Дело T‑279/19
Front populaire pour la libération de la Saguia el-Hamra et du Rio de oro (Front Polisario)
срещу
Съвет на Европейския съюз
Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 29 септември 2021 година
„Външни отношения — Международни споразумения — Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране ЕО — Мароко — Споразумение под формата на размяна на писма за изменение на протоколи № 1 и № 4 към Евро-средиземноморското споразумение — Решение за одобряване на сключването на споразумението — Жалба за отмяна — Допустимост — Процесуална правоспособност — Пряко засягане — Лично засягане — Териториален обхват — Компетентност — Възприето от Съда тълкуване на международното право — Принцип на самоопределение — Принцип на относително действие на договорите — Възможност за позоваване — Понятие за съгласие — Въвеждане в действие — Право на преценка — Граници — Запазване на правните последици на обжалваното решение“
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Юридическо лице — Самостоятелно понятие на правото на Съюза — Изискване за правосубектност и процесуална правоспособност
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 83—85)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Процесуална правоспособност — Юридически лица — Понятие — Образувание, признато в международен план за представител на народа на несамоуправляваща се територия — Включване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 91, 92, 96—101)
3. Съдебно производство — Липса на абсолютни процесуални предпоставки — Служебно разглеждане от съда — Обхват — Липса на процесуални предпоставки, изтъкната за пръв път от встъпила страна — Включване
(член 129 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 117)
4. Съдебно производство — Представителство на страните — Искова молба или жалба от частноправно юридическо лице — Пълномощно, дадено на адвоката — Валидност — Оправомощаване на органите на частноправното юридическо лице да подадат искова молба или жалба — Вземане предвид на естеството на юридическото лице — Юридическо лице, което не е учредено съгласно обичайно приложимите правни норми
(член 51, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд)
(вж. т. 121, 124 и 129)
5. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Обхват — Акт за одобряване на международно споразумение, сключено от Съюза — Включване
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 135 и 136)
6. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Сключване — Правни последици за трети страни — Принцип на общото международно право за относително действие на договорите — Споразумение, което може да засегне трета страна
(член 218, параграф 6 ДФЕС)
(вж. т. 149—153)
7. Европейски съюз — Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите — Международни споразумения — Актове, подлежащи на обжалване — Акт на Съюза за сключване на международно споразумение — Контрол за валидност на решение за сключване на такова споразумение — Вземане предвид на самото съдържание на международното споразумение — Спазване на принципа на ефективна съдебна защита
(член 263 ДФЕС)
(вж. т. 154 и 155)
8. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично —Пряко засягане — Лично засягане — Критерии — Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за изменение на протоколи към Евро-средиземноморското споразумение — Решение 2019/217 — Вземане предвид на самото съдържание на международното споразумение и на правните му последици на трета територия — Спазване на принципа на ефективна съдебна защита
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 157, 158, 160, 229, 230 и 237)
9. Право на Европейския съюз — Принципи — Актове на институциите — Ефективна съдебна защита — Задължение на институциите да спазват задълженията, произтичащи от правото на Съюза, както е тълкувано от съда на Съюза — Контрол за съответствието на обжалвано решение с практиката на Съда
(вж. т. 267—269 и 273)
10. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Тълкуване — Компетентност на съда на Съюза — Условия — Споразумения, уредени от международното право — Прилагане на Виенската конвенция за правото на договорите — Отношения между държави — Възникване на право за трета държава от разпоредба на договор — Принципи — Приложно поле — Други субекти на международното право — Включване
(член 216 и член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС)
(вж. т. 313—316)
11. Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Тълкуване — Компетентност на съда на Съюза — Условия — Споразумения, уредени от международното право — Прилагане на Виенската конвенция за правото на договорите — Договори и трети държави — Принцип на свободното съгласие — Изисквания и правни последици
(вж. т. 323—325)
Резюме
Общият съд отменя решенията на Съвета, отнасящи се, от една страна, до споразумението между ЕС и Мароко за изменение на тарифните преференции, предоставени от ЕС за продуктите с марокански произход, и от друга страна, до споразумението между тях за партньорство в областта на устойчивото рибарство. Правните последици на посочените решения обаче се запазват за определен период с цел опазване на външната дейност на Съюза и правната сигурност на поетите от него международни ангажименти.
Настоящите дела са с предмет жалби за отмяна, подадени от Front populaire pour la libération de la Saguia el-Hamra et du Rio de oro (Front Polisario) (наричан по-нататък „жалбоподателят“) срещу две решения на Съвета, с които е одобрено сключването на споразумения между Европейския съюз и Кралство Мароко(1).
Одобрените с обжалваните решения споразумения (наричани по-нататък „спорните споразумения“) са резултат от преговори, водени от името на Съюза с Мароко, вследствие от две обявени от Съда решения(2), с цел изменение на предишни споразумения. От една страна, става въпрос за сключване на споразумение за изменение на протоколите към Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране(3), отнасящи се до режима, приложим за вноса в Европейския съюз на селскостопански продукти с произход от Мароко, и до определението на понятието „продукти с произход“ с цел включване на продуктите с произход от Западна Сахара, изнасяни под контрола на мароканските митнически органи, в обхвата на тарифните преференции, предоставени на продуктите с марокански произход, изнасяни в Съюза. От друга страна, целта е да се измени Споразумението в областта на рибарството между Европейската общност и Мароко(4), и по-специално да се включат в приложното поле на това споразумение водите, прилежащи към територията на Западна Сахара.
С жалби, подадени през 2019 г., жалбоподателят иска отмяна на обжалваните решения. Той твърди, че действа „от името на народа сахрави“, и изтъква по-специално че като е одобрил спорните споразумения с обжалваните решения без съгласието на този народ, Съветът е нарушил задълженията, които Съюзът има по силата на правото на Съюза и на международното право в отношенията си с Кралство Мароко. Всъщност според жалбоподателя тези споразумения се прилагат към Западна Сахара, предвиждат използването на нейните природни ресурси и благоприятстват политиката на анексиране на тази територия от страна на Мароко. Освен това второто от тези споразумения се прилагало и към прилежащите към тази територия води. Жалбоподателят поддържа по-конкретно, че тези споразумения не са в съответствие с практиката на Съда, установена в решения Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P) и Western Sahara Campaign UK (C‑266/16), която изключвала такъв териториален обхват.
С решения по дело Т‑279/19, от една страна, и по съединени дела Т‑344/19 и Т‑356/19, от друга страна, Общият съд отменя обжалваните решения, като в същото време запазва правните последици на посочените решения за определен период(5), тъй като незабавното действие на тяхната отмяна може да доведе до тежки последици за външната дейност на Съюза и да застраши правната сигурност на поетите от него международни ангажименти. За сметка на това Общият съд отхвърля като недопустима поради липса на пряко засягане жалбата на жалбоподателя по дело Т‑356/19 срещу Регламента за разпределяне на възможностите за риболов по Споразумението в областта на рибарството(6).
Съображения на Общия съд
По допустимостта на жалбите
На първо място, Общият съд проверява дали жалбоподателят е процесуално правоспособен пред съдилищата на Съюза. Всъщност според Съвета и встъпилите страни жалбоподателят няма правосубектност по силата на вътрешното право на държава членка, не е субект на международното право и не отговаря на критериите, установени от съдилищата на Съюза с оглед признаване на процесуална правоспособност на образувание, лишено от правосубектност. Ето защо според тях жалбоподателят не е юридическо лице по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
Общият съд се основава на по-ранната съдебна практика и уточнява, че тя не изключва възможността да се признае процесуална правоспособност пред съда на Съюза на дадено образувание, независимо от неговата правосубектност по вътрешното право, по-специално когато изискванията за ефективна съдебна защита налагат това, като се изключи ограничителното тълкуване на понятието „юридическо лице“. Като разглежда въпроса за наличие на правосубектност на жалбоподателя по международното публично право, Общият съд приема, че ролята и представителността на жалбоподателя могат да обосноват неговата процесуална правоспособност пред съда на Съюза.
В това отношение Общият съд констатира, че жалбоподателят е признат в международен план за представител на народа на Западна Сахара, дори и да се предположи, че е признат за такъв само в рамките на процеса на самоопределение на тази територия. Освен това неговото участие в този процес предполага, че той има необходимата самостоятелност и отговорност, за да действа в тази рамка. На последно място, изискванията за ефективна съдебна защита налагат на жалбоподателя да се признае способността да подаде жалба пред Общия съд, за да защити правото на самоопределение на народа на Западна Сахара. Ето защо Общият съд приема, че жалбоподателят е юридическо лице по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, и отхвърля твърдението на Съвета за липса на процесуална предпоставка.
На второ място, Общият съд разглежда твърдението на Съвета за липса на процесуална предпоставка, свързано с липса на процесуална легитимация на жалбоподателя. По въпроса дали жалбоподателят е пряко засегнат от обжалваните решения той отбелязва, че решението за сключване на международно споразумение от името на Съюза е елемент от фактическия състав на посоченото споразумение и следователно последиците от въвеждане в действие на това споразумение за правното положение на трета страна са релевантни при преценката дали е пряко засегнат от разглежданото решение. В случая, за да защити правата, които народът на Западна Сахара черпи от правилата на международното право, обвързващи Съюза, жалбоподателят трябва да може да се позове на последиците от спорните споразумения за тези права, за да докаже прякото си засягане. Общият съд приема, че доколкото спорните споразумения се прилагат изрично към Западна Сахара, а що се отнася до второто от тях — и до прилежащите към нея води, те засягат народа на тази територия и предполагат получаването на неговото съгласие. Ето защо от това Общият съд заключава, че обжалваните решения пораждат преки последици за правното положение на жалбоподателя като представител на този народ и като страна в процеса на самоопределение на тази територия. На последно място, Общият съд посочва, че прилагането на спорните споразумения, що се отнася до техния териториален обхват, е чисто автоматично и не оставя никакво право на преценка на техните адресати.
Що се отнася до личното засягане на жалбоподателя, Общият съд констатира, че с оглед на обстоятелствата, обосновали извода за прякото му засягане, и по-специално правното му положение като представител на народа на Западна Сахара и страна в процеса на самоопределение на тази територия, жалбоподателят трябва да се счита за засегнат от обжалваните решения поради присъщи негови качества, които го индивидуализират по същия начин като адресата на тези решения.
По основателността на жалбите
По съществото на спора, и по-специално по въпроса дали Съветът е нарушил задължението да се съобрази с практиката на Съда относно приложимите към спорните споразумения правила на международното право, Общият съд констатира, че в решение Съвет/Front Polisario Съдът е извел от принципа на самоопределение и от принципа на относително действие на договорите ясни, точни и безусловни задължения по отношение на Западна Сахара в рамките на отношенията между Съюза и Мароко, а именно, от една страна, зачитане на нейния отделен и различен статут и от друга страна, задължението да се получи съгласието на нейния народ в случай на прилагане на Споразумението за асоцииране на тази територия. Ето защо жалбоподателят трябва да може да се позове на нарушението на посочените задължения срещу обжалваните решения, доколкото това нарушение може да засегне посочения народ като трета страна за споразумение, сключено между Съюза и Мароко. В този контекст Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че е юридически невъзможно Съюзът и Мароко да сключат споразумение, което изрично да се прилага към Западна Сахара, тъй като тази хипотеза не е изключена от международното право, както е тълкувано от Съда.
За сметка на това Общият съд приема довода на жалбоподателя, че изискването за съгласие на народа на Западна Сахара като трета страна за спорните споразумения по смисъла на принципа на относително действие на договорите не е било спазено.
В това отношение, от една страна, Общият съд приема, че правилото на международното право, че съгласието на трета за международно споразумение страна може да се предположи, когато страните по това споразумение имат намерение да ѝ предоставят права, е неприложимо в случая, тъй като спорните споразумения нямат за цел да предоставят права на посочения народ, а обратно, създават задължения за него.
От друга страна, Общият съд отбелязва, че когато една норма от международното право изисква съгласието на страна или трета страна, изразяването на това съгласие е условие за валидност на акта, за който се изисква, валидността на самото съгласие зависи от това да е изразено свободно и непринудено и посоченият акт е противопоставим на страната или третата страна, която е изразила валидно съгласието си с него. Въпреки това не може да се счита, че постъпките, предприети от органите на Съюза преди сключването на спорните споразумения, са позволили да бъде получено съгласието на народа на Западна Сахара с тези споразумения в съответствие с принципа на относително действие на договорите, както е тълкуван от Съда. В това отношение Общият съд уточнява, че правото на преценка на институциите в рамките на външните отношения не им позволява в случая да решат дали могат да изпълнят това изискване или не.
По-конкретно Общият съд констатира най-напред, че с оглед на правния обхват в международното право на понятието „народ“, от една страна, и на понятието „съгласие“, от друга, „консултациите“ със „засегнатото население“, организирани от институциите, не са можели да доведат до изразяване на съгласие от народа на Западна Сахара. Съответно този подход е позволил най-много да бъде получено мнението на заинтересовани страни, без обаче това мнение да е условие за валидност на спорните споразумения и да обвързва тези страни така, че тези споразумения да са им противопоставими. На следващо място, Общият съд приема, че отделните данни относно особеното положение на Западна Сахара, изтъкнати от Съвета, не доказват невъзможността на практика да се получи съгласието на народа на Западна Сахара със спорните споразумения като трета за тях страна. На последно място, Общият съд отбелязва, че институциите не са можели надлежно да се основат на писмото на правния съветник на ООН от 29 януари 2002 г., за да заместят изискването за изразяване на съгласие с критерия за ползите от спорните споразумения за засегнатото население. От това Общият съд достига до извода, че Съветът не е взел предвид в достатъчна степен всички релевантни данни относно положението на Западна Сахара и неправилно е приел, че разполага със свобода на преценка да реши дали трябва да се съобрази с това изискване.