Иск, предявен на 15 ноември 2007 г. - Ryanair / Комисия на Европейските общности

(Дело T-423/07)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представител: E. Vahida, lawyer)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

да се установи, на основание член 232 ЕО, че Комисията е допуснала неправомерно бездействие в нарушение на своите задължения по Договора за ЕО, като не е се е произнесла по жалбата, подадена от ищеца до нея на 3 ноември 2005 г., последвана от изрична покана от 31 юли 2007 г.,

да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, включително съдебните разноски, направени от ищеца, дори ако след предявяването на иска Комисията предприеме мерки, в резултат на което според Първоинстанционния съд отпадне необходимостта от произнасяне по делото, или ако Първоинстанционният съд обяви иска за недопустим;

да се разпореди извършването на всяко действие, което Първоинстанционният съд счита за необходимо

Правни основания и основни доводи

Със своята искова молба ищецът твърди, че Комисията e допуснала неправомерно бездействие, като не е се е произнесла, след като е била поканена за това в съответствие с член 232 EО, по жалба, подадена от ищеца на 3 ноември 2005 г. относно неправомерна държавна помощ, предоставена на Lufthansa и нейните партньори от Star Alliance, посредством изключителното ползване на Терминал 2 на Летище Мюнхен или, при условията на евентуалност, относно антиконкурентна дискриминация в полза на Lufthansa и нейните партньори в случай, че се приеме, че Летище Мюнхен е действало независимо. Запазването на посочения терминал на Летище Мюнхен за потенциалните конкуренти на ищеца представлявало злоупотреба с господстващо положение и в резултат на това, нарушение на член 82 ЕО.

В подкрепа на първото си правно основание ищецът изтъква, че Комисията била длъжна да извърши грижлива и безпристрастна проверка на жалбата в съответствие с Регламент (EО) 659/1999¹ на Съвета, с Регламент (EО) № 1/2003² на Съвета и с Регламент (EО) 773/2004³ на Комисията, или като приеме решение, с което да се обяви, че мерките, предприети от държавата, не представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 EО или че мерките трябва да се квалифицират като помощ по смисъла на посочената разпоредба, но че са съвместими с общия пазар по член 87, параграф 2 и 3 ЕО, или като открие процедура по член 88, параграф 2 ЕО.

При условията на евентуалност ищецът твърди, че Комисията е била длъжна при получаване на евентуалната му жалба относно предполагаема злоупотреба с господстващо положение или да образува производство по предмета на жалбата, или да вземе окончателно решение за отхвърляне на жалбата, след като му осигури възможност да изложи своето становище.

На следващо място ищецът твърди, че периодът от двадесет месеца, изтекъл между жалбата на ищеца и изричната покана от негова страна, бил неразумно дълъг и бездействието на Комисията по време на споменатия период представлява неправомерно бездействие по смисъла на член 232 ЕО.

____________

¹ - Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 01, стр. 41)

² - Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 1, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 01, стр. 167)

³ - Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 01, стр. 242)