Дело T‑348/08
Aragonesas Industrias y Energía, SAU
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на натриев хлорат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Жалба за отмяна — Разпределяне на пазара — Определяне на цените — Съвкупност от улики — Дата на доказателствата — Изявления на конкуренти — Признание — Продължителност на нарушението — Глоби — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Съдебен контрол — Граници
(член 81, параграф 1 ЕО и член 230 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
2. Общностно право — Принципи — Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост
(член 6, параграф 2 ЕС; член 81, параграф 1 ЕО; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
4. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението — Липса на писмени доказателства — Действие
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП)
5. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)
6. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Съдебен контрол — Определяне на възприетите от Комисията доказателства
(член 81, параграф 1 ЕО; член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП; Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване на нарушението — Преценка на доказателствената стойност на различни доказателства — Признание на предприятие за участието му в неправомерни срещи
(член 81, параграф 1 ЕО)
8. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Изчисляване на основния размер на глобата — Отчитане на характеристиките на нарушението като цяло
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 22 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
9. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пасивно съдействие или „следване на лидера“ от предприятието
(член 81 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2006/C 210/02 на Комисията)
10. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Повишаване на общото ниво на глобите — Допустимост
(член 81, параграф 1 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела — Преценка
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
12. Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Констатиране на незаконосъобразност — Необходимост Общият съд да се произнесе по изменението на решението в рамките на неограничената си компетентност
(член 261 ДФЕС)
1. Що се отнася до събирането на доказателства за нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, които са в състояние да докажат достатъчно убедително от правна страна съществуването на фактите, които съставляват нарушение.
Освен това в рамките на жалба за отмяна, подадена на основание член 230 ЕО, съдът на Съюза следва единствено да осъществи контрол за законосъобразност на обжалвания акт.
Така ролята на съда, сезиран с жалба за отмяна срещу решение на Комисията, в което се установява наличието на нарушение на правото в областта на конкуренцията и на адресатите се налагат глоби, се състои в това да преценява дали изтъкнатите от Комисията в нейното решение доказателства и други обстоятелства са достатъчни за установяване на наличието на твърдяното нарушение.
(вж. точки 90—92)
2. Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решение за установяване на нарушение на правилата на конкуренция. Следователно, особено в рамките на жалба за отмяна на решение за налагане на глоба, ако съдът все още има съмнения, че Комисията е установила надлежно съществуването на такова нарушение, той не би могъл да направи извод в тази насока.
Всъщност в последната посочена хипотеза е необходимо да се вземе предвид презумпцията за невиновност, която произтича по-специално от член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека и е част от основните права, които съгласно практиката на Съда, потвърдена и в преамбюла на Единния европейски акт и в член 6, параграф 2 ЕС, както и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, са защитени от правния ред на Съюза. Предвид естеството на разглежданите нарушения, както и предвид същността и степента на строгост на предвидените за тях санкции, презумпцията за невиновност се прилага по-специално при производствата за нарушения на приложимите за предприятията правила относно конкуренцията, които производства могат да доведат до налагане на глоби или на периодични парични санкции.
(вж. точки 93 и 94)
3. В областта на конкуренцията е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е извършено.
Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване.
Освен това предвид общоизвестния характер на забраната за антиконкурентни споразумения не може да се изисква от Комисията да представи доказателства, които изрично удостоверяват наличието на контакт между съответните оператори. Фрагментарните и откъслечни доказателства, с които може да разполага Комисията, във всички случаи трябва да могат да бъдат допълнени по пътя на дедукцията, така че да е възможна възстановка на релевантните обстоятелства. Следователно съществуването на антиконкурентна практика или антиконкурентно споразумение може да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат при липса на друго смислено обяснение да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.
(вж. точки 95—97)
4. Що се отнася до доказателствата, които могат да бъдат представени, за да се установи нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), принципът, който има предимство в правото на Съюза, е този на свободата при събиране на доказателствата.
Следователно евентуалната липса на писмени доказателства е от значение само при общата преценка на доказателствената стойност на съвкупността от посочени от Комисията улики. Обратно, сама по себе си тя не позволява на засегнатото предприятие да оспори валидно твърденията на Комисията, като представи друго обяснение на фактите. Такъв е случаят само когато представените от Комисията доказателства не позволяват да се докаже недвусмислено и без да е необходимо тълкуване, че е налице нарушение.
Впрочем нито една разпоредба и нито един основен принцип на правото на Съюза не забраняват на Комисията да се позове по отношение на дадено предприятие на изявленията на другите обвинени предприятия, дори да са събрани от Комисията в рамките на искане на основание Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели. В противен случай тежестта на доказване на противоречащото на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП поведение, която пада върху Комисията, би била прекалено голяма и несъвместима със задачата ѝ да следи за правилното прилагане на посочените разпоредби.
Все пак изявлението на обвинено в участие в картел предприятие, чиято точност се оспорва от няколко други обвинени предприятия, не може да се счита за достатъчно доказателство за съществуването на извършено от последните нарушение, без да е потвърдено от други доказателства, като се има предвид, че необходимата степен на потвърждение може да бъде по-ниска поради достоверността на разглежданите изявления. Това условие за потвърждаване на изявлението на дадено предприятие трябва да се спазва и в случай на оспорване на посоченото изявление от друго обвинено предприятие.
(вж. точки 98—101 и 206)
5. В областта на конкуренцията с особено висока доказателствена стойност се ползват изявленията, които, първо, са достоверни, второ, са направени от името на дадено предприятие, трето, произхождат от лице, което има професионално задължение да действа в интерес на това предприятие, четвърто, не са в интерес на техния автор, пето, произхождат от лице, което е пряк свидетел на обстоятелствата, за които свидетелства, и шесто, предоставени са писмено, доброволно и след задълбочено обмисляне.
Макар по принцип на доброволните изявления на основните участници в един незаконен картел да се гледа с известно недоверие, предвид възможността тези участници да са склонни да минимизират значението на своето участие в нарушението и да преувеличават това на други участници, фактът, че дадено лице е поискало спрямо него да се приложи Известието на Комисията относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели, така че да бъде освободено от глоба или тя да бъде намалена, не означава непременно, че то е било склонно да представи изопачени доказателства относно участието на други членове на картела. Всъщност всеки опит да се подведе Комисията може да постави под съмнение искреното и пълно сътрудничество от страна на молителя и по такъв начин да застраши възможността му да извлече ползи от Известието относно сътрудничеството. В това отношение потенциалните последици от предоставянето на изопачени доказателства са още по-сериозни, като се има предвид, че оспорваното изявление на дадено предприятие трябва да бъде подкрепено с други доказателства. Всъщност това обстоятелство увеличава вероятността неточните изявления да бъдат разпознати както от Комисията, така и от останалите предприятия, които са обвинени в участие в нарушението.
(вж. точки 104—106)
6. Административното производство по Регламент № 1/2003, което се провежда пред Комисията, се подразделя на две отделни последователни фази, всяка от които има своя собствена вътрешна логика, а именно, от една страна, фаза на предварително разследване, и от друга — състезателна фаза. Фазата на предварителното разследване, през която Комисията прибягва до предвидените в Регламент № 1/2003 правомощия за разследване и която продължава до изложението на възраженията, е предназначена да позволи на Комисията да събере всички релевантни доказателства, които потвърждават или не наличието на нарушение на нормите на конкуренцията, и да приеме първоначална позиция във връзка с по-нататъшния ход и насоката на производството. Обратно на това, състезателната фаза, обхващаща периода от изложението на възраженията до приемането на окончателно решение, трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение.
При преценката на доказателствата и другите обстоятелства, които Комисията изтъква, за да установи наличието на нарушение на правилата на конкуренцията, Общият съд, за да определи посочените доказателства, може да се позове само на тази част от мотивите на решението на Комисията, в която последната описва състезателната фаза на административното производство. Всъщност едва след като получи, в рамките на състезателната фаза, становището на съответното предприятие относно първоначалната позиция на Комисията, изразена в края на фазата на предварителното разследване и представена в изложението на възраженията, Комисията може да реши дали да запази или не тази първоначална позиция и така да се произнесе окончателно по твърдяното нарушение.
Когато, след като получи становището на дадено предприятие относно изложението на възраженията, самата Комисия, при преценката на доказателствата, с които разполага в края на фазата на предварителното разследване, за да се произнесе по участието на посоченото предприятие в нарушението, постави под съмнение доказателствената стойност на посочените доказателства, Общият съд може да отчете само тази преценка на Комисията.
(вж. точки 109, 110 и 113)
7. Що се отнася до признанието на дадено предприятие за участието му в неправомерна с оглед на правилата на конкуренцията среща, изричното или мълчаливо признаване на фактически или правни обстоятелства от дадено предприятие в хода на административното производство пред Комисията може да представлява допълнително доказателство при преценката на основателността на съдебната жалба.
Поради това, за да бъде възприето такова признание като надлежно доказателство, е необходимо да се провери, на стадия на преценката на основателността на дадена жалба, дали съдържанието на това признание допълва други доказателства, приведени от Комисията.
(вж. точки 217 и 218)
8. Макар тежестта на нарушението на правилата на конкуренция най-напред да се преценява в зависимост от присъщите за самото нарушение елементи, като неговото естество, общия пазарен дял на всички съответни предприятия, географския обхват на нарушението и това дали то е било извършено или не, по-нататък тази преценка се променя в зависимост от отегчаващите или смекчаващи обстоятелства, присъщи за всяко от участвалите в нарушението предприятия.
Така целта на първия етап от метода за определяне на глобата от Комисията е да се определи основният размер на наложената на всяко разглеждано предприятие глоба, като към стойността на продажбите на стоките и услугите на съответния географски пазар на всяко от предприятията се приложи първи коефициент за умножение, който отразява тежестта на нарушението, и дори втори коефициент за умножение, който има за цел да възпре предприятията от предприемането на нови неправомерни действия. Както следва от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, всеки един от тези два коефициента за умножение се определя в зависимост от фактори, които отразяват характеристиките на нарушението като цяло, а именно доколкото то обединява всички антиконкурентни действия на всички участници.
Следователно при определянето на размера на тези два коефициента за умножение не следва да се отчитат специфичните характеристики на извършеното от всеки един от отделните участници нарушение. Тази констатация освен това се потвърждава от самата цел на втория етап от метода за определяне на глоби, който сам по себе си има за цел да отчете отегчаващите или смекчаващи обстоятелства, характеризиращи поотделно антиконкурентните действия на всеки един от участниците в разглежданото нарушение.
Следователно всички фактори, които се изброяват в точка 22 от Насоките за целите на едновременното определяне на коефициента за умножение „тежест на нарушението“ (точка 21 от Насоките) и на коефициента за умножение „допълнителна сума“ (точка 25 от Насоките), имат за цел да се оцени нарушението като цяло съгласно правилата за конкуренцията на Съюза. По-специално от Насоките не следва, че Комисията е длъжна да вземе предвид специфичните за даден участник в нарушение на правилата на конкуренцията обстоятелства, като слабото участие на дадено предприятие в антиконкурентните контакти или неизпълнението на сключените споразумения, по време на първия етап от метода за определяне на глобата. Всъщност тези обстоятелства се вземат предвид от Комисията по време на втория етап от посочения метод в качеството им на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, присъщи на всяко едно от участващите в нарушението предприятия.
(вж. точки 264—267 и 273)
9. В това отношение следва да се отбележи, че точки 28 и 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, предвиждат промяна на основния размер на глобата в зависимост от някои отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, присъщи за всяко от разглежданите предприятия. По-специално в точка 29 от Насоките е установен неизчерпателен списък на смекчаващите обстоятелства, които при определени условия могат да доведат до намаляване на основния размер на глобата. Безспорно е, че пасивната роля на дадено предприятие не е предвидена в този списък като смекчаващо обстоятелство, което може да бъде взето предвид. Доколкото обаче установеният в точка 29 от Насоките списък не е изчерпателен, това обстоятелство по принцип не може да бъде изключено от обстоятелствата, които могат да доведат до намаляване на основния размер на глобата.
Пасивната роля на дадено предприятие в извършването на нарушението предполага поведението на засегнатото предприятие да е „безлично“, тоест то да не взема активно участие в изготвянето на антиконкурентното споразумение или антиконкурентните споразумения.
Сред обстоятелствата, които са от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в картела, или също наличието на изрични изявления в този смисъл, изхождащи от представители на трети предприятия, участвали в нарушението.
(вж. точки 279—281, 284 и 285)
10. Комисията разполага със свобода на преценка при определянето на размера на глобите, за да насочва поведението на предприятията към спазване на правилата на конкуренцията. Фактът, че в миналото за определени видове нарушения Комисията е налагала глоби в определен размер, не я лишава от възможността да увеличи този размер в границите, определени с Регламент № 1/2003, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на общностната политика на конкуренция. Напротив, ефикасното прилагане на общностните правила за конкуренция изисква Комисията да може във всеки момент да съобрази размера на глобите с нуждите на тази политика.
(вж. точка 293)
11. Обстоятелството, че дадено предприятие, чието участие в съгласуване с конкурентите е установено, не действа на пазара в съответствие с договореното, невинаги представлява фактор, който следва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобата, която следва да се наложи. Всъщност предприятие, което въпреки съгласуването с конкурентите си провежда повече или по-малко независима политика на пазара, може просто да се опитва да използва картела в своя полза.
(вж. точка 297)
12. Обстоятелството, че анализът на правните основания, повдигнати от дадено предприятие срещу законосъобразността на решение на Комисията, с което се налага глоба за нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, показва наличието на незаконосъобразност, не освобождава Общия съд от задължението му да разгледа въпроса дали трябва, с оглед на последиците на посочената незаконосъобразност и в приложение на неограничената си компетентност, да измени обжалваното решение.
(вж. точка 306)