Language of document : ECLI:EU:C:2015:476

Дело C‑218/14

Kuldip Singh и др.

срещу

Minister for Justice and Equality

(Преюдициално запитване,
отправено от High Court (Ирландия)

„Преюдициално запитване — Директива 2004/38/ЕО — Член 13, параграф 2, първа алинея, буква a) — Право на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза — Брак между гражданин на Съюза и гражданин на трета страна — Запазване на правото на пребиваване на гражданина на трета страна след отпътуване на гражданина на Съюза от приемащата държава членка и последващ развод — Член 7, параграф 1, буква б) — Достатъчно средства — Вземане предвид на средствата на съпруга, който е гражданин на трета страна — Право на гражданите на трети страни да работят в приемащата държава членка, за да допринесат за получаването на достатъчно средства“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 16 юли 2015 г.

1.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Запазване при развод на правото на пребиваване на членовете на семейството — Гражданин на трета страна, разведен с гражданин на Съюза, който е напуснал приемащата държава членка преди започването на процедурата по развод — Изключване

(член 2, точка 3, член 7, параграфи 1 и 2 и член 13, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Условия за правото на пребиваване, произтичащо от правото на Съюза — Условие за достатъчно средства — Средства, част от които са от съпруга, гражданин на трета страна — Изпълнено условие

(член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Член 13, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, който се е развел с гражданин на Съюза след брак, продължил най-малко три години преди започването на процедурата по развод, включително една година в приемащата държава членка, не може да запази на основание на тази разпоредба правото си на пребиваване в тази държава членка, когато преди започването на процедурата по развода съпругът — гражданин на Съюза, е отпътувал от посочената държава членка.

Всъщност от обстоятелството, че тази разпоредба споменава, от една страна, „приемащата държава членка“, която е дефинирана в член 2, точка 3 от Директива 2004/38 единствено чрез позоваване на упражняването на правото на свободно движение и пребиваване на гражданина на Съюза, и от друга страна, „започването на процедур[ата] по развод“, задължително следва, че единственото основание, на което гражданинът на трета страна, който е съпруг на гражданин на Съюза, може да запази правото си на пребиваване, е член 13, параграф 2, първа алинея, буква a) от Директива 2004/38, ако държавата членка, където пребивава този гражданин на трета страна, е „приемащата държава членка“ по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2004/38 към датата на започване на процедурата по развода. Случаят обаче не е такъв, когато преди започването на тази процедура гражданинът на Съюза е напуснал държавата членка, където пребивава неговият съпруг, за да се установи в друга държава членка или в трета страна. Всъщност в тази хипотеза производното право на пребиваване на гражданина на трета страна, което той има на основание член 7, параграф 2 от Директива 2004/38, се е прекратило при отпътуването на гражданина на Съюза и следователно не може вече да бъде запазено на основание член 13, параграф 2, първа алинея, буква a) от тази директива. При това положение гражданинът на Съюза, съпруг на гражданина на трета страна, трябва да пребивава в приемащата държава членка в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 до датата на започване на процедурата по развода, за да може този гражданин на трета страна да поддържа, че правото му на пребиваване в тази държава членка се е запазило на основание член 13, параграф 2 от тази директива.

(вж. т. 61, 62, 66 и 70; т. 1 от диспозитива)

2.        Член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че гражданинът на Съюза притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел той и членовете на семейството му да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето на пребиваването му, дори когато част от тези средства са от съпруга — гражданин на трета страна.

(вж. т. 77; т. 2 от диспозитива)