Дело T‑287/13
Husky CZ s.r.o.
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по отмяна — Словна марка на Общността „HUSKY“ — Реално използване на марката — Частична отмяна — Продължаване на срок — Правило 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Превод на езика на производството“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 13 февруари 2015 г.
1. Право на Съюза — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Разлики между различните езикови редакции — Вземане под внимание на общата структура и целта на съответната правна уредба
2. Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Срокове — Продължаване на определен от Службата срок — Условия
(член 1, правило 71, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
3. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Разглеждане на искането — Доказване на използването на по-ранната марка — Превод на представените документи
(член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 22, параграфи 2—4 и 6 и правило 40, параграф 5 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
4. Марка на Общността — Отказ, отмяна и недействителност — Разглеждане на искането — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Критерии за преценка
(член 1, правило 22, параграф 3 и правило 40, параграф 5 от Регламент № 2868/95 на Комисията)
1. Необходимостта от еднакво прилагане, а следователно и от еднакво тълкуване на акт на Европейския съюз изключва възможността той да се разглежда отделно в текста на един от езиците, а напротив, изисква да се тълкува в зависимост както от действителната воля на неговия автор, така и от преследваната от този автор цел, в светлината по-специално на текстовете на всички останали официални езици.
(вж. точка 37)
2. Правило 71, параграф 2 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато дадена страна в производство inter partes иска продължаване на срок, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) може, без да бъде задължена, да поиска съгласието на другата страна, при което тази разпоредба трябва да се разглежда във връзка с параграф 1 от същото правило, предполагащ Службата да взема под внимание обстоятелствата, свързани с искането за продължаване на срока, по-специално когато решава да не поиска съгласието на другата страна.
(вж. точка 46)
3. Правило 22, параграф 6 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността допълва и уточнява разпоредбите на правило 22, параграфи 2—4 от този регламент, които са приложими mutatis mutandis към производствата по отмяна по силата на правило 40, параграф 5 от същия регламент. При тези обстоятелства правило 22, параграф 6 от Регламент № 2868/95 е приложимо към производството по отмяна по реда на член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността. Съгласно правило 22, параграф 6 от Регламент № 2868/95 Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) има възможност да поиска от страната, която е представила непреведени на езика на производството документи, да ги преведе.
(вж. точки 55 и 56)
4. Съгласно правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността, което е приложимо mutatis mutandis към производствата по отмяна в съответствие с правило 40, параграф 5 от същия регламент, доказването на реалното използване на марката трябва да се отнася до кумулативно предвидените като изисквания обстоятелства за мястото, продължителността, значението и естеството на използването на марката.
Преценката на реалното използване на марката трябва да се основава на съвкупността от факти и обстоятелства, които могат да установят действителното използване за търговски цели на последната, и по-специално считаното за обосновано в съответния икономически сектор използване за поддържане или създаване на пазарни дялове в полза на защитените от марката стоки или услуги, естеството на тези стоки или услуги, характеристиките на пазара, обхвата и честотата на използване на марката.
За да се провери дали по-ранната марка е била реално използвана, следва да се направи обща преценка, като се държи сметка за всички релевантни за случая фактори. Тази преценка предполага определена взаимозависимост между взетите предвид фактори.
Макар в правило 22 от Регламент № 2868/95 да се посочват белезите място, продължителност, значението и естеството на използването, и се дават примери за приемливи доказателства, като опаковки, етикети, ценоразписи, каталози, фактури, фотографии, обявления във вестниците и писмени заявления, в това правило изобщо не е указано, че всяко доказателство трябва непременно да съдържа данни за всеки от четирите елемента, върху които следва да се концентрира доказването на реалното използване, а именно мястото, продължителността, естеството и значението на това използване.
Освен това не е изключено с група от доказателствата да бъде възможно да се установят подлежащи на доказване обстоятелства, въпреки че, взето поотделно, никое от тези доказателства не е в състояние да установи с точност същите обстоятелства.
Именно вземането под внимание на съвкупността от представените доказателства пред апелативния състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) трябва да позволи доказването на реалното използване на оспорената марка.
(вж. точки 62—67)