РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)
29 септември 2021 година(*)
„Конкуренция — Картели — Пазар на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори — Решение за установяване на нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Съгласуване на цените в цялото ЕИП — Съгласувана практика — Обмен на чувствителна търговска информация — Териториална компетентност на Комисията — Право на защита и право на изслушване — Стабилност на акта — Единно продължено нарушение — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Насоки от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите — Стойност на продажбите — Задължение за мотивиране — Пропорционалност — Равно третиране — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Точка 37 от Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите — Правомощие за пълен съдебен контрол“
По дело T‑363/18
Nippon Chemi-Con Corporation, установено в Токио (Япония), представлявано от H.‑J. Niemeyer, M. Röhrig, I.‑L. Stoicescu и P. Neideck, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от A. Cleenewerck de Crayencour, B. Ernst, T. Franchoo, C. Sjödin и L. Wildpanner,
ответник,
с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС с главно искане за отмяна на Решение C(2018) 1768 final на Комисията от 21 март 2018 г. относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40136 — Кондензатори), доколкото то се отнася до жалбоподателя, и с направено при условията на евентуалност искане за отмяна на наложената му с посоченото решение глоба или за намаляване на нейния размер,
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),
състоящ се от: M. J. Costeira (докладчик), председател, D. Gratsias, M. Кънчева, B. Berke и T. Perišin, съдии,
секретар: C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 октомври 2020 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
I. Обстоятелствата по спора
А. Жалбоподателят и съответният сектор
1 Жалбоподателят, Nippon Chemi-Con Corporation, е установено в Япония дружество, което произвежда и продава алуминиеви електролитни кондензатори. До март 2005 г. то произвежда и танталови електролитни кондензатори и ги продава до януари 2011 г., като извършва преки продажби, фактурирани в Европейското икономическо пространство (ЕИП), до февруари 2005 г. Жалбоподателят притежава 100 % от капитала на Europe Chemi-Con (Deutschland) GmbH, дружество по германското право, както и 100 % от капитала на United Chemi-Con, дружество по правото на Съединените щати (наричани по-нататък съответно „Europe Chemi-Con“ и „United Chemi-Con“, а заедно с жалбоподателя — „групата Nippon Chemi-Con“).
2 Разглежданото нарушение се отнася до алуминиевите електролитни кондензатори и до танталовите електролитни кондензатори. Кондензаторите са електрически компоненти, които съхраняват енергия електростатично в електрическо поле. Електролитните кондензатори се използват в почти всички електронни продукти като персонални компютри, таблети, телефони, климатици, хладилници, перални машини, продукти на автомобилната промишленост и промишлени апарати. Следователно клиентите са много разнообразни. Електролитните кондензатори, и по-специално алуминиевите и танталовите електролитни кондензатори, са продукти, чиято цена представлява съществен конкурентен параметър.
Б. Административното производство
3 На 4 октомври 2013 г. Panasonic и неговите дъщерни дружества сезират Европейската комисия с искане за предоставяне на пореден номер въз основа на точки 14 и 15 от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.“), като предоставят информация за наличието на предполагаемо нарушение в сектора на електролитните кондензатори.
4 На 28 март 2014 г. на основание член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията иска информация от няколко предприятия, действащи в сектора на електролитните кондензатори, и по-специално от жалбоподателя.
5 От 3 до 6 март 2015 г. Комисията извършва проверки на основание член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 в помещенията на Europe Chemi-Con.
6 На 4 ноември 2015 г. Комисията приема изложение на възраженията, което изпраща по-специално на жалбоподателя.
7 Между 12 ноември и 17 декември 2015 г. адресатите на изложението на възраженията получават достъп до по-голямата част от преписката на DVD носител.
8 Вследствие на искания за достъп, подадени от няколко адресати на изложението на възраженията във връзка с имената на клиентите, заличени от изложението на възраженията от 4 ноември 2015 г., Комисията предоставя на разположение два нови DVD диска, които съдържат заличените имена на клиенти и с които жалбоподателят се запознава на 7 март и 27 април 2016 г.
9 На 4 май 2016 г. Комисията изпраща до адресатите на изложението на възраженията писмо с изложение на фактите относно някои елементи от изложението на възраженията (наричано по-нататък „писмото с изложение на фактите“), към което е приложен нов вариант без заличени данни на изложението на възраженията от 4 ноември 2015 г. и на приложение 1 към него, и им определя срок за отговор от две седмици, продължен до 20 май 2016 г.
10 На 20 май 2016 г. жалбоподателят представя отговор на изложението на възраженията, както и на писмото с изложение на фактите.
11 Адресатите на изложението на възраженията, сред които е и жалбоподателят, са изслушани от Комисията от 12 до 14 септември 2016 г.
В. Обжалваното решение
12 На 21 март 2018 г. Комисията приема Решение C(2018) 1768 final относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.40136 — Кондензатори) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
1. Нарушението
13 С обжалваното решение Комисията установява наличието на единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) в сектора на електролитните кондензатори, в което са участвали девет предприятия или групи от предприятия, а именно Elna, Hitachi AIC, Holy Stone, Matsuo, NEC Tokin, Nichicon, Rubycon, Sanyo (по този начин се посочват Sanyo и Panasonic заедно) и жалбоподателят (наричани по-нататък всички заедно „участниците в картела“) (съображение 1 и член 1 от обжалваното решение).
14 Комисията приема по същество, че разглежданото нарушение е било извършено между 26 юни 1998 г. и 23 април 2012 г. на цялата територия на ЕИП и се е състояло в споразумения и/или съгласувани практики, които са имали за цел съгласуването на ценовите политики, що се отнася до предлагането на алуминиеви и на танталови електролитни кондензатори (съображение 1 от обжалваното решение).
15 Картелът е функционирал основно посредством многостранни срещи, които по принцип са се провеждали в Япония всеки месец или веднъж на два месеца на равнище висши служители по продажбите, а на всеки шест месеца — на равнище ръководители, включително най-висшите ръководители (съображения 63, 68 и 738 от обжалваното решение).
16 Най-напред, от 1998 г. до 2003 г. многостранните срещи са организирани под наименованието „кръг относно електролитните кондензатори“ или „конференция относно електролитните кондензатори“ (наричани по-нататък „срещите ECC“). По-нататък, между 2003 г. и 2005 г. те са организирани под наименованието „конференция относно алуминиевите или танталови кондензатори“ или „група относно алуминиевите или танталови кондензатори“ (наричани по-нататък „срещите ATC“). Накрая, между 2005 г. и 2012 г. те са организирани под наименованието „група за проучване на пазара“ или „маркетингова група“ (наричани по-нататък „срещите MK“). Успоредно със срещите MK и в допълнение към тях между 2006 г. и 2008 г. са организирани срещи „увеличение на разходите“ или „увеличение във връзка с кондензаторите“ (наричани по-нататък „срещите CUP“) (съображение 69 от обжалваното решение).
17 Освен тези многостранни срещи, когато е било необходимо, участниците в картела са имали и двустранни и тристранни ad hoc контакти (съображения 63, 75 и 739 от обжалваното решение) (наричани по-нататък заедно „антиконкурентните контакти“).
18 В рамките на антиконкурентните контакти участниците в картела по същество са обменяли информация за прилаганите цени и бъдещи цени, за бъдещите намаления на цените и диапазоните на тези намаления, за предлагането и търсенето, включително за бъдещо предлагане и търсене, а в някои случаи те са сключвали, прилагали и следвали ценови споразумения (съображения 62, 715, 732 и 741 от обжалваното решение).
19 Комисията приема, че поведението на участниците в картела представлява форма на споразумение и/или съгласувана практика, която е насочена към постигането на обща цел, а именно избягване на ценовата конкуренция и координиране на бъдещото им поведение относно продажбата на електролитни кондензатори, като по този начин се намали несигурността на пазара (съображения 726 и 731 от обжалваното решение).
20 Комисията заключава, че това поведение е имало единна антиконкурентна цел (съображение 743 от обжалваното решение).
2. Отговорност на жалбоподателя
21 Комисията приема, че жалбоподателят носи отговорност поради прякото му участие в картела от 26 юни 1998 г. до 23 април 2012 г. (съображение 959 и член 1, буква ж) от обжалваното решение).
3. Глоба, наложена на жалбоподателя
22 С член 2, буква й) от обжалваното решение на жалбоподателя се налага глоба в размер на 97 921 000 EUR.
4. Определяне на размера на глобата
23 За да определи размера на глобите, Комисията следва методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (OВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по нататък „Насоките от 2006 г.“) (съображение 980 от обжалваното решение).
24 На първо място, за да определи основния размер на наложената на жалбоподателя глоба, Комисията взема предвид стойността на продажбите през последната пълна година на участие в нарушението в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г. (съображение 989 от обжалваното решение).
25 Комисията изчислява стойността на продажбите въз основа на продажбите на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори, фактурирани на установени в ЕИП клиенти (съображение 990 от обжалваното решение).
26 Освен това Комисията изчислява съответната стойност на продажбите поотделно за двете категории продукти, а именно алуминиевите електролитни кондензатори и танталовите електролитни кондензатори, и прилага спрямо тях различни коефициенти в зависимост от продължителността (съображение 991 от обжалваното решение).
27 Що се отнася до жалбоподателя, най-напред, Комисията приема, че като референтен период следва да се вземе предвид, от една страна, последната пълна година на участие в нарушението, що се отнася до стойността на продажбите на алуминиеви електролитни кондензатори, а именно 2011—2012 г., и от друга страна, последната пълна година, през която жалбоподателят е продавал танталови електролитни кондензатори, а именно 2003—2004 г., при положение че той е спрял да продава последните преди края на участието си в нарушението (съображения 34, 989—991 и 1007, таблица 1 и бележка под линия 1657 от обжалваното решение).
28 По-нататък, Комисията приема, че чрез Europe Chemi-Con и United Chemi-Con жалбоподателят е фактурирал преки продажби на алуминиеви електролитни кондензатори в ЕИП през целия период на участието си в нарушението (съображения 990 и 998 от обжалваното решение) и преки продажби на танталови електролитни кондензатори в ЕИП до 1 февруари 2005 г. (съображения 34 и 1006 от обжалваното решение).
29 Накрая, Комисията прилага по отношение на жалбоподателя коефициент 13,82 (съответстващ на периода между 26 юни 1998 г. и 23 април 2012 г.) за алуминиевите електролитни кондензатори и коефициент 5,26 (съответстващ на периода между 29 октомври 1999 г. и 1 февруари 2005 г.) за танталовите електролитни кондензатори (съображение 1007, таблица 1 от обжалваното решение).
30 Комисията определя дела от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид с оглед на тежестта на нарушението, на 16 %. В това отношение тя приема, че хоризонталните „договорености“ за съгласуване на цените поради самото си естество са сред най-тежките нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че картелът обхваща цялата територия на ЕИП (съображения 1001—1003 от обжалваното решение).
31 На основание точка 25 от Насоките от 2006 г. Комисията прилага допълнителен размер от 16 %, за да се увери, че наложената глоба има достатъчно възпиращо действие (съображение 1009 от обжалваното решение).
32 Така Комисията определя на 205 649 000 EUR основния размер на глобата, която да се наложи на жалбоподателя (съображение 1010 от обжалваното решение).
33 На второ място, що се отнася до корекциите на основния размер на глобите, Комисията приема, че не са налице смекчаващи или отегчаващи обстоятелства по отношение на жалбоподателя (съображение 1054 от обжалваното решение).
34 На трето място, в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията прилага тавана от 10 % от общия размер на оборота за предходната финансова година (съображения 1057 и 1058 от обжалваното решение).
35 Така Комисията определя на 97 921 000 EUR общия размер на глобата, наложена на жалбоподателя (съображение 1139, таблица 3 от обжалваното решение).
[…]
II. Производството и исканията на страните
37 На 5 юни 2018 г. жалбоподателят подава жалбата по настоящото дело в секретариата на Общия съд.
38 На 19 октомври 2018 г. Комисията внася писмена защита в секретариата на Общия съд.
39 Репликата и дупликата са подадени в секретариата на Общия съд съответно на 27 февруари и 5 юни 2019 г.
40 По предложение на втори състав на Общия съд същият решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.
41 След промяна в съставите на Общия съд, в съответствие с член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в девети разширен състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.
42 По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, поставя на страните писмени въпроси, като ги приканва да отговорят на тях в съдебното заседание.
43 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд писмени и устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 23 октомври 2020 г.
44 След смъртта на съдия Berke на 1 август 2021 г., тримата съдии, подписали настоящото решение, продължават разискванията в съответствие с член 22 и член 24, параграф 1 от Процедурния правилник.
45 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– като главно искане, да отмени обжалваното решение, доколкото в него се установява, че той е извършил нарушение на член 101 ДФЕС,
– при условията на евентуалност, да отмени наложената му глоба, а при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да намали нейния размер,
– да осъди Комисията за заплати съдебните разноски.
46 Комисията иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя за заплати съдебните разноски.
III. От правна страна
[…]
Б. По същество
56 Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа както на главното искане за отмяна на обжалваното решение, така и на исканията при условията на евентуалност за отмяна на наложената му глоба или за намаляване на нейния размер.
57 С първите пет основания жалбоподателят оспорва извода на Комисията за съществуване на единно продължено нарушение на член 101 ДФЕС в сектора на електролитните кондензатори на цялата територия на ЕИП в продължение на почти четиринадесет години. Първото основание е свързано с нарушение на правото на изслушване, на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), на правото на защита и на принципа на стабилност на акта. Второто основание е свързано с липсата на доказателства за нарушението, с фактически грешки и с изтекла давност. Третото основание е свързано с липсата на единно продължено нарушение. Четвъртото основание е свързано с липсата на нарушение с оглед на целта. Петото основание е свързано с липсата на териториална компетентност на Комисията да приложи в случая член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.
58 С шестото основание жалбоподателят оспорва наложената му глоба, като иска нейната отмяна или намаляване на нейния размер. Това основание е свързано с грешки при изчисляването на размера на глобата и с нарушение на Насоките от 2006 г., както и на принципите на равно третиране и на пропорционалност.
[…]
1. По искането за отмяна на обжалваното решение
[…]
а) По петото основание за липса на териториална компетентност на Комисията
71 Жалбоподателят поддържа по същество, че в съображение 660 от обжалваното решение Комисията неправилно е заключила, че в случая има териториална компетентност да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП поради осъществяване на антиконкурентното поведение в световен мащаб, включително в ЕИП, при положение че според жалбоподателя посоченото поведение е било насочено към Азия и не е било осъществявано в ЕИП, нито е имало значителни последици там.
72 Комисията оспорва тези доводи.
73 Що се отнася до териториалната приложимост на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП, трябва да се припомни, че съдържащото се в член 101 ДФЕС правило на Съюза в областта на конкуренцията забранява споразуменията и практиките, които имат за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията „в рамките на вътрешния пазар“.
74 Следва също да се отбележи, че условията за териториалната приложимост на член 101 ДФЕС са изпълнени в две хипотези.
75 На първо място, прилагането на член 101 ДФЕС е обосновано, когато посочените в него практики се осъществяват на територията на вътрешния пазар, независимо от мястото на което са възникнали. Всъщност, да се постави приложимостта на установените от конкурентното право забрани в зависимост от мястото на образуване на картела, очевидно би означавало да се предостави на предприятията лесен способ за отклоняване от тези забрани (решение от 27 септември 1988 г., Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, 89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, EU:C:1988:447, т. 16).
76 За да се определи дали мястото на осъществяване на картела е в ЕИП, от една страна е без значение обстоятелството дали участниците в картела са използвали установени в ЕИП дъщерни дружества, за да се свържат с установените там купувачи (решение от 27 септември 1988 г., Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, 89/85, 104/85, 114/85, 116/85, 117/85 и 125/85—129/85, EU:C:1988:447, т. 17). От друга страна, този критерий за осъществяването на картела — в качеството му на критерий за привързване с територията на Съюза — е изпълнен със самата продажба в Съюза на обхванатото от картела изделие, независимо къде се намират източниците на снабдяване и производствените мощности (вж. решение от 9 септември 2015 г., LG Electronics/Комисия, T‑91/13, непубликувано, EU:T:2015:609, т. 149 и цитираната съдебна практика).
77 На второ място, прилагането на член 101 ДФЕС е обосновано и с оглед на международното публично право, когато може да се предвиди, че посочените в него практики ще породят непосредствени и съществени последици във вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 1971 г., Béguelin Import, 22/71, EU:C:1971:113, т. 11).
78 В настоящия случай в съображение 660 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че тя е органът, компетентен да приложи едновременно член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП въз основа на член 56 от Споразумението за ЕИП, доколкото поведението на картела е било осъществявано в световен мащаб, включително в ЕИП.
79 В това отношение Комисията приема, най-напред, че макар участниците в картела да са предприятия със седалище в Япония и антиконкурентните контакти да са били извършени в Япония, последните или са имали световен обхват и затова са включвали ЕИП, или са засягали пряко ЕИП. По-специално според Комисията връзката с ЕИП се обосновава от факта, че участниците в картела, включително жалбоподателят, са реализирали продажби на електролитни кондензатори в ЕИП през периода на нарушението. По-нататък, от една страна, участниците в картела са обменяли информация относно клиенти със седалище в ЕИП или клиенти, които имат производствени мощности в ЕИП, и от друга страна, те са съгласували търговската си политика — в зависимост по-специално от колебанията в обменните курсове на валутата, включително на еврото, и от увеличаването на цената на суровините — без географско ограничение. Накрая, обменяната информация се е отнасяла до всички продажби, независимо дали са предназначени за Япония, или за чужбина, и независимо дали клиентите са японски или чуждестранни (съображения 665—672 от обжалваното решение).
80 Вярно е, че от една страна, жалбоподателят оспорва наличието на връзка между някои антиконкурентни контакти и ЕИП (въпрос, който ще бъде анализиран от Общия съд в рамките на второто и третото основание) и от друга страна, той поддържа, че съществува ограничена връзка между картела и ЕИП (въпрос, който ще бъде разгледан в рамките на второто, третото и шестото основание).
81 Жалбоподателят обаче не отрича, че участниците в картела, включително самият той, са извършвали пряко или косвено продажби на електролитни кондензатори в световен мащаб, включително в Европа, макар жалбоподателят да твърди, че продажбите в тази географска зона са били много ограничени и извършвани от дъщерните му дружества.
82 От това следва, че критерият за осъществяването на картела — в качеството му на критерий за привързване с територията на Съюза — е изпълнен в настоящия случай и че следователно нарушението, до което се отнася обжалваното решение, попада в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС. Затова Комисията правилно е приела, че е компетентна да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.
83 Ето защо петото основание трябва да се отхвърли.
[…]
г) По третото основание за липса на единно продължено нарушение
308 С третото основание жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията не е доказала наличието на единно продължено нарушение, обхващащо всички електролитни кондензатори през целия период на твърдяното нарушение.
309 Това основание е разделено на три части. Първата част е свързана с липсата на доказателства за наличието на общ план. Втората част е свързана с липсата на доказателства за връзка на взаимно допълване между антиконкурентните контакти. Третата част е свързана с обстоятелството, че Комисията не е взела предвид разнородния характер на кондензаторите, който според жалбоподателя прави невъзможно съществуването на твърдяното нарушение.
[…]
314 В настоящия случай Комисията е приела, че различните антиконкурентни контакти, описани в раздел 4.3.6 от обжалваното решение, се вписват в цялостен план с единна антиконкурентна цел. Преследваната от участниците цел, която проличава от тези контакти, е да се избегне ценовата конкуренция и да се координира бъдещото им поведение относно продажбата на електролитни кондензатори, като по този начин се намали несигурността на пазара (съображения 730 и 731 от обжалваното решение).
315 Тази единна антиконкурентна цел е била преследвана посредством обсъждания на цените, включително на бъдещите цени, обсъждания относно предлагането и търсенето, включително относно бъдещото предлагане и търсене (по-специално относно обема на производството или увеличаването или намаляването на доставките), а в някои случаи — относно сключването, прилагането и следването на ценови споразумения (съображения 62 и 715 от обжалваното решение).
316 Комисията е приела, че макар картелът да се е променил с течение на времето, целта не се е променила, защото описаните в обжалваното решение 113 антиконкурентни контакти имат общи характеристики, що се отнася до участниците, естеството и материалния обхват на обсъжданията, като има припокривания във всички тези области. Така в многостранните срещи, организирани под различни наименования (срещи ECC от 1998 г. до 2003 г., срещи ATC от 2003 г. до 2005 г., срещи MK от 2005 г. до 2012 г. и срещи CUP от 2006 г. до 2008 г.), в различни моменти са участвали деветимата участници в картела и тези срещи са се отнасяли едновременно до алуминиевите и до танталовите електролитни кондензатори. Успоредно с тях, когато е било необходимо, е имало двустранни и тристранни контакти по конкретни въпроси. В антиконкурентните контакти са участвали едни и същи лица или евентуално техните правоприемници (съображения 70—75, 726, 732, 741 и 743 от обжалваното решение).
317 Комисията е достигнала до извода, че нарушението е продължило без прекъсване въпреки развитието на икономическата действителност, измененията в организационната структура на някои от засегнатите предприятия и промените в персонала, свързан със съответните действия (съображения 76, 729, 742 и 745 от обжалваното решение).
1) По първата част на третото основание, свързана с липсата на общ план
318 Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е доказала наличието на общ план, тъй като по същество, първо, тя не е доказала, че всички антиконкурентни контакти имат единна цел, доколкото според жалбоподателя обстоятелството, че при срещите CUP е използван различен „механизъм“ от този при другите срещи, свидетелства за разлика в целите на различните антиконкурентни контакти. Второ, описанието на общия план — както в изложението на възраженията, така и в обжалваното решение — било твърде неясно и неточно, докато понятието за общ план изисквало посочване на конкретни продукти, на конкретна географска зона и на конкретен таен механизъм. Трето, изтъкнатите от Комисията доказателства не доказвали, че през целия период на нарушението е била преследвана единна антиконкурентна цел.
319 Комисията оспорва тези доводи.
320 В настоящия случай следва да се отбележи, че обстоятелствата, изложени от Комисията в обжалваното решение, и по-специално припомнените в точки 314—317 по-горе относно общите характеристики на антиконкурентните контакти, чиято крайна цел е координирането на поведението в областта на цените, са достатъчни с оглед на изискванията, произтичащи от припомнената в точки 150, 151, 310 и 311 по-горе съдебна практика, за да се докаже, че тези контакти имат една и съща цел и се вписват в цялостен план, насочен към постигане на единна цел.
321 Доводите на жалбоподателя не поставят под въпрос този извод.
322 На първо място, Комисията няма за задача да проверява дали всеки от различните антиконкурентни контакти е бил предназначен да противостои на една или повече последици от нормалното развитие на конкуренцията и дали посредством взаимодействие е допринасял за настъпването на всички търсени от участниците антиконкурентни последици в рамките на цялостен план, насочен към постигане на единна цел. Именно всички търсени от участниците в картела антиконкурентни последици съставляват общия план, споменат в посочената в точка 313 по-горе съдебна практика.
323 Освен това жалбоподателят не представя нито едно конкретно доказателство, позволяващо да се предположи, че някои действия са имали характеристики, указващи, че те нямат същата антиконкурентна цел и следователно не се вписват в същия общ план.
324 В това отношение жалбоподателят неправилно поддържа, че срещите CUP са имали различна цел, тъй като в тези срещи се е използвал „механизъм“, различен от този на другите срещи. Действително Комисията е приела, че участниците в срещите CUP са сключили ценови споразумения и са установили система за докладване относно действията на предприятията с цел контрол на стратегията им за увеличаване на цените (вж. съображение 72 от обжалваното решение). Както обаче следва от точка 315 по-горе, този „механизъм“ за наблюдение или за контрол на стратегията за увеличаване на цените е само един от способите за постигане на крайната цел за координиране на поведението в областта на цените. Освен това Комисията е приела също, че този „механизъм“ за контрол се вписва в обща стратегия, при която предприятията са следели взаимно поведението си по принцип и следователно извън срещите CUP (вж. съображение 716 от обжалваното решение).
325 Така, макар в рамките на срещите CUP участниците да са прилагали ценови споразумения и система за контрол върху ценовата стратегия, докато в рамките на други срещи те са обменили информация относно цените или относно търсенето и предлагането, срещите CUP не биха могли да се възприемат като преследващи цел, различна от тази на другите антиконкурентни контакти.
326 Затова трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Комисията не е доказала наличието на единна цел на описаните в обжалваното решение антиконкурентни контакти с оглед на твърдяната различна цел на срещите CUP.
327 На второ място, жалбоподателят изтъква, че описанието на общия план в обжалваното решение е „твърде неясно и неточно“ и не е „нищо повече от общо позоваване на нарушение на конкуренцията на пазара“.
328 Вярно е, че както следва от цитираната в точка 312 по-горе съдебна практика, понятието за единна цел не би могло да се определя чрез общо позоваване на нарушението на конкуренцията на засегнатия от нарушението пазар.
329 В случая обаче доводите на жалбоподателя за недостатъчно точно описание на общия план в изложението на възраженията, са неотносими. Всъщност актът, до който се отнася разглежданата понастоящем жалба, е обжалваното решение, а не изложението на възраженията, което впрочем е акт с чисто временен характер. Въпреки че в изложението на възраженията трябва да бъдат посочени всички съществени елементи, на които се основава Комисията на този етап от производството, това посочване може да бъде направено обобщено и решението не трябва непременно да бъде копие на изложението на възраженията, тъй като последното е подготвителен документ, съдържащ фактически и правни преценки с чисто временен характер (вж. решение от 5 декември 2013 г., SNIA/Комисия, C‑448/11 P, непубликувано, EU:C:2013:801, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика).
330 Освен това, противно на твърденията на жалбоподателя, описанието на общия план не е „неясно“, що се отнася до продуктите, тайните механизми и съответните пазари. Всъщност всички тези елементи ясно личат от съдържащото се в обжалваното решение описание, обобщено в член 1 от това решение, съгласно който разглежданото нарушение е било извършено между 26 юни 1998 г. и 23 април 2012 г. на цялата територия на ЕИП и се е състояло в споразумения и/или съгласувани практики, които са имали за цел съгласуването на ценовите политики, що се отнася до предлагането на алуминиеви и на танталови електролитни кондензатори (вж. т. 14 по-горе).
331 Накрая, следва да се приеме, че доводите на жалбоподателя в подкрепа на „неясното“ описание на общия план в голямата си част се основават на съображения 767, 769 и 770 от обжалваното решение, които съдържат отговора на Комисията на доводите на жалбоподателя, развити в рамките на неговия отговор на изложението на възраженията и на писмото с изложение на фактите (вж. т. 10 по-горе). Както посочва Комисията, жалбоподателят пренебрегва съображения 730—743 от обжалваното решение, съдържащи мотивите, с оглед на които Комисията е стигнала до извода за съществуването на общ план с обща цел.
332 Видно обаче от посочените съображения 730—743 от обжалваното решение, наред с другите припомнени в точки 314—316 по-горе съображения, от една страна, Комисията е определила общия план като състоящ се в избягване на ценовата конкуренция и в координиране на бъдещото поведение на участниците относно продажбата на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори, като по този начин се намали несигурността на пазара. От друга страна, Комисията е обяснила по какъв начин се преследва тази обща цел и причините, поради които описаните в обжалваното решение антиконкурентни контакти представляват продължено поведение, насочено към постигането на единна икономическа цел по смисъла на припомнената в точка 310 по-горе съдебна практика.
333 На трето място, според жалбоподателя изтъкнатите от Комисията доказателства не доказват, че през целия период на нарушението е била преследвана единна антиконкурентна цел.
334 В това отношение доводът на жалбоподателя, че Комисията се позовава единствено на доказателства относно срещите ECC и ATC, без да уточни целта, залегнала в основата на останалите срещи, е в пряко противоречие със самото съдържание на обжалваното решение. Всъщност доводът на жалбоподателя се основава главно на съображение 733 от обжалваното решение, което не съдържа изчерпателен списък на доказателствата относно целта на участниците, а само споменава като „пример“ някои елементи от раздел 4.3.6 от обжалваното решение.
335 Посоченият раздел 4.3.6 от обжалваното решение обаче представя пълна хронология на антиконкурентните контакти, с подробности относно всяка многостранна среща и всеки двустранен или тристранен контакт, а в бележки под линия са посочени възприетите от Комисията доказателства. Освен това съображения 77—105 от обжалваното решение съдържат кратко описание на антиконкурентните контакти, що се отнася до датите, местата, участниците и темите, обсъждани по време на различните групи срещи и контакти. Доказателствата, на които се основава Комисията, са посочени и в бележките под линия, отнасящи се до тези съображения.
336 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателя, с които той оспорва точността на посочените от Комисията в съображение 733 от обжалваното решение изявления на страните по време на някои срещи ATC, доколкото според жалбоподателя тези изявления не фигурират в протоколите и не отразяват по-широкообхватна цел. Всъщност доводите на жалбоподателя се основават на погрешната предпоставка, че Комисията е определила общата цел на картела само въз основа на посочените изявления, докато всъщност те са споменати като пример и изводът на Комисията за тази обща цел се основава на редица други доказателства. Така, дори да се приеме, че доводите на жалбоподателя относно точността на изявленията на участниците по време на някои срещи ATC са основателни, те не могат да поставят под въпрос извода на Комисията за наличие на обща цел на всички антиконкурентни контакти.
337 Всъщност, както следва от припомнената в точки 148 и 149 по-горе съдебна практика, не е задължително всяко от представените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от Комисията данни, преценени в тяхната съвкупност, да отговарят на това изискване. Така данните, посочени от Комисията в обжалваното решение, за да докаже наличието на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС от дадено предприятие, трябва да се преценяват не поотделно, а в тяхната съвкупност.
[…]
345 Във всеки случай липсата на изрично посочване на ЕИП по време на някои срещи не означава, че съвкупността от антиконкурентни контакти, изтъкнати от Комисията в обжалваното решение, не доказва наличието на връзка с ЕИП. В настоящия случай, от една страна, както следва от точка 271 по-горе, следва да се установи съществуването на съвкупност от съвпадащи данни, която е достатъчна, за да се направи извод за наличието на връзка между оспорваните контакти, взети заедно, и ЕИП. От друга страна, Комисията правилно е приела, че участниците в картела, включително жалбоподателят, са осигурявали преки продажби на електролитни кондензатори в ЕИП. В този контекст, за да докаже наличието на връзка с ЕИП, Комисията не е била длъжна да доказва, че жалбоподателят е извършвал продажби в ЕИП на всички клиенти, до които се отнасят антиконкурентните контакти.
346 От всичко изложено по-горе следва, че Комисията правилно е направила извод за съществуването на общ план.
347 Следователно първата част на третото основание трябва да се отхвърли.
[…]
3) По третата част на третото основание, свързана с разнородния характер на кондензаторите
388 Жалбоподателят твърди, че разнородният характер на кондензаторите прави невъзможно тайно договаряне по отношение на всички електролитни кондензатори. Жалбоподателят поддържа по същество, че Комисията не е доказала надлежно наличието на единно продължено нарушение, обхващащо всички алуминиеви и танталови електролитни кондензатори. Всъщност кондензаторите били много разнообразни продукти, които се различавали по множество характеристики и за които с оглед на преобладаващия модел на снабдяване не съществувала единна пазарна цена. Затова разглежданото нарушение не можело да обхваща всички продажби на електролитни кондензатори в ЕИП. Всъщност двете отделни категории електролитни кондензатори (алуминиеви и танталови) обхващали много разнообразни видове продукти, по-специално що се отнася до цената им и до съответната географска зона. Обменът на обща информация, осъществен по време на антиконкурентните контакти, не бил достатъчен, за да се намали несигурността на пазара и да се улесни съгласуването на цените между конкурентите, още повече че този обмен не се отнасял до всички видове алуминиеви и танталови електролитни кондензатори.
389 Комисията оспорва тези доводи.
390 Най-напред, следва да се отбележи, че жалбоподателят тълкува неправилно обжалваното решение, като поддържа, че според Комисията е налице единно продължено нарушение, което се отнася до всички видове алуминиеви и танталови електролитни кондензатори.
391 Всъщност, както е видно от обжалваното решение, и по-специално от съображение 736, след като е разгледала всички съответни срещи и доказателства, Комисията е приела, че всички антиконкурентни контакти се отнасят до алуминиевите или до танталовите електролитни кондензатори като цяло, дори и до двете категории кондензатори.
392 В това отношение следва да се припомни, че Комисията не е длъжна да определи съответния пазар въз основа на икономически критерии. Самите участници в картела определят продуктите, които са предмет на техните обсъждания и съгласувани практики (вж. в този смисъл решение от 15 юни 2005 г., Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано, EU:T:2005:220, т. 90).
393 Освен това засегнатите от картела продукти се определят с оглед на писмените доказателства за действително антиконкурентно поведение във връзка с конкретни продукти (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2003 г., Adriatica di Navigazione/Комисия, T‑61/99, EU:T:2003:335, т. 27).
394 Важно е също да се подчертае, че в това отношение Комисията не би могла да се основава на предположение, което не е подкрепено с никакви доказателства (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2019 г., ABB/Комисия, C‑593/18 P, EU:C:2019:1027, т. 44 и 45).
395 В случая обаче, първо, в обжалваното решение Комисията отбелязва, че видно от всички антиконкурентни контакти, и по-специално от примерно посочените срещи от 29 август 2002 г., от 22 декември 2006 г., от 25 юни 2008 г. и от 20 декември 2010 г., обменената информация не се ограничава само до някои подвидове алуминиеви и танталови кондензатори, а се отнася до алуминиевите и танталовите електролитните кондензатори като цяло (вж. съображение 796 от обжалваното решение).
396 Второ, обменената информация се отнася и до конкретни съображения, които обаче са релевантни за определянето на продажната цена на продуктите (като например увеличаването на разходите за суровини и колебанията в обменните курсове) и които не се ограничават до някои подвидове алуминиеви или танталови електролитни кондензатори (вж. по-специално съображение 796 и бележки под линия 1417 и 1418 от обжалваното решение).
397 Трето, в своите изявления пред Комисията участниците в картела не въвеждат никакво ограничение, що се отнася до определянето на обхванатите от картела продукти (вж. съображение 797 от обжалваното решение).
398 Четвърто, по-голямата част от представителите на участниците в картела са били отговорни за производството и/или за продажбата на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори като цяло, а не на гама от конкретни кондензатори (вж. съображение 798 от обжалваното решение).
399 При тези обстоятелства и с оглед на съдебната практика припомнена в точки 151 и 392—394 по-горе, Комисията не може да бъде упрекната за извода си, че разгледана като цяло, обменената при антиконкурентните контакти информация обхваща всички алуминиеви и танталови електролитни кондензатори и че следователно единното продължено нарушение обхваща всички тези продукти.
400 Ето защо третата част на третото основание и съответно цялото това основание трябва да бъдат отхвърлени.
[…]
е) По шестото основание, свързано с грешки при изчисляването на размера на глобата и с нарушение на Насоките от 2006 г., както и на принципите на равно третиране и на пропорционалност
[…]
1) По първата част на шестото основание, свързана с грешки при изчисляването на стойността на продажбите
[…]
ii) По второто оплакване от първата част на шестото основание, свързано с грешка, изразяваща се в това, че стойността на продажбите включва продажбите, извършени от дъщерните дружества на жалбоподателя
460 По същество жалбоподателят оспорва обстоятелството, че Комисията е изчислила стойността на продажбите, като е включила продажбите на групата Nippon Chemi-Con, и по-специално на Europe Chemi-Con, фактурирани на всички установени в ЕИП клиенти. На първо място, Комисията не взела предвид, че самият жалбоподател не е извършвал продажби в ЕИП и че описаното в обжалваното решение поведение се е отнасяло само в малка степен до клиентите на групата Nippon Chemi-Con. Сред шестдесетте клиенти, посочени в обжалваното решение, само двама били световни клиенти на United Chemi-Com и само четирима били световни клиенти на Europe Chemi-Con. На второ място, Комисията не взела предвид обстоятелството, че Europe Chemi-Con и United Chemi-Com имат самостоятелност при определянето на цените по отношение на местните си клиенти, както и на световните клиенти със седалище в Европа, като според жалбоподателя тази самостоятелност е достатъчна, за да се обори презумпцията, че тези дъщерни дружества, изцяло притежавани от жалбоподателя, са част от същото предприятие като него. На трето място, според жалбоподателя Комисията не е доказала, че продажбите на групата Nippon Chemi-Con за местните и световните ѝ клиенти са свързани пряко или косвено с нарушението, нито че последното е имало конкретни последици в ЕИП.
461 Комисията оспорва тези доводи.
462 Съгласно постоянната съдебна практика правото на Съюза в областта на конкуренцията — и по-специално член 101 ДФЕС — се отнася до дейността на предприятията, а понятието за предприятие обозначава всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране (вж. решения от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 54 и цитираната съдебна практика и от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 140 и цитираната съдебна практика).
463 В това отношение Съдът уточнява, от една страна, че понятието „предприятие“, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една икономическа единица, макар и от юридическа гледна точка тази икономическа единица да е съставена от няколко физически или юридически лица, и от друга страна, че когато подобен стопански субект нарушава правилата за конкуренция, съгласно принципа на лична отговорност същият следва да отговаря за това нарушение (вж. решение от 26 октомври 2017 г., Global Steel Wire и др./Комисия, C‑457/16 P и C‑459/16 P—C‑461/16 P, непубликувано, EU:C:2017:819, т. 82 и цитираната съдебна практика).
464 Що се отнася до понятието „предприятие“, поставено този път в контекста на изчисляването на глобата, следва да се припомни, че при определянето на размера на глобата могат да се вземат предвид както общият оборот на предприятието, който предоставя данни, макар приблизителни и несъвършени, за размера и икономическата мощ на това предприятие, така и частта от този оборот, която произтича от продажбата на стоките, предмет на нарушението, и която следователно може да предостави данни за мащаба на това нарушение (вж. решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 145 и цитираната съдебна практика). Всъщност частта от общия оборот, формирана от продажбата на стоките, предмет на нарушението, може да отрази по най-добър начин икономическото значение на нарушението (вж. решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 149 и цитираната съдебна практика).
465 Освен това в особения случай, в който дружество майка притежава изцяло или почти изцяло капитала на свое дъщерно дружество, което е извършило нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху дъщерното си дружество (вж. решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 54 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, EU:C:2009:536, т. 63). Освен ако не бъде оборена, подобна презумпция означава, че действителното упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху дъщерното му дружество се счита за доказано и е основание Комисията да търси отговорност от първото дружество за поведението на второто, без да е необходимо да представя никакво допълнително доказателство (вж. решение от 27 април 2017 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑516/15 P, EU:C:2017:314, т. 55 и цитираната съдебна практика).
466 Действително презумпцията за липса на самостоятелност на дъщерните дружества е развита в съдебната практика, за да позволи вменяването на поведението на един правен субект (дъщерно дружество) на друг (дружеството майка). Тази презумпция за липса на самостоятелност на дъщерните дружества обаче важи и когато — както е в настоящия случай — трябва да се определи стойността на продажбите, релевантна за изчисляването на основния размер на глобата, която да се наложи на дружество майка, което е участвало пряко в нарушението и което през периода на нарушението е продавало засегнатите от това нарушение продукти в ЕИП посредством дъщерните си дружества.
467 В настоящия случай е безспорно, че през целия период на нарушението жалбоподателят притежава 100 % от капитала на Europe Chemi-Con и 100 % от капитала на United Chemi-Con (вж. т. 1 по-горе). От това следва, че съгласно съдебната практика, припомнена в точка 463 по-горе, жалбоподателят и неговите дъщерни дружества са част от една и съща икономическа единица и следователно образуват едно-единствено предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС. От това следва също, че съществува оборима презумпция за липса на самостоятелност на съответните дъщерни дружества.
468 Жалбоподателят не представя никакво конкретно доказателство, позволяващо да се обори тази презумпция и да се подкрепи твърдяната самостоятелност на дъщерните му дружества. За сметка на това от анализа на второто основание е видно, че някои клиенти на Europe Chemi-Con и United Chemi-Con със седалище или производствени мощности в ЕИП са били обсъждани по време на някои антиконкурентни контакти (вж. т. 249, 280 и 296 по-горе), което впрочем самият жалбоподател признава в жалбата.
469 Ето защо се налага изводът, че презумпцията за липса на самостоятелност на дъщерните дружества на жалбоподателя в случая не е оборена.
470 Освен това следва да се отбележи, че стойността на продажбите, релевантна за изчисляването на основния размер на глобата, трябва да съответства на стойността на продажбите на стоки и услуги на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено в ЕИП (вж. т. 434 по-горе). Това означава, че в случая стойността на продажбите трябва да включва продажбите на алуминиеви и танталови електролитни кондензатори, извършени в ЕИП от икономическата единица, образувана от жалбоподателя и неговите дъщерни дружества, които той притежава изцяло.
471 Затова Комисията не може да бъде упрекната, че за да определи стойността на продажбите на предприятието, с които нарушението е свързано пряко или косвено, в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г., тя е взела предвид размера на продажбите на електролитни кондензатори, които дъщерните дружества на жалбоподателя са фактурирали на установени в Европа клиенти (вж. в този смисъл решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 150).
[…]
474 Ето защо второто оплакване от първата част на шестото основание следва да се отхвърли.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Nippon Chemi-Con Corporation понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 септември 2021 година.
Подписи