РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (осми разширен състав)

11 юни 2009 година(*)

„Държавни помощи — Схема за помощи, предоставяни от италианските власти на някои предприятия за обществени услуги под формата на освобождаване от данъци и на заеми с преференциална лихва — Решение за обявяване на помощите за несъвместими с общия пазар — Жалба за отмяна — Лично засягане — Допустимост — Съществуващи помощи или нови помощи — Член 87, параграф 3, буква в) EО“

По дело T‑301/02

AEM SpA, установено в Милано (Италия), за което се явяват адв. A. Giardina, адв. C. Croff, адв. A. Santa Maria и адв. G. Pizzonia, avocats,

жалбоподател,

подкрепяно от

ASM Brescia SpA, установено в Brescia (Италия), за което се явяват адв. G. Caia, адв. V. Salvadori, адв. N. Pisani и адв. F. Capelli, avocats,

встъпила страна,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н V. Di Bucci, в качеството на представител,

ответник,

с предмет искане за отмяна на членове 2 и 3 от Решение 2003/193/ЕО на Комисията от 5 юни 2002 година относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставена от Италия на предприятия за обществени услуги, чийто акционерен състав е с мажоритарно публично участие (OВ L 77, 2003 г., стp. 21)

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД
НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (осми разширен състав),

състоящ се от: г‑жа М. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н D. Šváby, г‑н S. Papasavvas, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,

секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 април 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят, AEM SpA, е листвано на борсата акционерно дружество, 51 % от което са собственост на община Милано (Италия). То е създадено през 1996 г. в резултат на преобразуването на контролираното от общината предприятие със същото име. Жалбоподателят осъществява главно доставянето на електроенергия и доставянето и продажбата на природен газ и на топлоенергия именно на територията на град Милано.

 По националната правна уредба

2        Legge № 142 ordinamento delle autonomie locali (Закон № 142 относно организацията на местното самоуправление от 8 юни 1990 година, GURI, бр. 135 от 12 юни 1990 г., наричан по-нататък „Закон № 142/90“) въвежда в Италия реформа на законовите организационни средства, предоставени на общините за управлението на обществените услуги, по-конкретно в секторите на доставянето на вода, газ, електроенергия и на транспорта. Член 22 от посочения закон в редакцията след изменението му предвижда възможност за общините да създават дружества с различни правно-организационни форми, за да предоставят обществени услуги. Една от тях е учредяването на търговски дружества или на дружества с ограничена отговорност с акционерен състав с мажоритарно публично участие (наричани по-нататък „дружества по Закон № 142/90“). Жалбоподателят е дружество по Закон № 142/90

3        В този контекст по силата на член 9bis от legge № 488 di conversione in legge, con modificazioni, del decreto-legge 1°luglio 1986, № 318, recante provvedimenti urgenti per la finanza locale (Закон № 488 за преобразуване в закон с изменения на Декрет-закон № 318 от 1 юли 1986 г. за въвеждане на спешни мерки в полза на местните финанси от 9 август 1986 г., GURI, бр. 190 от 18 август 1986 г.) между 1994 и 1998 г. на дружествата по Закон № 142/90, доставчици на обществени услуги, са предоставени заеми от Cassa Depositi e Prestiti (наричана по-нататък „CDDPP“) при специален лихвен процент (наричани по-нататък „заеми от CDDPP“).

4        Освен това по силата на разпоредбите на член 3, параграфи 69 и 70 от legge № 549 (su) misure di razionalizzazione della finanza pubblica (Закон № 549 относно мерките за рационализиране на публичните финанси от 28 декември 1995 г., обикновена притурка към GURI, бр. 302 от 29 декември 1995 г., наричан по-нататък „Закон № 549/95“) във връзка с decreto-legge № 331 (su) armonizzazione delle disposizioni in materia di imposte sugli oli minerali, sull’alcole, sulle bevande alcoliche, sui tabacchi lavorati e in materia di IVA con quelle recate da direttive CEE e modificazioni conseguenti a detta armonizzazione, nonché disposizioni concernenti la disciplina dei centri autorizzati di assistenza fiscale, le procedure dei rimborsi di imposta, l’esclusione dall’ILOR dei redditi di impresa fino all’ammontare corrispondente al contributo diretto lavorativo, l’istituzione per il 1993 di un’imposta erariale straordinaria su taluni beni ed altre disposizioni tributarie (Декрет-закон № 331 относно хармонизиране на данъчните разпоредби в различни области от 30 август 1993 г., GURI, бр. 203 от 30 август 1993 г., наричан по-нататък „Декрет-закон № 331/93“), са въведени следните мерки в полза на дружествата по Закон № 142/90:

–        освобождаването от всякакви данъци, с които се облагат прехвърлянията на активи, осъществени при преобразуването на специални предприятия и на контролирани от общината предприятия в дружества по Закон № 142/90 (наричано по-нататък „освобождаване от данъци върху прехвърлянията“),

–        пълно освобождаване от корпоративен данък, а именно от данък върху печалбата на юридическите лица и от местен данък върху доходите в продължение на три години и най-късно до данъчната 1999 година (наричано по-нататък „тригодишно освобождаване от корпоративен данък“).

 Административно производство

5        След направено оплакване относно посочените мерки, с писма от 12 май, 16 юни и 21 ноември 1997 г. Комисията иска сведения по този въпрос от италианските власти.

6        С писмо от 17 декември 1997 г. италианските власти предоставят част от исканите сведения. Впрочем по искане на италианските власти на 19 януари 1998 г. е проведена среща.

7        С писмо от 17 май 1999 г. Комисията уведомява италианските власти за решението си да открие предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейските общности (ОВ С 220, стр. 14).

8        След като получава становищата на третите заинтересовани лица и на италианските власти, Комисията на няколко пъти иска допълнителни сведения от последните. Провеждат се също и срещи между, от една страна, Комисията и от друга страна, италианските власти, както и встъпилите трети заинтересувани лица.

9        Някои дружества по Закон № 142/90 като жалбоподателя, AEM SpA и Azienda Mediterranea Gas e Acqua SpA (AMGA), които впрочем са подали жалба за отмяна на решението, предмет на настоящото дело (дело T‑297/02 и дело T‑300/02), изтъкват по-специално, че въпросните три вида мерки не представляват държавна помощ.

10      По същество италианските власти и Confederazione Nazionale dei Servizi (Confservizi), конфедерация, обединяваща именно дружества по Закон № 142/90 и специални общински предприятия в Италия, се присъединяват към това становище.

11      Обратно, Bundesverband der deutschen Industrie eV (BDI), германско сдружение на производствени предприятия и на доставчици на свързани с промишлеността услуги счита, че въпросните мерки биха могли да предизвикат нарушения на конкуренцията не само в Италия, но и в Германия.

12      Също и Gas-it, италианско сдружение на частните оператори от сектора на доставянето на газ, заявява, че въпросните мерки, и особено тригодишното освобождаване от корпоративен данък, представляват държавна помощ.

13      На 5 юни 2002 г. Комисията приема Решение 2003/193/ЕО относно държавна помощ чрез освобождаване от данъци и заеми при преференциални условия, предоставени от Италия на дружествата по Закон № 142/90 (OВ L 77, 2003 г., стp. 21, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Обжалваното решение

14      На първо място, Комисията подчертава, че нейното изследване се отнася само до общите схеми за помощи, въведени със спорните мерки, а не до индивидуалните помощи, предоставени на различни предприятия. Във връзка с това тя заявява, че Италианската република „не е предоставила индивидуални данъчни облекчения и [не я] е уведомила […] за нито един случай на индивидуална помощ, предавайки ѝ всички необходими за нейната преценка сведения“. Комисията посочва, че поради това тя смята, че е длъжна да пристъпи към общо и абстрактно изследване на въпросните схеми, както от гледна точка на тяхната квалификация, така и от гледна точка на тяхната съвместимост с общия пазар (съображения 42—45 от обжалваното решение).

15      Според Комисията заемите на CDDPP и тригодишното освобождаване от корпоративен данък (наричани по-нататък заедно „спорните мерки“) са държавни помощи. Действително предоставянето с ресурси на държавата на такива предимства на дружествата по Закон № 142/90 има за резултат засилване на конкурентното им положение спрямо всички други предприятия, желаещи да предоставят същите услуги (съображения 48—75 от обжалваното решение). Спорните мерки са несъвместими с общия пазар, при положение че не отговарят нито на условията на член 87, параграфи 2 и 3 ЕО, нито на условията на член 86, параграф 2 ЕО и освен това нарушават член 43 ЕО (съображения 94—122 от обжалваното решение).

16      Напротив, според Комисията освобождаването от данъци върху прехвърлянията не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, като се има предвид, че тези данъци се дължат при учредяването на нова икономическа структура или при прехвърлянето на активи между различни икономически структури. По същество обаче контролираните от общината предприятия, от една страна, и дружествата по Закон № 142/90, от друга страна, са проява на една и съща икономическа структура. При това положение освобождаването от посочените данъци в тяхна полза е оправдано от естеството или организацията на системата (съображения 76—81 от обжалваното решение).

17      Разпоредителната част на обжалваното решение има следното съдържание:

„Член 1

Освобождаването от данъци върху прехвърлянията […] не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО].

Член 2

Тригодишното освобождаване от корпоративен данък […] и произтичащите от заемите [на CDDPP ...] предимства представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 [ЕО].

Тези помощи не са съвместими с общия пазар.

Член 3

Италия следва да вземе всички необходими мерки, за да изиска от получателя възстановяването на описаната в член 2 помощ, която му е била предоставена неправомерно.

Възстановяването на помощта следва да стане незабавно в съответствие с националните процедури, доколкото те позволяват ефективното и незабавно изпълнение на [обжалваното] решение.

Подлежащата на възстановяване помощ включва лихвата, считано от датата, на която получателят е получил неправомерната помощ, до датата на нейното реално възстановяване. Тази лихва следва да се изчисли въз основа на референтния лихвен процент, приложим при изчисляване на еквивалентната субсидия на помощите с регионална насоченост.

[…]“

 Производство и искания на страните

18      С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 30 септември 2002 г., жалбоподателят сезира Първоинстанционния съд.

19      С молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 2 януари 2003 г., ASM Brescia SpA прави искане за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя. С определение от 12 май 2003 г. председателят на пети разширен състав на Първоинстанционния съд (в предишния му състав) допуска тези встъпвания. Встъпилата страна представя писменото си становище и останалите страни представят становищата си по него в определения им срок.

20      С подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 6 януари 2003 г. отделна молба, на основание на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд Комисията прави възражение за недопустимост.

21      Жалбоподателят представя становището си по възражението за недопустимост на 27 февруари 2003 г.

22      На 8 август 2002 г. Италианската република също подава до Съда жалба за отмяна срещу обжалваното решение, заведена под номер С‑290/02. Съдът установява, че тази жалба и жалбите по дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02 и T‑309/02 имат еднакъв предмет, а именно отмяната на обжалваното решение, и са свързани, тъй като правните основания, представени по всяко от тези дела, се припокриват в голяма степен. С определение от 10 юни 2003 г. Съдът спира производството по дело С‑290/02 в съответствие с член 54, трета алинея от своя статут до постановяването на решение от Първоинстанционния съд, което да сложи край на производството по дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02 и T‑309/02.

23      С определение от 8 юни 2004 г. Съдът решава да препрати дело С‑290/02 на Първоинстанционния съд, който е станал компетентен да се произнася по жалбите, подавани от държавите-членки срещу Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 2 от Решение 2004/407/ЕО, Eвратом на Съвета от 26 април 2004 година за изменение на членове 51 и 54 от Протокола относно Статута на Съда на Европейските общности (OВ L 132, стp. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 30). Това дело е образувано в секретариата на Първоинстанционния съд под номер Т‑222/04.

24      С определение от 5 август 2004 г. Първоинстанционният съд решава да присъедини направеното от Комисията възражение за недопустимост към производството по същество.

25      Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (осми разширен състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, писмено задава на страните въпроси, на които те отговарят в определения им срок.

26      С определение на председателя на осми разширен състав на Първоинстанционния съд от 13 март 2008 г. дела Т‑292/02, T‑297/02, T‑300/02, T‑301/02, T‑309/02, Т‑189/03 и Т‑222/04 са съединени за нуждите на устната фаза на производството в съответствие с член 50 от Процедурния правилник.

27      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 16 април 2008 г.

28      Жалбоподателят, подкрепен от встъпилата страна, моли Първоинстанционния съд:

–        да приеме жалбата за допустима,

–        да отмени член 2 от обжалваното решение, с който Комисията обявява тригодишното освобождаване от корпоративен данък за несъвместимо с общия пазар,

–        да отмени член 3 от обжалваното решение в частта, в която Италианската република е задължена да възстанови помощите, предоставени въз основа на тригодишното освобождаване от корпоративен данък,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

29      Комисията моли Първоинстанционния съд:

–        да отхвърли жалбата като недопустима,

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

 По допустимостта

 Доводи на страните

30      Комисията оспорва процесуалната легитимация на жалбоподателя. Жалбоподателят не бил лично засегнат от обжалваното решение по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.

31      Комисията изтъква по същество, че обжалваното решение трябва да се определи като акт с общо приложение, доколкото то се отнася до схема за помощи и следователно до неопределен и неопределяем брой предприятия, определени в зависимост от общ критерий като принадлежността към определена категория предприятия. Според нея общото приложение, а следователно и нормативният характер на даден акт не се поставят под съмнение от възможността да се определи с по-голяма или по-малка точност колко са или дори кои са правните субекти, по отношение на които той се прилага в даден момент, стига да е безспорно, че това прилагане се извършва на основание на обективно правно или фактическо положение, определено в акта във връзка с целта му.

32      Според Комисията, за да може частноправен субект да бъде засегнат лично от акт с общо приложение, този акт трябва да накърнява неговите конкретни права или институцията, издала акта, трябва да бъде длъжна да вземе предвид последиците от него за положението на този частноправен субект. Комисията обаче смята, че в случая това не е така. Действително обжалваното решение имало отражение върху положението на всички предприятия, които се ползвали от спорните мерки. Следователно нямало нарушаване на конкретни права на някои предприятия, които биха могли да се различават от всяко друго предприятие, ползващо се от спорните мерки. Освен това при приемането на обжалваното решение Комисията нито е била длъжна, нито е могла да вземе предвид последиците от решението си за положението на конкретно предприятие. Нито декларацията за несъвместимост, нито разпореждането за възстановяване, съдържащи се в обжалваното решение, се отнасяли до положението на индивидуални получатели.

33      Според Комисията нейният анализ се потвърждава от съществуващата съдебна практика в областта на държавните помощи, според която качеството на получател по схема за помощи, обявена за несъвместима с общия пазар, не било достатъчно за доказване на личното засягане по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО.

34      По-нови дела не променяли установената съдебна практика. Според Комисията разрешението, възприето в Решение на Съда от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия (C‑15/98 и C‑105/99, Recueil, стp. I‑8855, наричано по-нататък „Решение по дело Sardegna Lines“), не може да се прилага по отношение на всички жалби, подадени от получателите по схема за държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима и чието възстановяване било разпоредено. Този извод се налагал особено когато, както в конкретния случай, въпросната схема за помощи е била разгледана абстрактно. Впрочем в случая, по който било постановено посоченото по-горе Решение по дело Sardegna Lines, жалбоподателят всъщност се ползвал от индивидуална помощ, тъй като ставало въпрос за предимство, предоставено по силата на акт, приет въз основа на регионален закон, характеризиращ се с предоставянето на широки дискреционни правомощия. Освен това тази ситуация била подложена на внимателно изследване по време на официалната процедура по разследване.

35      Фактите в настоящия случай се различавали също от далите повод за Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия (С‑298/00 Р, Recueil, стр. І‑4087, наричано по-нататък „Решение по дело Alzetta“), доколкото в случая Комисията не познавала нито точния брой, нито самоличността на получателите на въпросните помощи, не разполагала с всички значими сведения и не знаела какъв е размерът на предоставената помощ във всеки от случаите. Освен това в настоящия случай тригодишното освобождаване от корпоративен данък се прилагало автоматично, докато помощите, предмет на разглеждане в Решение по дело Alzetta, посочено по-горе, били отпуснати чрез последващ акт.

36      Обратно на твърденията на жалбоподателя, от гледна точка на изследването на допустимостта било важно не познаването на идентичността на дадено предприятие, а фактът, че вниманието на Комисията е било насочено към особености на конкретния случай, годни да обосноват индивидуално изследване. В обжалваното решение обаче Комисията посочвала, че не са ѝ били предоставени никакви данни, доказващи, че по отношение на жалбоподателя спорните мерки не представляват помощи или представляват съществуващи или съвместими с общия пазар помощи.

37      Във всеки случай нито фактът, че е участвал в официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, нито разпореждането за възстановяване, съдържаща се в обжалваното решение, са достатъчни според Комисията да индивидуализират жалбоподателя. Всъщност, като се има предвид, че жалбите, подадени от евентуалните получатели по схема за помощи, за която е изпратено уведомление, не са допустими по смисъла на член 230 ЕО, би трябвало същото да се отнася и за подадените от получателите по схема за помощи, за която не е било изпратено уведомление.

38      Накрая, в настоящия случай, обявяването за недопустима на жалбата, подадена от жалбоподателя, не нарушавало принципа на ефективна съдебна защита, тъй като предвидените в членове 241 ЕО и 234 ЕО способи за обжалване били достатъчни (Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стp. I‑6677).

39      Жалбоподателят твърди, че е лично засегнат от обжалваното решение в частта относно тригодишното освобождаване от корпоративен данък. Всъщност той бил дружество по Закон№ 142/90, следователно предприятие, до което се отнасяла въпросната схема за помощи, което се възползвало от тригодишното освобождаване от корпоративен данък, чието възстановяване било разпоредено.

40      Встъпилата страна по същество се присъединява към становището и към повечето от доводите на жалбоподателя.

 Съображения на Първоинстанционния съд

41      Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО дадено физическо или юридическо лице може да обжалва решение, адресирано до друго лице, само ако посоченото решение го засяга пряко и лично.

42      Според постоянната съдебна практика физическо или юридическо лице, което не е адресат на дадено решение, може да твърди, че е лично засегнато от това решение, само ако то го засяга поради някои присъщи на него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресат (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стp. 197, 223 и Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Greenpeace Council и др./Комисия, C‑321/95 P, Recueil, стp. I‑1651, точки 7 и 28).

43      В този смисъл Съдът е постановил, че по принцип не е допустима жалба за отмяна, подадена от предприятие срещу решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, ако то е засегнато от решението само поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален получател по тази схема за помощи. Действително по отношение на дадено предприятие жалбоподател такова решение представлява обща мярка, която се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно (вж. Решение на Съда от 2 февруари 1988 г. по дело по дело Van der Kooy и др./Комисия, 67/85, 68/85 и 70/85, Recueil, стp. 219, точка 15 и Решение по дело Alzetta, точка 35 по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).

44      В точки 34 и 35 от Решение по дело Sardegna Lines, точка 34 по-горе, Съдът обаче е постановил също, че щом като предприятието Sardegna Lines не е засегнато от решението, предмет на това дело, само като предприятие в сектора на корабоплаването в Сардиния, потенциален получател по схемата за помощи на сардинските собственици на кораби, но и като действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията, то е лично засегнато от решението и жалбата му срещу него е допустима (вж. също в този смисъл Решение по дело Alzetta, точка 35 по-горе, точка 39).

45      При това положение е необходимо да се провери дали жалбоподателят има качеството на действителен получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на схема за помощи в даден сектор, чието възстановяването е разпоредено от Комисията (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2007 г. по дело Salvat père & fils и др./Комисия, T‑136/05, Сборник, стp. II‑4063, точка 70).

46      В това отношение е уместно да се отбележи на, първо място, че от отговора на жалбоподателя на писмените въпроси, поставени от Първоинстанционния съд във връзка с това, се установява, че той наистина е реален получател на индивидуална помощ, предоставена в рамките на въпросната схема за помощи. Наистина жалбоподателят твърди, че се е ползвал от тригодишното освобождаване от корпоративен данък през периода 1996—1999 г. Това твърдение не е оспорено от Италианската република.

47      На второ място, от член 3 от обжалваното решение следва, че Комисията е разпоредила възстановяването на разглежданата помощ.

48      От това следва, че жалбоподателят е лично засегнат от обжалваното решение.

49      Що се отнася до прякото засягане на жалбоподателя — доколкото член 3 от обжалваното решение задължава Италианската република да вземе всички необходими мерки, за да изиска от получателя възстановяване на описаната в член 2 от посоченото решение помощ, която му е била неправомерно предоставена, — ако жалбоподателят се е ползвал от нея и ще трябва да я възстанови, той трябва да се счита пряко засегнат от това решение (вж. в този смисъл Решение по дело Salvat père & fils и др./Комисия, точка 45 по-горе, точка 75).

50      От всичко изложено по-горе следва, че настоящата жалба трябва да се обяви за допустима, доколкото е насочена срещу обжалваното решение в частта, която се отнася до тригодишното освобождаване от корпоративен данък.

 По съществото на спора

51      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи пет правни основания, изведени съответно от:

–        нарушение на член 87, параграф 1 ЕО и на член 253 ЕО, що се отнася до квалифицирането на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като държавна помощ,

–        нарушение на член 88, параграф 1 ЕО и на член 253 ЕО поради квалифицирането на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като нова помощ,

–        нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО и на член 253 ЕО,

–        нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на свобода на установяване, както и от липса на мотиви,

–        от неправомерността на разпореждането за възстановяване.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 1 ЕО и на член 253 ЕО, що се отнася до квалифицирането на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като държавна помощ

 Доводи на страните

52      В рамките на това правно основание жалбоподателят поддържа, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Това правно основание се разделя на три части, изведени съответно от липса на разследване, от липса на нарушаване на конкуренцията и от липса на въздействие за търговията в Общността.

–       По първата част от правното основание, изведена от липсата на разследване

53      На първо място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е опорочено от пълната липса на разследване с оглед определянето на произтичащите от съществуването на тригодишно освобождаване от корпоративен данък рискове за конкуренцията на различните пазари на местните обществени услуги. За разлика от Комисията той смята, че не съществува „глобален пазар на местните обществени услуги“ и че Комисията е трябвало да направи анализ на пазара по стоки и/или географски зони, което би ѝ дало възможност да прецени последиците от тригодишното освобождаване от корпоративен данък на всеки пазар, разгледан самостоятелно. Пазарът на концесиите на местни обществени услуги, споменат в съображение 68 от обжалваното решение, бил различен от пазара на обществените услуги. Жалбоподателят изтъква освен това липсата на мотиви относно избора на Комисията да извърши общо и абстрактно изследване.

54      Жалбоподателят се позовава също и на Решение 98/182/ЕО на Комисията от 30 юли 1977 година относно помощите, отпуснати от областта Friuli Venezia Giulia (Италия) на предприятията за автомобилен транспорт на стоки от областта (OВ L 66, 1998 г., стp. 18). Всъщност в споменатото решение въведената с националното законодателство схема била квалифицирана като държавна помощ само по отношение на някои сектори. Освен това в зависимост от дейността на предприятията получатели било прието, че някои от помощите са съвместими с общия пазар. Това решение показвало, че при обща схема за помощи е възможно да бъде осъществен по-задълбочен анализ на положението в различните сектори.

55      Комисията отбелязва, че тъй като по настоящото дело става въпрос за схема за помощи, тя задължително е трябвало да осъществи обща и абстрактна оценка. Освен това италианските власти не уточнили пред Комисията кои от разглежданите услуги били закрити за конкуренция в рамките на Общността.

–       По втората част от правното основание, изведена от липсата на нарушаване на конкуренцията

56      Обосновката на жалбоподателя е организирана около три основни довода.

57      На първо място, жалбоподателят поддържа, че дружествата по Закон № 142/90 не осъществяват дейност на пазари, на които има конкуренция, и че следователно тригодишното освобождаване от корпоративен данък, от което те се ползват, не може да наруши конкуренцията на пазарите на местните обществени услуги

58      Всъщност секторът на производството на електроенергия бил либерализиран едва през 1999 г. с транспонирането на Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 27, 1997 г., стp. 20). Впрочем преди 31 декември 1999 г. жалбоподателят не развивал никаква дейност на пазара на крайните потребители, свободни да избират свой собствен доставчик на енергия. Доставката на електроенергия също не била подложена на конкуренция, доколкото законовите разпоредби, които организират престирането на тези услуги, водят до монополно положение за всяка териториално обособена зона.

59      Що се отнася до доставянето на газ, то било либерализирано едва през 2000 г. с транспонирането в Италия на Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (ОВ L 204, стр. 1).

60      В настоящия случай Комисията трябвало да следва подхода, възприет в нейното Решение 98/693/ЕО от 1 юли 1998 година относно испанската схема за помощи при покупка на автомобили за промишлени цели Plan Renove Industrial (август 1994—декември 1996 г.) (OВ L 329, стp. 23), в което приела, че мерките не представлявали държавна помощ поради липсата на конкуренция.

61      На второ място, жалбоподателят посочва, че обжалваното решение се основава на погрешна преценка на фактите, що се отнася до възможността за дружествата по Закон № 142/90 да осъществяват дейност на пазари извън териториалната компетентност на своята съответна община.

62      Дружествата по Закон № 142/90 не се ползвали от свободен достъп до местните обществени услуги на други общини. Всъщност способът на пряката концесия бил поставен в зависимост от постигането на съгласие между тези общини и общината, контролираща въпросното дружество по Закон № 142/90, както и на общото условие да бъдат задоволени интересите на органите на местно самоуправление по произход.

63      Във всеки случай жалбоподателят уточнява, че в периода на прилагане на тригодишното освобождаване от корпоративен данък не е участвал в нито една процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставянето на местни обществени услуги в други географски зони. Следователно той не се ползвал от никакво предимство спрямо предприятията, които не се ползвали от същото третиране. Той добавя, че всички предприятия, развиващи дейност в тези сектори, се ползвали от дългосрочна изключителна концесия.

64      На трето място, жалбоподателят поддържа, че макар дружествата по Закон № 142/90 да възприели формата на акционерни дружества с акционерен състав с мажоритарно публично участие, ръководейки се по този начин от възприетите критерии за частните предприятия, те били създадени с единствената цел да осигуряват доставянето на местни обществени услуги. Следователно тяхната сфера на дейност била ограничена до местните обществени услуги. Ето защо не било оправдано да се поддържа, както правела Комисията, че докато специалните предприятия на общините били длъжни да осъществяват дейност само на пазарите на местните обществени услуги, от своя страна дружествата по Закон № 142/90 били свободни да развиват дейност на други пазари. Съдържанието и предметът на дейностите на дружествата по Закон № 142/90 останали в голяма степен същите като тези на специалните предприятия на общините. Жалбоподателят уточнява, че до 1999 г. той развива дейността си само в резервираните отрасли на газа и електроенергията и действа в отрасъла на далекосъобщенията едва след 1999 г.

65      Според жалбоподателя, щом като дружествата по Закон № 142/90 са били учредени с цел осъществяването на обществени услуги, те не са участвали в процедури за възлагането на обществени поръчки за предоставянето на посочените услуги. Според твърденията на жалбоподателя от това следва, че доводът на Комисията, изведен от съществуването на конкуренция с оглед получаването на поръчката, не е убедителен, тъй като не е имало открит за конкуренцията пазар в отрасъла на обществените услуги.

66      Решението на пленума на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) № 4989 от 6 май 1995 г., посочено от Комисията в бележка под линия 61 (съображение 92) от обжалваното решение, се ограничавало до признаване на частноправната природа на дружествата по Закон № 142/90, без да се произнася по възможността свободно да развиват дейност на други пазари. Посоченото решение потвърждавало също, че решението за създаване на дружество по Закон № 142/90 автоматично имало за последица възлагането на местните обществени услуги изключително на последното.

67      При всяко положение използването на печалбата, получена от предприятие — изключителен доставчик на услуга от общ икономически интерес, за да разшири дейността си на съседния, открит за конкуренцията пазар, само по себе си не представлявало нарушение на правилата на конкуренцията. Следователно възможността за дружествата по Закон № 142/90 да развиват дейност на други пазари не би могла да представлява аргумент за квалифицирането на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като държавна помощ.

68      Що се отнася до член 253 ЕО, жалбоподателят подчертава, че задължението за мотивиране е особено важно в общата рамка на държавните помощи и придобива основно значение, когато държавните мерки, предоставящи данъчно облекчение, се отнасят, както в настоящия случай, до значителен брой частни лица. Изискването за подходящо мотивиране е в още по-голяма степен задължително, доколкото в настоящия случай става въпрос за особени пазари, като тези на местните обществени услуги, които понякога се характеризират с монополно положение.

69      Жалбоподателят поддържа, че макар да е възможно анализът на конкретните условия на конкуренция да бъде излишен за обичайните промишлени и търговски отрасли, това не било така за до голяма степен регламентирани и запазени за особени предприятия отрасли, каквито били местните обществени услуги в Италия през 90-те години.

70      Що се отнася до антиконкурентния ефект от тригодишното освобождаване от корпоративен данък на други пазари, Комисията не доказвала, че конкуренцията била потенциално или реално нарушена, тя не уточнявала кои са засегнатите пазари и също не показвала, че твърдяното нарушение се дължи на тригодишното освобождаване от корпоративен данък. Комисията се била задоволила да препрати общо към „пазари на други стоки, където съществува търговия в Общността“ и към „сектори, различни от тези, които се наричат местни обществени услуги“ (съображение 74 от обжалваното решение). Комисията обаче трябвало да изследва по-широко и по-изчерпателно въздействието от тригодишното освобождаване от корпоративен данък върху конкуренцията в другите отрасли.

71      Обжалваното решение било опорочено и от липса на мотиви, тъй като в него се прави разграничение между дружествата по Закон № 142/90, от една страна, и от друга страна, контролираните от общините предприятия — юридически лица, принадлежащи на същите местни структури и ползващи се от тригодишното освобождаване от корпоративен данък, без да посочва причините за това.

72      По същество встъпилата страна се присъединява към становището и доводите на жалбоподателя относно нарушението на член 87 ЕО.

73      Комисията оспорва всички изложени аргументи.

–       По третата част от правното основание, изведена от липсата на въздействие за търговията в Общността

74      По същество жалбоподателят изтъква, че в настоящия случай търговията в Общността не е засегната. В това отношение той се позовава на факта, че местните обществени услуги са възложени пряко на дружествата по Закон № 142/90. Процедури за подбор били организирани само на териториите, в които не развива дейност нито едно контролирано от община предприятие или дружество по Закон № 142/90. Жалбоподателят отхвърля становището на Комисията, според което самото съществуване на тригодишното освобождаване от корпоративен данък създало стимул за общините да възлагат пряко местните обществени услуги на дружествата по Закон № 142/90, вместо да организират процедури за възлагане на обществени поръчки. Той поддържа, че напротив, тъй като не могли да осъществят възлагането на обществените услуги чрез пряко предоставяне на концесия, нито една община не приела да създаде дружества по Закон № 142/90. Действително в противен случай при процедури за възлагане на обществени поръчки общините биха се изложили на опасността „техните“ дружества по Закон № 142/90 да се окажат в конкуренция с други оператори.

75      Жалбоподателят се позовава освен това на Съобщение на Комисията от 20 септември 2000 година относно услугите от общeствен интерес в Европа (ОВ С 17, 2001 г., стр. 4), в което Комисията обявява, че правилата в областта на конкуренцията са приложими само когато разглежданите дейности могат да засегнат търговията между държави-членки. Например според общо правило, изложено в точка 32 от посоченото съобщение, дейност, която засяга пазара само в малка степен, каквито са много услуги от общeствен интерес с местен характер, като правило не засягала търговията между държави-членки. Комисията обаче не посочвала причините, поради които настоящият случай се отклонява от посоченото общо правило.

76      Жалбоподателят смята, че в обжалваното решение Комисията не е мотивирала достатъчно преценката си на въздействието на тригодишното освобождаване от корпоративен данък върху търговията в Общността. Всъщност Комисията не се позовала на вътрешно присъщите на всеки пазар на местни обществени услуги условия и се задоволила да заяви, че „не може да се изключи, че самото съществуване на помощ в полза на дружества по Закон № 142/90 е създало стимул за общините да възложат пряко услугите, вместо да възлагат концесии в рамките на открити процедури“.

77      По същество встъпилата страна се присъединява към становището на жалбоподателя относно нарушението на член 87 ЕО.

78      Комисията смята, че в настоящия случай търговията в Общността е засегната и че обжалваното решение е достатъчно мотивирано в това отношение.

 Съображения на Първоинстанционния съд

79      В самото начало следва да се напомни, че квалифицирането като помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО изисква да бъдат изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия. На първо място, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите-членки. Трето, трябва да става въпрос за селективно предимство. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (Решение на Съда от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C‑280/00, Recueil, стp. I‑7747, наричано по-нататък „Решение по дело Altmark“, точки 74 и 75 и Решение на Съда от 3 март 2005 г. по дело Heiser, C‑172/03, Recueil, стp. I‑1627, точка 27).

80      В случая жалбоподателят по същество оспорва квалифицирането като държавна помощ на тригодишното освобождаване от корпоративен данък. Той поддържа първо, че Комисията трябвало да направи анализ по пазари и второ, че две от четирите условия по член 87, параграф 1 ЕО относно засягането на търговията в Общността и въздействието върху конкуренцията не са налице. Освен това обжалваното решение било опорочено поради недостатъчно или липсващи мотиви относно изследването на тези две условия.

–       По първата част от правното основание, изведена от липсата на разследване

81      Що се отнася до анализа по пазари, следва да се приеме, че спорната мярка се отнася до специфична категория предприятия, а именно дружествата по Закон № 142/90. Единственото изисквано условие, за да може да се ползва посочената схема, е качеството на такова дружество.

82      Уместно е също да се отбележи, че прилагането на схемата за тригодишно освобождаване от корпоративен данък не е ограничено до определени услуги и че дейностите на предприятията, до които се отнася този режим, не са ограничени до сектора на обществените услуги. Всъщност става въпрос за една-единствена, а не за различни схеми за помощи, класифицирани според дейността или съответния пазар.

83      От това следва, че с оглед обстоятелствата в настоящия случай Комисията не е била длъжна да осъществи изследване по сектори, за да прецени ефекта на тригодишното освобождаване от корпоративен данък.

84      Що се отнася до позоваването на Решение 98/182, следва да се отбележи, че за разлика от случая, дал повод за постановяване на това решение, което се отнася само до един сектор, в настоящия случай са засегнати много различни сектори.

85      Що се отнася до констатацията, че пазарът на концесиите бил различен от пазара на обществените услуги, следва да се отбележи, че за да осигурят обществени услуги, органите на местно самоуправление могат да използват правния институт на концесията и че пазарът на концесиите в този сектор е открит за конкуренция в рамките на Общността и се подчинява на разпоредбите на Договора за ЕО.

86      Накрая, що се отнася до твърдяната липса на мотиви, следва да се отбележи, че в съображения 42—45 от обжалваното решение Комисията посочва причината, поради която тя прави общо и абстрактно изследване на въпросната схема.

87      С оглед на изложеното по-горе първата част от настоящото правно основание трябва да се отхвърли.

–       По втората и третата част от първото правно основание, изведени от липсата на нарушаване на конкуренцията и на въздействие върху търговията в Общността

88      Що се отнася до второто и четвъртото от посочените в точка 79 от настоящото решение условия, следва да се напомни, че при преценката на тези две условия Комисията е длъжна не да установи реално въздействие на помощите върху търговията между държави-членки и действително нарушение на конкуренцията, а само да изследва дали тези помощи могат да засегнат тази търговия и да нарушат конкуренцията (вж. Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano, С‑148/04, Recueil, стр. І‑11137, точка 54 и цитираната съдебна практика).

89      Следва също да се напомни, че при схема за помощи Комисията може да се ограничи до проучване на характеристиките на съответната схема, за да прецени в мотивите към решението си дали поради предвидените в тази програма условия от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите-членки предприятия (Решение на Съда от 7 март 2002 г., по дело Италия/Комисия C‑310/99, Recueil, стp. I‑2289).

90      Впрочем уместно е да се напомни, че всяка помощ, отпусната на предприятие, което осъществява дейността си на пазара на Общността, може да предизвика нарушения на конкуренцията и да засегне търговията между държави-членки (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2002 г. по дело Diputación Foral de Álava/Комсиия, T‑92/00 и T‑103/92, Recueil, стp. ІI‑1385, точка 72 и цитираната съдебна практика).

91      Освен това не съществува праг или процент, който ако не бъде достигнат, може да се счете, че търговията между държавите-членки не е засегната. Всъщност относително малкото значение на помощта или относително неголемите мащаби на предприятието получател не изключват a priori възможността търговията между държавите-членки да бъде засегната (Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, наричано „Решение по дело Tubemeuse“, С‑142/87, Recueil, стр. І‑959, точка 43, Решение на Съда от 14 септември 1994 г. по дело Испания/Комисия, С‑278/92—С‑280/92, Recueil, стр. І‑4103, точка 42 и Решение по дело Altmark, точка 79 по-горе, точка 81).

92      Съдът е посочил освен това, че съвсем не е изключено публична субсидия, предоставена на предприятие, което осъществява само местни или регионални транспортни услуги и не осъществява транспортни услуги извън своята държава по произход, да може въпреки това да има въздействие върху търговията между държави-членки по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Действително когато държава-членка предоставя публична субсидия на дадено предприятие, може в резултат на това предоставянето на транспортната услуга от това предприятие да се запази или да нарасне и да има за последица шансовете на установените в други държави-членки предприятия да предоставят своите транспортни услуги на пазара на тази държава да бъдат намалени (Решение по дело Altmark, точка 79 по-горе, точки 77 и 78).

93      В настоящия случай, що се отнася, на първо място, до условието, свързано със засягането на конкуренцията, уместно е да се отбележи, че макар жалбоподателят действително да изтъква, че дружествата по Закон № 142/90 не осъществяват дейност на пазари, на които има конкуренция, и то като посочва по-специално своите собствени сектори на дейност, той не представя никакво доказателство, годно да подкрепи твърдението, според което в този момент икономическите сектори на посочените обществени услуги не са били открити за конкуренция. В това отношение е уместно да се напомни, че в случая става въпрос за схема за помощи, включваща множество сектори, а не за различни схеми за помощи, всяка от които се отнася до отделен сектор.

94      Фактът, че разглежданата схема за помощи се прилага само по отношение на дружествата по Закон № 142/90, независимо от това каква е дейността им, и обстоятелството, че тези предприятия реално осъществяват дейност в различни сектори на икономиката, както вече беше посочено в точки 81—83 от настоящото решение, са достатъчни за да се заключи, че спорната мярка може да повлияе на конкуренцията и на търговията между държави-членки.

95      В това отношение е добре да се обърне внимание, както посочва Комисията в съображения 73 и 84 от обжалваното решение, че някои от съответните сектори като този на фармацевтичните продукти, на отпадъците, на газа, на електроенергията и на водата се характеризират с известно равнище на конкуренция в момента на влизане в сила на въпросната мярка.

96      Освен това дейностите на дружествата по Закон № 142/90 не се ограничават до сектора на местните обществени услуги. При това положение въпросната мярка може да улесни експанзията на тези дружества на други открити за конкуренцията пазари, като по този начин произведе последици, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията дори в други сектори, освен на местните обществени услуги. В това отношение от Закон № 142/90 съгласно тълкуването на Corte suprema di cassazione в Решение № 4989 от 6 май 1995 г. и на Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в Решение № 4586 от 3 септември 2001 г. следва, че дружествата по Закон № 142/90 имат възможност да осъществяват дейност в други територии както в Италия, така и чужбина, и в области, различни от тези на обществените услуги, предвидени в техните устави, освен ако това им отнема в значителна степен средства и възможности и може да навреди на съответния орган на местно самоуправление.

97      В това отношение следва да се отбележи, че уставът на жалбоподателя е в същия смисъл. Действително от този устав се установява, че жалбоподателят може да установява седалища, представителства, дъщерни дружества и филиали в Италия и в чужбина. От съдържанието на този устав се установява също, че предметът на дейност обхваща широко поле от начинания. Предвидено е освен това, че жалбоподателят може да придобива участия и дялове в други дружества или предприятия, както италиански, така и чуждестранни, които имат аналогичен, сходен или допълващ предмет на дейност.

98      Що се отнася до довода на жалбоподателя, според който сами по себе си правилата на конкуренцията не са пречка реализираната от доставката на обществена услуга печалба да може да бъде използвана за разширяване на дейността и на друг пазар, следва да се отбележи, че ако дружество, което се е ползвало от държавна помощ и следователно е могло да увеличи печалбата си, разшири дейността си на друг пазар, открит за конкуренция, не е възможно да се изключи сигурното въздействие върху конкуренцията.

99      Накрая трябва да се отбележи, както прави Комисията, че в секторите на дейност на дружествата по Закон № 142/90 предприятията се конкурират за възлагане на концесии за местни обществени услуги в различните общини и че пазарът на посочените концесии е пазар, открит за конкуренцията (съображения 67 и 68 от обжалваното решение). Обстоятелството, че жалбоподателят не е участвал в нито една процедура за възлагане на обществена поръчка за местни обществени услуги в други географски зони в периода на прилагане на тригодишното освобождаване от корпоративен данък, е без особено значение.

100    Доводът, основан на липсата на конкуренция, а следователно и на въздействие върху междудържавната търговия, поради факта че в действителност съответните услуги са възложени пряко на дружествата по Закон № 142/90, трябва да се отхвърли. От една страна, прякото възлагане не оборва направената в предходните точки констатация, че съответният пазар се характеризира поне с известно равнище на конкуренция. От друга страна, доводът по-скоро показва ограничителния ефект на спорната мярка върху конкуренцията, а не липсата на конкуренция на съответния пазар. Действително както подчертава Комисията в съображение 71 от обжалваното решение, не може да се изключи, че самото съществуване на помощта в полза на дружествата по Закон № 142/90 е подтикнало общините да им възлагат пряко услугите, вместо да предоставят концесии в рамките на открити процедури.

101    Именно когато става въпрос да се установи дали съответната мярка е нарушила или е заплашила да наруши съществуващото на пазара равнище на конкуренция, трябва да се отбележи, че спорната мярка е засилила конкурентните позиции на дружествата по Закон № 142/90 спрямо всяко друго италианско или чуждестранно предприятие, действащо на съответния пазар. Както с основание отбелязва Комисията в съображение 62 от обжалваното решение, предприятията, които нямат правноорганизационна форма на капиталово дружество и чийто мажоритарен собственик на капитала не е орган на местно самоуправление, са в неизгодно положение, когато искат да участват в обществена поръчка за възлагане на предоставянето на дадена услуга на дадена територия.

102    От изложеното по-горе следва, че въпросната мярка нарушава или заплашва да наруши конкуренцията по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

103    Що се отнася, на второ място, до условието, свързано със засягането на междудържавната търговия, уместно е най-напред да се напомни, че осъществяването само от дружествата по Закон № 142/90 на дейност на техния национален пазар или на територията им по произход не е определящо. Всъщност междудържавната търговия е засегната от съответната мярка, когато шансовете на установените в други държави-членки предприятия да доставят своите услуги на италианския пазар намаляват (вж. точка 92 по-горе).

104    Така в съображение 70 от обжалваното решение Комисията с основание установява, че съответната мярка може да създаде пречка за чуждестранните предприятия, желаещи да се установят в Италия или да предлагат там услугите си, и следователно засяга търговията в Общността по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

105    Действително, от една страна, въпросната мярка нанася вреда на чуждестранните предприятия, които представят оферти за местни концесии за обществени услуги в Италия, щом като публичните предприятия, получатели по въпросната схема, могат да предлагат по-конкурентни цени от своите национални или общностни конкуренти, които не се ползват от нея. От друга страна, съответната мярка прави по-малко привлекателна за предприятията от други държави-членки инвестицията в сектора на местните обществени услуги в Италия (например чрез придобиване на мажоритарно участие), тъй като изкупените предприятия няма да бъдат допуснати до възможността да се ползват (или могат да изгубят възможността да се ползват) от съответната мярка предвид естеството на своите нови акционери (съображение 69 от обжалваното решение).

106    Уместно е да се напомни, що се отнася до твърдяната липса на мотиви в обжалваното решение относно тези две условия, че Комисията е обяснила достатъчно в съображения 62—64, 69, 73 и 74 от обжалваното решение причините, поради които е счела, че спорната помощ може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки. Освен това, както вече беше отбелязано, Комисията не е длъжна да доказва реалните последици от вече отпуснатите помощи (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Франция/Комисия, С‑301/87, Recueil, стр. І‑307, точка 33).

107    От изложеното по-горе следва, че квалификацията в обжалваното решение на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като държавна помощ не е опорочено поради грешка, и следователно втората и третата част от настоящото правно основание трябва да бъдат отхвърлени.

108    Следователно това правно основание следва да се отхвърли изцяло.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 88, параграф 1 ЕО и на член 253 ЕО поради квалифицирането на тригодишното освобождаване от корпоративен данък като нова помощ

 Доводи на страните

109    Жалбоподателят изтъква при условията на евентуалност, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е съществуваща помощ и следователно с обжалваното решение Комисията е нарушила член 88, параграфи 1 и 2 ЕО.

110    Той поддържа, че освобождаването от данъка върху доходите предхожда влизането в сила на Договора за ЕО. Всъщност това освобождаване било предвидено още за контролираните от общините и за специалните предприятия от началото на миналия век и било продължено в полза на дружествата по Закон № 142/90 под формата на тригодишно освобождаване от корпоративен данък.

111    Като допълнителна обосновка на доводите си жалбоподателят привежда Решение на Съда от 9 август 1994 г. по дело Namur-Les assurances du crédit (C‑44/93, Recueil, стр. I‑3829, точка 33) и Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2002 г. по дело Government of Gibraltar/Комисия (T‑195/01 и T‑207/01, Recueil, стp. II‑2309), от които според него следвало, че Комисията е длъжна да изследва новите аспекти на дадена променена схема за помощи. В случая обаче областта, в която се осъществява дейността на предприятията, натоварени с обществени услуги, не била променена. Всъщност жалбоподателят посочва, че Закон № 142/90 има за цел да позволи на местните структури да организират свои собствени местни услуги с различна от тази на контролираните от общините предприятия правноорганизационна форма.

112    Според жалбоподателя съдържащите се в обжалваното решение мотиви били нелогични и противоречиви. Действително, от една страна, при изследването на освобождаването от данък върху прехвърлянията Комисията приемала, че контролираните от общините предприятия и дружествата по Закон № 142/90 по същество са проява на една и съща икономическа структура. От друга страна, за преценката на тригодишното освобождаване от корпоративен данък тя приемала, че дружествата по Закон № 142/90 представляват структури, различни от икономическа гледна точка и по същество различни от общините. В обжалваното решение Комисията стигнала до извода, че освобождаването от данък върху прехвърлянията не представлявало държавна помощ. Всъщност след като условията за ползване от това освобождаване и тези за ползване от тригодишното освобождаване от корпоративен данък са еднакви, Комисията трябвало да приеме, че последното също не представлява държавна помощ.

113    Освен това според член 1, буква б), подточка v) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 EО] (OВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), „[к]огато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране“. Това означавало, че за периода до либерализирането на разглежданите сектори тригодишното освобождаване от данък не може да се разглежда като нова помощ, тъй като то е осъществено в неоткрити за конкуренцията сектори.

114    По тези причини жалбоподателят изтъква също и липса на мотиви.

115    По същество встъпилата страна се присъединява към становището и доводите на жалбоподателя.

116    Комисията оспорва тези доводи, като препраща към съображения 86—91 от обжалваното решение. Тя добавя, че съдържащият се в обжалваното решение извод понастоящем бил потвърден от член 4 от Регламент № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 (ОВ L 140, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42).

 Съображения на Първоинстанционния съд

117    В Решение по дело Namur-Les assurances du crédit, точка 111 по-горе (точка 13) Съдът постановява, че както от съдържанието, така и от целите на разпоредбите на член 88 ЕО следва, че като съществуващи помощи по смисъла на параграф 1 от тази разпоредба трябва да се разглеждат помощите, които съществуват преди датата на влизане в сила на Договора за ЕО и тези, които могат да бъдат редовно приведени в изпълнение при предвидените в член 88, параграф 3 ЕО условия, включително изведените от тълкуването на този член, дадено от Съда в Решение от 11 декември 1973 г. по дело Lorenz (120/73, Recueil, стp. 1471, точки 4—6), докато като нови помощи, за които важи задължението за информиране, предвидено в същата разпоредба, трябва да се разглеждат мерките, целящи въвеждане или изменение на помощи, с уточнението, че измененията могат да се отнасят или до съществуващи помощи, или до първоначални проекти, за които Комисията е информирана.

118    Що се отнася до съществуващите помощи, член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 възпроизвежда и утвърждава правилата, изведени от съдебната практика.

119    Съгласно тази разпоредба съществуваща помощ е:

i)      всяка помощ, която съществува в съответната държава-членка преди влизането в сила на Договора;

ii)      разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета;

iii)      помощ, за която се счита, че е била разрешена, ако Комисията не е приела друго решение в двумесечен срок, по принцип от деня, следващ получаването на пълно уведомление за помощта, с което Комисията разполага за извършването на предварително изследване;

iv)      всяка помощ, по отношение на която е изтекъл десетгодишният давностен срок за възстановяване;

v)      помощ, която се счита за съществуваща помощ поради това, че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ, но впоследствие е станала помощ поради еволюцията на Общия пазар, без да е била изменяна от държавата-членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране.

120    След това, по силата на член 1, буква в) от посочения Регламент, всяко изменение на съществуваща помощ трябва да се разглежда като нова помощ.

121    По същество мерките, целящи въвеждане на помощи или изменение на съществуващи помощи, представляват нови помощи. По-конкретно когато изменението засяга първоначалната схема в самата ѝ същност, тази схема се оказва преобразувана в нова схема за помощи. Не би могло обаче да се говори за такова съществено изменение, когато новият елемент може ясно да бъде отделен от първоначалната схема (Решение по дело Government of Gibraltar, точка 111 по-горе, точки 109—111).

122    В настоящия случай е безспорно, че освобождаването не спада към втората, третата и четвъртата хипотеза, посочени в член 1, буква б) от Регламент № 659/1999, които позволяват дадена помощ да се разглежда като съществуваща помощ. Освен това жалбоподателят не се позовава на тях.

123    Що се отнася до първата от хипотезите, посочени в член 1, буква б) от Регламент № 659/1999, уместно е първо да се отбележи, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е въведено с Декрет-закон № 331/93 и със Закон № 549/95. През 1990 г., когато Закон № 142/90 въвежда реформа на правните средства за организация, поставени на разположение на общините, за да управляват местните обществени услуги, между които възможността да създават дружества с ограничена отговорност с мажоритарно публично участие, за тези дружества не е било предвидено никакво освобождаване от данъка върху доходите.

124    Всъщност всяко дружество по Закон № 142/90, създадено между 1990 г. и влизането в сила на 30 август 1993 г. на член 66 от Декрет-закон № 331/93, подлежи на облагане с данък върху доходите.

125    Следователно както с основание отбелязва Комисията в съображение 91 от обжалваното решение, за да разшири по отношение на дружествата по Закон № 142/90 данъчния режим, приложим по отношение на органите на местно самоуправление, италианският законодател е трябвало да приеме ново законодателство няколко десетки години след влизането в сила на Договора за ЕО.

126    Освен това дори да се приеме, че освобождаването от данък за контролираните от общината предприятия е било въведено преди влизането в сила на Договора за ЕО и е останало в сила до 1995 г., това не променя факта, че дружествата по Закон № 142/90 се различават съществено от контролираните от общината предприятия. Разширяването на съществуващите за контролираните от общината предприятия и за специалните предприятия данъчни облекчения по отношение на нова категория получатели като тази на дружествата по Закон № 142/90 обаче представлява изменение, което може да бъде отделено от първоначалната схема. Всъщност както това е посочено в Решение на Consiglio di Stato № 4586 от 3 септември 2001 г., съществуват различия по закон между дружествата по Закон № 142/90 и контролираните от общината предприятия именно поради факта че първите не са подчинени на строгите териториални ограничения, наложени на вторите, и че сферата на дейност на първите е много по-широка. Така, както вече беше подчертано по-горе в точка 96, дружествата по Закон № 142/90 имат възможност да развиват дейност извън съответната територия, както в Италия, така и в чужбина, и в области, различни от тази на предвидената в устава им обществена услуга, освен ако това им отнема в значителна степен средства и възможности и може да навреди на съответния орган на местно самоуправление.

127    Поради това независимо че дружествата по Закон № 142/90 са встъпили в правата и задълженията на контролираните от общината предприятия, законодателството, което определя тяхното материално и географско поле на дейност, е съществено променено.

128    При това положение следва да се заключи, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък, въведено с разпоредбите на член 3, параграф 70 от Закон № 549/95 във връзка с член 66, параграф 14 от Декрет-закон № 331/93, не попада в приложното поле на член 1, буква б), подточка i) от Регламент № 659/1999.

129    Що се отнася до основаната на член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999 втора теза на жалбоподателя, следва да се отбележи, че тази разпоредба може да се прилага само по отношение на мерки, които не са били помощи към момента на привеждането им в действие. Достатъчно е да се отбележи в това отношение, че спорната мярка е била въведена в момент, когато пазарите при всяко положение, макар и много вероятно все още в различна степен, са били открити за конкуренцията. При това положение следва да се приеме, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък не попада в обхвата на член 1, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999 г.

130    По тази причина не може да се направи извод, че липсват мотиви. Съществуването на известна конкуренция в секторите, в които дружества по Закон № 142/90 развиват дейност, е причина Комисията да отхвърли довода, според който въпросната мярка трябва да се разглежда като съществуваща помощ (съображения 82—85 от обжалваното решение).

131    На последно място, що се отнася до твърдяното противоречие между, от една страна, изследването на освобождаването от данъци върху прехвърлянията, поради това че контролираните от общините предприятия и дружествата по Закон № 142/90 по същество са проява на една и съща икономическа структура, и от друга страна, изследването на тригодишното освобождаване от корпоративен данък, поради това че тези два вида предприятия представляват различни от икономическа гледна точка и по същество структури, следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията, основавайки се на данните, предоставени от италианското правителство, е счела първото освобождаване за обосновано от естеството и общата структура на съответната система. Без да е необходимо произнасяне по основателността на тази преценка, следва да се отбележи, че евентуално допусната от Комисията грешка по отношение на освобождаването от данъци върху прехвърлянията не означава, че трябва да се отмени друга част от обжалваното решение.

132    С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че спорната мярка не представлява съществуваща помощ. При това положение второто правно основание следва да се отхвърли.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на член 87, параграф 3, буква в) ЕО и на член 253 ЕО

 Доводи на страните

133    Жалбоподателят поддържа, че Комисията е допуснала грешка, като не е приела, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е държавна помощ, съвместима с общия пазар по силата на член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

134    Той твърди, че тригодишното освобождаване от корпоративен данък е дало възможност за преструктурирането на разглежданите предприятия и за преминаването от икономика, характеризираща се с монополистичен пазар, към икономика с конкурентен пазар. Ето защо Комисията трябвало да приложи същата логика като възприетата в нейното Решение от 10 ноември 1999 година относно преходните разпоредби, целящи премахването на освобождаването от корпоративен данък на общинските транспортни предприятия (OВ C 379, стp. 11) и в нейното Решение 2000/410/EО от 22 декември 1999 година относно схемата за помощи, която Франция предвижда да приведе в действие в полза на френския пристанищен сектор (OВ L 155, 2000 г., стp. 52). Всъщност в тези две решения прилагането на член 87, параграф 3, буква в) ЕО по отношение на държавни мерки имало за цел единствено да гарантира прехода от режим на монопол към либерализиран режим посредством процес на приватизация на компаниите, акционери на съответните дружества.

135    Жалбоподателят изтъква, че без приемането на тригодишното освобождаване от корпоративен данък общините никога не биха преобразували своите контролирани предприятия в дружества по Закон № 142/90. Освен това по силата на тази мярка прозрачността на финансовите отношения между публичните власти и дружествата по Закон № 142/90 била гарантирана и бил предвиден преходен период, за да бъде дадена възможност за преструктуриране на предприятията, без при това да бъде засегнато непрекъснатото предоставяне на обществената услуга. Освен това разглежданите предприятия били подложени на сериозни ограничения във връзка с тяхната територия и област на дейност. След като областите на дейност на дружествата по Закон № 142/90 били ограничени, тригодишното освобождаване от корпоративен данък било оправдано.

136    Жалбоподателят изтъква, що се отнася до неговото индивидуално положение, че след приватизацията му през 1998 г. той осъществил основна реорганизация и преструктуриране на инсталациите си, от които се възползвал изцяло град Милано.

137    Встъпилата страна по същество се присъединява към становището и доводите на жалбоподателя.

138    Основавайки се на съображения 97 и сл. от обжалваното решение, Комисията оспорва основателността на настоящото правно основание.

 Съображения на Първоинстанционния съд

139    В началото следва да се напомни, че Комисията разполага с широко право на преценка в областта на член 87, параграф 3 ЕО (Решение на Съда от 24 февруари 1987 г. по дело Deufil/Комисия, 310/85, Recueil, стр. 901, точка 18). Следователно упражняваният от общностния съд контрол трябва да се ограничи до проверка за спазването на процедурните правила и на задължението за мотивиране, както и на точността на фактите, на липсата на явна грешка в преценката и на злоупотреба с власт.

140    В настоящия случай, що се отнася първо до мотивирането, от обжалваното решение се установява, че Комисията проверява въз основа на член 87, параграф 3, буква в) ЕО дали помощта може да бъде счетена за съвместима с общия пазар, първо, от гледна точка на съответните насоки и второ, независимо от споменатите насоки. В това отношение тя излага причините, поради които е стигнала до отрицателен извод (съображение 97 и сл. от обжалваното решение).

141    По-нататък от преписката ясно личи, че условията, необходими, за да се ползва тригодишното освобождаване от корпоративен данък от предвидената в член 87, параграф 3, буква в) дерогация, не са били налице. Тригодишното освобождаване от корпоративен данък не е целяло да възстанови рентабилността на бенефициерите и не е било ограничено до предприятия в затруднено положение. Дори да се предположи, че това е така, не е бил представен никакъв план за преструктуриране, нито каквато и да е мярка, целяща да компенсира присъщите на отпускането на спорната помощ нарушения на конкуренцията. Според съдебната практика обаче, за да бъдат обявени за съвместими с общия пазар на основание член 87, параграф 3, буква в) ЕО, помощите за предприятия в затруднено положение трябва да бъдат свързани със съгласуван план за преструктуриране, който трябва да бъде представен на Комисията с всички необходими уточнения (Решение на Съда от 22 март 2001 г. по дело Франция/Комисия, С‑17/99, Recueil, стр. І‑2418, точка 45).

142    Що се отнася до довода, според който спорната мярка улеснила преминаването от икономика на монополистичен пазар към такава на конкурентен пазар, следва да се отбележи, че жалбоподателят не доказва с какво спорната мярка е довела до засилване на конкуренцията. Всъщност както вече беше отбелязано, съответните пазари вече са се характеризирали с известно равнище на конкуренция и следователно спорната мярка е могла да наруши конкуренцията.

143    Що се отнася до твърдяното противоречие с други решения на Комисията, разрешаващи преходен режим, следва да се отбележи, че от двете решения, на които жалбоподателят се позовава, се установява, че те не са сравними. Що се отнася до решението от 10 ноември 1999 г., както с основание изтъква Комисията, на бенефициерите на освобождаването от данъци по споменатата преписка е било забранено да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки извън тяхната съответна територия до откриването на собствените им вътрешни пазари. Колкото до Решение 2000/410, предоставянето на спорните помощи в този случай е било подчинено на осъществяването на инвестиции с оглед на прехвърлянето и подмяната на съществуващо оборудване.

144    Следователно третото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на свобода на установяване, както и от липсата на мотиви

 Доводи на страните

145    Жалбоподателят оспорва твърдяното от Комисията в обжалваното решение нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на свобода на установяване и изтъква, че липсват мотиви по този въпрос.

146    Жалбоподателят твърди най-напред, че следва да се разграничи принципът на недопускане на дискриминация, който по характер е общ, от принципа на свобода на установяване, който, от своя страна, е особен. Според жалбоподателя тези два принципа не са нарушени от тригодишното освобождаване от корпоративен данък.

147    Жалбоподателят оспорва, че както предприятията от други държави-членки, така и италианските предприятия, които не са създадени в резултат на преобразуването на контролирано от общината предприятие в дружество по Закон № 142/90, отговарят на необходимите условия, за да се ползват от тригодишното освобождаване от корпоративен данък. Следователно то не било прилагано дискриминационно, за да постави в по-благоприятно положение италианските предприятия.

148    Възможността да се ползва тригодишното освобождаване от корпоративен данък не зависела нито от националността на предприятието, нито от естеството на съдружниците, след като, както твърди Комисията в съображение 121 от обжалваното решение, възможността за едно предприятие да се ползва от тригодишно освобождаване от корпоративен данък зависи единствено от неговата правноорганизационна форма (а именно предишна публична структура, преобразувана в акционерно дружество) и от неговия акционерен състав (мажоритарно участие на публичната власт). По тази причина жалбоподателят също изтъква, че обжалваното решение съдържа противоречия.

149    Освен това обстоятелството, че на дружествата по Закон № 142/90 е било поверено прякото и изключително осъществяване на местните обществени услуги на територията на тяхната съответна община, изключило възможността за всяко друго предприятие, италианско или от друга държава-членка, да действа на пазара на тези услуги.

150    Освен това според жалбоподателя предприятията от други държави-членки, притежаващи миноритарен дял в дружество по Закон № 142/90, могли непряко да се ползват от предимствата на тригодишното освобождаване от корпоративен данък.

151    Принципът на недопускане на дискриминация изисквал също различни положения да не бъдат третирани по еднакъв начин. При това положение, тъй като поради ограниченото им поле на действие дружествата по Закон № 142/90 не били в същото положение като „нормалните“ дружества, тригодишното освобождаване от корпоративен данък било оправдано.

152    Встъпилата страна по същество се присъединява към становището на жалбоподателя.

153    Комисията смята, че настоящото правно основание не е обосновано. В тази насока тя напомня, че според постоянната съдебна практика държавна помощ, която нарушава разпоредби на Договора за ЕО, различни от член 87 ЕО, не може да бъде обявена за съвместима с общия пазар.

 Съображения на Първоинстанционния съд

154    В началото следва да се напомни, че първото и третото правно основание бяха отхвърлени, тъй като тригодишното освобождаване от корпоративен данък представлява помощ и тъй като условията, за да може да се ползва дерогацията, предвидена в член 87, параграф 3 ЕО, не са налице. Поради това обявяването на несъвместимостта на тригодишното освобождаване от корпоративен данък с общия пазар поради нарушаването на принципите на недопускане на дискриминация и на свобода на установяване се отнася до мотиви, изложени в обжалваното решение при условията на евентуалност. По тази причина четвъртото правно основание е неотносимо.

155    При това положение четвъртото правно основание следва да се отхвърли.

 По петото правно основание, изведено от неправомерността на разпореждането за възстановяване

 Доводи на страните

156    Жалбоподателят изтъква, че разпореждането за възстановяване нарушава Договора за ЕО и правните норми относно неговото прилагане. Според жалбоподателя в обжалваното решение Комисията разпорежда безусловно и общо на Италианската република да възстанови всички предимства, от които са се възползвали всички дружества по Закон № 142/90, независимо че тя е признала възможността някои помощи, без обаче да ги посочва, да са съвместими с Договора за ЕО. Действително в обжалваното решение Комисията поддържала, че е възможно някои особени случаи да попадат в приложното поле на правилото de minimis или да бъдат разглеждани като съществуващи помощи в зависимост от положението на получателя, или пък да бъдат съвместими с общия пазар по присъщи на конкретния случай причини.

157    Следователно обжалваното решение било незаконно на две основания: от една страна, тъй като Комисията нарежда възстановяването на помощи, които може би са съвместими с Договора за ЕО, и от друга страна, тъй като тя задължава Италианската република да определи кои конкретни мерки представляват помощи. Сътрудничеството, което Комисията е длъжна да оказва, не би могло да компенсира несигурността, произтичаща от процедурата за възстановяване в настоящия случай.

158    Встъпилата страна се присъединява към становището на жалбоподателя.

159    Комисията отхвърля становището на жалбоподателя, според което абстрактната преценка на схема за помощи без подробно изследване на отделните случаи на прилагане не може да бъде основание за издаването на разпореждане за възстановяване.

 Съображения на Първоинстанционния съд

160    Както беше напомнено в точка 89 по-горе, според постоянната съдебна практика в случай на схема за помощи Комисията може да се задоволи с проучване на характеристиките на схемата.

161    От съдебната практика следва също, че отрицателно решение относно схема за помощи не трябва да съдържа анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи в индивидуални случаи. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще бъде необходимо да се провери индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие. (Решение на Съда от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия, точка 89 по-горе, точка 91).

162    По-нататък, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика отменянето на дадена неправомерна помощ чрез възстановяване, евентуално заедно със съответните лихви, е логична последица от обявяването на нейната несъвместимост с общия пазар (Решение по дело Tubemeuse, точка 91 по-горе, точка 66, Решение на Съда от 14 януари 1997 г. по дело Испания/Комисия, C‑169/95, Recueil, стр. I‑135, точка 47 и Решение на Съда от 29 юни 2004 г. по дело Комисия/Съвет, C‑110/02, Recueil, стр. I‑6333, точка 41).

163    В това отношение е уместно също да се отбележи, че тази съдебна практика се прилага както за индивидуална помощ, така и за помощи, изплащани в рамките на схема за помощи.

164    Общият и абстрактен анализ на дадена схема за помощи обаче не изключва в отделен случай предоставената въз основа на тази схема сума да не попада в приложното поле на забраната, предвидена в член 87, параграф 1 ЕО, например поради това че по отношение на индивидуално предоставената помощ се прилагат правилата de minimis. Това съображение обяснява съдържащите се в съображения 72, 85 и 126 от обжалваното решение резерви.

165    Наистина, когато Комисията взима решение, с което обявява дадена помощ за несъвместима с общия пазар, ролята на националните власти се свежда до изпълняването на това решение и в това отношение те не разполагат с никаква възможност за преценка (Решение на Съда от 22 март 1977 г. по дело Steinicke & Weinlig, 78/76, Recueil, стp. 595, точка 10). Това не е пречка националните власти да вземат предвид тези резерви при изпълнението на посоченото решение. Ето защо, обратно на това, което изтъква жалбоподателят, Комисията разпорежда само възстановяването на помощите по смисъла на член 87 ЕО, а не на суми, които макар и изплатени на основание на спорната схема, не представляват помощи или представляват съществуващи помощи или съвместими с общия пазар помощи по силата на регламент за групово освобождаване или на правилата de minimis, или пък на друго решение на Комисията.

166    По-нататък, що се отнася до твърдяната неправомерност на обжалваното решение, поради това че Италианската република била задължена да определи кои конкретни мерки представляват помощи, следва да се отбележи, че понятието за помощ има правен характер и трябва да се тълкува на основата на обективни елементи. В това отношение компетентният орган не разполага със свобода на преценка при прилагането на член 87, параграф 1 ЕО. Освен това националният съд е компетентен да тълкува понятията за помощ и съществуваща помощ и ще може да се произнесе относно евентуални особености на един или друг случай на прилагане, като при необходимост отправи преюдициално запитване до Съда.

167    Нещо повече, ако се приеме становището на жалбоподателя, че абстрактната преценка на схема за помощи без подробно изследване на отделните случаи на прилагане не може да доведе до разпореждане за възстановяване, би означавало редовно да се изключва възможността за възстановяване на недължимо изплатени помощи, и следователно да бъдат лишени от смисъл членове 87 ЕО и 88 ЕО. В такъв случай за Комисията, единственият орган, компетентен да прецени съвместимостта на помощите с общия пазар, ще бъде невъзможно да изследва многобройните случаи на прилагане на схемите за помощи.

168    От всичко изложено по-горе следва, че петото правно основание следва да се отхвърли.

169    С оглед на всички изложени по-горе съображения жалбата следва да се отхвърли.

 По съдебните разноски

170    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

171    Въз основа на член 87, параграф 4, трета алинея от Процедурния правилник встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      AEM SpA понася направените от него съдебни разноски, както и направените от Комисията съдебни разноски.

3)      ASM Brescia SpA понася направените от него съдебни разноски.

Martins Ribeiro Šváby Papasavvas

Wahl       Dittrich

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 11 юни 2009 година.

Подписи

* Език на производството: италиански.