РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
2 юли 2015 година(*)
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи относно конкурс EPSO/AD/230‑231/12 — Мълчалив отказ на достъп — Отказ на достъп — Молба за изменение на исканията, представена в рамките на репликата — Срок — Оттегляне на мълчаливо решение — Липса на основание за произнасяне — Понятие за документ — Извлечение и организиране на информация, съдържаща се в електронни бази данни“
По дело T‑214/13
Rainer Typke, с местожителство в Хасберген (Германия), за когото се явяват B. Cortese и A. Salerno, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват B. Eggers и F. Clotuche-Duvieusart, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна, от една страна, на решението на генералния секретар на Комисията от 5 февруари 2013 г., с което се отхвърля първата заявка на жалбоподателя за достъп до документи, отнасящи се до тестовете за предварителен подбор в рамките на общ конкурс EPSO/AD/230‑231/12 (AD 5‑AD 7) (Gestdem 2012/3258), и от друга страна, на мълчаливото решение на генералния секретар на Комисията, което се счита за прието на 13 март 2013 г. и с което се отхвърля втората заявка на жалбоподателя за достъп до документи, отнасящи се до посочените тестове (Gestdem 2013/0068),
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Papasavvas, председател, N. J. Forwood (докладчик) и E. Bieliūnas, съдии,
секретар: L. Grzegorczyk, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 февруари 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят, г‑н Rainer Typke, е член на персонала на Европейската комисия и е участвал в тестовете за достъп в рамките на общите конкурси EPSO/AD/230/12, целящ назначаване на длъжностни лица със степен AD 5, и EPSO/AD/231/12, целящ назначаване на длъжностни лица със степен AD 7.
2 След като е уведомен за постигнатите от него резултати на 28 юни 2012 г., жалбоподателят подава до Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) първа заявка, с която иска по същество да получи достъп до „таблица“, съдържаща поредица анонимни данни относно разглежданите тестове, на които са се явили 45 000 кандидати (производството GESTDEM 2012/3258), на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
3 Жалбоподателят посочва, че е предприел тези действия с оглед да потвърди съмненията си, че посочените тестове не са били организирани по начин, който да е съобразен с принципа на равно третиране на кандидатите, по-специално поради факта че някои грешки, които били допуснати при превода на тези тестове, се отразили неблагоприятно върху определени езикови групи.
4 Съгласно тази първа заявка таблицата би трябвало да съдържа следната информация:
– идентификационен код на всеки кандидат, от който последният не може да бъде установен поименно, но може да бъде свързан с въпросите, на които е трябвало да отговори,
– идентификационен код на всеки въпрос, без да се разкрива съдържанието му,
– категорията, към която спада всеки поставен въпрос, а именно въпрос за словесно-логическо мислене, за абстрактно мислене, за математико-логическо мислене или за преценка на ситуация,
– езикът, на който е бил поставен всеки един въпрос на всеки кандидат,
– посочване на евентуално изключване на някои въпроси,
– идентификационен код на очаквания отговор, който, без да разкрива съдържанието му, трябва да е идентичен за всяка комбинация от въпроси и отговори; в това отношение жалбоподателят пояснява, че ако очакваните отговори не са били представени в същия ред на всички кандидати, трябвало да се гарантира, че е използван еднакъв идентификационен код за всеки очакван отговор; освен това той посочва, че по отношение на въпросите за преценка на ситуация трябвало да бъде посочен цялостният очакван отговор, а именно най-добрият и най-лошият избор,
– отговорът, даден от всеки кандидат на всеки един въпрос, като жалбоподателят все пак посочва, че не желае да се запознае със съдържанието на отговорите, а само да идентифицира правилните или неправилни отговори, дадени от кандидатите; в това отношение той уточнява, от една страна, че трябва да се използва отделен идентификационен код в случаите, когато кандидатът не е отговорил на даден въпрос, и от друга страна, по отношение на въпросите за преценка на ситуация трябвало да бъде посочен цялостният отговор,
– на последно място, времето, за което всеки кандидат е отговорил на всеки въпрос.
5 С решение от 9 август 2012 г. EPSO отхвърля разглежданата първа заявка. EPSO заявява, че разполага с посочените в тази заявка данни, записани в различни бази данни, и посочва по същество, че исканата от жалбоподателя таблица не съществува.
6 На 21 август 2012 г. жалбоподателят подава до генералния секретар на Комисията (наричан по-нататък „генералният секретар“) потвърдително заявление за достъп до информация съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. По този повод жалбоподателят добавя към списъка на исканата информация равнището на трудност на всеки въпрос, поставен на всеки кандидат. Жалбоподателят също така уточнява, че заявката му няма за цел EPSO да създаде нов документ, като слее информация, произхождаща от съществуващи документи, а да получи достъп до документи, държани от EPSO в електронна форма. Съгласно текста на заявката жалбоподателят иска само да му се предостави вариант на посочените документи, в който е заличена цялата информация, обхваната от някое от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001.
7 На 30 август 2012 г. генералният секретар адресира до жалбоподателя първи отговор на потвърдителното му заявление. След като отхвърля последното като недопустимо, с мотива че с него се разширява предметът на първоначалното искане, що се отнася до равнището на трудност на въпросите, поставени на всеки един от кандидатите, генералният секретар по същество потвърждава становището на EPSO, от една страна, че исканата от жалбоподателя таблица не съществува, и от друга страна, че Регламент № 1049/2001 няма за предмет да налага на Комисията да извършва операции от областта на информатиката, за да извлече информация, съдържаща се в различни бази данни. В това писмо не са посочени начините на обжалване, както изисква член 8, параграф 1, in fine, от Регламент № 1049/2001.
8 На 17 септември 2012 г. жалбоподателят отправя искане до генералния секретар да преразгледа заявлението му за потвърдително решение и да му посочи начините на обжалване на отказ на достъп.
9 На 23 октомври 2012 г. генералният секретар уведомява жалбоподателя, че в писмото си от 30 август 2012 г. не е отхвърлил потвърдителното му заявление, а само е отбелязал, че EPSO не е отказала да му предостави достъп до налични документи, с които разполага. Освен това генералният секретар отбелязва, че потвърдителното заявление се преразглежда в светлината на новите бележки, представени от жалбоподателя.
10 При липсата на окончателен отговор на потвърдителното му заявление в производството GESTDEM 2012/3258, на 28 декември 2012 г., жалбоподателят подава пред EPSO ново заявление за достъп (производството GESTDEM 2013/0068). Това второ заявление се различава от първото по това, че с него жалбоподателят не цели да получи една-единствена таблица, в която да е съсредоточена цялата искана информация, а по-скоро части от документи, съществуващи в електронна форма. С това второ заявление жалбоподателят иска по същество да получи същата информация като тази, до която се отнася първоначалното му заявление, както и посочване на равнището на трудност на всеки въпрос, поставен на всеки кандидат.
11 При липсата на решение на EPSO по това второ заявление за достъп след изтичането на срока от петнадесет работни дни, считано от регистрирането на заявлението, на 30 януари 2013 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление до генералния секретар в съответствие с член 7, параграф 4 от Регламент № 1049/2001.
12 На 5 февруари 2013 г. EPSO отхвърля изрично заявлението за достъп в рамките на производството GESTDEM 2013/0068. На следващия ден жалбоподателят уведомява генералния секретар, че поддържа без изменение потвърдителното си заявление, подадено на 30 януари 2013 г. в рамките на това производство.
13 С решение от 5 февруари 2013 г. (наричано по-нататък „първото обжалвано решение“) генералният секретар отхвърля потвърдителното заявление в рамките на производството GESTDEM 2012/3258. Генералният секретар най-напред приема, че потвърдителното заявление е недопустимо, що се отнася до посочването на равнището на трудност на всеки въпрос, поставен на всеки кандидат, тъй като този въпрос не попада в обхвата на първоначалното заявление. На следващо място генералният секретар потвърждава по същество гледната точка на EPSO, че заявлението всъщност има за цел да се получи достъп до несъществуващ документ, тъй като изготвянето на исканата таблица предполага не само извличане на информация от различни бази данни, която се отнася до десетки хиляди тестове, но и свързване на тази информация с други бази данни, като разглежданата обща база данни. Дори да се допусне, че заявлението може да се тълкува в смисъл, че има за цел да се получи достъп до анонимизираните индивидуални фишове с резултатите, получени от всеки един кандидат, такова заявление било несъразмерно с оглед на административните тежести, с които е свързано.
14 На 20 февруари 2013 г. генералният секретар уведомява жалбоподателя, от една страна, че още не може да отговори на потвърдителното му заявление в рамките на производството GESTDEM 2013/0068, и от друга страна, че продължава срока за отговор с петнадесет дни в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.
15 С писмо от 13 март 2013 г. генералният секретар уведомява жалбоподателя, че все още не може да отговори на потвърдителното му заявление в рамките на производството GESTDEM 2013/0068. По този повод генералният секретар изразява съмненията си относно това дали заявлението има за предмет документи в съществуваща версия и формат по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.
16 Като се основава на правилото, предвидено в член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, жалбоподателят тълкува тази липса на отговор като мълчалив отказ на потвърдителното му заявление в рамките на производството GESTDEM 2013/0068 (наричан по-нататък „второто обжалвано решение“).
Производство и искания на страните
17 На 15 април 2013 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.
18 След промяна в съставите на Общия съд, считано от новата съдебна година, съдията докладчик е включен в трети състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
19 По предложение на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия по член 64 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. приканва Комисията да представи определени документи и задава писмено въпроси на жалбоподателя и на Комисията, като ги приканва да отговорят на тези въпроси по време на съдебното заседание.
20 По време на проведеното на 4 февруари 2015 г. съдебно заседание са изслушани устните изявления на страните и техните отговори на въпросите, поставени устно и писмено от Общия съд.
21 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени първото обжалвано решение,
– да отмени второто обжалвано решение и,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
22 След като на 27 май 2013 г. генералният секретар приема изрично решение за отказ в рамките на производството GESTDEM 2013/0068, жалбоподателят подава молба в рамките на писмената си дуплика да му се даде възможност да измени исканията си по жалбата, за да поиска отмяна на последното решение.
23 Комисията иска от Общия съд:
– да обяви, че липсва основание за произнасяне по жалбата в частта, в която се иска отмяна на второто обжалвано решение, предвид че на 27 май 2013 г. е прието изрично решение за отказ в рамките на производството GESTDEM 2013/0068,
– да отхвърли жалбата в частта, която се отнася до първото обжалвано решение,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
24 Преди да се пристъпи към разглеждане на жалбата по същество, следва да се проверят доводите на Комисията, насочени към оспорване на допустимостта на молбата за изменение на исканията, която жалбоподателят представя в репликата си, както и на искането за отмяна на второто обжалвано решение.
По допустимостта
По допустимостта на искането за отмяна на изричното решение в рамките на производството GESTDEM 2013/0068
25 В своята реплика, представена в секретариата на Общия съд на 15 октомври 2013 г., жалбоподателят моли да му се позволи да измени своите искания, за да поиска отмяната на решението на Комисията от 27 май 2013 г., с което изрично се отхвърля заявлението за достъп в рамките на производството GESTDEM 2013/0068.
26 Комисията оспорва допустимостта на тази молба за изменение на исканията, която квалифицира като просрочена с оглед на срока за обжалване, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС.
27 В това отношение следва да се напомни, че съгласно установената съдебна практика, когато дадено решение или регламент, което или който засяга пряко и лично даден частноправен субект, в хода на производството е заменен(о) с друг акт със същия предмет, той следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Да се задължава жалбоподателят да подаде нова жалба, би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо, ако при обжалването на даден акт пред съда на Съюза съответната институция можеше да приеме обжалвания акт или да го замени с друг и да се позове пред съда на такова изменение или замяна, за да лиши другата страна от възможността да разшири първоначалните си искания и правни основания, така че да се отнасят и до второто решение, или да представи допълнителни искания и правни основания за отмяна на това решение (вж. решения от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Rec, EU:T:2006:384, т. 28 и цитираната съдебна практика и от 6 септември 2013 г., Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑110/12, Сб. (откъси), EU:T:2013:411, т. 16).
28 За да бъде обаче допустима дадена молба за изменение на исканията, тя трябва да бъде подадена в предвидения в член 263, шеста алинея ДФЕС срок за обжалване. Съгласно постоянната съдебна практика спазването на този срок е абсолютна процесуална предпоставка и съдът на Съюза трябва да го прилага така, че да се гарантира правната сигурност, както и равнопоставеността на правните субекти пред закона (вж. в този смисъл решения от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сб., EU:C:2007:32, т. 101 и Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, т. 27 по-горе, EU:T:2013:411, т. 17).
29 Що се отнася до изчисляването на срока за обжалване, следва да се напомни, че съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да бъде подадена в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на съобщаване, от деня, в който той е узнал за него. Съгласно член 102 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. този срок се удължава еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост.
30 В настоящия случай изричното решение за отказ на достъп в рамките на производството GESTDEM 2013/0068, прието на 27 май 2013 г., е съобщено на жалбоподателя на същия ден по електронна поща. От това следва, че срокът за обжалване на това решение е изтекъл за жалбоподателя на 6 август 2013 г.
31 Предвид че репликата, в която се съдържа молба за изменение на исканията, е представена на 15 октомври 2013 г., тази молба трябва да се приеме за просрочена и поради това искането за отмяна на изричното решение за отказ на достъп в рамките на производството GESTDEM 2013/0068 трябва да се отхвърли като недопустимо.
По допустимостта на искането за отмяна на второто обжалвано решение
32 При тези обстоятелства следва да се прецени дали жалбоподателят евентуално запазва интереса си от отмяната на второто обжалвано решение, което се счита за прието след изтичането на срока от петнадесет работни дни след продължаването на първоначалния срок за отговор на потвърдителното заявление в рамките на производството GESTDEM 2013/0068. Комисията поддържа, че този интерес е отпаднал, тъй като тя е оттеглила това мълчаливо решение с приемането на решението от 27 май 2013 г.
33 В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако жалбоподателят има правен интерес от отмяната на обжалвания акт (вж. решение от 19 януари 2010 г., Co-Frutta/Комисия, T‑355/04 и T‑446/04, Сб., EU:T:2010:15, т. 40 и цитираната съдебна практика).
34 Правният интерес с оглед на предмета на жалбата обаче трябва да е налице не само към момента на подаване на последната, но и до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение Co-Frutta/Комисия, т. 33 по-горе, EU:T:2010:15, т. 43 и цитираната съдебна практика).
35 Ако правният интерес на жалбоподателя отпадне в хода на производството, решение на Общия съд по съществото на спора няма да му донесе никаква полза (вж. решение Co-Frutta/Комисия, т. 33 по-горе, EU:T:2010:15, т. 44 и цитираната съдебна практика).
36 Освен това, доколкото мълчаливо решение за отказ на достъп е оттеглено с последващо приемане на решение от страна на Комисията, вече няма основание за произнасяне по жалбата в частта, насочена срещу това мълчаливо решение (вж. в този смисъл решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, Сб., EU:C:2014:2250, т. 89).
37 В настоящия случай трябва да се приеме по отношение на искането за отмяна на второто обжалвано решение, че с приемането на изричното решение от 27 май 2013 г. в рамките на същото производство Комисията фактически е оттеглила мълчаливото решение.
38 От това следва, че е отпаднало основанието за произнасяне по същество по жалбата за отмяна в частта, която е насочена срещу второто обжалвано решение.
По съществото на спора
39 С оглед на изложеното в точка 38 по-горе междинно заключение, Общият съд следва да се произнесе само по искането за отмяна на първото обжалвано решение, с което генералният секретар е отхвърлил потвърдителното заявление, подадено от жалбоподателя в рамките на производството GESTDEM 2012/3258. В това отношение жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на Регламент № 1049/2001. Доколкото е насочено срещу първото обжалвано решение, това основание е разделено на три части. По естеството си втората и третата част са допълнителни спрямо първата, която се отнася до въпроса дали разглежданото заявление за достъп попада в приложното поле на Регламент № 1049/2001.
40 Жалбата съдържа и четвърто твърдение, а именно че поисканият достъп до информация относно изключването на някои въпроси и равнището на трудност на всички въпроси, поставени в рамките на разглежданите тестове за достъп, не може да застраши поверителността на производството пред комисията по подбора и необходимостта да се защити процесът на вземане на решения от последната. Жалбоподателят обаче пояснява в точка 34 от репликата, че това четвърто твърдение е насочено „срещу решението за отказ в рамките на второто производство за достъп“. Тъй като липсва основание за произнасяне по същество по искането за отмяна на това решение, разглеждането на това четвърто твърдение се оказва излишно.
41 С първата част на единственото си основание жалбоподателят поддържа по същество, че генералният секретар неправилно е приел, че заявленията му за достъп нямат за предмет „съществуващ документ“ по смисъла на Регламент № 1049/2001, а предполагат създаване на нов документ или дори на нови данни.
42 В това отношение жалбоподателят подчертава, че EPSO е признала, че разполага с исканите данни, като от своя страна генералният секретар е заявил, че посочените данни са записани в съществуващи бази данни. Според жалбоподателя това означава непременно, че EPSO притежава един или няколко документа, съдържащи въпросните данни.
43 Освен това жалбоподателят изтъква, че съгласно съдебната практика понятието „документ“, което е основно за Регламент № 1049/2001, може да се приложи без трудности за данните, които се съдържат в бази данни, тъй като в член 3, буква а) от същия регламент е посочено, че това понятие обхваща всякаква информация, независимо от информационния носител. В това отношение било без значение обстоятелството, че дадено заявление за достъп може да доведе до значително работно натоварване за съответната институция.
44 Впрочем позицията на генералния секретар, че анонимизирането на поисканите данни ще доведе до създаване на нов документ, нарушавала правилото, установено в член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001, според който трябва да се предостави частичен достъп, когато изброените в този член изключения се отнасят само до част от даден документ. Жалбоподателят всъщност поддържа, че заявлението му за достъп може да бъде уважено чрез подбор на определени данни, съхранявани в бази данни на EPSO, което същевременно ще позволи да се изключат данните с личен характер, отнасящи се до другите кандидати, явили се на разглежданите тестове за предварителен подбор.
45 Жалбоподателят оспорва също така довода на генералния секретар, че исканите данни не могат да бъдат подбрани в една-единствена база данни, тъй като са записани в няколко отделни файла. Така адресираните до кандидатите индивидуални фишове, с които те са уведомени за резултатите им на тестовете, както и практиката на EPSO да предоставя на някои от своите подизпълнители статистически данни относно резултатите от тестовете всъщност свидетелствали, че операциите, необходими за предоставянето на достъп до исканата информация в настоящия случай, не са необичайни или ненормални за EPSO.
46 В това отношение следвало да се има предвид обстоятелството, че всички разглеждани данни, до които е поискан достъп, са взаимосвързани в рамките на „релационна“ база данни (Oracle), от която лесно може да се направи подбор на исканата информация. Освен това файловете, в които са записани данните относно индивидуалните резултати от изпитите, съдържали „стриктен синтаксис за маркиране“, така че получените резултати за всеки отделен кандидат можело да се обработват по един и същ начин.
47 Комисията оспорва тези доводи, с мотива че исканите от жалбоподателя данни не се съхраняват в една специфична база данни, от която да могат да бъдат извлечени лесно чрез нормално или обичайно търсене. Комисията заявява, че разполага с база данни „Talent“, съдържаща всички данни относно кандидатите и резултатите от тестовете и следователно всички необходими данни, за да отговори на заявлението за достъп на жалбоподателя, с изключение на данните относно степента на трудност на въпросите, които данни се съхранявали в „база с въпроси“, управлявана от външен изпълнител по договор. Достъпът до базата „Talent“ се извършвал чрез определени запитвания на език за структурирани запитвания (наричани по-нататък „запитвания SQL“) или чрез предварително програмирани инструкции с оглед на бързата обработка на данни за анализи, статистики, изчисления или извличания, според предварително определени модели. Комисията обаче не разполага сред предварително програмираните запитвания SQL с такива, които да ѝ позволят да извлече исканите от жалбоподателя данни по схемата, която той посочва в заявлението си за достъп.
48 Така според Комисията извлечение на данни като исканото от жалбоподателя предполага изготвянето на нови запитвания SQL и инструкции за търсене и обработка на данни, с които Комисията не разполага. За да се изпълни искането на жалбоподателя, тези формули за търсене трябвало да позволяват, първо, да се идентифицират кодовете на всеки въпрос, поставен на всеки кандидат, второ, да се свърже всеки въпрос с равнището му на трудност, така както е отразено в отделна база данни (наричана по-нататък „базата с въпроси“, трето, групиране на различните файлове, и четвърто, анонимизиране на идентификационните кодове на кандидатите чрез нов идентификационен код, който позволява да се свърже кандидатът с поставените му въпроси. Така получената информация освен това трябвало да се провери. Според Комисията подобен процес непременно щял да доведе до изготвянето на нов документ.
49 Всъщност EPSO не можела да осъществи евентуална „ръчна“ обработка на заявлението за достъп, която предполага всички индивидуални данни за резултатите на всеки един кандидат да отговарят на определените в заявлението критерии, без да се блокира работата на службата.
50 В това отношение следва най-напред да се уточни, че прекомерната работна натовареност за администрацията, евентуално предизвикана от спорното заявление за достъп, която е предмет на втората част от основанието, но също така е изтъкната от Комисията в отговор на първата част, сама по себе си не е релевантна за целите на преценката дали това заявление действително се отнася до достъп до един или няколко документа по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001.
51 Всъщност от решение от 13 април 2005 г., Verein für Konsumenteninformation/Комисия (T‑2/03, Rec, EU:T:2005:125, т. 101 и 102) следва, че в рамките на заявление за достъп, основано на Регламент № 1049/2001, квалификацията като документ не е свързана със значителната работна натовареност за съответната администрация, която евентуално предполага това заявление. Следователно, дори ако заявлението създава опасност от парализиране на доброто функциониране на администрацията, това не го прави недопустимо. Общият съд приема, че в този изключителен случай правото на институцията да потърси „справедливо решение“ със заявителя в приложение на член 6, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 отразява възможността, макар и особено ограничена, да се отчете необходимостта от съгласуване на интересите на заявителя с тези на добрата администрация (решение от 10 септември 2008 г., Williams/Комисия, T‑42/05, EU:T:2008:325, т. 85).
52 На следващо място, трябва да се припомни, че съгласно член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001 за целите на този регламент документ означава „всякаква информация, която се съдържа на независимо какъв информационен носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудио-визуален запис) и касаеща области, свързани с политиките, дейностите и решенията, които попадат в сферата на компетенциите на съответната институция“, адресат на заявлението за достъп.
53 Въпреки това широко определение, което всъщност не съдържа ограничение относно носителя на съответната информация, съгласно постоянната съдебна практика трябва да се запази разграничението между понятието за документ и това за информация за целите на прилагането на Регламент № 1049/2001.
54 Всъщност информацията се отличава от документа по-специално по това, че се определя като данни, които могат да се съдържат в един или няколко документа. В това отношение, доколкото нито една от разпоредбите на Регламент № 1049/2001 не се отнася до правото на достъп до информация в тесен смисъл, не може да се направи извод, че правото на публичен достъп до документ на Комисията, закрепено в член 2, параграф 1 от този регламент, предполага задължение за последната да отговаря на всяко заявление от частно лице за получаване на сведения (вж. по аналогия определение от 27 октомври 1999 г., Meyer/Комисия, T‑106/99, Rec, EU:T:1999:272, т. 35 и 36 и решение от 25 април 2007 г., WWF European Policy Programme/Съвет, T‑264/04, Сб., EU:T:2007:114, т. 76).
55 Ето защо, макар поради естеството си дадена база данни да предоставя широки възможности за частичен достъп, насочен единствено към данните, които представляват интерес за заявителя, следва да се има предвид, че съгласно съдебната практика правото на достъп до документи на институциите по смисъла на член 2, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 се отнася само до документи, които съществуват и са в притежание на съответната институция (решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, т. 36 по-горе, EU:C:2014:2250, т. 38). Заявление за достъп, което би довело до създаването на нов документ от страна на Комисията, макар и въз основа на данни, които вече фигурират в съществуващите и съхранявани от последната документи, не представлява заявление за частичен достъп и излиза извън приложното поле на Регламент № 1049/2001 (в този смисъл и по аналогия вж. решение от 26 октомври 2011 г., Dufour/ЕЦБ, T‑436/09, Сб., EU:T:2011:634, т. 149). Този извод е негласно потвърден от правилото, закрепено в член 10, параграф 3 от посочения регламент, според което документите, до които е предоставен достъп, „се доставят в съществуващата версия и формат (включително електронна или в друг формат: брайлово писмо, едър шрифт или запис), като се отчита изцяло предпочитанието на заявителя“.
56 Приложено към базите данни, последното съображение означава, че когато с дадено заявление от Комисията се иска да потърси информация в една или няколко от своите бази данни съгласно определените от заявителя параметри, тя е длъжна, освен ако не се прилага някое от предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения, да уважи това заявление, ако исканото търсене може да бъде извършено посредством инструментите за търсене, с които разполага за тази база данни (вж. по аналогия решение Dufour/ЕЦБ, т. 55 по-горе, EU:T:2011:634, т. 150).
57 Всъщност може да се предположи, че поради сложните връзки, които в рамките на дадена база данни свързват всяка една от данните с други данни, е възможно съвкупността от данни, които се съдържат в такава база, да бъде представена по различни начини. Възможно е също да бъде избрана само част от включените в такова представяне данни, а останалите данни да бъдат скрити (в този смисъл и по аналогия вж. решение Dufour/ЕЦБ, т. 55 по-горе, EU:T:2011:634, т. 151).
58 Посредством подадено на основание Регламент № 1049/2001 заявление за достъп до документи обаче от Комисията не може да се изисква да съобщи на заявителя част или всички данни, които се съдържат в притежаваните от нея база или дори бази данни, като ги класира съгласно схема, която не е предвидена в съответната база данни. Такова заявление е насочено към създаването на нов документ и следователно излиза извън приложното поле на Регламент № 1049/2001. Това, което се иска чрез подобно заявление, не е частичен достъп до документ, съдържащ данни, обработени по съществуваща схема на класиране, за която могат да се използват инструментите, с които разполага Комисията към съответния момент за съответната или съответните база или бази данни, а създаването на документ, съдържащ данни, които са третирани и свързани помежду си съгласно нова схема на класиране, за която не могат да се ползват посочените инструменти, и следователно представлява нов документ по смисъла на член 3, буква а) от този регламент с оглед на тълкуването му в съдебната практика (вж. по аналогия решение Dufour/ЕЦБ, точка 55 по-горе, EU:T:2011:634, т. 152).
59 От това следва, че по отношение на базите данни възможният предмет на заявление за достъп, подадено на основание Регламент № 1049/2001, обхваща всичко, което може да бъде извлечено от база данни посредством нормално или обичайно търсене (вж. по аналогия решение Dufour/ЕЦБ, т. 55 по-горе, EU:T:2011:634, т. 153).
60 Макар в настоящия случай Общият съд да отбелязва наличието на известно объркване по отношение на броя, наименованието и точното съдържание на разглежданите различни бази данни, все пак може да се констатира безспорно, че Комисията притежава необработените данни относно тестовете за предварителен подбор, до които се отнася заявлението за достъп на жалбоподателя. В това отношение Комисията посочва, че тези данни се съхраняват в посочената в точка 47 по-горе база данни „Talent“, като от преписката не личат обстоятелства, които да поставят под въпрос тази констатация.
61 Жалбоподателят обаче не иска достъп, в тесен смисъл, до цялото съдържание на тази база данни или до част от съдържащите се в нея необработени данни. Предметът на неговото заявление е различен, тъй като с него той цели по същество да получи обособена информация относно разглежданите тестове за предварителен подбор, но подбрана според параметри и форма, които той сам определя в заявлението си.
62 Исканият от жалбоподателя подбор на информация следователно предполага няколко отделни операции, включително обработването на разглежданите данни.
63 Става въпрос, на първо място, за определяне на специален идентификационен код за всеки въпрос, поставен на всеки кандидат, като се има предвид, че поставените въпроси не са едни и същи за всички кандидати, като изтъква Комисията. В това отношение жалбоподателят уточнява, че не желае да получи данни относно съдържанието на въпросите, които са поставени на всеки един кандидат. На следващо място, трябва да се посочи езикът, на който е поставен всеки въпрос, като се запази един и същ идентификационен код за един и същ въпрос, независимо от езика, трябва да се посочи видът на въпроса, това дали въпросът е бил предмет на изключване, времето, за което всеки кандидат е отговорил, и на последно място, да се посочи идентификационен код на очаквания и на дадения отговор. Съгласно заявлението за достъп идентификационните кодове на очакваните и на дадените отговори обаче не трябва да предоставят данни относно съдържанието на тези отговори, а само да позволят да се сравнят, за всеки един въпрос, очакваният и даденият отговор. В това отношение жалбоподателят пояснява в заявлението си, по същество, че когато възможните отговори на даден въпрос не са били представени в един и същи ред на всички кандидати, на които този въпрос е бил поставен, следва да се гарантира, че е използван един и същ идентификационен код за всеки възможен отговор, за да се осигури възможност за сравняване на получените резултати. Що се отнася до въпросите за преценка на ситуация, жалбоподателят счита, че следва да се посочат желаният и полученият отговор в тяхната цялост, а именно най-добрият и най-лошият избор. На последно място, трябвало да се анонимизират всички кандидати, които са се явили на разглежданите тестовете за предварителен подбор, като на всеки се предостави специален идентификационен код.
64 Тези различни операции трябвало да осигурят на жалбоподателя сравними данни за всички кандидати, явили се на разглежданите тестове, за да може да изготви таблица и статистики по отношение на последните.
65 Комисията изтъква по същество, че не разполага с инструмента за търсене, който да ѝ позволи да извлече такава комбинация от данни, като извърши нормално и обичайно търсене в своите бази данни. Напротив, тъй като тази комбинация не отговаря на никоя от схемите, предвидени за притежаваната от нея база данни, уважаването на заявлението на жалбоподателя предполагало да се създаде нова формула за търсене под формата на запитване SQL, а не само да се извърши търсене в посочената база данни въз основа на съществуващите параметри и с помощта на наличните запитвания SQL.
66 Съгласно установената съдебна практика обаче всяко изявление на институциите относно несъществуването на поисканите документи се ползва с оборима презумпция за законосъобразност (вж. решение от 26 април 2005 г., Sison/Съвет, T‑110/03, T‑150/03 и T‑405/03, Rec, EU:T:2005:143, т. 29 и цитираната съдебна практика; решение от 30 януари 2008 г., Terezakis/Комисия, T‑380/04, EU:T:2008:19, т. 155). Тази презумпция се прилага и когато институция заяви, че комбинацията от данни, която е предмет на адресирано до нея заявление за достъп, не е предвидена от базата или базите данни, в които са записани посочените данни, и че поради това тази комбинация не може да се получи чрез нормално или обичайно търсене.
67 В настоящия случай жалбоподателят не оспорва заявлението на Комисията, че EPSO не разполага с таблица, съдържаща комбинацията от данни, които той желае да получи. Напротив, жалбоподателят признава по същество, че достъпът до исканата от него комбинация от данни предполага работа по компютърно програмиране, а именно изготвяне на нови запитвания SQL, а оттам и създаване на нов резултат при търсене в базата данни (тоест „връзка“ в каталога на базите данни), който не може да се постигне при използване на наличните инструменти за разглежданите бази данни. Освен това е безспорно, че жалбоподателят не е поискал достъп до необработените данни, които се съдържат в разглежданите бази данни.
68 Обратно на твърденията на жалбоподателя обаче, операциите, които изискват такава работа по компютърно програмиране и които са обобщени в точка 63 по-горе, не могат да се приемат за нормално и обичайно търсене в съответната база данни, извършено с помощта на инструменти за търсене, с които Комисията разполага за тази база данни. Извършването на тези операции се доближава по-скоро до класиране съгласно схема, която не е предвидена от посочените бази данни, при използване на инструменти за търсене — запитвания SQL — които трябва да бъдат развити, за да се уважи надлежно заявлението за достъп.
69 Всъщност, в настоящия случай, обратно на твърдяното от жалбоподателя, инструментът за търсене, свързан с разглежданата база данни по смисъла на точка 150 от решение Dufour/ЕЦБ, точка 55 по-горе (EU:T:2011:634), не е съставен от всички запитвания SQL, които евентуално биха могли да бъдат замислени и разработени с цел търсене, добавяне, изменение или изтриване на данни в съответната база данни.
70 Този инструмент за търсене се свежда по-скоро до налични запитвания SQL, чието използване вече е повече или по-малко обичайно за разглежданата в настоящия случай база данни. Следователно нормални и обичайни търсения по смисъла на точка 153 от решение Dufour/ЕЦБ, точка 55 по-горе (EU:T:2011:634), са тези, които са извършени с помощта на посочените препрограмирани запитвания SQL. Единствено при тези търсения се стига до представяне на съществуващ документ. Да се приеме друго, би означавало да се изопачи понятието за съществуващ документ, като се разшири до всички документи, които хипотетично биха могли да бъдат генерирани от данните, съдържащи се в разглежданата база данни, с помощта на едно или няколко запитвания SQL. Макар Комисията да може да представи такива документи, те представляват нови документи по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001, така както е тълкуван в съдебната практика. Трябва освен това да се подчертае в това отношение, че въпросът доколко изготвянето на тези нови инструменти за търсене е лесно и удобно е без значение за преценката дали заявеният документ е нов или съществуващ.
71 Този извод не се поставя под въпрос от изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че EPSO изпраща на всеки явил се на тестовете кандидат индивидуален фиш с резултатите.
72 Няма съмнение, че изготвянето на такива индивидуални фишове е част от обичайната дейност на EPSO и че те съдържат данни, които жалбоподателят желае да получи. Така например индивидуалният фиш с резултатите на жалбоподателя от разглежданите тестове за предварителен подбор, който му е изпратен на 28 юни 2012 г., съдържа по-конкретно списък на очакваните и на дадените отговори, без да разкрива съдържанието на посочените отговори, времето, за което е даден отговор на всеки въпрос, както и информация за евентуалното изключване на един въпрос.
73 Няма съмнение обаче, че предоставянето на жалбоподателя на всички индивидуални фишове от този вид, които са адресирани до кандидатите, явили се на разглежданите тестове за предварителен подбор, като се заличи информацията, свързана с личния им живот, не би му позволило да изготви статистическата таблица, която иска да използва, за да потвърди съмненията си за дискриминация във връзка с тези тестове. Както личи от точка 63 по-горе, това предполага най-малкото да се определи отделен идентификационен код за всеки един от кандидатите, явили се на тези тестове, както и за всеки един от въпросите, поставени на тези кандидати, и всеки един фиш да се допълни с информация за езика, на който е поставен всеки един въпрос.
74 Освен това приложеният към жалбата индивидуален фиш с резултатите на жалбоподателя от тестовете за предварителен подбор съдържа подробна таблица с резултати само по отношение на три от четирите положени изпита, а именно тестовете за словесно-логическо мислене, за математико-логическо мислене и за абстрактно мислене. Този фиш не съдържа индивидуална таблица с резултати относно теста за преценка на ситуация. Представеното от жалбоподателя заявление за достъп обаче се отнася до всички въпроси, поставени в рамките на тези тестове, включително тези от теста за преценка на ситуация.
75 На последно място, дори да се приеме, че разглежданите индивидуални фишове могат да бъдат съобщени на жалбоподателя, ако е направил такова искане, при зачитане на предвидените в Регламент № 1049/2001 изключения, и по-специално на разпоредбите относно защитата на личните данни, инструментите за търсене и схемата на класиране, използвани от Комисията за изготвянето на тези индивидуални фишове, не ѝ позволяват да извлече данните съгласно указанията на жалбоподателя, изложени в заявлението му за достъп, без да създаде ново запитване SQL.
76 Що се отнася до практиката на EPSO да предоставя на подизпълнители статистически данни относно резултатите от тестовете, на която жалбоподателят се позовава в жалбата, тя не може да докаже, че комбинацията от данни, които той желае да получи, съответства на схема на класиране, предвидена от базите данни на EPSO, така че да не е необходимо създаване на нова формула за търсене.
77 В това отношение жалбоподателят се позовава по-специално на обявление за възлагане на поръчка на EPSO за рамков договор относно изготвянето на база данни. Съгласно посоченото обявление въпросниците, подготвени от оферента, трябва да бъдат балансирани с оглед на пола, възрастта и/или националността. Ако в двегодишен срок след доставката на даден въпросник на EPSO се установи статистически значителна разлика между резултатите в зависимост от пола, възрастовата група или националността, EPSO си запазва правото да задължи оферента да замени въпросника безвъзмездно. В този случай EPSO се задължава да предостави на подизпълнителя матрица на отговорите заедно със съответните необработени статистически данни, получени от теста или тестовете, за да му даде възможност да анализира проблема.
78 Трябва обаче да се отбележи, от една страна, че критериите, свързани с пола, възрастта и националността на кандидатите, до които се отнасят статистическите данни, посочени в това обявление за възлагане на поръчка, не съответстват на нито една от категориите данни, които жалбоподателят желае да получи в настоящия случай, обобщени в точка 6 по-горе. От друга страна, това обявление за възлагане на поръчка се отнася само до изготвянето на база данни с въпросници, които съдържат въпроси за абстрактно/индуктивно мислене и не включват по-специално въпроси за словесно-логическо и математико-логическо мислене. Трябва да се припомни обаче, че заявлението на жалбоподателя се отнася не само до въпроси за абстрактно мислене, но и до въпроси за словесно-логическо и математико-логическо мислене, както и до такива за преценка на ситуация, които са били поставени на кандидатите, явили се на разглежданите тестове за предварителен подбор. На последно място, съгласно изявлението на Комисията тя никога не е предоставяла матрица на отговорите заедно със съответните необработени статистически данни, както предвижда обявлението за поръчка.
79 Поради това трябва да се констатира, че предметът на спорното заявление за достъп се различава съществено от статистическите данни, до които се отнася обявлението за поръчка, изтъкнато от жалбоподателя, така че последното е ирелевантно за целите на доказването, че това заявление действително има за предмет съществуващи документи по смисъла на Регламент № 1049/2001, така както е тълкуван в съдебната практика. Освен това сама по себе си възможността да се генерират тези документи не може да докаже, че представянето им е следствие от нормално или обичайно търсене по смисъла на точка 153 от решение Dufour/ЕЦБ, точка 55 по-горе (EU:T:2011:634).
80 От всички гореизложени съображения следва, както констатира генералният секретар в първото обжалвано решение, че заявлението на жалбоподателя в рамките на производството GESTDEM 2012/3258 не се отнася до достъп, макар и частичен, до един или няколко съществуващи документа, притежавани от EPSO, а има за цел, обратно, представяне на нови документи, които не могат да бъдат извлечени от дадена база данни чрез нормално или обичайно търсене с помощта на съществуващ инструмент за търсене.
81 Ето защо жалбата трябва да се отхвърли в частта, с която се иска отмяна на първото обжалвано решение.
По съдебните разноски
82 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това по силата на член 137 от Процедурния правилник, когато липсва основание за произнасяне по същество, Общият съд определя съдебните разноски по своя преценка. Тъй като жалбоподателят е загубил делото в основната му част, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Липсва основание за произнасяне по жалбата за отмяна на мълчаливото решение за отказ на достъп в рамките на производството GESTDEM 2013/0068.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда г‑н Rainer Typke да заплати съдебните разноски.
Papasavvas | Forwood | Bieliūnas |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 2 юли 2015 година.
Подписи