Language of document : ECLI:EU:T:2010:389

Дело T-193/06

Télévision française 1 SA (TF1)

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Схеми за помощи за кинематографската и аудиовизуалната продукция — Решение да не се повдигат възражения — Жалба за отмяна — Липса на съществено засягане на конкурентното положение — Недопустимост“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на заинтересованите страни по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО — Допустимост — Условия

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за установяване на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар без започване на официална процедура по разследване — Жалба на конкурентно предприятие, което не е доказало, че положението му на пазара е съществено засегнато — Недопустимост

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО )

1.      Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО всяко физическо или юридическо лице може да предяви иск за отмяна на решенията, които са адресирани до него, или за отмяна на решение, което въпреки формата си на регламент или решение, адресирано до друго лице, го засяга пряко и лично.

В рамките на производството за контрол върху държавните помощи, предвидено в член 88 ЕО, трябва да се разграничават, от една страна, фазата на предварителното разглеждане на помощите, установена с параграф 3 от този член, чиято единствена цел е да позволи на Комисията да си създаде първоначално впечатление за частичната или пълна съвместимост на разглежданата помощ, и от друга страна, фазата на разследване, предвидена в параграф 2 от същия член. Единствено в рамките на последната, чиято цел е да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по делото, Договорът предвижда задължение за Комисията официално да уведоми заинтересованите страни да представят становищата си.

Когато, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, Комисията установи с решение, взето на основание параграф 3 от същия член, че дадена помощ е съвместима с общия пазар, лицата, които се ползват от тези процесуални гаранции, могат да осигурят тяхното спазване само ако имат възможност да оспорят това решение пред общностния съд. По тези съображения последният обявява за допустима жалбата за отмяна на такова решение, подадена от заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, когато нейният автор с подаването ѝ цели да защити процесуалните права, които черпи от последната разпоредба.

Заинтересовани по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО са лицата, предприятията или сдруженията, чиито интереси са евентуално засегнати от отпускането на помощ, т.е. по-специално конкурентните предприятия на ползващите се от нея лица и професионалните организации.

(вж. точки 64, 69—71)

2.      Субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението.

В областта на държавните помощи, когато жалбоподателят постави под въпрос основателността на самото решение за преценка на помощта, фактът, че той може да бъде счетен за „заинтересован“ по смисъла на член 88, параграф 2 ЕО, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че жалбата е допустима. При това положение той трябва да докаже, че се ползва със специален статут, по-специално че позицията му на пазара би била съществено засегната от помощта, представляваща предмет на разглежданото решение. В това отношение дадено предприятие не може да се позовава единствено на качеството си на конкурент на предприятието — бенефициер на разглежданата мярка, а трябва освен това да докаже в каква степен е засегнато положението му на пазара.

(вж. точки 66, 72, 76—78)