РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети разширен състав)

15 септември 2016 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси — Включване на името на жалбоподателя — Задължение за мотивиране — Правно основание — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Злоупотреба с власт — Неспазване на критериите за включване в списъка — Явна грешка в преценката — Право на собственост“

По дело T‑348/14,

Oleksandr Viktorovych Yanukovych, с местожителство в Донецк (Украйна), за когото се явяват T. Beazley, P. Saini, S. Fatima, QC, J. Hage, K. Howard, barristers, и C. Kennedy, solicitor,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално E. Finnegan и J.‑P. Hix, а впоследствие J.‑P. Hix и P. Mahnič Bruni, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват S. Bartelt и D. Gauci, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26), и на Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 1), изменени съответно с Решение за изпълнение 2014/216/ОВППС на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Решение 2014/119 (ОВ L 111, 2014 г., стр. 91) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 381/2014 на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 111, 2014 г., стр. 33), второ, на Решение (ОВППС) 2015/143 на Съвета от 29 януари 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 16) и на Регламент (ЕС) 2015/138 на Съвета от 29 януари 2015 година за изменение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 1), и трето, на Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 25) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 1), доколкото името на жалбоподателя е включено или оставено в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки,

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),

състоящ се от: G. Berardis (докладчик), председател, O. Czúcz, I. Pelikánová, A. Popescu и E. Buttigieg, съдии,

секретар: L. Grzegorczyk, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 април 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        Жалбоподателят, г‑н Олександър Викторович Янукович (Oleksandr Viktorovych Yanukovych), е бизнесмен, син на бившия президент на Украйна Виктор Фьодорович Янукович.

2        Разглежданото понастоящем дело е свързано с ограничителните мерки, приети с оглед на ситуацията в Украйна след потушаването на протестите на площад „Независимост“ в Киев (Украйна) през февруари 2014 г.

3        На 5 март 2014 г. на основание член 29 ДЕС Съветът на Европейския съюз приема Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 66, 2014 г., стр. 26). На същата дата на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 66, 2014 г., стр. 1).

4        Съображение 2 от Решение 2014/119 гласи:

„На 3 март 2014 г. Съветът постигна съгласие да насочи ограничителните мерки към замразяването и възстановяването на активи от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояването на финансови средства на украинската държава, и на лица, отговорни за нарушения на правата на човека, с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава и зачитането на правата на човека в Украйна“.

5        Член 1, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/119 гласи:

„1.      Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

2.      Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на посочените в списъка в приложението физически или юридически лица, образувания или органи“.

6        Правилата за замразяването на финансови средства са закрепени в следващите параграфи от същия член.

7        В съответствие с Решение 2014/119 Регламент № 208/2014 налага приемането на мерките за замразяване на финансови средства и установява правилата за замразяването им, като те по същество са идентични с установените с посоченото решение.

8        Имената на лицата, за които се прилагат Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2014 г.“), са посочени в еднаквите списъци, намиращи се съответно в приложението към Решение 2014/119 и в приложение I към Регламент № 208/2014 (наричани по-нататък само „списъкът“), в частност заедно с мотивите за включването им в него.

9        Името на жалбоподателя е включено в списъка заедно с информацията „син на бившия президент [Янукович], бизнесмен“ и следните мотиви:

„Лице, което е обект на разследване в Украйна за участие в престъпления във връзка с присвояването на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна“.

10      На 6 март 2014 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в актовете от март 2014 г. (ОВ C 66, 2014 г., стр. 1). Според това известие „[з]асегнатите лица могат да отправят до Съвета искане, придружено от съпътстваща документация, за преразглеждане на решението за включването им в списъка“.

11      Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 са изменени съответно с Решение за изпълнение 2014/216/ОВППС на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Решение 2014/119 (ОВ L 111, 2014 г., стр. 91) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 381/2014 на Съвета от 4 април 2014 година за изпълнение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 111, 2014 г., стр. 33). С Решение за изпълнение 2014/216 и Регламент за изпълнение № 381/2014 е променена информацията относно жалбоподателя.

12      С няколко писма, изпратени през 2014 г., жалбоподателят оспорва основателността на включването на името му в списъка и иска от Съвета да преразгледа решението си. Той иска също така да получи достъп до данните и доказателствата, на които се основава включването му в списъка.

13      Съветът отговаря на подаденото от жалбоподателя искане за преразглеждане. Той заявява, че според него все още са налице изложените в мотивите на актовете от март 2014 г. основания за ограничителните мерки срещу жалбоподателя. Що се отнася до искането за достъп до преписката във връзка с жалбоподателя, Съветът му изпраща някои документи от тази преписка, в това число документи от украинските власти съответно с дата 3 март 2014 г. (наричано по-нататък „писмото от 3 март 2014 г.“), 8 юли 2014 г. и 10 октомври 2014 г.

14      На 29 януари 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/143 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 16) и Регламент (ЕС) 2015/138 за изменение на Регламент № 208/2014 (ОВ L 24, 2015 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от януари 2015 г.“).

15      Считано от 31 януари 2015 г., Решение 2015/143 изяснява критериите за определяне на лицата, чиито финансови средства подлежат на замразяване. По-конкретно, член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 е заменен със следния текст:

„1.      Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

За целите на настоящото решение лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, включват лица, по отношение на които украинските органи провеждат разследване:

a)      за присвояване на украински публични финансови средства или активи или за съучастие в подобно деяние; или

б)      за злоупотреба със служебно положение от страна на лице на публична длъжност с цел получаване на неправомерна облага за себе си или за трето лице, като по този начин се причиняват загуби на украински публични финансови средства или активи, или за съучастие в подобно деяние“.

16      Регламент 2015/138 изменя Регламент № 208/2014 в съответствие с Решение 2015/143.

17      С писмо от 2 февруари 2015 г. Съветът уведомява жалбоподателя за намерението си да остави в сила ограничителните мерки спрямо него, изпраща му един документ от украинските власти с дата 30 декември 2014 г. (наричан по-нататък „писмото от 30 декември 2014 г.“) и го информира за възможността да представи становище. С писмо от 17 февруари 2015 г. жалбоподателят моли Съвета да преразгледа позицията си и да му изпрати евентуалните други доказателства, с които Съветът обосновава позицията си.

18      На 5 март 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/364 за изменение на Решение 2014/119 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 25) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 62, 2015 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2015 г.“).

19      Решение 2015/364 изменя член 5 от Решение 2014/119, като удължава до 6 март 2016 г. срока за прилагане на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя. В резултат Решение 2015/364 и Регламент за изпълнение 2015/357 заменят списъка.

20      Вследствие от тези изменения името на жалбоподателя е оставено в списъка заедно с информацията „син на бившия президент, бизнесмен“ и следните нови мотиви:

„Лице, по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.

21      С писмо от 6 март 2015 г. Съветът уведомява жалбоподателя за запазването на ограничителните мерки спрямо него.

22      Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 са последно изменени съответно с Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 г. (ОВ L 60, 2016 г., стр. 76) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент № 208/2014 (ОВ L 60, 2016 г., стр. 1).

23      Решение 2016/318 изменя член 5 от Решение 2014/119, като удължава до 6 март 2017 г. срока за прилагане на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя.

 Производството и исканията на страните

24      На 14 май 2014 г. жалбоподателят подава разглежданата понастоящем жалба в секретариата на Общия съд.

25      На 22 септември 2014 г. Съветът представя писмена защита. Впоследствие, на 26 септември 2014 г., той подава допълнение към приложенията към писмената защита, а на 3 октомври 2014 г. подава допълнителен документ. В съответствие с член 18, параграф 4, втора алинея от Указанията за секретаря на Общия съд Съветът подава и мотивирано искане за това съдържанието на тези документи да не бъде цитирано в документите по настоящото дело, до които е предоставен обществен достъп. Жалбоподателят изпраща възраженията си срещу искането за поверително третиране.

26      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 септември 2014 г., Европейската комисия иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С определение от 12 ноември 2014 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска това встъпване. На 22 декември 2014 г. Комисията представя изявлението си. Жалбоподателят и Съветът представят становищата си по това изявление в определените срокове.

27      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 септември 2014 г., Украйна иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 24 декември 2014 г., Украйна информира Общия съд, че оттегля встъпването си. С определение от 11 март 2015 г. председателят на девети състав на Общия съд разпорежда заличаването на Украйна като встъпила страна по делото.

28      На 21 ноември 2014 г. жалбоподателят подава писмена реплика, а на 15 януари 2015 г. Съветът представя писмена дуплика.

29      С изявление за изменение на жалбата, подадено в секретариата на Общия съд на 8 април 2015 г., жалбоподателят моли също така да бъдат отменени Решение 2015/143, Регламент 2015/138, Решение 2015/364 и Регламент за изпълнение 2015/357, в частта, в която се отнасят до него. Останалите страни представят становищата си в определения срок. С акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 30 ноември 2015 г., жалбоподателят представя нови доказателства.

30      По предложение на девети състав Общият съд взема решение на основание член 28 от Процедурния правилник на Общия съд да преразпредели делото на разширен състав.

31      По предложение на съдията докладчик Общият съд (девети разширен състав) решава да започне устната фаза на производството.

32      На 5 април 2016 г., след като изслушва страните, на основание член 68 от Процедурния правилник председателят на девети разширен състав на Общия съд съединява настоящото дело и дело T‑346/14, Yanukovych/Съвет, за целите на устната фаза на производството.

33      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 29 април 2016 г.

34      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени, първо, Решение 2014/119, изменено с Решение за изпълнение 2014/216, и Регламент № 208/2014, изменен с Регламент за изпълнение № 381/2014, второ, Решение 2015/143 и Регламент 2015/138, и трето, Решение 2015/364 и Регламент за изпълнение 2015/357, в частта, в която се отнасят до него,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

35      Съветът, подпомаган от Комисията, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        при условията на евентуалност, ако отмени частично актовете от март 2014 г., да разпореди запазване на последиците на Решение 2014/119 спрямо жалбоподателя до влизането в сила на частичната отмяна на Регламент № 208/2014, а ако отмени частично актовете от март 2015 г., да разпореди запазване на последиците на измененото Решение 2014/119 спрямо жалбоподателя до влизането в сила на частичната отмяна на Регламент № 208/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2015/357,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

1.      По искането за отмяна на актовете от март 2014 г., изменени съответно с Решение за изпълнение 2014/216 и Регламент за изпълнение № 318/2014, в частта, в която се отнасят до жалбоподателя

36      Жалбоподателят сочи седем основания за отмяна на актовете от март 2014 г., изменени с Решение за изпълнение 2014/216 и Регламент за изпълнение № 381/2014. Първото е липса на правно основание за приемането им. Второто е, че приемането им съставлява злоупотреба с власт. Третото е, че не са мотивирани. Четвъртото — че не са спазени критериите за включване в списъка. Петото основание е, че е допусната явна грешка в преценката. Шестото е нарушение на правото на защита и правото на ефективни средства за правна защита, а седмото — нарушение на правото на собственост.

37      По четвъртото основание, което следва да се разгледа на първо място, жалбоподателят в частност изтъква, че съгласно релевантната съдебна практика включването на името му в списъка само поради факта на воденото срещу него разследване не отговаря на критериите, предвидени в актовете от март 2014 г., в които се говори за „лица, за които е установено, че са отговорни“ за присвояване на публични финансови средства, и че при всички случаи Съветът не е доказал фактите, които е в негова тежест да докаже.

38      Освен това в изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят посочва, че за периода от 31 януари до 6 март 2015 г., тоест от влизането в сила на актовете от януари 2015 г. до влизането в сила на актовете от март 2015 г., първоначалните мотиви за включването на името му в списъка не отговарят и на критериите за вписване съгласно изменението им с Решение 2015/143.

39      Съветът, подпомаган от Комисията, най-напред подчертава, че съгласно релевантната съдебна практика той е компетентен сам да установи лицата, които въз основа на непротиворечиви данни следва да се разглеждат като отговорни за присвояване на публични финансови средства, и че изразът „за които е установено“ трябва да се разбира широко, така че да се отнася и до лицата, срещу които се води наказателно производство за такива деяния.

40      По-нататък той посочва, че доказателствата, с които разполага, потвърждават, че срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство и че е констатирано присвояване на публични финансови средства в големи размери и незаконно прехвърляне на тези средства извън територията на Украйна. Освен това той възразява срещу генерализираното прилагане на някакво задължение да се уверява, че правната уредба на съответната държава гарантира правото на защита и правото на ефективна съдебна защита.

41      В това отношение следва да се напомни, че макар Съветът да разполага с широка свобода на преценка, що се отнася до общите критерии, които трябва да се вземат предвид при приемането на ограничителни мерки, ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква при проверката на законосъобразността на съображенията, на които се основава решението за включването или оставянето на името на дадено лице в списък на лицата, обект на ограничителни мерки, съдът на Европейския съюз да се увери, че това решение, което за посоченото лице е индивидуален акт, почива на достатъчно солидни факти. Това предполага проверка на фактическите твърдения в изложението на основанията на посоченото решение, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените основания, а да обхване и въпроса дали тези основания или поне едно от тях, считано само по себе си за достатъчно, за да обоснове решението, са подкрепени от достатъчно точно изложени конкретни факти (вж. в този смисъл решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 41 и 45 и цитираната съдебна практика).

42      В настоящия случай съгласно предвидения в член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 критерий ограничителни мерки се вземат по отношение на лицата, за които е установено, че са отговорни за присвояване на публични средства. Освен това, видно от съображение 2 от посоченото решение, Съветът приема тези мерки „с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава […] в Украйна“.

43      Името на жалбоподателя е включено в списъка, на основание че той е „[л]ице, което е обект на разследване в Украйна за участие в престъпления във връзка с присвояването на украински държавни средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна“.

44      В подкрепа на мотивите за включването на жалбоподателя в списъка Съветът сочи писмото от 3 март 2014 г. В първата част на това писмо се уточнява, че „украинските правоприлагащи органи“ са образували определен брой наказателни производства във връзка с престъпления, извършени от бивши високопоставени държавни служители, чиито имена се изброяват непосредствено след това, и че при разследването на посочените по-горе престъпления е установено присвояване на публични средства в големи размери и последващото им незаконно прехвърляне извън територията на Украйна. Във втората част на писмото се добавя, че „при разследването е установено, че и други високопоставени държавни служители от предишното управление са участвали в извършването на престъпления от същия вид“, и че се предвижда в най-кратки срокове те да бъдат уведомени за започването на това разследване. Имената на тези други лица, сред които е и жалбоподателят, са изброени в списъка веднага след това.

45      Не се оспорва, че единствено въз основа на това е прието за установено, че жалбоподателят е „отговорен за присвояване на финансови средства на украинската държава“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Решение 2014/119. Всъщност писмото от 3 март 2014 г. е единственото от представените от Съвета в настоящото производство доказателства, което предхожда актовете от март 2014 г., поради което само това доказателство трябва да се има предвид при преценката на законосъобразността на тези актове.

46      Следва да се приеме, че макар да е изпратено от висш съдебен орган на трета страна, посоченото писмо съдържа само общи и неконкретизирани твърдения, свързващи името на жалбоподателя, наред с тези на други бивши високопоставени държавни служители, с някакво разследване, в което по същество било установено присвояване на публични средства. Писмото не уточнява кои от деянията, обект на неприключилото разследване на украинските власти, са установени, и още по-малко — че жалбоподателят е лично, макар и предполагаемо, отговорен за тях (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2016 г., Azarov/Съвет, T‑332/14, непубликувано, EU:T:2016:48, т. 46; вж. също по аналогия решение от 26 октомври 2015 г., Portnov/Съвет, T‑290/14, EU:T:2015:806, т. 43 и 44).

47      Следва също така да се отбележи, че за разлика от делото, по което е постановено решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 57—61), потвърдено след обжалване с решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет (C‑220/14 P, EU:C:2015:147), и двете цитирани от Съвета, в разглеждания тук случай Съветът не е разполагал със сведения относно конкретните деяния, в чието извършване жалбоподателят е упрекван от украинските власти, от една страна, а от друга, писмото от 3 март 2014 г., дори разгледано в неговия контекст, не може да представлява достатъчно солидно фактическо основание по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 41 по-горе, за включване на името на жалбоподателя в списъка, по съображение че за него е установено, „че е отговорен“ за присвояване на публични средства (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2015 г., Portnov/Съвет, T‑290/14, EU:T:2015:806, т. 46—48).

48      Независимо от стадия на предполагаемото производство срещу жалбоподателя Съветът не е можел да му налага ограничителни мерки, без да знае какви са конкретните деяния по присвояване на публични средства, в чието извършване го упрекват украинските власти. Всъщност само ако тези деяния са му известни, Съветът би могъл да приеме, че те могат, от една страна, да бъдат квалифицирани като присвояване на публични средства, и от друга страна, да са заплаха за правовата държава в Украйна, чието утвърждаване и подкрепа се цели с приемането на разглежданите ограничителни мерки, както беше напомнено в точка 42 по-горе (решения от 28 януари 2016 г., Klyuyev/Съвет, T‑341/14, EU:T:2016:47, т. 50 и от 28 януари 2016 г., Azarov/Съвет, T‑331/14, EU:T:2016:49, т. 55).

49      Освен това в случай на оспорване компетентният орган на Съюза е този, който трябва да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, и не е нужно това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни (решения от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 120 и 121 и от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 65 и 66).

50      С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че включването на името на жалбоподателя в списъка не почива на достатъчно солидни факти, за да се гарантира спазването на критериите за определяне на лицата, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки, посочени в Решение 2014/119.

51      Освен това следва да се констатира, че тази незаконосъобразност остава налице до влизането в сила на актовете от март 2015 г., които заменят списъка и изменят основанието за включването на жалбоподателя в него.

52      Предвид този извод няма основание за произнасяне по искането на жалбоподателя да се установи, че вписването на името му с актовете от март 2014 г. е незаконосъобразно за периода от 31 януари до 6 март 2015 г., тоест от влизането в сила на актовете от януари 2015 г. до влизането в сила на актовете от март 2015 г. Всъщност предвид отмяната на актовете от март 2014 г. в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, ще се смята, че през този период той не е бил сред лицата, към които се прилагат ограничителните мерки.

53      Следователно четвъртото основание е налице и Решение 2014/119, изменено с Решение за изпълнение 2014/216, трябва да бъде отменено в частта, в която се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо произнасяне по останалите посочени основания.

54      Като последица от отмяната на Решение 2014/119 следва да бъде отменен и Регламент № 208/2014, изменен с Регламент за изпълнение № 381/2014, в частта, в която се отнася до жалбоподателя, доколкото съгласно член 215, параграф 2 ДФЕС предпоставката за приемането на такъв регламент е да има прието решение съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС.

2.      По искането за отмяна на актовете от март 2014 г., изменени с актовете от януари и март 2015 г., в частта, в която се отнасят до жалбоподателя

55      С изявлението за изменение на жалбата жалбоподателят иска да бъдат отменени и актовете от януари и март 2015 г. в частта, в която се отнасят до него.

56      В становището си по изявлението за изменение на жалбата Съветът изтъква, от една страна, че предвид член 275 ДФЕС Общият съд не е компетентен да разглежда допълнителното искане за отмяна на Решение 2015/143, което е прието по-специално на основание член 29 ДЕС, и от друга страна, че включването на Регламент 2015/138 в актовете, чиято отмяна се иска, е недопустимо поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя. Съветът поддържа, че останалата част от исканията в изявлението за изменение на жалбата са неоснователни.

 По компетентността на Общия съд да се произнесе по законосъобразността на Решение 2015/143

57      Следва да се отбележи, че както в частност ще стане ясно по-нататък от анализа по първото основание, във връзка с искането си за отмяна на актовете от март 2015 г., с които името му е оставено в списъка, жалбоподателят не повдига изрично възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС, а твърди, че критерият за вписване не е в съответствие с целите на Договора за ЕС. Доколкото Решение 2015/143 изменя именно критерия за вписване, следва да се приеме, че когато иска отмяната на Решение 2015/143, жалбоподателят всъщност повдига възражение за незаконосъобразност, за да обоснове искането си за отмяна на актовете от март 2015 г. (вж. по аналогия решение от 6 септември 2013 г., Post Bank Iran/Съвет, T‑13/11, EU:T:2013:402, т. 37).

58      В това отношение следва да се напомни, че член 275, втора алинея ДФЕС изрично предвижда, че в отклонение от първата алинея от този член съдът на Съюза е компетентен „да се произнася по исковете, заведени при условията, предвидени в член 263, четвърта алинея [ДФЕС], относно контрола за законосъобразност на решенията, предвиждащи ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица и приети от Съвета на основание глава 2 на дял V от Договора за [ЕС]“. Така, противно на поддържаното от Съвета, тази разпоредба се отнася до всички решения на Съвета, които предвиждат ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица и за които се прилага дял V, глава 2 от Договора за ЕС, без да провежда разграничение между решенията с общо действие и индивидуалните решения. Тя по-специално не изключва възможността с възражение да се оспори — в подкрепа на искането за отмяна на индивидуална ограничителна мярка — законосъобразността на разпоредба с общо действие (решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 92 и 93; в този смисъл вж. също решение от 28 януари 2016 г., Azarov/Съвет, T‑331/14, EU:T:2016:49, т. 62).

59      Следователно, противно на изтъкнатото от Съвета, Общият съд е компетентен да прецени законосъобразността на Решение 2015/143, доколкото то изменя член 1, параграф 1 от Решение 2014/119.

60      Ето защо това възражение за незаконосъобразност ще бъде разгледано заедно с първото изтъкнато основание за отмяната на актовете от март 2015 г., във връзка с което жалбоподателят твърди, че приложеният спрямо него критерий за вписване не е в съответствие с целите на Договора за ЕС.

 По възражението за недопустимост на искането за отмяна на Регламент 2015/138 поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя

61      Що се отнася до повдигнатия от Съвета въпрос за процесуалната легитимация на жалбоподателя да иска отмяна на Регламент 2015/138, следва да се отбележи, че изменението на Регламент № 208/2014 с Регламент 2015/138 се изчерпва с изясняване на критериите за замразяване на средства по отношение на лица, отговорни за присвояването на финансови средства на украинската държава.

62      Регламент 2015/138 не посочва поименно жалбоподателя и не е приет след пълен преглед на списъка. Всъщност този акт се отнася единствено до общите критерии за вписване, които се прилагат към обективно определени положения и пораждат правни последици спрямо категории лица и образувания, посочени общо и абстрактно, а не до включването на името на жалбоподателя в списъка. Следователно той не засяга жалбоподателя нито пряко, нито лично и е недопустимо той да иска отмяната му с изменение на жалбата си (вж. решение от 28 януари 2016 г., Azarov/Съвет, T‑331/14, EU:T:2016:49, т. 64 и 65, както и цитираната съдебна практика).

63      Следва да се приеме оплакването на Съвета и жалбата да бъде отхвърлена в частта, в която се иска отмяната на Регламент 2015/138.

 По същество

64      Жалбоподателят сочи седем основания за отмяната на актовете от март 2014 г., изменени с актовете от януари и март 2015 г. Първото е липса на правно основание за приемането им. Второто е, че приемането им съставлява злоупотреба с власт. Третото е, че не са мотивирани. Четвъртото — че не са спазени критериите за включване в списъка. Петото основание е, че е допусната явна грешка в преценката. Шестото е нарушение на правото на защита и правото на ефективни средства за правна защита, а седмото — нарушение на правото на собственост.

65      Най-напред следва да се разгледа шестото основание, а именно нарушение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, след това следва да се разгледа третото основание — нарушение на задължението за мотивиране, а накрая — останалите основания, в реда, в който са изтъкнати.

 По шестото основание — нарушение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита

66      Във връзка с шестото основание жалбоподателят се оплаква, че не е бил надлежно изслушан, преди името му да бъде оставено в списъка, и по-конкретно че не е разполагал със срок и с достатъчно информация, за да оспори решението за оставянето на името му в списъка.

67      Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

68      Предварително следва да се припомни, че правото на защита, което е закрепено в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права, на която Договорът за ЕС признава същата юридическа сила като на Договорите, включва правото на изслушване и правото на достъп до преписката, докато правото на ефективна съдебна защита, което е закрепено в член 47 от Хартата, изисква заинтересованото лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 98—100).

69      Оттук следва, че при приемането на решение за оставяне на името на дадено лице, образувание или орган в списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, Съветът трябва да спазва правото на предварително изслушване на това лице, образувание или орган, когато в решението за оставянето на името му в списъка се основава на нови доказателства, тоест на доказателства, които не са били посочени в първоначалното решение за включването му в списъка (решение от 4 юни 2014 г., Sina Bank/Съвет, T‑67/12, непубликувано, EU:T:2014:348, т. 68 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People's Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 62).

70      В настоящия случай следва да се отбележи, че оставянето на името на жалбоподателя в списъка вследствие от актовете от март 2015 г. се основава единствено на писмото от 30 декември 2014 г.

71      В това отношение следва също така да се припомни, че преди да приеме решението за оставянето на името на жалбоподателя в списъка, Съветът предоставя на жалбоподателя писмото от 30 декември 2014 г. (вж. т. 17 по-горе). Освен това с писмо от 2 февруари 2015 г. Съветът уведомява жалбоподателя за намерението си да остави в сила ограничителните мерки спрямо него и за възможността да представи становище (вж. т. 17 по-горе).

72      Оттук следва, че жалбоподателят е получил достъп до информацията и доказателствата, които са дали основание на Съвета да остави в сила ограничителните мерки спрямо него, и е имал възможност своевременно да представи становище (вж. т. 17 по-горе).

73      Наред с това жалбоподателят не доказва, че сочените трудности във връзка с получената информация и времето за отговор по твърденията на Съвета са му попречили своевременно да измени жалбата си или да изложи защитни доводи.

74      От посоченото по-горе следва, че в хода на производството са съобщени достатъчно доказателства, за да се гарантира възможност за жалбоподателя да упражни правото си на защита и правото си на ефективна съдебна защита.

75      Следователно шестото основание не е налице.

 По третото основание — нарушение на задължението за мотивиране

76      По третото основание жалбоподателят твърди, от една страна, че мотивите за включването на името му в списъка не съдържат пояснения за спорните деяния и воденото спрямо него производство, които да обосновават твърдението, че е присвоявал публични средства и незаконно ги е прехвърлял извън Украйна, и от друга страна, че тези мотиви са шаблонни.

77      Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

78      В началото следва да се припомни, че мотивите, които се изискват съгласно член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права, трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста, в който той е бил приет. Те трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни контрол. Изискването за мотивиране трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай (вж. решение от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 94 и цитираната съдебна практика).

79      Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС и на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. В този смисъл, от една страна, актът с неблагоприятни последици е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка. От друга страна, степента на точност на мотивите на акта трябва да бъде съразмерна с действителните възможности, техническите условия и сроковете, в които той трябва да бъде приет (вж. решение от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 95 и цитираната съдебна практика).

80      По-конкретно, мотивите за мярка замразяване на активи по принцип не могат да имат само обща и шаблонна формулировка. При условията, изложени в точка 79 по-горе, такава мярка трябва, напротив, да съдържа посочване на конкретните и специфични причини, поради които Съветът счита, че съответната правна уредба е приложима спрямо заинтересованото лице (вж. решение от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 96 и цитираната съдебна практика).

81      В настоящия случай, от една страна, следва да се отбележи, че както в мотивите за първоначалното вписване, така и в изменените мотиви от актовете от март 2015 г. (вж. т. 20 по-горе) са изложени фактите, които дават основание за вписването на жалбоподателя, а именно това, че украинските власти водят срещу него наказателно производство за присвояване на публични финансови средства или активи.

82      Освен това решението за оставяне в сила на мерките спрямо жалбоподателя е взето в контекст, познат на жалбоподателя, който при размяната на изявления в хода на настоящото производство се запознава с писмото от 30 декември 2014 г., въз основа на което Съветът оставя в сила ограничителните мерки спрямо него и дава пояснения относно включването на името му в списъка (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и 54, както и цитираната съдебна практика, и от 6 септември 2013 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑35/10 и T‑7/11, EU:T:2013:397, т. 88), и в частност подробно описание на деянията, в които е обвиняван.

83      От друга страна, що се отнася до твърдението за шаблонност на мотивите за вписването, следва да се отбележи, че макар изложените съображения да са същите като тези за прилагането на ограничителните мерки спрямо останалите физически лица от списъка, все пак с тях се описва конкретното положение на жалбоподателя, срещу когото — на същото основание, както срещу други лица — според Съвета са образувани съдебни производства, имащи връзка с разследване за присвояване на публични средства в Украйна (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 115).

84      Предвид всичко изложено по-горе следва да се заключи, че в актовете от март 2014 г., изменени с актовете от януари и март 2015 г., надлежно са посочени съображенията от фактическа и правна страна, които обосновават тези актове според институцията, която ги е издала.

85      Следователно третото основание не е налице.

 По първото основание — липса на правно основание

86      По първото основание жалбоподателят твърди, че Решение 2014/119, изменено с актовете от януари и март 2015 г., не е в съответствие с целите по член 29 ДЕС и поради това няма правно основание, а също и че предвид невалидността на Решение 2014/119 е невалиден и Регламент № 208/2014, изменен с актовете от януари и март 2015 г., тъй като не е налице валидно решение, прието съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС, въз основа на което да може да се приложи член 215 ДФЕС.

87      Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

–       По главния довод на жалбоподателя — за непропорционалност на критерия за вписване от гледна точка на целите на Договора за ЕС

88      Главният довод на жалбоподателя се свежда по същество до това, че Решение 2014/119 не е прието с оглед на двете посочени в него цели, а именно утвърждаване и подкрепа на правовата държава и гарантиране на зачитането на правата на човека в Украйна, нито пък с оглед на другите цели на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), посочени в член 21, параграф 2, буква б) ДЕС. Той добавя, че изменението на отнасящите се до него мотиви с актовете от март 2015 г. след разширяването на критерия за вписване с актовете от януари 2015 г. не е оправдано, тъй като Съветът не доказал, че той е накърнил демокрацията, правовата държава или правата на човека в Украйна или трайното икономическо и социално развитие на Украйна.

89      Ето защо следва да се прецени дали критерият за вписване, установен с член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 и изменен с Решение 2015/143, е в съответствие с целите на ОВППС, и по-конкретно дали е пропорционален на тези цели.

90      Най-напред следва да се напомни, че целите на Договора за ЕС в областта на ОВППС са посочени в частност в член 21, параграф 2, буква б) ДЕС, който предвижда следното:

„Съюзът определя и провежда общи политики и действия и допринася за осигуряването на висока степен на сътрудничество във всички области на международните отношения, с цел: […] утвърждаване и укрепване на демокрацията, правовата държава, правата на човека и принципите на международното право“.

91      По-нататък следва да се припомни, че съображение 2 от Решение 2014/119 гласи:

„На 3 март 2014 г. Съветът постигна съгласие да насочи ограничителните мерки към замразяването и възстановяването на активи от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояването на финансови средства на украинската държава, и на лица, отговорни за нарушения на правата на човека, с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава и зачитането на правата на човека в Украйна“.

92      Въз основа на това критерият за вписване, установен с член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 и изменен с Решение 2015/143, е следният:

„Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, и от лица, отговорни за нарушения на правата на човека, и от физически и юридически лица, образувания или органи, свързани с тях, така както са посочени в списъка в приложението.

За целите на настоящото решение лица, за които е установено, че са отговорни за присвояване на финансови средства на украинската държава, включват лица, по отношение на които украинските органи провеждат разследване:

a)      за присвояване на украински публични финансови средства или активи или за съучастие в подобно деяние […]“.

93      Накрая следва да се припомни, че мотивите за включването на името на жалбоподателя в списъка съгласно актовете от март 2015 г. са следните:

„Лице, по отношение на което се провежда наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“.

94      В началото следва да се констатира, че както признава Съветът в писмените си изявления, ограничителните мерки спрямо жалбоподателя са приети с единствената цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна. Следователно са безпредметни доводите на жалбоподателя, че установеният с Решение 2014/119 критерий за вписване не способства за осъществяването на други цели на ОВППС.

95      Ето защо следва да се провери дали критерият за вписване, предвиден в Решение 2014/119 и изменен с Решение 2015/143, а именно дали за съответните лица е установено, че са отговорни за присвояването на средства на украинската държава, съответства на посочената в същото решение цел за утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна.

96      В това отношение следва да се припомни, че в съдебната практика относно ограничителните мерки с оглед на положението в Тунис и в Египет е установено, че цели като упоменатите в член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС може да бъдат постигнати чрез замразяване на активи, чието приложно поле, както в конкретния случай, е ограничено до лицата, за които е установено, че са отговорни за присвояване на публични средства, и до свързаните с тях лица, образувания и органи, тоест до лица, чиито действия може да са спъвали правилното функциониране на държавните институции и на свързаните с тях органи (вж. в този смисъл решения от 28 май 2013 г., Trabelsi и др./Съвет, T‑187/11, EU:T:2013:273, т. 92, от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 44 и от 14 април 2016 г., Ben Ali/Съвет, T‑200/14, непубликувано, EU:T:2016:216, т. 68).

97      В настоящия случай следва да се констатира, от една страна, че по отношение на жалбоподателя критерият за вписване е свързан с престъплението „присвояване на публични финансови средства“, и от друга, че този критерий е част от правна уредба, чиито предели са ясно очертани от Решение 2014/119 и следването на посочената в него, и по-точно в съображение 2, релевантна цел на Договора за ЕС, а именно целта за утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна.

98      В това отношение трябва да се припомни, че зачитането на правовата държава е една от фундаменталните ценности, на които се основава Съюзът, както следва от член 2 ДЕС, а също и от преамбюла на Договора за ЕС и на Хартата на основните права. Зачитането на правовата държава освен това е едно от предварителните условия за присъединяване към Съюза съгласно член 49 ДЕС. Понятието за правова държава е споменато — но с различния термин „върховенство на закона“ — и в преамбюла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.

99      Практиката на Съда и на Европейския съд по правата на човека, както и документите, изготвени в Съвета на Европа посредством Европейската комисия за демокрация чрез право, осигуряват неизчерпателен списък на принципите и нормите, които могат да се включват в понятието за правова държава. Сред тях са принципите на законност, правна сигурност и забрана за произвол на изпълнителната власт; независимост и безпристрастност на съда; ефективен съдебен контрол, в това число за спазване на основните права, и равенство пред закона (в това отношение вж. списъка на критериите за правова държава, приет от Европейската комисия за демокрация чрез право на нейното 160-о пленарно заседание (Венеция, 11 и 12 март 2016 г.). Освен това в контекста на външната дейност на Съюза някои правни актове посочват и борбата срещу корупцията като принцип, попадащ в обхвата на понятието за правова държава (вж. например Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 година за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (ОВ L 310, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 164).

100    Макар че не е изключено някои деяния, свързани с присвояване на публични средства, да са годни да накърнят правовата държава, не може да се приеме, че всяко присвояване на публични средства, извършено в трета страна, оправдава намеса на Съюза с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава в тази страна в рамките на правомощията на Съюза в областта на ОВППС. За да може да се установи, че присвояването на публични средства е годно да оправдае действия на Съюза в областта на ОВППС въз основа на целта за утвърждаване и подкрепа за правовата държава, трябва най-малкото съответните деяния да са годни да накърнят институционалните и правни основи на съответната страна.

101    В този контекст критерият за вписване може да се разглежда като съвместим с правния ред на Съюза само доколкото е възможно да се разбира в смисъл, съвместим с изискванията на нормите от по-висок ранг, с които трябва да е съобразен, и по-точно с целта за утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна. Това тълкуване позволява да се зачете широката свобода на преценка, с която разполага Съветът за определянето на общите критерии за вписване, а същевременно гарантира и по принцип пълен контрол за законосъобразност на актовете на Съюза от гледна точка на основните права (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2014 г., National Iranian Oil Company/Съвет, T‑578/12, непубликувано, EU:T:2014:678, т. 108 и цитираната съдебна практика).

102    Ето защо този критерий трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не абстрактно до всяко присвояване на публични финансови средства, а до онова присвояване на публични финансови средства или активи, което предвид размера или вида на присвоените средства или активи или предвид контекста на извършването му е най-малкото годно да накърни институционалните и правни основи на Украйна, по-конкретно принципите на законност, забрана за произвол на изпълнителната власт, ефективен съдебен контрол и равенство пред закона, и в крайна сметка да накърни правовата държава в тази страна (вж. т. 100 по-горе). Така тълкуван, критерият за вписване е съвместим със и пропорционален на релевантните цели на Договора за ЕС.

–       По останалите доводи на жалбоподателя

103    На първо място, жалбоподателят твърди, че целта за утвърждаване и подкрепа на правовата държава е взета за първи път под внимание твърде късно — в заключенията на Съвета по външни работи относно Украйна от 3 март 2014 г.

104    Доколкото с този довод жалбоподателят на практика поддържа, че името му е включено в списъка по политически съображения, следва да се отбележи, че доводът за късното според жалбоподателя посочване на целта за утвърждаване и подкрепа на правовата държава сам по себе си не е достатъчен, за да се докаже, че при приемането на актовете от март 2014 г. Съветът не се е основал на заявената легитимна цел за утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна и че тази цел не е и причината за оставянето в сила на мерките спрямо жалбоподателя с актовете от март 2015 г.

105    Доколкото с този довод жалбоподателят всъщност се оплаква от злоупотреба с власт, достатъчно е да се отбележи, че това оплакване ще бъде разгледано по-нататък, при анализа по второто основание.

106    На второ място, жалбоподателят твърди, че няма надлежно основание разширяването на критерия за вписване с актовете от януари 2015 г. (вж. т. 15 по-горе) да се тълкува в смисъл, че е достатъчно просто да е налице разследване, за да е изпълнен този критерий. В противен случай щяло да се окаже, че Съветът делегира на украинските власти правомощието за вземане на решение относно налагането на ограничителни мерки от Съюза без ни най-малък контрол от страна на последния.

107    В това отношение, макар че съдът на Съюза е постановил, че за да се приеме дадено лице за отговорно за извършването на престъпление, не е задължително то да е било осъдено за това престъпление (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 71 и 72), това не променя факта, че съгласно съдебната практика, припомнена в точка 49 по-горе, в случай на оспорване компетентният орган на Съюза следва да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, и не е нужно това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни.

108    В настоящия случай критерият за вписване, установен с актовете от март 2014 г. и изменен с актовете от януари 2015 г., позволява на Съвета в съответствие с решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет (T‑256/11, EU:T:2014:93) да вземе предвид наличието на разследване за присвояване на публични средства като факт, който евентуално може да обоснове приемането на ограничителните мерки, независимо от обстоятелството, че в светлината на съдебната практика, посочена в точка 107 по-горе, и предвид тълкуването на критерия за вписване, дадено в точки 89—102 по-горе, сам по себе си фактът, че срещу съответното лице се води разследване за присвояване на финансови средства, не е достатъчен, за да обоснове действието на Съвета съгласно членове 21 ДЕС и 29 ДЕС. В този смисъл критерият за вписване не може да се схваща като делегиране на украинските власти на правомощието за вземане на решение относно налагането на мерки.

109    На трето място, жалбоподателят изтъква, че разширяването на критерия с актовете от януари 2015 г., така че да включва и „лица, по отношение на които украинските органи провеждат разследване […] за злоупотреба със служебно положение от страна на лице на публична длъжност с цел получаване на неправомерна облага за себе си или за трето лице, като по този начин се причиняват загуби на украински публични финансови средства или активи, или за съучастие в подобно деяние“, не е в съответствие с целите на ОВППС.

110    Тук обаче е достатъчно да се констатира, че това разширяване на критерия за вписване в случая е ирелевантно, тъй като името на жалбоподателя е включено в списъка единствено по съображението, че украинските власти водят срещу него наказателно производство за присвояване на публични финансови средства или активи, а не за злоупотреба със служебно положение в качеството на лице на публична длъжност.

111    На четвърто място, жалбоподателят оспорва законността на смяната на режима в Украйна след събитията от февруари 2014 г. Той изтъква, че множество доказателства сочат, че всъщност настоящият режим в Украйна накърнява демокрацията и правовата държава и нарушава и е готов да нарушава систематично правата на човека, и подчертава, че украинските правоприлагащи и съдебни органи няма да се отнасят към него справедливо, независимо и безпристрастно. Той твърди, че от една страна, в Украйна не съществува право на защита и право на справедлив процес, и от друга, че от гледна точка на правата на човека положението в тази страна е неприемливо.

112    В това отношение следва да се напомни, че Украйна е член на Съвета на Европа от 1995 г. и е ратифицирала Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и че новият украински режим е признат за легитимен от Съюза и от международната общност. Следователно Съветът не е допуснал грешка, като се е основал на доказателства, предоставени му от висш съдебен орган на тази държава, що се отнася до наличието на наказателно производство във връзка с обвинения срещу жалбоподателя за присвояване на публични финансови средства или активи, без да постави под съмнение законността и легитимността на украинския режим и украинската съдебна система.

113    Наистина не е изключено да е необходимо Съветът да провери предоставената му информация и евентуално да изиска допълнителна информация или доказателства, когато жалбоподателят сочи данни, от които би могло да се установи, че фактите, на които се основават обвиненията срещу него, са явно неверни или изопачени.

114    В случая обаче жалбоподателят твърди, първо, че е обект на политическо преследване, което се доказвало от количеството на обвиненията срещу него, някои от които били изфабрикувани и се опирали на политически съображения, второ, че множество публични изявления на членове на настоящия режим представят жалбоподателя като виновен в извършването на различни престъпления, и трето, че в съдебните производства срещу него са допуснати процесуални нарушения. По-общо, той изразява съмнения в легитимността на новия украински режим и в безпристрастността на украинската съдебна система, както и в спазването на правата на човека в Украйна.

115    Тези данни обаче нито са годни да поставят под съмнение правдоподобността на повдигнатите срещу жалбоподателя обвинения за конкретни деяния, съставляващи присвояване на публични средства, което ще бъде обсъдено по-нататък при анализа по четвъртото основание, нито са достатъчни, за да се установи, че сочените от жалбоподателя проблеми в украинската съдебна система биха засегнали конкретно неговото положение в хода на водените срещу него производства, обосновали приемането на ограничителните мерки спрямо него. Следователно при обстоятелствата по настоящия случай Съветът не е бил длъжен да извършва допълнителни проверки на доказателствата, предоставени му от украинските власти.

116    Извън това, доколкото преценката на останалите доводи на жалбоподателя би означавала Общият съд да се произнася по законността на смяната на украинския режим и да обсъжда правилността на изводите по този въпрос на различни международни органи, в това число политическите заключения на Съвета, следва да се констатира, че подобна преценка е извън обхвата на упражнявания от Общия съд контрол върху актовете, до които се отнася настоящото дело (вж. в този смисъл решение от 25 април 2013 г., Gbagbo/Съвет, T‑119/11, EU:T:2013:216, т. 75).

–       Заключение по първото основание

117    Предвид всичко изложено по-горе следва да се заключи, че критерият за вписване, установен с член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 и изменен с Решение 2015/143, е в съответствие с изложените в член 21 ДЕС цели на ОВППС, доколкото този критерий се отнася до лицата, за които е установено, че са отговорни за присвояване на украински публични средства, което би могло да накърни правовата държава в Украйна.

118    Същото заключение се налага и във връзка с искането за отмяна на Регламент № 208/2014. Този регламент налага мярка замразяване на финансови средства, която е предвидена с решение, прието съгласно дял V, глава 2 от Договора за ЕС, и следователно е в съответствие с член 215 ДФЕС, доколкото съществува валидно решение по смисъла на този член.

119    Следователно първото основание не е налице.

 По второто основание — злоупотреба с власт

120    По второто основание жалбоподателят твърди, че същинската цел на Съвета с налагането на въпросните ограничителни мерки е да издейства благоразположението на така наречения преходен режим в Украйна, за да осигури установяването на положително настроено към Съюза правителство в Украйна, което е политическа цел на Съюза и няма отношение към целта за утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна. Това намирало потвърждение в обстоятелството, че Съветът не е установил срещу жалбоподателя да се води каквото и да е наказателно производство за присвояване на публични средства и незаконното им прехвърляне извън Украйна.

121    Що се отнася по-конкретно до актовете от януари и март 2015 г., злоупотребата с власт била още по-явна, като се има предвид, от една страна, че Съветът разширил критериите за вписване, вместо да заличи името на жалбоподателя от списъка, и от друга, че с разширяването на критериите той на практика делегирал на украинското правителство пълен контрол върху тези критерии.

122    Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

123    В самото начало следва да се напомни, че даден акт е порочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и съгласувани доказателства се установява, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да се постигнат различни от изложените в него цели или да се избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. решение от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 50 и цитираната съдебна практика).

124    В случая следва да се напомни, че актовете от март 2014 г. в първоначалната им редакция и в редакцията съгласно измененията с актовете от януари и март 2015 г. предвиждат ограничителни мерки спрямо лицата, за които е установено, че са отговорни за присвояване на средства на украинската държава, с цел да се подкрепи правовата държава в Украйна.

125    В съответствие със заключенията по първото основание следва да се констатира, от една страна, че целта на Решение 2014/119 съответства на една от целите по член 21, параграф 2, буква б) ДЕС, и от друга, че тази цел може да бъде постигната със спорните мерки.

126    Следователно жалбоподателят не е доказал, че с приемането на актовете от март 2014 г. или с изменението им с актовете от януари и март 2015 г. Съветът е преследвал основно друга цел, а не целта за утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна.

127    Това заключение не намира опровержение в изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че въпросните ограничителни мерки биха благоприятствали, де факто или като търсен ефект, и евентуално сближаване между Украйна и Съюза.

128    Освен това следва още да се посочи, че твърдяната липса на наказателно производство или наличието само на предварително разследване в Украйна са обстоятелства, които не са достатъчни, за да се констатира злоупотреба с власт от страна на Съвета, доколкото същият е знаел — въз основа на солидни факти, както следва от анализа по четвъртото основание (вж. т. 131—153 по-нататък) — за деянията, в които е обвинен жалбоподателят, а те са можели да обосноват намеса с цел утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна.

129    Също така, противно на твърденията на жалбоподателя, следва да се посочи, от една страна, че с актовете от януари 2015 г. Съветът не разширява критериите за вписване, а просто изяснява понятието „присвояване на финансови средства“, и че при всички положения изясняването на критерия за вписване е без значение за преценката на законосъобразността на първоначалното включване на името на жалбоподателя в списъка с актовете от март 2014 г. (вж. т. 50—52 по-горе) и съответно не е налагало заличаване на името му от списъка. От друга страна, както бе посочено в точка 108 по-горе, критерият за вписване не може да се схваща като делегиране на украинските власти на правомощието за вземане на решение относно налагането на въпросните ограничителни мерки.

130    Следователно второто основание не е налице.

 По четвъртото основание — неспазване на критериите за включване в списъка

131    По четвъртото основание жалбоподателят твърди, че включването на името му в списъка не е съобразено с критериите за вписване, установени с Решение 2014/119 и изменени с Решение 2015/143.

132    Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

–       По главния довод на жалбоподателя

133    Главният довод на жалбоподателя по същество е, че мотивите за включването на името му в списъка, така както са изменени с актовете от март 2015 г., не съответстват на критериите за вписване, така както са изменени с актовете от януари 2015 г.

134    В началото следва да се посочи, че считано от 7 март 2015 г., жалбоподателят е обект на нови ограничителни мерки, въведени с актовете от март 2015 г. въз основа на критерия за вписване, установен с член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 и „изяснен“ с актовете от януари 2015 г. Всъщност Решение 2015/364 е не просто потвърдителен акт, а самостоятелно решение, прието от Съвета в резултат от периодичния преглед по член 5, трета алинея от Решение 2014/119.

135    Следователно законосъобразността на включването на името на жалбоподателя в списъка с актовете от март 2015 г. трябва да се прецени най-напред с оглед на критерия за вписване, така както е изяснен с актовете от януари 2015 г., след това с оглед на мотивите за вписване, и накрая, с оглед на доказателствата, въз основа на които е извършено вписването.

136    Що се отнася най-напред до критерия за вписване, следва да се припомни, че така както е изменен с актовете от януари 2015 г., този критерий предвижда въпросните ограничителни мерки да се прилагат в частност по отношение на лицата, „за които е установено, че са отговорни“ за присвояване на финансови средства на украинската държава, което включва и лицата, „по отношение на които украинските органи провеждат разследване“ за присвояване на украински публични финансови средства или активи (вж. т. 15 по-горе). Освен това, както бе изяснено при анализа по първото основание, този критерий трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася не абстрактно до всяко присвояване на публични финансови средства, а до онова присвояване на публични финансови средства или активи, което е годно да накърни правовата държава в Украйна (вж. т. 102 по-горе).

137    Що се отнася след това до мотивите за включването на името на жалбоподателя в списъка, следва да се припомни, че считано от 7 март 2015 г., жалбоподателят е включен в списъка по съображението, че по отношение на него се провежда „наказателно производство от украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи“ (вж. т. 20 по-горе).

138    Що се отнася накрая до доказателствата, на които се основава включването на името на жалбоподателя в списъка, следва да се отбележи, както признава Съветът, че законосъобразността на изменените мотиви за вписването на името на жалбоподателя трябва да се преценява основно с оглед на писмото от 30 декември 2014 г., което съдържа информация за развитието на събитията във връзка с различните разследвания срещу жалбоподателя.

139    Това писмо съдържа информация за едно предварително разследване в рамките на образувано срещу жалбоподателя наказателно производство за присвояване на публични средства, което съставлява основанието за включването на името му в списъка. Разследването се води по-конкретно във връзка с две престъпления: избягване на данъци и други задължителни плащания в частност чрез подправка на документи и опит за присвояване на публични средства чрез фиктивен данъчен кредит за данък върху добавената стойност.

140    При тези обстоятелства, на първо място, следва да се отбележи, че това писмо, което е доказателството, въз основа на което Съветът приема актовете от март 2015 г., доказва в достатъчна степен наличието — към датата на приемането на актовете от март 2015 г. — на образувани наказателни производства срещу жалбоподателя за присвояване на публични финансови средства или активи.

141    На второ място, следва съответно да се провери дали оставянето на името на жалбоподателя в списъка като последица от актовете от март 2015 г., поради това че срещу него се води наказателно производство за такива престъпления, отговаря на критерия за вписване, така както е изяснен с актовете от януари 2015 г. и така както бе тълкуван в рамките на анализа по първото основание (вж. т. 136 по-горе).

142    Предвид престъпленията, в които е обвинен жалбоподателят и които са посочени в писмото от 30 декември 2014 г., от една страна, трябва да се напомни, че преследването на икономическите престъпления като присвояването на публични средства е важен инструмент в борбата срещу корупцията, а в контекста на външната дейност на Съюза борбата срещу корупцията е сред принципите, които се включват в понятието за правова държава (вж. т. 99 по-горе).

143    От друга страна, следва да се отбележи, че престъпленията, в които е обвинен жалбоподателят, се вписват в по-широкия контекст на подозренията срещу немалка част от бившия управляващ елит в Украйна, че са извършвали тежки престъпления при управлението на публичните ресурси, с което са създали сериозна заплаха за институционалните и правни основи на страната и в частност са накърнили принципите на законност, забрана за произвол на изпълнителната власт, ефективен съдебен контрол и равенство пред закона (вж. т. 100—102 по-горе).

144    Оттук следва, че предвид близостта на жалбоподателя до украинския управляващ елит, и по-конкретно до бившия президент, ограничителните мерки, взети като цяло, ефикасно способстват да се улесни преследването на престъпленията по присвояване на публични средства, извършени в ущърб на украинските институции, и осигуряват повече възможности за украинските власти да изискат връщане на придобитото в резултат от тези престъпления. Това позволява да се улесни — в случай че обвиненията, по които се водят тези производства, се окажат основателни — наказването по съдебен ред на твърдените корупционни престъпления, извършени от членове на бившия режим, което пък осигурява подкрепа за правовата държава в тази страна (вж. в този смисъл съдебната практика, посочена в т. 96 по-горе).

145    Ето защо следва да се приеме, че включването на името на жалбоподателя в списъка с актовете от март 2015 г. въз основа на доказателствата в писмото от 30 декември 2014 г. отговаря на критерия за вписване, изменен с актовете от януари 2015 г. и тълкуван в светлината на неговата цел, а именно утвърждаване и подкрепа на правовата държава в Украйна.

–       По останалите доводи на жалбоподателя

146    Най-напред жалбоподателят твърди, че срещу него се води само разследване, което — тъй като не е съдебно производство — не е достатъчно, за да е изпълнен критерият за вписване.

147    В това отношение, от една страна, следва да се припомни, че критерият за вписване, установен с актовете от март 2014 г. и изменен с актовете от януари 2015 г., позволява на Съвета да вземе предвид наличието на разследване за присвояване на публични средства като факт, който евентуално може да обоснове приемането на ограничителните мерки. От друга страна, следва да се констатира, че Съветът е трябвало да докаже — с достатъчно факти по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 41 по-горе — правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, независимо от това дали предварителното разследване срещу жалбоподателя е било част от същинско съдебно производство по смисъла на украинския наказателно-процесуален кодекс (вж. в този смисъл решения от 28 януари 2016 г., Klyuyev/Съвет, T‑341/14, EU:T:2016:47, т. 50 и от 28 януари 2016 г., Azarov/Conseil, T‑331/14, EU:T:2016:49, т. 55).

148    Наистина, образуването на съдебно производство по смисъла на украинския наказателно-процесуален кодекс е обстоятелство, което Съветът може да вземе предвид, за да установи дали са налице деянията, които обосновават приемането на ограничителни мерки на равнището на Съюза, и да прецени необходимостта от приемането на такива мерки, за да се гарантира ефект от действията на националните власти. Това обаче не променя факта, че приемането на ограничителните мерки е от компетентността на Съвета, който сам решава дали е необходимо и целесъобразно да приеме такива мерки в светлината на целите на ОВППС, независимо дали има искане на властите на третата държава в този смисъл и независимо какви други мерки те евентуално са предприели на национално равнище, стига да се основе на солидни факти по смисъла на релевантната съдебна практика (вж. т. 41 по-горе).

149    По-нататък жалбоподателят твърди, от една страна, че противно на посоченото в писмото от 30 декември 2014 г., избягването на данъци и други задължителни плащания не представлява присвояване на публични средства, и от друга, че споменатото в писмото обвинение в опит за присвояване на публични средства не е подкрепено с факти, а и — доколкото става дума за опит за извършване на престъпление — не отговаря на критерия за вписване.

150    Макар за съжаление Съветът да не е изискал по-точна информация за обвиненията срещу жалбоподателя, доводите на същия не поставят под съмнение нито наличието на разследване, водено от украинските власти, нито правдоподобността на обвиненията, по които се води разследването на украинските власти и във връзка с които Съветът приема въпросните ограничителни мерки. С тези доводи по-скоро се оспорват процесуални аспекти като липсата на същинско „съдебно производство“ или се отричат обвиненията, повдигнати на жалбоподателя от посочените власти, в това число квалификацията на деянията, в които е обвиняван, съгласно украинското наказателно право, въпрос, който се отнася до основателността на обвиненията.

151    В това отношение следва да се констатира, че Съветът е бил длъжен не да проверява наличието на основание за разследванията срещу жалбоподателя, а само да се увери, че предвид наличните данни има основание за решението за замразяване на финансовите средства (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 77).

152    Накрая, жалбоподателят твърди, че предвид особеното положение в Украйна Съветът е трябвало да упражни особено стриктен контрол по отношение на фактите, обосноваващи приемането на разглежданите тук ограничителни мерки. Той сочи в частност следните обстоятелства: първо, Украйна не е държава — членка на Съюза, второ, обвиненията срещу него били политически мотивирани, трето, нямало никакво развитие по въпросното наказателно дело, четвърто, в Украйна изобщо нямало надлежен и справедлив процес при вземането на решения на етапа преди обвинението, пето, съдилищата установили, че част от изпратената от украинските власти информация е невярна, и шесто, Съветът разполагал с определен срок, за да представи или да провери доказателствата и информацията, които обосновават новото вписване.

153    Тези доводи вече бяха отхвърлени при анализа по първото основание (вж. т. 111—116 по-горе). Доколкото с тях се цели да се докаже, че в това отношение Съветът е допуснал явна грешка в преценката, те ще бъдат разгледани по-нататък, при анализа по петото основание.

 По петото основание — явна грешка в преценката

154    По петото основание жалбоподателят твърди, че Съветът няма право да действа единствено въз основа на обвинения, за които е уведомен от държава членка или от трета държава, а е длъжен сам да провери точността на посочените обвинения. Затова Съветът допуснал явна грешка в преценката, като включил и оставил името на жалбоподателя в списъка въз основа на неподкрепени с факти обвинения.

155    Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

156    Следва да се констатира, че в светлината на съдебната практика, упомената в точка 41 по-горе, Съветът е доказал фактите, които е в негова тежест да докаже. Всъщност при приемането на актовете от март 2015 г. Съветът е разполагал с подкрепена с повече факти информация относно деянията по присвояване на публични средства, които според украинските власти са дали основание за започването на разследвания срещу жалбоподателя. Съветът узнава за тези деяния в частност от писмото от 30 декември 2014 г., което е предоставено на жалбоподателя преди приемането на посочените актове.

157    Освен това, доколкото вписването на жалбоподателя е направено въз основа на акт на украинските съдебни власти, описан в писмото от 30 декември 2014 г., а именно решението за започване на разследване във връзка с престъплението присвояване на публични средства, не е укоримо това, че Съветът не е проверил дали е вярна и подкрепена с факти информацията, изпратена от един от най-висшите съдебни органи на страната и потвърждаваща наличието на такива разследвания (вж. т. 111—116 по-горе).

158    Впрочем Съветът е бил длъжен не да проверява наличието на основание за разследванията срещу жалбоподателя, а само да се увери, че предвид тези разследвания има основание за решението за замразяване на финансовите средства (вж. в този смисъл решение от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 77), което той е и направил, като е приел актовете от март 2015 г. въз основа на доказателства, потвърждаващи наличието на наказателни производства във връзка със съвсем конкретни деяния по присвояване на публични средства.

159    Предвид изложеното по-горе петото основание не е налице.

 По седмото основание — нарушение на правото на собственост

160    По седмото основание жалбоподателят твърди, първо, че ограничителните мерки са му наложени без подходящи гаранции, които да му позволят да се защити пред Съвета. Второ, тези мерки били приети в нарушение на критерия за вписване. Трето, в мотивите за вписване вече не се упоменавало престъплението незаконно прехвърляне на украински публични средства извън Украйна. Четвърто, Съветът не доказал, че пълното, а не частично замразяване на активите му е пропорционална мярка в случая, като се има предвид, от една страна, че от повдигнатите срещу жалбоподателя обвинения не личало да са били продадени или по други причини да не може да бъдат върнати недвижимите имоти, които се твърди, че е присвоил, и от друга страна, че не било оправдано замразяване на финансови средства в размер над стойността на предполагаемо присвоените вещи, така както тя се установява от писмото от 30 декември 2014 г.

161    Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.

162    В началото следва да се констатира, че първият и вторият довод вече бяха обсъдени и отхвърлени съответно при разглеждането на шестото и четвъртото основание.

163    Следва да бъде отхвърлен и третият довод на жалбоподателя, а именно че в мотивите за вписване вече не е упоменато престъплението незаконно прехвърляне на украински публични средства извън Украйна. Всъщност, въпреки че незаконното прехвърляне на публични средства извън Украйна вече не е посочено в мотивите за вписване след изменението им с актовете от март 2015 г., това не променя факта, че посочването на присвояването на публични средства, ако е основателно, е само по себе си достатъчно, за да обоснове ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя.

164    Що се отнася до четвъртия довод, който по същество се свежда до твърдение за непропорционалност на ограничителните мерки, следва да се припомни, че като общ принцип на правото на Съюза принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на целите на съответната правна уредба. В този смисъл, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 205 и цитираната съдебна практика).

165    В настоящия случай безспорно е ограничено правото на собственост на жалбоподателя, тъй като той не може в частност да се разпорежда със своите средства на територията на Съюза, освен ако не получи специално разрешение, и никакви средства и икономически ресурси не могат да бъдат предоставяни пряко или непряко в негова полза.

166    В това отношение най-напред следва да се припомни, както бе установено при анализа по първото и четвъртото основание, че от една страна, критерият за вписване, установен с член 1, параграф 1 от Решение 2014/119 и изменен с Решение 2015/143, е в съответствие с целите на ОВППС, а от друга, включването на името на жалбоподателя в списъка е в съответствие с критерия за вписване (вж. т. 89—117 и 135—145 по-горе).

167    По-нататък следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че няма данни предполагаемо присвоените недвижими имоти да са продадени или по други причини да не може да бъдат върнати, от една страна, и от друга, че не е оправдано замразяване на финансови средства в размер над стойността на предполагаемо присвоените вещи, така както тя се установява от писмото от 30 декември 2014 г.

168    Всъщност следва да се констатира, както подчертава Съветът, от една страна, че посочените в писмото числа не указват каква е стойността на евентуално присвоените активи, и от друга, че на практика би било изключително трудно, ако не и невъзможно да се ограничава размерът на замразяваните средства.

169    Впрочем причинените с ограничителните мерки неудобства не са несъразмерни с търсените цели, като се има предвид, от една страна, че по естеството си тези мерки са временни и обратими и съответно не засягат „основното съдържание“ на правото на собственост, и от друга, че се допускат изключения от тези мерки, ако това е необходимо за задоволяване на основни нужди, за покриване на съдебни разноски или за покриване на извънредни разходи на съответните лица (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Ezz и др./Съвет, T‑256/11, EU:T:2014:93, т. 209).

170    Следователно седмото основание не е налице и поради това жалбата следва да бъде изцяло отхвърлена в частта, в която се иска отмяна на решението за оставяне на името на жалбоподателя в списъка с актовете от март 2015 г.

 По запазването на последиците на Решение 2014/119

171    При условията на евентуалност — ако актовете от март 2014 г. бъдат частично отменени, Съветът иска по съображения за правна сигурност Общият съд да постанови, че последиците на Решение 2014/119 се запазват до влизането в сила на частичната отмяна на Регламент № 208/2014. В случай на частична отмяна на актовете от март 2015 г. той иска да бъдат запазени и последиците на измененото Решение 2014/119 до влизането в сила на частичната отмяна на Регламент № 208/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2015/357.

172    Жалбоподателят възразява срещу искането на Съвета.

173    Следва да се припомни, че Общият съд, от една страна, отменя Решение 2014/119 и Регламент № 208/2014 в първоначалната им редакция, в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, и от друга страна, отхвърля жалбата, доколкото с нея се иска отмяна на Регламент 2015/138 и актовете от март 2015 г. в частта, в която се отнасят до жалбоподателя.

174    В това отношение следва да се отбележи, че както бе припомнено в точка 134 по-горе, Решение 2015/364 е не просто потвърдителен акт, а самостоятелно решение, прието от Съвета в резултат от периодичния преглед по член 5, трета алинея от Решение 2014/119. При тези обстоятелства, макар че влече отмяна на включването на името на жалбоподателя в списъка за периода отпреди влизането в сила на актовете от март 2015 г., отмяната на актовете от март 2014 г. в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, за сметка на това не е годна да постави под съмнение законосъобразността на това вписване за периода след влизането в сила на посочените актове.

175    Следователно не е необходимо произнасяне по искането на Съвета за запазване на последиците на Решение 2014/119.

 По съдебните разноски

176    Съгласно член 134, параграф 2 от Процедурния правилник, когато има няколко загубили делото страни, Общият съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски.

177    След като в настоящия случай Съветът е загубил по направеното с жалбата искане за отмяна, следва да бъде осъден, в съответствие с поисканото от жалбоподателя, да заплати съдебните разноски във връзка с това искане за отмяна. След като жалбоподателят е загубил по направеното с изявлението за изменение на жалбата искане за отмяна, следва да бъде осъден, в съответствие с поисканото от Съвета, да заплати съдебните разноски във връзка с това искане за отмяна.

178    Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, изменено с Решение за изпълнение 2014/216/ОВППС на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Решение 2014/119, и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 381/2014 на Съвета от 14 април 2014 година за изпълнение на Регламент № 208/2014, за периода до влизането в сила на Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент № 208/2014, доколкото името на г‑н Олександър Викторович Янукович е включено в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на г‑н Янукович във връзка с искането за отмяна, направено с жалбата.

4)      Осъжда г‑н Янукович да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Съвета във връзка с искането за отмяна, направено с изявлението за изменение на жалбата.

5)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Berardis Czúcz Pelikánová

Popescu       Buttigieg

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 септември 2016 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Производството и исканията на страните

От правна страна

1. По искането за отмяна на актовете от март 2014 г., изменени съответно с Решение за изпълнение 2014/216 и Регламент за изпълнение № 318/2014, в частта, в която се отнасят до жалбоподателя

2. По искането за отмяна на актовете от март 2014 г., изменени с актовете от януари и март 2015 г., в частта, в която се отнасят до жалбоподателя

По компетентността на Общия съд да се произнесе по законосъобразността на Решение 2015/143

По възражението за недопустимост на искането за отмяна на Регламент 2015/138 поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя

По същество

По шестото основание — нарушение на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита

По третото основание — нарушение на задължението за мотивиране

По първото основание — липса на правно основание

– По главния довод на жалбоподателя — за непропорционалност на критерия за вписване от гледна точка на целите на Договора за ЕС

– По останалите доводи на жалбоподателя

– Заключение по първото основание

По второто основание — злоупотреба с власт

По четвъртото основание — неспазване на критериите за включване в списъка

– По главния довод на жалбоподателя

– По останалите доводи на жалбоподателя

По петото основание — явна грешка в преценката

По седмото основание — нарушение на правото на собственост

По запазването на последиците на Решение 2014/119

По съдебните разноски

** Език на производството: английски.