Дело T‑583/15

Monster Energy Company

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

„Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща символ на мир — Молба за restitutio in integrum — Неспазване на срока за подаване на жалба пред Общия съд“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 8 юни 2016 г.

1.      Марка на Европейския съюз — Процедурни разпоредби — Мотивиране на решенията

(член 296 ДФЕС; член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Компетентност на съда на Съюза — Служебна проверка

(членове 256 ДФЕС и 263 ДФЕС)

3.      Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Просрочена жалба, подадена срещу решение на апелативен състав — Допускане в полза на restitutio in integrum — Липса

(член 263 ДФЕС; член 45, втора алинея от Статута на Съда)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 33)

2.      Разпоредбите на член 256 и член 263 ДФЕС предвиждат, че Общият съд осъществява контрол относно законосъобразността на актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни, ако отговарят на условията за допустимост, като се има по-специално предвид, че исковете/жалбите трябва да бъдат заведени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на ищеца/жалбоподателя, или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него. Допустимостта обаче е едно от обстоятелствата за преценка на иск/жалба, което е от компетентността на съда, още повече че той трябва да го разгледа служебно.

(вж. т. 42)

3.      В обстоятелствата, при които жалба, подадена до Общия съд срещу решение на апелативен състав на EUIPO, може да бъде приета за просрочена от съда, не се прилага член 81 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз във връзка с restitutio in integrum, а разпоредбите, приложими към съда, т.е. член 263 ДФЕС, член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, според който „[н]ито едно право не може да бъде накърнено вследствие изтичане на даден срок, ако заинтересованата страна докаже наличието на случайно събитие или непреодолима сила“.

Съдебното производство освен това не се разделя от началото на две части, както е предвидено в член 81 от Регламент № 207/2009, с подаването, от една страна, на жалба, а от друга страна, на молба за restitutio in integrum, по която молба съдът би се произнесъл отделно, за да прецени допустимостта на жалбата с оглед на това дали е спазен срокът за подаване на въпросната жалба. Всъщност по принцип допустимостта на жалбата се разглежда именно в рамките на производството, започнало след подаването ѝ, и единствено ако съдът е сезиран с възражение за недопустимост, с което от него се иска да се произнесе по този въпрос, без да разглежда спора по същество, или ако в това отношение той служебно повдигне липсата на абсолютни процесуални предпоставки, може да се произнесе с отделно решение по допустимостта, а после да се произнесе по същество, ако приеме обаче, че жалбата е допустима.

(вж. т. 45 и 46)