Дело C‑135/15
Република Гърция
срещу
Grigorios Nikiforidis
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право към трудовия договор — Регламент (ЕО) № 593/2008 — Член 28 — Приложно поле ratione temporis — Член 9 — Понятие „особени повелителни норми“ — Прилагане на особените повелителни норми на държави членки, различни от държавата на сезирания съд — Законодателство на държава членка, което предвижда намаляване на заплатите в публичния сектор поради бюджетна криза — Задължение за лоялно сътрудничество“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 18 октомври 2016 г.
1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Разпоредба, която не препраща изрично към правото на държавите членки — Самостоятелно и еднакво тълкуване — Приложимост на понятието „договори, сключени след 17 декември 2009 г.“ по смисъла на Регламент № 593/2008
(член 28 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложим към договорните отношения закон — Регламент № 593/2008 — Действие във времето — Договор, който е сключен преди този регламент да влезе в сила и който впоследствие е изменен — Изключване — Граници — Изменения, чийто обхват е такъв, че е възникнал нов договор
(член 28 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложим към договорните отношения закон — Регламент № 593/2008 — Особени повелителни норми — Отчитане като правни норми на различни от предвидените в този регламент особени повелителни норми — Недопустимост — Отчитане на тези норми като фактическо обстоятелство — Допустимост — Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество — Липса
(член 4, параграф 3 ДЕС; член 9, параграф 3 от Регламент № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 28—30)
2. Член 28 от Регламент № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) трябва да се тълкува в смисъл, че възникнало преди 17 декември 2009 г. договорно трудово правоотношение попада в приложното поле на този регламент само ако по взаимно съгласие на договарящите страни, изразено на или след тази дата, посоченото правоотношение е претърпяло изменение с такъв обхват, че трябва да се приеме, че на или след посочената дата е бил сключен нов трудов договор, което обстоятелство трябва да се установи от националния съд.
Всъщност законодателят на Съюза е изключил незабавното прилагане на Регламент „Рим I“, при което бъдещите правни последици на сключените преди 17 декември 2009 г. договори щяха да попаднат в неговото приложно поле. Поради това постигнатото след 16 декември 2009 г. съгласие на договарящите страни да продължат изпълнението на сключен преди това договор, не може да доведе до приложимост на Регламент „Рим I“ към това договорно отношение, без да се наруши ясно изразената воля на законодателя на Съюза. Този избор би бил поставен под въпрос, ако всяко изменение, дори и минимално, направено от страните на и след 17 декември 2009 г. в договор, сключен първоначално преди тази дата, беше достатъчно, за да доведе до включването на този договор в приложното поле на посочения регламент и това би било в ущърб на правната сигурност. За сметка на това не е изключено договор, сключен преди 17 декември 2009 г., да претърпи, считано от тази дата, договорено от страните изменение с такъв обхват, че то да не се изразява в обикновена актуализация или адаптиране на посочения договор, а в създаването на ново правоотношение между договарящите страни, така че първоначалният договор да се счита за заместен от нов договор, сключен на или след посочената дата по смисъла на член 28 от Регламент „Рим I“.
(вж. т. 33—37, 39 и точка1 от диспозитива)
3. Член 9, параграф 3 от Регламент № 593/2008 относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) трябва да се тълкува в смисъл, че изключва възможността сезираният съд да прилага като правни норми особени повелителни норми, различни от тези на държавата на сезирания съд или на държавата, в която произтичащите от договора задължения следва да бъдат или са били изпълнени, но допуска този съд да взема предвид такива други особени повелителни норми като фактически обстоятелства, доколкото националното право, приложимо към договора въз основа на разпоредбите на този регламент, предвижда това.
Всъщност съдържащото се в член 9 от Регламент „Рим I“ изброяване на особените повелителни норми, на които сезираният съд може да даде действие, е изчерпателно. Така дадената на сезирания съд възможност да прилага особени повелителни норми от правния ред на държави членки, различни от изрично посочените в член 9, параграфи 2 и 3 от Регламент „Рим I“, би могла да засегне пълното осъществяване на общата цел на този регламент, която според текста на съображение 16 от Регламента се състои в постигането на правна сигурност в европейското пространство на правосъдие.
От друга страна обаче, тъй като Регламент „Рим I“ хармонизира стълкновителните норми, а не материалноправните норми в областта на договорното право, доколкото последните предвиждат, че сезираният съд взема предвид като фактическо обстоятелство особена повелителна норма, принадлежаща към правния ред на държава членка, различна от държавата на сезирания съд или държавата на изпълнение на договорните задължения, член 9 от посочения регламент не може да бъде пречка сезираната юрисдикция да вземе под внимание това фактическо обстоятелство.
Това тълкуване не се поставя под въпрос от принципа на лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 ДЕС. Всъщност този принцип не дава право на държава членка да заобиколи задълженията, наложени ѝ от правото на Съюза, и поради това не може да позволи на националния съд да пренебрегне изчерпателния характер на съдържащото се в член 9 от Регламент „Рим I“ изброяване на особените повелителни норми, на които може да се даде действие, за да придаде действие като правни норми на особените повелителни норми на друга държава членка.
(вж. т. 46, 49, 52, 54 и 55; т. 2 от диспозитива)