ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
6 юли 2017 година(*)
„Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси — Включване на името на жалбоподателя — Изменение на исканията — Писмено изявление, подадено от името и за сметка на починалия жалбоподател“
По дело C‑505/16 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 23 септември 2016 г.,
Olga Stanislavivna Yanukovych, в качеството на наследник на Viktor Viktorovych Yanukovych, с местожителство в Донецк (Украйна), за която се явява T. Beazley, QC,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват P. Mahnič Bruni и J.‑P. Hix, в качеството на представители,
ответник в първоинстанционното производство,
Европейска комисия, за която се явяват първоначално S. Bartelt и J. Norris-Usher, впоследствие E. Paasivirta и Norris-Usher, в качеството на представители,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: M. Vilaras, председател на състава (докладчик), J. Malenovský и D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: P. Mengozzi,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение на основание член 181 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 С жалбата си г‑жа Olga Stanislavivna Yanukovych иска отмяната на определение на Общия съд на Европейския съюз от 12 юли 2016 г., Yanukovych/Съвет (T‑347/14, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2016:433) в частта му, в която Общият съд е отхвърлил исканията ѝ за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/143 на Съвета от 29 януари 2015 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 24, 2015 г., стр. 16), на Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 г. за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 62, 2015 г., стр. 25), на Регламент (ЕС) 2015/138 на Съвета от 29 януари 2015 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 24, 2015 г., стр. 1) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 г. за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 62, 2015 г., стр. 1) в частите, които се отнасят до г‑н Viktor Viktorovych Yanukovych (наричани по-нататък „спорните актове“).
Правна уредба
2 Член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26) предвижда:
„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.
2. Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в приложението“.
3 В точка 10 от приложението към Решение 2014/119, озаглавено „Списък на лицата, образуванията и органите, посочени в член 1“, е включено името на Viktor Viktorovych Yanukovych, идентифициран като „син на бивш[ия] президент [Ianoukovitch], член на Върховната рада [Върховен съвет]“, с мотива че става въпрос за лице, което е обект на разследване в Украйна за участие в престъпления във връзка с присвояването на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна.
4 Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 1) налага приемането на разглежданите ограничителни мерки и дефинира по същество по идентичен начин условията за тях.
5 В точка 10 от приложение І към този регламент, озаглавено „Списък на физическите и юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 2“, е включено името на Viktor Viktorovych Yanukovych със същия текст като този в точка 10 от приложението към Решение 2014/119.
6 Решение 2014/119 е изменено по-специално с Решение 2015/143 и Решение 2015/364, а Регламент № 208/2014 е изменен по-специално с Регламент 2015/138 и Регламент за изпълнение 2015/357.
7 Така с посочените актове приетите срещу г‑н Yanukovych ограничителни мерки са продължени до 6 юни 2015 г., впрочем на следното основание:
„Лице, по отношение на което се провежда разследване от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи. Лице, свързано с лице от списъка (бившия президент на Украйна [Viktor Fedorovych Yanukovych]), по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.
8 С Решение (ОВППС) 2015/876 на Съвета от 5 юни 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 142, 2015 г., стр. 30) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/869 на Съвета от 5 юни 2015 година за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 142, 2015 г., стр. 1) името на г‑н Yanukovych е заличено от списъка на лицата, спрямо които са наложени ограничителни мерки съгласно Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014.
Производството пред Общия съд и обжалваното определение
9 Производството пред Общия съд и мотивите от правна страна на обжалваното определение са изложени, от една страна, в точки 17—34 и от друга страна, в точки 38—95 от него. За нуждите на настоящото производство те могат да бъдат обобщени, както следва.
10 На 14 май 2014 г. г‑н Yanukovych подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на Решение 2014/119 и на Регламент № 208/2014, в частите, които се отнасят до него.
11 Г‑н Yanukovych е починал на 20 март 2015 г.
12 С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 8 април 2015 г., представителят на г‑н Yanukovych представя от негово име изявление за изменение на жалбата, за да се вземат предвид спорните актове.
13 Същевременно представителят на г‑н Yanukovych подава от негово име в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑172/15, за отмяна на същите актове (наричана по-нататък „втората жалба за отмяна“).
14 В изявлението за изменение на жалбата и във втората жалба за отмяна представителят на г‑н Yanukovych уточнява, че последният е починал малко преди подаването им. Той посочва в същите, че в Украйна е в ход производство за определянето на правоприемника на г‑н Yanukovych и че вероятно вдовицата на последния ще встъпи в правата му. Вследствие на това той отправя искане за спиране на делото за времето, което е необходимо, за да се определи правоприемникът и за да се вземе решение за продължаване на производството.
15 С решение на председателя на девети състав на Общия съд от 13 юли 2015 г., прието на основание член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд, производството по делото е спряно до 31 октомври 2015 г.
16 С определение от 16 юли 2015 г., Yanukovych/Съвет (T‑172/15, непубликувано, EU:T:2015:569) Общият съд отхвърля втората жалба за отмяна като явно недопустима, с мотива че е подадена от представителя на г‑н Yanukovych, след като последният е починал.
17 С писмо от 30 октомври 2015 г. представителят на г‑н Yanukovych прилага към преписката удостоверение за смъртта на последния и посочва, че вдовицата на същия, г‑жа Yanukovych, която е и негов единствен наследник, възнамерява да продължи делото, като уточнява, че правният интерес г‑н Yanukovych не е отпаднал въпреки заличаването му от списъка на лицата, спрямо които са наложени ограничителни мерки съгласно Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014.
18 С писмо от 17 март 2016 г. секретариатът на Общия съд приканва по-специално страните да вземат отношение по евентуалните последици, които трябва да се изведат за жалбата за отмяна, от една страна, от изменението на исканията и от друга страна, от определение от 16 юли 2015 г., Yanukovych/Съвет (T‑172/15, непубликувано, EU:T:2015:569). Страните отговарят в определените срокове.
19 Като се основава на няколко постановени от него решения, отнасящи се до същите правни въпроси като повдигнатите в жалбата за отмяна, в точки 38—75 от обжалваното определение Общият съд приема, че включването на г‑н Yanukovych в списъка на лицата, спрямо които са наложени ограничителни мерки съгласно Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014, не отговаря на посочените в това решение критерии за определяне на лицата, на които се налагат тези мерки. Поради това той обявява жалбата за явно основателна в тази ѝ част и отменя Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014.
20 Посочената част от обжалваното решение не е предмет на настоящата жалба.
21 В точки 76—95 от обжалваното определение Общият съд разглежда допустимостта на исканията за отмяна на спорните актове, съдържащи се в подаденото на 8 април 2015 г. изявление за изменение на жалбата.
22 В точка 82 от обжалваното определение Общият съд приема, че допустимостта на подобно изявление следва да се преценява по отношение на положението към момента, в който е то е подадено.
23 В точка 83 от това определение той констатира, че представителят на г‑н Yanukovych е подал изявление за изменение на исканията, направени в първоначалната жалба, и че от материалите по преписката не е видно това изявление да е подадено за сметка на жалбоподателя.
24 В точка 84 от посоченото определение той констатира, че г‑н Yanukovych е бил починал към момента на подаване на това изявление, и от това е направил извода, че то трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.
25 В точки 85—92 от същото определение Общият съд е отхвърлил различни доводи, представени от жалбоподателя.
26 Въз основа на това Общият съд е стигнал до извода, че изменението на жалбата, а оттук и жалбата за отмяна следва да се отхвърлят като явно недопустими в частите им, насочени срещу спорните актове.
Искания на страните пред Съда
27 Жалбоподателят иска от Съда:
– да отмени точки 2 и 4 от диспозитива на обжалваното определение,
– да отмени точка 3 от диспозитива на обжалваното определение, ако Съдът приеме, че Съветът на Европейския съюз трябва да заплати само направените от жалбоподателя съдебни разноски, но не и разноските на починалия,
– да върне делото на Общия съд за провеждане на съдебно заседание и за произнасяне или при условията на евентуалност:
– да отмени спорните актове,
– ако Съдът счете, че Общият съд не е направил това, да осъди Съвета да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски и разноските на починалия с оглед на изложените в жалбата искания за отмяна,
– да осъди Съвета да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски и разноските на починалия с оглед на изложените в изявлението за изменение на жалбата искания за отмяна,
– във всички случаи да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в производството по обжалване пред Съда.
28 Съветът иска от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски в производството по обжалване пред Съда,
– при условията на евентуалност, да отхвърли исканията за отмяна на спорните актове.
29 Европейската комисия иска от Съда:
– да отхвърли второто основание на жалбата като недопустимо,
– да отхвърли другите основания на жалбата като явно неоснователни,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
По жалбата
30 По силата на член 181 от неговия Процедурен правилник, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да я отхвърли изцяло или частично.
31 Тази разпоредба следва да намери приложение в настоящото производство по обжалване.
Доводи на страните
32 С първото си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 84, 89 и 92 от обжалваното определение, че изявлението за изменение на жалбата е недопустимо, тъй като е подадено от името на г‑н Yanukovych след смъртта му, като така е преценил допустимостта на това изявление по отношение на положението към датата на подаването му.
33 Според жалбоподателя Общият съд е трябвало да разгледа допустимостта на посоченото изявление, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, а именно че жалбата за отмяна е била допустима, тъй като е била подадена приживе от г‑н Yanukovych, че той е искал да се подаде изявление за изменение на жалбата, че такова изявление е било подадено от и за сметка на жалбоподателя като негов правоприемник и наследник de facto и че когато е била разгледана допустимостта на посоченото изявление, жалбоподателят вече е бил правно признат като наследник с обратно действие.
34 С второто си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е направил фактически констатации, чиято материална неточност произтича от документите по преписката, и че е изопачил представените пред него доказателства.
35 Така жалбоподателят смята, че съдържащите се в точки 83 и 87 от обжалваното определение констатации, че изявлението за изменение на жалбата не е подадено или представено за негова сметка, са очевидно фактически неточни и произтичат от изопачаване на доказателствата. Жалбоподателят подчертава, че г‑н Yanukovych е решил да подаде изявление за изменение на жалбата и че в съответствие с украинското право вдовицата на починалия и неговите родители стават автоматично негови правоприемници, при положение че е изтекъл срок от шест месеца.
36 Тези обстоятелства следвали от точка 2 от изявлението за изменение на жалбата, от писмо от 7 април 2015 г., което жалбоподателят е изпратил до адвоката на г‑н Yanukovych, от писменото становище, представено пред Общия съд на 3 юли 2015 г., и от писмото от неговия адвокат от 30 октомври 2015 г., с което на Общия съд е съобщено признаването на жалбоподателя като наследник и правоприемник на починалия и е представено становище по запазването на правния му интерес.
37 Освен това жалбоподателят поддържа, че е одобрил изявлението за изменение на жалбата и е дал съгласието си за подаването му в качеството си на правоприемник de facto на г‑н Yanukovych.
38 С третото си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е третирал еднакво допустимостта на изявлението за изменение на жалбата и допустимостта на втората жалба за отмяна. Жалбоподателят счита, че съществува значителна фактическа разлика между двете жалби, при което Общият съд е възприел различен подход по отношение на исканията за спиране. Фактът, че е постановил спиране след подаването на изявлението за изменение на жалбата, а е отказал спиране по втората жалба за отмяна, породило разумно очакване, тъй като по този начин Общият съд не е счел това изявление за недопустимо като подадено след смъртта на г‑н Yanukovych.
39 От друга страна, жалбоподателят отбелязва, че когато Общият съд се е произнесъл по допустимостта на втората жалба за отмяна, все още не е бил правно признат като правоприемник и наследник на г‑н Yanukovych, докато към датата на постановяване на обжалваното определение вече е бил такъв правоприемник. От това жалбоподателят заключава, че за изявлението за изменение на жалбата са били изпълнени условията за допустимост по Договора за функционирането на ЕС.
40 Накрая жалбоподателят смята, че изводът на Общия съд за недопустимостта на изявлението за изменение на жалбата го е лишил от правото му на обжалване в качеството на правоприемник и наследник на починалия, като в противоречие с практиката на Съда това лишаване от право било необосновано. Жалбоподателят отбелязва, че съображенията на Общия съд в точка 87 от обжалваното определение принуждава жалбоподателя да подаде превантивно няколко жалби в различно качество.
41 Съветът и Комисията считат, че първото и третото основание трябва да бъдат отхвърлени като явно неоснователни, а второто — като недопустимо.
Съображения на Съда
42 С трите основания за обжалване, които следва да се разгледат заедно, се оспорват по същество, от една страна, самоличността на лицето, от името на което е подадено изявлението за изменение на жалбата, и от друга страна, моментът, към който трябва да се разгледа допустимостта на това изявление.
43 На първо място, що се отнася до самоличността на лицето, от името на което е подадено изявлението за изменение на жалбата, следва да се отбележи, че в точка 83 от обжалваното определение, след като е припомнил, че г‑н Yanukovych е починал на 20 март 2015 г., Общият съд е посочил, че на 8 април 2015 г. представителят му е подал от негово име изявление за изменение на жалбата и че от материалите по преписката не е видно това изявление да е подадено за сметка на жалбоподателя.
44 Въз основа на този извод Общият съд е приел в точка 84 от обжалваното определение, че посоченото изявление трябва да се отхвърли като недопустимо, тъй като г‑н Yanukovych е бил починал преди подаването му.
45 С доводите си, обобщени в точки 35—37 от настоящото определение, жалбоподателят твърди по същество, че вследствие на изопачаване на самото изявление за изменение на жалбата, както и на някои други документи от преписката и доказателства, Общият съд е стигнал до извода, припомнен в точка 43 от настоящото определение.
46 Впрочем от прочита на изявлението за изменение на жалбата, съдържащо се в преписката по първоинстанционното производство, изпратена от Общия съд на Съда в съответствие с член 167, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, се установява, че в това изявление формално е посочено, че то се подава от името на г‑н Yanukovych.
47 Несъмнено в точка 2 от това изявление е посочено, че г‑н Yanukovych е починал на 20 март 2015 г., че към датата на подаване на това изявление е била в ход процедурата по установяване на неговия правоприемник, че жалбоподателят е изчаквал украинските власти да потвърдят, че встъпва в правата му и че очаква да получи възможност да заяви своя интерес от продължаване на делото, след като бъде признат за правоприемник на г‑н Yanukovych.
48 Тези данни обаче, които впрочем Общият съд е правилно е обобщил в точка 86 от обжалваното определение, не опровергават извода, че изявлението за изменение на жалбата е подадено от името на г‑н Yanukovych, а напротив — потвърждават го, тъй като от тях е видно, че към датата на подаване на посоченото изявление правоприемникът на г‑н Yanukovych не е определен и жалбоподателят все още не е продължил производството, а само е възнамерявал да направи това в бъдещ момент.
49 При тези обстоятелства, като е установил в точки 25 и 83 от обжалваното определение, че изявлението за изменение на жалбата е подадено от името на г‑н Yanukovych и че от преписката не е видно това изявление да е подадено от името и за сметка на жалбоподателя, Общият съд не е изопачил съдържанието на посоченото изявление. Ето защо твърденията на жалбоподателя в противен смисъл трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
50 Следва да се отбележи, че доколкото самоличността на лицето, от името на което е подадено изявлението за изменение на жалбата, е посочено ясно в това изявление, Общият съд не следва да установява друго лице като такова, от името на което е подадено посоченото изявление (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2015 г., Elitaliana/Eulex Kosovo, C‑439/13 P, EU:C:2015:753, т. 74).
51 Общият съд не е изопачил и другите посочени от жалбоподателя документи от преписката и доказателства. Що се отнася до становището, представено пред Общия съд от жалбоподателя на 3 юли 2015 г., следва да се приеме, че той не е уточнил в какво точно се състои изопачаването му от Общия съд. Във всички случаи от прочита на точки 86, 88 и 91 от обжалваното определение е видно, че Общият съд го е обобщил правилно, без да го изопачава. Относно писмото на жалбоподателя от 7 април 2015 г. и писмото до адвоката на жалбоподателя от 30 октомври 2015 г., на които последният също се позовава, достатъчно е да се отбележи, че Общият съд изобщо не ги споменава в обжалваното определение, поради което не може да бъде упрекнат, че ги е изопачил.
52 На второ място, що се отнася до различните доводи, изтъкнати от жалбоподателя, за да оспори извода на Общия съд, че съдът на Съюза трябва прецени допустимостта на изявлението за изменение на жалбата към датата на подаването му, следва да се отбележи, че доколкото Общият съд правилно и без да го изопачава, е установил, че посоченото изявление е подадено от името на г‑н Yanukovych, това изявление би могло да се счита за допустимо само ако е било подадено преди смъртта на последния.
53 Впрочем жалбоподателят не оспорва, че изявлението за изменение на жалбата е подадено в секретариата на Общия съд на посочената в точка 43 от настоящото определение дата, която следва по време смъртта на г‑н Yanukovych. При това положение посоченото изявление може да се приеме за допустимо само ако допустимостта му се преценява към дата, предшестваща подаването му и смъртта на г‑н Yanukovych. Както обаче Съдът вече се е произнесъл, допустимостта на жалба следва да се преценява по отношение на положението към момента, в който е подадена жалбата или изявлението за изменението ѝ (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 1984 г., Bensider и др./Комисия, 50/84, EU:C:1984:365, т. 8).
54 Освен това доводите на жалбоподателя, че преценката на допустимостта на изявлението за изменение на жалбата трябвало да се преценява към дата, последваща подаването му, трябва да се отхвърлят като неотносими. Всъщност, дори да се допусне, че може да се възприеме подобна дата, това не променя факта, че г‑н Yanukovych вече е бил починал към датата на преценката на подаденото от негово изявление за изменение на жалбата.
55 Следва да се добави, че недопустимостта на подаденото от името на г‑н Yanukovych изявление за изменение на жалбата не лишава жалбоподателя от правото му на обжалване в качеството на правоприемник и наследник на починалия.
56 Както посочва Общият съд в точка 87 от обжалваното определение, жалбоподателят е имал възможност да подаде от свое собствено име и за своя сметка жалба за отмяната на спорните актове или да заяви намерението си да продължи производството, образувано по инициатива на неговия съпруг, като изменени исканията по отношение на тези актове, т.е. като подаде изявление за изменение на жалбата от свое собствено име и за своя сметка.
57 На трето място, доводът, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид обстоятелството, че след подаването на изявлението за изменение на жалбата производството е спряно, а при втората жалба за отмяна случаят не е бил такъв, трябва да се отхвърли като неотносим. Всъщност жалбоподателят не може да изведе последици от ползата, която е имал от спирането на първоинстанционното производство.
58 На четвърто и последно място, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато всички други основания за отмяна пред Съда са отхвърлени, исканията във връзка с твърдяната неправилност на решението на Общия съд в частта за съдебните разноски трябва да бъдат отхвърлени като недопустими на основание член 58, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно който размерът на присъдените разноски или страната, на която се възлагат, не подлежат на отделно обжалване (решение от 9 юни 2016 г., PROAS/Комисия, C‑616/13 P, EU:C:2016:415, т. 88, както и определение от12 януари 2017 г., Europäischer Tier- und Naturschutz и Giesen/Комисия, C‑343/16 P, непубликувано, EU:C:2017:10, т. 24).
59 След като изтъкнатите от жалбоподателя основания трябва да бъдат отхвърлени, доводът относно разпределянето на съдебните разноски трябва да се обяви за недопустим.
60 От всичко изложено по-горе следва, че настоящата жалба трябва да се отхвърли в нейната цялост в съответствие с член 181 от Процедурния правилник на Съда.
По съдебните разноски
61 Съгласно член 184, параграф 2 от своя процедурен правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
62 В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
63 Тъй като Съветът е поискал жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и последният е загубил делото, той следва да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета.
64 Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от последния, Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (осми състав) определи:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда г‑жа Olga Stanislavivna Yanukovych да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Съвета на Европейския съюз.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.
Подписи