Определение на Съда (осми състав) от 27 ноември 2023 г. —
Groupama Asigurări

(Дело C‑310/23)

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Член 267 ДФЕС — Тълкуване на предходно решение на Съда — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламенти (ЕО) № 864/2007 и (ЕС) № 593/2008 — Произшествие, причинено от превозно средство с полуремарке — Превозно средство и полуремарке, които са застраховани от различни застрахователи — Произшествие, настъпило в друга държава членка, а не тази, в която са сключени застрахователните договори — Регресен иск между застрахователи — Приложим закон“

1.      Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Актове, приети от институциите — Тълкуване на мотивите на предходно решение на Съда — Включване

(член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС)

(вж. т. 18 и 19; т. 1 от диспозитива)

2.      Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Приложимо право към договорните задължения — Регламент № 593/2008 — Приложимо право за извъндоговорните задължения — Регламент № 864/2007 — Произшествие, причинено от превозно средство, теглещо полуремарке, с различни застрахователи на тези две превозни средства — Регресен иск между застрахователи — Разпределение на задължението за поправяне на вредата — Възможност за застрахователя на теглещото превозно средство да упражни правата на пострадалия спрямо застрахователя на полуремаркето — Приложим закон

(член 7 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета и член 4 и сл. от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

(вж. т. 21 и 22; т. 2 от диспозитива)

Диспозитив

1) Член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която изпитва съмнения относно тълкуването на мотивите на решение на Съда по преюдициално запитване, отправено от друга национална юрисдикция, може да отправи до Съда преюдициални въпроси относно тълкуването на тези мотиви.

2) Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения („Рим I“) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“)

трябва да се тълкуват в смисъл, че

в контекста на регресен иск, предявен от застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалото лице при причинено от водача на това превозно средство произшествие, срещу застрахователя на полуремарке, което по време на произшествието е било прикачено към споменатото превозно средство, следва да се установи, на първо място, в съответствие с приложимото право, определено по силата на член 4 и сл. от Регламент № 864/2007, дали и в каква степен обезщетението за вреди, което трябва да се изплати на това пострадало лице, следва да бъде разпределено, евентуално поравно, между водача и собственика на съответното теглещо превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на полуремаркето, което е било прикачено към превозното средство, и следователно между съответните застрахователи на това превозно средство и това полуремарке. На второ място, следва да се определи дали в съответствие с приложимото по силата на член 7 от Регламент № 593/2008 право спрямо разглеждания договор за застраховка застрахователят на споменатото теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на посоченото пострадало лице, може по пътя на суброгацията да упражни правата на последното спрямо застрахователя на това полуремарке, признати от приложимото право по силата на член 4 и сл. от Регламент № 864/2007.