РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
16 февруари 2012 година(*)
„Обжалване — Антидъмпингови мита — Регламент (ЕО) № 954/2006 — Внос на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, от Румъния, от Русия и от Украйна — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 2, параграф 10, буква и), член 3, параграфи 2, 3 и 5—7, член 18, параграф 3 и член 19, параграф 3 — Определяне на нормалната стойност и установяване на вредата — Понятие за eдинен стопански субект — Право на защита — Липса на мотиви“
По съединени дела C‑191/09 P и C‑200/09 P
с предмет две жалби, подадени на основание член 56 от Статута на Съда, постъпили съответно на 20 и 26 май 2009 г.,
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н J.‑P. Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители, както и G. Berrisch, Rechtsanwalt,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT, установено в Nikopol (Украйна),
Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube-Rolling Plant VAT, установено в Dnipropetrovsk (Украйна),
за които се явяват P. Vander Schueren, avocat, и N. Mizulin, Solicitor,
жалбоподатели в първоинстанционното производство,
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н C. Clyne, в качеството на представители,
встъпила страна в първоинстанционното производство
и
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑н C. Clyne, в качеството на представители,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT, установено в Nikopol,
Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube-Rolling Plant VAT, установено в Dnipropetrovsk,
за които се явяват P. Vander Schueren, avocat, и N. Mizulin, Solicitor,
жалбоподатели в първоинстанционното производство,
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑н J.‑P. Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители, както и G. Berrisch, Rechtsanwalt,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н J. Malenovský, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н G. Arestis (докладчик) и г‑н D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,
секретар: г‑жа R. Şereş, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 ноември 2010 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 април 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С подадените жалби Съветът на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности искат да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности [понастоящем Общият съд] от 10 март 2009 г. по дело Interpipe Niko Tube ZAT и Interpipe NTRP/Съвет (T‑249/06, Сборник, стр. II‑383, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), доколкото Общият съд отменя член 1 от Регламент (EО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърват[ия], Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и [приключване на междинното преразглеждане на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и] от Хърват[ия] и Украйна (ОВ L 175, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 46, стр. 138, наричан по-нататък „спорният регламент“).
2 Със съвместно подадената насрещна жалба Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko tube ZAT), по-рано Nikopolsky Seamless Tubes Plant „Niko Tube“ ZAT (наричано по-нататък „Niko Tube“), и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT), по-рано Nizhnedneprovsky Tube-Rolling Plant VAT (наричано по-нататък „NTRP“), искат също да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото с него спорният регламент не се отменя в неговата цялост.
Правна уредба
3 Разпоредбите, с които се урежда прилагането на антидъмпингови мерки от Европейската общност, се съдържат в Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен с Регламент (ЕО) № 461/2004 на Съвета от 8 март 2004 година (ОВ L 77, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 34, стр. 171, наричан по-нататък „основният регламент“).
4 Член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент предвиждат:
„8. Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Общността.
9. Когато няма експортна цена или е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се образува на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа.
[…]“
5 Член 2, параграф 10 от този регламент, озаглавен „Сравнение“, определя критериите, въз основа на които институциите на Европейския съюз извършват обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Този член предвижда по-конкретно:
„Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на една и съща [търговска фаза[ по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на [цените]. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, [намаления], количества и [търговска фаза]. Когато са изпълнени упоменатите условия, корекции могат да се правят за посочените по-долу фактори:
[…]
и) Комисионни възнаграждения
Корекция се прави за разлики в комисионните възнаграждения, заплащани във връзка с разглежданите продажби. Терминът „комисиони“ се приема, че включва надценката, получена от търговеца на продукта или на подобен продукт, ако функциите на този търговец са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона.
[…]“
6 Член 3 от посочения регламент, който се отнася до установяването на вреда, предвижда:
„[…]
2. Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора: а) обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на подобни стоки на Общия пазар и; б) последвалото от този внос въздействие върху производството на Общността.
3. По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Общността. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос са налице цени, значително по-ниски в сравнение с цените за подобни стоки, произведени в Общността, или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин, или е налице значително препятстване на увеличението на тези цени, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.
[…]
5. Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответното производство на Общността включва оценка на всички [икономически] фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на това производство, включително факта, че определено производство е още в процес на възстановяване от ефекта на минал дъмпинг или субсидиране, значението на действителния дъмпингов марж, действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите; фактори, отразяващи се върху цените на пазара на Общността; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Гореизброените фактори и показатели не изчерпват всички потенциално възможни и един или повече от тях не могат да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.
6. От всички предоставени по параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на [основния] регламент. По-конкретно, това показва въздействието върху производството на Общността съгласно параграф 5 на обема и/или ценовите равнища по параграф 3, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като значимо.
7. Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на производството на Общността, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са обемът и цените на вносни стоки, които не се продават на дъмпингови цени, свиване на търсенето или промени в потреблението, ограничителни търговски практики и конкуренция между производители от трети страни и страни — членки на Общността, развитие на технологиите, експортният потенциал и производителността на производството на Общността.
[…]“
7 Член 18 от същия регламент, озаглавен „Неоказване на съдействие“, гласи по-конкретно:
„1. В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или възпрепятства [значително] разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. Ако заинтересовано лице предостави невярна или подвеждаща информация, тя се изключва и се използват наличните факти. Заинтересованите лица се предупреждават за последиците от неоказване на съдействие.
[…]
3. Ако предоставената от заинтересована страна информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя не се изключва автоматично, ако недостатъците в нея не са от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена по подходящ начин, навреме и може да бъде проверена и ако страната е действала, полагайки всички усилия.
[…]“
8 Член 19, параграф 3 от основния регламент има следното съдържание:
„Ако се установи, че искането за поверителност не е обосновано, заинтересуваната страна не желае да предостави информацията или да разреши разгласяването ѝ в обобщен вид, такава информация може да не бъде взета предвид, освен ако чрез подходящи източници се докаже, че тя е точна. […]“
9 Член 20 от този регламент, озаглавен „Разгласяване“, предвижда:
„[…]
2. Страните, упоменати в параграф 1, имат право да поискат окончателно разгласяване на основните факти и съображения, на основата на които съществува намерение за препоръка за налагането на окончателни мерки или за прекратяване на разследване или процедура без въвеждане на мерки, като се отдава особено внимание на разгласяването на факти и съображения, различни от използваните при въвеждане на временни мерки.
[…]
4. Окончателното разгласяване се прави в писмена форма. То се прави, с надлежно отчитане на защитата на поверителна информация, във възможно най-кратък срок и обикновено не по-късно от един месец преди вземане на окончателно решение или преди внасяне от страна на Комисията на предложение за окончателни действия в съответствие с член 9. Ако Комисията не в състояние да разгласи някои факти и съображения към този момент, това се извършва във възможно най-кратък срок след този момент. Разгласяването не пре[д]определя решенията, които може да бъдат взети от Комисията или Съвета впоследствие, но ако такива решения се основават на други факти и съображения, същите следва да се разгласят във възможно най-кратък срок.
[…]“
Обстоятелства, предхождащи спора
10 В точки 5—20 от обжалваното съдебно решение, възпроизведени по-долу, е изложена фактическата обстановка, довела до спора:
„5 [Niko Tube и NTRP] са украински дружества, които произвеждат безшевни тръби. [Niko Tube и NTRP] са свързани с две дружества за продажби: SPIG Interpipe [наричано по-нататък „SPIG“ ], установено в Украйна, и Sepco SA [наричано по-нататък „Sepco“ ], установено в Швейцария.
6 Вследствие на жалба, подадена на 14 февруари 2005 г. от Комитета за защита на производството на безшевни тръби от стомана на Европейския съюз, Комисията образува антидъмпингова процедура относно вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, от Румъния, от Русия и от Украйна в съответствие с член 5 от основния регламент. В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент Комисията образува и две процедури по междинно преразглеждане относно прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана с произход inter alia от Русия и Румъния и от Хърватия и Украйна. Известието за образуване на тези процедури е публикувано на 31 март 2005 г. (ОВ C 77, стр. 2).
7 Процедурата по разследване във връзка с дъмпинга и произтичащата вреда обхваща периода между 1 януари и 31 декември 2004 г. (наричан по-нататък „периода на разследване“). Разглеждането на тенденциите, влияещи на оценката на вредата, обхваща промеждутъка от време между 1 януари 2001 г. и края на периода на разследване.
8 С оглед на големия брой общностни производители, в съответствие с член 17 от основния регламент Комисията избира представителна извадка от петима общностни производители за нуждите на процедурата по разследване. Първоначално представителната извадка обхваща следните петима общностни производители: Dalmine SpA, Benteler Stahl/Rohr GmbH, Tubos Reunidos SA, Vallourec & Mannesmann France SA (наричано по-нататък „V & M Франция“), V & M Deutschland GmbH (наричано по-нататък „V & M Германия“). Тъй като Benteler Stahl/Rohr решава да не окаже съдействие, Комисията го заменя с Rohrwerk Maxhütte GmbH.
9 С писма от 6 юни и 14 юли 2005 г. [Niko Tube и NTRP], както и [SPIG] и Sepco, изпращат на Комисията своите отговори на антидъмпинговия въпросник. Проверките на място в помещенията на [Niko Tube и NTRP] и при [SPIG] се извършват от 17 до 26 ноември 2005 г.
10 На 27 февруари 2006 г. Комисията изпраща на [Niko Tube и NTRP] първия документ, съдържащ окончателна информация и излагащ подробно обстоятелствата и мотивите, поради които тя предлага приемането на окончателни антидъмпингови мерки. С писмо от 22 март 2006 г. [Niko Tube и NTRP] официално оспорват заключенията на Комисията, както са изложени в първия документ, съдържащ окончателна информация. Те твърдят, че Комисията неправилно включва данни относно непроизведени от тях продукти, че сравнява нормалната стойност и експортната цена на различно ниво на търговията, което e несъвместимо с член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, и че като разглежда Sepco като вносител и като определя чрез реконструкция неговата експортна цена, нарушава член 2, параграф 9 от основния регламент.
11 На 24 март 2006 г. Комисията организира изслушване с участието на [Niko Tube и NTRP], за да разгледа въпроса за изчисляването на дъмпинговия марж, както и тяхното предложение за гаранция на цената. На 30 март 2006 г. се провежда друго изслушване относно вредата.
12 С факс от 3 април 2006 г. [Niko Tube и NTRP] изпращат на Комисията искане за информация относно съдействието от страна на производителите в Общността в процедурата по разследване.
13 На 24 април 2006 г. Комисията приема втория документ, съдържащ окончателна информация. В този документ Комисията отхвърля искането при изчисляването на нормалната стойност да се изключат определени непроизведени от [Niko Tube и от NTRP] продукти, и по-специално продуктите с контролен номер на продукта (наричан по-нататък „КНП“) KE4. Тя извършва корекция на продажната цена на Sepco, вече не въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент, а съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. На последно място, в този документ Комисията предоставя информация относно съдействието от страна на производителите в Общността.
14 С факс от 26 април 2006 г. [Niko Tube и NTRP] припомнят на Комисията, че данните, предоставени в отговор на антидъмпинговия въпросник и проверени от длъжностните лица на Комисията, показват, че атомните тръби с КНП KE4 не са произведени от тях.
15 С писмо от 4 май 2006 г. [Niko Tube и NTRP] представят на Комисията своето цялостно становище по втория документ, съдържащ окончателна информация.
16 С писмо от 30 май 2006 г. Комисията запознава [Niko Tube, както и NTRP] със съображенията, поради които тя не е приела тяхното предложение за гаранция, представено на 22 март 2006 г.
17 На 7 юни 2006 г. Комисията приема и публикува своето предложение за регламент на Съвета относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и [приключване на междинното преразглеждане на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и] от Хърват[ия] и Украйна.
18 С факс, получен от [Niko Tube и NTRP] на 26 юни 2006 г. в 19,06 ч., Комисията отговаря на доводите, повдигнати от [Niko Tube и NTRP] във факса от 26 април 2006 г. и в писмото от 4 май 2006 г., с изключение на довода относно неоказването на съдействие от страна на производителите в Общността. С писмо, изпратено на [Niko Tube и NTRP] на 16 юни 2006 г. и получено от последните на 27 юни 2006 г. Комисията отговаря на бележките на [Niko Tube и NTRP] относно участието в процедурата от страна на производителите в Общността.
19 На 27 юни 2006 г. Съветът приема [спорния регламент].
20 С [този регламент] Съветът налага антидъмпингово мито от 25,1 % върху вноса от жалбоподателите на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана.“
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
11 На 8 септември 2006 г. Niko Tube и NTRP подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорния регламент.
12 С молба, подадена в секретариата на 1 декември 2006 г., Комисията прави искане за встъпване в подкрепа на исканията на Съвета. С определение от 16 януари 2007 г. председателят на пети състав на Общия съд допуска встъпването. С писмо от 27 февруари 2007 г. Комисията уведомява Общия съд, че се отказва от представянето на писмено становище при встъпване, но че тя ще вземе участие в съдебното заседание.
13 С първото си правно основание, изтъкнато в подкрепа на своето искане за отмяна, Niko Tube и NTRP твърдят, че като при изчисляването на нормалната стойност е взел предвид данни за непроизведени от тях тръби, Съветът е извършил явна грешка в преценката и е нарушил принципа на недопускане на дискриминация.
14 В рамките на второто правно основание Niko Tube и NTRP твърдят, че като при установяването на вредата се основава на данните относно петимата производители на Съюза, посочени в представителната извадка, макар тези производители да не са оказали пълно и цялостно съдействие, Съветът е нарушил член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент и член 19, параграф 3 от посочения регламент, както и принципа на недопускане на дискриминация.
15 В рамките на третото правно основание на жалбата Niko Tube и NTRP твърдят, че поради липсата на пълно и цялостно съдействие от страна на производителите на Съюза, посочени в представителната извадка, равнището на подкрепа на жалбата до Комисията сред производителите в Съюза се намира под изискуемия съгласно регламента минимум от производители, представляващи 25 % от производството на Съюза. Следователно Съветът е нарушил член 5, параграф 4 от основния регламент, като не е приключил антидъмпинговата процедура.
16 В рамките на четвъртото правно основание, изтъкнато в подкрепа на своята жалба, Niko Tube и NTRP твърдят, че като изважда — когато извършва корекция в рамките на сравняването на нормалната стойност и на експортната цена — от прилаганата от Sepco продажна цена сума, която съответства на комисионата, която би получил агент, работещ на базата на комисиона, Съветът допуска явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент и на член 2, параграф 10, първа алинея от същия регламент.
17 С петото правно основание Niko Tube и NTRP твърдят, че условията, при които Съветът отхвърля предложението им за гаранция, представляват нарушение на принципа на недопускане на дискриминация.
18 На последно място, петте части на изтъкнатото от Niko Tube и от NTRP шесто правно основание са изведени от нарушение на правото на защита и/или на задължението за мотивиране, във връзка с техните доводи, отнасящи се съответно до отчитането на непроизведените от тях тръби при изчисляването на нормалната стойност, до неоказването на съдействие от страна на производителите в Общността, до корекцията, извършена спрямо експортната цена, прилагана от Sepco, до отхвърлянето на предложението им за гаранция и до третирането на разходите за продажби, на административните разходи и на другите общи разходи на SPIG.
19 Общият съд счита, че за да разгледа тези шест правни основания, той следва да ги прегрупира съобразно фактите, до които те се отнасят, така че в съответните части той последователно разглежда изчисляването на нормалната стойност, последиците от липсата на отговор на въпросника от страна на дружества, свързани с производителите на Съюза, корекцията, извършена спрямо продажната цена на Sepco, предложението за гаранция на Niko Tube и NTRP и третирането на разходите за продажби, на административните разходи и на другите общи разходи на SPIG.
20 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля по-голямата част от изтъкнатите от Niko Tube и NTRP правни основания и доводи.
21 В точки 177—190 от обжалваното съдебно решение обаче по отношение на NTRP Общият съд уважава частта от четвъртото правно основание, изведена от съществуването на явна грешка в преценката на Съвета, доколкото последният извършва корекция на прилаганата от Sepco в рамките на сделките с произведени от NTRP тръби експортна цена в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.
22 В точки 200—211 от обжалваното съдебно решение Общият съд уважава и частта от изтъкнатото от Niko Tube и NTRP шесто правно основание, изведена от нарушение на правото им на защита при корекцията, извършена от Съвета съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.
23 В резултат на това Общият съд отменя член 1 от спорния регламент, доколкото антидъмпинговото мито, определено за износа за Общността на продуктите, произведени от Niko Tube и NTRP, надвишава митото, което е щяло да бъде приложено, ако не е била направена корекция на експортната цена във връзка с комисиона, когато продажбите са били осъществявани с посредничеството на свързания търговец Sepco. Общият съд отхвърля жалбата на Niko Tube и NTRP в останалата ѝ част.
Производство пред Съда и искания на страните
24 На 29 мaй 2009 г. Съветът подава жалба в секретариата на Съда срещу обжалваното съдебно решение. Тази жалба е регистрирана под номер C‑191/09 P.
25 На 27 мaй 2009 г. Комисията подава жалба в секретариата на Съда срещу обжалваното съдебно решение. Тази жалба е регистрирана под номер C‑200/09 P.
26 С определение на председателя на Съда от 15 юли 2009 г. дела C‑191/09 P и C‑200/09 P са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството, както и на съдебното решение.
27 С жалбата си по дело C‑191/09 P Съветът моли Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд, от една страна, е отменил член 1 от спорния регламент, доколкото антидъмпинговото мито, определено за износа за Общността на продуктите, произведени от Niko Tube и NTRP, надвишава митото, което е щяло да бъде приложено, ако не е била направена корекция на експортната цена във връзка с комисиона, когато продажбите са били осъществявани с посредничеството на свързания търговец Sepco, и от друга страна, е осъдил Съвета да понесе направените от него съдебни разноски, както и една четвърт от съдебните разноски на Niko Tube и NTRP,
– да отхвърли изцяло жалбата за отмяна на Niko Tube и NTRP,
– да осъди Niko Tube и NTRP да заплатят съдебните разноски, включително тези, направени в производството пред Общия съд.
28 Със своята жалба по дело C‑200/09 P Комисията моли Съда:
– да отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,
– да отхвърли изцяло жалбата за отмяна на Niko Tube и NTRP,
– да осъди Niko Tube и NTRP да заплатят съдебните разноски, направени от Комисията в рамките на настоящото производство по обжалване.
29 В писмения си отговор по дела C‑191/09 P и C‑200/09 P Niko Tube и NTRP молят Съда:
– да отхвърли жалбите на Съвета и на Комисията като частично недопустими и при всички положения като напълно лишени от основание,
– да потвърди обжалваното съдебно решение, доколкото като се уважава частично жалбата за отмяна на Niko Tube и NTRP, с него се отменя спорния регламент, поради това че антидъмпинговото мито, определено за износа за Общността на продуктите, произведени от Niko Tube и NTRP, надвишава митото, което е щяло да бъде приложено, ако не е била направена корекция на експортната цена във връзка с комисиона, когато продажбите са били осъществявани с посредничеството на свързаното дружество за продажби Sepco,
– да потвърди разпределението на съдебните разноски, обявено с обжалваното съдебно решение, и да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски, направени в производството пред Съда.
30 В рамките на този писмен отговор Niko Tube и NTRP подават по дела C‑191/09 P и C‑200/09 P насрещна жалба, с която молят Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд не отменя изцяло спорния регламент и осъжда Niko Tube и NTRP да заплатят три четвърти от съдебните разноски в първоинстанционното производство,
– да отмени изцяло спорния регламент,
– да осъди Съвета и Комисията да заплатят съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
31 В писмената си реплика по посочената насрещна жалба Съветът моли Съда по дело C‑191/09 P:
– да отхвърли насрещната жалба,
– при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,
– при условията на евентуалност спрямо предходното искане да отхвърли жалбата,
– да осъди Niko Tube и NTRP да заплатят съдебните разноски във връзка с насрещната жалба.
32 С писмената си реплика по посочената насрещна жалба Комисията моли Съда по дело C‑200/09 P:
– да отхвърли насрещната жалба,
– при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,
– да осъди Niko Tube и NTRP да заплатят съдебните разноски.
По основните жалби
33 В подкрепа на жалбата си Съветът изтъква седем правни основания. Първите четири правни основания се отнасят до корекцията, извършена в приложение на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.
34 В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква четири правни основания, първите три от които са аналогични на първите четири правни основания на Съвета.
35 Следователно първите четири правни основания на Съвета и първите три правни основания на Комисията трябва да се разгледат заедно поради тяхното сходство.
По правните основания от първо до четвърто на основната жалба на Съвета и от първо до трето на основната жалба на Комисията
Доводи на страните
36 С първото си правно основание Съветът твърди, че Общият съд неправилно е приложил по аналогия в рамките на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент съдебната практика относно понятието за eдинен стопански субект. Общият съд неправилно се позовал на тази съдебна практика и за да определи дали институциите на Съюза са доказали, че условията, необходими за извършване на тази корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от този регламент, са изпълнени. Според Съвета, от постоянната практика на Съда е видно, че определянето на нормалната стойност, определянето на експортната цена и сравнението между двете се уреждат от отделни правила, всяко от които трябва да бъде спазвано, доколкото то се отнася до тях. Съветът се основава на практиката на Съда и в твърдението си, че понятието за eдинен стопански субект се отнася изключително до определени специфични положения, свързани с изчисляването на нормалната стойност, тъй като Съдът по-специално е потвърдил, че в разглежданите случаи институциите правилно са изчислили нормалната стойност въз основа на продажбите, осъществявани от свързани дружества, натоварени с тези сделки на националния пазар, в полза на независими купувачи.
37 Съветът подчертава, че въпросът в настоящия случай не се отнася до определянето на експортната цена, а до корекцията, извършена в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, а именно до сравнението между нормалната стойност и експортната цена. Общият съд само посочил, че съдебната практика относно понятието за eдинен стопански субект се прилага по аналогия за изчисляването на експортната цена, но впоследствие приложил тази съдебна практика, за да определи при какви условия може да се вземе решение за извършване на корекция въз основа на член 2, параграф 10, буква и) от този регламент. Ставало въпрос за друга грешка при прилагане на правото. Освен това Общият съд нарушил и задължението да мотивира решението си, доколкото не обосновал надлежно това прилагане по аналогия на понятието за eдинен стопански субект при изчисляването на експортната цена.
38 С второто си правно основание Съветът поддържа, че Общият съд е нарушил правилата относно тежестта на доказване, която се носи от институциите на Съюза, когато те извършват корекция в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, и че следователно Общият съд е приложил неправилната норма за контрол, за да прецени решението на тези институции да извършат такава корекция. За да се обоснове една корекция по силата на тази разпоредба от основния регламент, било необходимо сравнимостта на цените да бъде засегната от вече съществуващ конкретен фактор. От практиката на Съда било видно, че този, който иска отмяната на антидъмпингова мярка, трябва да докаже, че институциите са основали заключенията си на погрешни факти или че са допуснали явна грешка в преценката. В настоящия случай Общият съд не пристъпил към такова разглеждане и той неправилно решил, че обстоятелствата, съдържащи се във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., не позволяват да се заключи, че е трябвало да се извърши корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. В това отношение Общият съд заменил преценката на институциите със своята собствена преценка.
39 В рамките на третото правно основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата, Съветът счита, че вследствие на горепосочените две грешки при прилагане на правото Общият съд е разгледал решението на институциите на Съюза да извършат корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент в светлината на погрешен правен критерий. Всъщност Общият съд упражнил контрол върху решението на институциите, като взел предвид единствено трите обстоятелства, посочени във факса на Комисията от 26 юни 2006 г. Съветът счита, че като се позовава на съдебната практика относно понятието за eдинен стопански субект, Общият съд неправилно е отхвърлил неговия довод, че Niko Tube и NTRP извършват преки продажби в рамките на Съюза. Съветът поддържа също, че Общият съд не е очертал добре довода на Комисията относно участието на SPIG в дейностите по износ на Niko Tube и NTRP. Освен това Общият съд приложил погрешно съдебната практика относно понятието за eдинен стопански субект, за да прецени дали връзката между Sepco и NTRP изключва възможността да се заключи, че Sepco упражнява функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона. Накрая, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като преценил поотделно всеки от факторите, изтъкнати от институциите.
40 С четвъртото си правно основание Съветът поддържа, че Общият съд неправилно е решил, че институциите са допуснали явна грешка в преценката като са приложили член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент спрямо експортните продажби на Niko Tube и NTRP, поради това че Съветът е извършил корекция на експортната цена на Sepco в рамките на сделките с произведени от NTRP тръби. Грешките при прилагане на правото от страна на Общия съд относно тълкуването и прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от този регламент опорочавали и заключенията, направени в точки 196 и 197 от обжалваното съдебно решение.
41 Що се отнася до Комисията, тя счита, че Общият съд е допуснал две грешки при прилагане на правото, като е приложил по аналогия понятието за eдинен стопански субект, което се отнася до изчисляването на нормалната стойност, по отношение на определянето на експортната цена. На първо място, Общият съд не обяснявал причината, поради която понятието за eдинен стопански субект било приложимо по аналогия и за целите на определянето на експортната цена. Напротив, от постоянната практика на Съда следвало, че това понятие е изведено с цел да се вземат предвид — за нуждите на определянето на нормалната стойност при изчисляването на дъмпинговия марж — определени специфични случаи на вътрешния пазар на износителите. На второ място, в точка 177 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд се произнесъл в смисъл, обратен на съдебната практика, която той цитира в подкрепа на своето решение. Всъщност от разглеждането на тази съдебна практика било видно, че понятието за eдинен стопански субект — дефинирано с цел да се определя по-адекватно нормалната стойност на продуктите, продавани от операторите на вътрешния пазар — не може да се приложи за определянето на цената на продаваните от същия оператор продукти за износ, когато той изнася подобни продукти за Съюза. Напротив, от постоянната практика на Съда било видно, че когато износител продава продукт в рамките на Съюза с посредничеството на дъщерно дружество за продажби, експортната цена се определя, като се вземе предвид първата продажба на независим купувач, както когато става въпрос за определяне на нормалната стойност. Спрямо тази така определена експортна цена можело и трябвало обаче да се прилагат предвидени в основния регламент корекции, без обаче в този контекст институциите да носят някаква особена тежест на доказване.
42 Що се отнася до второто правно основание, изтъкнато от Комисията в подкрепа на жалбата ѝ, което се отнася до тежестта на доказване и до границите на контрола за законосъобразност, упражняван от Общия съд, Комисията твърди, че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото. Общият съд приел, че институциите носят особено голяма тежест на доказване в областта на въпросите, свързани със защитата на търговията, в която област обаче те разполагат с широко право на преценка. Общият съд нарушил правилата за тежестта на доказване, като решил, че е уместно да провери „дали институциите са посочили доказателства или най-малкото индиции, че функциите на Sepco не са тези на вътрешен отдел по продажби, а са сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона“. Всъщност от практиката на Съда следвало, че институциите са действали правилно, като са взели за отправна точка цената, фактурирана от Sepco на първия независим купувач в рамките на Съюза, и като впоследствие са приложили по отношение на тази цена предвидените в член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент корекции. Вместо по-скоро да докаже — както е трябвало да направи, за да обоснове частичната отмяна на посочения регламент, — че институциите са допуснали явна грешка в преценката, Общият съд неправилно приел, че от съдебната практика относно понятието за eдинен стопански субект следвало, че на институциите трябва да се възлага особено голяма тежест на доказване, когато те трябва да прилагат корекция по силата на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Освен това решението на Общия съд, че институциите не могат да извършат въпросната корекция, било несъвместимо с констатацията му в точки 213 и 214 от обжалваното съдебно решение, че факсът на Комисията от 26 юни 2006 г. съдържа подробни мотиви за причините, поради които тази корекция е извършена.
43 Що се отнася до третото правно основание на Комисията, отправено срещу решението на Общия съд, съгласно което институциите са нарушили член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, Комисията счита, че в двете предходни правни основания по жалбата е доказала, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил относно произведените от NTRP тръби, че основаната на посочения член корекция е извършена по невалиден начин. Всъщност според Общия съд извършената по силата на тази разпоредба корекция има за цел да възстанови симетрията между нормалната стойност и експортната цена. Общият съд обаче изрично е приел, че правното основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, е неотделимо от правното основание, изведено от нарушение на член 2, параграф 10, буква и) от същия регламент. Комисията твърди, че щом като първите две правни основания трябва да бъдат приети за основателни, от това следва, че корекцията е извършена правилно, така че като е приел, че Съветът и Комисията са нарушили член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент, Общият съд е допуснал грешка и при прилагане на правото, и то още повече че според Комисията Общият съд се е въздържал да разгледа довода на Съвета, съгласно който поради обстоятелството, че SPIG е свързано както с вътрешните продажби, така и с експортните продажби, а корекцията покрива само допълващото участие на Sepco в експортните продажби, операцията е създала симетрия, а не асиметрия.
44 В отговор на тези правни основания на Съвета и на Комисията Niko Tube и NTRP поддържат, че първото правно основание на тези институции, което е общо за съответните им жалби и се отнася до понятието за eдинен стопански субект, е недопустимо, доколкото макар Съветът и Комисията да са имали възможността да оспорят релевантността на това понятие за прилагането на корекцията по член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, те са избрали да не направят това в правните основания и писмените си доводи пред Общия съд.
45 Според Niko Tube и NTRP понятието за eдинен стопански субект се прилага действително за определянето на експортната цена преди и след корекцията на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Общият съд мотивирал решението си в това отношение по подходящ начин. Въпросът за наличието на контрол и за разпределение на дейностите по производството и продажбите, или следователно въпросът за съществуването на единен стопански субект, бил отделен и възниквал преди и независимо от въпроса за конкретното въздействие на това съществуване върху изчисляването на нормалната стойност и на експортната цена преди и след корекцията, извършена по силата на член 2, параграф 10 от основания регламент. Niko Tube и NTRP твърдят, че всъщност понятието за eдинен стопански субект признава единствено икономическата действителност, т.е. описва съответните роли и функции на свързани обособени субекти. Тъй като Общият съд приемал, че определянето на нормалната стойност и на експортната цена се урежда от отделни специфични правила, той основателно се позовал на прилагането „по аналогия“ на това понятие, съгласно което разпределението на дейностите в рамките на група, образувана от юридически обособени субекти, не е пречка последните да представляват единен стопански субект. Общият съд само признавал общо, че независимо дали става въпрос за установяване на експортната цена или на нормалната стойност, не може да не се вземе предвид икономическата действителност.
46 Освен това, според Niko Tube и NTRP, обстоятелството, че наличието на единен стопански субект може да има различни последици в зависимост от това дали става въпрос за определяне на нормалната стойност или на експортната цена, не е пречка за по-широко прилагане на постоянната практика на Съда, свързана с това понятие, което до момента Съдът е имал възможност да приложи само в ограничен брой дела. Освен това член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент задължавал институциите на Съюза, които при определянето на експортната цена желаят да приспаднат различни разходи — като например маржа на търговеца, — направени от дружество за продажби, свързано с производителя износител, да обосноват това решение, като докажат, че това свързано дружество упражнява функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона. Когато дружеството за продажби образува eдинен стопански субект с производителя износител и изпълнява функциите на вътрешна служба по експортните продажби, нищо не позволявало да се счита, че то е подобно на агент, упражняващ дейност на базата на комисиона. Според Niko Tube и NTRP в това отношение следва да се уточнят функциите, упражнявани от свързаното дружество за продажби, и наличието на „контрол“ върху него от страна на производителя износител. Всъщност, когато такъв контрол е налице и когато функциите на свързаното дружество са тези на вътрешна служба по експортните продажби, съществували връзки на eдинен стопански субект, а не отношение, подобно на това между комитент и комисионер, така че не съществувало основание, което да позволи на институциите да приспаднат маржа на търговеца в рамките на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Накрая, цитираната от Съвета и от Комисията в подкрепа на тяхното правно основание съдебна практика не била пречка понятието за eдинен стопански субект, прилагано от Съда при определянето на нормалната стойност, да бъде прилагано и когато се разглежда въпросът дали функциите, които търговецът упражнява, са подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона. От обстоятелството, че юрисдикциите на Съюза прилагат понятието за eдинен стопански субект само с оглед на определянето на нормалната стойност, не можело да се заключи, че това понятие не може да бъде прилагано за целите на определянето на експортната цена. Niko Tube и NTRP считат, че предметът на настоящия спор точно в този вид просто никога не е бил отнасян до Съда.
47 Niko Tube и NTRP отговарят съвместно на второто и третото правно основание на Съвета, които съвпадат с второто правно основание на Комисията. В рамките на второто правно основание те поддържат, че Общият съд не е допуснал грешка, що се отнася до тежестта на доказване, която се възлага на институциите, и че той не е надхвърлил границите на своето правомощие за контрол по отношение на спорния регламент. Що се отнася до третото правно основание, Niko Tube и NTRP считат, че Общият съд не е приложил неправилен правен критерий, когато е разгледал решението на институциите да извършат корекция в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Този член изрично предвиждал, че институцията, която се позовава на тази корекция, следва да докаже или поне да представи индиции, които имат за цел за докажат, че търговецът в действителност упражнява функции, подобни на тези на агент, работещ на базата на комисиона. В това отношение, макар институциите действително да оспорили доводите на Niko Tube и на NTRP, съгласно които Sepco е вътрешна служба по експортните продажби, Съветът и Комисията обаче не представили нито едно релевантно доказателство в подкрепа на твърдението, че това дружество всъщност е действало като комисионер. Според Niko Tube и NTRP институциите в действителност считат, че е достатъчно дружество за продажби, свързано или контролирано по какъвто и да е начин от производител износител, да продава съответния продукт в рамките на Съюза, за да се заключи основателно, че това дружество упражнява функциите на комисионер. Такова заключение застрашавало полезното действие на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.
48 Според Niko Tube и NTRP е ясно, че Общият съд взема предвид и разглежда всички доводи на Съвета и Комисията, както и наличната информация, за да направи извода, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като не са представили достатъчни индиции, че Sepco е действал като агент, работещ на базата на комисиона.
49 Що се отнася до четвъртото правно основание на Съвета и третото правно основание на Комисията, Niko Tube и NTRP считат, че Общият съд основателно е стигнал до извода, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са приложили член 2, параграф 10, първа алинея от основния регламент. Сама по себе си корекцията запазвала или създавала асиметрия, която Общият съд споменал в точка 195 от обжалваното съдебно решение.
Съображения на Съда
50 Със седемте правни основания на тяхната жалба институциите на Съюза оспорват по същество прилагането по аналогия в точки 177—179 от обжалваното съдебно решение на установената в областта на изчисляването на нормалната стойност съдебна практика относно понятието за eдинен стопански субект спрямо предвидените в член 2, параграф 10 от основния регламент корекции на експортните цени, както и правилото относно тежестта на доказване, посочено в точка 180 от обжалваното съдебно решение и приложено в точка 182 и сл. от същото съдебно решение, съгласно което, когато посочените институции считат, че следва да извършат корекция, те трябва да представят доказателства за наличието на фактор, въз основа на който се извършва корекцията.
51 В това отношение следва да се напомни, първо, че определянето на нормалната стойност и определянето на експортната цена се подчиняват на различни правила и че следователно общите и административните разходи за продажба не трябва непременно да се третират по един и същ начин в единия и в другия случай. Евентуални разлики между двете стойности обаче биха могли да се вземат предвид в рамките на предвидените в член 2, параграф 10 от основния регламент корекции (вж. в този смисъл Решение от 7 май 1991 г. по дело Nakajima/Съвет, C‑69/89, Recueil, стр. I‑2069, точки 63, 70 и 73, както и Решение от 10 март 1992 г. по дело Minolta Camera/Съвет, C‑178/87, Recueil, стр. I‑1577, точка 12).
52 В точка 177 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че „според постоянната съдебна практика относно изчисляването на нормалната стойност, приложима по аналогия спрямо изчисляването на експортната цена, разпределянето на дейностите по производството и продажбите в рамките на група, образувана от юридически обособени дружества, не променя факта, че става дума за единен стопански субект, който по този начин организира съвкупност от дейности, упражнявани в други случаи от единен и от правна гледна точка субект (вж. по аналогия Решение от 5 октомври 1988 г. по дело Brother Industries/Съвет, 250/85, Recueil, стр. 5683, точка 16, Решение от 10 март 1992 г. по дело Matsushita Electric/Съвет, C‑175/87, Recueil, стр. I‑1409, точка 12 и Решение от 13 октомври 1993 г. по дело Matsushita Electric Industrial/Съвет, C‑104/90, Recueil, стр. I‑4981, точка 9)“.
53 Спорът пред Общия съд се отнася до корекцията, извършена по отношение на експортната цена на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. В това отношение, както от текста, така и от структурата на член 2, параграф 10 от този регламент е видно, че корекция на експортната цена или на нормалната стойност може да се извърши единствено за да се вземат предвид разлики относно фактори, които засягат двете стойности, като например комисионите, т.е. разлики в комисионите, заплащани във връзка с разглежданите продажби, и които фактори следователно засягат тяхната сравнимост, с цел да се гарантира, че сравнението се извършва в една и съща търговска фаза. Следователно въпросът за корекция на експортната цена в рамките на прилагането на член 2, параграф 10 от основния регламент изисква, първо, разглеждане на търговската фаза, на която е определена експортната цена.
54 В това отношение следва да се посочи, че нищо в текста на член 2, параграф 10 от основния регламент, и по-конкретно това, което се уточнява в буква и) от него, не може да възпрепятства прилагането на понятието за eдинен стопански субект по отношение на окончателното определяне на експортната цена за целите на обективното сравнение съгласно този член. Така, ако производителят разпространява своите продукти за износ в Съюза чрез юридически обособено, но контролирано от него в икономически план дружество, нито едно императивно юридическо или икономическо съображение не би възпрепятствало възможността да се признае съществуването на единен стопански субект между тези двама оператори.
55 Безспорно е, че понятието за eдинен стопански субект е установено за целите на определянето на нормалната стойност. Общият съд основателно е изложил в точки 178 и 179 от обжалваното съдебно решение специфичните случаи, при които може да се заключи, че е налице такъв субект, за да се изчисли нормалната стойност. От тези съображения обаче не следва, че това понятие се прилага само в рамките на вътрешния пазар на производителите износители. Всъщност, ако производителят разпространява своите продукти в Съюза чрез юридически обособено, но поставено под неговия икономически контрол дружество, изискването да се констатира икономическата реалност на отношенията между този производител и това дружество за продажби, е в полза по-скоро на прилагането на понятието за eдинен стопански субект при изчисляването на експортната цена.
56 От гореизложено следва, че Общият съд основателно е приложил по аналогия, за целите на определянето на експортната цена, съдебната практика относно понятието за eдинен стопански субект, което по принцип е приложимо за изчисляването на нормалната стойност.
57 Относно задължението да се докаже съществуването на фактор, въз основа на който въпросната корекция е поискана и извършена, Общият съд постановява в точка 180 от обжалваното съдебно решение, че „както една страна, която съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент иска корекции, предназначени да направят сравними нормалната стойност и експортната цена с оглед на определянето на дъмпинговия марж, трябва да докаже, че нейното искане е обосновано, така и институциите, когато преценят, че трябва да направят такава корекция, са длъжни да се основават на доказателства или най-малкото на индиции, които позволяват да се установи съществуването на фактора, с оглед на който се извършва корекцията, и да определят неговото значение за сравнимостта на цените“.
58 В това отношение следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда, ако една страна съгласно член 2, параграф 10 от основния регламент иска корекции, предназначени да направят сравними нормалната стойност и експортната цена с оглед на определянето на дъмпинговия марж, тази страна трябва да докаже, че нейното искане е обосновано (вж. в този смисъл Решение от 7 май 1987 г. по дело Nachi Fujikoshi/Съвет, 255/84, Recueil, стp. 1861, точка 33, Решение от 7 май 1987 г. по дело Nippon Seiko/Съвет, 258/84, Recueil, стp. 1923, точка 45 и Решение от 7 май 1987 г. по дело Minebea/Съвет, 260/84, Recueil, стp. 1975, точка 43).
59 Освен това по силата на член 2, параграф 10 от основния регламент, когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост.
60 При тези условия, съгласно отбелязаното от генералния адвокат в точка 79 от неговото заключение, тежестта на доказване на необходимостта от прилагане на специфичните корекции, посочени в член 2, параграф 10, букви а)—к) от основния регламент, се носи от лицата, които желаят да се позовават на това обстоятелство, независимо кои са тези лица.
61 В този смисъл, когато производителят иска да се приложи корекция, по принцип за намаляване на нормалната стойност или, логично, за повишаване на експортната цена, този оператор следва да посочи и да докаже, че условията за извършването на тази корекция са изпълнени. Обратно, както основателно приема Общият съд, когато, както е в конкретния случай, Съветът и Комисията считат, че следва да се приложи корекция за намаляване на експортната цена, поради това че дружество за продажби, свързано с производителя, изпълнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, тези институции следва да представят най-малкото съгласувани индиции, доказващи, че това условие е изпълнено.
62 В точка 184 от обжалваното съдебно решение Общият съд е заключил, че изтъкнатите от Комисията обстоятелства като обосновка на корекцията, извършена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, не са достатъчно убедителни, поради което те не могат да се приемат като индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, съгласно който е извършена корекцията, и да се определи неговото значение за сравнимостта на цените. В противовес на това решение Съветът и Комисията считат, че Общият съд е надхвърлил границите на контрола за законосъобразност.
63 От постоянната практика на Съда е видно, че в областта на общата търговска политика и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат. Що се отнася до съдебния контрол върху такава преценка, той трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (вж. Решение от 27 септември 2007 г. по дело Ikea Wholesale, C‑351/04, Сборник, стр. I‑7723, точки 40 и 41).
64 Следва да се напомни обаче, че според постоянната съдебна практика съгласно член 225 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на направените от него фактически констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, на основание член 225 ЕО Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (вж. Решение от 3 септември 2009 г. по дело Moser Baer India/Съвет, C‑535/06 P, Сборник, стр. I‑7051, точка 31).
65 Така Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом като тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото, както и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде придадено на доказателствата, които са му били представени. Следователно, освен в случай на изопачаване на посочените доказателства, тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда (вж. Решение по дело Moser Baer India/Съвет, посочено по-горе, точка 32).
66 От точки 184—190 от обжалваното съдебно решение е видно, че в съответствие с тази съдебна практика Общият съд е извършил контрол на дадената от Съвета и от Комисията правна квалификация на положението на Niko Tube и NTRP. В този контекст той е установил, че трите обстоятелства, посочени във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., не представляват индиции, които могат да подкрепят заключението на тези институции, че Sepco отговаря на условията, които позволяват да се извърши корекция на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент поне що се отнася до сделките с произведени от NTRP тръби.
67 При тези условия Общият съд не е наложил на институциите някаква особена тежест на доказване, с изключение на това да докажат, че условията за допускане на такава корекция са изпълнени.
68 Следва също да се отбележи, че този контрол на Общия съд, който се отнася до трите обстоятелства, посочени във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., и до релевантните материали по делото, посочени в точка 188 от обжалваното съдебно решение, и който има за цел да провери дали институциите са доказали, че функциите на Sepco са сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, за да извършат въпросната корекция, не представлява нова преценка на фактите, заместваща тази на институциите. Така осъщественият контрол не е нарушил широкото право на преценка на институциите в областта на търговската политика, обосновано от сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат, а се ограничава до установяването дали тези материали могат да подкрепят направените от институциите изводи.
69 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърлят първо, второ, трето и четвърто правно основание от основната жалба на Съвета и първо, второ и трето правно основание от основната жалба на Комисията.
По пето, шесто и седмо правно основание от основната жалба на Съвета и по четвърто правно основание от основната жалба на Комисията
Доводи на страните
70 Съветът изтъква три правни основания срещу обжалваното съдебно решение, като оспорва възприетото в него заключение, че е нарушено правото на защита на Niko Tube и NTRP. Така, с петото си правно основание Съветът твърди, че Общият съд тълкува твърде стриктно изискванията за информиране. Според тази институция въпросът за това дали е достатъчно да се съобщи правното основание на извършена по член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент корекция, за да се позволи на износител да упражни правото си на защита, или трябва да се предостави допълнителна информация, може да бъде разрешен не абстрактно, а единствено като се отчитат обстоятелствата на конкретния случай. Следователно Общият съд трябвало да разгледа дали, като се имат предвид специфичните обстоятелства на настоящия случай, самото съобщаване на правното основание за корекцията е достатъчно или не.
71 С шестото си правно основание Съветът твърди, че Общият съд не е спазил условията за прилагане на критерия, с оглед на който е разгледал дали при липсата на късното съобщаване на трите обстоятелства, посочени във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., Niko Tube и NTRP са могли да имат „възможност, макар и ограничена, да доведат административната процедура до различен резултат“, тъй като този критерий позволявал да се определи дали процесуалното нарушение е оказало въздействие върху възможността на тези страни по делото да защитят интересите си. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото не разгледал дали в резултат от това късно съобщаване Niko Tube и NTRP наистина са били лишени от възможността да представят доводи или становища, които да доведат до различен изход от административното производство. Според Съвета, ако Общият съд е бил спазил условията за прилагане на този критерий за оценка, той щял да констатира, че изтъкнатите от Niko Tube и NTRP доводи са по същество идентични с тези, представени в рамките на производството пред Комисията преди получаването на факса на Комисията от 26 юни 2006 г.
72 Със седмото си правно основание Съветът счита, че преценката на обстоятелствата, на които Общият съд се основава в точки 185—188 от обжалваното съдебно решение, за да заключи, че е налице нарушение на правото на защита на Niko Tube и NTRP, е опорочена от няколко грешки при прилагане на правото, както е видно от разглеждането на първите три правни основания на жалбата. Заключението на Общия съд в точка 209 от обжалваното съдебно решение, че Niko Tube и NTRP „са установили, че по-ранното съобщаване на данните, съдържащи се във факса [на Комисията] от 26 юни 2006 г., щяло да им позволи да извършат подобно доказване преди приемането на [спорния] регламент и така да подкрепят твърдението, според което Комисията не разполага с никакво конкретно доказателство, въз основа на което да извърши спорната корекция“, е следователно също опорочено от грешка. По същия начин обосновката на Общия съд съдържала противоречие, в смисъл че Общият съд заключил, че е налице нарушение на правото на защита, що се отнася до реализираните от Niko Tube и NTRP продажби, докато в точки 188 и 189 от обжалваното съдебно решение според Общия съд те не доказват, че Sepco е контролирано от NTRP. Следователно по-ранното съобщаване на трите обстоятелства, посочени във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., нямало да предостави каквато и да е възможност на Niko Tube и NTRP да постигнат различен резултат, що се отнася до реализираните от NTRP с посредничеството на Sepco продажби.
73 С четвъртото си правно основание Комисията счита, че Общият съд е приложил твърде стриктни и следователно необосновани критерии, за да заключи, че е нарушено правото на защита на Niko Tube и NTRP. Според Комисията последните били напълно информирани за точните причини, поради които Комисията смята да извърши въпросната корекция, за да имат възможност да упражнят правото си на защита. Впрочем те били изложили съображения относно посочената корекция в писмо от 4 май 2006 г. Общият съд смесвал въпроса по същество за законосъобразността на извършената корекция с въпроса за спазването на правото на защита на Niko Tube и NTRP. Обстоятелството, че според Общия съд корекцията е приложена незаконосъобразно, не означавало, че само поради това е налице нарушение на правото на защита на Niko Tube и NTRP. Общият съд не разграничавал изискванията във връзка с мотивирането на акта, наложени на институциите съответно на етапа на приемането на окончателния правен акт и по време на административното производство, което предхожда това приемане. На етапа на приемането на окончателния правен акт окончателните мотиви трябвало да бъдат съобщавани на адресатите на акта и да бъдат в съответствие с разпоредбите на член 253 ЕО. На по-ранния етап изискването се свеждало до информиране на операторите в достатъчна степен, за да могат те да упражнят правото си на защита. Следователно Общият съд заключил неправилно — поради обстоятелството, че мотивите били по-пълни на етапа на окончателния правен акт — че предоставената преди неговото приемане информация неминуемо е попречила на съответните оператори да упражнят правото си на защита.
74 Niko Tube и NTRP разглеждат заедно трите правни основания, изтъкнати от Съвета, които отговарят на четвъртото правно основание на Комисията. Според тях Общият съд основателно е решил, че правото им на защита е нарушено, доколкото те е трябвало да имат възможността да изложат своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на всички твърдени в подкрепа на корекцията факти и обстоятелства. Когато мотивите, които подкрепят това решение за корекция, са съобщени едва към края на административното производство, така че всъщност посоченото съобщаване съвпада с приключване, това изискване не било изпълнено. Спазването на принципа на правото на изслушване изисквало по време на административното производство заинтересованите предприятия да са имали възможност да изложат гледната си точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства, както и относно приетите от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на нарушение документи. Контролът на Общия съд трябвало да се отнася само до събраните в хода на административното производство фактически доказателства, довели до приемането на мярката, предмет на жалбата за отмяна. Ако извършваният от Общия съд контрол обхващал фактически доказателства, различни от тези, събрани в хода на административното производство, това означавало, че Niko Tube и NTRP не са били в състояние да упражнят напълно правото си на защита по време на производството пред Общия съд. Освен това, ако Niko Tube е било уведомено своевременно за критериите, които институциите действително са взели предвид при оценката си, то в действителност е щяло да може да съсредоточи доводите си по време на административното производство върху посочените критерии и да повлияе върху резултата от него.
Съображения на Съда
75 Общият съд приема шестото правно основание на Niko Tube и NTRP, изведено от нарушение на правото на защита, доколкото то се отнася до извършената на основание член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент корекция, като се има предвид, че ако Комисията е била съобщила на Niko Tube и NTRP преди приемането на спорния регламент обстоятелствата, съдържащи се в нейния факс от 26 юни 2006 г., тези дружества са щели да могат да изтъкнат своевременно доводи, които те не са могли да изложат поради закъснението, с което Комисията им съобщава въпросната информация. Следователно те са могли по-добре да осигурят защитата си и евентуално да доведат административното производство до различен резултат.
76 В точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд напомня основателно практиката на Съда относно спазването на правото на защита на лицата, които са обект на антидъмпингово разследване. Съгласно тази съдебна практика заинтересуваните предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното съществуване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно възприетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (Решение от 27 юни 1991 г. по дело Al‑Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, стр. I‑3187, точка 17).
77 Следва да се подчертае, че зачитането на правото на защита е от съществено значение в процедури по антидъмпингово разследване (вж. в този смисъл Решение по дело Al-Jubail Fertilizer/Съвет, посочено по-горе, точки 15—17, по аналогия — Решение от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точка 55 и Решение от 1 октомври 2009 г. по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, C‑141/08 P, Сборник, стр. I‑9147, точка 93).
78 По-конкретно, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда, от Niko Tube и от NTRP не може да се изисква да доказват, че решението на Комисията е щяло да бъде различно, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, ако те биха могли по-добре да осигурят своята защита в отсъствието на такова процесуално нарушение (вж. Решение по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, посочено по-горе, точка 94 и цитираната съдебна практика).
79 Наличието обаче на нередовност, свързана с правото на защита, би могло да доведе до отмяна на спорния регламент само доколкото съществува възможност административното производство да е довело поради тази нередовност до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на Niko Tube и NTRP (вж. Решение по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет, посочено по-горе, точка 107).
80 От предоставената на Съда преписка е видно, че Общият съд основателно е констатирал в точка 203 от обжалваното съдебно решение, че едва с втория документ, съдържащ окончателна информация, от 24 април 2006 г. Niko Tube и NTRP са уведомени за обстоятелството, че извършената корекция относно продажбите към Общността, в които участва Sepco, е направена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, а не съгласно член 2, параграф 9 от този регламент, както е споменато в първия документ, съдържащ окончателна информация, без обаче чрез втория документ, който го следва, Комисията да обосновава причината, поради която член 2, параграф 10, буква и) от посочения регламент е приложим в настоящия случай. При тези условия с писмо от 4 май 2006 г. Niko Tube и NTRP уведомяват Комисията, че тя следва да докаже, че дейността на Sepco е подобна на тази на агент, работещ на базата на комисиона.
81 Общият съд е констатирал, че едва с факс от 26 юни 2006 г., т.е. един ден преди приемането на спорния антидъмпингов регламент, Комисията е предоставила за първи път мотивите, обосноваващи според нея обстоятелството, че дейностите на Sepco са подобни на тези на комисионер и че следователно извършената въз основа на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент корекция е основателна. Тази констатация не се оспорва в настоящия случай.
82 В това отношение обстоятелството, че Общият съд се основава в точка 209 от обжалваното съдебно решение на заключенията си в точки 185—188 от посоченото съдебно решение, съгласно които трите обстоятелства във факса на Комисията от 26 юни 2006 г. не могат да се разглеждат като индиции, позволяващи да се установи, от една страна, че Sepco упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона, а от друга страна, че Sepco и NTRP не представляват единен стопански субект, не може да постави под въпрос фактическата констатация на Общия съд, че Niko Tube и NTRP са били уведомени за първи път за мотивите относно правното основание на въпросната корекция едва един ден само преди приемането на спорния антидъмпингов регламент.
83 Както бе посочено в точка 78 от настоящото решение, за да се приеме, че правото на защита е било нарушено, е достатъчно да се докаже, че при лисата на установеното процесуално нарушение Niko Tube и NTRP са могли по-добре да осигурят своята защита.
84 В настоящия случай обаче Niko Tube и NTRP са могли да изложат пред Общия съд доводи, които последният е приел за основателни и въз основа на които в точки 190 и 243 от обжалваното съдебно решение е уважил частта от четвъртото правно основание, изтъкнато от страните по делото в рамките на тяхната жалба за отмяна, която част е изведена от наличието на явна грешка от страна на Съвета при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, и поради това частично е отменил спорния регламент. Както Общият съд правилно посочва в точка 209 от обжалваното съдебно решение, това обстоятелство доказва, че по-ранното съобщаване на данните, съдържащи се във факса на Комисията от 26 юни 2006 г., е щяло да позволи на Niko Tube и NTRP да изложат пред институциите преди приемането на спорния регламент същите доводи като тези, които са основата за решението за отмяна на Общия съд, и така да подкрепят твърдението, според което Комисията не разполага с никакво конкретно доказателство, въз основа на което да извърши спорната корекция.
85 Безспорно в точки 185—190 от обжалваното съдебно решение Общият съд е уважил горепосочената част от четвъртото правно основание само що се отнася до връзката между Sepco и NTRP, и го е отхвърлил, що се отнася до връзката между Sepco и Niko Tube. При по-ранно съобщаване обаче на въпросните данни на етапа на административното производство не Общият съд, а Съветът и Комисията е трябвало да преценят тяхното значение за тези две връзки с оглед на изтъкнатите към този момент от Niko Tube и NTRP доводи. Така, въпреки своите констатации по същество в посочените точки 185—190, Общият съд е могъл да приеме, без да си противоречи, уважавайки в точки 210 и 211 от обжалваното съдебно решение шестото правно основание, изтъкнато от Niko Tube и NTRP в първоинстанционното производство, че при липсата на допуснатата от Комисията нередовност не само NTRP, но и Niko Tube е могло по-добре да осигури своята защита и евентуално да доведе административното производство до различен резултат.
86 От гореизложеното следва, че Niko Tube и NTRP не са били надлежно изслушани на нито един етап от административното производство по правните основания, които те са могли да изтъкнат срещу предвидената корекция.
87 Следователно трябва да се отхвърлят петото, шестото и седмото правно основание на Съвета и четвъртото правно основание на Комисията, които те изтъкват в подкрепа на своите жалби, като поддържат, че правото на защита на Niko Tube и NTRP не е било нарушено.
88 Следователно основните жалби трябва да се отхвърлят изцяло.
По насрещната жалба
89 В подкрепа на своята насрещна жалба Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд погрешно е отхвърлил първото, второто и четвъртото правно основание, които те са изтъкнали в жалбите си в първоинстанционното производство. В това отношение Niko Tube и NTRP изтъкват три правни основания. Първото правно основание е отправено срещу решението на Общия съд, съгласно което Съветът не е определил нормалната стойност въз основа на явна грешка в преценката и в нарушение на принципа за недопускане на дискриминация, доколкото според Niko Tube и NTRP тази институция е взела предвид продукти, които те не са произвеждали, когато е изчислила дъмпинговия марж. С второто си правно основание Niko Tube и NTRP поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че установяването на имуществената вреда е в съответствие с член 3 от основния регламент. Накрая, третото правно основание на Niko Tube и NTRP е отправено срещу решението на Общия съд, че Sepco е действало за сметка на Niko Tube като агент, работещ на базата на комисиона.
По първото правно основание на насрещната жалба
Доводи на страните
90 Първото правно основание, изтъкнато от Niko Tube и NTRP, се разделя на пет части. Първата част е изведена от нарушение на правото на изслушване. С втората част те поддържат, че Общият съд е надхвърлил границите на своя съдебен контрол. Третата част е основана на обстоятелството, че Общият съд не се е произнесъл по едно от изтъкнатите от Niko Tube и NTRP правни основания. Съгласно четвъртата част от това правно основание същите тези страни по делото поддържат, че Общият съд е допуснал явна грешка в преценката относно задължението на Комисията да положи дължимата грижа. Накрая, съгласно петата част Общият съд изопачил ясния смисъл на предоставените му доказателства.
91 С първата част от първото си правно основание Niko Tube и NTRP поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил правото им на защита, като е потвърдил основателността на решението на институциите да не се изключат, с оглед изчисляването на дъмпинговия марж, тръбите за атомни електроцентрали, т.е. стоките, които те твърдят, че не са произвеждали, в подкрепа на което са представили документи. В тази връзка Общият съд неправилно използвал нови данни, представени за първи път от Съвета в хода на производството. Следователно, както Niko Tube и NTRP твърдят в рамките на втората част от първото им правно основание, Общият съд надхвърлил границите на своето правомощие за контрол и допуснал грешка при прилагане на правото, като приел да бъдат допуснати в пренията факти, както и допълнителни и нови разяснения, предоставени от институциите.
92 Във връзка с последното, с третата част от първото правно основание Niko Tube и NTRP поддържат, че тези изложени от Съвета разяснения и твърдения са просрочени, доколкото те не са били част от преписката, съставена в хода на административното производство, и поради това, за да бъде спазено правото на защита, трябвало да бъдат изключени. Общият съд взел предвид това правно основание в доклада за съдебното заседание по това производство, но не го обсъдил в обжалваното съдебно решение.
93 Освен това Niko Tube и NTRP поддържат в рамките на четвъртата част от своето първо правно основание, че Общият съд неправилно е приел в точки 52 и 53 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е разгледала с дължимата грижа информацията, която те са предоставили относно продажбата на тези тръби за атомни електроцентрали. Всъщност, докато институциите изтъквали десет отделни довода в подкрепа на твърдението си, че са спазили задължението си за полагане на дължима грижа, Общият съд приел, че само два от тези доводи можели да обосноват „легитимна загриженост“ от тяхна страна. Според Niko Tube и NTRP решението на Общия съд, че институциите са изпълнили задължението си за полагане на дължимата грижа, макар впрочем той да е установил, че само два от десет довода, изтъкнати от институциите, били основателни, не почива на разумна преценка и следователно е неправилно и поради това неоснователно.
94 Накрая, в рамките на петата част от своето първо правно основание Niko Tube и NTRP поддържат — също относно информацията, която са предоставили на институциите за продажбата на тръби за атомни електроцентрали, — че Общият съд погрешно е приел, че тази предоставена в хода на административното производство информация „е мог[ла] да бъде източник на объркване за представителите на Комисията, натоварени с процедурата по разследване“, доколкото това решение на Общия съд било основано на недопустими и във всички случаи погрешни и неоснователни доводи, които институциите изложили за първи път пред Общия съд. При тези условия заключенията на Общия съд в точка 53 от обжалваното съдебно решение, че нормалната стойност е определена по разумен начин и че Комисията е изпълнила своето задължение да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими към случая данни, били явно погрешни.
95 Относно тези правни основания Съветът и Комисията посочват, че Niko Tube и NTRP не са доказали съществуването на нито едно от петте нарушения, изтъкнати срещу заключението на Общия съд в обжалваното съдебно решение, съгласно което нормалната стойност е определена по разумен начин. Следователно, съгласно тези институции, първото правно основание, изтъкнато в подкрепа на насрещната жалба, трябва да бъде отхвърлено.
Съображения на Съда
96 Niko Tube и NTRP поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е нарушил правото им на защита, тъй като в точки 47—55, 59 и 60 от обжалваното съдебно решение е използвал нови данни, а именно нови мотиви, представени от Съвета и от Комисията, за да обосноват отказа да изключат тръбите за атомни електроцентрали при изчисляването на нормалната стойност, както и нови факти, изтъкнати в подкрепа на тези нови мотиви, които не са съобщени на Niko Tube и на NTRP по време на административното производство.
97 В точка 67 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че без да е нужно произнасяне по същностния характер на съображенията относно изключването на тръбите за атомни електроцентрали с КНП KE4 и по технически стандарт TU 14 3P 197 2001 при изчисляването на нормалната стойност, обратно на твърдяното от Niko Tube и NTRP, никакво ново фактическо обстоятелство или съображение не им е било съобщено с писмата, които те действително са получили на 27 юни 2006 г., или в деня на приемането на спорния регламент.
98 По-конкретно Niko Tube и NTRP твърдят, че Съветът и Комисията не са взели предвид в рамките на административното производство обстоятелството, че тръбите за атомни електроцентрали не съответстват на разглеждания продукт, т.е. на продукта, за който се отнасят твърденията за наличието на антидъмпингова практика. Според Niko Tube и NTRP те не произвеждат този вид тръби. Освен това в нито един момент от административното производство Съветът и Комисията не твърдели, че представеният от Niko Tube и NTRP списък със закупени стоки позволявал да се обори този довод. Според Niko Tube и NTRP в преписката по разследването не се споменава изобщо за неоказването на съдействие от тяхна страна за установяване на доставчика, като обаче това неизпълнение на задължение, вменено на Niko Tube и на NTRP от институциите, било изтъкнато в подкрепа на решението на последните. Доводът на институциите, че не са били в състояние да проверят истинността на твърдението, че тръбите за атомни електроцентрали не са произвеждани от Niko Tube и NTRP, с мотива че това обстоятелство се основавало на нова информация, не можел обаче да бъде приет, щом като в действителност това твърдение на Niko Tube и NTRP почивало според тях на сведения, които те са предоставили преди това. В това отношение Niko Tube и NTRP посочват, че самият Общ съд е приел в точка 48 от обжалваното съдебно решение, че въпросникът, който е трябвало да попълни SPIG, се отнася само до продажбите за Съюза и че списъкът „DMsales“ относно продажбите за украинския пазар е бил предоставен напълно доброволно.
99 В това отношение в точки 45 и 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че обстоятелството, че в списъците с продажби на Niko Tube и NTRP не се споменават тръбите, произведени съгласно техническия стандарт TU 14 3P 197 2001, е указание за Комисията, че те не са продавали посочените тръби за атомни електроцентрали дори и на свързаното с тях дружество за продажби SPIG. Общият съд е констатирал също в точка 46 от обжалваното съдебно решение, че в списъците на производствените разходи на Niko Tube и NTRP, озаглавени „DMcop“ и „ECcop“, не се споменава нито един от продуктите, произведени съгласно технически стандарт TU 14 3P 197 2001. От това Общият съд заключава, че тези списъци доказват, че нито един от продуктите, споменат в тях, не е произведен от Niko Tube и NTRP съгласно технически стандарт TU 14 3P 197 2001. Все пак обаче Общият съд подчертава в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение, че в списъка на продажбите за националния пазар, озаглавен „DMsales“ и представен от SPIG в рамките на неговия отговор на въпросника, който Комисията му е изпатила, се споменават шест сделки с тръби за атомни електроцентрали с КНП KE4, произведени съгласно технически стандарт TU 14 3P 197 2001 и доставени само от дружество NTRP.
100 Макар от предоставената на Общия съд преписка да е видно, че тези шест сделки се отнасят в действителност само до украинския пазар, Общият съд е заключил, от една страна, в точка 50 от обжалваното съдебно решение, че Комисията при все това е разполагала с противоречива информация или най-малкото с информация, чиято достоверност може да се оспори, и от друга страна, в точка 51 от посоченото съдебно решение, че Niko Tube и NTRP не са разсеяли това съмнение чрез предоставяне на доказателства, че шестте разглеждани сделки се отнасят до покупки от страна на SPIG от независим доставчик.
101 Първите две части от настоящото правно основание, изведени съответно от нарушение на правото на защита и от превишаване от страна на Общия съд на границите на неговия съдебен контрол, се основават на предпоставката, че Общият съд е трябвало да разглежда като несвоевременно предоставени мотивите, изтъкнати от институциите на Съюза в подкрепа на отхвърлянето на искането на Niko Tube и NTRP за изключване на тръбите за атомни електроцентрали с КНП КЕ4 от изчисляването на нормалната стойност, щом като тези мотиви са представени за първи път пред тази юрисдикция и те не произтичат от административното производство.
102 В това отношение е достатъчно да се посочи, както отбелязва генералният адвокат в точка 182 от заключението си, че от точки 47—55, 59 и 60 от обжалваното съдебно решение е видно, че за да разгледа правните основания за отмяна, изведени съответно от явна грешка в преценката и от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, Общият съд взема предвид само обстоятелства, произтичащи от документи, представени в хода на административното производство.
103 По-конкретно, като проверява дали Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е отхвърлил искането на Niko Tube и NTRP да се изключат от изчисляването на нормалната стойност и на дъмпинговия марж тръбите за атомни електроцентрали с КНП КЕ4, поради това че те не ги произвеждат, Общият съд разглежда по-специално мотивите, въз основа на които е взето решението за този отказ, с оглед по-конкретно на фактическия контекст, в който тези мотиви са приети. По този начин Общият съд само е поставил отново в неговия контекст отхвърлянето на посоченото искане, посочвайки обстоятелството, че в списъка на доставчиците и на покупките на SPIG се споменава само един доставчик на тръби за атомни електроцентрали с КНП KE4, а именно NTRP, което може да има значение за твърдението, че Niko Tube и NTRP не са произвеждали посочените тръби. Такъв контекст, и по-специално обстоятелството, посочено в точка 50 от обжалваното съдебно решение, че Комисията разполага с противоречива информация относно производството от NTRP на тръби за атомни електроцентрали с КНП KE4, не може със сигурност да бъде неизвестен на Niko Tube и NTRP. Всъщност Общият съд е констатирал в точка 51 от обжалваното съдебно решение, че Niko Tube и NTRP са изпратили на Комисията материали, довели до това объркване, а именно документи, представени като фактури, които би трябвало да се отнасят до шестте сделки с тръби за атомни електроцентрали с КНП KE4, които неправилно били споменати в списъка на продажбите на SPIG.
104 От гореизложеното следва, че дадените от Общия съд отговори на двете разглеждани съответно в точки 47—55, 59 и 60 от обжалваното съдебно решение правни основания не почиват на несвоевременно изложени от институциите на Съюза мотиви.
105 Третата част от първото правно основание е изведена от липсата на отговор от страна на Общия съд на правното основание на Niko Tube и NTRP, което има за цел да бъдат изключени от пренията, поради несвоевременност и с цел да се спази правото на защита на последните, разясненията и твърденията на Съвета, съдържащи се в писмената му защита. Следва да се посочи, че съгласно постоянната практика на Съда задължението за мотивиране не налага Общият съд да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения, като мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че те дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които са взети въпросните мерки (вж. Решение от 18 декември 2008 г. по дело Coop. de France Bétail et Viande/Комисия, С‑101/07 P и C‑110/07 P, Сборник, стр. I‑10193, точка 75).
106 Съгласно гореизложените съображения следва да се приеме, че разглежданият довод е имплицитно отхвърлен от Общия съд, щом като той е разгледал и отхвърлил по същество правните основания за отмяна, изведени съответно от явна грешка в преценката и от нарушение на принципа за недопускане на дискриминация, които според тезата на самите Niko Tube и NTRP се основават на мотиви, квалифицирани от последните като несвоевременно представени.
107 Що се отнася до четвъртата част относно довода на Niko Tube и NTRP, че Общият съд е допуснал явна грешка в преценката, като е отхвърлил в точка 55 от обжалваното съдебно решение правното основание, което последните са изтъкнали във връзка със задължението на институциите да полагат дължимата грижа, когато трябва да определят нормалната стойност, Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд има за задача да разгледа дали Комисията е оценила с дължимата грижа, следователно по разумен начин, доказателствата, с които разполага, а не дали начинът, по който Комисията е оценила доказателствата, е последователен.
108 В този контекст следва да се уточни, че въпросът дали Общият съд е могъл основателно да направи извод от посочените факти, че не е налице неизпълнение от страна на институциите нито на задължението им за полагане на дължимата грижа, нито на задължението им за мотивиране, представлява правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (Решение по дело Moser Baer India/Съвет, посочено по-горе, точка 34).
109 В това отношение, първо, следва да се посочи, че Общият съд не е изброил списък от десет фактора, а в точки 33—37 от обжалваното съдебно решение е напомнил петте групи мотиви, поради които институциите са отхвърлили искането за изключване на тръбите за атомни електроцентрали с КНП КЕ4 от изчисляването на нормалната стойност и на дъмпинговия марж.
110 Безспорно Общият съд посочва в точка 46 от обжалваното съдебно решение, че Niko Tube и NTRP са представили доказателства, че не произвеждат тръби за атомни електроцентрали с КНП KE4. По-нататък обаче Общият съд отбелязва в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение, че съгласно предоставената от SPIG информация NTRP е доставяло тръби за атомни електроцентрали с КНП KE4, произведени съгласно технически стандарт TU 14 3P 197 2001. Освен това, противно на твърденията на Niko Tube и NTRP, Общият съд не определя като „неоснователен“ в точка 48 от обжалваното съдебно решение довода, че SPIG упоменава само NTRP като единствен доставчик на посочените тръби. Напротив, Общият съд посочва, че „SPIG не [е] извърш[ило] грешка, като не споменава […] различен от NTRP доставчик“, като се има предвид, че разглежданите тръби са явно препродадени на украинския пазар.
111 По-нататък, обстоятелството, че Общият съд не се произнася конкретно по някои фактори, изброени в насрещната жалба на Niko Tube и NTRP, не би могло да се тълкува като констатация, че Общият съд приема тези фактори за „ирелевантни“. Обратно, Общият съд има пълни основания да постанови поради легитимни съображения за процесуална икономия, че при разглеждането на правно основание, изведено от явна грешка в преценката, която Niko Tube и NTRP трябва да докажат, той не следва да проверява всички доводи, изложени от институциите в подкрепа на техния извод, щом като някои от изложените съображения са достатъчни, за да обосноват този извод.
112 Самите Niko Tube и NTRP обаче приемат, че според Общия съд „легитимна загриженост“ буди обстоятелството, че те са се въздържали да представят доказателства, установяващи ясно, че разглежданите тръби са били закупени от независимо трето лице, а не от NTRP, както и обстоятелството, че по време на проверката на място Комисията не повдига въпроса за тръбите за атомни електроцентрали с КНП КЕ4, доколкото Niko Tube и NTRP все още не са отправили искане за тяхното изключване. По същество, въз основа на тези два фактора, Общият съд заключава, че институциите не са допуснали грешка, като са отхвърлили искането на Niko Tube и NTRP за изключване от изчисляването на нормалната стойност и на дъмпинговия марж на тръбите за атомни електроцентрали с КНП КЕ4. Доводът, че Niko Tube и NTRP оспорват тази преценка и се опитват да я поставят под въпрос пред Съда, спада към преценката на фактите, която не е от компетентността на Съда в рамките на производството по обжалване.
113 От гореизложеното следва, че макар Общият съд да е взел предвид, за да обоснове заключението си по същество, само два от изтъкнатите от институциите на Съюза фактори, това не означава, че институциите не са разгледали внимателно и безпристрастно всички данни, които са им били съобщени в хода на административното производство.
114 Що се отнася до петата част от първото правно основание, изведена от твърдяно изопачаване на доказателствата, доколкото Niko Tube и NTRP поддържат, че противно на постановеното от Общия съд в точки 49 и 50 от обжалваното съдебно решение, техният отговор на въпросника на Комисията не съдържа противоречиви данни, следва да се посочи, първо, че след разглеждането не само на отговорите на Niko Tube и NTRP на този въпросник, но и на отговорите, предоставени от свързаното дружество за продажби SPIG, Общият съд е установил в точка 50 от обжалваното съдебно решение, че Комисията разполага с противоречива информация. Всъщност това заключение на Общия съд се основава по-специално на констатацията в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение, че съгласно предоставената от SPIG информация NTRP е доставяло тръби за атомни електроцентрали с КНП KE4, произведени съгласно технически стандарт TU 14 3P 197 2001. Така Общият съд не е изопачил отговорите на Niko Tube и NTRP на въпросника на Комисията.
115 В светлината на гореизложеното по-нататък следва да се установи и че Общият съд не е изопачил и доказателствата по делото, като е стигнал в точка 52 от обжалваното съдебно решение до заключението, че Комисията е положила цялата дължима грижа.
116 Накрая, що се отнася до твърдението на Niko Tube и NTRP, което е насочено срещу приетото от Общия съд в точка 51 от обжалваното съдебно решение и съгласно което липсата на превод на английски език на фактурите за покупки на SPIG представлявало само претекст, за да се приеме, че Niko Tube и NTRP не са положили усилия, за да разсеят съмненията на Комисията във връзка с противоречивите отговори, следва да се посочи, че Niko Tube и NTRP не са възпроизвели или приложили въпросните фактури към насрещната си жалба, за да докажат твърдяното изопачаване от страна на Общия съд на тези документи, а само препращат Съда към едно приложение към писмената защита на Съвета, представено пред Общия съд, което съдържа копие на посочените документи.
117 Предвид постоянната практика на Съда, съгласно която може да се твърди, че е налице изопачаване на фактите или доказателствата, когато то ясно личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата (Решение от 6 април 2006 г. по дело General Motors/Комисия, C‑551/03 P, Recueil, стр. I‑3173, точка 54 и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 67), тези обстоятелства са достатъчни, за да се отхвърли това оплакване.
По второто правно основание на насрещната жалба
118 Второто правно основание на насрещната жалба е разделено на девет части. Първо, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, когато отхвърлил второто правно основание по жалбата, тъй като не разгледал дали е нарушен член 3, параграф 2 от основния регламент, второ, допуснал грешка при прилагане на правото при преценката си на прилагането на член 3, параграф 2 от този регламент, трето, допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането на член 18, параграф 3 от посочения регламент, четвърто, допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не разгледал всички критерии по член 18, параграф 3 от същия регламент, пето, нарушил правото на изслушване, шесто, надхвърлил границите на правомощието си за контрол, седмо, не мотивирал в достатъчна степен решението си и допуснал грешка в преценката, осмо, не разгледал допълнителното правно основание, което Niko Tube и NTRP са изтъкнали, и девето, допуснал грешка при прилагане на правото, когато проверил условията за прилагане на член 19, параграф 3 от основния регламент.
119 Съгласно деветата част от второто правно основание на насрещната си жалба Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил правното основание, изведено от нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент.
Доводи на страните
120 С първата част от второто правно основание на насрещната жалба Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд не е разгледал изтъкнатото от тях правно основание, с което те поддържат, че институциите са нарушили член 3, параграф 2 от основния регламент. Според тях установяването на вреда по смисъла на тази разпоредба в настоящия случай е осъществено въз основа на непълни доказателства, като се има предвид неоказването на съдействие от страна на определен брой дружества за производство и дистрибуция, които поради това не са били включени в представителния панел на съответния производствен сектор на Съюза, въз основа на който институциите са оценили имуществената вреда. От това следвало, че правилното прилагане на член 3, параграф 2 от основния регламент трябвало да доведе Общия съд до констатацията, че при тези обстоятелства имуществената вреда не може да бъде законно установена, като се има предвид липсата на достоверни доказателства по смисъла на тази разпоредба. В това отношение Общият съд нарушил член 3, параграф 2 от основния регламент, като само разгледал съответствието на предоставените данни с член 18, параграф 3 от този регламент, за да определи дали тези данни са релевантни за оценката на вредата. Общият съд трябвало да приеме, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са установили имуществената вреда въз основа на данните, които не обхващали значителна част от производството на Съюза, тъй като, ако Общият съд бил приложил подходящия критерий, той щял да констатира, че частта от предприятията от съответния производствен сектор на Съюза, които не са оказали съдействие, представлява 12 % от всички продажби, реализирани от посочения сектор.
121 С втората част от това правно основание се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато е приел, че дружество за производство, свързано с производители жалбоподатели, по принцип не е длъжно да окаже съдействие при разследване и че разглеждането на прилаганите цени между жалбоподателя и свързания с него търговец е достатъчно, за да се установи дали резултатите на посочения търговец са релевантни за установяването на имуществената вреда и следователно дали последният трябва да представи отделен отговор на въпросника. Според Niko Tube и NTRP анализът на Общия съд позволявал на производителите на Съюза само да изберат дружествата, от своята група, които няма да подкрепят жалбата до Комисията и които не трябва да предоставят данни. В този контекст Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото при преценката си на прилагането на член 3, параграф 2 от основния регламент.
122 Съгласно третата част на посоченото правно основание Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в рамките на контрола за законосъобразност на прилагането от Съвета и Комисията на член 18, параграф 3 от основния регламент. Според Niko Tube и NTRP, за да се прецени дали липсващата информация „не [е] от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения“ по смисъла на тази разпоредба, е необходимо да се разгледа, от една страна, въздействието на неоказването на съдействие от страна на свързаните дружества „в зависимост от производството и продажбите на съответните общностни производители, включени в представителната извадка“, и от друга, „общият обхват на неоказването на съдействие в зависимост от общото производство и продажби на промишлеността на Общността“. В настоящия случай Общият съд неправилно се задоволил да разгледа релевантността на заключенията относно имуществената вреда, като се основава изключително на обхвата на неоказването на съдействие от страна на отделните свързани дружества във връзка с всички продажби и цялото производство на промишлеността на Съюза.
123 С четвъртата част на това правно основание Niko Tube и NTRP по същество твърдят, че Общият съд не е проверил надлежно дали член 18, параграф 3 от основния регламент трябва да се приложи, тъй като не е разгледал по отношение на всяко от дружествата всеки един от четирите критерия, споменати в посочения член. Освен това, когато Общият съд проверявал дали тези четири изисквания са изпълнени в настоящия случай, той се съсредоточил единствено върху два критерия, позволяващи да се установи вредата, а именно данните относно продажбите и в определена степен данните относно производството. Разпоредбите относно вредата обаче предвиждали петнадесет показателя за наличието на щета, като всички трябвало да бъдат взети предвид, за да се анализира вредата. При тези условия изводите на Общия съд относно съдействието на производителите, включени в представителната извадка, и следователно относно установяването на вредата в спорния регламент, както те са изложени в точки 97—108 и 112 от обжалваното съдебно решение, били погрешни.
124 С петата част от второто правно основание на насрещната жалба се твърди, че Общият съд е нарушил правото на защита на Niko Tube и NTRP, тъй като, от една страна, той е основал съдебното си решение на факти и разяснения, които не са им били съобщени в хода на административното производство и по които те не са имали възможност да представят становище, и от друга страна, като е обявил за установени някои факти, чието съществуване не може да бъде изведено от доказателствата по предоставената му за преценка преписка.
125 Съгласно шестата част от това правно основание Общият съд надхвърлил границите на правомощието си за контрол. В настоящия случай Общият съд неправилно позволил на институциите да представят допълнителни и нови фактически твърдения и разяснения, а след това упражнил нов контрол по новосъставена преписка.
126 Със седмата част на второто правно основание от насрещната жалба Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд не е мотивирал надлежно решението си, доколкото не е обосновал по подходящ начин причината, поради която възприема по-скоро едни цифрови данни, отколкото други, и по-специално представените от Niko Tube и NTRP.
127 С осмата част на това правно основание се твърди, че Общият съд не е отговорил на правното основание на Niko Tube и NTRP, съгласно което разясненията и твърденията на Съвета, които се съдържат в писмената защита относно второто правно основание по жалбата, не са подкрепени от преписката по разследването, поради което тази институция нарушила тяхното право на защита.
128 Съгласно деветата част на посоченото правно основание Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в рамките на контрола за законосъобразност на прилагането на член 19, параграф 3 от основния регламент. Всъщност Общият съд неправилно заключил в точки 101, 107 и 108 от обжалваното съдебно решение, че независимо от липсата на отговор от страна на дружествата Productos Tubulares, Tenaris West Afrika и VMOG Обединено кралство на въпросника, който им е бил изпратен от Съвета, последният не е допуснал явна грешка в преценката. Освен това Общият съд не разгледал дали чрез обобщенията с неповерителен характер на поверителните данни, предоставени от дружества VMOG Германия, Acecsa и Almesa, както и от различните дружества Dalmine, Niko Tube и NTRP са били „достатъчно запознат[и] с основното съдържание“ на съответните данни в хода на административното производство. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като нито спазил ясния и недвусмислен текст на член 19, параграф 3 от основния регламент, нито разгледал дали данните относно производството и относно продажбите на отделните неоказали съдействие производители, незаконно изключени от неповерителната преписка от Съвета и Комисията, са можели да бъдат проверени чрез други подходящи източници. Ако Общият съд бил направил това, той щял всъщност да констатира, че не съществува никакъв подходящ, известен на Niko Tube и NTRP източник и че следователно нямало да бъде подходящо той да се основе на неправилно възприети неповерителни данни, доколкото това щяло да доведе до пряко и необосновано засягане на правото на защита на тези дружества. Освен това въпросът дали подходящо разгласяване на информацията е могло да даде на административното производство различен ход, трябвало да се прецени от гледна точка на страната, чието право на защита било нарушено, като се има предвид, че е възможно посочената страна да е била в състояние да представи становище относно действителното съществуване или относно релевантността на съответната информация, ако тя ѝ е била съобщена, както е трябвало да бъде направено.
129 Според Съвета с първата част от второто правно основание на насрещната жалба Niko Tube и NTRP поддържат, че Общият съд не е разгледал твърдението им, основано на нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент. Според Съвета, след като Общият съд заключава, че институциите са спазили член 18, параграф 3 от посочения регламент, този съд продължава със своя анализ, като обсъжда дали като цяло за изчисляването на маржа на вредата имат значение липсващите отговори на въпросника, изпратен от институциите на различните принадлежащи към този производствен сектор на Съюза дружества, и прави извода, че това не е така. Следователно Niko Tube и NTRP не можело да твърдят, че Общият съд е ограничил своя контрол до разглеждането на въпроса за спазването от институциите на член 18, параграф 3 от основния регламент и че не е взел предвид значението на липсващите отговори на въпросника за установяването на вредата.
130 Освен това Съветът поддържа, че институциите са поставили въпроси на всички производители на Съюза. Макар обаче някои свързани дружества да не изпратили отговор на въпросника, това нямало значение нито за данните относно всеки производител на Съюза, нито за данните относно производството на Съюза в неговата цялост.
131 Според Съвета доводът на Niko Tube и NTRP, че установяването на имуществената вреда не било подкрепено с нито едно достоверно доказателство и че фактическият извод на Общия съд бил погрешен поради липсващата информация относно продажбите, които представляват 10 % от всички продажби на производството на Съюза, е недопустим. Съветът счита, че Niko Tube и NTRP не са доказали, че Общият съд явно е изопачил доказателствата, с които е разполагал, тъй като тези страни по делото не са посочили конкретно нито доказателствата, за които се твърди, че са изопачени, нито грешката в преценката, довела до това изопачаване.
132 Съветът уточнява, че относно втората част от второто правно основание на Niko Tube и NTRP Общият съд е приел, че ако дадено дружество не подкрепя жалбата до Комисията, „данните относно него по принцип не трябва да се вземат предвид в рамките на анализа на положението на производството на [Съюза], […] освен ако този пропуск не опорочава въпросния анализ“. Така според Съвета Niko Tube и NTRP неправилно твърдят, че анализът на Общия съд позволява на производителите от Съюза само да изберат дружествата от своята група, които „няма да подкрепят жалбата до Комисията и не трябва да предоставят данни“.
133 На третата част от второто правно основание Съветът отговаря, че този член предоставя на институциите на Съюза широко право на преценка и не изисква от последните да посочват във всеки отделен случай „въздействието“ или „обхвата“ на неоказването на съдействие „в зависимост от“ продажбите и производството на съответния производител, включен в представителната извадка, или на целия производствен сектор на Съюза.
134 Относно четвъртата част от второто правно основание Съветът напомня, че параграф 3 от член 18 от основния регламент не можел да се тълкува отделно, а трябвало да се тълкува във връзка с параграф 1 от посочения член, предвиждащ условията, при които на институциите е разрешено да не вземат предвид определена информация. Като се има предвид заключението на Общия съд, че липсващата информация се отнася най-много до 10 % от всички продажби на производството на Съюза и че ставката на антидъмпинговото мито е основана на дъмпинговия марж, който определено е по-нисък от маржа на вредата, Съветът твърди, че Общият съд основателно е постановил, че тази институция не е допуснала никаква явна грешка в преценката, като е приела, че липсващата информация не е изопачила установяването на вредата, и че не е нарушила член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент.
135 В отговор на петата част от второто правно основание Съветът поддържа, че тези твърдения почиват на неправилно разбиране от страна на Niko Tube и NTRP на отношението между административното разследване и съдебния контрол. Освен това всички посочени в точка 158 от насрещната жалба факти и разяснения били основани на събрани в хода на административното разследване доказателства. Накрая, твърдението за недостатъчност на информацията по време на разследването било вече разгледано и отхвърлено от Общия съд и Niko Tube, както и NTRP не посочвали каквато и да е грешка при прилагане на правото, която да опорочава тези заключения. Всъщност Niko Tube и NTRP в действителност оспорвали фактическите заключения на Общия съд, което означава, че те трябвало да докажат, че Общият съд е изопачил доказателствата, с които е разполагал, и следователно да посочат конкретно доказателствата, за които се твърди, че са изопачени. Съдържащите се в точка 189 от насрещната жалба твърдения не били подкрепени от нито едно доказателство и поради това били недопустими.
136 Според Съвета шестата част, съгласно която Общият съд надхвърлил правомощията си, като прекрачил границите на съдебния контрол, съответства на втората част от първото правно основание на насрещната жалба и е също недопустима.
137 Съветът твърди, че седмата част от второто правно основание на Niko Tube и NTRP — в рамките на която те твърдят, че Общият съд е мотивирал съдебното си решение в недостатъчна степен и е допуснал грешка в преценката — е недопустима, тъй като, от една страна, представените в рамките на тази седма част доводи не отговарят на изискваната степен на точност в дадена жалба и от друга, щом като Niko Tube и NTRP оспорват фактическите съображения на Общия съд, те трябва да докажат, че последният е изопачил доказателствата, с които разполага, и следователно да уточнят тези, за които се твърди, че са изопачени. Освен това Общият съд не бил длъжен да отговоря на всеки от изтъкнатите от страните в хода на производството доводи най-вече когато доводът е имплицитно отхвърлен чрез направените от него изводи.
138 По нарушението, което Niko Tube и NTRP са изтъкнали в рамките на осмата част от своето второ правно основание и съгласно което Общият съд не се е произнесъл по допълнителното правно основание, изтъкнато от тях, Съветът възразява, че дори и такова правно основание да не е изтъкнато, Общият съд при все това е разгледал дали е налице нарушение на правото на защита на Niko Tube и NTRP в това отношение и е заключил основателно, че случаят не е такъв.
139 Накрая, Съветът твърди, че изложените от Niko Tube и NTRP доводи в рамките на деветата част от тяхното правно основание, съгласно които Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в рамките на своя контрол за законосъобразност на прилагането на член 19, параграф 3 от основния регламент, са частично недопустими и във всеки случай неоснователни. Съветът посочва, че изводите, съдържащи се в точки 101, 107 и 108 от обжалваното съдебно решение не са погрешни, и по-точно не са основани на несвоевременно представени мотиви и доказателства. Доводът, че Общият съд не е анализирал въпроса дали обобщенията с неповерителен характер на отговорите на въпросника на няколко дружества са достатъчни, представлявал ново правно основание и следователно бил недопустим.
140 Според Съвета тезата, че Общият съд е нарушил член 19, параграф 3 от основния регламент, е недопустима, тъй като Niko Tube и NTRP не уточняват ясно доказателствата по обжалваното съдебно решение, които оспорват. Във всички случаи погрешно от правна гледна точка било тълкуването на страните по делото на обхвата на член 19, параграф 3 от този регламент. Изразът „може да не бъде взета предвид“ означавал ясно, че институциите не са длъжни да не вземат предвид данни, за които не е предоставена никаква поверителна информация, или информация, искането за поверителност по отношение на която не е прието за основателно. Напротив, те разполагали с широко право на преценка в това отношение. Страна по делото можела да иска отмяна на антидъмпингова мярка с мотива, че Комисията е взела предвид поверителна информация, единствено ако можела да докаже, че това е довело до нарушение на правото ѝ на защита.
141 Според Съвета последният довод, съгласно който в рамките на тази част Общият съд неправилно е приложил критерия, с оглед на който трябва да определи дали разгласяването на информацията е могло да доведе до различен резултат, е неоснователен. Съветът счита, че процесуално нарушение може да доведе до отмяна на мярката само ако съществува възможност при липсата на това нарушение изходът от административното производство да е бил различен, така че следователно това нарушение по този начин действително е накърнило правото на защита на жалбоподателя. В това отношение в настоящия случай не е достатъчно за Niko Tube и NTRP да посочат общо и абстрактно, че са могли да представят нови доводи, ако са били получили тези обобщения по време на административното разследване.
142 Комисията подкрепя позицията на Съвета. По-конкретно в рамките на първата част от второто правно основание, изтъкнато от Niko Tube и NTRP, във връзка с твърдения отказ да се разгледа нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент, Комисията твърди, че Общият съд не е ограничил контрола си до съответствието на спорния регламент с член 18, параграф 3 от основния регламент. Според Комисията Общият съд е взел предвид въздействието върху установяването на вредата на липсата на отговор на въпросника от страна на свързаните дружества. Освен това, макар и според твърденията на Niko Tube и NTRP обстоятелството, че някои свързани дружества не са отговорили на въпросника, е довело до изключване от разглеждането на вредата на „голяма част“ от този производствен сектор на Съюза, според Комисията то не е оказало въздействие нито върху данните относно отделните производители, нито върху данните относно целия производствен сектор на Съюза. От друга страна, според Комисията доводът, че Общият съд не е приложил правилния критерий, тъй като не е взел предвид липсата на данни относно 12 % от продажбите на производството на Съюза, е недопустим. Niko Tube и NTRP не били доказали, че Общият съд явно е изопачил представените доказателства, нито били установили грешката в преценката, довела до това твърдяно изопачаване. Освен това направеното разграничение между „производството на Общността“ и „жалбоподателите — производители на Общността“ било неоснователно, доколкото изразът „производство на Общността“ се отнасял до производството на Общността, както то е определено в точка 140 от спорния регламент, т.е. до жалбоподателите — производители на Общността.
143 Комисията напомня, че с третата част на второто правно основание Niko Tube и NTRP твърдят, че за да се прецени дали липсващата информация „не [е] от естество, което да причини неоправдани трудности при достигането до логично приемливи заключения“ по смисъла на член 18, параграф 3 от основния регламент, е необходимо да се разгледат два въпроса, а именно, от една страна, въздействието на отказа от страна на свързаните дружества да окажат съдействие „в зависимост от производството и продажбите на свързания производител на Общността, включен в представителната извадка“, и от друга страна, „общият обхват на неоказването на съдействие в зависимост от общото производство и продажби на промишлеността на Общността“. Според Комисията член 18, параграф 3 от този регламент предоставя широко право на преценка на институциите при разглеждането на въпроса дали непълната информация при все това им позволява да достигнат до логично приемливо заключение. Niko Tube и NTRP не обясняват защо в настоящия случай Общият съд е трябвало да прецени липсващата информация в зависимост от общото производство и продажби на този производствен сектор на Съюза. Единственият им довод относно причината, поради която трябвало да се сравнят липсващите данни с обема на продажбите и на производството на свързания производител, бил, че Общият съд направил такова сравнение само за дружеството Acecsa. Според Комисията това обаче не означава, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е направил същия анализ за другите дружества.
144 Комисията счита, че четвъртата част от второто правно основание, която се отнася до твърдения отказ да се разгледат всички посочени в член 18, параграф 3 от основния регламент критерии, е неоснователна. Niko Tube и NTRP не били доказали, че член 18, параграф 3 от този регламент задължава институциите да изключат непълната информация, ако дружеството не е действало, полагайки всички усилия. Що се отнася до въздействието на липсващата информация върху установяването на вредата, Niko Tube и NTRP не били доказали, че липсващата информация е оказала въздействие върху други релевантни за вредата фактори, поради което установяването на вредата от институциите е опорочено. По-конкретно Комисията напомня, че данните относно дружеството VMOG Германия се съдържат в отговора на въпросника на V & M Германия.
Съображения на Съда
145 Второто правно основание от насрещната жалба се отнася до мотивите на обжалваното съдебно решение, свързани с последиците от липсата на отговори на изпратения от Комисията въпросник от страна на свързаните с производителите на Съюза дружества. То се разделя на девет части. Осем от тях са насочени срещу точки 88—112 от обжалваното съдебно решение, т.е. срещу мотивите на това съдебно решение във връзка с „нарушение на член 3, параграфи 2, 3, 5, 6 и 7 от основния регламент“. Деветата част е насочена срещу разглеждането от Общия съд в точки 130—135 от обжалваното съдебно решение на нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент.
146 Следва да се разгледат заедно осемте части на второто правно основание от насрещната жалба, изведени от грешки при прилагане на правото, които са опорочили разглеждането на правното основание на Niko Tube и NTRP, изведено от нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент и отнасящо се до установяването на имуществената вреда.
147 Следва да се напомни, че в настоящия случай ставката на наложеното на Niko Tube и NTRP антидъмпингово мито е определена в зависимост от техния дъмпингов марж, а именно 25,7 %, а не в зависимост от маржа на вредата от 57 %, тъй като член 9, параграф 4 от основния регламент въвежда правилото за по-малкото мито и посоченият марж на вредата е бил по-висок от дъмпинговия марж. В точка 111 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че дори ако маржът на вредата е основан на трансферните цени, прилагани от производителите на Съюза по отношение на дружествата VMOG Обединено кралство и Productos Tubulares, както и на свързаните с Dalmine дружества, продажбите на тези дружества не представляват повече от 10 % от общия обем на продажби на този производствен сектор на Съюза. Според Общия съд следователно трябвало продажните цени, прилагани от тези свързани дружества, да са напълно несъразмерни по отношение на тези на другите взети предвид продажби при изчисляването на маржа на вредата, за да може последният да спадне на по-ниско равнище от това на дъмпинговия марж. В резултат на това в точка 112 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че Съветът не допуска каквато и да е явна грешка в преценката, като приема, че липсата на отговор на въпросника от страна на свързаните с производители на Съюза дружества не опорочава нито установяването на вредата, нито изчисляването на маржа на вредата, и че тази институция не е нарушила член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент.
148 С първата част от настоящото правно основание Niko Tube и NTRP твърдят по същество, че Общият съд не е разгледал правилно изложеното в първоинстанционното производство правно основание, изведено от нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент, доколкото той обвързал посоченото нарушение със спазването на член 18, параграф 3 от този регламент. Освен това член 3, параграф 2 от посочения регламент изисквал установяването на вредата да се основава на достоверни доказателства. Според Niko Tube и NTRP обаче, ако Общият съд бе приложил подходящия критерий и бе разгледал обхвата на липсващите данни поради неоказването на съдействие от страна на производството на Съюза в настоящия случай, той щял да констатира, че установяването на имуществената вреда не е подкрепено с достоверни доказателства. Според същите тези страни други индиции позволяват да се приеме, че общото равнище на неоказване на съдействие е по-близо до 20 %.
149 От точка 89 от обжалваното съдебно решение е видно, че в отговор на изтъкнатите в това отношение в първоинстанционното производство от Niko Tube и NTRP доводи Общият съд е разгледал въпроса дали обстоятелството, че дружествата, свързани с посочените в представителната извадка общностни производители, не са предоставили отговор на въпросника, означава, че тези производители не са оказали съдействие, което опорочава анализа на вредата в нарушение на член 3, параграфи 2, 3 и 5—7 от основния регламент.
150 Общият съд правилно отбелязва в точка 90 от обжалваното съдебно решение, че от член 18, параграф 3 от основния регламент е видно, че информацията, представена под друга форма или в рамките на документ, различен от отговора на въпросника на Комисията, не се изключва автоматично, когато са изпълнени предвидените в този член условия. Ето защо в точка 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че когато някоя от страните не е предоставила отговор на въпросника, но е предоставила информация в рамките на друг документ, тя не може да бъде упрекната в неоказване на съдействие, ако, първо, евентуалните недостатъци не затрудняват извънредно установяването на логично приемливи заключения, второ, информацията е предоставена навреме, трето, може да бъде проверена и, четвърто, страната е действала, полагайки всички усилия.
151 Като се имат предвид тези констатации, Общият съд основателно е постановил в точка 92 от обжалваното съдебно решение, че включен в представителната извадка производител на Съюза не може да се разглежда като неоказващ съдействие, ако пропуските при предоставянето на данните, в резултат на липсата на предоставяне на отговор на въпросника на Комисията от страна на свързано с него дружество, нямат съществено въздействие върху развитието на процедурата по разследване.
152 Следователно Общият съд не е допуснал твърдяното от Niko Tube и NTRP в рамките на първата част от настоящото правно основание на жалбата нарушение на член 3, параграф 2 от основния регламент, по-специално доколкото той е приел в съответствие с член 18, параграф 3 от основния регламент, че данните относно такъв производител не трябва автоматично да се изключат от тези, взети предвид за изчисляване на претърпяната от производството на Съюза вреда. Следователно първата част от настоящото правно основание трябва да се отхвърли.
153 Преди да се разгледат другите части от настоящото правно основание, е важно да се посочи, че Общият съд е постановил в точка 111 от обжалваното съдебно решение относно маржа на вредата, че „по силата на член 9, параграф 4 от основния регламент, който въвежда правилото за по-малкото мито, маржът на вреда[та] се използва, за да се определи ставката на антидъмпинговото мито, само когато дъмпинговият марж е по-висок от него. В настоящия случай ставката на наложеното на [Niko Tube и NTRP] антидъмпингово мито се основава на дъмпинговия марж на [последните], а именно 25,7 %, а не на маржа на вреда[та] от 57 %.“
154 По-нататък Общият съд посочва, че „[а]ко се предположи, че маржът на вреда[та] е основан на трансферните цени, прилагани от общностните производители по отношение на VMOG Обединено кралство, на Productos Tubulares и на свързаните с Dalmine дружества, продажбите на тези дружества не представляват повече от 10 % от общия обем на продажби на [производството на] Общността. Трябвало, както отбелязва Съветът, продажните цени, прилагани от [тези] свързани[…] […] дружества, да са напълно несъразмерни по отношение на тези на другите взети предвид продажби при изчисляването на маржа на вреда[та], за да може последният да спадне на по-ниско равнище от това на дъмпинговия марж“.
155 Констатациите на Общия съд са основателни и впрочем, както генералният адвокат посочва в точка 256 от своето заключение, Niko Tube и NTRP не сочат никаква грешка при прилагане на правото в съображенията на Общия съд, развити в точка 111 от обжалваното съдебно решение.
156 Както обаче генералният адвокат е посочил също в точка 254 от заключението си, само ако този анализ на Общия съд е незаконосъобразен, биха могли да намерят приложение останалите оплаквания, насочени срещу съображенията на Общия съд, свързани с установяването на вредата. В това отношение следва да се допълни, че Общият съд е постановил също в точка 102 от обжалваното съдебно решение, че покупките на съответния продукт от Acecsa представляват не повече от 1 % от общите продажби на общностните производители, а съответно в точки 98 и 103 от това съдебно решение — че стойностите на продажбите и на производството на VMOG Германия и обемът на продажбите на Almesa вече са взети предвид в сведенията, предоставени съответно от V & M Германия и Tubos Reunidos SA.
157 Така, втората, третата, четвъртата, петата и шестата част от настоящото правно основание са свързани с отхвърлянето от Общия съд на изтъкнатите в първоинстанционното производство от Niko Tube и NTRP правни основания, които се отнасят изключително до третирането на данните за свързаните дружества, на които Общият съд изрично се позовава в точка 111 от обжалваното съдебно решение, или на данните за едно от трите свързани дружества, посочени в предходната точка на настоящото решение. Точно тези дружества обаче, всяко от които е свързано с друг европейски производител, са споменати в точки 93 и 94 от обжалваното съдебно решение като дружества, които не са представили отговор, най-малкото своевременно, на въпросника на Комисията.
158 Следователно се налага изводът, че дори ако основанията, изложени от Niko Tube и NTRP в рамките на втората, третата, четвъртата, петата и шестата част от настоящото правно основание, бъдат уважени, това би довело до незаконосъобразност на диспозитива на обжалваното съдебно решение и следователно до отмяна на посоченото съдебно решение само ако се поставят под въпрос мотивите на Общия съд, изложени в точки 98, 102, 103 и 111 от посоченото съдебно решение, относно второстепенния или интегрирания характер в данните, представени на Комисията от дружествата майки на разглежданите свързани дружества, на сделките със съответния продукт, които са реализирани от последните и за които нито е оспоримо, нито е оспорвано, че не са оказали решаващо въздействие върху изчисляването на ставката на антидъмпинговите мита. От това следва, че второто правно основание от насрещната жалба, дори и да се предположи, че то бъде уважено в неговата втора, трета, четвърта, пета или шеста част, във всички случаи не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което това правно основание е неотносимо. Следователно втора, трета, четвърта, пета и шеста част от него следва да се отхвърлят.
159 Със седмата част от настоящото правно основание Niko Tube и NTRP упрекват Общия съд в липсата на мотиви и в допускане на грешка в преценката, тъй като в подкрепа на решението си той се е основал по-скоро на едни доказателства, отколкото на други, без да обясни своя избор. Общият съд изопачил и доказателствата, които Niko Tube и NTRP представили в подкрепа на своята позиция.
160 В това отношение следва да се напомни, че в производство по обжалване Съдът не следва да заменя направената от Общия съд преценка на доказателствата със своята собствена преценка. В този контекст Съдът не следва да критикува направения от Общия съд избор в рамките на това разглеждане, по-специално когато той реши да се основе на определени доказателства, подлежащи на неговата преценка, и да отхвърли други, освен ако се установи, че е изопачил посочените доказателства, като е накърнил верността на тяхното съдържание. Случаят не е такъв, щом като в рамките на тази част от настоящото правно основание Niko Tube и NTRP упрекват Общия съд единствено в това, че е направил произволен избор между доказателства, за които се твърди, че са противоречиви, а не поддържат, че разглежданите констатации противоречат на доказателствата, на които Общият съд е основал решението си.
161 Що се отнася до твърдението за липсата на мотиви, Съдът не следва да изисква от Общия съд да мотивира всеки свой избор, когато в подкрепа на решението си се основава по-скоро на едно доказателство, отколкото на друго. Противното отново би означавало Съдът да замени направената от Общия съд преценка на тези доказателства със своята собствена преценка, с каквото правомощие той не разполага. От гореизложеното следва, че седмата част от второто правно основание от насрещната жалба трябва да бъде отхвърлено.
162 Освен това Niko Tube и NTRP твърдят в рамките на осмата част от настоящото правно основание, че Общят съд не е разгледал допълнителното правно основание, което са изложили пред тази юрисдикция и са извели от нарушение на правото на защита. От точки 55 и 56 от писмената реплика на Niko Tube и NTRP в първоинстанционното производство е видно обаче, че изложеният пред Общия съд довод се отнася до прилагането на член 19, параграф 3 от основния регламент, а не до нарушение на правото на защита.
163 С деветата част от настоящото правно основание Niko Tube и NTRP излагат други оплаквания, изведени пряко от твърдяното нарушение на член 19, параграф 3 от този регламент, а именно, на първо място, че Общият съд се е основал на погрешни заключения, тъй като те са били основани на несвоевременно предоставени мотиви и доказателства, на второ място, че не е разгледал дали обобщенията с неповерителен характер на отговорите на въпросника от страна на няколко дружества са достатъчни, и на трето място, че неправилно е тълкувал посочения член 19, параграф 3, доколкото, от една страна, Общият съд не е взел предвид наличието на умишлено задържане на неповерителна информация и от друга страна, Niko Tube и NTRP са можели да постигнат по-добър резултат в рамките на административното производство, ако са били получили въпросната поверителна информация.
164 Съгласно член 19, параграф 1 от основния регламент всяка поверителна по своя характер информация, както и информацията, предоставена от заинтересовани лица на поверителна основа, се разглежда от властите като поверителна, ако са посочени уважителни причини за това. Параграф 2 от тази разпоредба предвижда по-специално, че от заинтересованите страни, които предоставят информация на поверителна основа, се изисква да представят обобщения с неповерителен характер. Съгласно параграф 3 от този член, ако се установи, че искането за поверителност не е обосновано, заинтересуваната страна не желае да предостави информацията или да разреши разгласяването ѝ в обобщен вид, такава информация може да не бъде взета предвид, освен ако чрез подходящи източници се докаже, че тя е точна.
165 В настоящия случай Общият съд е постановил в точка 130 от обжалваното съдебно решение, че текстът на член 19, параграф 3 от основния регламент предвижда за Комисията само възможност да не вземе предвид поверителна информация, за която не разполага с обобщение с неповерителен характер. В точка 131 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че използването от Комисията на информация, за която не е било предоставено обобщение с неповерителен характер, не може да се изтъква от страните в такава процедура като основание за отмяна на антидъмпингова мярка, освен ако те могат да докажат, че използването на тази информация съставлява нарушение на тяхното право на защита.
166 В точки 132—135 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава от тези съображения, че във всеки случай е нямало възможност административното производство да доведе до различен резултат, ако на Niko Tube и NTRP са били оповестени неповерителни варианти на отговора на въпросника от страна на дружество VMOG Обединено кралство, на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на дружество Productos Tubulares и на електронното съобщение от 24 май 2006 г., тъй като тази информация е без значение за установяването на вредата.
167 На първо място, следва да се посочи, че доколкото Niko Tube и NTRP се позовават на твърдeния несвоевременен характер на съображенията и на доказателствата, на които Общият съд се основава в точка 135 от обжалваното съдебно решение, като препраща към точки 101, 107 и 108 от същото съдебно решение, те само напомнят, че са оспорили направените в посочените точки констатации в други части от своята жалба, без да изложат в настоящия контекст самостоятелно оплакване.
168 Niko Tube и NTRP упрекват Общия съд, първо, че не е проверил в списъка на документите, изброени в точка 132 от обжалваното съдебно решение и за които той констатира, че са изготвени обобщения с неповерителен характер, дали тези обобщения биха им позволили да се запознаят в достатъчна степен с основното съдържание на съответния или съответните документи.
169 Както обаче посочва Комисията в писмения си отговор на насрещната жалба, тези доводи не биха могли да се свържат с правното основание, изложено в първоинстанционното производство, което се отнася само до недопустимостта на тези документи като доказателства, поради това че те съдържат поверителна информация, за която няма изготвено обобщение с неповерителен характер. След като е констатирал, че в съответствие с член 19, параграф 2 от основния регламент са били изготвени такива обобщения с неповерителен характер, Общият съд не е следвало да проверява съдържанието на всеки от тези документи. Следователно този довод не може да бъде приет в рамките на настоящата жалба.
170 Второ, Niko Tube и NTRP твърдят по същество, че Общият съд не е разгледал реалното оплакване, изведено от нарушение на член 19, параграф 3 от основния регламент, а само е преценил дали използването от Комисията на поверителните данни, изброени в точка 133 от обжалваното съдебно решение, без да има изготвени неповерителни варианти, представлява нарушение на тяхното право на защита.
171 В това отношение е важно да се напомни, че член 19, параграф 3 от основния регламент урежда отношенията между заинтересуваното лице, което предоставя поверителна информация и не желае нейното разгласяване дори в обобщена форма, и институцията, натоварена с антидъмпинговото разследване, която може да реши, че информацията може да не бъде взета предвид, освен ако може да се докаже по убедителен начин от други подходящи източници, че тази информация е точна. Ето защо, след като институцията, натоварена с разследването, реши, че разглежданата информация може да се използва, което ѝ е позволено от основния регламент, остава именно въпросът, що се отнася до останалите заинтересувани лица, които участват в разследването, дали това използване може да засегне правото им на защита.
172 Безспорно, както отбелязва генералният адвокат в точка 293 от заключението си, Общият съд формално не преквалифицира посоченото от Niko Tube и NTRP в първоинстанционното производство правно основание, изведено от нарушението на член 19, параграф 3 от основния регламент, като изведено в действителност от нарушение на правото на защита, но тези дружества не могат да го упрекнат, че не е направил това. Като проверява в точки 133—135 от обжалваното съдебно решение дали използването от Комисията на поверителните данни, изброени в точка 133 от обжалваното съдебно решение, без да съществува техен неповерителен вариант, е довело до нарушение на правото на защита, Общият съд е тълкувал посоченото правно основание за отмяна така, че да му придаде полезен смисъл, което той е трябвало да направи.
173 Трето, Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд не е имал основание за направения, според тези страни по делото, в точка 135 от обжалваното съдебно решение извод, че е нямало никаква възможност административното производство да приключи по друг начин, ако на тези дружества са били оповестени неповерителни варианти на отговора на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на Productos Tubulares и на електронното съобщение на Dalmine от 24 май 2006 г. относно дружеството Tenaris West Africa.
174 В това отношение следва да се напомни, че след като идентифицира горепосочените документи в точка 133 от обжалваното съдебно решение, за които не е изготвено обобщение с неповерителен характер, в точка 134 от същото съдебно решение Общият съд уточнява, че съгласно практиката на Съда нарушаването на правото на достъп до преписката по разследването не може да доведе до отмяна на спорния регламент, освен ако има и най-малка възможност оповестяването на разглежданите документи да доведе административното производство до различен резултат в хипотезата, в която съответното предприятие е могло да се позове на това в хода на посоченото производство. В тази констатация не се съдържа грешка при прилагане на правото.
175 Прилагайки към настоящия случай посочения анализ, Общият съд постановява в точка 135 от обжалваното съдебно решение, че „в настоящия случай [Niko Tube и NTRP] твърдят, че имали нужда от тези документи, за да докажат, че липсата на отговор на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, на [Productos Tubulares] и на Tenaris West Africa опорочава анализа на вредата. Установено е обаче съответно в точки 101, 108 и 107 по-горе, че Съветът не допуска никаква явна грешка в преценката, като приема, че липсата на предоставяне или на вземане предвид на отговорите на въпросника от страна на Productos Tubulares, VMOG Обединено кралство и Tenaris West Africa е без значение за определянето на вредата. Следователно нямало никаква възможност административната процедура да доведе до различен резултат, ако на [Niko Tube и NTRP] бяха оповестени неповерителни варианти на отговора на въпросника от страна на VMOG Обединено кралство, на отговора на въпросника за предварителна извадка от страна на Productos Tubulares и на електронното съобщение от 24 май 2006 г.“
176 Срещу този извод Niko Tube и NTRP единствено твърдят в своята насрещна жалба, макар да е безспорно, че са могли да се запознаят със спорните документи в хода на производството пред Общия съд, че при своевременното изпращане на релевантната информация има голяма вероятност те да са могли да изложат доводи и доказателства, годни да променят резултата, и че единствено ако са разполагали с тази информация, те биха могли да изберат да изразят или не становище в това отношение. Тези твърдения не удовлетворяват необходимостта да се докаже грешката при прилагане на правото, съдържаща се в съображенията на Общия съд. Те не съдържат и най-малка индиция за изопачаването на доказателствата от този съд, така че представянето на спорните документи в хода на административното производство на Niko Tube и NTRP да е могло да доведе до изход от това производство, различен от този, до който то стига.
177 Четвърто, следва да се отхвърли доводът, че Общият съд нарушил правото на защита на Niko Tube и NTRP в точки 132 и 135 от обжалваното съдебно решение. Действително, от една страна, посочената точка 132 единствено изброява поверителните документи, за които е изготвен неповерителен вариант, както и онези, за които такъв вариант не е бил изготвен. От друга страна, както Niko Tube и NTRP признават в точки 194 и 209 от своята насрещна жалба, те са могли да представят становища по споменатите в точка 135 от обжалваното съдебно решение документи в хода на производството пред Общия съд.
178 Поради всички тези съображения, деветата част от второто правно основание на насрещната жалба трябва да се отхвърли и следователно — това правно основание в неговата цялост.
По третото правно основание на насрещната жалба
Доводи на страните
179 Относно частичното отхвърляне на четвъртото правно основание, което те излагат в подкрепа на жалбата си в първоинстанционното производство, Niko Tube и NTRP твърдят, че Общият съд неправилно е приел, че Sepco действа като агент, работещ на базата на комисиона. Обстоятелството, че връзките, с оглед на участието в капитала, не са същите между Sepco и Niko Tube, от една страна, както между Sepco и NTRP, от друга страна, от правна гледна точка не означавало, че в отношенията с Niko Tube Sepco изпълнява функциите на агент, работещ на базата на комисиона. Според Niko Tube и NTRP наличието само на правоотношение по покупко-продажба между износител и свързано с него дружество за дистрибуция не е достатъчно, за да се третира надценката му като комисиона по смисъла на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Релевантният критерий бил този на сходството на функциите на дружеството за дистрибуция с тези на комисионера. При всички положения изводите на Общия съд относно Niko Tube били неправилни, доколкото те се опират на обстоятелства и на доводи, представени след приключване на административното производство.
180 Съветът и Комисията считат, че това трето правно основание е недопустимо. Според тези институции Niko Tube и NTRP не представят доказателства за упражняването на контрол от страна на последните върху твърдяното дружество за дистрибуция, което представлява предварително условие, за да се направи извод за съществуването на единен стопански субект. Следователно Общият съд правилно отхвърлил четвъртото правно основание на жалбата.
Съображения на Съда
181 Niko Tube и NTRP оспорват основно мотивите, съдържащи се в точки 187—189 от обжалваното съдебно решение, въз основа на които Общият съд е отхвърлил в точка 190 от посоченото съдебно решение частта от четвъртото правно основание, изтъкнато от Niko Tube, която е изведена от съществуването на явна грешка в преценката при прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент.
182 Следва да се напомни, че в точка 190 от обжалваното съдебно решение Общият съд е уважил тази част от четвъртото правно основание, доколкото Съветът извършва корекция на експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделките с произведени от NTRP тръби. Същата тази част е отхвърлена по отношение на останалото, а именно доколкото тя се отнася до корекцията на експортната цена, прилагана от Sepco в рамките на сделки с произведени от Niko Tube тръби.
183 В това отношение следва да се посочи, че Niko Tube и NTRP правят неправилен прочит на обжалваното съдебно решение, когато твърдят, че Общият съд е приел, че контрол може да има само ако Sepco и Niko Tube имат едни и същи „крайни бенефициенти“. Всъщност следва да се приеме, че в точки 188 и 189 от обжалваното съдебно решение Общият съд само проверява дали, както твърдят Niko Tube и NTRP, Sepco се контролира от Niko Tube, или и двете са контролирани общо, като разглежда капиталовата структура на тези дружества. Общият съд не постановява, че контрол може да е налице само ако съответните две дружества имат едни и същи „крайни бенефициенти“, и следователно този довод трябва да бъде отхвърлен.
184 Niko Tube и NTRP тълкуват също неправилно точка 187 от обжалваното съдебно решение, като твърдят, че според Общия съд съществуването само на правоотношение по покупко-продажба между износител и свързаното с него дружество е достатъчно, за да се третира маржът на печалбата на последното като комисиона. Всъщност частта от споменатата точка на обжалваното съдебно решение уточнява, че подобно правоотношение не е релевантно, за да се докаже, че Sepco упражнява функции, сходни с тези на агент, работещ на базата на комисиона. Освен това посочената част от споменатата точка се отнася не за сделките, реализирани от Sepco за сметка на Niko Tube, а за сделките, реализирани от това дружество за сметка на NTRP.
185 Всъщност мотивите за отхвърлянето на тезата на Niko Tube и NTRP, почиват не на наличието или неналичието на правоотношение на покупко-продажба между производителя и свързаното дружество, а на липсата на доказателства за контрол от страна на Niko Tube върху Sepco или на общ контрол за тези две дружества. В това отношение Niko Tube и NTRP изобщо не уточняват доказателствата по делото, които Общият съд е изопачил или не е взел под внимание и които са могли да опровергаят преценката му, изложена в точки 188 и 189 от обжалваното съдебно решение, според която обстоятелството, че всъщност Niko Tube и NTRP имат трима общи акционери, сред които и дружеството майка на NTRP, не позволява да се докаже, че Sepco е под контрол на Niko Tube или че е налице общ за двете дружества контрол, а само да се установи наличието на непряка връзка между последните две дружества.
186 Самият факт, че Общият съд не е отговорил на довода, според който представителите на Sepco са присъствали при проверките на място в помещенията на Niko Tube по време на процедурата по разследване — обстоятелство, което само по себе си нищо не доказва, — не може да постави под въпрос този анализ.
187 Накрая, Niko Tube и NTRP не посочват на какви нови доказателства се основа Общият съд, за да отхвърли частично правното им основание, формулирано в първоинстанционното производство.
188 В светлината на гореизложеното следва да се отхвърли третото правно основание по насрещната жалба в настоящото производство, изведено от грешки при прилагане на правото, допуснати във връзка с прилагането на член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент по отношение на сделките, осъществени от Sepco с произведени от Niko Tube тръби.
По съдебните разноски
189 Член 122, първа алинея от Процедурния правилник на Съда предвижда, че когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 69, параграф 2 от същия правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 118 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Член 69, параграф 3, първа алинея от същия правилник предвижда обаче, че Съдът може да разпредели разноските или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства. Тъй като всички страни са частично загубили по предявените от тях основания, следва да се реши, че всяка страна понася направените от нея разноски по настоящото производство.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Отхвърля основната жалба на Съвета на Европейския съюз в настоящото производство.
2) Отхвърля основната жалба на Европейската комисия в настоящото производство.
3) Отхвърля насрещната жалба на Interpipe Nikopolsky Seamless Tubes Plant Niko Tube ZAT (Interpipe Niko Tube ZAT) и на Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant VAT (Interpipe NTRP VAT) в настоящото производство.
4) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Подписи