст на националния енергиен пазар на определената от посочената директива цел.
– По компетенциите на Комисията
89 Що се отнася до компетенциите на Комисията, от разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата недвусмислено е видно, че нейното правомощие за контрол и за отхвърляне на НПР е силно ограничено, както се напомня в точка 36 по-горе. Всъщност, що се отнася до материалните граници на това правомощие, Комисията само може да прави проверка на съответствието на предприетите от държавата членка мерки с критериите, посочени в приложение III, и с разпоредбите на член 10 от директивата. Освен това в съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 3, последно изречение от директивата Комисията е длъжна, когато взема решение за отхвърляне на НПР, да мотивира своето решение. Въпреки това от съдебната практика е видно, че когато упражняването на това силно ограничено правомощие за контрол на НПР предполага комплексни икономически и екологични оценки, извършвани с оглед на общата цел за намаляване на емисиите на парникови газове чрез схема за търговия с квоти по икономичен и икономически ефективен начин (член 1 и съображение 5 от директивата), тогава Комисията от своя страна се ползва със свобода на преценка (вж. в този смисъл Решение по дело Германия/Комисия, точка 36 supra, точка 80).
90 Освен това, за да се позволи на държавите членки да вземат в съответствие с член 11, параграф 2 от директивата решение относно общото количество квоти, които следва да се разпределят, при това при спазване на задължението им, предвидено в член 9, параграф 3, второ изречение от директивата, според което посоченото решение може да се вземе само ако предложените изменения се приемат от Комисията, следва да се счита, че когато оценява даден НПР, Комисията има право да отправя конкретни критики относно констатираните несъответствия и при необходимост да формулира предложения или препоръки, така че държавата членка да може да измени своя НПР по начин, който според Комисията го прави съответстващ на предвидените от директивата критерии за контрол.
По обхвата на съдебния контрол
91 От това следва, че в рамките на своя контрол за законосъобразност в това отношение общностният съд упражнява пълен контрол по отношение на правилното прилагане от Комисията на релевантните правни разпоредби, чието значение трябва да се определя в съответствие с признатите от съдебната практика методи на тълкуване. От друга страна, Първоинстанционният съд не би могъл да замести Комисията, когато последната трябва да направи в този контекст комплексни икономически и екологични оценки. С оглед на това Първоинстанционният съд е длъжен да се ограничи до проверка дали въпросната мярка не е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт, дали Комисията явно не е излязла извън пределите на своето правомощие за преценка и дали процесуалните гаранции, придобиващи в този контекст още по-голямо значение, са били напълно спазени (вж. Решение по дело Германия/Комисия, точка 36 supra, точка 81 и цитираната съдебна практика).
92 Ето защо именно в светлината на всички напомнени по-горе принципи следва да се разгледа основателността на второто изложено от Република Полша правно основание, което по същество цели Първоинстанционният съд да прецени дали като е приела обжалваното решение, Комисията е нарушила разпоредбите на член 9, параграфи 1 и 3 от директивата, доколкото навлязла в компетентността на държавите членки за изготвяне и изпълнение на НПР в съответствие с член 9, параграф 1 и член 11, параграф 2 от директивата и следователно превишила своята компетентност за контрол на НПР, предоставена ѝ по член 9, параграф 3 от директивата.
б) По обжалваното решение
93 Като начало следва да се отбележи, че в член 1, параграф 1 от обжалваното решение Комисията по-специално констатира, че част от общото количество квоти, което Република Полша предлага да разпредели в НПР, а именно 76,132937 MteCO2 годишно, е несъвместимо с критерии № 1—3 от приложение III към директивата. Същевременно в член 2, параграф 1 от обжалваното решение Комисията уточнява, че няма да се повдигат възражения срещу НПР, при условие обаче в него да се направят определен брой изменения, по-специално общото количество квоти, които следва да се разпределят за целите на схемата на Общността, да се намали до 76,132937 MteCO2 годишно. Накрая, в член 3, параграф 1 от обжалваното решение тя посочва, че средното годишно общо количество квоти, които трябва да се разпределят от Република Полша съгласно НПР на инсталациите, които са споменати в него, и на новите участници, възлиза на 208,513395 MteCO2 и не трябва да се превишава.
94 Първоинстанционният съд отбелязва, че всички посочени в точка 93 по-горе разпоредби на обжалваното решение почиват на заключението, изведено от Комисията в съображение 13, последна алинея от обжалваното решение, съгласно което тя по-специално констатира, че средният годишен излишък на квоти на Република Полша за периода 2008—2012 г., който възлиза на 76,132937 MteCO2 съгласно първия стадий на изчисляване, е несъвместим с критерии № 1—3 от приложение III към директивата.
95 Всъщност член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от обжалваното решение изрично препращат към посочения годишен излишък. Също така, както се споменава в точка 62 по-горе, от писмените изявления на Комисията е видно, че таванът на годишното количество на разглежданите квоти за емисии на парникови газове, определен в член 3, параграф 1 от обжалваното решение, възлизащ на 208,515395 MteCO2, е получен чрез намаляване на годишното количество квоти за емисии на парникови газове, предложено от Република Полша в НПР, а именно 284,648332 MteCO2, със същото количество от 76,132937 MteCO2.
96 Накрая, именно в рамките на съображения 4—13 от обжалваното решение Комисията е упражнила контрол за съвместимостта на НПР с критерии № 1—3 от приложение III към директивата. Поради това следва да се прецени основателността на второто правно основание с оглед на мотивите, изложени в съображения 4—13 от обжалваното решение.
97 Следва последователно да се разгледат двете части на второто правно основание, при това като се започне от разглеждането на втората част, изведена от нарушението на член 9, параграфи 1 и 3 от директивата.
98 Съобразно съдебната практика, напомнена в точка 91 по-горе, доколкото, за да се произнесе по основателността на второто правно основание, Първоинстанционният съд трябва, на първо място, да упражни контрол дали в обжалваното решение Комисията правилно е приложила релевантните правни норми, що се отнася до разпределението на компетенции между нея и държавите членки, упражненият от Първоинстанционния съд контрол относно този правен въпрос трябва да бъде пълен. Едва ако, на второ място, се установи, че Комисията правилно е приложила посочените норми, трябва да се разгледа дали упражненият от нея контрол за съвместимостта на НПР с посочените в директивата критерии, и по-специално изборът ѝ на метода за икономически и екологичен анализ, на НПР са опорочени от явна грешка в преценката.
По основателността на втората част от второто правно основание
99 Що се отнася до втората част от второто правно основание, Република Полша упреква Комисията, че е нарушила разпоредбите на член 9, параграфи 1 и 3, от една страна, като е заменила възприетия от нея метод за анализ и вписаните в НПР данни със свой собствен метод за оценка и данни, получени въз основа на последния, и от друга страна, че по силата на контрола върху НПР ѝ е наложила таван, който не трябва да се превишава за общото количество квоти, които следва да се разпределят.
100 На първо място, Република Полша поддържа, че Комисията не е била компетентна с оглед на разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата да замести използвания от нея метод за оценка и вписаните в НПР данни със свой собствен метод за оценка и със свои собствени данни. В това отношение Първоинстанционният съд отбелязва, че всички доводи, изложени в защита от Комисията по този повод, водят към потвърждение, че тя е нарушила обхвата на своите компетенции, както са определени в директивата.
101 Преди всичко Комисията не може да твърди, както е видно това от писмените ѝ изявления, че директивата не я задължава да използва вписаните в НПР данни, които тя разглежда, и че за да ги оцени, тя трябва да използва еднакъв за всички държави членки метод. Всъщност в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата нейното правомощие за контрол върху НПР по необходимост се отнася до разглежданите вписани в НПР данни, доколкото, както бе напомнено в точки 82—90 по-горе, Комисията трябва да прецени тяхната съвместимост с критериите от приложение III и разпоредбите на член 10 от директивата. Следователно тя е длъжна по необходимост да контролира избора на данни на съответната държава членка за целите на изготвянето на нейния НПР.
102 Несъмнено в рамките на своето правомощие за контрол върху НПР Комисията не може да бъде упреквана, че е изработила свой собствен метод за оценка на НПР, основан на данните, които тя счита за най-подходящи, и че го е използвала като средство за сравнение при оценката на вписаните в НПР данни на държавите членки — данни, чиято съвместимост с критериите от приложение III и разпоредбите на член 10 от директивата тя трябва да прецени. В това отношение, доколкото изработването и използването на подобен модел изисква комплексни икономически и екологични преценки, Комисията разполага, както бе напомнено в точка 89 по-горе, с широка свобода на преценка, така че използването на такъв модел за оценка да може да се оспорва само в случай, когато води до явна грешка в преценката.
103 За сметка на това, когато Комисията реши да приеме решение въз основа на член 9, параграф 3 от директивата, тя не може да претендира, както твърди в своите писмени изявления и както е видно това от обжалваното решение, да изключи разглежданите вписани в НПР данни, за да ги замени изначално с данните, получени вследствие на собствения ѝ метод за оценка. Обратно на твърдяното от Комисията, подкрепяна от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, тя не следва по силата на принципа на равно третиране между държавите членки да възприема и да прилага един и същ метод за оценка за НПР на всички държави членки.
104 Всъщност в това отношение следва преди всичко да се отбележи, че прилагането на принципа на равно третиране между държавите членки не може да води до изменение на разпределението на компетенциите между държавите членки и Комисията, както е предвидено то от директивата в съответствие с принципа на субсидиарност, за който се счита, че е бил спазен при приемането на тази директива (съображение 30 от посочената директива). Както обаче се напомня в точки 82—90 по-горе, единствено държавите членки са компетентни да изготвят НПР и да вземат окончателно решение относно общото количество квоти, които следва да се разпределят.
105 Освен това, както се напомня в точка 82 по-горе, прибягването до различни форми и средства от държавите членки, за да се постигне преследваната от дадена директива цел, е присъщо на самото естество на такъв акт. Следователно, тъй като директивата не предписва ясно и точно формата и средствата, които трябва да се използват с оглед на нейното транспониране, налага се изводът, че като поддържа, че по силата на принципа на равно третиране тя следва да използва и прилага един и същ метод за оценка на НПР за всички държави членки, за да постигне преследваната от директивата цел, Комисията е нарушила свободата на действие, предоставена ѝ от директивата.
106 Да се разреши на Комисията да използва един и същ метод за оценка на НПР за всички държави членки би означавало да ѝ се признае не само действително правомощие за унифициране в рамките на прилагането на схемата за търговия с квоти, но и централна роля при изготвянето на НПР. Нито такова правомощие за унифициране, нито такава централна роля обаче са предоставени на Комисията от законодателя в директивата в рамките на правомощието ѝ за контрол върху НПР.
107 В настоящия случай не се оспорва, че въз основа на принципа на равно третиране Комисията в обжалваното решение е оценила НПР с оглед на собствените си данни, получени въз основа на собствения ѝ метод за оценка.
108 Като е действала по този начин, Комисията следователно не се е задоволила преди приемането на обжалваното решение, както имала право, да сравни вписаните в НПР данни с данните, получени от нея вследствие на собствения ѝ метод за оценка, за да прецени съвместимостта на първите с посочените в директивата критерии. Обратно, налага се изводът, че използваният от нея метод за контрол върху НПР на практика позволява на Комисията сама да изготвя по напълно автономен начин свой референтен НПР и да преценява съвместимостта на нотифицираните НПР не с оглед на посочените в директив-ата критерии, а на първо място, с оглед на данните и резултатите, получени вследствие на собствения ѝ метод.
109 Впрочем Първоинстанционният съд отбелязва, че — както беше подчертано в точка 66 по-горе — Комисията посочва в своите писмени изявления, че останалите държави членки са можели да използват свой собствен метод за изчисление при определянето на общото количество квоти, които следва да се разпределят, доколкото „те не са превишили определения лимит за възможното количество квоти за втория период на търговия“, така че не са били отхвърлени нито техните НПР, нито общото количество квоти, което те са предлагали в своите НПР. От такива доводи е видно, че Комисията по принцип е считала, че нейният контрол върху НПР по необходимост е трябвало да започне с противопоставяне на количеството квоти, вписано в НПР, на количеството, което тя е считала за „възможно“ с оглед на резултатите, получени вследствие на собствения ѝ метод за оценка.
110 От това следва, че Комисията в крайна сметка се е ограничила да замени със собствените си данни вписаните в НПР данни, без по никакъв начин да контролира съвместимостта на последните с посочените в директивата критерии.
111 Впрочем, отново що се отнася до спазването на принципа на равно третиране между държавите членки, на който се позовава Комисията, Първоинстанционният съд констатира, че в съображение 3 от обжалваното решение Комисията посочва, че НПР е бил оценен по-специално с оглед на Съобщение от 7 януари 2004 година относно указанията за подпомагане на държавите членки в прилагането на критериите, включени в приложение III към [директивата], и условията, при които е налице непреодолима сила (COM (2003) 830 окончателен).
112 Първоинстанционният съд обаче отбелязва, че в точка 10 от посоченото съобщение Комисията изрично посочва, що се отнася до новите държави членки, които не са визирани в Решение 2002/358 и сред които е Република Полша, че съответната им цел съгласно Протокола от Киото съставлява референтния пункт за критерий № 1 от приложение III към директивата — критерий, който прави връзката между общото количество квоти и целта, определена на държавата членка било съгласно Решение 2002/358, било съгласно самия Протокол от Киото. Следователно налага се изводът, че Комисията признава в собствените си указания, че новите държави членки, сред които е и Република Полша, се ползват от различно третиране в сравнение с останалите държави членки, що се отнася до изготвянето на техните НПР.
113 Във връзка с довода на Комисията, подкрепяна от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, според който по силата на принципа на равно третиране между държавите членки тя можела да не взема предвид определени актуализирани данни от НПР, следва да се напомни, че директивата цели да установи ефективен европейски пазар на квоти за емисии на парникови газове, като нанесе възможно най-малка вреда на икономическото развитие и заетостта (член 1 и съображение 5 от директивата). Така, макар че директивата има за цел да намали парниковите газове в съответствие с ангажиментите на Общността и на държавите членки съгласно Протокола от Киото, тази цел трябва да се осъществи, доколкото е възможно, като се зачитат нуждите на европейската икономика. Следва, че НПР, изготвени в рамките на директивата, трябва да вземат предвид точните данни и информация относно емисиите, предвидени за засегнатите от директивата инсталации и сектори. Ако даден НПР се основава частично на погрешна информация или преценки относно нивото на емисиите от определени сектори или определени инсталации, за разглежданата държава членка трябва да бъде възможно да предложи изменения на НПР, включително увеличения на общите количества квоти, които следва да се разпределят, за да се разрешат тези проблеми, преди те да са оказали въздействие върху пазара (Решение по дело Обединено кралство/Комисия, точка 27 supra, точка 60).
114 Също така от съдебната практика е видно, че нищо по смисъла на директивата или в естеството или целите на установения от нея режим не изключва възможността след решението на Комисията, прието в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата, държава членка да може да изменя вписаните в нейния НПР данни, за да може например да отчита събрана нова информация, по-специално към момента на втората обществена консултация, предвидена в член 11 от директивата (Решение по дело Обединено кралство/Комисия, точка 27 supra, точка 58).
115 Освен това, както признава Първоинстанционният съд в Решение по дело Германия/Комисия, точка 36 supra, държавите членки разполагат дори с правото да извършват корекции ex post, след като са приели решението за индивидуално разпределяне в съответствие с член 11, параграф 2 от директивата.
116 Накрая следва да се напомни, че обществената консултация, предвидена в член 11, параграф 2 от директивата преди приемането на окончателно решение въз основа на същата разпоредба, би станала безпредметна и становището на обществеността би било само теоретично, ако измененията на НПР, които могат да се предложат след решение на Комисията, взето съгласно член 9, параграф 3 от директивата, бъдат ограничени до тези, предвидени от Комисията (вж. по аналогия Решение по дело Обединено кралство/Комисия, точка 27 supra, точка 57).
117 С оглед на напомнената по-горе съдебна практика следва да се отбележи, че без непременно да са обвързани от препоръките, отправени от Комисията в решение, взето в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата, държавите членки следователно могат не само да поправят и осъвременяват своя НПР след такова решение, но и да пристъпват към негово адаптиране след приемането на своето решение за индивидуално разпределение.
118 Поради това с оглед както на текста на директивата, така и на общата структура и целите на установената от нея схема и на отнасящата се до това съдебна практика, Комисията е длъжна постоянно да следи за това НПР да отчитат възможно най-точните и следователно възможно най-актуализирани данни и информация, за да се нанесе възможно най-малка вреда на икономическото развитие и заетостта при поддържане на ефективна схема за квоти за емисии на парникови газове.
119 От изложените по-горе съображения следва, че доводът на Комисията, според който по силата на принципа на равно третиране между държавите членки тя можела да не взема предвид определени актуализирани данни от НПР, трябва да се отхвърли като неоснователен.
120 Предвид всичко изложено по-горе и без да е нужно произнасяне относно основателността на направения от Комисията избор на модела Primes като модел за оценка на НПР, следва да се заключи, че Република Полша правилно поддържа, че Комисията не е разполагала с компетентност да замени вписаните в НПР данни със свои собствени данни, получени въз основа на един и същ метод за оценка, приложен спрямо всички държави членки.
121 На второ място, Република Полша по същество поддържа, че Комисията е нарушила разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата, доколкото с оглед на разпоредбите на член 11, параграф 2 от посочената директива тя не е имала правото по силата на контрола върху НПР да ѝ наложи таван за общото количество квоти, които следва да се разпределят.
122 Както е видно от доводите, представени в точка 65 по-горе, Комисията изтъква, че преценката, която тя извършва съгласно член 9, параграф 3 от директивата, не цели да замени НПР, а единствено да определи максимално ниво за общото количество квоти, които следва да се разпределят.
123 В това отношение следва да се приеме, че като определя в обжалваното решение такъв таван за квоти, над който НПР щял да се счита за несъвместим с директивата, Комисията е превишила границите на контролното правомощие, което може да упражнява в съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата.
124 Несъмнено, както беше напомнено по-горе, само Комисията е компетентна в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата да упражнява контрол, дори да отхвърля НПР, изготвени от държавите членки, при това с оглед на посочените в директивата критерии.
125 За сметка на това с оглед на принципите, припомнени в точки 82—90 по-горе, Комисията не може да претендира, както самата тя твърди в писмените си изявления, че по силата на последната компетентност тя може да определя максимално ниво за общото количество квоти, които следва да се разпределят.
126 Тъкмо обратното, както изрично е видно от съдебната практика, в съответствие с член 11, параграфи 2 и 3 от директивата не Комисията, а всяка държава членка трябва да вземе решение въз основа на своя НПР, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10 от посочената директива, за общото количество квоти, които ще разпредели за въпросния период, да положи началото на процеса по отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация, както и да вземе решение за разпределението на посочените квоти (Определение на Съда от 8 април 2008 г. по дело Saint-Gobain Glass Deutschland/Комисия, C‑503/07 P, Сборник, стр. I‑2217, точка 75).
127 В настоящия случай, като налага в диспозитива на обжалваното решение таван на квоти, над който НПР щял да се приема за несъвместим с критериите за оценка, посочени в директивата, Комисията на практика е заместила Република Полша за целите на определянето на общото количество квоти в съответствие с член 11, параграф 2 от директивата. Всъщност от посочения диспозитив следва, че Република Полша е задължена така да измени НПР, че общото количество квоти във всеки случай да е под този таван или да се равнява на него поради опасността да се окаже неспособна да приеме решение в съответствие с член 11, параграф 2 от директивата.
128 Следователно такова решение не само води до лишаване от действие на разпоредбите на член 11, параграф 2 от директивата, но и във всеки случай до навлизане в изключителната компетентност, която този член предоставя на държавите членки за вземане на решение за общото количество квоти, които ще разпределят за всеки петгодишен период, считано от 1 януари 2008 г.
129 Накрая, следва да се отхвърли доводът на Комисията, подкрепяна от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, според който отмяната на обжалваното решение — поради това, че Комисията не би могла да определя таван за общото количество квоти, които следва да се разпределят, като приспада предложения от Република Полша в НПР размер от установения от нея излишък от квоти — застрашавало да доведе до срив на пазара за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Всъщност достатъчно е да се отбележи, че дори ако се предположи, че тази теза е основателна, тя не би могла да обоснове, в такава правна общност като Общността, запазването в сила на обжалваното решение, макар че този акт е бил приет в нарушение на разпределението на компетенциите между държавите членки и Комисията, както се определя то в директивата.
130 Също така следва с още по-голямо основание да се отхвърли доводът, изложен от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, според който Комисията трябва да избира данните макар и само поради нейния избор на политики. Тъкмо обратното, Първоинстанционният съд счита, че държавите членки трябва да избират мерките, които според тях са най-добре приспособени за постигането в специфичния контекст на националния енергиен пазар на определената от директивата цел. Подходът на Комисията, подкрепяна от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, изразяващ се в това да се приема, че само данните, които тя е получила, могат да се използват за целите на изготвянето на НПР, явно лишава държавите членки от тяхната свобода на действие, както бе напомнено в точка 88 по-горе.
131 От предходните съображения следва, че като в диспозитива на обжалваното решение определя максимално ниво за общото количество квоти, които следва да се разпределят, Комисията е превишила предоставените ѝ компетенции по силата на разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата.
132 От заключенията, изведени в точки 120 и 131 по-горе, следва, че в рамките на втората част от второто правно основание Република Полша правилно упреква Комисията, че е нарушила разпоредбите на член 9, параграфи 1 и 3 от директивата поради това, че от една страна, като е заменила вписаните в НПР данни със свои собствени данни, получени посредством собствения ѝ метод за оценка на НПР на държавите членки, и от друга страна, като е определила максимално ниво за общото количество квоти, които следва да се разпределят от Република Полша през периода от 2008 г. до 2012 г., тя е превишила предоставените ѝ компетенции по силата на разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата.
133 Следователно, без да е нужно произнасяне по другите оплаквания, изложени от Република Полша в подкрепа на втората част от второто правно основание, последното трябва да се обяви за основателно.
134 При тези условия с оглед на изчерпателност следва да се разгледа основателността на доводите, изложени в подкрепа на първата част от второто правно основание.
По първата част от второто правно основание, изведена от нарушение на задължението за мотивиране
135 Що се отнася до първата част от второто правно основание, Република Полша поддържа, че Комисията е отхвърлила без представяне на мотиви метода за икономически анализ, възприет при изготвянето на НПР, както и данните, получени въз основа на този метод и вписани в този НПР.
136 В самото начало следва да се припомни, че изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на общностния орган, който издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка и на общностния съд — да упражни своя контрол (Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C‑156/98, Recueil, стр. I‑6857, точка 96 и Решение на Първоинстанционния съд от 21 март 2002 г. по дело Joynson/Комисия, T‑231/99, Recueil, стр. II‑2085, точка 164).
137 Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения (Решение на Първоинстанционния съд от 16 декември 1999 г. по дело Micro Leader Business/Комисия, T‑198/98, Recueil, стр. II‑3989, точка 40). Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът, дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, точка 136 supra, точка 97 и Решение по дело Joynson/Комисия, точка 136 supra, точка 165).
138 Следва също да се напомни, че зачитането на задължението за мотивиране на основание член 253 ЕО, както е препотвърдено то в член 9, параграф 3, последно изречение от директивата, във връзка с приеманите от Комисията решения за цялостно или частично отхвърляне на НПР разкрива още по-основополагащо значение поради това, че в настоящия случай упражняването на контролното правомощие на Комисията на основание член 9, параграф 3 от директивата предполага комплексни икономически и екологични оценки и че контролът върху законосъобразността и основателността на тези оценки от общностния съд е ограничен (вж. в този смисъл Решение от 7 ноември 2007 г. по дело Германия/Комисия, точка 36 supra, точка 168 и цитираната съдебна практика).
139 Преди всичко, както Първоинстанционният съд вече подчерта в точки 87 и 88 по-горе, доколкото директивата не предвижда по ясен и точен начин формата и средствата, които държавите членки трябва да използват, за да изпълняват определените от директивата цели, тези държави се ползват от определена свобода на действие. Такъв по-конкретно е случаят относно избора на метода за икономически анализ и изчисляването на данните за целите на изготвянето на НПР от държавите членки.
140 Освен това, както се припомня в точка 89 по-горе, от разпоредбите на член 9, параграф 3 от директивата следва, че Комисията само може да проверява съответствието на взетите от държавата членка мерки с критериите, посочени в приложение III и разпоредбите на член 10 от директивата.
141 Освен това разпоредбите на член 14, параграф 1 от директивата, които предвиждат, че Комисията приема указания за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове, основани на принципите, определени в приложение IV към директивата, не могат да се тълкуват в смисъл, че общностният законодател признава на Комисията правомощие да определя метода за икономически анализ и за изчисляване на данните, който трябва да се възприеме от държавите членки с оглед изготвянето на техния НПР.
142 Всъщност от разпоредбите на член 5, член 14, параграфи 2 и 3 и член 15 от директивата е видно, че такива насоки определят условията за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от инсталациите, чиито дейности попадат в обхвата на приложение I към директивата, при това под контрола на държавите членки. Следователно указанията, приети от Комисията въз основа на член 14, параграф 1 от директивата и приложими в настоящия случай, по-специално тези, приети с Решение 2004/156, имат за единствено предназначение да позволят както на инсталациите, така и на държавите членки да събират възможно най-надеждните данни.
143 Следователно Комисията е длъжна в рамките на упражняването на контролното си правомощие в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата да обясни причината, поради която използваните от Република Полша инструменти при изготвяне на НПР са били несъвместими с критериите от приложение III и разпоредбите на член 10 от директивата. Впрочем, както бе напомнено в точка 89 по-горе, от разпоредбите на член 9, параграф 3, последно изречение от директивата изрично е видно, че законодателят е държал да подчертае задължението за мотивиране, с което е обвързана Комисията при приемането на решение за отхвърляне на НПР.
144 В настоящия случай следва да се отбележи, че в съображение 5 от обжалваното решение, що се отнася до контрола за съвместимостта на НПР с критерий № 2 от приложение III към директивата, Комисията е отхвърлила данните, съобщени от Република Полша относно годините преди 2005 г., като „по-малко надеждни“ според нея поради това, че от една страна, те не са били проверени по независим и съгласуван начин и от друга страна, че не е било сигурно дали те точно съответстват на броя инсталации, включени в схемата от Република Полша. От това тя прави извод в същото съображение, че „следователно не можело за се изключи, че действителните емисии са били надценени поради стойностите, отнасящи се за емисиите от предходните години, съобщени от [Република] Полша“, и че „изходните стойности, получени oт усредняването на проверените по независим начин данни за емисии за 2005 г. и на другите съобщени от [Република] Полша стойности, създавали опасност да не бъдат наистина представителни за действителните емисии и не гарантирали, че общото количество квоти няма да надвишава необходимото“.
145 Що се отнася до отхвърлянето от Комисията на използвания от Република Полша при изготвянето на НПР метод за икономически анализ, Първоинстанционният съд констатира, че що се отнася до контрола за съвместимостта на НПР с критерий № 3 от приложение III към директивата, Комисията се е задоволила да потвърди в съображение 8 от обжалваното решение, че измежду всички данни, с които разполага, тя е счела, че тези, получени вследствие на модела Primes, са представлявали едновременно най-точните и най-надеждни прогнозни стойности за нарастването на БВП и за подобряването на съдържанието на въглерод. За сметка на това Комисията не е посочила в обжалваното решение никаква обосновка, позволяваща да се разбере причината, поради която използваният от Република Полша метод за икономически анализ не е бил надежден.
146 Що се отнася до отхвърлянето на вписаните в НПР данни с довода, че според нея те не са били най-добрите налични данни и че поради това е съществувала вероятност от надценяване на емисиите от Република Полша, следва да се констатира, че при прочита на обжалваното решение Комисията се е задоволила да сравни общото количество квоти, предложено от Република Полша в НПР, с резултатите от собствените си изчисления. Така въз основа на това сравнение тя е счела, че не може да се изключи надценяване на посоченото количество и поради това, като се е основала на тази проста хипотеза, е решила да отхвърли данните, вписани от Република Полша в НПР.
147 Освен това Комисията по никакъв начин не е идентифицирала в обжалваното решение вписаните в НПР данни, които тя е счела за „по-малко надеждни“. Нещо повече, в съображение 5 от обжалваното решение тя се е ограничила да посочи данните, съобщени от Република Полша за предходните години.
148 Комисията също така не е обяснила причината, поради която вписаните в НПР данни не са били надеждни. Нещо повече, тя е потвърдила, че тези данни не са били проверени по независим и съгласуван начин.
149 По този последен пункт Първоинстанционният съд счита, че с оглед на възложената ѝ тежест на доказване, както бе напомнено в точка 83 по-горе, Комисията не е представила в обжалваното решение никакво доказателство, което да позволи в достатъчна степен да се разбере причината, поради която изборът на метода за икономически анализ и данните, използвани от Република Полша, са противоречали на общностното право.
150 Освен това отново по този последен пункт следва да се отбележи, че Република Полша твърди, че вписаните в НПР данни са били предмет на доклад в рамките на РКООНИК и в това отношение са били подложени на мониторинг от Комисията. В отговор на този довод обаче Комисията се задоволява да твърди, че това не водело автоматично до тяхното „признаване“ в рамките на схемата за търговия с квоти.
151 В това отношение Първоинстанционният съд счита, че доколкото директивата не предвижда метод за икономически анализ, който трябва да се използва от държавите членки, за да изготвят своя НПР, и в това отношение признава определена свобода на действие на последните, такова мотивиране не позволява да се разберат причините, поради които Комисията е отхвърлила посочените данни, възприети от Република Полша. Всъщност, тъй като Комисията не оспорва нито факта, че вписаните в НПР данни са били предмет на доклад по РКООНИК, нито факта, че — както твърди Република Полша — самата Комисия е упражнила контрол върху посочените данни, Първоинстанционният съд счита, че не може a priori да се изключи, че те в известна степен са надеждни. Следователно Комисията най-малкото е трябвало да обясни причината, поради която тези вписани от Република Полша в НПР данни не са били надеждни и с оглед на това са можели да бъдат отхвърлени в съответствие с член 9, параграф 3 от директивата.
152 Единствено фактът за Комисията да се твърди, че — както е видно от съображение 8 от обжалваното решение — собствените ѝ изчисления водят до най-надеждните резултати, не е достатъчен, с оглед на разпределението на компетенциите между държавите членки и Комисията, напомнено в точки 82—90 по-горе, за да се обясни причината, поради която възприетите от Република Полша данни в НПР не спазват критериите от приложение III към директивата.
153 От изложеното по-горе следва, че с оглед на свободата на действие, от която се ползват държавите членки при изготвяне на своите НПР, като изключва по този начин метода за икономически анализ, използван от Република Полша, както и вписаните в НПР данни, Комисията е нарушила задължението за мотивиране на обжалваното решение. Следователно трябва да се обяви за основателна и първата част от второто правно основание.
154 От заключенията, изведени в точки 133 и 153 по-горе, както и от съображенията, изложени от Първоинстанционния съд в точки 93—95 по-горе, следва, че трябва да се уважи второто правно основание, разглеждано в двете му части, и следователно да се отмени член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, и член 3, параграф 1 от обжалваното решение.
Последици от отмяната на член 1, параграф 1, на член 2, параграф 1 и на член 3, параграф 1 от обжалваното решение за останалите разпоредби от диспозитива на обжалваното решение
155 На този стадий от разглеждането на настоящата жалба следва да се прецени какви последици може да породи отмяната на разпоредбите на обжалваното решение, посочени в точка 154 по-горе, що се отнася до законосъобразността на останалите разпоредби от същия акт.
156 Най-напред следва да се напомни, че — както следва от постоянната съдебна практика — частичната отмяна на общностен акт е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта (Решение на Съда от 10 декември 2002 г. по дело Комисия/Съвет, C‑29/99, Recueil, стр. I‑11221, точка 45 и Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Германия/Комисия, C‑239/01, Recueil, стр. I‑10333, точка 33; вж. в този смисъл и Решение от 21 януари 2003 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет, C‑378/00, Recueil, стр. I‑937, точка 30). Съдът също така нееднократно е постановявал, че това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност (Решение на Съда от 24 май 2005 г. по дело Франция/Парламент и Съвет, C‑244/03, Recueil, стр. I‑4021, точка 13 ; вж. в този смисъл и Решение на Съда от 31 март 1998 г. по дело Франция и др./Комисия, C‑68/94 и C‑30/95, Recueil, стр. I‑1375, точка 257 и Решение на Съда по дело Комисия/Съвет, посочено по-горе, точка 46).
157 В настоящия случай член 1 от обжалваното решение започва така: „[с]ледните аспекти от [НПР] на [Република] Полша за първия период от пет години, посочен в член 11, параграф 2 от директивата, са несъвместими съответно с […]“. По-нататък, в параграфи 1—5 от този член Комисията изброява различни несъвместимости на НПР с няколко критерия от приложение III към директивата. Предвид структурата на член 1 евентуалната отмяна на някои от параграфите от него би имала за последица да намали броя на несъвместимостите с директивата, които са констатирани в обжалваното решение.
158 Освен това следва да се отбележи, че член 2 от обжалваното решение започва така: „[н]яма да се повдигат възражения срещу [НПР], при условие че в него по недискриминационен начин бъдат направени посочените по-долу изменения и бъдат съобщени на Комисията възможно най-бързо, предвид необходимите срокове за изпълнение на националните процедури без неоснователна забава“. По-нататък, в параграфи 1—5 от този член Комисията предписва във всеки параграф необходимото според нея изменение на НПР, за да се поправи несъвместимостта, отбелязана в съответния параграф на член 1. Така евентуалната отмяна на някои от тези параграфи само би имала за последица да остави в сила ангажимента на Комисията да не повдига възражения по отношение на НПР, като се намали броят на измененията, под условието на които първоначално е поет този ангажимент.
159 Следва също да се отбележи, че — както става видно от точки 157 и 158 по-горе — членове 1 и 2 от обжалваното решение са тясно свързани помежду си. Всъщност всяка несъвместимост, посочена в петте параграфа на член 1, е предмет в петте параграфа на член 2 от същото решение на предложение за изменение, за да стане НПР съвместим според Комисията с директивата. Следователно дори да се предположи, че една от отбелязаните от Комисията в член 1 несъвместимости не е обоснована и на това основание бъде отхвърлена, параграфът от член 2, в който се предлагат изменения, за да се отстрани посочената несъвместимост, автоматично би бил лишен от предмет.
160 От структурата на тези два члена следва, че параграфи 1—5 от тях не могат да се разглеждат като отделими по смисъла на съдебната практика, напомнена в точка 156 по-горе. Всъщност евентуалната отмяна на един от параграфите на член 1, както и тази на съответния параграф от член 2, би довела до това да се измени самата същност на обжалваното решение.
161 Такава отмяна би заменила обжалваното решение, според което НПР е можел да се приеме под условието на пет специфични изменения, позволяващи да се поправят петте несъвместимости с критериите от приложение III към директивата, с едно различно решение, съгласно което този план би могъл да се приеме под условието на по-малък брой изменения. С още по-голяма сила е вярно, че решението, заменящо по този начин обжалваното решение, би било съществено различно от последното, доколкото второто правно основание, изложено от Република Полша, оспорва установената несъвместимост и изискваното съответно изменение, респективно в член 1, параграф 1 и в член 2, параграф 1 от обжалваното решение. Именно тази несъвместимост обаче би наложила най-същественото изменение на НПР.
162 Що се отнася до член 3, параграфи 2 и 3 от обжалваното решение, достатъчно е да се отбележи, че неговите разпоредби съдържат уточнения относно прилагането на останалите разпоредби на обжалваното решение.
163 От всички изложени по-горе съображения следва, че доколкото — както е видно от точка 154 по-горе — следва да се отменят член 1, параграф 1, член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 от обжалваното решение, последното трябва да се отмени в неговата цялост, без да се разглеждат останалите правни основания, изложени в подкрепа на настоящата жалба.
По съдебните разноски
164 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубила делото, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Република Полша.
165 По смисъла на член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Република Унгария, Република Литва, Словашката република и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия следователно понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отменя Решение C (2007) 1295 окончателен на Комисията от 26 март 2007 година относно националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове, нотифициран от Република Полша за периода от 2008 г. до 2012 г. в съответствие с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета.
2) Комисията понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези, направени от Република Полша.
3) Република Унгария, Република Литва, Словашката република и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.
Pelikánová | Jürimäe | Soldevila Fragoso |
Подписи
Съдържание
Правна уредба
I – Международна и общностна правна уредба във връзка с Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото
II – Правна уредба относно схемата на Общността за търговия с квоти за емисии на парникови газове
Обстоятелства, предхождащи спора
Производство и искания на страните
От правна страна
I – По първото правно основание, изведено от неправомерното приемане на обжалваното решение след изтичането на тримесечния срок, предвиден в член 9, параграф 3 от директивата
А – Доводи на страните
Б – Преценка на Първоинстанционния съд
II – По второто правно основание, изведено от нарушението на задължението за мотивиране и от нарушението на член 9, параграфи 1 и 3 от директивата
А – Доводи на страните
Б – Преценка на Първоинстанционния съд
1. По съществуването на твърдяно ново правно основание, изложено от Република Полша на стадия на репликата и изведено от това, че Комисията превишила контролните си компетенции
2. По основателността на второто правно основание
а) Предварителни бележки
По целите на директивата
По разпределението на компетенциите между Комисията и държавите членки
– По компетенциите на държавите членки
– По компетенциите на Комисията
По обхвата на съдебния контрол
б) По обжалваното решение
По основателността на втората част от второто правно основание
По първата част от второто правно основание, изведена от нарушение на задължението за мотивиране
Последици от отмяната на член 1, параграф 1, на член 2, параграф 1 и на член 3, параграф 1 от обжалваното решение за останалите разпоредби от диспозитива на обжалваното решение
По съдебните разноски