РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
14 октомври 2010 година(*)
„Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 2003/88/ЕО — Организация на работното време — Членове 1, 3 и 17 — Приложно поле — Временна и сезонна дейност на лицата, наети по „договор за педагогическа ангажираност“ — Ограничаване на работното време на този персонал във ваканционни и почивни центрове до 80 дни годишно — Национална правна уредба, която не предвижда за този персонал минимална продължителност на междудневната почивка — Дерогации, предвидени в член 17 — Условия — Осигуряване на компенсиране с равностоен период за почивка или, в изключителни случаи, на подходяща защита“
По дело C‑428/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Conseil d’État (Франция) с акт от 2 октомври 2009 г., постъпил в Съда на 29 октомври 2009 г., в рамките на производство по дело
Union syndicale Solidaires Isère
срещу
Premier ministre,
Ministère du Travail, des Relations sociales, de la Famille, de la Solidarité et de la Ville,
Ministère de la Santé et des Sports,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н Aл. Арабаджиев, г‑н A. Rosas, г‑н U. Lõhmus и г‑н A. Ó Caoimh (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑н A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Union syndicale Solidaires Isère, от адв. E. Decombard, avocat,
– за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г н B. Messmer, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑н M. Van Hoof и г‑н M. van Beek, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).
2 Запитването е отправено във връзка с жалба, с която Union syndicale Solidaires Isère (наричан по-нататък „Union syndicale“) иска Conseil d’État да отмени Декрет № 2006‑950 от 28 юли 2006 г. относно педагогическата ангажираност, приет за прилагането на Закон № 2006‑586 от 23 май 2006 г. относно доброволческата дейност на сдруженията и педагогическата ангажираност, доколкото той добавя в кодекса на труда членове D. 773‑2‑1, D. 773‑2‑2 и D. 773‑2‑3, както и да отмени мълчаливия отказ на министър председателя за произнасяне по неговата жалба, подадена по административен ред срещу посочения декрет.
Правна уредба
Правна уредба на Съюза
Директива 89/391/ЕИО
3 Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88) тази директива „се прилага във всички сфери на дейност, както в обществения, така и в частния сектор (промишленост, селско стопанство, търговия, администрация, услуги, обучение, култура, развлечения и др.)“.
4 Член 2, параграф 2 от посочената директивата обаче гласи, че тя „не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, като например въоръжените сили и полицията или някои специфични дейности на службите на гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с нея“.
Директива 2003/88
5 Директива 2003/88 отменя, считано от 2 август 2004 г., Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 307, стр. 18), чиито разпоредби кодифицира
6 Съображения 5, 7, 15 и 16 от Директива 2003/88 посочват:
„(5) Всички работници трябва да ползват почивка с достатъчна продължителност. […] Работниците в Общността трябва да ползват [между]дневни, [между]седмични и годишни почивки с минимална продължителност и почивки по време на работа с достатъчна продължителност. […]
[…]
(7) Изследванията показват, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата, и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място.
[…]
(15) С оглед на въпроса, който може да [възникне във връзка с] организацията на работното време в рамките на дадено предприятие, желателно е да се предвиди гъвкавост при прилагането на някои разпоредби на настоящата директива, като същевременно се гарантира спазване на принципите за защита на безопасността и здравето на работниците.
(16) Необходимо е да се предвиди някои разпоредби да могат да бъдат обект на дерогаци[и], прилаган[и], в зависимост от случая, от държавите членки или от социалните партньори. По правило, в случай на дерогация, […] съответните работници трябва да се компенсират с равностойни периоди за почивка.“
7 Член 1 от Директива 2003/88, който се отнася до нейния предмет и приложно поле, гласи следното:
„1. Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.
2. Настоящата директива се прилага за:
а) минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично[то] работно време; и
б) някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.
3. Настоящата директива се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, без да се засягат разпоредбите на членове 14, 17, 18 и 19 от настоящата директива.
Настоящата директива не се прилага за морските лица, определени в Директива 1999/63/ЕО [на Съвета от 21 юни 1999 година относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST) (ОВ L 167, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 124)], без да се накърняват разпоредбите на член 2, параграф 8 от настоящата директива.
[…]“
8 Член 3 от Директива 2003/88 установява правото на всеки работник на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа.
9 Член 17, параграфи 1—3 от тази директива гласи:
„1. При надлежно съблюдаване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, държавите членки могат да дерогират разпоредбите на членове 3—6, 8 и 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници, и по-специално в случай на:
а) ръководни кадри или други лица с правомощия за самостоятелно вземане на решения;
б) семейни работници; или
в) работници, които извършват религиозни обреди в църкви и религиозни общности.
2. Дерогациите, предвидени в параграфи 3, 4 и 5, могат да се приемат със законови, подзаконови или административни разпоредби или с колективни трудови договори, или със споразумения между социалните партньори, при условие че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка, или че в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно съответните работници да бъдат компенсирани с такива равностойни периоди за почивка, на тях се осигурява подходяща защита.
3. В съответствие с параграф 2 от настоящия член, се допуска дерогиране на разпоредбите на членове 3, 4, 5, 8 и 16:
[…]
б) в случай на дейности по охрана и надзор, които изискват постоянно присъствие с цел опазване на имущество и лица, особено охранители и [обслужващ персонал на сградите] или охранителни фирми;
в) в случай на дейности, свързани с непрекъснато обслужване или производство, по-конкретно […]
[…]“
Национална правна уредба
10 Член 1 от Декрет № 2006‑950 въвежда членове D. 773‑2‑1—D. 773‑2‑7 в Кодекса на труда.
11 Тези разпоредби от Кодекса на труда вече съответстват с малки изменения на членове D. 432‑1—D. 432‑9 от Кодекса за социалните дейности и семействата.
12 Член D. 773‑2‑1 от Кодекса на труда предвижда, че договорът за педагогическа ангажираност се сключва между физическо лице и физическо или юридическо лице, определено в член L. 774‑2, и че общата продължителност на сключените от едно и също лице договори не може да надхвърля 80 дни за период от дванадесет последователни месеца.
13 Член D. 773‑2‑3 от Кодекса на труда гласи:
„Във всички случаи наетото по договора лице всяка седмица ползва почивка, чиято продължителност не може да бъде по-малка от двадесет и четири последователни часа.“
14 Член L. 774‑2 от Кодекса на труда, към който препраща член D. 773‑2‑1 от същия кодекс и който вече фигурира с малки изменения в членове L. 432‑1—L. 432‑4 от Кодекса за социалните дейности и семействата, предвижда:
„Временното участие, при определените в настоящия член условия, на физическо лице в задачи по провеждането на групови занимания или ръководството на образователен детски център, организиран през училищните ваканции, отпуските или през свободното време […], се квалифицира като педагогическа ангажираност.
[…]
Лицата, наети по договор за педагогическа ангажираност, не се подчиняват на разпоредбите на глави I и II от дял IV на книга I, на разпоредбите на глави II и III от дял I на книга II, нито на разпоредбите на уводната глава и на глава I от дял II на същата книга на настоящия кодекс.
[…]
Работното време на лицата, наети по договор за педагогическа ангажираност, се определя с колективен договор или разширено браншово споразумение, а при липсата им, с декрет. Броят на работните дни не може да надвишава годишен максимален размер от осемдесет за всяко лице. Заинтересованото лице ползва седмична почивка с минимална продължителност от двадесет и четири последователни часа. […]“
15 Френската правна уредба не е предвиждала и все още не предвижда, че временно и сезонно наетите членове на персонала на ваканционните и почивните центрове, наети по договори за педагогическа ангажираност, ползват междудневна почивка с минимална продължителност от единадесет последователни часа.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
16 С жалба, подадена на 29 януари 2007 г., Union syndicale иска Conseil d’État да отмени Декрет № 2006‑950. Union syndicale изтъква, че този декрет противоречи на Директива 2003/88, тъй като изключва по отношение на временно и сезонно наетите лица по договори за педагогическа ангажираност във ваканционни и почивни центрове правото на минимална междудневна почивка, предоставено на работниците по Кодекса на труда.
17 Според Union syndicale липсата на това право във френската правна уредба противоречи на целите на член 3 от Директива 2003/88 и годишният максимален размер от 80 работни дни, определен от Кодекса на труда, не може да се приеме за подходяща защита по смисъла на член 17, параграф 2 от същата директива, който определя някои условия, на които трябва да отговарят разрешените дерогации, по-специално дерогациите на член 3.
18 Тъй като преценява, че е необходимо да даде ясен отговор на въпросите, повдигнати в спора, с който е сезиран, от гледна точка на членове 1, 3 и 17 от Директива 2003/88, Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Прилага ли се Директива [2003/88] за временно и сезонно нает персонал, зает най-много 80 дни годишно във ваканционни и почивни центрове?
2) При утвърдителен отговор на този въпрос:
а) Предвид целта на Директива [2003/88,] която, съгласно член 1, [параграф] 1, се състои в определяне на минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време, трябва ли член 17 [от нея] да се тълкува в смисъл, че допуска:
– на основание на параграф 1 от него временната и сезонна дейност на лицата, наети по договор за педагогическа ангажираност, да се квалифицира като дейност, при която „поради специфичните [ѝ] характеристики, продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници“,
– или на основание на […] параграф 3, [буква б)] от него тези дейности да се квалифицират като „дейности по охрана и надзор, които изискват постоянно присъствие с цел опазване на имущество и лица“?
б) В последния случай, трябва ли да се приеме, че установените в [член 17,] параграф 2 [от Директива 2003/88] условия, предвиждащи „компенсира[не] с равностойни периоди за почивка“ или „подходяща защита“ на съответните работници, могат да бъдат изпълнени чрез система, ограничаваща дейността на наетите по разглежданите договори лица до 80 работни дни годишно във ваканционни и почивни центрове?“
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
19 С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове, които са заети най-много 80 дни годишно, попадат в приложното поле на Директива 2003/88.
20 На първо място следва да се припомни, че тази директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.
21 Посочената директива определя широко своето приложно поле, доколкото, както следва от член 1, параграф 3 от нея, тя се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 89/391, с изключение на някои специфични сектори, изброени изрично (вж. Решение от 26 юни 2001 г. по дело BECTU, C‑173/99, Recueil, стр. I‑4881, точка 45).
22 Съдът вече е приел, че както от предмета на Директива 89/391, а именно насърчаване на подобренията в областта на безопасните и здравословни условия на труд на работниците на работното място, така и от формулировката на член 2, параграф 1 от нея следва, че приложното поле и на тази основна директива трябва да се възприема като широко (Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, Recueil, стр. I‑8835, точка 52).
23 В списъка на дейностите, изброени в член 2, параграф 1 от Директива 89/391, който впрочем не е изчерпателен, присъстват обучителните, културни и развлекателни дейности, както и най-общо услугите.
24 Съгласно член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 тази основна директива не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби или някои специфични дейности на службите на гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с нея. Тези изключения от приложното поле на Директива 89/391 обаче трябва да се тълкуват ограничително и се отнасят до някои специфични дейности на обществени служби, насочени към осигуряване на обществения ред и обществената сигурност, които представляват основно условие за доброто функциониране на обществото (вж. в този смисъл Решение от 3 октомври 2000 г. по дело Simap, C‑303/98, Recueil, стр. I‑7963, точки 35 и 36, както и Решение по дело Pfeiffer и др., посочено по-горе, точки 52—55).
25 Трябва да се посочи, че дейността на временния и сезонно нает персонал във ваканционни и почивни центрове не може да се приравни на тези дейности.
26 При това положение следва да се направи извод, че дейността на посочения персонал попада в приложното поле на Директива 89/391 и в приложното поле на Директива 2003/88, като изключението от приложното поле, съдържащо се в член 1, параграф 3, втора алинея от последната директива, се прилага само за морските лица.
27 Следва да се напомни също, че макар понятието „работник“ да се определя от член 3, буква a) от Директива 89/391 като всяко лице, наето от работодател, включително обучаващите се и чираците с изключение на домашните помощници, Директива 2003/88 не съдържа никакво препращане към тази разпоредба от Директива 89/391, нито към определението на понятието за работник, както произтича от законодателствата и/или от националните практики.
28 От тази последна констатация следва, че за целите на прилагането на Директива 2003/88 това понятие не може да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. То следва да бъде определено съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото правоотношение с оглед на правата и задълженията на съответните лица. Основната характеристика на трудовото правоотношение обаче е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение (вж. по аналогия, за целите на член 39 ЕО, Решение от 3 юли 1986 г. по дело Lawrie-Blum, 66/85, Recueil, стр. 2121, точки 16 и 17, както и Решение от 23 март 2004 г. по дело Collins, C‑138/02, Recueil, стр. I‑2703, точка 26).
29 В рамките на квалификацията от гледна точка на понятието за работник, която трябва да извърши националната юрисдикция, последната трябва да се основава на обективни критерии и да направи цялостна преценка на всички обстоятелства по делото, с което е сезирана, имащи връзка с естеството както на съответните дейности, така и на отношенията между разглежданите страни.
30 Макар според акта за преюдициално запитване наетите по договори за педагогическа ангажираност лица да не са подчинени на някои разпоредби от Кодекса на труда, следва да се напомни, че Съдът е приел, че с оглед на националното право правното естество sui generis на трудовото правоотношение не може да има каквито и да било последици за качеството на работник по смисъла на правото на Съюза (вж. Решение от 20 септември 2007 г. по дело Kiiski, C‑116/06, Сборник, стр. I‑7643, точка 26 и цитираната съдебна практика).
31 Относно работниците по срочен трудов договор като наетите по разглеждания по главното производство договор Съдът вече е постановил във връзка с Директива 93/104, че последната не разграничава работниците, наети по такъв договор, и работниците, наети по безсрочен договор, по-специално що се отнася до разпоредбите за минималната продължителност на почивките, които най-често се отнасят за „всеки работник“ (вж. в този смисъл Решение по дело BECTU, посочено по-горе, точка 46). Този извод важи и за Директива 2003/88, и по-специално за член 3 от нея във връзка с ежедневните почивки.
32 С оглед на сведенията, предоставени от запитващата юрисдикция, очевидно е, че лица като членовете на временно и сезонно нает персонал по разглеждания по главното производство договор, зает най-много 80 дни годишно във ваканционни и почивни центрове, попадат в рамките на понятието за работници, както е определено в точка 28 от настоящото решение.
33 С оглед на гореизложеното на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове и заети най-много 80 дни годишно, попадат в приложното поле на Директива 2003/88.
По втория въпрос
34 С втория си въпрос, който се състои от две части, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали относно работници като наетите по договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове, се прилага дерогацията, съдържаща се в член 17, параграф 1 от Директива 2003/88, или дерогацията, предвидена в параграф 3, буква б) от този член. Ако се приеме, че член 17, параграф 3, буква б) от Директива 2003/88 е приложим, запитващата юрисдикция иска да установи дали национална правна уредба, ограничаваща дейността на тези работници до 80 работни дни годишно, отговаря на условията, определени в параграф 2 от същия член, съгласно които съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка или в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно да бъдат компенсирани с такива периоди, им се осигурява подходяща защита.
35 В този контекст е необходимо в самото начало да се напомни, че съгласно разпоредбите на член 3 от Директива 2003/88 държавите членки са длъжни да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневната почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа.
36 От практиката на Съда следва, че както с оглед на формулировката на Директива 2003/88, така и на целите и структурата ѝ, различните включени в нея изисквания във връзка с минималната продължителност на почивките като съдържащото се в член 3, представляват особено важни правила на социалното право на Съюза, от които всеки работник трябва да се възползва в качеството им на минимални изисквания, необходими за осигуряване защита на безопасността и здравето му (вж. по-специално Решение по дело BECTU, посочено по-горе, точки 43 и 47, както и Решение от 7 септември 2006 г. по дело Комисия/Обединеното кралство, C‑484/04, Recueil, стр. I‑7471, точка 38).
37 Предвид основната цел на Директива 2003/88, състояща се в ефективна защита на безопасността и здравето на работниците, всеки работник трябва по-специално да ползва почивки с достатъчна продължителност, които да бъдат не само действителни, позволявайки на съответните лица да се възстановят от умората, причинена от тяхната работа, но и да са с превантивен характер, така че да намалят, доколкото е възможно, риска от засягане на безопасността и здравето на работниците, което може да възникне при натрупването на периоди на труд без необходимата почивка (Решение от 9 септември 2003 г. по дело Jaeger, C‑151/02, Recueil, стр. I‑8389, точка 92 и Решение по дело Комисия/Обединеното кралство, посочено по-горе, точка 41).
38 От гореизложеното следва, че по принцип не е съвместима с Директива 2003/88 национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която макар да ограничава дейността, упражнявана по договори за педагогическа ангажираност до 80 дни годишно, не предвижда, че членовете на временно и сезонно нает персонал по такива договори във ваканционни и почивни центрове ползват минималната междудневна почивка, която се изисква съгласно член 3 от тази директива.
39 Положението би било различно само ако тази правна уредба съдържа възможностите за дерогация, предвидени в Директива 2003/88, и по-специално в член 17 от нея.
40 Като изключения от правната уредба на Съюза относно предвидената в Директива 2003/88 организация на работното време посочените дерогации трябва да бъдат тълкувани така, че приложното им поле да бъде сведено до стриктно необходимото за опазване на интересите, за чиято защита са предназначени (вж. Решение по дело Jaeger, посочено по-горе, точка 89).
41 Що се отнася, на първо място, до дерогацията от член 3 от Директива 2003/88, която се съдържа в член 17, параграф 1 от нея, тази дерогация се прилага за работниците, чието работно време в своята цялост не се измерва или определя предварително или може да се определя от самите работници поради специфичните характеристики на съответната дейност.
42 Както изтъкват Union syndicale и Европейската комисия, нито едно обстоятелство от представената на Съда преписка не сочи, че работниците, наети във ваканционни и почивни центрове по договор за педагогическа ангажираност, имат възможност да решават относно броя часове, през които да полагат труд. Направеното от френското правителство описание на дейностите на тези работници и на функционирането на посочените центрове, чиято точност трябва да установи запитващата юрисдикция, подсказва обратното. Представената на Съда преписка не съдържа и данни, според които посочените работници не са задължени да бъдат на работното си място в рамките на фиксирано работно време.
43 Следователно е необходимо да се посочи, че с оглед на представените на Съда сведения член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 се отнася до дейности, които нямат никаква връзка с дейности като упражняваните от лицата, наети по договори за педагогическа ангажираност във ваканционни и почивни центрове.
44 На второ място, що се отнася до дерогацията, съдържаща се в член 17, параграф 3, буква б) от Директива 2003/88, тази разпоредба предвижда, че в съответствие с параграф 2 от този член се допуска дерогиране на член 3 от тази директива „в случай на дейности по охрана и надзор, които изискват постоянно присъствие с цел опазване на имущество и лица, особено охранители и [обслужващ персонал на сградите] или охранителни фирми“.
45 Дори, както изтъкват Union syndicale и чешкото правителство, членовете на персонала на ваканционните и почивните центрове да упражняват дейности по възпитание и организиране на групови занимания за непълнолетни лица, които са настанени в посочените центрове, това не променя факта, както констатира френското правителство, че този персонал трябва също да осигури постоянен надзор над посочените непълнолетни лица. Тъй като тези лица не се придружават от родителите им, те са обект на непрекъснат надзор с цел гарантиране на тяхната безопасност от страна на персонала, който работи в тези центрове. Освен това, както изтъква френското правителство, образователният и възпитателен принос на посочените центрове също се основава, поне отчасти, на този специален и оригинален начин на функциониране, според който настанените непълнолетни лица в продължение на няколко дни живеят постоянно с техните групови отговорници и ръководители.
46 При тези обстоятелства следва да се посочи, че за дейностите на работниците, каквито са лицата, наети по договори за педагогическа ангажираност, заети във ваканционни и почивни центрове, може да се приложи дерогацията, предвидена в член 17, параграф 3, буква б) от Директива 2003/88, доколкото са изпълнени условията, посочени в параграф 2 от същия член.
47 Освен това, както изтъква Комисията, с оглед на характеристиките на дейностите и на функционирането на ваканционните и почивните центрове, за тези дейности евентуално би могла да се приложи дерогацията на член 3 от Директива 2003/88, предвидена в член 17, параграф 3, буква в) от нея, относно дейностите, свързани с непрекъснато обслужване или производство.
48 Наистина дейностите на временно и сезонно наетия персонал във ваканционни и почивни центрове не са посочени в списъка, съдържащ се в тази разпоредба. Необходимо е обаче да се отбележи, от една страна, че не става дума за изчерпателен списък, и от друга страна, както е видно от точка 45 от настоящото решение, че посочените дейности също са свързани с непрекъснато обслужване, тъй като настанените в тези центрове непълнолетни лица живеят през цялото време на своя престой постоянно със и под надзора на персонала на посочените центрове.
49 Като се има предвид това, според самата формулировка на член 17, параграф 2 от Директива 2003/88 прилагането на дерогациите, съдържащи се в параграф 3, букви б) и в) от този член, по-специално що се отнася до продължителността на междудневната почивка, предвидена в член 3 от тази директива, е подчинено изрично на условието, че съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка или че в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно посочените работници да бъдат компенсирани с такива равностойни периоди за почивка, на тях се осигурява подходяща защита.
50 От практиката на Съда следва, че „[компенсирането с] равностойни периоди за почивка“ по смисъла на член 17, параграф 2 от Директива 2003/88, за да отговаря както на тези изисквания, така и на целта на директивата, както е описана в точка 37 от настоящото решение, трябва да се характеризира с обстоятелството, че в техните рамки работникът не е подчинен спрямо своя работодател на никакво задължение, което може да му попречи да се посвети свободно и непрекъснато на своите собствени интереси, за да неутрализира последиците от работата за своята безопасност и здраве. Ето защо тези периоди за почивка трябва да настъпват непосредствено след работното време, което се очаква да компенсират, за да се избегне настъпването на състояние на умора или на преумора на работника поради натрупването на последователни периоди на труд (вж. Решение по дело Jaeger, посочено по-горе, точка 94).
51 С оглед осигуряването на безопасност, както и на ефективна защита на здравето на работника, трябва следователно да се предвиди като общо правило последователно редуване на период на труд и период на почивка. Всъщност, за да може действително да почива, работникът трябва да се ползва от възможността да се откъсне от работната среда през определен брой часове, които не само трябва да бъдат последователни, но и да следват непосредствено период на труд, за да позволят на лицето да се отпусне и да заличи умората, дължаща се на изпълнението на неговите задължения. Това изискване изглежда още по-необходимо, когато по изключение от общото правило нормалното дневно работно време продължава с изпълнението на дежурство (вж. Решение по дело Jaeger, посочено по-горе, точка 95).
52 При тези условия разпоредба от националното право като разглежданата по главното производство, която предвижда, че общата продължителност на договори като тези за педагогическа ангажираност, сключени от едно и също лице, не може да надхвърля 80 дни за период от 12 последователни месеца, не отговаря на задължението на държавите членки и евентуално на социалните партньори да гарантират компенсирането с равностойни периоди за почивка, изисквано от член 17, параграф 2 от Директива 2003/88.
53 Всъщност, както изтъкват Union syndicale и чешкото правителство, предвид целта за защита, преследвана от Директива 2003/88, максималният брой работни дни годишно е без значение, що се отнася до посоченото компенсиране с равностойни периоди за почивка.
54 Френското правителство обаче поддържа, че изключителното естество на дейностите на персонала във ваканционните и почивните центрове не допуска компенсирането с равностойни периоди за почивка. Всъщност там се настанявали непълнолетни лица, които прекарват няколко дни, по време на които се намират под надзора, през деня, както и през нощта, на един и същи персонал. Компенсирането с почивка, както е определено от Съда в точка 94 от Решение по дело Jaeger, посочено по-горе, на членовете на временния и сезонно нает персонал на посочените центрове предполагало те да вземат тази почивка по време на престоя на непълнолетните лица, за които се грижат, и водело до това, че последните били лишени временно, включително през нощта, от присъствието на техните групови отговорници, които обаче в отсъствието на техните родители са възрастните лица, които ги познават най-добре и на които те имат доверие. Щом като съществували обективни причини, възпрепятстващи компенсирането с равностойни периоди за почивка, налагането на годишен максимален размер на дните, които могат да бъдат отработени от лицата, наети по договори за педагогическа ангажираност, представлявало подходяща защита на съответните работници по смисъла на член 17, параграф 2 от Директива 2003/88.
55 Относно тези доводи е необходимо да се напомни, че както е видно от текста на член 17, параграф 2 от Директива 2003/88, тази разпоредба позволява само при абсолютно изключителни обстоятелства да може да се предостави на работника „друга подходяща защита“, щом като по обективни причини е невъзможно компенсиране с равностойни периоди за почивка (вж. по аналогия Решение по дело Jaeger, посочено по-горе, точка 98).
56 Актът за преюдициално запитване съдържа малко конкретни сведения за провеждането на дейностите на персонала във ваканционните и почивните центрове, за начина, по който се организират тези дейности, и за нуждата от персонал на посочените центрове.
57 Наистина не може да се изключи с оглед на описанието на посочените дейности и на отговорностите на персонала на разглежданите центрове по отношение на настанените в тях непълнолетни лица, че по изключение, по обективни причини би могло да е невъзможно да се осигури последователното редуване на период на труд и период на почивка, изисквано от член 3 от Директива 2003/88, в съответствие с Решение по дело Jaeger, посочено по-горе.
58 Това обаче не променя факта, че налагането на годишен максимален размер относно работните дни като предвидения от френската правна уредба по главното производство не може в никакъв случай да се приеме за подходяща защита по смисъла на член 17, параграф 2 от Директива 2003/88. Всъщност, както следва от съображение 15 от тази директива, макар на държавите членки да се признава гъвкавост при прилагането на някои разпоредби на посочената директива, при все това те трябва да гарантират спазване на принципите за защита на безопасността и здравето на работниците.
59 Дори при това положение член 17, параграф 2 от Директива 2003/88 да трябва да се тълкува като предоставящ определена свобода на преценка на държавите членки и евентуално на социалните партньори за установяването в изключителни случаи на подходяща защита на съответните работници, това не променя факта, че тази защита, която се отнася до безопасността и здравето на тези работници, цели също, точно както минималната продължителност на междудневната почивка, предвидена в член 3 от тази директива, или компенсирането с равностоен период за почивка, предвидено в член 17, параграф 2 от нея, да позволи на посочените работници да се отпуснат и да заличат умората, дължаща се на изпълнението на техните задължения.
60 Макар особеното естество на работата или специфичният контекст, в който тя се упражнява, да позволяват по изключение дерогиране на член 3 от Директива 2003/88 и на задължението за последователно редуване на период на труд и период на почивка, национална правна уредба, която не позволява на работниците да ползват правото на междудневна почивка по време на цялата продължителност на трудовия им договор, дори когато става дума за договор с максимална продължителност от 80 дни годишно, не само изпразва от съдържание едно изрично предвидено от тази директива лично право, но и противоречи на целта на последната (вж. в този смисъл, що се отнася до член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, Решение по дело BECTU, посочено по-горе, точка 48).
61 Предвид гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че относно лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционните и почивните центрове, се прилага дерогацията, съдържаща се в член 17, параграф 3, буква б) и/или буква в) от Директива 2003/88.
62 Национална правна уредба, ограничаваща дейността на наетите по тези договори лица до 80 работни дни годишно, не отговаря на условията, определени в член 17, параграф 2 от тази директива за прилагането на посочената дерогация, съгласно които съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка или в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно да бъдат компенсирани с такива периоди, им се осигурява подходяща защита.
По съдебните разноски
63 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове, които са заети най-много 80 дни годишно, попадат в приложното поле на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време.
2) Относно лицата, наети по договори като разглежданите по главното производство договори за педагогическа ангажираност, упражняващи временни и сезонни дейности във ваканционни и почивни центрове, се прилага дерогацията, съдържаща се в член 17, параграф 3, буква б) и/или буква в) от Директива 2003/88.
Национална правна уредба, ограничаваща дейността на наетите по тези договори лица до 80 работни дни годишно, не отговаря на условията, определени в член 17, параграф 2 от тази директива за прилагането на посочената дерогация, съгласно които съответните работници се компенсират с равностойни периоди за почивка или в изключителни случаи, когато по обективни причини е невъзможно да бъдат компенсирани с такива периоди, им се осигурява подходяща защита.
Подписи