Дело C‑286/22
KBC Verzekeringen NV
срещу
P&V Verzekeringen CVBA
(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия)
Решение на Съда (пети състав) от 12 октомври 2023 година
„Преюдициално запитване — Застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 2009/103/ЕО — Член 1, точка 1 — Понятието „превозно средство“ — Национално законодателство, което предвижда автоматично обезщетяване на някои участници в движението по пътищата, пострадали при пътнотранспортни произшествия — Лице, което не управлява „моторно превозно средство“ по смисъла на това законодателство — Понятие, еквивалентно на понятието „превозно средство“ по смисъла на Директива 2009/103 — Велосипед, оборудван с електрически двигател, осигуряващ помощ при въртене на педалите, с функция за ускоряване, която може да се активира само след използване на мускулна сила“
1. Сближаване на законодателствата — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Директива 2009/103 — Определяне на режима на гражданската отговорност при произшествия, настъпили при използването на превозни средства — Компетентност на държавите членки — Граници
(Директива 2009/103 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 23—25)
2. Сближаване на законодателствата — Застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства — Директива 2009/103 — Понятие за превозно средство — Велосипед, оборудван с електрически двигател, осигуряващ помощ при въртене на педалите, с функция за ускоряване, която може да се активира само след използване на мускулна сила — Изключване
(член 4, параграф 1 от Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета; съображение 2, член 1, точка 1 и член 13, параграф 1, буква б) от Директива 2009/103 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 34 и 37—41)
Резюме
На 14 октомври 2017 г. BV (наричан по-нататък „пострадалият“), който се движел на велосипед с помощно електрическо задвижване на обществен път, е блъснат от лек автомобил, застрахован от KBC Verzekeringen NV (наричано по-нататък „KBC“). Пострадалият е починал. Тъй като това произшествие представлява за пострадалия „злополука по пътя към или от работното място“, P&V Verzekeringen CVBA (наричано по-нататък „P&V“), застраховател на неговия работодател в областта на трудовите злополуки, плаща обезщетения и встъпва в правата на пострадалия и неговите правоприемници.
P&V предявява иск срещу KBC, за да му бъдат възстановени обезщетенията на основание на националната правна уредба. В случая тя предвижда по-специално задължение за застрахователите на гражданската отговорност на водачите на моторни превозни средства, участвали в пътнотранспортно произшествие, да обезщетят във всички случаи вредите, претърпени от пострадалите от това произшествие, когато се считат за „слабо защитени участници в движението по пътищата“, като тази квалификация зависи от това дали пострадалият от произшествието е бил или не водач на „моторно превозно средство“ към момента на произшествието. KBC предявява насрещен иск за възстановяване на сума, за която се твърди, че е недължимо платена от P&V. В своя защита P&V изтъква, че пострадалият не може да се счита за водач на моторно превозно средство.
Сезиран с жалба от KBC, Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия) отправя до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на понятието „превозно средство“ по смисъла на член 1, точка 1 от Директива 2009/103(1).
В решението си Съдът постановява, че в обхвата на това понятие не попада велосипед, чийто електрически двигател предоставя само помощ при въртене на педалите и който има функция, която му позволява да ускори, без да се въртят педалите, до скорост 20 km/h, като тази функция обаче може да бъде активирана едва след използване на мускулна сила.
Съображения на Съда
Съдът най-напред отбелязва, че от текста на член 1, точка 1 от Директива 2009/103 следва, че понятието „превозно средство“ по смисъла на тази разпоредба обхваща само превозните средства, предназначени да се движат по суша, които могат да бъдат задвижвани от механична сила, с изключение на тези, които се придвижват по релси. Този текст обаче сам по себе си не позволява да се определи дали такава механична сила трябва да играе единствена роля в задвижването на съответното превозно средство.
По-нататък, Съдът припомня, от една страна, че съгласно съображение 2 от Директива 2009/103 задължението за „застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на използването на моторни превозни средства“ се отнася до „застраховка на автомобилистите“ и че този израз традиционно се отнася до застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на устройства като мотоциклети, автомобили и камиони, които, освен в случаите, когато са излезли от употреба, се използват единствено с механична сила.
От друга страна, член 13 от Директива 2009/103(2) уточнява, че всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, не поражда действие по отношение на исковете на трети пострадали лица при застрахователното събитие, когато тя изключва от застраховката използването или управлението на моторно превозно средство от лица, които не притежават свидетелство за управление за съответното моторно превозно средство. От Директива 2006/126(3) обаче следва, че по принцип национално свидетелство за управление се изисква само за управлението на самоходно превозно средство, придвижващо се на собствена тяга, с изключение на релсовите превозни средства.
Накрая, що се отнася до преследваните с Директива 2009/103 цели, Съдът подчертава, че тя цели да гарантира, че пострадалите от произшествия, причинени от моторни превозни средства, ще се ползват от сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието, както и по този начин да гарантира тяхната защита.
Устройства, които обаче не са задвижвани единствено от механична сила и които следователно не могат да се движат по суша без използване на мускулна сила, като велосипед с помощно електрическо задвижване, който може да ускори, без да се въртят педалите, до скорост 20 km/h, не изглеждат от естество да причинят на третите лица сравними телесни увреждания или материални щети, що се отнася до тяхната тежест или количество, с тези, които могат да причинят мотоциклети, автомобили, камиони или други превозни средства, които се движат по суша и се задвижват единствено от механична сила. Всъщност последните могат да достигнат определена скорост, значително по-висока от тази, която може да бъде достигната от такива устройства, и понастоящем се използват предимно за движение. Следователно преследваната с Директива 2009/103 цел за защита на пострадалите при причинени от моторни превозни средства произшествия не налага такива устройства да попадат в обхвата на понятието „превозно средство“ по смисъла на член 1, точка 1 от тази директива.