ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
H. SAUGMANDSGAARD ØE
представено на 18 февруари 2016 година(1)
Дело C‑19/15
Verband Sozialer Wettbewerb eV
срещу
Innova Vital GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht München I (Районен съд Мюнхен I, Германия)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Член 1, параграф 2 — Обхват — Хранителни и здравни претенции за храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител — Претенции, съдържащи се в съобщения с търговска цел, насочени само към професионалните среди“
I – Въведение
1. Преюдициалното запитване, отправено от Landgericht München I (Районен съд Мюнхен I, Германия), се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните(2).
2. Това запитване се вписва в рамките на спор между сдружение с нестопанска цел, защитаващо търговските интереси на своите членове, и дружество, продаващо хранителна добавка, по повод на твърдения, съдържащи се в рекламно писмо, което последното е изпратило само до лекари. От Съда за първи път се иска да определи дали изискванията на посочения регламент следва да се прилагат когато хранителни и здравни претенции за дадена храна, която следва да бъде доставяна като такава на потребители, се съдържат в търговско съобщение, което не е пряко насочено към тях, а само към професионални среди.
II – Правна уредба
3. Съгласно съображения 1, 4, 9, 16, 23 и 29 от Регламент № 1924/2006:
„(1) Върху етикетите и в рекламните съобщения на все повече храни на територията на Общността се съдържат хранителни и здравни претенции. С оглед осигуряване на високо ниво на защита на потребителите и улесняване на техния избор, пуснатите на пазара храни, включително вносни, следва да бъдат безопасни и подходящо етикетирани.[…]
[…]
(4) Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на всички хранителни и здравни претенции, съдържащи се в съобщения с търговска цел, включително, inter alia, в общи реклами на храни и рекламни кампании, като например такива, които изцяло или частично се поддържат от обществени органи. Регламентът не се отнася за претенции, които са част от съобщения с нетърговска цел, като например диетични указания или препоръки, издадени от обществени здравни органи или институции, или съобщения и информации с нетърговска цел в пресата и в научните публикации. […]
[…]
(9) Има широка гама хранителни съставки и други вещества […] с хранителен или физиологичен ефект, които могат да бъдат открити в дадена храна и да бъдат предмет на претенция. В тази връзка с оглед осигуряване на потребителска защита, предоставяне на потребителите на необходимата информация, за да направят своя избор при пълно познаване на фактите, както и създаване на равни условия за конкуренция за хранителната промишленост, следва да бъдат създадени общи принципи, приложими за всички претенции, предявявани по отношение на храни.
[…]
(16) Важно е претенциите за храни да бъдат разбираеми за потребителя и е необходимо всички потребители да бъдат защитени от подвеждащи претенции. […]
[…]
(23) Разрешение за използване на здравни претенции на територията на Общността следва да бъде предоставено след научна оценка при най-висок стандарт. С оглед хармонизиране на научните оценки за тези претенции, Европейският орган за безопасност на храните следва да направи подобни оценки. […]
[…]
(29) С оглед на това здравните претенции да бъдат верни, ясни, надеждни и полезни за потребителя в избора му на здравословна диета, в мнението на Европейския орган за безопасност на храните и в последващата процедура следва да бъде взета предвид формулировката и представянето на здравните претенции“.
4. Член 1, параграфи 1 и 2 от този регламент гласи:
„1. Настоящият регламент хармонизира [законовите, подзаконовите или административните разпоредби на] държавите членки, свързани с хранителни и здравни претенции, с оглед осигуряване на ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това осигурява висока степен на защита на потребителите.
2. Настоящият регламент се прилага по отношение на хранителните и здравните претенции, включени в съобщения с търговска цел, независимо дали на етикета, при представянето или рекламата на храни, които следва да бъдат доставяни на крайния потребител. […]“.
5. Член 2, параграф 1, буква a) от Регламент № 1924/2006 препраща — за целите на прилагането му — към определенията на понятията „храна“ и „краен потребител“, които се съдържат в член 2 и член 3, точка 18) от Регламент (ЕО) № 178/2002(3). Параграф 2, точки 1, 4 и 5 от същия член определя какво трябва да се разбира под „претенция“, „хранителна претенция“ и „здравна претенция“ по смисъла на Регламент № 1924/2006.
6. Глава II от Регламент № 1924/2006, съдържаща членове 3—7, определя общите принципи за използване на хранителните и здравните претенции.
7. Член 3, озаглавен „Общи принципи за всички претенции“, предвижда, че „[х]ранителните и здравните претенции могат да се използват при етикетирането, представянето и рекламата на храни, пуснати на пазара на Общността, единствено ако отговарят на настоящия регламент“. Освен това, „[б]ез да се накърняват разпоредбите на директиви 2000/13/ЕО[(4)] и 84/450/ЕИО[(5)], използването на хранителни и здравни претенции не бива [по-специално] да бъде фалшиво, двузначно или подвеждащо“.
8. Член 5, параграфи 1 и 2, озаглавен „Общи положения“, уточнява, че използването на хранителните и здравните претенции се разрешава единствено ако са изпълнени условията, които са изброени в този член, и „ако може да се очаква от средностатистическия потребител да разбере полезното въздействие, изразено в претенцията“.
9. Глава III от Регламент № 1924/2006, съдържаща членове 8 и 9, предвижда съответните условия за използване на хранителните претенции.
10. Глава IV от същия регламент, където се намират членове 10—19, съдържа специални разпоредби, които се прилагат по отношение на здравните претенции.
11. Съгласно член 10, параграфи 1 и 2, озаглавен „Специфични условия“:
„1. Здравните претенции се забраняват, освен ако не отговарят на общите изисквания от глава II и специфичните изисквания от настоящата глава и не са разрешени в съответствие с настоящия регламент и включени в списъците на разрешени претенции по членове 13 и 14.
2. Здравните претенции се разрешават единствено ако на етикета е поставена информацията [от този параграф] или […] се съобщава в представянето или рекламата на продукта“.
12. Член 13 дава възможност здравните претенции, идентифицирани в него, да бъдат използвани, „без да е необходимо да бъдат подложени на процедурите [за получаване на разрешение] по членове 15—19“, при условие че са посочени „в списъка, предвиден в параграф 3“ от този член, „[о]сновават се на общоприети научни доказателства“ и са „лесно разбираеми за средностатистическия потребител“.
13. Член 14 допуска използването на „претенции за намаляване риска от заболяване“ и на „претенции, отнасящи се до развитието и здравето на децата“, когато „са били разрешени в съответствие с процедурата по членове 15, 16, 17 и 19“ от този регламент.
III – Спорът по главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда
14. Verband Sozialer Wettbewerb eV (наричано по-нататък „Verband Sozialer Wettbewerb“) е германско сдружение, в чиито уставни правомощия се включва защитата на търговските интереси на неговите членове, което предполага по-конкретно да се гарантира спазването на правилата на лоялната конкуренция.
15. Innova Vital GmbH (наричано по-нататък „Innova Vital“), германско дружество, чийто управител е лекар, предлага на пазара емулсия под името „Innova Mulsin® Vitamin D3“, която съдържа витамин D3 и може да се прилага под формата на капки.
16. През ноември 2013 г. управителят на Innova Vital адресира само до поименно определени лекари писмо, според което тази хранителна добавка допринася за превенцията на заболявания, причинени от недостатъчното ниво на витамин D, и чийто текст гласи:
„Знаете какво е положението: при 87 % от децата в Германия съдържанието на витамин D в кръвта е под 30 ng/ml. Според Германското дружество по хранене [Deutsche Gesellschaft für Ernährung, DGE], тази стойност трябва да бъде по-скоро между 50 и 75 ng/ml.
Както вече е описано в редица изследвания, витамин D има съществен принос при превенцията на много заболявания, като например „атопичен дерматит“, „остеопороза“, „захарен диабет“ и „МС“ [множествена склероза]. Според изследванията прекалено ниското ниво на витамин D още от детска възраст е отчасти причина за по-късното появяване на посочените заболявания.
[…]
В качеството ми на лекар специалист по имунология проучих въпроса и създадох емулсия на витамин D3 (Innova Mulsin® D3), която може да се прилага под формата на капки.
[…]
Предимства на емулсиите Mulsin®:
[…]
– Бързо предотвратяване или отстраняване на състоянията на недостиг (посочва се липса на витамин D3 през зимата при 80 % от населението)
[…]
Условията за директна поръчка, както и безплатни информационни материали за Вашия кабинет ще получите на номер […]“(6).
17. Писмото съдържало и изображения, представящи съответния продукт, информация за неговото съдържание, продажната му цена, както и дневните разходи за лечение с препоръчителната доза от една капка на ден или съобразно препоръките на лекаря. Уточнявало се, че „при продажна цена 26,75 EUR пациентите Ви инвестират 0,11 EUR на ден за балансиран внос в организма на витамин D3“.
18. Verband Sozialer Wettbewerb сезира запитващата юрисдикция с иск за преустановяване на неправомерни действия срещу Innova Vital на основание германския Закон за мерките срещу нелоялната конкуренция (Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb, UWG)(7). Ищецът основава иска на нарушение на Регламент № 1924/2006, визирайки по-специално две от гореспоменатите показания(8).
19. В подкрепа на искането си Verband Sozialer Wettbewerb твърди, че разпоредбите на Регламент № 1924/2006 се прилагат както за реклама сред професионалните среди, така и извън тях. Като главно искане се изтъква, че в член 10, параграф 1 от Регламента се забраняват здравните претенции, освен ако — а случаят с разглежданите твърдения не бил такъв — подобни претенции не са разрешени в съответствие с този регламент и включени в списъка на разрешените претенции по член 13 от него. Допълнително се посочва, че разглежданата хранителна добавка не отговаря по съдържание и действие на общите положения, посочени в член 5, параграф 1 от този регламент. При условията на евентуалност ищецът се позовава на нарушение на член 10, параграф 2 от същия регламент, поради това че задължителната информация, която тази разпоредба предвижда, липсва в рекламата, предмет на спора.
20. Обратно, Innova Vital поддържа, че членове 5 и 10 от Регламент № 1924/2006 не следва да се прилагат по отношение на твърденията, съдържащи се в разглежданото писмо, след като то е адресирано само до лекари, и че Регламентът не би могъл да се прилага по отношение на рекламата, насочена към професионалните среди.
21. В този контекст, с решение от 16 декември 2014 г., постъпило в Съда на 19 януари 2015 г., Landgericht München I (Районен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на този регламент се прилагат и към хранителните и здравните претенции, които се съдържат в търговско съобщение при рекламата на храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител, когато търговското съобщение или рекламата са насочени само към професионалните среди?“.
22. Писмени становища представят Innova Vital, гръцкото и френското правителство, както и Европейската комисия. Съдебно заседание за изслушване на устни състезания не е проведено.
IV – Анализ
А – Предварителни съображения
23. С оглед на писмените становища на страните, предоставени на Съда, се установява, че някои въпроси, които се отнасят до материалния обхват на Регламент № 1924/2006, би следвало да се разгледат предварително, т.е. преди да може да се отговори на преюдициалния въпрос.
24. Веднага искам да подчертая, че според запитващата юрисдикция е безспорно, че в съответствие с условията за прилагане, предвидени в член 1, параграф 2 от този регламент, от една страна, продуктът, визиран в писмото, разглеждано в главното производство, представлява храна, която следва да бъде доставяна като такава на крайния потребител, а от друга страна, направеното от Innova Vital съобщение имало за цел нейното рекламиране.
1. По квалификацията на спорните изрази с оглед на Регламент № 1924/2006
25. От акта за преюдициално запитване се установява, че жалбоподателят по главното производство твърди, че писмото, предмет на неговия иск, съдържало „здравни претенции“, забранени в Регламент № 1924/2006. Landgericht München I (Районен съд Мюнхен I) не поставя тази квалификация под съмнение, като същевременно отбелязва, че преюдициалният му въпрос се отнася както за „хранителните“ претенции, така и за „здравните“ претенции, посочени в този регламент.
26. Френското правителство иска да се установи правилността на тази презумпция. Според него спорните изрази не представляват нито хранителни претенции, нито здравни претенции, така както те са дефинирани в член 2, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, и следователно не попадат в неговия обхват. Тези изрази по-скоро били от категорията на информацията за храните, която им приписва свойства за предпазване, лечение или излекуване от заболявания у хората и чието използване по принцип е забранено в член 7 от Регламент № 1169/2011/ЕС(9). То обаче счита, че Съдът е длъжен да отговори на поставения въпрос(10), тъй като в случая неприложимостта на Регламент № 1924/2006 не била очевидна, понеже зависела от правната квалификация на спорните изрази.
27. Съгласно установената съдебна практика единствено националният съд следва да прави преценка и квалификация на фактите по спора в главното производство, както и да прилага релевантните разпоредби на правото на Съюза в съответствие с тълкуването им от Съда(11). Това правило вече е било приложено от Съда, по-специално във връзка с разпоредбите на Регламент № 1924/2006(12). Все пак ще уточня, че подобно на Комисията считам, че настоящият преюдициален въпрос няма хипотетичен характер, след като с оглед на гореспоменатите данни по спора оспорваните твърдения според мен действително попадат в обхвата на понятието „здравни претенции“ по смисъла на този регламент, както то е тълкувано в решенията на Съда, свързани с това понятие(13).
2. По прилагането на Регламент № 1924/2006 във връзка с Директива 2000/13
28. Комисията счита, че следва да се постави въпросът дали в хипотеза като разглежданата в главното производство използването на спорните изрази не е било вече забранено в член 2, параграф 1, буква б) във връзка с параграф 3 от Директива 2000/13, установяващ общ принцип, по силата на който информацията за дадена храна, съдържаща се по-специално в рекламата, не трябва да ѝ приписва свойството да предотвратява заболяване у хората(14).
29. Същото се отнася по същество и за френското правителство, като се има предвид, че според него послания от това естество биха могли да попадат в обхвата на разпоредби, еквивалентни на горепосочените разпоредби на Директива 2000/13, които се съдържат в член 7, параграфи 3 и 4 от Регламент № 1169/2011. Като се има предвид, че посоченият регламент отменя Директива 2000/13, считано от 13 декември 2014 г.(15), т.е. след настъпването на фактите по спора в главното производство(16), той обаче не е приложим ratione temporis в случая.
30. Следва да се припомни, че Директива 2000/13, която се отнася по-специално за рекламата на храните, ще се прилага едновременно с Регламент № 1924/2006, а не вместо него. Всъщност съгласно съображение 3 от този регламент същият следва да допълни общите принципи в Директива 2000/13(17) и да определи специфични разпоредби относно използването на хранителни и здравни претенции по отношение на храните, които се предоставят на потребителя в това си качество. Член 3, втора алинея от Регламент № 1924/2006 запазва прилагането на Директива 2000/13 по принцип, с изключение на случаите, предвидени в този регламент. По-специално член 14, параграф 1 от него изрично допуска дерогирането от член 2, параграф 1, буква б) от Директивата във връзка с използването на два определени вида здравни претенции, а именно тези за намаляване на риска от заболяване и претенциите, отнасящи се до развитието и здравето на децата, с уговорката, че такива претенции са били разрешени в съответствие със строгите условия, изложени в посочения регламент.
31. Както отбелязва самата Комисия, обстоятелството, че Директива 2000/13 може евентуално да обхваща спор като този в главното производство, по никакъв начин не е несъвместимо с разглеждането на настоящото преюдициално запитване, след като Регламент № 1924/2006 е приложим в този смисъл като допълнение към Директивата, а не като нейна алтернатива. Освен това прилагането на разпоредбите на този регламент в спора по главното производство е ясно предвидено от запитващата юрисдикция, която единствена може да прецени релевантността и полезността на въпроса, който поставя, за да реши спора, с който е сезирана(18).
Б – По приложимостта на Регламент № 1924/2006 по отношение на съобщения с търговска цел, изпратени само до професионалните среди
32. Отправеният в настоящото производство въпрос се отнася до евентуалното приложение на Регламент № 1924/2006 при наличие на хранителни или здравни претенции, съдържащи се в съобщения с търговска цел за храни, които следва да бъдат доставяни на крайните потребители, когато такива съобщения са адресирани не към тях, а само към професионалните среди, които в случая са здравни специалисти(19). До този момент Съдът не е бил сезиран с искане за тълкуване от такова естество, практическото значение на което обаче е съществено(20).
33. Страните в главното производство защитават противоположни позиции, що се отнася до приложимостта на този регламент при подобни обстоятелства. Като посочва, че в правната литература на немски език поставеният въпрос е решен също по различен начин, запитващата юрисдикция излага подробно параметрите на тези дебати в правната доктрина.
34. Според представените пред Съда становища единствено Innova Vital твърди, че съобщенията с търговска цел, изпращани само до професионалните среди, не се уреждат от разпоредбите на Регламент № 1924/2006. За сметка на това както гръцкото и френското правителство, така и Комисията считат, че обхватът на Регламента включва този случай. Аз също споделям това последното мнение.
35. Различни съображения, свързани не само с буквално, а също с телеологично и систематично тълкуване, идват да подкрепят утвърдителния отговор, който предлагам да се даде на преюдициалния въпрос.
1. По текста на релевантните разпоредби на Регламент № 1924/2006
36. Innova Vital изтъква съображения 1, 8—10, 15 и 28, както и член 5, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, в подкрепа на твърдението си, че този акт не може да се прилага към рекламата, насочена към специалисти, след като тези разпоредби поставят акцента върху потребителите и изобщо не споменават професионалните среди.
37. Действително в този регламент има множество позовавания на потребителите, като следва да се отбележи по-специално, че възприятието на хранителните и здравните претенции, което „средностатистическият потребител“ може да има, многократно е установено там за ориентир(21).
38. Според мен обаче, с оглед на формулировката на член 1, параграф 2 и на всички други разпоредби на Регламент № 1924/2006, няма никакво основание да се изключи възможността той да обхваща както търговските съобщения, които са насочени пряко към потребителите, така и съобщенията, които действително са насочени само към професионалните среди, но всъщност целят да достигнат непряко до потребителите, които могат да закупят съответната храна.
39. Всъщност законодателят не е предвидил никакво разграничение в зависимост от качеството на адресата на съобщенията, съдържащи хранителни и здравни претенции, които са визирани в Регламента. Единствените изисквания, съдържащи се в него, са свързани с предмета и естеството на тези съобщения. Те трябва, от една страна, да се отнасят за храни, които следва да бъдат доставяни на краен потребител(22), а от друга страна, да имат „търговска цел“ под формата било на етикетиране или представяне на такива храни, било — както в спора по главното производство — на реклама на храните(23). Следователно се изисква самият продукт да е предназначен за потребителите, а не съобщението, чийто предмет той се явява(24).
40. Според мен, както и според гръцкото правителство и Комисията, важен фактор за отговора на поставения по настоящото дело въпрос е критерият за търговската цел(25). Във връзка с това съображение 4 от посочения регламент предвижда ясно разграничение между съобщенията с търговска цел, по отношение на които се прилага този акт, и съобщенията с нетърговска цел, които са извън неговия обхват, като едновременно с това посочва, че първите си поставят „рекламни“ или „популяризаторски“ цели(26).
41. Макар в Регламент № 1924/2006 да няма изрично определение на този критерий, от други актове на правото на Съюза се установява — както посочва Комисията — че търговската цел най-общо препраща към съобщение, което има за цел да осигури икономическо популяризиране на стоки или услуги, „пряко“(27) или дори „непряко“(28), и така да влияе върху решенията на потенциалните купувачи. Ще подчертая, че в международен план се прилага сходен подход в „насоките относно използването на хранителни и здравни претенции“, приети от Codex Alimentarius(29), на които изрично се позовава съображение 7 от този регламент(30).
42. Текстът на Регламент № 1924/2006 не ограничава неговия обхват до съобщенията, чиито преки адресати са крайни потребители, тъй като търговската цел на тези съобщения не зависи непременно от подобна конфигурация. Всъщност в хипотеза като разглежданата от запитващата юрисдикция дори ако самите потребители не получават съобщението, съдържащо претенции, които попадат в обхвата на този регламент, те в действителност са лицата — непряка цел на този търговски подход, като се има предвид, че храната, предмет на същия, следва хипотетично да бъде продадена на тях, а не на хората от професионалните среди, които са получили рекламното писмо(31). В такъв случай последните всъщност представляват обикновени посредници, с които се е свързало предприятие от хранителния сектор именно защото те могат да улеснят популяризирането на продавания от него продукт, осигурявайки разпространяването на търговска информация за него сред потенциални купувачи, дори препоръчвайки им да го закупят.
43. Впрочем професионалните среди обикновено успяват да упражнят значително влияние върху потребителите, които се обръщат към тях, още повече когато става въпрос за здравни специалисти, на които пациентите имат голямо доверие и вяра. Целта на рекламно писмо като разглежданото в главното производство е лекарите, които са го получили, да препоръчат на пациентите си да консумират съответния продукт. Няма гаранции обаче, че преди евентуално да изиграят тази роля на стимул, всички специалисти, към които е отправено предложението, ще са напълно в състояние да проверят съдържащите се в търговското съобщение претенции и да съумеят при необходимост да се освободят от това задължение(32).
44. Според мен, за да намери приложение Регламент № 1924/2006, е без значение дали хората от професионалните среди предоставят на потребителите получения от тях документ, като такъв или само по същество, тъй като същественото според мен е хранителните и здравни претенции, съдържащи се в този документ, които попадат в обхвата на Регламента, да могат да стигнат до знанието на крайни потребители, дори непряко, какъвто е разглежданият случай(33).
2. По целите на Регламент № 1924/2006
45. Тълкуването, което предлагам на Съда да приеме с оглед на формулировката на релевантните разпоредби на Регламент № 1924/2006, намира потвърждение в светлината на неговите цели.
46. Безспорно е, че този регламент има за двойна цел „осигуряване на ефективно функциониране на вътрешния пазар“, което по-специално изисква „да се създават равни условия за конкуренция“ във връзка с повишаване на стойността на продуктите, както и да се осигури „висока степен на защита на потребителите“(34) главно като им се дава възможност да направят осведомен избор на храни благодарение на обективна и основаваща се на доказателства информация(35).
47. За целта той разрешава използването на хранителни и здравни претенции в търговски съобщения, тъй като подобна информация може да бъде полезна на потребителите, при условие че е ясна и вярна(36), но силно ограничава това използване. Що се отнася по-специално до здравните претенции, използването им подлежи на специфични ограничения, като Регламентът позволява това да става само след научна оценка, едновременно независима и хармонизирана, която се прави от Европейския орган за безопасност на храните (наричан по-нататък „EFSA“), и след предоставянето на разрешение, издадено от Комисията(37).
48. Подобни цели и принципи предполагат достатъчно широко разбиране на обхвата на Регламент № 1924/2006, за да може тяхното постигане и спазване да не бъде поставено под съмнение, в съответствие с подхода, който до този момент е възприеман от Съда срещу опитите на стопанските субекти от хранителната промишленост, които се стремят да ограничат материалния обхват на този регламент(38). В случая, при липсата на изрично посочване на потребителите като единствените потенциални адресати, според мен следва да се приеме, че посоченият регламент се прилага и по отношение на търговско съобщение като това в главното производство, насочено само към професионалните среди, което отговаря на другите условия в този инструмент.
49. Действително професионалните среди по принцип(39) са по-информирани и по-подготвени от средностатистическия потребител. На практика обаче, както проверката, която могат да извършват, така и гаранцията, която те могат затова да представляват за потребителите, имат своите ограничения, тъй като не би могло да се изключи самите те да бъдат въведени в заблуда от фалшиви или подвеждащи, дори лъжливи претенции. Всъщност както изтъква гръцкото правителство, за тях е физически невъзможно да разполагат непрекъснатo с целия набор от специализирани и актуални познания, необходими, за да се направи преценка на всяка храна и на всеки вид претенция, свързана с нея.
50. Подобно на френското правителство считам, че ако се приеме, че хранителните и здравни претенции не се обхващат от разпоредбите на Регламент № 1924/2006, тъй като се съдържат в търговските съобщения, насочени към професионалните среди, парадоксът е, че тогава конкретните последици могат да бъдат още по-тежки и неблагоприятни за потребителя, отколкото когато рекламите са насочени пряко към него. Всъщност по принцип той ще се довери на мнението, дадено от професионалните среди, които ще му препоръчат добросъвестно съответния продукт, и ще действа може би с по-малко размисъл и колебаниe дори, отколкото когато трябва да направи собствена преценка като неспециалист. Следователно в случая, визиран в преюдициалния въпрос, защитата на потребителите по отношение на претенции, които са фалшиви, е също толкова необходима, дори много повече, отколкото в случаите, когато самите те са адресати на рекламата и сами правят избора си на храни.
51. Нещо повече, изключването на тази категория съобщения от обхвата на Регламента ще доведе до загуба на част от неговото полезно действие, по-специално в смисъл, че липсата на предварително направена от EFSA oценка позволява използването на здравни претенции, които не се основават на научни доказателства. На практика възможността за предприятията от хранителния сектор да разпространяват претенциите си сред потребителите, използвайки посредничеството на професионални среди, би могла да бъде удобно средство за заобикаляне на строгите изисквания на Регламент № 1924/2006. Във всеки случай подобно тълкуване рискува да опорочи правилното функциониране на вътрешния пазар и да намали степента на защита на потребителите, които при това са визирани в този регламент.
52. Според мен телеологичното тълкуване, което предлагам, не може да бъде валидно оспорено с доводите, представени срещу този подход от Innova Vital, което се позовава на становищата, поддържани от част от германската доктрина, според данните в писменото му становище, както и в акта за преюдициално запитване.
53. На първо място, Innova Vital извежда довод от несъответствието между задължителната система, предвидена в Регламент № 1924/2006, и познанията на експертите, каквито са хората от професионалните среди. То изтъква по същество, че макар търговските съобщения, насочени към тях, да са включени в обхвата на този регламент, използването на техническа или научна терминология в хранителни и здравни претенции е забранено по силата на член 5, параграф 2 от него(40), тъй като подобни термини не биха били разбрани от „средностатистически потребител“, въпреки че са познати на специалистите, до които е адресирана рекламата.
54. Според мен обаче този довод е несъстоятелен, тъй като при обстоятелства като тези, предмет на спора в главното производство, рекламното писмо не следва да бъде представено като такова на потребителя, а да бъде предоставено на хора от професионалните среди, от които се очаква да му обяснят с какво съответният продукт представлява интерес за него(41). Правилното разбиране на претенциите, които се съдържат в търговското съобщение, както това се изисква в посочения член 5, параграф 2, минава в този случай през посредничеството на професионални среди, които са натоварени да предадат тази информация на неспециалистите, като при необходимост я преформулират.
55. На второ място, Innova Vital изтъква неблагоприятното отражение на предвидения в Регламент № 1924/2006 режим върху съобщенията вътре в професионалните среди, при положение че те имат различни очаквания от тези на потребителите, по-специално по отношение на обективна информация за новите научни постижения(42).
56. Вярно, ако Съдът приеме, че разпоредбите на Регламент № 1924/2006 се прилагат в контекст като този на спора по главното производство, съобщенията вътре в професионалните среди могат да бъдат засегнати, дори ограничени. За да може обаче предвидената в Регламента система, ограничаваща хранителните и здравните претенции, да проработи, трябва съответните съобщения по принцип да целят не да дават информация от чисто технически характер, а да разпространяват послания „с търговска цел“, в съответствие с член 1, параграф 2, първа алинея от него. Ще припомня, че съображение 4 от Регламента изрично впрочем изключва неговото прилагане по отношение на „информации с нетърговска цел, в […] научните публикации“. В контекста на търговията чрез установяване на контакт с потенциални клиенти, т.е. на информация, която не е неутрална, според мен е нормално законната цел за защита на потребителите от фалшиви претенции да има предимство пред желанието да се позволи разпространението на информация вътре в професионалните среди.
57. Поради това считам, че член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент следва да се прилага, когато хранителни или здравни претенции се съдържат в съобщения с търговска цел, които действително са насочени само към професионалните среди, но на практика целят да достигнат непряко крайни потребители, на които хипотетично храните, предмет на тези претенции, ще бъдат доставяни като такива.
V – Заключение
58. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Landgericht München I Bundesfinanshof (Районен съд Мюнхен I, Германия) преюдициален въпрос по следния начин:
„Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на този регламент се прилагат по отношение на хранителните и здравни претенции за храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител, съдържащи се в съобщения с търговска цел, когато те са насочени само към професионални среди, но имат за цел да достигнат непряко до потребители с посредничеството на последните“.