Неокончателна редакция
Дело T‑44/14
Bruno Costantini и др.
срещу
Европейска комисия
„Институционално право — Европейска гражданска инициатива — Социална политика — Услуга от общ икономически интерес — Член 352 ДФЕС — Отказ за регистрация — Явна липса на компетентност на Комисията — Член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 211/2011 — Принцип на добра администрация — Задължение за мотивиране“
Резюме — Решение на Общия съд (първи състав) от 19 април 2016 г.
1. Гражданство на Съюза — Права на гражданина — Представяне на гражданска инициатива — Регламент № 211/2011 — Условия за регистриране — Предложение, което трябва да попада в обхвата на правомощията на Комисията
(член 5 ДЕС и член 13, параграф 2 ДЕС; член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Право на преценка на държавите членки — Граници — Контрол на Комисията, ограничен до случаите на явна грешка — Възможност за Комисията да предложи акт, целящ квалифициране на дългосрочните грижи като услуги от общ икономически интерес, които са изключени от приложното поле на правилата за вътрешния пазар — Липса
(членове 14 ДФЕС и 106 ДФЕС)
3. Социална политика — Компетентност на Съюза — Приемане на актове, които се отнасят до категории лица, различни от работниците — Изключване
(член 153 ДФЕС)
4. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Член 352 ДФЕС — Граници — Прилагане в рамките на предложение за гражданска инициатива — Условия
(член 352 ДФЕС; член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Институции на Европейския съюз — Упражняване на правомощия — Зачитане на принципите на равно третиране и на добра администрация — Задължение за съобразяване с вече приетите решения по сходни искания — Граници — Законосъобразност
7. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Разграничение от явна грешка в преценката
(членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)
8. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение на Комисията, с което отказва да регистрира предложение за гражданска инициатива
(член 24, първа алинея ДФЕС и член 296 ДФЕС, съображение 1 и член 4, параграф 3 от Регламент № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Съгласно член 5 ДЕС принципът на предоставената компетентност определя границите на компетентност на Съюза и че съгласно член 13, параграф 2 ДЕС всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите. Именно в този контекст член 4, параграф 2, буква б) от Регламент № 211/2011 относно гражданската инициатива предвижда условието предложението за европейска гражданска инициатива да не попада по очевиден начин извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза с цел изпълнение на Договорите.
От текста на тази разпоредба следва, че Комисията трябва да извърши първоначална проверка на данните, с които разполага, за да прецени дали предложението за европейска гражданска инициатива не излиза очевидно извън рамките на компетентността ѝ, при уточнението, че е предвидена по-обстойна проверка в случай на регистрация на предложението.
(вж. т. 16 и 17)
2. Държавите членки имат право при спазване на правото на Съюза да определят обхвата и организацията на услугите си от общ икономически интерес. Те имат широко право на преценка при определянето на това, което считат за услуги от общ икономически интерес и определянето на тези услуги от държава членка може да бъде поставено под съмнение от Комисията само в случай на явна грешка. Това правомощие на държавата членка относно определението за услуги от общ икономически интерес е потвърдено от липсата както на специално възложена на Съюза компетентност, така и на точно и изчерпателно определение на понятието за такива услуги в правото на Съюза.
С оглед на тези обстоятелства Комисията е имала основание да приеме, че очевидно няма компетентност да направи предложение за акт, основан на член 14 ДФЕС и целящ квалифициране на дългосрочните грижи като услуги от общ икономически интерес.
Що се отнася до изключването на тези грижи от прилагането на правилата на вътрешния пазар, съгласно член 14 ДФЕС установените в него специални правила се прилагат за услуги от общ икономически интерес, без да се засяга член 106 ДФЕС. Съгласно параграф 2 от последната разпоредба обаче дори предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес, се подчиняват на разпоредбите на Договорите, и по-конкретно на правилата на вътрешния пазар и конкуренцията, като изключение от този принцип се допуска само при стриктно определени предпоставки, чието наличие зависи от специфичните правни и фактически условия във всяка една държава членка и трябва да се докаже във всеки конкретен случай от държавата членка или от предприятието, която/което се позовава на тях. От това следва, че Комисията не може да предложи да се изключи по принцип прилагането на правилата на вътрешния пазар за услуги, чиято квалификация като услуги от общ икономически интерес зависи от националната политика на всяка държава членка.
(вж. т. 24—26)
3. Член 153 ДФЕС покрива само частично приложното поле на мерките, цел на предложение за европейска гражданска инициатива, насочена към правото на дългосрочни грижи, тъй като тази разпоредба се отнася изрично и изключително до работниците и не позволява да се приеме правен акт относно други категории лица. Поради това сам по себе си член 153 ДФЕС не може да представлява правна основа за приемането на акт, целящ да гарантира универсално предоставяне на дългосрочни грижи в Съюза.
(вж. т. 39)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 46)
5. Член 352 ДФЕС, който е неделима част от институционална система, основана на принципа на предоставената компетентност, не може да служи като основа за разширяване на обхвата на компетентност на Съюза извън общата рамка, установена от всички разпоредби на Договорите, и в частност от разпоредбите, които определят задачите и дейностите на Съюза. Този член по никакъв начин не можел да служи като основание за приемането на разпоредби, вследствие на които по същество щяло да се стигне до изменение на Договора, без да се следва предвидената в него процедура за това. От това следва, че за да се използва тази разпоредба, трябва да са изпълнени определени условия с цел да се спази установеното в Договорите разграничение на компетентностите и да се избегне поставянето му под въпрос чрез приемане на акт на вторичното право.
Освен това нито член 352 ДФЕС, нито Регламент № 211/2011 относно гражданската инициатива изключват използването на член 352 ДФЕС в рамките на европейска гражданска инициатива.
Все пак целта за демократично участие на гражданите на Съюза, която стои в основата на механизма на европейската гражданска инициатива, не може да преодолее принципа на предоставената компетентност и да позволи на Съюза да приеме законодателство в област, в която няма предоставени правомощия, така че зачитането на установените в член 352 ДФЕС условия е задължително и в рамките на предложение за европейска гражданска инициатива. Поради това Комисията трябва да провери дали по отношение на конкретно предложение за европейска гражданска инициатива тя очевидно няма да може да направи предложение за правен акт, основан на тази разпоредба. Това обаче по никакъв начин не предрешава преценката на институциите за необходимостта от такъв правен акт, доколкото тази преценка може да се направи след регистрацията на предложението за европейска гражданска инициатива и ако е необходимо, може да бъде изложена в съобщението, предвидено в член 10, параграф 1, буква в) от Регламент № 211/2011.
(вж. т. 51—53)
6. Институциите трябва да упражняват правомощията си в съответствие с общите принципи на правото на Съюза, като принципа на равно третиране и принципа на добра администрация, и с оглед на тези принципи те трябва да се съобразяват с вече приетите решения по сходни искания и с особено внимание да си поставят въпроса дали следва или не да вземат решение в същия смисъл. Прилагането на принципа на добра администрация все пак трябва да е законосъобразно.
(вж. т. 60)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 65 и 67)
8. Вж. текста на решението.
(вж. т. 68, 69, 72 и 73)