РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

6 февруари 2015 година

Дело T‑7/14 P

BQ

срещу

Сметна палата на Европейския съюз

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестационeн доклад — Психически тормоз — Частично отхвърляне на иска за обезщетение в първоинстанционното производство — Изопачаване на фактите — Задължение на Съда на публичната служба за мотивиране — Пропорционалност — Разпределяне на съдебните разноски“

Предмет:      Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 23 октомври 2013 г., BQ/Сметна палата (F‑39/12, СбСПС, EU:F:2013:158), с която се иска отмяна на това решение

Решение:      Отхвърля жалбата. В настоящото производство г‑н BQ понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Сметната палата на Европейския съюз.

Резюме

Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Условия — Обхват

(член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)

По силата на задължението за съдействие по член 24, първа алинея от Правилника при наличие на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в рамките на службата, администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се предвид обстоятелствата по случая бързина и грижа, за да установи фактите и да изведе, след като се е запознала с тях, подходящите последици. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска закрила от своята институция, да представи prima facie доказателства за наличието на посегателствата, на които твърди, че е подложено. При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящите мерки, и в частност в сътрудничество с подалото жалба длъжностно лице да извърши административна проверка, за да установи фактите, във връзка с които е подадена жалбата.

Освен това, когато длъжностно лице сезира администрацията с искане за съдействие на основание член 24, първа алинея от Правилника, по силата на наложеното ѝ с този член задължение за закрила тя е длъжна също да вземе подходящите превантивни мерки като преназначаване на друга длъжност или временно преместване на потърпевшия, за да го защити от многократното осъществяване на критикуваното поведение през целия период, необходим за провеждане на административната проверка.

Във връзка с това наличието на конфликт в отношенията между длъжностни лица само по себе си не е достатъчно, за да се констатира противоправно поведение на съответната институция. Всъщност само бездействието ѝ при наличието на такъв вреден проблем би могло да представлява подобно противоправно поведение. Освен това становищата на медицински експерти, дори и да се основават на други данни освен даденото им от съответното длъжностно лице описание на условията, в които работи, сами по себе си не са годни да докажат наличието от правна гледна точка на тормоз или неизпълнение от страна на институцията на задължението ѝ за оказване на съдействие.

(вж. точки 33, 34, 37 и 49)

Позоваване на:

Съд — решения от 14 юни 1979 г., V./Комисия, 18/78, Rec, EU:C:1979:154, т. 16 и от 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Rec, EU:C:1989:38, т. 15 и 16

Общ съд — решения от 5 декември 2000 г., Campogrande/Комисия, T‑136/98, RecFP, EU:T:2000:281, т. 55 и от 9 март 2005 г., L/Комисия, T‑254/02, RecFP, EU:T:2005:88, т. 84 и цитираната съдебна практика