ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
11 декември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Директива 2011/7/ЕС — Борба със забавяне на плащането по търговски сделки — Член 2, точка 1 — Понятие „търговски сделки“ — Член 3, параграф 1, буква a) — Право на начисляване на лихви за забава на плащане — Застрахователен договор, сключен между предприятия“
По дело C‑303/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy dla Wrocławia-Fabrycznej we Wrocławiu (Вроцлавски районен съд Вроцлав-Фабрична, Полша) с акт от 28 април 2023 г., постъпил в Съда на 15 май 2023 г., в рамките на производство по дело
Powszechny Zakład Ubezpieczeń S.A.
срещу
Volvia sp. z o.o.,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: N. Piçarra (докладчик), председател на състава, N. Jääskinen и М. Gavalec, съдии,
генерален адвокат: A. Rantos,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 1 и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 2011 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Powszechny Zakład Ubezpieczeń S.A. (наричано по-нататък „PZU“) и Volvia sp. z o.o. относно плащането на лихви от Volvia вследствие на забавата при плащането на премии, дължими в изпълнение на два застрахователни договора за моторни превозни средства, и на фиксираното обезщетение в полза на PZU за разноските по събирането.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 В съображения 3, 8, 9 и 17 от Директива 2011/7 се посочва следното:
„(3) Много плащания по търговски сделки между икономически оператори или между икономически оператори и държавни органи се извършват по-късно от предвиденото в договора или в общите търговски условия. Въпреки че стоките са били доставени или услугите — извършени, много от съответните фактури биват платени с голямо закъснение. Тези забавени плащания имат отрицателен ефект върху ликвидността и усложняват финансовото управление на предприятията. Те също така се отразяват на тяхната конкурентоспособност и рентабилност, когато заради забава на плащане кредиторът се нуждае от външно финансиране. […]
[…]
(8) Обхватът на настоящата директива следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки. В настоящата директива не следва да се уреждат сделките, извършвани с потребителите, нито лихвите във връзка с други видове плащания, например плащанията, извършвани по силата на законодателството за чековете и полиците, или плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за щети, включително тези, извършвани от застрахователните компании. Също така държавите членки следва да могат да изключат от обхвата дълговете, които са предмет на производство по несъстоятелност, включително производство, чиято цел е да се преструктурира дългът.
(9) Настоящата директива трябва да урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия, или между предприятия и държавни органи […]
[…]
(17) За целите на правото на начисляване на лихви за забава на плащане, плащането от страна на длъжника следва да се разглежда като просрочено, ако кредиторът не е получил дължимата сума на датата на падежа, при условие че е изпълнил своите правни и договорни задължения“.
4 Член 1 от тази директива, озаглавен „Предмет и приложно поле“, предвижда следното в параграфи 1 и 2:
„1. Целта на настоящата директива е борбата със забавата на плащане по търговските сделки с оглед гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар, като се насърчава конкурентоспособността на предприятията, и по-специално на малките и средните предприятия.
2. Настоящата директива се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки“.
5 Съгласно член 2 от посочената директива:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1. „търговски сделки“ означава сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които водят до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение;
[…]
3. „предприятие“ означава всяка организация, различна от публичен орган, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице;
4. „забава на плащане“ означава плащане, което не е извършено в рамките на договорния или законния срок за плащане и при което условията, определени в член 3, параграф 1 […], са изпълнени;
5. „лихва за забава на плащане“ означава законна лихва за забава на плащане или лихва, за чийто размер предприятията са се споразумели, при спазване на член 7;
[…]“.
6 Член 3 от същата директива, озаглавен „Сделки между предприятия“, предвижда в параграф 1:
„Държавите членки следят за това при плащанията по търговски сделки между предприятия кредиторът да е в правото си да изисква лихва за забава на плащане, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:
a) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон; както и
б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен когато длъжникът не е отговорен за забавата“.
Полското право
Закон за противодействие на прекомерната забава по търговските сделки
7 Член 4 от Ustawa o przeciwdziałaniu nadmiernym opóźnieniom w transakcjach handlowych (Закон за противодействие на прекомерната забава по търговските сделки) от 8 март 2013 г. (Dz. U., 2013 г., позиция 403) определя в точка 1 понятието „търговска сделка“ като „договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане, ако страните по член 2 сключват този договор в рамките на осъществяваната от тях дейност“, а в точка 1a — понятието „парична престация“ като „възнаграждение за доставката на стоки или предоставянето на услуги по търговска сделка“.
8 Член 7, параграф 1 от този закон предвижда:
„При търговските сделки — с изключение на сделките, при които длъжникът е публичноправен субект — кредиторите имат право, без да е необходима покана и освен ако страните не са договорили по-висок лихвен процент, на законната лихва за забава по търговски сделки за периода от деня на изискуемостта на паричната престация до деня на плащането, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1) кредиторът е изпълнил своята престация;
2) кредиторът не е получил плащането в определения в договора срок“.
Граждански кодекс
9 Съгласно член 487, параграф 2 от Ustawa — Kodeks cywilny (Закон — Граждански кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U., 1964 г., № 16, позиция 93) „[д]оговорът е синалагматичен, когато и двете страни се задължават така, че престацията на едната от тях отговаря на престацията на другата“.
10 Член 805, параграфи 1 и 2 от Гражданския кодекс е формулиран така:
„(1) Със застрахователния договор застрахователят се задължава в рамките на дейността на своето предприятие да изпълни определена престация при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, а застраховащият се задължава да плати премия.
(2) Престацията на застрахователя се състои в частност в заплащането:
1) при имуществено застраховане — на определеното обезщетение за вредите, причинени от предвидено в договора застрахователно събитие;
2) при лично застраховане — на договорената парична сума, на пенсия или на друго обезщетение при настъпване на предвидено в договора събитие в живота на застрахованото лице“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 Дружеството по полското право Volvia, отдаващо коли под наем, сключва с дружеството PZU, което е застрахователна компания, два застрахователни договора за моторни превозни средства. Първият договор се отнася за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на притежателите на моторни превозни средства и за допълнителната застраховка за осигуряване на пътна помощ и покриване на разходите за нея. Вторият договор покрива друг вид доброволно застраховане, а именно застраховката „Автокаско“, покриваща загуба, унищожаване или повреждане на съответното превозно средство.
12 PZU сезира Sąd Rejonowy dla Wrocławia-Fabrycznej we Wrocławiu (Вроцлавски районен съд Вроцлав-Фабрична, Полша), а именно запитващата юрисдикция, с искане Volvia да бъде осъдено да му заплати застрахователни премии в размер на 7 619,89 полски злоти (PLN) (около 1 700 евро), ведно с лихви за забава, въз основа на двата застрахователни договора, посочени в предходната точка, както и обезщетение във фиксиран размер за направените разноски по събиране на вземането.
13 Volvia подава възражение срещу издадената от запитващата юрисдикция заповед за плащане. Заповедта е обезсилена и делото е върнато на този съд за разглеждане по общия ред.
14 В този контекст запитващата юрисдикция иска да се установи дали застрахователен договор, сключен между предприятия, може да се квалифицира като „търговска сделка“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7 и дали поради това такъв договор попада в материалното приложно поле на същата директива. В това отношение тя подчертава, че въпросът за естеството на застрахователен договор, и по-специално въпросът дали премията, заплащана от застраховащия, представлява насрещната престация за изпълнена от застрахователя престация, разделя полската съдебна практика и доктрина.
15 Според запитващата юрисдикция застрахователният договор не е синалагматичен договор, тъй като премията, заплащана от застраховащия, не е възнаграждение за престацията на застрахователя, изразяваща се в заплащане на предвиденото обезщетение за вредите, произтичащи от предвидено в този договор застрахователно събитие. Запитващата юрисдикция счита за необходимо да се увери, че такова тълкуване на полското право, възприето от Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), не противоречи на Директива 2011/7, както е тълкувана от Съда, по-специално в решение от 9 юли 2020 г., RL (Директива относно борбата със забавяне на плащането) (C‑199/19, EU:C:2020:548).
16 При тези обстоятелства Sąd Rejonowy dla Wrocławia-Fabrycznej we Wrocławiu (Вроцлавски районен съд Вроцлав-Фабрична) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 2, точка 1 от Директива [2011/7] да се тълкува в смисъл, че застрахователен договор, с който застрахователят се задължава към предприятие да изпълни определена престация при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, представлява търговска сделка по смисъла на тази разпоредба и съответно попада в материалното приложно поле на тази директива?
Ако отговорът е утвърдителен:
2) Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива [2011/7] да се тълкува в смисъл, че в рамките на застрахователен договор със самото осигуряване на застрахователно покритие застрахователят изпълнява своето задължение по договор и по закон по смисъла на тази разпоредба?“.
По преюдициалните въпроси
17 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
18 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
По първия въпрос
19 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, точка 1 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „търговски сделки“ обхваща застрахователен договор, с който застрахователят се задължава към предприятие да изпълни определена престация при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, а това предприятие се задължава да плати на застрахователя застрахователната премия.
20 В самото начало следва да се припомни, че понятието „търговски сделки“ е определено в член 2, точка 1 от Директива 2011/7 като „сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които водят до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение“. Тази разпоредба трябва да се разглежда в светлината на съображения 8 и 9 от същата директива и във връзка с член 1, параграф 2 от нея, съгласно който тя се прилага за всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки.
21 От тези разпоредби следва, че Директива 2011/7 се отнася до всички плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, включително тези между частни предприятия, с изключение по-специално на сделките, извършвани с потребителите. Следователно приложното поле на тази директива е определено широко (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2019 г., KROL, C‑722/18, EU:C:2019:1028, т. 31 и 32).
22 Член 2, точка 1 от Директива 2011/7 предвижда две условия, за да може дадена сделка да попадне в обхвата на понятието „търговски сделки“ по смисъла на тази разпоредба. Тя трябва, първо, да се извършва или между предприятия, или между предприятия и публични органи и второ, да води до доставката на стоки или предоставянето на услуги срещу възнаграждение.
23 Що се отнася до първото условие, по делото по главното производство е безспорно, че Volvia и PZU имат качеството на „предприятие“ по смисъла на член 2, точка 3 от тази директива, който определя това понятие като „всяка организация, различна от публичен орган, участваща в упражняването на независима икономическа или професионална дейност, дори когато тази дейност се упражнява само от едно лице“.
24 Що се отнася до второто условие, предвидено в член 2, точка 1 от Директива 2011/7, в точка 27 от решение от 9 юли 2020 г., RL (Директива относно борбата със забавяне на плащането) (C‑199/19, EU:C:2020:548), Съдът приема, че понятията „доставка на стоки“ и „предоставяне на услуги“, предвидени в тази разпоредба, представляват самостоятелни понятия от правото на Съюза, чийто обхват не може да бъде определен чрез позоваване на известните понятия от правото на държавите членки или от категоризациите, извършвани на национално равнище. В това отношение Съдът припомня, че член 57 от Договора за функционирането на ЕС дава широко определение на понятието „услуги“, обхващащо каквато и да било престация, извършвана обикновено срещу възнаграждение, която не спада към другите основни свободи, с цел дадена икономическа дейност да не се окаже извън приложното поле на основните свободи (решение от 9 юли 2020 г., RL (Директива относно борбата със забавяне на плащането), C‑199/19, EU:C:2020:548, т. 30—32).
25 Съдът също така взема предвид целта на Директива 2011/7, която съгласно член 1, параграф 1 във връзка със съображение 3 от нея се състои в борба със забавянията на плащанията по търговските сделки, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, като по този начин се подобри конкурентоспособността на предприятията, защото забавянията на плащанията имат отрицателен ефект върху ликвидността на предприятията, усложняват финансовото им управление и се отразяват отрицателно на тяхната рентабилност, след като поради тези забавяния те трябва да си осигуряват външно финансиране (решение от 9 юли 2020 г., RL (Директива относно борбата със забавяне на плащането), C‑199/19, EU:C:2020:548, т. 35).
26 Следователно застрахователен договор като разглеждания в главното производство, с който застрахователят се задължава към другата страна да изпълни определена престация при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, а другата страна се задължава да плати на застрахователя застрахователните премии, представлява търговска сделка, водеща до предоставяне на услуги по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7, при условие че тази сделка е извършена между предприятия или между предприятия и държавни органи. Всъщност застрахователната дейност, извършвана от търговец, като например застрахователна компания, е икономическа дейност, тоест дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 45). Следователно, стига да се извършва срещу възнаграждение, застрахователната дейност включва „услуга“ по смисъла на член 57 ДФЕС, а оттам и „предоставяне на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7.
27 Съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят главно до това дали застрахователният договор поражда взаимни задължения за страните, и по-специално дали престацията на застрахователя, състояща се в обезщетяване на застрахованото лице в случай на настъпване на застрахователно събитие, може да се счита за изпълнена срещу застрахователната премия, в качеството на възнаграждение, с оглед на член 2, точка 1 от Директива 2011/7. Тази юрисдикция отбелязва, че съгласно полската съдебна практика и доктрина, които възнамерява да следва, застрахователният договор не е синалагматичен договор, в изпълнение на който се предоставя услуга като насрещна престация за премията, заплатена от застраховащия.
28 С оглед обаче на понятието „търговски сделки“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7, както е тълкувано от Съда, произтичащото за застраховащия задължение за плащане на премията се обосновава от икономическа гледна точка само с гаранцията за обезщетение, което той получава в замяна от застрахователя при настъпване на застрахователно събитие. При тези условия, макар обезщетението да не е нито незабавно, нито сигурно, предвид непредвидимостта на настъпването на това застрахователно събитие, премията, заплащана от застрахованото лице, представлява „насрещната икономическа престация“ за изпълнената от застрахователя престация, която се състои в гарантиране на обезщетение на застрахованото лице при настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор (вж. в този смисъл решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 47).
29 Такова тълкуване не може да бъде опровергано със съображение 8 от Директива 2011/7, което изключва от приложното ѝ поле плащанията, извършвани в рамките на обезщетения за вреди, включително извършваните от застрахователните компании, без обаче да се отнася до застрахователните договори (вж. по аналогия решение от 9 юли 2020 г., RL (Директива относно борбата със забавяне на плащането), C‑199/19, EU:C:2020:548, т. 36 и 40). Следователно тези договори попадат в приложното поле на посочената директива.
30 Накрая, в решение от 13 септември 2018 г., Česká pojišťovna (C‑287/17, EU:C:2018:707), Съдът — сезиран с преюдициално запитване в рамките на спор относно искане за обезщетение за разноски по събиране на вземане в резултат на забавеното плащане на застрахователни премии, дължими в изпълнение на застрахователен договор, който е сключен между две предприятия — имплицитно потвърждава, отговаряйки на поставените въпроси, че сключените между две предприятия застрахователни договори предполагат наличие на „търговска сделка“ по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2011/7 и че следователно тези договори попадат в материалното ѝ приложно поле.
31 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 1 от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „търговски сделки“ обхваща застрахователен договор, с който застрахователят се задължава към предприятие да изпълни определена престация при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, а това предприятие се задължава да плати на застрахователя застрахователната премия.
По втория въпрос
32 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на застрахователен договор със самото осигуряване на застрахователно покритие на другата страна застрахователят изпълнява своите задължения по договор и по закон, и то независимо от заплащането на обезщетение на другата страна при настъпване на покритото от договора застрахователно събитие.
33 Съгласно член 3, параграф 1, буква а) във връзка със съображение 17 от Директива 2011/7 при търговски сделки между предприятия кредиторът трябва да е в правото си да изисква лихва за забава на плащане, без да е необходима покана, когато „е изпълнил своите задължения по договор и по закон“.
34 Както от текста на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2011/7, така и от отговора на първия въпрос следва, че самото наличие на застрахователно покритие е достатъчно, за да се приеме, че застрахователят е изпълнил своите задължения по договор и по закон по смисъла на тази разпоредба.
35 Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2011/7 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на застрахователен договор със самото осигуряване на застрахователно покритие на другата страна застрахователят изпълнява своите задължения по договор и по закон по смисъла на тази разпоредба, и то независимо от заплащането на обезщетение на другата страна при настъпване на покритото от договора застрахователно събитие.
По съдебните разноски
36 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени във връзка с представянето на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не могат да бъдат възстановени.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
1) Член 2, точка 1 от Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки
трябва да се тълкува в смисъл, че
понятието „търговски сделки“ обхваща застрахователен договор, с който застрахователят се задължава към предприятие да изпълни определена престация при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие, а това предприятие се задължава да плати на застрахователя застрахователната премия.
2) Член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2011/7
трябва да се тълкува в смисъл, че
в рамките на застрахователен договор със самото осигуряване на застрахователно покритие на другата страна застрахователят изпълнява своите задължения по договор и по закон по смисъла на тази разпоредба, и то независимо от заплащането на обезщетение на другата страна при настъпване на покритото от договора застрахователно събитие.
Подписи