Language of document : ECLI:EU:T:2010:477

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

24 ноември 2010 година

Дело T‑9/09 P

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство като явно недопустима — Искане за връщане на лични вещи — Съобщаване на решението за отхвърляне на административната жалба на език, различен от този на административната жалба — Просрочена жалба/иск — Липса на отговор на направено в първоинстанционното производство искане“

Предмет: Жалба за отмяна на Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑133/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑343 и II‑A‑1‑1883)

Решение: Отменя Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 4 ноември 2008 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑133/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑343 и II‑A‑1‑1883), доколкото този съд не се е произнесъл по искането да се обяви за нищожно обжалваното административно решение. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Отхвърля искането за обявяване на спорното решение за нищожно. Г‑н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия по настоящото производство. Разноските по първоинстанционното производство, приключило с постановяването на посоченото по-горе Определение по дело Marcuccio/Комисия, се възлагат съгласно точка 2 от диспозитива на това определение.

Резюме

1.      Производство — Мотивиране на решенията — Обхват — Задължение за произнасяне по всяко твърдение за нарушение

(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към него)

2.      Актовe на институциите — Презумпция за действителност — Несъществуващ акт — Понятие

(член 288 ДФЕС)

3.      Длъжностни лица — Средство за правна защита — Иск за обезщетение — Произход — Служебно правоотношение — Нормативна основа

(член 270 ДФЕС; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

5.      Обжалване — Правни основания — Контрол на Общия съд върху преценката на доказателствата от Съда на публичната служба — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата

(член 11 от приложение I към Статута на Съда)

6.      Производство — Срок за обжалване

(член 39, параграф 1 и член 100, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

7.      Обжалване — Правни основания — Правно основание, с което се оспорва решението на Съда на публичната служба по съдебните разноски — Недопустимост в случай на отхвърляне на всички останали правни основания

(член 11, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда)

1.      Макар задължението на Съда на публичната служба да мотивира своите решения да не предполага той да отговаря в подробности на всички изложени от страните доводи, особено ако последните не са достатъчно ясни и точни и не почиват на обстойно изложени доказателства, то все пак му налага най-малкото да разгледа всички изтъкнати пред него твърдения за нарушения.

(вж. точка 30)

Позоваване на: Общ съд — 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑50/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑127 и II‑Б‑1‑775, точка 42 и цитираната съдебна практика

2.      Актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и поради това, дори да са опорочени, произвеждат правни последици, докато не бъдат отменени или оттеглени. Като изключение от този принцип трябва да се приеме, че актовете, чийто порок е толкова тежък, че не може да бъде допуснат от правния ред на Съюза, не пораждат правни последици. Тежестта на последиците от обявяването на акт на институциите на Съюза за нищожен изисква по съображения за правна сигурност това да се допуска само в съвсем крайни случаи.

При всички положения не е налице такъв краен случай, когато става дума за нарушение на правото на собственост на длъжностно лице, задължено да освободи служебното си жилище и получило мълчалив отказ от Комисията да върне неговите лични вещи до дома му след преместването им, при положение че, първо, Комисията изобщо не отрича, че въпросното длъжностно лице е единствен собственик на преместените вещи, и второ, невъзможността на заинтересованото лице да влезе във владение на тези вещи поне отчасти се дължи и на липсата на съдействие от негова страна. Освен това организираното от Комисията преместване трябва да се разглежда като практическа мярка, с която тя за своя сметка се опитва да отстрани затрудненията за заинтересованото лице във връзка с изпълнението на задължението му да освободи служебното си жилище.

(вж. точки 37 и 40)

Позоваване на:

Общ съд — 17 май 2006 г., Marcuccio/Комисия, T‑241/03, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑111 и II‑A‑2‑517, точка 39; 5 октомври 2009 г., De Brito Sequeira Carvalho и Комисия/Комисия и De Brito Sequeira Carvalho, T‑40/07 P и T‑62/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑89 и II‑Б‑1‑551, точки 150—152 и цитираната съдебна практика

3.       Съдебният спор по искане за обезщетение за вреди между длъжностно лице и институцията, от която то зависи или е зависело, попада в приложното поле на член 270 ДФЕС и на членове 90 и 91 от Правилника, а не в приложното поле на членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС, що се отнася по-специално до допустимостта на искането.

(вж. точка 45)

Позоваване на:

Общ съд — 12 юни 2002 г., Mellone/Комисия, T‑187/01, Recueil FP, стр. I‑A‑81 и II‑389, точка 74 и цитираната съдебна практика; 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, Recueil, стр. II‑1291

4.      Въпросът дали е спазено задължението за мотивиране, предвидено в член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба във връзка с постановяването на определение за отхвърляне на иска или жалбата поради явна недопустимост, трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към материалната законосъобразност на спорния акт.

Всъщност мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. Освен това сам по себе си фактът, че първоинстанционният съд е стигнал до различен извод по съществото на спора от поддържания от жалбоподателя, не означава, че обжалваното определение не е надлежно мотивирано.

(вж. точки 52 и 53)

Позоваване на:

Съд — 22 март 2001 г., Франция/Комисия, C‑17/99, Recueil, стр. I‑2481, точка 35; 7 март 2002 г., Италия/Комисия, C‑310/99, Recueil, стр. I‑2289, точка 48; 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 181 и цитираната съдебна практика; 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, Сборник, стр. I‑4469, точка 35 и цитираната съдебна практика

5.      Преценката от съда в първоинстанционното производство на доказателствената сила на даден документ по принцип не подлежи на контрол от Общия съд в рамките на производството по обжалване. В този смисъл единствено Съдът на публичната служба е компетентен да прецени значението, което следва да се придаде на представените му доказателства. Следователно тази преценка не представлява правен въпрос, подлежащ на контрол от съда в производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на доказателствата пред Съда на публичната служба.

Това изопачаване трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата. Ето защо контролните правомощия на Общия съд спрямо фактическите констатации на Съда на публичната служба обхващат въпросите за точността на тези констатации предвид доказателствата по делото, за изопачаването на доказателствата, за правната им квалификация и за спазването на правилата за доказване и за разпределяне на доказателствената тежест.

(вж. точки 57—59)

Позоваване на:

Съд — 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 39 и цитираната съдебна практика;

Общ съд — 12 март 2008 г., Rossi Ferreras/Комисия, T‑107/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑5 и II‑Б‑1‑31, точка 30; 26 ноември 2008 г., СХВП/López Teruel, T‑284/07 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑69 и II‑Б‑1‑447, точка 47; 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точка 198 и цитираната съдебна практика

6.      Когато секретариатът на Съда на публичната служба връчва на ответника исковата молба или жалбата с препоръчано писмо с обратна разписка, датата на връчването, от която започват да текат сроковете, е датата, на която ответникът е подписал обратната разписка на изпратеното му препоръчано писмо.

(вж. точки 74 и 75)

Позоваване на: Общ съд — 23 март 2010 г., Marcuccio/Комисия, T‑16/09 P, точка 64 и цитираната съдебна практика

7.      Видно от член 11, параграф 2 от приложение I към Статута на Съда, жалбата не може да се отнася единствено до възлагането и размера на съдебните разноски. Поради това, когато всички други правни основания за обжалване на решението на Съда на публичната служба са отхвърлени, исканията във връзка с твърдяната неправилност на решението на този съд в частта за съдебните разноски трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

(вж. точка 82)

Позоваване на:

Съд — 15 април 2010 г., Gualtieri/Комисия, C‑485/08 P, Сборник, стр. I‑3009, точка 111 и цитираната съдебна практика;

Общ съд — 28 септември 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑46/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑77 и II‑Б‑1‑479, точка 84