РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
9 февруари 2011 година(*)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „ALPHAREN“ — По-ранни национални словни марки „ALPHA D3“ — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Служебна проверка на фактите — Член 74 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76 от Регламент № 207/2009)“
По дело T‑222/09
Ineos Healthcare Ltd, установено в Warrington, Cheshire (Обединеното кралство), за което се явяват г‑н S. Malynicz, barrister, и г‑н A. Smith, solicitor,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Teva Pharmaceutical Industries Ltd, установено в Йерусалим (Израел),
с предмет жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 24 март 2009 г. (преписка R 1897/2007-2) относно производство по възражение между Teva Pharmaceutical Industries Ltd и Ineos Healthcare Ltd,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се при разискванията от: г‑н O. Czúcz, председател, г‑жа I. Labucka (докладчик) и г‑н K. O’Higgins, съдии,
секретар: г-н E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 1 юни 2009 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 2 октомври 2009 г.,
предвид писмото на жалбоподателя от 14 май 2010 г., в което той посочва, че не желае да бъде изслушан по-нататък в съдебно заседание,
предвид писмените въпроси на Общия съд към страните,
предвид писмените бележки, подадени от страните в секретариата на Общия съд на 11 и 14 юни 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 3 март 2005 г. жалбоподателят Ineos Healthcare Ltd подава заявка за регистрация на марка на Общността пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).
2 Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „ALPHAREN“.
3 След извършеното в хода на производството пред СХВП ограничаване, стоките, за които е поискана регистрацията, спадат към клас 5 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и допълнена, и отговарят на следното описание: „Фармацевтични и ветеринарни препарати, съдържащи магнезиев железен хидроксикарбонат или хидроталцит или деривати на тези компоненти; фармацевтични и ветеринарни препарати за бъбречен анализ и лечение на бъбречни заболявания и бъбречни нарушения; фосфатни спойки за лечение на хиперфосфатемия“.
4 Заявката за марка на Общността е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 49/2005 от 5 декември 2005 г.
5 На 6 март 2006 г. Teva Pharmaceutical Industries Ltd (наричано по-нататък „подалото възражение лице“) подава възражение на основание член 42 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава на следните по-ранни марки:
– унгарска словна марка „ALPHA D3“ № 134972 за „фармацевтични препарати, регулиращи калция“, спадащи към клас 5;
– литовска словна марка „ALPHA D3“ № 20613 за „фармацевтични препарати, регулиращи калция“, спадащи към клас 5;
– латвийска словна марка „ALPHA D3“, регистрирана под референтен номер M30407 за „фармацевтични препарати, с регулиращи калция свойства “, спадащи към клас 5.
7 В подкрепа на възражението са изтъкнати основанията, посочени в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009).
8 На 9 октомври 2007 г. отделът по споровете уважава възражението в неговата цялост въз основа на по-ранната унгарска марка.
9 На 29 ноември 2007 г. жалбоподателят подава жалба пред СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по споровете.
10 С решение от 24 март 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата. Той счита по-конкретно, че по-ранната унгарска марка не може да бъде взета предвид поради липсата на превод на езика на производството на удостоверението за регистрация. Сам по себе си фактът, че възражението е уважено единствено въз основа на по-ранната унгарска марка, обосновава отмяната на решението на отдела по споровете. При все това, като приема, че към момента на произнасяне по жалбата може да бъде прието решение със същия диспозитив като това на отдела по споровете и като упражнява правото си на преценка, апелативният състав разглежда останалите марки, на които се основава възражението. В това отношение апелативният състав посочва по-конкретно, че стоките, обхванати от латвийската и литовската регистрация, са идентични на обхванатите от унгарската регистрация и че страните са имали възможност да изложат становищата си по всички обстоятелства на конкретния случай. Той отбелязва, че конфликтните знаци имат известна степен на сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение. Освен това той прави извода, че стоките са отчасти идентични и отчасти сходни. Апелативният състав посочва, че този фактор има предимство пред по-ниската степен на сходство между марките. По същество той заключава, че съществува вероятност от объркване в съзнанието на средния потребител, който спада към съответните потребители и тъй като не притежава същото равнище на познания и компетентност по биохимия и фармакология като специалистите в тези области, е изложен в още по-голяма степен на този риск.
Производство и искания на страните
11 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
12 СХВП моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
13 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени, първо, от непредставянето на доказателство от подалото възражение лице за сходството между стоките, второ, от нарушение на член 73 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75 от Регламент № 207/2009), трето, от нарушение на член 74 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 76 от Регламент № 207/2009), и четвърто, от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, що се отнася до определянето на съответните потребители.
По първото правно основание, изведено от непредставянето на доказателство от подалото възражение лице за сходството между стоките
Доводи на страните
14 Жалбоподателят поддържа, че с оглед на практиката на Съда, за да се прецени сходството на стоките в рамките на производство по възражение, тежестта на доказване пада върху подалото възражение лице. Последното не доказва в достатъчна степен твърдението си за сходство между стоките и доказването се ограничава до две писма, изпратени на жалбоподателя, и до листовка, предназначена за пациентите. Освен това жалбоподателят оспорва и доказателствената стойност на посочената листовка. Той добавя, че доказателствата трябва да се отнасят до всички относими към сравняването на стоките фактори, обхващащи естеството, предназначението и употребата им, както и техния конкурентен или допълващ характер.
15 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
16 От правило 15, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) следва, че възражението трябва да съдържа по-специално основанията, на които то почива. Правило 15, параграф 3, буква б) от посочения регламент предвижда, че възражението може да съдържа точно описание на основанията, на които почива, и доказателства в подкрепа на възражението. Правило 19, параграф 1 от посочения регламент уточнява, че СХВП предоставя възможност на подалото възражение лице да представи факти, доказателства и становища в подкрепа на възражението си или да допълни вече представените съгласно правило 15, параграф 3 факти, доказателства и становища в определен от СХВП срок от поне два месеца, считано от датата, на която се предвижда да започне производството по възражението в съответствие с правило 18, параграф 1.
17 От посочените по-горе разпоредби следва, че в рамките на производството по възражение подалата възражение страна има възможност, но не и задължение, да представи доказателства в подкрепа на възражението, по-специално що се отнася до сходството между разглежданите стоки и услуги.
18 В това отношение трябва да се приеме, че както следва от преписката в производството пред СХВП, с писмо от 7 април 2006 г., в съответствие с правило 19, параграф 1 от Регламент № 2868/95, СХВП е поканила подалото възражение лице да представи факти, доказателства и доводи в подкрепа на възражението си или с цел да попълни тези, които се съдържат във формуляра за възражение, като е уточнила, че ако не бъдат изпратени такива, ще приеме решението по възражението въз основа на доказателствата, с които разполага.
19 С писмо от 18 юли 2006 г. подалото възражение лице представя допълнителни доводи. След това с писмо от 31 октомври 2006 г. жалбоподателят изпраща становището си, по което подалото възражение лице взема отношение в писмо 16 февруари 2007 г.
20 Следва също да се уточни, че противно на твърдението на жалбоподателя по същество, в Определение от 9 март 2007 г. по дело Alecansan/СХВП (C‑196/06 P, непубликувано в Сборника, точка 24) Съдът изобщо не се е произнесъл по въпроса за тежестта на доказване в рамките на производство по възражение. В точка 24 от това определение Съдът само е подчертал задължението да се докаже, за целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, сходство между стоките дори когато знаците са идентични.
21 Също така, противно на твърдението на жалбоподателя, посочените в правило 15, параграф 3, буква б) от Регламент № 2868/95 доказателства, не трябва непременно да обхващат всички аспекти от сравнението на стоките.
22 Предвид изложеното по-горе не съществува задължение за подалото възражение лице в рамките на производството по възражение да представи доказателства за сходството на разглежданите стоки. От това следва също, че доводът на жалбоподателя относно доказателствената стойност на предназначената за пациентите листовка, която е представена пред СХВП от подалото възражение лице, е неотносим в рамките на това правно основание. Следователно настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По второто и третото правно основание, изведени съответно от нарушение на членове 73 и 74 от Регламент № 40/94
23 Тъй като второто и третото правно основание се отнасят до извършени от апелативния състав проучвания, за да установи сходството между стоките, обхванати от по-ранните латвийска и литовска марка, и по-специално „фармацевтичните и ветеринарни препарати, съдържащи магнезиев железен хидроксикарбонат или хидроталцит или деривати на тези компоненти“ (наричани по-нататък „стоки A“) и „фосфатни спойки за лечение на хиперфосфатемия“ (наричани по-нататък „стоки C“), обхванати от заявената за регистрация марка, Общият съд счита за уместно да разгледа заедно второто и третото правно основание. Следва да се започне с разглеждането на третото правно основание.
Доводи на страните
24 В рамките на третото правно основание жалбоподателят поддържа, че както следва от точка 40 от обжалваното решение, като е извършил по своя инициатива проучвания в интернет с оглед на сравняването на стоките, апелативният състав е нарушил задължението си, произтичащо от член 74 от Регламент № 40/94, в производство, свързано с относителни основания за отказ на регистрация, да се ограничи в дейността си до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, представени от страните. Тези проучвания се изразявали в проверки в онлайн медицински речник, в уебсайт на американското правителство, посветен на клиничните опити и в уебсайт на дружество, различно от жалбоподателя, което е част от същата група дружества. Апелативният състав твърди също, че във връзка със сходството между стоките, обхванати от по-ранните латвийска и литовска марка, и стоки A и C, обхванати от заявената за регистрация марка, данните, които е събрал апелативният състав от интернет са изиграли решаваща роля.
25 В рамките на второто правно основание жалбоподателят поддържа по същество, че апелативният състав е основал обжалваното решение на мотиви, по които жалбоподателят не е могъл да вземе отношение. Всъщност той твърди, че изобщо не е имал възможност да изрази своята позиция по доказателствата, които апелативният състав е намерил в интернет. Жалбоподателят добавя, че ако имаше възможност да вземе отношение по тези доказателства, щеше да докаже кои фактори правят малко вероятен извода, че стоките са сходни.
26 Относно третото правно основание СХВП твърди, че с оглед на Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Anvil Knitwear/СХВП — Aprile e Aprile (Aprile) (T‑179/07, все още непубликувано в Сборника, точки 72 и 75), при липсата на насрещни доводи на жалбоподателя апелативният състав не е имал основание да счита за доказан довода на подалото възражение лице за сходството на стоките. Следователно апелативният състав е бил длъжен по своя инициатива да разгледа сходството на стоките въз основа на списъците със стоки, обхванати от конфликтните марки. СХВП счита, че при тези условия апелативният състав има правно основание по своя инициатива да извърши проучвания в неутрални източници на информация или в източници на информация, които жалбоподателят познава, доколкото предназначението на тези проучвания е единствено да се провери точността на правните основания и доводи на подалото възражение лице.
27 Що се отнася до второто правно основание, СХВП оспорва доводите на жалбоподателя, като уточнява, че с оглед на практиката на Общия съд правото на изслушване, уредено в член 73, второ изречение от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009), не се прилага към окончателната позиция, която администрацията възнамерява да възприеме. Същото се отнася за документите, с които се обосновава и се достига до окончателния извод за сходството на стоките. Освен това събраните в интернет документи само потвърждават първоначалната позиция на апелативния състав, изразена в точка 42 от обжалваното решение. СХВП добавя, че преди приемането на обжалваното решение жалбоподателят е могъл да представи становище по твърденията на подалото възражение лице, но не го е направил. Накрая СХВП счита, че макар апелативният състав да е допуснал грешка, като не е съобщил на страните резултатите от извършените в интернет проучвания, изводът относно сравнението на стоките остава същият. Подобно нарушение на член 73 от Регламент № 40/94 не обосновава отмяната на обжалваното решение.
Съображения на Общия съд
28 Съгласно член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 „в процедурата, свързана с относителни основания за отказ на регистрация, проверката на [СХВП] се ограничава […] до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, [и исканията, представени] от страните […]“.
29 Разпоредбата се отнася по-специално до фактическата основа на решенията на СХВП, а именно фактите и доказателствата, на които тези решения могат валидно да се основават. Така, като се произнася по жалба срещу решение за прекратяване на производство по възражение, апелативният състав може да основава решението си само на представените от страните факти и доказателства. Все пак ограничаването на фактическата основа на проверката, извършвана от апелативния състав, не изключва при нея да се вземат предвид освен фактите, изрично изтъквани от страните в производството по възражение, и общоизвестни факти, т.е. такива, които е възможно да са известни на всяко лице или могат да станат известни от общодостъпни източници (вж. Решение на Общия съд от 22 юни 2004 г. по дело Ruiz-Picasso и др./СХВП — DaimlerChrysler (PICARO), T‑185/02, Recueil, стр. II‑1739, точки 28 и 29 и цитираната съдебна практика, Решение на Общия съд по дело Aprile, посочено по-горе, точка 71).
30 В случая, в точки 40 и 41 от обжалваното решение апелативният състав се е позовал на резултатите от проучванията си в интернет. По-специално, както следва от точка 40 от обжалваното решение, апелативният състав е използвал съдържащото се в спецификацията на стоки C на заявената за регистрация марка определение за хиперфосфатемия, което е намерил в онлайн речника за медицински термини. Също така апелативният състав е потърсил в уебсайта на американското правителство, посветен на клиничните изследвания, терапевтичните указания на магнезиев железен хидроксикарбонат или хидроталцит, който е част от стоки A на заявената за регистрация марка. Накрая в точка 41 от обжалваното решение, апелативният състав се е позовал на информация относно взаимодействието между разглежданите препарати, която доказва, че те са тясно свързани и че са предназначени за пациенти, засегнати от бъбречни инфекции, и която е намерена на уебсайта на дружество, различно от жалбоподателя, което е част от същата група дружества.
31 Въпреки че резултатите от разглежданите проучвания са извлечени от посочените в точка 30 по-горе уебсайтове, в случая това обстоятелство не е достатъчно, за да се счита, че става въпрос за общоизвестни факти. Всъщност става въпрос за описанието на фармацевтични препарати и на терапевтичните им показания, които, предвид тяхното специализирано съдържание, изобщо не могат да се считат за информация относно общоизвестни факти.
32 Ето защо следва да се приеме, че като е взел предвид посочените в точка 30 по-горе резултати от проучвания в интернет, апелативният състав е нарушил член 74 от Регламент № 40/94, доколкото фактите, които произтичат от проучванията му в интернет и на които той се позовава, не са общоизвестни.
33 Според постоянната съдебна практика обаче, ако при конкретните обстоятелства на случая грешката няма решаващо значение за резултата, доводите, които се основават на такава грешка, са ирелевантни и следователно не могат да бъдат достатъчни, за да обосноват отмяната на обжалваното решение (вж. Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело Philip Morris Products/СХВП (Форма кутия за цигари), T‑140/06, все още непубликувано в Сборника, точка 72 и цитираната съдебна практика).
34 В това отношение следва да се отбележи, че в основната си част описанието на стоки A и C, обхванати от заявената за регистрация марка, е изцяло извлечение от резултатите от посочените в точка 30 по-горе проучвания в интернет. Освен това трябва да се напомни, че описанието на разглежданите стоки е отправна точка за всяко сравнение на стоките, което е необходим етап при преценката на вероятността то объркване. В случая следва да се подчертае, че без да се позовава на фактите, извлечени от оспорените проучвания, апелативният състав не би могъл да стигне до извода, че е налице сходство между стоки A и C, от една страна, и стоките, обхванати от по-ранните латвийска и литовска марка, от друга страна, и оттук да изведе заключението в точка 58 от обжалваното решение за съществуването на вероятност от объркване. При това положение, противно на твърдението на СХВП, ако не бе използвана разглежданата информация, съдържанието на обжалваното решение би било съвсем различно.
35 В замяна на това, що се отнася до „фармацевтичните и ветеринарни препарати за бъбречен анализ и лечение на бъбречни заболявания и бъбречни нарушения“ (наричани по-нататък „стоки B“), обхванати от заявената за регистрация марка, информацията, извлечена от посочените в точка 41 от обжалваното решение оспорени проучвания, само потвърждава извода на апелативния състав относно сходството на разглежданите стоки. Следователно установеното в точка 32 по-горе нарушение на член 74 от Регламент № 40/94 не обосновава отмяната на обжалваното решение по отношение на стоки B.
36 Освен това следва да се отхвърли доводът на СХВП относно изводите, които трябва да се направят от Решение по дело Aprile, посочено по-горе (точки 72 и 75). Макар да е вярно, че в това решение Общият съд потвърждава, че СХВП не е длъжна да вземе предвид обстоятелствата, на които се позовава една от страните и които не са оспорени от другата страна в производството, Общият съд по никакъв начин не е потвърдил, че СХВП има право да надхвърли рамките на условията за проверка, предвидени в член 74 от Регламент № 40/94.
37 От всичко изложено по-горе следва, че използването от апелативния състав на посочените в точка 30 по-горе резултати от неговите проучвания в интернет е опорочено от грешка, така че третото правно основание следва бъде уважено, доколкото в обжалваното решение апелативният състав е отхвърлил заявката за регистрация на знака, заявен за стоки A и C, и да бъде отхвърлено по отношение на стоки B, без да е необходимо Общият съд да се произнася по второто правно основание.
38 Тъй като вследствие на разглеждането на третото правно основание обжалваното решение се отменя частично, следва да се разгледа и четвъртото правно основание.
По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, що се отнася до определянето на съответните потребители
Доводи на страните
39 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка при определянето на съответните потребители, като е приел в точка 36 от обжалваното решение, че разглежданите стоки се разпространяват спрямо широкия кръг потребители при условията на свободна продажба в аптеките. Жалбоподателят оспорва това твърдение по две съображения. Преди всичко, що се отнася до стоките, обхванати от по-ранните латвийска и литовска марка, единственото доказателство, а именно листовката за потребителите, потвърждава, че алфакалцидолът, фармацевтичен препарат, спадащ към категорията стоки, обхванати от по-ранните марки, е на разположение само по лекарско предписание. Сама по себе си тази констатация е достатъчна, за да се направи изводът за потребители със специални познания. Също така според жалбоподателя стоките, обхванати от заявената за регистрация марка, могат да се отпускат само с лекарско предписание. Като приема в точка 58 от обжалваното решение, че степента на внимание на средните потребители надвишава средното равнище, апелативният състав не взема предвид обстоятелството, че средните потребители разполагат с лекарско предписание или най-малкото, че на тях е оказана помощ от специалист в медицинския сектор.
40 СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.
Съображения на Общия съд
41 Според съдебната практика в рамките на цялостната преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Следва също така да се вземе предвид фактът, че степента на внимание на средния потребител може да е различна в зависимост от въпросната категория стоки или услуги (вж. Решение на Общия съд от 13 февруари 2007 г. по дело Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T‑256/04, Сборник, стр. II‑449, точка 42 и цитираната съдебна практика).
42 В случая в точка 36 от обжалваното решение апелативният състав приема, че към съответните потребители спадат едновременно специалистите в медицинския сектор (лекари, фармацевти, медицински сестри) и средните потребители, а именно пациентите и лицата, които се грижат за тях. Апелативният състав счита, че не е възможно от съответните потребители да се изключи средният потребител, като се има предвид, че спецификацията на стоките не се ограничава до лекарствените продукти, отпускани с лекарско предписание и че не може да се изключи възможността разглежданите стоки да са достъпни при условията на свободна продажба. Според апелативния състав предвид обстоятелството, че по-ранните марки са регистрирани в Латвия и Литва, към съответните потребители спадат специалистите от медицинския сектор и средните потребители в тези две държави.
43 Съгласно съдебната практика, в случай че разглежданите стоки са лекарствени продукти, за които се изисква лекарско предписание преди продажбата им на потребителите в аптеките, към съответните потребители спадат едновременно крайните потребители и здравните специалисти, тоест лекарите, които предписват лекарствения продукт, както и фармацевтите, които продават така предписания лекарствен продукт. Макар изборът на тези стоки да е повлиян или определен от посредници, вероятност от объркване може да е налице и за потребителите, при положение че те могат да се натъкнат на тези стоки, дори това да стане при отделни покупки, осъществявани в различни моменти за всяка от посочените стоки, взети поотделно (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точки 52—63).
44 Както следва от посочената по-горе съдебна практика, дори когато лекарствените продукти се отпускат само с лекарско предписание, не може да се изключи, че средният потребител спада към съответните потребители. При това положение апелативният състав правилно е приел, че към съответните потребители спадат едновременно здравните специалисти и средните потребители.
45 Следователно въпросът дали разглежданите лекарствени продукти могат да бъдат достъпни при условията на свободна продажба не е относим към случая, тъй като, макар апелативният състав да е допуснал грешка в преценката за начина на продажба на разглежданите стоки, това не променя извода относно състава на съответните потребители.
46 Следователно настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено. От всичко изложено по-горе следва, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, що се отнася до стоки A и C.
По съдебните разноски
47 Съгласно член 87, параграф 3 от своя процедурен правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. В случая, тъй като искането на жалбоподателя е уважено само за част от разглежданите стоки, СХВП следва да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати половината от разноските, направени от жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 24 март 2009 г. (преписка R 1897/2007-2) в частта му относно стоките от следните категории: „Фармацевтични и ветеринарни препарати, съдържащи магнезиев железен хидроксикарбонат или хидроталцит или деривати на тези компоненти“, „Фосфатни спойки за лечение на хиперфосфатемия“.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда СХВП да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати половината от разноските, направени от Ineos Healthcare Ltd.
4) Ineos Healthcare понася половината от направените от него съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 февруари 2011 година.
Подписи