Съединени дела T-425/07 и T-426/07

Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o.o.

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявки за фигуративни марки на Общността „100“ и „300“ — Декларация относно обхвата на защитата — Член 38, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 (понастоящем член 37, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009) — Липса на отличителен характер“

Резюме на решението

1.      Марка на Общността — Процедура по регистрация — Разглеждане на заявката — Марка, съдържаща елемент, който няма отличителен характер — Възможност на Службата да поиска декларация относно този елемент

(член 38, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Процедура по регистрация — Разглеждане на заявката — Марка, съдържаща елемент, който няма отличителен характер — Възможност на Службата да поиска декларация относно този елемент

(член 38, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.      Що се отнася до фигуративните знаци, съставени, от една страна, от цифровите елементи „100“ и „300“, и от друга страна, от фигуративни елементи, каквито са цветовете, рамките, лентичките и използваният начин на отпечатване, за които се иска да бъдат регистрирани като марка на Общността за „афиши, албуми, книжки, списания, формуляри, печатни издания, вестници, календари, кръстословици, ребуси“ и „играчки за сглобяване, загадки, пъзели“, спадащи съответно към класове 16 и 28 по смисъла на Ницската спогодба, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) може да поиска, като условие за регистрацията, заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителното право по отношение на тези цифрови елементи.

Числата 100 и 300 внушават идеята за количества и се възприемат незабавно и без други разсъждения от средния потребител в цялата Европейска общност като описание на характеристиките на разглежданите стоки, в частност на броя афиши в предназначените за продажба партиди, на броя страници на публикациите или на броя на частите на пъзелите или на загадките, от който зависи тяхната степен на трудност, като тези характеристики са от съществено значение за вземането на решение за купуване. Ето защо съответните потребители биха възприели тези цифрови елементи като елементи, които предоставят данни за обозначените стоки, а не като такива, които указват произхода на разглежданите стоки.

Що се отнася до наличието на съмнения относно обхвата на защитата, фигуративните елементи на заявените марки, тоест цветовете, рамките, лентичките и използваният начин на отпечатване, са твърде банални, за да се наложат при възприемането от страна на потребителите. За сметка на това в качеството си на уникални словни елементи числата могат да привлекат в по-голяма степен вниманието на съответните потребители и по този начин имат доминираща роля във впечатлението, създадено от заявените марки. Ето защо пълната липса на условие за регистрирането на заявените марки би могла да остави впечатлението, че изключителните права се разпростират върху елементите „100“ и „300“, което поставя пречки за използването им в други марки. Поради това включването на тези знаци в заявените марки е можело да породи съмнения относно обхвата на предоставената им защита.

(вж. точки 24, 25, 27 и 28)

2.      Когато марката съдържа елемент, който няма отличителен характер, и когато включването на този елемент в марката може да породи съмнения относно обхвата на предоставената ѝ защита, член 38, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността признава на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) възможността да поиска, като условие за регистрацията на марката, заявителят да декларира, че той няма да се позовава на изключителни права по отношение на този елемент.

Функцията на тази декларация, позната в практиката като „disclaimers“, е да стане ясен фактът, че изключителното право, признато на притежателя на марка, не се разпростира върху нейните съставни елементи, които нямат отличителен характер. По този начин евентуалните заявители биха могли да узнаят, че елементите без отличителен характер на дадена регистрирана марка, които са предмет на такава декларация, остават на разположение.

Последиците от непредставяне на изисканата от Службата декларация са посочени в правило 11, параграф 3 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94. Според него ако заявителят не представи поисканата от Службата декларация в предписания срок, последната може да отхвърли изцяло или частично заявката.

(вж. точки 18—20)