РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
14 юли 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Хранителни и здравни претенции за храните — Член 1, параграф 2 — Обхват — Храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител — Претенции, включени в съобщение с търговска цел, адресирано само до здравни специалисти“
По дело C‑19/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Районен съд Мюнхен I, Германия), с акт от 16 декември 2014 г., постъпил в Съда на 19 януари 2015 г., в рамките на производство по дело
Verband Sozialer Wettbewerb eV
срещу
Innova Vital GmbH
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, D. Šváby, J. Malenovský, M. Safjan (докладчик) и M. Vilaras, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard ØE
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Innova Vital GmbH, от T. Büttner, Rechtsanwalt,
– за гръцкото правителство, от A. Dimitrakopoulou и K. Karavasili, в качеството на представители,
– за френското правителство, от D. Colas и S. Ghiandoni, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от S. Grünheid и K. Herbout-Borczak, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 18 февруари 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 2006 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 244), изменен с Регламент (ЕС) № 1047/2012 на Комисията от 8 ноември 2012 г. (ОВ L 310, 2012 г., стр. 36) (наричан по-нататък „Регламент № 1924/2006“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Verband Sozialer Wettbewerb eV, германско сдружение за защита на конкуренцията, и Innova Vital GmbH относно приложимостта на Регламент № 1924/2006 по отношение на хранителни или здравни претенции, включени в писмо, адресирано само до здравни специалисти.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директиви 2000/31/ЕО и 2006/123/ЕО
3 Член 2, буква е) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257) съдържа за целите на същата следното определение:
„търговско съобщение“: всяка форма на съобщение, което има за цел да рекламира, директно или косвено, стоките, услугите или имиджа на дружество, организация или лице, което извършва търговска, производствена или занаятчийска дейност, или упражнява регламентирана професия. Следните съобщения не представляват сами по себе си търговски съобщения:
– информация, която позволява директен достъп до дейността на предприятието, организацията или лицето, по-специално названието на домейна или адреса на електронната поща,
– съобщения, които се отнасят до стоките, услугите или имиджа на дружеството, организацията или лицето, съставени по независим път, особено когато се предоставят без финансови ангажименти“.
4 Член 4, точка 12 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) съдържа сходно определение на понятието „търговско съобщение“.
Регламент № 1924/2006
5 Съгласно съображения 1, 2, 4, 9, 14, 16—18 и 23 от Регламент № 1924/2006:
„(1) Върху етикетите и в рекламните съобщения на все повече храни на територията на Общността се съдържат хранителни и здравни претенции. С оглед осигуряване на високо ниво на защита на потребителите и улесняване на техния избор, пуснатите на пазара храни, включително вносни, следва да бъдат безопасни и подходящо етикетирани. Разнообразната и балансирана диета е предпоставка за добро здраве, като отделните храни имат относителна важност в общата диета.
(2) Разликите в националните разпоредби, касаещи подобни претенции, могат да бъдат пречка за свободното движение на [хранителни] продукти и да създават неравни условия за конкуренция. В тази връзка те имат пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар. Затова е необходимо приемане на правила на равнището на Общността относно използването на хранителни и здравни претенции [във връзка с] храните.
[…]
(4) Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на всички хранителни и здравни претенции, съдържащи се в съобщения с търговска цел, включително, inter alia, в общи реклами на храни и рекламни кампании, като например такива, които изцяло или частично се поддържат от обществени органи. Регламентът не се отнася за претенции, които са част от съобщения с нетърговска цел, като например диетични указания или препоръки, издадени от обществени здравни органи или институции, или съобщения и информации с нетърговска цел в пресата и в научните публикации. […]
[…]
(9) Има широка гама хранителни съставки и други вещества, включително, но не само витамини, минерали, включително микроелементи, аминокиселини, есенциални мастни киселини, хранителни влакнини, различни растителни и билкови екстракти с хранителен или физиологичен ефект, които могат да бъдат открити в дадена храна и да бъдат предмет на претенция. В тази връзка с оглед осигуряване на [високо равнище на] потребителска защита, предоставяне на потребителите на необходимата информация, за да направят своя избор при пълно познаване на фактите, както и създаване на равни условия за конкуренция за хранителната промишленост, следва да бъдат създадени общи принципи, приложими за всички претенции, предявявани по отношение на храни.
[…]
(14) В момента има голямо разнообразие на претенции върху етикетите и в рекламите на храни в някои държави членки, отнасящи се до вещества, чиято полезност не е доказана или за които в момента учените не са единодушни. Необходимо е гарантиране, че веществата, по отношение на които има претенции, са показали благоприятен хранителен или физиологичен ефект.
[…]
(16) Важно е претенциите за храни да бъдат разбираеми за потребителя и е необходимо всички потребители да бъдат защитени от подвеждащи претенции. Въпреки това след влизането в сила на Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. [за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, свързани със заблуждаваща реклама (ОВ L 250, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, глава 15, том 1, стр. 153)], Съдът на Европейските общности счете за необходимо, когато взема решение по дела, свързани с реклами, да разгледа ефекта върху въображаем, типичен потребител. В съответствие с принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на съдържащите се в него защитни мерки, настоящият регламент приема за отправна точка средностатистическия потребител, който е в разумна степен добре информиран и в разумна степен наблюдателен и благоразумен, отчитайки социални, културни и езикови фактори, съгласно тълкуването от Съда на Европейските общности, но се полагат грижи за недопускане експлоатацията на потребители, чиито характеристики ги правят особено податливи на подвеждащи претенции. В случаите, когато дадена претенция е специално насочена към определена група потребители, като например деца, е желателно въздействието да се оценява от гледна точка на средностатистическия член на съответната група. Тестът със средностатистически потребител не е статистически. Националните съдилища и органи ще трябва да прилагат собствена способност за преценка, отчитайки съдебната практика на Съда на Европейските общности, за да определят типичната реакция на средностатистическия потребител в дадения случай.
(17) Основният аспект за използването на хранителни и здравни претенции, който следва да бъде взет предвид, са научни доказателства и [стопанските субекти в хранителната промишленост], използващи претенции, следва да обосновават тяхната употреба. Дадена претенция следва да бъде научно обоснована, като се вземе предвид целостта на съществуващите научни данни, и чрез претегляне на доказателствата.
(18) Хранителна или здравна претенция не следва да се предявява, ако е в противоречие с общоприетите хранителни и здравни принципи или ако насърчава или намира извинение за прекомерната консумация на някоя храна или омаловажава добрата диетична практика.
[…]
(23) Разрешение за използване на здравни претенции на територията на Общността следва да бъде предоставено след научна оценка при най-висок стандарт. С оглед хармонизиране на научните оценки за тези претенции, Европейският орган за безопасност на храните следва да направи подобни оценки. […]“.
6 Озаглавеният „Предмет и обхват“ член 1 от този регламент предвижда в параграфи 1 и 2 следното:
„1. Настоящият регламент хармонизира [законовите, подзаконовите или административните разпоредби на] държавите членки, свързани с хранителни и здравни претенции, с оглед осигуряване на ефективно функциониране на вътрешния пазар, като едновременно с това осигурява висока степен на защита на потребителите.
2. Настоящият регламент се прилага по отношение на хранителните и здравните претенции, включени в съобщения с търговска цел, независимо дали на етикета, при представянето или рекламата на храни, които следва да бъдат доставяни на крайния потребител.
[…]“.
7 Озаглавеният „Определения“ член 2 от посочения регламент гласи:
„1. За целите на настоящия регламент:
а) прилагат се определенията за „храна“, „[стопански субект в хранителната промишленост]“, „пускане на пазара“ и „краен потребител“, предвидени в член 2 и член 3, [точки] 3, 8 и 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните [ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68];
[…]
2. Прилагат се и следните определения:
1) „претенция“ означава всяко съобщение или представяне, което не е задължително по силата на национално законодателство или законодателство на Общността, включително представяне с картина, графика или символ, под всякаква форма, което заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени характеристики;
[…]
4) „хранителна претенция“ означава претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че дадена храна има определени благоприятни хранителни качества, които се дължат на:
а) енергийната стойност (калорийна стойност), която:
i) предоставя,
ii) предоставя в намалена или увеличена норма; или
iii) не предоставя; и/или
б) хранителните или други вещества, които:
i) съдържа;
ii) съдържа в намалени или увеличени съотношения; или
iii) не съдържа;
5) „здравна претенция“ означава претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки и здравето;
[…]“.
8 Глава II от същия регламент, отнасяща се до общите принципи, включва членове 3—7. Озаглавеният „Общи принципи за всички претенции“ член 3 от Регламент № 1924/2006 предвижда:
„Хранителните и здравните претенции могат да се използват при етикетирането, представянето и рекламата на храни, пуснати на пазара на Общността, единствено ако отговарят на разпоредбите на настоящия регламент.
Без да се накърняват разпоредбите на директиви 2000/13/ЕО и 84/450/ЕИО, използването на хранителни и здравни претенции не бива да:
а) бъде фалшиво, двузначно или подвеждащо;
[…]“.
9 Озаглавеният „Общи положения“ член 5 от същия регламент гласи в параграфи 1 и 2:
„1. Разрешава се използване на хранителни и здравни претенции единствено ако са изпълнени следните условия:
а) наличието, отсъствието или намаленото съдържание в храна или категория храна на хранително вещество или друго вещество, по отношение на което се прави претенцията, се е оказало, че има благоприятен хранителен или физиологичен ефект, както е установено [с] общоприето научно доказателство;
[…]
2. Използването на хранителните и здравните претенции се разрешава единствено ако може да се очаква от средностатистическия потребител да разбере полезното въздействие, изразено в претенцията“.
10 Членове 10—19 от посочения регламент се отнасят до здравните претенции.
11 Озаглавеният „Специфични условия“ член 10 от същия регламент предвижда в параграф 1:
„Здравните претенции се забраняват, освен ако не отговарят на общите изисквания от глава II и специфичните изисквания от настоящата глава и не са разрешени в съответствие с настоящия регламент и включени в списъците на разрешени претенции по членове 13 и 14“.
Германското право
12 Член 8, параграф 1, първо изречение от Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb (Закон за мерките срещу нелоялната конкуренция) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (BGBl. 2010 I, стр. 254), предвижда:
„Срещу този, който извършва незаконна търговска практика по смисъла на член 3 или 7, може да бъде предявен иск за преустановяването ѝ, а при опасност от повторност — за забраната ѝ“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
13 Innova Vital, чийто управител е лекар, предлага на германския пазар хранителна добавка, наречена „Innova Mulsin® Vitamin D3“, която съдържа витамин D3 и може да се прилага под формата на капки.
14 През ноември 2013 г. управителят на Innova Vital изпраща само до поименно определени лекари писмо със следния текст (наричано по-нататък „процесното писмо“):
„[…]
Знаете какво е положението: при 87 % от децата в Германия съдържанието на витамин D в кръвта е под 30 ng/ml. Според DGE [(Deutsche Gesellschaft für Ernährung, Германска асоциация по храненето)] тази стойност трябва да бъде по-скоро между 50 и 75 ng/ml.
Както вече е описано в редица изследвания, витамин D има съществен принос за превенцията на много заболявания, като например атопичен дерматит, остеопороза, захарен диабет и МС [множествена склероза]. Според изследванията прекалено ниското ниво на витамин D още от детска възраст е отчасти причина за появата по-късно на посочените заболявания.
Поради тази причина приложих на моя син препоръчаните препарати на базата на витамин D и установих, че традиционната таблетна форма никак не се нрави на кърмачетата, малките деца или дори децата в училищна възраст. Доста често синът ми изплюваше обратно хапчетата.
В качеството ми на лекар — специалист по имунология, проучих въпроса и създадох емулсия на витамин D3 (Innova Mulsin® D3), която може да се прилага под формата на капки.
[…]
Предимства на емулсиите Mulsin®:
[…]
„Бързо предотвратяване или отстраняване на състоянията на недостиг (посочва се липса на витамин D3 през зимата при 80 % от населението)“
[…]
Условията за директна поръчка, както и безплатни информационни материали за Вашия кабинет ще получите на номер […]“.
15 Процесното писмо съдържа изображение на хранителната добавка Innova Mulsin® Vitamin D3, информация за нейния състав, продажната ѝ цена, както и дневните разходи за лечение с препоръчителната доза от една капка на ден.
16 Verband Sozialer Wettbewerb предявява пред Landgericht München I (Районен съд Мюнхен I, Германия) иск срещу Innova Vital за забрана по член 8 от Закона за мерките срещу нелоялната конкуренция в редакцията му, приложима към спора в главното производство.
17 Това сдружение поддържа пред запитващата юрисдикция, че процесното писмо съдържа здравни претенции, забранени с член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006, а именно следните две претенции:
„Както вече е описано в редица изследвания, витамин D има съществен принос при превенцията на много заболявания, като например атопичен дерматит, остеопороза, захарен диабет и МС [множествена склероза]. Според изследванията прекалено ниското ниво на витамин D още от детска възраст е отчасти причина за появата по-късно на посочените заболявания“.
и
„Бързо предотвратяване или отстраняване на състоянията на недостиг (посочва се липса на витамин D3 през зимата при 80 % от населението)“.
18 В това отношение Verband Sozialer Wettbewerb изтъква, че разпоредбите на Регламент № 1924/2006 се прилагат както към рекламата, предназначена за специалисти, така и към тази, предназначена за неспециалисти.
19 Обратно, според Innova Vital Регламент № 1924/2006 не се отнася до предназначената за специалистите реклама. Следователно, доколкото процесното писмо е адресирано само до лекари, разпоредбите на този регламент не били приложими към здравните претенции в това писмо, забранени с член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006.
20 Според запитващата юрисдикция изходът на главното производство зависи от тълкуването на член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, който се отнася до предмета и обхвата на този регламент.
21 При тези обстоятелства Landgericht Münster I (Районен съд Мюнхен I, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на този регламент се прилагат и към хранителните и здравните претенции, които се съдържат в търговско съобщение с цел реклама на храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител, когато търговското съобщение или рекламата е насочено или насочена само към специалисти?“.
По преюдициалния въпрос
22 С въпроса си запитващата юрисдикция пита по същество дали член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че хранителните или здравните претенции, включени в съобщение с търговска цел, което се отнася до храна, предназначена да бъде доставяна като такава на крайния потребител, попадат в обхвата на този регламент и когато това съобщение е адресирано не до крайния потребител, а само до здравни специалисти.
23 Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-конкретно решения от 17 ноември1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, от 4 май 2010 г., TNT Express Nederland, C‑533/08, EU:C:2010:243, т. 44 и от 17 март 2016 г., Liffers, C‑99/15, EU:C:2016:173, т. 14).
24 Що се отнася, на първо място, до текста на член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, следва да се отбележи, че съгласно тази разпоредба посоченият регламент се прилага към хранителните и здравните претенции, когато, от една страна, тези претенции са включени в съобщения с търговска цел, независимо дали на етикета, при представянето или рекламата на храни, и от друга страна, въпросните храни се доставят като такива на крайния потребител.
25 Този регламент не съдържа определение на понятието „съобщение с търговска цел“. Същевременно в други области на правото на Съюза това понятие е дефинирано с разпоредби на вторичното право, които следва да се вземат предвид, за да се осигури съгласуваност с правото на Съюза.
26 Така съгласно член 2, буква е) от Директива 2000/31 „търговско съобщение“ е всяка форма на съобщение, което има за цел да рекламира, директно или косвено, стоките, услугите или имиджа на дружество, организация или лице, което извършва търговска, производствена или занаятчийска дейност, или упражнява регламентирана професия.
27 Член 4, точка 12 от Директива 2006/123 съдържа сходно определение на понятието „търговско съобщение“. В това отношение Съдът отбелязва, че по смисъла на тази разпоредба търговското съобщение включва не само класическата реклама, но и други форми на реклама и информационни съобщения, предназначени за привличането на нови клиенти (вж. решение от 5 април 2011 г., Société fiduciaire nationale d’expertise comptable, C‑119/09, EU:C:2011:208, т. 33).
28 Впрочем от съображение 4 от Регламент № 1924/2006 следва, че понятието „съобщение с търговска цел“ обхваща и съобщението, което преследва „рекламни“ цели.
29 При това положение понятието „съобщение с търговска цел“ по смисъла на член 1, параграф 2 от този регламент трябва да се разбира като отнасящо се именно до съобщенията под формата на реклама на храни с цел пряко или косвено популяризиране на същите.
30 Подобно съобщение обаче може да бъде и под формата на рекламно писмо, което съдържа хранителни или здравни претенции по смисъла на този регламент и което стопански субекти в хранителната промишленост изпращат до здравни специалисти с цел последните евентуално да препоръчат на своите пациенти да закупят и/или консумират въпросната храна.
31 Освен това следва да се отбележи, че член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2004 не уточнява адресата на съобщението с търговска цел и не провежда разграничение според това дали става въпрос за краен потребител или за здравен специалист. Следователно, както посочва генералният адвокат в точка 39 от заключението си, изисква се самият продукт да е предназначен за крайните потребители, а не съобщението, на което той е предмет.
32 При това положение следва да се приеме, че видно от текста на тази разпоредба, тълкувана в светлината на член 2, буква е) от Директива 2000/31 и член 4, точка 12 от Директива 2006/123, Регламент № 1924/2006 се прилага за хранителните или здравните претенции, включени в съобщение с търговска цел, адресирано само до здравни специалисти.
33 На второ място е важно да се подчертае, че анализът на контекста, в който се вписва член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, не опровергава подобно тълкуване.
34 Несъмнено, както изтъква Innova Vital, някои съображения и разпоредби от Регламент № 1924/2006, и в частност съображения 1, 9, 16, 29 и 36, както и член 5, параграф 2 от този регламент, визират изрично „потребителите“, без да споменават „специалистите“.
35 Същевременно това, че „специалистите“ не са споменати в тези съображения и разпоредби, не означава, че посоченият регламент не се прилага в случаите, когато съобщението с търговска цел е адресирано само до здравни специалисти. Всъщност в такива случаи съобщението на стопанските субекти в хранителната промишленост до здравните специалисти е насочено преди всичко към крайния потребител, за да придобие същият — по препоръка на тези специалисти — храната, предмет на въпросното съобщение.
36 Следва да се добави, че Регламент № 1924/2006 не съдържа разпоредба, която да дава основание да се приеме, че той не се прилага по отношение на адресираните до здравните специалисти търговски съобщения.
37 Що се отнася, на последно място, до преследваните с посочения регламент цели, те потвърждават тълкуванието, че същият се прилага към адресираните само до здравните специалисти съобщения с търговска цел.
38 Всъщност съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1924/2006 целта на последния е да осигури ефективно функциониране на вътрешния пазар и едновременно с това висока степен на защита на потребителите.
39 В това отношение, както следва от съображения 1 и 18 от този регламент, закрилата на здравето е сред основните му цели (решение от 6 септември 2012 г., Deutsches Weintor, C‑544/10, EU:C:2012:526, т. 45). За тази цел на потребителите следва да се предостави необходимата информация, за да направят своя избор при пълно познаване на фактите (решения от 10 април 2014 г., Ehrmann, C‑609/12, EU:C:2014:252, т. 40 и от 17 декември 2015 г., Neptune Distribution, C‑157/14, EU:C:2015:823, т. 49).
40 В този смисъл член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 1924/2006 предвижда, че използването на хранителни и здравни претенции се разрешава единствено ако се е оказало, че наличието, отсъствието или намаленото съдържание в храна или категория храна на хранително вещество или друго вещество, по отношение на което се прави претенцията, има благоприятен хранителен или физиологичен ефект, установен с общоприети научни доказателства. Съображение 14 от този регламент също съдържа текст в този смисъл.
41 Както се уточнява в съображение 17 от посочения регламент, научните доказателства трябва да са основният аспект, който да се вземе предвид при използването на хранителни и здравни претенции. Освен това в съображение 23 от същия регламент се посочва, че разрешение за използване на здравни претенции на територията на Съюза следва да бъде предоставено след научна оценка при най-висок стандарт и че с оглед на хармонизирането на научните оценки за тези претенции подобни оценки следва да се правят от Европейския орган за безопасност на храните.
42 Така Регламент № 1924/2006 предвижда процедура, чрез която да се провери дали претенция по смисъла на същия е научно обоснована.
43 Няма съмнение, че здравните специалисти притежават научни познания, по-големи от тези на крайния потребител, възприеман като средностатистически потребител, който е в разумна степен информиран и в разумна степен наблюдателен и благоразумен, както гласи съображение 16 от този регламент. Същевременно не бива да се смята, че тези специалисти във всеки един момент притежават всички необходими специализирани и актуализирани научни познания, за да оценят всяка храна и хранителните или здравните претенции, използвани при етикетирането, представянето и рекламата на тези храни.
44 Както отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си, не може да се изключи хипотезата самите здравни специалисти да са въведени в заблуда от фалшиви, двузначни или подвеждащи хранителни или здравни претенции.
45 Поради това има опасност тези здравни специалисти добросъвестно да предадат на крайните потребители, с които са във взаимоотношения, неточна информация за храните, предмет на търговското съобщение. Тази опасност е съществена, доколкото въпросните специалисти са в състояние поради съществуващите обикновено между тях и пациентите им отношения на доверие да упражнят значително влияние върху последните.
46 Освен това, ако хранителните или здравните претенции, адресирани към здравните специалисти, не попадат в обхвата на Регламент № 1924/2006, в който случай подобни претенции биха могли да бъдат използвани и когато не почиват на научни доказателства, би имало риск стопанските субекти в хранителната промишленост да заобиколят предвидените с този регламент задължения, обръщайки се към крайния потребител чрез посредничеството на здравните специалисти, които да му препоръчат техните храни.
47 Следователно прилагането на този регламент към хранителните или здравните претенции в предназначено за специалисти съобщение с търговска цел способства — що се отнася до вътрешния пазар, чието ефективно функциониране се цели с Регламент № 1924/2006 — за високото ниво на защита на потребителите.
48 С доводите си Innova Vital не опровергава тълкуванието, че посоченият регламент се прилага по отношение на хранителните или здравните претенции, включени в съобщение с търговска цел, дори когато последното е адресирано само до здравни специалисти.
49 Без съмнение от член 5, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 следва, че използването на хранителни и здравни претенции се разрешава единствено ако средностатистическият потребител може да разбере полезното въздействие, изразено в претенцията.
50 От това обаче не може да се изведе заключението, че би била забранена всяка обективна информация за новите научни постижения, която стопанските субекти в хранителната промишленост предоставят на здравните специалисти, използвайки техническа или научна терминология, например в случая термините „атопичен дерматит“.
51 Всъщност член 5, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 трябва да се разбира в смисъл, че се прилага, когато хранителните и здравните претенции са насочени пряко към крайния потребител, за да направи той своя избор при пълно познаване на фактите. Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 54 от заключението си, в случаи като този по главното производство писмото, съдържащо тези претенции, не се представя като такова на крайния потребител, а се адресира до здравни специалисти, от които се очаква да му препоръчат храната, до която се отнасят тези претенции.
52 Освен това в съображение 4 от Регламент № 1924/2006 се посочва, че същият не се отнася за претенции, които са част от съобщения с нетърговска цел, като например диетични указания или препоръки, издадени от обществени здравни органи или институции, или съобщения и информации с нетърговска цел в пресата и в научните публикации.
53 Следователно този регламент не е пречка в хипотезите на съобщения с нетърговска цел предоставяната на здравните специалисти обективна информация за новите научни постижения да съдържа техническа или научна терминология.
54 Предвид изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че хранителните или здравните претенции, включени в съобщение с търговска цел, което се отнася до храна, предназначена да бъде доставяна като такава на крайния потребител, попадат в обхвата на този регламент и когато това съобщение е адресирано не до крайния потребител, а само до здравни специалисти.
По съдебните разноски
55 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент (ЕС) № 1047/2012 на Комисията от 8 ноември 2012 година, трябва да се тълкува в смисъл, че хранителните или здравните претенции, включени в съобщение с търговска цел, което се отнася до храна, предназначена да бъде доставяна като такава на крайния потребител, попадат в обхвата на този регламент и когато това съобщение е адресирано не до крайния потребител, а само до здравни специалисти.
Подписи