Дело T‑143/12

Федерална република Германия

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Пощенски сектор — Финансиране на допълнителни разходи за заплати и за социално осигуряване на част от персонала на Deutsche Post посредством субсидии и приходи, придобити от възнаграждението за услуги с регулирани цени — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Понятие за предимство — Решение „Combus“ — Доказване на съществуването на икономическо и избирателно предимство — Липса“

Резюме — Решение на Общия съд (осми състав) от 14 юли 2016 г.

1.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията в областта на държавните помощи

(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Помощ, която води до облекчаване на разходите на предприятието — Приходи от правомерно субсидирана дейност на предприятие — Кръстосано субсидиране в полза на конкурентни дейности на същото предприятие — Включване

(член 107 ДФЕС)

3.      Жалба за отмяна — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие — Решение, с което помощ се обявява за несъвместима с вътрешния пазар

(член 107 ДФЕС)

4.      Жалба за отмяна — Право на иск на Комисията — Дискреционно упражняване — Съдебен контрол — Граници

(член 258 ДФЕС)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимство на получателите — Мерки за компенсиране на тежести, наложени на предприятие със законови разпоредби, дерогиращи общоприложимите за конкурентните му предприятия правни норми — Изключване — Условия

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

6.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС — Съобразяване на по-ранна практика — Изключване

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

7.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Право на преценка на Комисията — Квалифициране на мярка като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС — Преценка на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар — Съдебен контрол — Обхват

(член 107 ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 59—66)

2.      С член 107 ДФЕС се цели да се предотврати засягане на търговията между държавите членки поради предимства, предоставяни от публичните органи под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки. Понятието за помощ включва следователно не само положителни престации като субсидиите, но и всяка друга намеса, която под различна форма облекчава поемани обичайно от бюджета на предприятието финансови тежести и която следователно, без да представлява субсидия в стриктния смисъл на думата, е от същото естество и има същите последици.

Точното прилагане на правото на Съюза предполага по-специално да се провери дали приходите от правомерно субсидирана дейност не служат за финансиране на други дейности на същото предприятие, като Комисията разполага с определена свобода на преценка, що се отнася до възприемането на най-подходящия метод, за да се увери в липсата на кръстосано субсидиране в полза на конкурентни дейности.

В този смисъл член 107, параграф 1 ДФЕС не само допуска контрол за наличие на евентуални кръстосани субсидии, а дори предполага да се предприеме извършване на проверка в това отношение.

(вж. т. 73—75)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 78—85)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 79)

5.      Квалифицирането като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири критерия, а именно да става въпрос за намеса на държавата или с ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да дава предимство на ползващия се от нея и да нарушава или да създава опасност от нарушаване на конкуренцията.

По отношение на третия критерий Комисията следва да докаже, след преценката на понятието за предимство, че разглежданата мярка представлява предимство от икономическо и избирателно естество.

В рамките на проверката за наличие на икономическо предимство като релевантни елементи от контекста Комисията трябва да вземе предвид всички особености на правния режим, към който разглежданата национална мярка спада. В това отношение намеса, която не поставя предприятията, по отношение на които се прилага, в по-благоприятно конкурентно положение от това на конкурентните им предприятия, не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, който не разграничава държавната намеса според причините или целите ѝ, а я определя в зависимост от нейните последици.

След като член 107, параграф 1 ДФЕС цели единствено да забрани предимствата, които поставят определени предприятия в по-благоприятно положение, понятието за помощ обхваща само намеси, които облекчават поемани обичайно от бюджета на съответното предприятие финансови тежести и които следва да се считат за икономическо предимство, което в нормални пазарни условия не би било предоставено на предприятието получател.

Посоченото понятие „финансови тежести, обичайно поемани от бюджета на предприятието“, не включва разходи, които само едно предприятие има по силата на законови разпоредби, дерогиращи общоприложимите за конкурентните му предприятия правила и установяващи за него задължения, които последните нямат. В това отношение не може да се поддържа, че спада към обичайно поеманите от предприятията разходи прекомерно скъпо струваща пенсионна схема по общото право, наложена от законодателството на държава членка.

В този смисъл налагането на предприятие по силата на акт на публичната власт на задължение за поемане на всички разходи за пенсии на персонал със статут на държавни служители, вместо за внасяне на пенсионни осигуровки, изключва възможността финансирането на тези разходи да се квалифицира като предимство, при условие че финансирането не надхвърля необходимото за уеднаквяване на задълженията на това предприятие с тези на конкурентните му предприятия. В такъв случай съществуването на предимство може следователно да се приеме единствено ако въпросното финансиране надхвърля този праг. Всъщност напълно възможно е да се заключи, че в резултат на споменатото финансиране положението на предприятието е станало по-малко неблагоприятно отпреди, но че то продължава да е в по-неблагоприятно положение спрямо конкурентите си или пък че е в същото положение като тяхното и следователно не е получило предимство.

(вж. т. 88, 106, 108, 110, 130, 132, 143, 144 и 147)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 126)

7.      В областта на държавните помощи съдът на Съюза упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка влиза в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. От това следва, че съдът на Съюза има задължението да провери дали посочените от Комисията факти са точни и дали могат да установят, че всички условия, позволяващи квалифицирането като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, са налице.

Освен това член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС предоставя на Комисията оперативна самостоятелност, чието упражняване включва оценки от икономическо и социално естество, поради което контролът му върху упражняването на това право на преценка се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.

(вж. т. 152)