Дело T‑183/07
Република Полша
срещу
Комисия на Европейските общности
„Околна среда — Директива 2003/87/ЕО — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Национален план за разпределение на квоти за емисии за Полша за периода от 2008 г. до 2012 г. — Тримесечен срок — Съответни области на компетентност на държавите членки и на Комисията — Равно третиране — Задължение за мотивиране — Член 9, параграфи 1 и 3 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87“
Резюме на решението
1. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)
(член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)
(член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)
(член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)
(член 9, параграфи 1 и 3 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)
(Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)
(член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
7. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)
(член 9, параграф 3 и член 11, параграф 2 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
8. Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР)
(член 9, член 10 и член 11, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Правомощието за контрол и отхвърляне от Комисията на национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР), за който държава членка е уведомила в съответствие с член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, е силно ограничено, като има както материални, така и времеви ограничения. От една страна, този контрол е ограничен до проверка от Комисията на съвместимостта на НПР с критериите от приложение III и разпоредбите на член 10 от директивата, а от друга страна, той трябва да се упражни в тримесечен срок от уведомяването от държавата членка за посочения НПР.
Що се отнася до времевите ограничения, член 9, параграф 3 от директивата предвижда само един тримесечен срок, през който Комисията може да се произнесе по НПР. Никакво основание не позволява да се предполага, че когато е нотифициран непълен НПР, тримесечният срок, с който Комисията разполага, за да го отхвърли, не може да започне да тече. Всъщност, като уведоми за непълен НПР, държава членка не може безкрайно да отлага вземането на решение от Комисията съгласно член 9, параграф 3 от посочената директива.
(вж. точки 35 и 36)
2. При липсата на общо правомощие на Комисията за разрешаване stricto sensu по отношение на съобщен национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР), липсата на възражения от страна на Комисията при изтичането на тримесечния срок, предвиден в член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, не може да обоснове каквато и да било презумпция за разрешаване на НПР.
Всъщност предварително осъществяваният контрол съгласно посочения член 9, параграф 3 не води непременно до решение за разрешаване. Комисията следва да се намесва само когато счита за необходимо да направи възражения относно определени аспекти от съобщения НПР и да вземе решение за отхвърляне в случай на отказ на държавата членка да измени своя НПР. В противен случай съобщеният НПР става окончателен и се ползва от презумпция за законосъобразност, която позволява да се прекрати временната забрана за изпълнение на НПР от държавата членка.
(вж. точки 41 и 42)
3. Комисията може да се намеси преди изтичането на тримесечния срок, предвиден в член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, не само като на първо време направи възражения или като отправи въпроси относно определени аспекти от съобщения национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР), а също така впоследствие, в случай на отказ от страна на държавата членка да измени своя НПР, като приеме решение за отхвърляне на съобщения НПР. Въпреки че приемането на решение за отхвърляне прекъсва тримесечния срок, когато Комисията направи възражения или отправи въпроси относно определени аспекти от съобщения НПР, тримесечният срок спира да тече.
(вж. точка 43)
4. Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността за целите на прилагането на тази схема определя ясно и изрично в член 9, параграфи 1 и 3 и в член 11, параграф 2 разпределението на компетенциите между държавите членки и Комисията за изготвянето, контрола и прилагането на националните планове за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР).
Що се отнася до компетенциите на държавите членки, от посочените разпоредби еднозначно следва, че единствено държавите членки са компетентни, на първо място, да изготвят НПР, уточняващ общото количество квоти, което те предлагат да разпределят за съответния период, и начина, по който те предлагат да ги разпределят, и на второ място, да вземат решение за общото количество квоти, които те ще разпределят за всеки период от пет години и за които ще започнат процеса по индивидуалното им разпределяне. Несъмнено, по силата на член 9, параграф 1, второ изречение от посочената директива упражняването на тези изключителни компетенции на държавите членки трябва да се основава на обективни и прозрачни критерии, каквито са изброени в приложение III към тази директива. Също така, в съответствие с член 9, параграф 3, второ изречение от директивата, когато Комисията вземе решение за отхвърляне изцяло или отчасти на даден НПР, държавата членка взема решение по член 11, параграф 2 от тази директива само ако предложените от нея изменения са приети от Комисията.
Директива 2003/87 обаче не предписва по ясен и точен начин формата и средствата за постигане на определения от нея резултат. Държавите членки следователно разполагат с определена свобода на действие за транспонирането на посочената директива и съответно за избор на мерките, които според тях са най-подходящи за постигане в конкретния контекст на националния енергиен пазар на определената от тази директива цел.
(вж. точки 84—88)
5. В рамките на прилагането на установената от Директива 2003/87 схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността да се разреши на Комисията да използва един и същ метод за оценка на националните планове за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР) за всички държави членки би означавало да ѝ се признае не само действително правомощие за унифициране в рамките на прилагането на схемата за търговия с квоти, но и централна роля при изготвянето на НПР. Нито такова правомощие за унифициране, нито такава централна роля обаче са предоставени на Комисията от законодателя в директивата в рамките на правомощието ѝ за контрол върху НПР.
Всъщност прилагането на принципа на равно третиране между държавите членки не може да води до изменение на разпределението на компетенциите между държавите членки и Комисията, както е предвидено то от Директива 2003/87 в съответствие с принципа на субсидиарност, за който се счита, че е бил спазен при приемането на тази директива.
(вж. точки 104 и 106)
6. Решение относно национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР), прието от Комисията по силата на разпоредбите на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, в което се прави извод за нарушението на няколко критерия от приложение III към посочената директива, докато Комисията се е ограничила да замени със собствените си данни вписаните в НПР данни, без по никакъв начин да контролира съвместимостта на последните с посочените в директивата критерии, не зачита разпределението на компетенциите между държавите членки и Комисията, както е предвидено то от директивата.
Възприетият от Комисията метод за контрол върху НПР, изразяващ се в това да сравни вписаните в НПР данни с данните, получени вследствие на собствения ѝ метод за оценка, на практика позволява на Комисията сама да изготвя по напълно автономен начин свой референтен НПР и да преценява съвместимостта на нотифицираните НПР не с оглед на посочените в директивата критерии, а на първо място, с оглед на данните и резултатите, получени вследствие на собствения ѝ метод.
(вж. точки 107, 108 и 110)
7. Обществената консултация, предвидена в член 11, параграф 2 от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността преди приемането на окончателно решение въз основа на същата разпоредба, би станала безпредметна и становището на обществеността би било само теоретично, ако измененията на национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР), които могат да се предложат след решение на Комисията, взето съгласно член 9, параграф 3 от посочената директива, бъдат ограничени до тези, предвидени от Комисията.
Всъщност, без непременно да са обвързани от препоръките, отправени от Комисията в решение, взето в съответствие с посочения член 9, параграф 3, държавите членки могат не само да поправят и осъвременяват своя НПР след такова решение, но и да пристъпват към неговото адаптиране след приемането на своето решение за индивидуално разпределение. Освен това с оглед както на текста на директивата, така и на общата структура и целите на установената от нея схема Комисията е длъжна постоянно да следи за това НПР да отчитат възможно най-точните и следователно възможно най-актуализирани данни и информация, за да се нанесе възможно най-малка вреда на икономическото развитие и заетостта при поддържане на ефективна схема за квоти за емисии на парникови газове.
(вж. точки 116—118)
8. Като определя в диспозитива на решение относно национален план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове (НПР), приет по силата на разпоредбите на член 9, параграф 3 от Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, максимално ниво за общото количество квоти, които следва да се разпределят — таван, над който НПР щял да се счита за несъвместим с директивата, Комисията превишава правомощията, които са ѝ предоставени по силата на посочените разпоредби.
Всъщност в съответствие с член 11, параграфи 2 и 3 от същата директива не Комисията, а всяка държава членка трябва да вземе решение въз основа на своя НПР, изготвен съгласно член 9 и в съответствие с член 10 от посочената директива, за общото количество квоти, които ще разпредели за въпросния период, да положи началото на процеса по отпускане на тези квоти на оператора на всяка инсталация, както и да вземе решение за разпределението на посочените квоти.
(вж. точки 123, 126 и 131)