Дело T-189/06
Arkema France SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отговорност за неправомерното поведение — Задължение за мотивиране — Равно третиране — Принцип на добра администрация — Глоби — Известие относно сътрудничеството“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние на дружеството майка върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества
(член 81 ЕО и член 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние на дружеството майка върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества
(член 81 ЕО и член 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение с множество адресати
(член 81 ЕО, член 82 ЕО и член 253 ЕО)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Възпиращ характер — Отчитане на големината и на общия оборот на санкционираното предприятие — Релевантност — Прилагане на коефициент към началния размер
(член 81 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение, което е прието след други осъдителни решения, в които е отчетена повторността — Нарушение на принципа ne bis in idem — Липса
(член 81 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие
(член 18 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 21 и точка 23, буква б) от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
7. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие
(член 18 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 21 и точка 23, буква б) от Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Отчитане на сътрудничеството с Комисията на обвиненото предприятиe извън определената в Известието относно сътрудничеството рамка — Условия — Граници
(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 96/C 207/04 на Комисията, точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията и Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
1. Поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност това е така, защото в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, което позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението.
В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да се презумира, че последното упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.
Структурата на собствеността върху капитала на дадено дъщерно дружество е достатъчен критерий за въвеждането на посочената презумпция, без Комисията да е длъжна да изложи допълнителни косвени доказателства за действителното упражняване на влияние от страна на дружеството майка. Това заключение не се поставя под въпрос от обстоятелството, че такива допълнителни косвени доказателства са могли да бъдат посочени по други дела.
Когато контролът на целия или на почти целия капитал на дъщерното дружество е счетен за достатъчен критерий за въвеждането на посочената презумпция спрямо всички адресати на решение, с което се налага глоба за нарушение на правото на конкуренцията, и при липсата на довод, който да оборва тази презумпция, обстоятелството, че по отношение на някои адресати на това решение Комисията се е позовала на допълнителни косвени доказателства било за да се подкрепи изводът, следващ вече основателно от пълния контрол върху капитала на дъщерното дружество, било за да се отговори на изложените от засегнатите предприятия доводи, не може да означава, че приложените от Комисията принципи не са били същите за всички адресати и че принципът на равно третиране е бил нарушен.
(вж. точки 31—34, 46, 47, 52, 53 и 59)
2. Когато Комисията прилага презумпцията за упражняване на решаващо влияние, за да вмени на дружеството майка отговорността за неправомерното поведение на нейното дъщерно дружество, това дружество майка следва да представи достатъчно доказателства, които могат да установят, че неговото дъщерно дружество действа самостоятелно на пазара.
В това отношение следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които обединяват това дъщерно дружество и неговото дружество майка и които могат да варират във всеки отделен случай. По-специално тази преценка не следва да се ограничава само до елементите, свързани с търговската политика stricto sensu на дъщерното дружество като стратегията на разпространение или на цените. По-конкретно разглежданата презумпция не може да бъде оборена само като се докаже, че дъщерното дружество управлява тези конкретни аспекти на своята търговска политика, без да получава указания в това отношение.
Единствено обстоятелството, че дружеството майка е неоперативен холдинг, не може да бъде достатъчно, за да се изключи, че то е упражнявало решаващо влияние върху дъщерното дружество, като е координирало по-специално финансовите инвестиции в рамките на групата. Всъщност в контекста на група от дружества холдингът е дружество, чиято задача е да групира участия в различни дружества и чиято функция е да осигури единно ръководство на тези дружества.
Освен това разпределението на задачите, което представлява нормално явление в рамките на група от дружества, не е достатъчно за оборването на презумпцията за решаващо влияние.
Що се отнася до липсата на система за информиране и докладване между дружеството майка и неговото дъщерно дружество, фактът, че последното никога не е провеждало в полза на дружеството майка специална политика на информиране на съответния пазар, също не може да бъде достатъчен, за да се докаже неговата самостоятелност, предвид това, че самостоятелността на дадено дъщерно дружество не се преценява само с оглед само на аспектите на оперативното управление на предприятието.
(вж. точки 67—69, 74, 76 и 78)
3. Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя.
Когато решение по член 81 ЕО се отнася до множество адресати и се поставя въпросът кой носи отговорност за нарушението, това решение трябва да е надлежно мотивирано по отношение на всеки един от своите адресати и най-вече по отношение на тези от тях, които по смисъла на това решение трябва да понесат отговорността за нарушението. Така по отношение на дадено дружество майка, считано за солидарно отговорно за нарушението, такова решение трябва да съдържа подробно изложение на мотивите, които могат да обосноват вменяването на отговорността за нарушението на това дружество.
Когато Комисията се основава на презумпцията, че дружеството майка упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество, и по време на административното производство засегнатите дружества са представили данни, с които да оборят тази презумпция, решението трябва да излага достатъчно мотиви, които могат да обосноват позицията на Комисията, че тези данни не са достатъчни, за да се обори посочената презумпция. Комисията обаче не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица. Следователно тя не може да бъде упрекната, че не е дала точен отговор по всеки довод, изтъкнат от дадено предприятие. Всъщност общ отговор може в зависимост от обстоятелствата по случая да бъде достатъчен, за да може предприятието надлежно да защити правата си, а Общият съд да упражни контрол.
(вж. точки 89—91 и 96)
4. Комисията разполага със свобода на преценка при определяне размера на глобите с цел да насочи поведението на предприятията към спазване на правилата в областта на конкуренцията. При определянето на размера на глобата Комисията трябва да следи за нейния възпиращ ефект и в това отношение тя може по-специално да вземе предвид размера и икономическата мощ на съответното предприятие.
Необходимостта да се гарантира достатъчен възпиращ ефект на глобата, изисква размерът ѝ да се адаптира така, че глобата да не се окаже незначителна или, обратно, прекомерна — по-специално от гледна точка на финансовите възможности на въпросното предприятие — съгласно изискванията, изведени, от една страна, от необходимостта да се гарантира ефективността на глобата и от друга, от спазването на принципа на пропорционалност.
По-специално възможността на засегнатото предприятие по-лесно да си набави необходимите средства за заплащането на глобата, може да оправдае, с оглед на сериозния възпиращ ефект на последната, прилагането на коефициент за умножение. В това отношение Комисията не е длъжна да установи връзка между използването на средствата на засегнатото предприятие и разглежданото нарушение, а може правомерно да вземе предвид общия размер на предприятието. Тъй като направеното от Комисията увеличаване на глобата се основава правомерно на размера на засегнатото предприятие и използваните средства в рамките на нарушението не представляват релевантен критерий, увеличаването на глобата не може да съставлява нарушение на принципа на равно третиране поради единственото обстоятелство, че Комисията не прави разграничение съгласно посочения критерий между извършилите нарушението предприятия. Освен това увеличаването не може да се счита за непропорционално с оглед на целта за постигане на възпиращ ефект, когато то е напълно обосновано предвид размера на засегнатото предприятие, за който свидетелства значителният световен оборот на последното.
(вж. точки 113—115, 117—120)
5. Прилагането на принципа non bis in idem зависи от наличието на три условия, а именно идентичност на деянията, един и същи извършител на нарушението и един и същи защитен правен интерес. Следователно този принцип забранява едно и също лице да бъде санкционирано повече от един път за едно и също неправомерно поведение, за да бъде защитено едно и също правно благо. Доколкото обаче Комисията е взела предвид в дадено решение по-ранни нарушения не с цел да санкционира отново последните, а само за да санкционира съответното предприятие за участието му в картела, разглеждан в споменатото решение, като отчита повторността на неговите действия, обстоятелството, че Комисията вече е взела предвид същите тези нарушения в рамките на по-ранни решения, не води до нарушение на принципа non bis in idem.
(вж. точки 127 и 128)
6. От точки 21 и 23 от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели е видно, че за да се възползва от намаляване на размера на глобата, дадено предприятие трябва да предостави на Комисията доказателства, които в значителна степен допълват тези, с които тя вече разполага.
Освен това за целите на прилагането на предвидените в точка 23, буква б) от посоченото известие относно сътрудничеството диапазони на намаляване на размера на глобата Комисията трябва да определи момента, в който предприятието е изпълнило това условие.
Това тълкуване се подкрепя от структурата на установената в разглежданото известие система, която предвижда три отделни диапазона на намаляване за „първото“, „второто“ и „всяко следващо“ предприятие, изпълнило въпросното условие, което следователно означава, че Комисията определя точния момент, в който условията за намаляване на размера на глобата са изпълнени от засегнатото предприятие, като сравни представените доказателства с тези, с които тя вече разполага към момента на подаване на искането. Комисията правилно се основава, от една страна, на този хронологичен критерий и от друга, на степента на приноса на предприятията, когато съгласно предвиденото в точка 21 от посоченото известие условие тя разглежда въпроса дали представените доказателства в значителна степен допълват тези, с които тя вече разполага към момента на подаване на всяко съответно искане.
Този подход, който отчита както времевия, така и качествения аспект на приноса и който възнаграждава предприятието, което първо е изпълнило условията за намаляване на глобата, отговаря на целите на посоченото известие, тъй като той насърчава желаещите да сътрудничат предприятия да се включат възможно най-рано в разследването, като представят с първото си искане всички доказателства, с които разполагат. По-конкретно, като насърчава към значителен принос за установяване на фактите още с подаването на първото искане, този подход позволява да се изключи възможността предприятието, което подава искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, да накъса усилията си за сътрудничество през цялата продължителност на производството. Освен това, тъй като Известието относно сътрудничеството се основа на подход, който изисква определянето на точния хронологичен ред на подаване на исканията и съответства на целите за прозрачност и правна сигурност, неговото прилагане не може да се различава в зависимост от това дали интервалът между исканията е дълъг или кратък.
(вж. точки 146—148, 153—155)
7. Макар Комисията да не може в рамките на своята преценка на оказаното от членовете на един картел съдействие да нарушава принципа на равно третиране, тя има широка свобода за преценка на качеството и полезността на оказаното от дадено предприятие съдействие. Следователно само явна грешка в преценката от страна на Комисията може да бъде санкционирана.
(вж. точка 168)
8. Що се отнася до нарушенията, които попадат в приложното поле на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели, заинтересованото лице по принцип не може основателно да упреква Комисията, че не е отчела степента на неговото сътрудничество като смекчаващо обстоятелство извън правната рамка на Известието относно сътрудничеството. Така, когато Комисията е взела предвид сътрудничеството на дадено предприятие, като е намалила размера на глобата в приложение на Известието относно сътрудничеството, тя не може основателно да бъде упрекната, че не е приложила допълнително намаляване на размера на наложената на това предприятие глоба извън приложното поле на посоченото известие.
(вж. точки 178 и 179)