Дело T‑569/19
AlzChem Group AG
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (пети състав) от 29 септември 2021 година
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи, свързани с производство по възстановяване на държавна помощ вследствие на решение, с което тя е обявена за несъвместима с вътрешния пазар и е разпоредено възстановяването ѝ — Отказ за предоставяне на достъп — Изключение, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — По-висш обществен интерес — Принцип на недопускане на дискриминация — Задължение за мотивиране“
1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Срок за отговор по потвърдително заявление за достъп — Продължаване на срока, допустимо само веднъж — Липса на решение след изтичането на продължения срок — Възникване на мълчалив отказ, който подлежи на обжалване
(член 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 26)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба срещу мълчалив отказ на Комисията по заявление за достъп до документи — Решение, оттеглено поради приемането от Комисията на последващо изрично решение — Жалбоподател, подал жалба срещу последното решение — Отпадане на правния интерес
(член 263 ДФЕС; членове 7 и 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 27 и 28)
3. Жалба за отмяна — Срокове — Начален момент — Жалба срещу изричен отказ по заявление за достъп до документи
(член 263 ДФЕС; член 8, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 30)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Стриктно тълкуване и прилагане — Задължение на институцията да извърши конкретна и индивидуална проверка на документите — Обхват — Изключение от задължението — Възможност за позоваване на общи презумпции, приложими за определени категории документи — Граници
(член 1 и член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 36, 38—42, 65 и 79)
5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — По-висш обществен интерес, който диктува оповестяването на документите — Понятие — Задължение на институцията или органа да претегли наличните интереси
(съображение 2 и член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 43, 123—125)
6. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Обхват — Прилагане към административните преписки в производства за контрол върху държавните помощи — Прилагане към документите, свързани с производството по контрол върху изпълнението на решение на Комисията, с което се разпорежда възстановяването на държавна помощ
(член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 56—58, 60—64, 69—78, 84—91 и 96)
Резюме
Жалбоподателят, AlzChem Group AG, е германско предприятие в областта на химическата промишленост. То участва като заинтересовано лице в производството, довело до приемането на Решение 2015/1826(1), с което Европейската комисия по-специално приема, че Novácke chemické závody, a.s., словашко химическо предприятие, се е ползвало от отпусната от Словашката република държавна помощ, която е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, и разпорежда възстановяването ѝ.
През април 2019 г. жалбоподателят подава до Комисията заявление за достъп до документи на основание Регламент № 1049/2001(2). Заявлението се отнася до държаните от Комисията релевантни документи, съдържащи информация относно напредъка в производството по възстановяване и размера на държавната помощ, който Словашката република си е възстановила вследствие на Решение 2015/1826 (наричани по-нататък „исканите документи“). След като заявлението му не е уважено, жалбоподателят подава до Комисията потвърждение на заявлението.
С решение от 22 юли 2019 г.(3) Комисията отказва да предостави на жалбоподателя достъп до исканите документи, като приема, от една страна, че те попадат в обхвата на изключението, свързано със защитата на дейностите по разследване(4), и от друга страна, на изключението, отнасящо се до защитата на търговските интереси(5). При това положение жалбоподателят подава жалба за отмяна на това решение.
Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя и с решението си допълва съдебната практика по изключението, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване. Той признава и обща презумпция за поверителност, приложима за документите, свързани с производството по контрол върху изпълнението на решение, с което се разпорежда възстановяването на държавна помощ.
Съображения на Общия съд
В предварителни бележки Общият съд обобщава въпроса относно определянето на подлежащите на обжалване актове и относно срока за обжалване, приложим вследствие на заявление за достъп до документи съгласно Регламент № 1049/2001.
Така, на първо място, по силата на член 8 от Регламент № 1049/2001 Комисията може да продължи само един път първоначалния срок(6) за произнасяне по заявление за достъп и се счита, че към момента на изтичане на удължения срок е постановен мълчалив отказ да се предостави достъп. В това отношение Общият съд отбелязва, че първоначалният срок е императивен и не може да бъде удължен, освен ако не са налице предвидените в член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 обстоятелства. Срещу такъв мълчалив отказ да се предостави достъп може да бъде подадена жалба за отмяна(7), като такава жалба може да бъде подадена и срещу изричното решение за отказ, което е окончателният отговор по потвърждение на заявление за достъп до разглежданите документи. Общият съд уточнява още, че ако е подадена жалба за отмяна на мълчаливото решение, жалбоподателят губи правния си интерес поради приемането на изричното решение и ще се приеме, че липсва основание за постановяване на решение по посочената жалба. Ако изричното решение е прието преди подаването на жалбата срещу мълчаливото решение, то подадената след това жалба ще бъде недопустима.
На второ място, Общият съд припомня, че срокът за подаване на жалба за отмяна на изричното решение трябва да се изчислява в съответствие с разпоредбите на член 263 ДФЕС и не може да се изчислява от датата, на която е приет мълчаливият отказ.
По същество Общият съд проверява най-напред дали е налице обща презумпция за поверителност, приложима за документите, свързани с производството по контрол върху изпълнението на решение, с което се разпорежда възстановяването на държавна помощ. В това отношение Общият съд отбелязва, че съгласно съдебната практика(8) общата презумпция за поверителност, която се отнася до документите от административната преписка по производство за контрол върху държавни помощи, се прилага изрично за документите по разследването, което Комисията провежда, за да заключи в решение по-специално че е налице държавна помощ и да разпореди възстановяването ѝ. За сметка на това съдът на Съюза все още не е имал повод да се произнесе по отказ да се предостави достъп до документи, свързани с фазата на изпълнение на такова решение на Комисията от страна на съответната държава членка. Следователно, макар признаването на общата презумпция за поверителност несъмнено да се отнася до административната преписка по производство за контрол(9), то се отнася със сигурност само до документите по административното производство, което води до приемането на решение от Комисията, в което тя по-специално заключава, че е налице държавна помощ и разпорежда възстановяването ѝ.
Освен това, що се отнася до документите, свързани с фазата на изпълнение на решение, в което Комисията разпорежда възстановяването на държавна помощ, те несъмнено могат формално да са част от същата преписка като тази, от която са част документите по разследването, което е проведено от Комисията и вследствие на което тя е приела това решение. Всъщност всички документи се отнасят до една и съща национална мярка или мерки. При все това изключенията, свързани със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, трябва да се тълкуват и прилагат стриктно, тъй като дерогират принципа на възможно най-широк публичен достъп до документите, държани от институциите на Съюза. Следователно не може да се приеме, че признатата от съдебната практика обща презумпция за поверителност в областта на контрола върху държавните помощи задължително се прилага за документите относно фазата на изпълнение на решението на Комисията, тъй като са част от същата административна преписка.
Поради това Общият съд проверява дали за последните документи също може да се приложи обща презумпция за поверителност, независимо дали тази в областта на контрола върху държавните помощи, или друга обща презумпция за поверителност. В това отношение Общият съд отбелязва, че съдът на Съюза е извел няколко критерия за признаване на обща презумпция за поверителност, които се отнасят до съответните документи, от една страна, и до засягането на защитения с въпросното изключение интерес, от друга.
Що се отнася до съответните документи, Общият съд припомня, че за да може на лицето, заявяващо достъп до документи на основание Регламент № 1049/2001, надлежно да се противопостави обща презумпция за поверителност, е необходимо заявените документи да са част от една и съща категория документи или да бъдат от едно и също естество.
В това отношение Общият съд отбелязва, че Съдът действително е постановил, че всички документи от административната преписка по производство за контрол върху държавни помощи образуват една-единствена категория документи. Въпреки това съдът на Съюза не се е произнесъл по въпроса дали документите, довели до приемането на решението, с което Комисията заключава, че е налице държавна помощ и разпорежда възстановяването ѝ, и документите, свързани с производството по контрол върху изпълнението на посоченото решение, принадлежат към една и съща категория документи. Макар да е възможно те да са част от една и съща преписка на Комисията, stricto sensu те все пак принадлежат към две отделни категории документи. За сметка на това документите, свързани с производството по контрол върху изпълнението на решение на Комисията, с което се разпорежда възстановяването на държавна помощ, образуват една-единствена категория, тъй като са ясно разграничени поради общата им принадлежност към преписката по административно производство, провеждано след това, в което е прието посоченото решение.
Що се отнася до засягането на защитения с изтъкнатото изключение интерес, а именно защитата на целите на дейностите по разследване, Общият съд приема като начало, че производството по контрол върху изпълнението на решението, с което се разпорежда възстановяването на държавна помощ, действително съответства на „дейности по разследване“, провеждани от Комисията(10). Всъщност такава дейност представлява структурирана и формализирана процедура на Комисията, чиято цел е да се събере и анализира информация, за да може тази институция да заеме позиция в рамките на упражняването на нейните функции, предвидени в Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС. Не е необходимо тази процедура непременно да цели разкриване или преследване на нарушение или нередност. Понятието „разследване“ може да обхваща и дейността на Комисията по установяване на факти с цел оценка на дадено положение.
Според Общия съд предвид особеното положение на съответната държава членка в рамките на производството по контрол върху изпълнението на решение, с което се разпорежда възстановяването на държавна помощ, по принцип оповестяването на свързаните с това производство документи би застрашило диалога, а оттам и сътрудничеството между Комисията и посочената държава членка. Поради това Общият съд смята, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че за документите, свързани с производството по контрол върху изпълнението на решение, с което се разпорежда възстановяването на държавна помощ, се прилага обща презумпция за поверителност на основание изключението, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване, предвидено в Регламент № 1049/2001.