РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
8 юни 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива (ЕС) 2016/343 — Член 8, параграф 4 — Право на лицата да присъстват на съдебния процес — Задочно производство — Възобновяване на производството — Уведомяване на задочно осъдения за правото му на възобновяване на производството“
По съединени дела C‑430/22 и C‑468/22
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Специализиран наказателен съд (България) с актове от 28 юни 2022 г. и от 13 юли 2022 г., постъпили в Съда съответно на 28 юни 2022 г. и на 14 юли 2022 г., във връзка с наказателно производство срещу
ВБ (C‑430/22)
ВБ (C‑468/22)
при участието на
Специализирана прокуратура,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: P. G. Xuereb, председател на състава, L. Bay Larsen (докладчик), заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от шести състав, и T. von Danwitz, съдия,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Европейската комисия, от M. Wasmeier и Ив. Залогин, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 8, параграф 4, второ изречение и член 9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB L 65, 2016 г., стр. 1).
2 Запитванията са отправени в рамките на задочно наказателно производство срещу ВБ за участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотични вещества и държане на оръжия.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 9 и 39 от Директива 2016/343 гласят:
„(9) Целта на настоящата директива е да се укрепи правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални правила във връзка с някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес.
[…]
(39) Когато държавите членки предвиждат възможността за провеждане на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, но условията за постановяване на решение в отсъствието на определен заподозрян или обвиняем не са могли да бъдат изпълнени, тъй като местонахождението на заподозрения или обвиняемия не е могло да бъде установено въпреки положените разумни усилия, например, защото лицето е избягало или се е укрило, би следвало все пак да има възможност за постановяване на решение в отсъствието на заподозрения или обвиняемия и за изпълнение на това решение. В такъв случай държавите членки следва да гарантират, че при информирането на заподозрения или обвиняемия за решението, по-специално когато лицето е задържано, то следва да бъде информирано и за възможността да обжалва решението и за правото на нов съдебен процес или друго средство за правна защита. Тази информация следва да бъде предоставена в писмена форма. Информацията може да бъде предоставена и устно, при условие че фактът относно предоставянето на информацията е отбелязан в съответствие с процедурата на протоколиране съгласно националното законодателство“.
4 Член 8 от тази директива е озаглавен „Право на лицата да присъстват на съдебния процес“ и предвижда:
„1. Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях.
2. Държавите членки могат да предвидят възможност съдебният процес, в който може да бъде постановено решение относно вината или невиновността на заподозрения или обвиняемия, да се проведе в негово отсъствие, при условие че:
а) заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване; или
б) заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата.
3. Постановеното в съответствие с параграф 2 решение може да бъде изпълнено срещу заподозрения или обвиняемия.
4. Когато държавите членки допускат възможността за провеждане на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, но компетентните органи не са в състояние да изпълнят условията, предвидени в параграф 2 от настоящия член, тъй като местонахождението на заподозрения или обвиняемия не може да бъде установено въпреки положените разумни усилия, държавите членки могат да предвидят, че решението може все пак да бъде постановено и изпълнено. В такъв случай държавите членки гарантират, че при информирането на заподозрения или обвиняемия за решението, по-специално когато лицето бъде задържано, то бива информирано и за възможността да обжалва решението и за правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с член 9.
5. Настоящият член не засяга националните правила, съгласно които се предвижда възможност за съдията или компетентния съд временно да отстрани заподозрян или обвиняем от съдебния процес, когато това е необходимо в интерес на осигуряването на нормалното протичане на наказателното производство, при условие че е спазено правото на защита.
6. Настоящият член не засяга националните правила, съгласно които цялото производство или определени етапи от него се провеждат писмено, при условие че е спазено правото на справедлив съдебен процес“.
5 Член 9 от посочената директива е озаглавен „Право на нов съдебен процес“ и гласи:
„Държавите членки гарантират, че когато заподозреният или обвиняемият не е присъствал на съдебния процес срещу него и условията, предвидени в член 8, параграф 2, не са били изпълнени, засегнатото лице има право на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество, включително и разглеждане на нови доказателства, и може да доведе до отмяна на първоначалното решение. В тази връзка държавите членки гарантират, че заподозреният или обвиняемият има правото да присъства, да участва ефективно в съответствие с процедурите по националното право, и да упражнява правата си на защита“.
Българското право
6 Член 423, алинеи 1—4 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“) гласи:
„(1) В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда […] задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство. […]
(2) Искането не спира изпълнението на присъдата, освен ако съдът постанови друго.
(3) Производството за възобновяване на наказателното дело се прекратява, ако задочно осъденият не се яви в съдебно заседание без уважителни причини.
(4) Когато задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и съдът възобнови наказателното производство, с решението си той се произнася по мярката за неотклонение“.
7 Член 425, алинея 1, точка 1 и алинея 2 от НПК гласи:
„(1) Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да:
1. отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото; […]
(2) В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
8 Специализираната прокуратура (България) образува наказателно производство срещу ВБ по обвинение за това, че заедно с още определен брой лица е участвал в организирана престъпна група, поставила си за цел отглеждането и разпространението на наркотични вещества, както и държането на оръжия —престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода.
9 Наказателното производство се води в отсъствието на ВБ. В хода на това производство той не е получил каквото и да било официално уведомление за обвиненията срещу него. Освен това той не е могъл да бъде уведомен, че обвинението е внесено за разглеждане от съд, за датата и мястото на съответното съдебно заседание, както и за последиците от неявяването му.
10 Всъщност компетентните национални органи не са успели да установят местонахождението на ВБ, тъй като в досъдебното производство той се е укрил непосредствено преди предприемане на полицейската операция по задържането на заподозрените лица. ВБ е обявен за издирване, включително и с европейска заповед за арест, но не е намерен.
11 В рамките на досъдебната фаза и на съдебното производство ВБ е защитаван от трима поредни служебни адвокати, като нито един от тях никога не го е виждал и не е поддържал връзка с него или с негови роднини.
12 Наказателното производство все още е висящо, като по-голямата част от доказателствата вече са събрани. Според запитващата юрисдикция има вероятност спрямо ВБ да бъде постановена осъдителна присъда и да бъде определено наказание лишаване от свобода.
13 Запитващата юрисдикция посочва по-специално, че съгласно член 423, алинея 1 от НПК задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на производството в шестмесечен срок от узнаване на присъдата. Българското право обаче не предвиждало, че лицето трябва да бъде предварително уведомено за правото му да поиска възобновяване на производството. По-специално българското право не предвиждало задължение за посочване на възможността да се иска възобновяване на производството в постановената в задочно производство присъда или в друг адресиран до подсъдимия акт на съда.
14 Освен това българското право по принцип не предвиждало предварително определяне на право на нов съдебен процес при задочно осъждане. По-конкретно съдът, който разглеждал делото и постановявал акт по същество в отсъствието на подсъдимия, нямал правомощието да прецени дали отсъстващият подсъдим има право на нов съдебен процес поради това, че делото е разгледано и решено в негово отсъствие. Това било така, доколкото в българското право правомощието за тази преценка е предоставено на Върховния касационен съд (България), който, ако е сезиран с искане за възобновяване на наказателното производство, трябва съгласно член 423, аленея 1 от НПК да прецени дали са налице основания за образуване на нов съдебен процес поради отсъствието на подсъдимия.
15 Накрая запитващата юрисдикция посочва, че българското право изисква лично явяване на задочно осъдения, за да се разгледа по същество искането за възобновяване на производството, а член 9 от Директива 2016/343 не предвижда такова изискване. Посоченото изискване в значителна степен намалявало обаче ефективността на правото по член 9 от тази директива, доколкото за задочно осъденият съществувал риск да бъде арестуван и така да бъде приведено в изпълнение задочното осъждане.
16 С оглед на изложеното запитващата юрисдикция иска да се установи дали, когато разглежда дело в отсъствието на подсъдимия при обстоятелства, от които ясно личи, че не са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, трябва в постановената в задочното производство присъда изрично да посочи, че осъденото лице има право на нов съдебен процес, за да се изпълни изискването за информиране по член 8, параграф 4, второ изречение от същата директива.
17 В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че ако Съдът отговори утвърдително на този въпрос, би възникнал въпросът за съдържанието на информацията, която следва да се предостави на задочно осъдения.
18 От една страна, следвало да се установи дали задочно осъденият трябва да бъде информиран, че има право на нов съдебен процес, ако подаде искане за това, и че разглеждащият това му искане съд може да прецени само вида на възобновяването на производството, или пък трябва да бъде информиран, че има право да поиска нов съдебен процес и съдът ще прецени основателността на искането му. От друга страна, следвало да се провери дали задочно осъденият трябва да бъде информиран, че има задължение да се яви лично пред съда, който е сезирал с искането си за възобновяване на производството, като това предполага съвместимост на посоченото задължение с член 9 от Директива 2016/343.
19 При тези обстоятелства Специализираният наказателен съд (България) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси по дело C‑430/22:
„1) Чл. 8, ал. 4, изр. 2 от Директива 2016/343 следва ли да се тълкува като задължаващ национален съд, който постановява осъдителна присъда в отсъствието на подсъдимия и това става извън хипотезите на чл. 8, ал. 2, да посочи изрично правото на подсъдимия на възобновяване на производството, което той има съобразно чл. 9 от Директивата, с цел в един по-късен момент, по-специално при задържането му за изтърпяване на наказанието, това право да му бъде съобщено. Въпросът се задава при условие, че националното право не предвижда уведомяване на задочно осъденото лице за правото му на възобновяване при задържането му за изпълнение на задочното наказание; също така не предвижда участие на съд при издаване на европейска заповед за арест за изпълнение на наказание.
2) Чл. 8 ал. 4 изр. 2 от Директива 2016/343 и по-специално изразът „информирано и за възможността да обжалва решението и за правото му на нов съдебен процес или на друго средство за правна защита, в съответствие с чл. 9“ следва ли да се тълкува като информиране за официално признато право на възобновяване, или следва да се тълкува като информиране за правото да поиска такова възобновяване, като основателността на това искане ще бъде предмет на последващ контрол?“.
20 По дело C‑468/22 Специализираният наказателен съд спира производството и поставя на Съда следния преюдициален въпрос:
„Съответен ли е на чл. 9 от Директива 2016/343 и на принципа за ефективност национален закон — чл. 423, ал. 3 НПК — който задължава лицето, което прави искане за възобновяване на делото поради неговото отсъствие извън хипотезите на чл. 8, ал. 2, да се яви лично пред съда, за да бъде разгледано това искане по същество?“.
Производството пред Съда
21 С писмо от 5 август 2022 г. Софийски градски съд (България) уведомява Съда, че вследствие на изменение на закона, влязло в сила на 27 юли 2022 г., Специализираният наказателен съд е закрит и че считано от тази дата, някои от висящите пред него наказателни дела, включително това по главното производство, преминават в компетентност на Софийски градски съд.
По преюдициалните въпроси
По първия преюдициален въпрос по дело C‑430/22
22 С първия си въпрос по дело C‑430/22 запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, параграф 4 от Директива 2016/343 задължава национален съд при задочно осъждане, при което не са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от тази директива, изрично да посочи в осъдителната присъда правото на нов съдебен процес с цел това право да бъде съобщено на задочно осъдения в по-късен момент, по-специално при задържането му за изтърпяване на наказанието.
23 Най-напред следва да се припомни, че според запитващата юрисдикция при обстоятелствата в главното производство условията по член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 не са изпълнени и че следователно е приложим член 8, параграф 4 от същата директива.
24 Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, целите, преследвани от правната уредба, от която тя е част, и евентуално нейният генезис (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers, C‑263/18, EU:C:2019:1111, т. 38 и цитираната съдебна практика). По-специално следва да се вземат предвид съображенията на съответния акт на Съюза, доколкото те могат да изяснят волята на автора на акта и да представляват важни насоки за тълкуване на този акт (вж. в този смисъл решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил), C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 32).
25 Що се отнася до текста на член 8, параграф 4 от Директива 2016/343, тази разпоредба предвижда, че когато държавите членки допускат възможността за провеждане на съдебен процес в отсъствието на заподозрения или обвиняемия, но компетентните органи не са в състояние да изпълнят условията, предвидени в параграф 2 от тази директива, тъй като местонахождението на заподозрения или обвиняемия не може да бъде установено въпреки положените разумни усилия, държавите членки могат да предвидят, че решението може все пак да бъде постановено и изпълнено.
26 Както уточнява член 8, параграф 4 от посочената директива, в такъв случай е важно при информирането за решението лицето да бъде информирано също и за правото му на нов съдебен процес и за възможността да обжалва задочното решение.
27 Както обаче правилно отбелязва Европейската комисия, тази разпоредба не определя точно реда и условия за информирането на засегнатото лице, като предвижда само че то се извършва при информирането му за задочното решение, и по-специално при задържането на това лице, имайки предвид, че задържането обикновено се извършва след установяване на местонахождението на издирваното лице.
28 Това се потвърждава от съображение 39 от Директива 2016/343, което предвижда, че посоченото информиране следва да бъде в писмена форма, но може да бъде и устно, ако бъде отбелязано в съответствие с процедурата на протоколиране съгласно националното законодателство.
29 Накрая, важно е да се припомни, че Директива 2016/343 цели само да установи общи минимални правила и следователно не извършва изчерпателна хармонизация на наказателното производство. При това положение редът и условията, предвидени в националното право, не следва да застрашават постигането на целта на тази директива да се гарантира справедливостта на производството и следователно да се позволи на засегнатото лице да присъства на съдебния процес по смисъла на член 8 или 9 от посочената директива (вж. в този смисъл решение от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (Производство срещу обвиняем, който се е укрил), C‑569/20, EU:C:2022:401, т. 43).
30 От това следва, че Директива 2016/343 не налага на съда, постановил задочно решение срещу лице, което отсъства и чието местонахождение е неизвестно, задължение да включи в това решение информация относно правото на нов съдебен процес и възможността за обжалване на това решение. Всъщност изборът на реда и условията на предоставяне на тази информация на съответните лица е оставен на преценката на държавите членки, стига засегнатото лице да получи тази информация при информирането му за съответното решение.
31 С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос по дело C‑430/22 следва да се отговори, че член 8, параграф 4 от Директива 2016/343 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава национален съд при задочно осъждане, при което не са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от тази директива, изрично да посочи в осъдителната присъда правото на нов съдебен процес.
По втория преюдициален въпрос по дело C‑430/22 и по преюдициалния въпрос по дело C‑468/22
32 С оглед на отрицателния отговор на първия въпрос по дело C‑430/22 Съдът не следва да отговаря както на втория въпрос по това дело, така и на въпроса по дело C‑468/22, имайки предвид, че както бе посочено в точка 17 от настоящото решение, според запитващата юрисдикция само в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос би се наложило да се установи съдържанието на информацията, която следва да се предостави на задочно осъдения съгласно изложеното в точка 18 от настоящото решение.
По съдебните разноски
33 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
Член 8, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава националeн съд при задочно осъждане, при което не са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от тази директива, изрично да посочи в осъдителната присъда правото на нов съдебен процес.
Xuereb | Bay Larsen | von Danwitz |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 8 юни 2023 година.
Секретар | | Председател на състава |
A. Calot Escobar | | P. G. Xuereb |