Жалба, подадена на 15 февруари 2013 г. - Philips/Комисия

(Дело T-92/13)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Koninklijke Philips Electronics NV (Айндховен, Нидерландия) (представители: J. de Pree и S. Molin, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на Европейската комисия от 5 декември 2012 г. относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 53 от Споразумението за ЕИП по преписка COMP/39437 - Тръби за телевизорни и компютърни екрани, доколкото се отнася до Koninklijke Philips Electronics N.V.,

при условията на евентуалност, да отмени или да намали глобите, наложени на Koninklijke Philips Electronics N.V. в член 2 от обжалваното решение, и

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните главни правни основания:

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като Комисията е установила нарушения от страна на групата Philips и е подвела под отговорност жалбоподателя.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003², нарушение на правото на защита, включително правото на изслушване и принципа на добра администрация, тъй като Комисията не е подвела под отговорност групата LG Philips Displays (наричана по-нататък "LPD") за собствените ѝ твърдени нарушения.

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране, явна грешка в преценката, нарушение на задължението за мотивиране, нарушение на член 27 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и член 15 от Регламент (ЕО) № 773/2004, и нарушение на правото на защита, включително принципа на добра администрация и правото на изслушване, тъй като Комисията е приложила различни критерии към участващите в същото производство предприятия при вменяването на отговорност за твърдените нарушения и тъй като е приложила различни критерии при определянето на глобата за участващите в същото производство предприятия.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, нарушение на член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и Насоките за глобите, и нарушение на принципа на равно третиране, тъй като Комисията е включила продажбите, направени извън ЕИП, в релевантния оборот за изчисляването на основния размер на глобите.

Петото правно основание е изведено от нарушение на член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 и на Насоките за глобите, тъй като Комисията не е изчислила релевантния оборот въз основа на последната пълна стопанска година на участие в твърдените нарушения.

Шестото правно основание е изведено от нарушение на член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 чрез неприлагане на 10%-тната граница от оборота към оборота на групата LPD по отношение на глобите, наложени за твърдяните нарушения на групата LPD.

Седмото правно основание е изведено от нарушение на принципа на разумен срок, членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека.

Осмото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност; жалбоподателят иска Общият съд да упражни пълна юрисдикция съгласно член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003, за да намали размера на наложените му глоби.

____________

¹ - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

² - Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

³ - Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (OВ C 210, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).