РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
9 март 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕС) № 1215/2012 — Времеви и материален обхват — Граждански и търговски дела — Производство по принудително изпълнение за събиране на неплатено задължение за ползване на обществен паркинг — Включване — Понятие „съд или правораздавателен орган“ — Нотариус, издал разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“
По дело C‑551/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Općinski sud u Puli-Pola (Общински съд Пула, Хърватия) с акт от 20 октомври 2015 г., постъпил в Съда на 23 октомври 2015 г., в рамките на производство по дело
Pula Parking d.o.o.
срещу
Sven Klaus Tederahn,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas, C. Toader (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии,
генерален адвокат: M. Bobek,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 юли 2016 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Pula Parking d.o.o., от M. Kuzmanović и S. L. Pacheco-Vinković, odvjetnici,
– за г‑н Tederahn, от E. Zadravec, odvjetnik,
– за хърватското правителство, от A. Metelko-Zgombić, в качеството на представител,
– за германското правителство, от T. Henze и M. Hellmann, в качеството на представители,
– за швейцарското правителство, от M. Schöll, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от C. Cattabriga, S. Ječmenica и M. Wilderspin, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 октомври 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на производство по принудително изпълнение със страни Pula Parking d.o.o. и г‑н Sven Klaus Tederahn във връзка с искане за събиране на неплатено задължение за ползване на обществен паркинг.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Правната основа на Регламент № 1215/2012 са член 67, параграф 4 ДФЕС и член 81, параграф 2, букви а), в) и д) ДФЕС.
4 Съображения 3, 4, 10, 26 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят следното:
„(3) Съюзът си е поставил за цел поддържане и развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, inter alia, като улеснява достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела.[…]
(4) Някои различия между националните норми, които са приложими по отношение на компетентността и признаването на съдебни решения, затрудняват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Затова от съществено значение са разпоредбите за уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела и за осигуряване на бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка.
[…]
(10) В приложното поле на настоящия регламент следва да се включват всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела […].
[…]
(26) Взаимното доверие в правораздаването в Съюза обосновава принципа, че съдебните решения, постановени в държава членка, следва да бъдат признати във всички държави членки, без за това да е необходима специална процедура. Освен това целта трансграничните съдебни спорове да приключват по-бързо и да са свързани с по-малко разходи е основание за премахване на декларацията за изпълняемост преди изпълнението на съдебните решения в сезираната държава членка. Поради това съдебните решения, постановени от съдилищата на държава членка, следва да бъдат разглеждани като постановени в сезираната държава членка.
[…]
(34) Следва да се гарантира приемственост между […] конвенция[та от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на […] конвенция[та от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела] и на регламентите, които я заменят“.
5 Глава I от Регламент № 1215/2012 е озаглавена „Приложно поле и определения“. Във включения в нея член 1, параграф 1 се предвижда следното:
„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)“.
6 Съгласно член 2 от посочения регламент:
„За целите на настоящия регламент:
а) „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и решение за определяне на разноските от служител на съда.
[…]“.
7 Член 3 от същия регламент гласи:
„За целите на настоящия регламент понятието „съд“ включва следните органи, доколкото те са компетентни по въпросите, които попадат в приложното поле на настоящия регламент:
а) в Унгария — при бързи производства за платежни нареждания (fizetési meghagyásos eljárás) — нотариуса (közjegyző);
б) в Швеция — при бързи производства за платежни нареждания (betalningsföreläggande) и оказване на помощ (handräckning) — органа по изпълнението (Кronofogdemyndigheten)“.
8 Член 66, параграфи 1 и 2 от същия регламент гласи:
„1. Настоящият регламент се прилага само по отношение на съдебни производства, образувани[,] по отношение на автентични актове, формално съставени или вписани[,] и по отношение на съдебни спогодби, одобрени или сключени[,] на или след 10 януари 2015 г.
2. Независимо от член 80, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 продължават да се прилагат към съдебни решения, постановени в рамките на образувани съдебни производства, към автентични актове, формално съставени или вписани, и съдебни спогодби, одобрени или сключени[,] преди 10 януари 2015 г., включени в приложното поле на посочения регламент“.
Хърватското право
9 В член 31 от Ovršni zakon (Закон за принудителното изпълнение, Narodne novine, br. 112/12, 25/13 и 93/14) се предвижда следното:
„1) Съгласно този закон автентичен документ е фактура, […] извлечение от счетоводните книги, легализиран частен документ и всякакъв друг документ, който се счита за официален по силата на специална правна уредба. Изчисляването на лихви също се счита за фактура.
2) Автентичният документ е изпълняем, ако в него е посочена самоличността на кредитора и на длъжника, както и предметът, естеството, размерът и моментът за изпълнение на паричното задължение.
3) Наред с данните, посочени в параграф 2 на този член, във фактурата, предявена на физическо лице, което не упражнява подлежаща на регистрация дейност, длъжникът трябва да се предупреждава, че в случай на неизпълнение на станалото изискуемо парично задължение кредиторът може да поиска принудително изпълнение въз основа на автентичен документ.
[…]“.
10 Съгласно член 278 от Закона за принудителното изпълнение нотариусите се произнасят по заявленията за допускане на принудително изпълнение въз основа на автентични документи.
11 В съответствие с член 279, параграфи 1 и 3 от този закон териториално компетентен да се произнесе по заявлението за допускане на принудително изпълнение е нотариусът, в района на който се намира местожителството или седалището на длъжника в изпълнителното производство. Съгласно член 38 от същия закон тази териториална компетентност е изключителна. Заявление за допускане на принудително изпълнение, подадено до нотариус, който не е териториално компетентен, се отхвърля от съда.
12 Съгласно член 282, параграф 3 от посочения закон нотариусът, до когото в определения срок е подадена допустима и обоснована частна жалба срещу издаденото от него разпореждане, изпраща преписката до компетентния съд, който разглежда частната жалба и се произнася с решение по нея по реда на членове 57 и 58 от същия закон.
13 В член 283, параграф 1 от Закона за принудителното изпълнение се посочва, че по искане на взискателя нотариусът отбелязва върху заверен препис от издаденото от него разпореждане за принудително изпълнение, че то подлежи на изпълнение, ако в осемдневен срок след изтичането на срока за подаване на частна жалба такава не е била подадена.
14 Съгласно член 58, параграф 3 от Закона за принудителното изпълнение съдът, на който е изпратена преписката по обжалваното с частна жалба разпореждане, е компетентен да обезсили разпореждането за принудително изпълнение в частта, в която се разпорежда изпълнението, и да отмени разпоредените мерки, като производството продължава съобразно приложимите правила при подадено възражение срещу заповед за плащане.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 Pula Parking е притежавано от град Пула (Хърватия) дружество, което по силата на решение от 16 декември 2009 г. на кмета на града, изменено на 11 февруари 2015 г., осигурява управлението, контрола, поддръжката и почистването на обществените платени паркинги на посочения град, събирането на таксите за паркиране и други свързани с това дейности.
16 На 8 септември 2010 г. г‑н Tederahn, с местожителство в Германия, паркира автомобила си на обществен платен паркинг на град Пула. Pula Parking издава на г‑н Tederahn талон за паркиране.
17 По силата на договора за паркиране, който се сключва с издаването на посочения талон, г‑н Tederahn е длъжен да заплати последния в осемдневен срок, считано от датата на издаването му, след изтичането на който срок се дължат лихви за забава.
18 След като г‑н Tederahn не заплаща дължимите суми в определения срок, на 27 февруари 2015 г. Pula Parking подава до нотариус, чиято кантора се намира в Пула, заявление за допускане на принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ по член 278 от Закона за принудителното изпълнение.
19 Представеният от Pula Parking „автентичен документ“ представлява заверено извлечение от счетоводните му книги, съгласно което към 16 септември 2010 г. изискуемата сума по фактурата от 8 септември 2010 г. възлиза на 100 хърватски куни (HRK) (около 13 EUR).
20 Въз основа на този документ на 25 март 2015 г. нотариусът издава разпореждане за принудително изпълнение.
21 На 21 април 2015 г. г‑н Tederahn подава частна жалба срещу разпореждането, поради което в съответствие с член 282, параграф 3 от Закона за принудителното изпълнение преписката е изпратена на Općinski sud u Puli-Pola (Общински съд Пула, Хърватия).
22 В своята частна жалба г‑н Tederahn твърди, че нотариусът, издал разпореждането за принудително изпълнение на 25 март 2015 г., не е материално и териториално компетентен, тъй като не разполага с правомощия за издаване на разпореждане въз основа на „автентичен документ“ от 2010 г. срещу германски гражданин или гражданин на която и да било друга държава — членка на Съюза.
23 При това положение Općinski sud u Puli-Pola (Общински съд Пула) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Приложим ли е в конкретния случай Регламент (ЕС) № 1215/2012 предвид естеството на правоотношението между страните в спора?
2) Отнася ли се Регламент № 1215/2012 и за компетентността на нотариусите в Република Хърватия?“.
По преюдициалните въпроси
Действието във времето на Регламент № 1215/2012
24 Тъй като г‑н Tederahn твърди, че Регламент № 1215/2012 е неприложим ratione temporis поради сключването на договора за ползване на паркомясто в момент, предхождащ присъединяването на Република Хърватия към Съюза, а именно 1 юли 2013 г., следва да се припомни, че актът за присъединяване на нова държава членка се основава най-вече на общия принцип за непосредственото и пълно прилагане на разпоредбите на правото на Съюза по отношение на тази държава, като дерогации са допустими единствено ако са изрично предвидени в преходни разпоредби (решение от 28 април 2009 г., Apostolides, C‑420/07, EU:C:2009:271, т. 33).
25 Що се отнася конкретно до Регламент № 1215/2012, трябва да се припомни, че съгласно член 66, параграф 1 от този регламент той се прилага само по отношение на образувани съдебни производства, на формално съставени или вписани автентични актове и на одобрени или сключени съдебни спогодби на или след 10 януари 2015 г.
26 В разглеждания случай, макар делото в главното производство да се отнася до събиране на неплатено задължение за паркиране, възникнало по силата на сключен преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза договор, производството по принудително изпълнение е образувано на 27 февруари 2015 г. след влизането в сила на Регламент № 1215/2012, а запитващата юрисдикция е била сезирана със спора в главното производство на 21 април 2015 г., поради което случай като разглеждания в главното производство попада във времевия обхват на посочения регламент.
27 Както посочва генералният адвокат в точка 33 от заключението си, освен това е обичайно събирането на изискуеми вземания да се урежда от процедурните правила, действащи към момента на образуване на изпълнителното производство, а не от тези, които са в сила към момента на сключване на първоначалния договор.
28 Съдържащият се в точка 26 от настоящото решение извод се подкрепя от и от практиката на Съда — следвана при действието на Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, чиято приемственост, както следва от съображение 34 от Регламент № 1215/2012, трябва да се осигури при тълкуването на член 66, параграф 1 от този регламент — съгласно която единственото необходимо и достатъчно условие, за да може предвиденият в този регламент ред да се приложи по отношение на споровете по възникнали преди датата на влизането му в сила правоотношения, е съдебното производство да е започнало след тази дата (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 1979 г., Sanicentral, 25/79, EU:C:1979:255, т. 6).
По първия въпрос
29 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада производство по принудително изпълнение, образувано по искане на притежавано от административно-териториална единица дружество, срещу физическо лице с местожителство в друга държава членка за събиране на неплатено задължение за паркиране на обществен паркинг, чиято експлоатация е възложена на посоченото дружеството от същата административна единица.
30 Pula Parking, хърватското и швейцарското правителство и Европейската комисия по същество са съгласни, че на правоотношението в главното производство трябва да се признае гражданскоправен характер по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.
31 Най-напред, доколкото Регламент № 1215/2012 замества занапред Регламент № 44/2001, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния регламент важи и за Регламент № 1215/2012, когато разпоредбите на тези два инструмента от правото на Съюза могат да се квалифицират като еквивалентни (решение от 16 ноември 2016 г., Schmidt, C‑417/15, EU:C:2016:881, т. 26 и цитираната съдебна практика).
32 В това отношение съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, в който се възпроизвежда текстът на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001, Регламент № 1215/2012 се прилага по „граждански и търговски дела“.
33 Съгласно постоянната практика на Съда, за да се гарантират в границите на възможното равни и еднакви права и задължения, произтичащи от посочения регламент за държавите членки и за заинтересованите лица, понятието „граждански и търговски дела“ не следва да бъде тълкувано като обикновено препращане към вътрешното право на една или друга засегната държава членка. Това понятие трябва да се разглежда като самостоятелно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и системата на същия регламент, и от друга страна, в зависимост от основните принципи, които произтичат от всички национални правни системи (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, C‑523/14, EU:C:2015:722, т. 29 и цитираната съдебна практика).
34 За да се определи дали определен случай попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012, следва да се установи какво е съществуващото правоотношение между страните в спора и да се изследват основанието и условията за упражняване на предявения иск (вж. в този смисъл решения от 11 април 2013 г., Sapir и др., C‑645/11, EU:C:2013:228, т. 34 и от 12 септември 2013 г., Sunico и др., C‑49/12, EU:C:2013:545, т. 35).
35 В разглеждания случай, както генералният адвокат също така отбелязва в точки 49—51 от заключението си, управлението на обществения паркинг и събирането на таксите за паркиране е дейност от местен интерес, която се осигурява от притежаваното от град Пула дружество Pula Parking. Същевременно, макар правомощията на Pula Parking да са му предоставени с акт на орган на публичната власт, не е видно определянето на неплатеното задължение за паркиране, което е с договорно естество, или пък действията по събирането му — чиято цел е да се защитят частни интереси и които се уреждат с общоприложимите разпоредби от националното право в отношенията между частноправните субекти — да налагат град Пула или Pula Parking да упражняват правомощия на публична власт.
36 В това отношение от материалите по делото, с които разполага Съдът, изглежда се налага изводът — като това обаче трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — че за претендираното от Pula Parking неплатено задължение за паркиране не са наложени санкции, които евентуално да се считат за произтичащи от акт на това дружество като орган на публична власт, и това задължение няма наказателен характер, а съответно представлява обикновена насрещна престация за извършена услуга.
37 Освен това не изглежда с издаването на талон за паркиране на съответните лица Pula Parking само да се снабдява с изпълнително основание чрез дерогация от общоприложимите правила, тъй като след издаването на въпросния талон, аналогично на издателя на фактура, Pula Parking просто има възможност да се позове на наличието на автентичен документ, с който може да започне производство в съответствие с разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2013 г., Sunico и др., C‑49/12, EU:C:2013:545, т. 39).
38 Следователно съществуващото правоотношение между Pula Parking и г‑н Tederahn по принцип трябва да се квалифицира като частноправно и поради това попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на Регламент № 1215/2012.
39 С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада производство по принудително изпълнение, образувано по искане на притежавано от административно-териториална единица дружество, срещу физическо лице с местожителство в друга държава членка за събиране на неплатено задължение за паркиране на обществен паркинг, чиято експлоатация е възложена на посоченото дружеството от същата административна единица, което задължение няма никакъв наказателен характер, а представлява обикновена насрещна престация за извършена услуга.
По втория въпрос
40 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на този регламент.
41 Според Pula Parking и хърватското правителство, за целите на Регламент № 1215/2012 на израза „съд или правораздавателен орган“ трябва да се придаде широк смисъл, позволяващ да бъдат обхванати не само съдилищата или правораздавателните органи в тесен смисъл, които упражняват съдебни функции, но и нотариусите. Европейската комисия и другите представили становища заинтересовани страни, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз — с изключение на швейцарското правителство, което не взема отношение по този въпрос — считат, че без да се извърши изменение на регламента, нотариусите в Хърватия не могат да бъдат приравнени на съд или правораздавателен орган по смисъла на същия регламент в изпълнителните производства въз основа на „автентичен документ“.
42 От постоянна практика на Съда следва, че при липса на препращане към правото на държавите членки разпоредбите от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват самостоятелно при отчитане на общата систематика, целите и контекста на приемането на този акт от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 7 юли 2016 г., Hőszig, C‑222/15, EU:C:2016:525, т. 29 и цитираната съдебна практика).
43 Що се отнася до общата систематика на Регламент № 1215/2012, трябва да се отбележи, че в него понятията „съд или правораздавателен орган“, „компетентност“ и „съдебни производства“ се използват многократно, без обаче да им се дава определение.
44 Така в заглавието на Регламент № 1215/2012 се говори за „компетентност“, а в параграф 1 от член 66, който се отнася за прилагането ratione temporis на същия регламент, се прави уточнението, че Регламентът се прилага само по отношение на „съдебни производства“, образувани на или след 10 януари 2015 г.
45 В член 1, точка 1 от глава I, озаглавена „Приложно поле и определения“, от същия регламент се предвижда, че той се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. В член 2 от Регламента понятието „съдебно решение“ се определя като всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение.
46 В член 3 от същия регламент се посочва, че някои органи, доколкото са компетентни по въпросите, които попадат в приложното поле на Регламента, се считат за съдилища, а именно в Унгария нотариусите при бързи заповедни производства и в Швеция органите, отговарящи за принудителното изпълнение при бързи заповедни производства и производства за оказване на помощ. Тъй като този член се отнася конкретно за посочените в него органи, нотариусите в Хърватия не попадат в неговия обхват. В това отношение е ирелевантно, че Регламент № 1215/2012 е приет на 12 декември 2012 г. преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза и че техническото адаптиране на достиженията на правото на Съюза се е отнасяло само за правните актове на Съюза, приети и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз преди 1 юли 2012 г.
47 Освен това, що се отнася до функциите на нотариусите, Съдът постоянно припомня, че между съдебните и нотариалните функции са налице значителни различия (вж. в този смисъл решения от 24 май 2011 г., Комисия/Австрия, C‑53/08, EU:C:2011:338, т. 103, от 1 октомври 2015 г., ERSTE Bank Hungary, C‑32/14, EU:C:2015:637, т. 47 и от 1 февруари 2017 г., Комисия/Унгария, C‑392/15, EU:C:2017:73, т. 111).
48 Освен това трябва да се отбележи, че за разлика например от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107) — където в член 3, параграф 2 се прави уточнението, че терминът „съд“ по смисъла на този регламент обхваща не само съдебните органи, но и всички притежаващи компетентност в тази област други органи, които упражняват съдебни функции и отговарят на определени условия, изброени в същата разпоредба — Регламент № 1215/2012 не съдържа никаква обща разпоредба с такъв смисъл.
49 Поради това, както бе отбелязано в точка 42 от настоящото решение, понятието „съд или правораздавателен орган“ следва да се анализира предвид целите, преследвани с Регламент № 1215/2012, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция в настоящото дело.
50 В това отношение трябва да се припомни, че съгласно съображение 4 от посочения регламент уеднаквяването на правилата за решаване на спорове за компетентност по граждански и търговски дела е от съществено значение, за да се осигури бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебните решения, постановявани в държавите членки. В съображение 26 от същия регламент съответно се припомня, че принципът на взаимно признаване се основава преди всичко на взаимното доверие в правораздаването в Съюза.
51 Съгласно практиката на Съда както принципът на взаимно доверие между държавите членки, така и принципът на взаимно признаване имат основно значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници (решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 78 и цитираната съдебна практика).
52 В системата на Регламент № 1215/2012 тези принципи намират израз в третирането и изпълнението на съдебните решения на съдилищата или правораздавателните органи на държава членка така, сякаш са постановени в държавата членка, в която се иска изпълнението.
53 В областта на сътрудничеството по граждански и търговски дела Регламент № 1215/2012 — правната основа на който е член 67, параграф 4 ДФЕС, целящ да улесни достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимното признаване на съдебните решения — съответно се стреми да укрепи опростената и ефикасна система на правилата за решаване на спорове за компетентност, за признаване и за изпълнение на съдебните решения, въведена с правните актове, на които този регламент се явява продължение, за да се улесни съдебното сътрудничество и се спомогне за постигане на поставената пред Съюза цел да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (вж. по аналогия, в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, решение от 1 юни 2016 г., Bob-Dogi, C‑241/15, EU:C:2016:385, т. 32).
54 Поради това, като се имат предвид преследваните с Регламент № 1215/2012 цели, понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на същия регламент трябва да се тълкува при отчитане на необходимостта на националните съдилища или правораздавателни органи на държавите членки да се даде възможност да разпознаят решенията, постановени от съдилища или правораздавателни органи на други държави членки, и да пристъпят към изпълнение на тези решения с изискваната от посочения регламент бързина. Всъщност спазването на принципа на взаимно доверие в правораздаването в държавите — членки на Съюза, който стои в основата на прилагането на посочения регламент, по-специално предполага, че решенията, чието изпълнение се иска в друга държава членка, са постановени в съдебно производство, осигуряващо гаранции за независимост и безпристрастност, както и спазване на принципа на състезателност.
55 Този извод се подкрепя от контекста на приемането на Регламент № 1215/2012. В това отношение в Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела [COM(2010) 748 окончателен] във връзка с преработването на Регламент № 44/2001 се е предвиждало в глава I от Регламент № 1215/2012, озаглавена „Обхват и определения“, да се включи определение на понятието „съд“, което да обхване „всички органи, определени от държава членка като компетентни по дела, които попадат в обхвата на […] регламент[а]“. Законодателят на Съюза обаче не е възприел този подход.
56 В разглеждания случай, както отбелязва хърватското правителство в съдебното заседание, в Хърватия нотариусите са част от публичната нотариална служба, която е отделна от съдебната система. По силата на разпоредбите от Закона за принудителното изпълнение нотариусите са оправомощени да се произнасят с разпореждане по заявления за допускане на принудително изпълнение въз основа на автентичен документ. След като разпореждането бъде връчено на длъжника, той може да подаде частна жалба. Нотариусът, до когото в определения срок е подадена допустима и обоснована частна жалба срещу издаденото от него разпореждане, изпраща преписката до компетентния съд, който разглежда частната жалба и се произнася с решение по нея.
57 От тези разпоредби следва, че издадено от нотариус разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ се връчва на длъжника едва след издаването му, без длъжникът да е бил уведомяван за заявлението до нотариуса.
58 Макар длъжникът действително да разполага с възможност за подаване на частна жалба срещу издаденото от нотариус разпореждане за принудително изпълнение — а и нотариусът, изглежда, упражнява предоставените му функции в производството по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“ под контрола на съд, на който нотариусът трябва да изпрати евентуалните възражения — това не променя факта, че в Хърватия производството, в което нотариус разглежда заявление за издаване на разпореждане за принудително изпълнение на такова основание, не е състезателно.
59 Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на този регламент.
По съдебните разноски
60 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада производство по принудително изпълнение, образувано по искане на притежавано от административно-териториална единица дружество, срещу физическо лице с местожителство в друга държава членка за събиране на неплатено задължение за паркиране на обществен паркинг, чиято експлоатация е възложена на посоченото дружеството от същата административна единица, което задължение няма никакъв наказателен характер, а представлява обикновена насрещна престация за извършена услуга.
2) Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ“, не попадат в обхвата на понятието „съд или правораздавателен орган“ по смисъла на този регламент.
Подписи