ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД
11 март 2013 година(*)
„Обезпечително производство — Конкуренция — Публикуване на решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Отхвърляне на искането за поверително третиране на информация, за която се твърди, че попада в обхвата на търговската тайна — Молба за постановяване на временни мерки — Неотложност — Fumus boni juris —Претегляне на интереси“
По дело T‑462/12 R
Pilkington Group Ltd, установено в St Helens, Мърсисайд (Обединеното кралство), за което се явяват г‑н J. Scott, г‑н S. Wisking и г‑н K. Fountoukakos-Kyriakakos, solicitors,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г—н M. Kellerbauer, г‑н P. Van Nuffel и г‑н G. Meeßen, в качеството на представители,
ответник,
с предмет молба за спиране на изпълнението на Решение C (2012) 5718 окончателен на Комисията от 6 август 2012 година, с което е отхвърлено искане за поверителна обработка на данни, подадено от Pilkington Group Ltd, по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), и молба за постановяване на временни мерки, предназначени да запазят поверителното третиране на определени данни, свързани с жалбоподателя, отнасящи се до решение C (2008) 6815 окончателен на Комисията от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло),
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора, производство и искания на страните
1 Настоящото обезпечително производство се отнася до Решение C (2012) 5718 окончателен на Комисията от 6 август 2012 година, с което е отхвърлено искане за поверително третиране на данни, подадено от Pilkington Group Ltd, по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
2 С обжалваното решение Европейската комисия отхвърля искането за запазване на неповерителната версия на Решение C (2008) 6815 окончателен от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло, наричано по-нататък „решението от 2008 г.“), публикувано през февруари 2010 г. на уебсайта на генерална дирекция „Конкуренция“.
3 В решението от 2008 г. Комисията констатира нарушение на член 81 ЕО, извършено в периода между 1998 г. и 2003 г. на територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП) от жалбоподателя Pilkington Group Ltd и други дружества, принадлежащи към същата група, от редица дружества, принадлежащи към френската група Saint-Gobain и японската група Asahi — към която именно принадлежи дружеството AGC Glass Europe, — както и от белгийското дружество Soliver във връзка с продажбите на стъкло, използвано за нови автомобили и за оригинални резервни части за автомобили (наричан по-нататък „картелът за автомобилно стъкло“). В резултат на това Комисията налага на участниците в картела глоби в общ размер над 1,3 милиарда евро, като глобата, наложена на групата на жалбоподателя, възлиза на 370 милиона евро.
4 След като взема предвид исканията за поверително третиране, отправени от адресатите на решението от 2008 г., през февруари 2010 г. Комисията публикува пълна, неповерителна временна версия на това решение на уебсайта си. Жалбоподателят не оспорва това публикуване.
5 С писмо от 28 април 2011 г. Комисията информира жалбоподателя за намерението си поради съображения за прозрачност да публикува по-подробна, неповерителна версия на решението от 2008 г. и поради това да отхвърли редица негови искания за поверително третиране относно, на първо място, имената на клиенти, наименованията и описанията на продукти, както и друга информация, позволяваща идентифицирането на определени клиенти (наричани по-нататък „сведения от категория І“), на второ място, броя на представените от жалбоподателя документи, участието на конкретен производител на автомобили, ценообразуването, промените в цените и др. (наричани по-нататък „сведения от категория ІІ“), и на трето място, сведения, позволяващи според жалбоподателя идентифицирането на определени членове на неговия персонал, за които се твърди, че са били въвлечени в осъществяването на картела (наричани по-нататък „сведения от категория ІІІ“). В случай на несъгласие Комисията приканва жалбоподателя да сезира служителя по изслушването по силата на Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (ОВ L 275, стр. 29).
6 След като установява, че предложената по-подробна версия съдържа редица сведения, които не са били публикувани през февруари 2010 г. поради съображения за поверителност, с писмо от 30 юни 2011 г. жалбоподателят уведомява служителя по изслушването, че възразява срещу публикуването на версия на решението от 2008 г., която е по-подробна от публикуваната през февруари 2010 г., изтъквайки, че сведенията от категории І и ІІ трябва да бъдат защитени, тъй като представляват търговска тайна, докато разгласяването на сведения от категория ІІІ би позволило идентифицирането на физически лица, а именно на служители на жалбоподателя, за които се твърди, че са участвали в картела. Въз основа на това жалбоподателят моли за поверително третиране на тези сведения в тяхната съвкупност.
7 С обжалваното решение, подписано „[о]т името на Комисията“, макар и да приема поверителния характер на част от посочените от жалбоподателя данни, служителят по изслушването отхвърля тези искания почти изцяло.
8 Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 9 август 2012 г.
9 С жалба, подадена на 19 октомври 2012 г. в секретариата на Общия съд, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение. В подкрепа на жалбата си той сочи по същество, че спорното публикуване нарушава, от една страна, задължението на Комисията за поверителност, произтичащо от член 339 ДФЕС и от член 28 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), и от друга страна, задължението за защита на личните данни, произтичащо от член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стp. 389, наричана по-нататък „Хартата“), доколкото по-подробната версия на решението от 2008 г. съдържа търговска тайна, попадаща в обхвата на професионалната тайна, както и сведения, позволяващи идентифицирането на определени служители на жалбоподателя.
10 С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд същия ден, жалбоподателят предявява настоящата молба за допускане на обезпечение, като по същество моли председателя на Общия съд:
– да спре изпълнението на обжалваното решение до произнасянето на Общия съд по съществото на главното дело,
– да разпореди на Комисията да не публикува версия на решението от 2008 г., която е по-подробна, що се отнася до него, в сравнение с публикуваната през февруари 2010 г. на нейния уебсайт,
– да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
11 В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 11 януари 2013 г., Комисията моли председателя на Общия съд:
– да отхвърли молбата за допускане на обезпечение,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
12 След подаването на становището на Комисията на жалбоподателя е дадена възможност да представи отговор, поради което на 18 февруари 2013 г. той подава писмено становище. Впоследствие Комисията представя писмено становище от 6 март 2013 г.
13 Посредством отделни актове, депозирани в деловодството на Общия съд на 17 и 22 януари 2013 г., германските застрахователни компании HUK-Coburg, LVM, VHV и Württembergische Gemeinde-Versicherung подават молби за встъпване в настоящото обезпечително производство в подкрепа на исканията на Комисията. Последната не се противопоставя на молбата, докато жалбоподателят в писменото си становище си от 12 февруари 2013 г. се произнася против уважаването на молбите за встъпване.
От правна страна
По молбите за встъпване
14 Съгласно член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим спрямо Общия съд по силата на член 53, първа алинея от Статута, дадено лице може да встъпи в дело, внесено за разглеждане от Общия съд, ако докаже интерес от изхода на делото.
15 По този въпрос съществува постоянна практика, че под интерес от изхода на спора се разбира пряк и настоящ интерес от уважаването на самите искания, а не интерес във връзка с наведените основания. Действително, необходимо е да се установи разграничение между лицата, подали искания за встъпване, които доказват наличието на пряк интерес по отношение съдбата на конкретния акт, чиято отмяна се иска, и тези, които доказват наличието само на непряк интерес от изхода на спора поради сходство между тяхното положение и това на една от страните (вж. Определение на председателя на Съда от 15 януари 2013 г. по дело Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑133/12 P, точка 7 и цитираната съдебна практика, вж. също така Определение на председателя на Общия съд от 26 юли 2004 г. по дело Microsoft/Комисия, T‑20l/04 R, Recueil, стp. II‑2977, точка 32).
16 Когато молба за встъпване е подадена в хода на обезпечително производство, интересът от изхода на спора трябва да се схваща като интерес от изхода на обезпечителното производство. Действително също както и изходът на главното дело изходът на обезпечителното производство може да увреди интересите на трети лица или да ги облагодетелства. От това следва, че в рамките на едно обезпечително производство интересът на подалия молба за встъпване трябва да се преценява по отношение на последиците от постановяването на исканата временна мярка или от отхвърлянето на молбата за допускането ѝ спрямо тяхното икономическо или правно положение (определение по дело Microsoft/Комисия, посочено по-горе, точка 33).
17 Във всеки случай преценката на съдията по обезпечителното производство относно наличието на интерес от изхода на висящото дело не засяга преценката, която Общият съд извършва по отношение на молбата за встъпване в главното дело (определение по дело Microsoft/Комисия, посочено по-горе, точка 35).
18 Именно в светлината на тези съображения следва да се прецени дали четиримата подали молби за встъпване имат интерес от изхода на настоящия спор.
19 Четиримата подали молби за встъпване, всички действащи в сектора на застраховането на автомобилното стъкло, твърдят, че през декември 2010 г. и през септември и декември 2011 г. са подали пред LG Düsseldorf (областен съд в Дюселдорф) (Германия) искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи срещу AGC Glass Europe et autres. Посредством тези искове, които са все още висящи пред националния съд, те целят да получат обезщетение за претърпените вреди от изкуственото вдигане на цените в нарушение на член 101 ДФЕС, които членовете на картела за автомобилно стъкло са фактурирали в периода между 1998 г. и 2003 г. и които са послужили за база на плащанията в областта на застраховането на автомобилното стъкло. Те уточняват, че за тях е мното трудно да изчислят количествено претърпените вреди, без да разполагат с подробни сведения относно картела за автомобилно стъкло, които Комисията понастоящем има намерение да публикува. Следователно за тях е много важно Комисията да публикува по-подробна версия на решението от 2008 г. в сравнение с публикуваната през февруари 2010 г. и което жалбоподателят не може да осуети.
20 В това отношение е достатъчно да се припомни, от една страна, че обжалваното в настоящия случай решение представлява отхвърляне на искане за поверително третиране на данни, подадено единствено от жалбоподателя, и от друга страна, че исковете за обезщетение, които изтъкват подалите молби за встъпване, са предявени на национално равнище срещу AGC Glass Europe et autres, без последните да уточнят, че сред тези „други“ фигурира и жалбоподателят. Поради това съдията по обезпечителното производство би могъл само да предположи, че този израз визира дружества, принадлежащи към японската група Asahi (вж. точка 3 по-горе). От друга страна, жалбоподателят потвърждава в становището си от 12 февруари 2013 г., че не е ответник във въпросните национални производства, а само е встъпил в подкрепа на исканията на AGC Glass Europe. От това следва, че в случай на отхвърляне на жалбата за отмяна на атакуваното решение сведенията, които Комисията ще получи възможност да публикува, няма да бъдат от никаква полза за подалите молби за встъпване в рамките на исковете им за обезщетение, тъй като тези сведения не засягат AGC Glass Europe. Следователно подалите молби за встъпване не сочат никакъв пряк и настоящ интерес от изхода на спора по смисъла на член 40 от Статута на Съда. Такъв интерес не би могъл да им бъде признат и поради простия факт, че съществува възможност те да бъдат принудени да съдят жалбоподателя за обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи пред националния съд, тъй като това би довело до толкова съществено разширяване на кръга на потенциалните встъпващи страни, че ще доведе до опасност от сериозно засягане на процедурата пред юрисдикциите на Съюза (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 8 юни 2012 г. по дело Schenker/Air France и Комисия, C‑589/11 P(I), точка 24).
21 Във всеки случай подалите молби за встъпване не установяват наличието на конкретен интерес от изхода на обезпечителното производство, в смисъл че за тях би било неприемливо да изчакат приключването на главния спор. По-специално те са пропуснали да установят, че икономическото или правното им положение би било накърнено, ако настоящата молба за постановяване на обезпечителни мерки не бъде отхвърлена. От друга страна, обстоятелството, че искът за обезщетение, предявен от HUK-Coburg, е висящ пред националния съд от декември 2010 г., без това подало молба за встъпване лице да се е позовало на непосредствена опасност от евентуален неблагоприятен за него изход, показва по-скоро, че в резултат на молбите за спиране на производството националният съд може да бъде изправен пред необходимостта да изчака решението в главното производство, за да продължи съобразно него производството по исковете за обезщетение.
22 Следователно молбите за встъпване трябва да бъдат отхвърлени.
По молбата за допускане на обезпечение
23 От тълкуването на член 278 ДФЕС във връзка с член 279 ДФЕС, от една страна, и на член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга, е видно, че съдията по обезпечителното производство може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на обжалвания пред Общия съд акт или да предпише необходимите временни мерки.
24 Член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че в молбите за допускане на обезпечение трябва да се изложат предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка. В този смисъл спирането на изпълнението и другите временни мерки могат да бъдат предоставени от съдията по обезпечителното производство, ако се установи, че постановяването им е фактически и правно обосновано от външна страна (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо да бъдат разпоредени и да породят действието си още преди решението по главното дело, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на лицето, което ги е поискало. Тези предпоставки са кумулативни, поради което молбите за постановяване на временни мерки трябва да бъдат отхвърлени, щом като една от тях не е налице. При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (Определение на председателя на Съда от 14 октомври 1996 г. по дело SCK и FNK/Комисия, C‑268/96 P(R), Recueil, стр. I‑4971, точка 30 и от Определение от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C‑445/00 R, Recueil, стр. I‑1461, точка 73).
25 При това изследване на обстоятелствата в тяхната съвкупност съдията по обезпечителното производство разполага с широки правомощия за преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая начина, по който трябва да се установи наличието на тези условия, както и последователността на тази проверка, тъй като нито една правна норма не му налага предварително установена схема за анализ относно оценката на необходимостта от постановяване на временна мярка (Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., C‑149/95 P(R), Recueil, стр. I‑2165, точка 23 и Определение на председателя на Съда от 3 април 2007 г. по дело Vischim/Комисия, C‑459/06 P(R), непубликувано в Сборника, точка 25).
26 Съдията по обезпечителното производство счита, че въз основа на документите по делото разполага с всички необходими данни за произнасяне по настоящата молба за допускане на обезпечение, без да е необходимо преди това да изслушва устните обяснения на страните.
27 При обстоятелствата в настоящия случай най-напред следва да се извърши съпоставка на интересите и да се провери дали е изпълнено условието за неотложност.
По сравнителното претегляне на интересите и неотложността
28 Съгласно трайно установената съдебна практика сравнителното претегляне на различните засегнати интереси се състои в преценка от съдията по обезпечителното производство дали интересът на молителя от тяхното постановяване надделява или не над интереса от незабавно прилагане на спорния акт, като по-специално следва да се прецени дали евентуалната отмяна на този акт от съдията по същество би могла да доведе до премахване на положението, създадено в резултат от незабавното изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт би могло да бъде пречка за пълния му ефект, в случай че жалбата по същество бъде отхвърлена (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 11 май 1989 г. по дело RTE и др./Комисия, 76/89 R, 77/89 R и 91/89 R, Recueil, стр. 1141, точка 15 и Определение на председателя на Съда от 26 юни 2003 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 R и C‑217/03 R, Recueil, стр. I‑6887, точка 142).
29 Що се отнася по-специално до условието създаденото с определението за допускане на обезпечение правно положение да бъде обратимо, следва да се отбележи, че целта на обезпечителното производство е само да гарантира пълния ефект на бъдещото решение по същество (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 27 септември 2004 г. по дело Комисия/Akzo и Akcros, C‑7/04 P(R), Recueil, стр. I‑8739, точка 36). Следователно това производство има чисто спомагателен характер по отношение на главното производство, към което се наслагва (Определение на председателя на Общия съд от 12 февруари 1996 г. по дело Lehrfreund/Съвет и Комисия, T‑228/95 R, Recueil, стр. II‑111, точка 61), така че решението на съдията по обезпечителното производство трябва бъде временно по характер в смисъл да не може нито да предрешава делото по същество, нито да го обезмисли, лишавайки го от полезно действие (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 17 май 1991 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C‑313/90 R, Recueil, стр. I‑2557, точка 24 и Определение на председателя на Общия съд от 12 декември 1995 г. по дело Connolly/Комисия, T‑203/95 R, Recueil, стр. II‑2919, точка 16).
30 От това по необходимост следва, че интересът, защитаван от една от страните в обезпечителното производство, не е годен за закрила, доколкото тя иска от съдията по обезпечителното производство да приеме решение, което, без да е с чисто временен характер, би предопределило насоката на бъдещото решение по същество и би го обезмислило, лишавайки го от полезно действие. Освен това именно поради тази причина молбата, с която съдията по обезпечителното производство се приканва да разпореди „временното“ разгласяване на притежаваните от Комисията сведения, за които се твърди, че са поверителни, е обявена за недопустима, уважаването ѝ би могло да неутрализира предварително последиците на последващото решение по същество (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 23 януари 2012 г. по дело Henkel и Henkel France/Комисия, T‑607/11 R, точки 23—25).
31 В настоящия случай в рамките на главния спор Общият съд ще трябва да се произнесе дали обжалваното решение — с което Комисията отхвърля молбата на жалбоподателя да не публикува спорната информация — трябва да бъде отменено, по-специално поради накърняване на поверителния характер на тези сведения, доколкото разкриването им ще съставлява нарушение на член 339 ДФЕС и на член 8 от Хартата. В тази връзка е очевидно, че за да запази полезното действие на съдебното решение за отмяна на обжалваното решение, жалбоподателят трябва да е в състояние да предотврати неправомерното публикуване на спорната информация от Комисията. Отменителното съдебно решение обаче би било напразно и лишено от полезно действие, ако настоящата молба за допускане на обезпечение бъде отхвърлена, тъй като отказът би позволил на Комисията да публикува незабавно разглежданите сведения и следователно би предопределил de facto насоката на бъдещото решение по същество, а именно отхвърлянето на жалбата за отмяна.
32 Тези съображения не отпадат поради обстоятелството че дори реалното публикуване на спорните сведения вероятно няма да доведе до лишаване на жалбоподателя от правен интерес, що се отнася до отмяната на обжалваното решение. В действителност конкретната причина за това е, че всяко друго тълкуване би поставило допустимостта на жалбата в зависимост от разкриването или не на посочените сведения от Комисията и би позволило на последната чрез създаването на свършен факт да избегне съдебния контрол, като извърши такова разгласяване, дори и незаконно (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 октомври 2007 г. по дело Pergan Hilfsstoffe für industrielle Prozesse/Комисия, T‑474/04, Сборник, стр. II‑4225, точки 39—41). Формалното запазване на правния интерес за нуждите на спора, предмет на главното производство, обаче не е пречка отменителното съдебно решение, постановено след публикуването на спорните сведения, да загуби всякакво полезно действие за жалбоподателя.
33 Следователно интересът на Комисията от отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение трябва да отстъпи пред интереса на жалбоподателя, още повече че постановяването на исканите временни мерки би довело единствено до запазване за ограничен период от време на съществуващото от февруари 2010 г. статукво (вж. в този смисъл определение по дело RTE и др./Комисия, посочено по-горе, точка 15).
34 Доколкото Комисията възразява, че повече от четири години обществеността очаква решението от 2008 г. да бъде най-накрая публикувано в пълната му версия и че е неприемливо жалбоподателят да може да бави това в продължение на няколко години просто като претендира, че подлежащите на публикуване сведения са поверителни, следва да се отбележи, че институцията ответник се задоволява да твърди, че службите ѝ са се сблъскали с оскъпяващ се във времето процес, налагащ им третирането на многобройни молби за поверителност, без това твърдение да е подкрепено от каквото и да е писмено доказателство. Комисията следователно не е доказала в достатъчна степен от правна гледна точка, че е била принудена да изчака до 28 април 2011 г., за да реши да публикува пълната версия на решението от 2008 г. При тези обстоятелства не може да се изключи, че самата Комисия е в голяма степен отговорна за твърдяната загуба на време. Във всеки случай Комисията не обяснява защо се е въздържала — дори и от предпазливост — да изложи в писмената си защита по главното дело, депозирана на 8 януари 2013 г., молба за бързо производство на основание член 76а от Процедурния правилник, с цел да се опита да компенсира част от загубеното време. Отказвайки се от възможността да постигне ускорено разглеждане на главния спор, Комисията не може успешно да упреква жалбоподателя, че е използвал спрямо нея процесуалното си право да иска спиране на изпълнението на обжалваното решение.
35 Комисията изтъква също и интереса на потенциалните потърпевши от картела за автомобилно стъкло, които биха имали нужда от сведенията от категории І и ІІ, за да докажат основателността на исковете, по-специално причинно-следствената връзка и квалификацията на вредите, които биха предявили срещу жалбоподателя пред националния съд. Според Комисията, ако публикуването на тази информация бъде забавено до постановяването на решението по главното дело, исковете на някои от тези потърпевши биха могли да се погасят по давност, по-специално в държавите членки, в които давностните срокове са кратки.
36 Въпреки това, ако интересите на трети лица, които биха били пряко засегнати от евентуално спиране на изпълнението на обжалваното решение, могат да бъдат взети предвид при претеглянето на засегнатите интереси (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 17 януари 2001 г., Petrolessence и SG2R/Комисия, T‑342/00 R, Recueil стp. II‑67, точка 51), тази аргументация на Комисията не е от такова естество, че да може да надделее над интереса на жалбоподателя. Действително, от една страна, твърденията на Комисията относно националните давностни срокове са твърде неопределени, доколкото тя пропуска да посочи конкретно какво би попречило на потърпевшите да предявят своевременно исковете си за обезщетение, постигайки същевременно спиране на националните производства до постановяването на решението по главното дело. Впрочем единствените посочени конкретни примери в този контекст се отнасят до исковете за претърпени вреди и пропуснати ползи, които самите четирима подали молби за встъпване са предявили през 2010 г. и през 2011 г. пред националния съд, очевидно без да се сблъскат с погасяване на давността (вж. точки 19 и 21 по-горе). От друга страна, както беше споменато в точка 34 по-горе, както допуснатото забавяне на публикуването на пълната версия на решението от 2008 г., така и евентуалната по-голяма продължителност на производството по главното дело в значителна степен следва да бъдат вменени във вина не на жалбоподателя, а на Комисията.
37 Най-сетне, ако е вярно, че потърпевшите от картела за автомобилно стъкло също могат да се позоват на правото на ефективни правни средства за защита, що се отнася до техните искове за обезщетение срещу участниците в този картел, какъвто е и жалбоподателят, следва да се отбележи, че в случай на постановяване на исканите от жалбоподателя временни мерки упражняването на това право ще бъде само забавено, което ще означава ограничаване във времето на упражняването на това право, докато в случай на отхвърляне на молбата за обезпечение съответното право на жалбоподателя ще бъде сведено до нула. Поради това интересът на жалбоподателя следва да бъде предпочетен пред този на потърпевшите от картела.
38 В такъв случай, след като резултатът от съпоставката на засегнатите интереси е в полза на жалбоподателя, изглежда необходимо спешно да се защити неговият интерес, при условие че е налице опасност от настъпването на сериозна и непоправима вреда от отхвърляне на молбата му за допускане на обезпечение. В този контекст жалбоподателят поддържа по същество, че положението, създадено в резултат от публикуването на по-подробната версия на решението от 2008 г., не би могло да бъде премахнато.
39 Що се отнася до сведенията от категория ІІІ, жалбоподателят подчертава, че публикуването им ще засегне сериозно и непоправимо правото на защита на личните данни, което член 8 от Хартата предоставя на неговите служители, за които се твърди, че са участвали в картела.
40 В това отношение е необходимо веднага да припомним, че съгласно трайно установената съдебна практика жалбоподателят трябва да докаже, че исканото спиране на изпълнението е необходимо за защита на собствените му интереси и не може да се позове на засягане на интерес, който не е негов личен, като например засягането на права на трети лица, за да обоснове неотложността. Поради това жалбоподателят не може успешно да изтъкне вреди, които биха претърпели единствено неговите служители в подкрепа на неотложността на исканото спиране на изпълнението (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 19 юли 2007 г. по дело Du Pont de Nemours (Франция) и др./Комисия, T‑31/07 R, Сборник, стp. II‑2767, точка 147 и цитираната съдебна практика и Определение от 25 януари 2012 г. по дело Euris Consult/Парламент, T‑637/11 R, точка 26), а трябва да докаже, че тези вреди могат да доведат до лични, сериозни и непоправими вреди за него самия (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 20 декември 2011 г. по дело Österreichische Postsparkasse/Комисия, T‑213/01 R, Сборник, стр. II‑3963, точка 71).
41 Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като жалбоподателят претендира само, че разгласяването на сведенията от категория ІІІ [поверително(1)]. Жалбоподателят се ограничава следователно да изложи едно неопределено и спекулативно твърдение, без да направи уточнение в тази насока, нито да подкрепи твърдението си с каквото и да е доказателство. Същото се отнася и за съображението, че неговите служители биха могли да предявят срещу него искове заради това, че не ги е защитил. По-специално той не твърди и още по-малко доказва, че ще бъде в интерес на доброто управление на правосъдието той да осигури колективна защита на интересите на засегнатите служители с мотива, че поради доста големия им брой не може да се изисква от тях да предявят индивидуални искове за защита на личните си данни. В резултат на това жалбоподателят не е успял да докаже, че твърдяното засягане на интересите на неговите служители би довело до сериозни и непоправими вреди за предприятието му като такова.
42 От това следва, че условието за неотложност не е изпълнено, що се отнася до публикуването на сведенията от категория ІІІ. Предвид кумулативния характер на това условие и на условието, свързано с fumus boni juris (вж. точка 24 по-горе), молбата за обезпечение следва да бъде отхвърлена в частта относно тази информация.
43 Що се отнася до сведенията от категории І и ІІ, жалбоподателят изтъква, че веднъж след като те бъдат публиквани, последваща отмяна на обжалваното решение поради нарушение на член 339 ДФЕС не би отменило последиците, произтичащи от публикуването. Действително клиентите, конкурентите и доставчиците на жалбоподателя, финансовите анализатори, както и широката общественост биха могли да получат достъп до спорните сведения и да ги използват свободно, което би причинило сериозни и непоправими вреди на жалбоподателя. В резултат на това жалбоподателят ще бъде лишен от ефективна правна защита, ако спорната информация бъде разпространена, преди спорът по главното дело да бъде разрешен.
44 В това отношение следва да се отбележи, че ако в главния спор се окаже, че предвиденото от Комисията публикуване има за предмет поверителни по естеството си сведения, чието разкриване е в разрез със закрилата на професионалната тайна по силата на член 339 ДФЕС, жалбоподателят би могъл да се позове на тази разпоредба, която му предоставя основно право, за да възрази срещу това публикуване. Както признава Съдът в Решение от 14 февруари 2008 г. по дело Varec (C‑450/06, Сборник, стр. I‑581, точки 47 и 48), позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), всъщност може да се наложи да се забрани разгласяването на определени сведения, квалифицирани като поверителни, с цел да се защити основното право на дадено предприятие на личен живот, закрепено в член 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и в член 7 от Хартата, след като се уточнява, че понятието „личен живот“ не следва да се тълкува като изключващо търговската дейност на юридическите лица. Освен това Съдът добавя, че от една страна, той вече е признал правото на защита на търговската тайна за общ принцип, и от друга страна, че процесното предприятие би могло да претърпи „изключително сериозна вреда“, ако определени сведения бъдат неправомерно разгласени (вж. в този смисъл Решение по дело Varec, посочено по-горе, точки 49 и 54).
45 Като се има предвид, че в случай на отхвърляне на настоящата молба за допускане на обезпечение Комисията може незабавно да публикува спорните сведения от категории І и ІІ, възникват опасения, че основното право на жалбоподателя на закрила на професионалната тайна, закрепено в член 339 ДФЕС, член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата, би се оказало необратимо изпразнено от съдържание, що се отнася до посочените сведения. Едновременно с това правото на ефективни правни средства за защита на жалбоподателя, закрепено в член 6 от ЕКПЧ и в член 47 от Хартата, би се оказало компрометирано, ако Комисията имаше възможност да публикува спорните сведения, преди Общият съд да се е произнесъл по главната жалба. Следователно, тъй като основните права на жалбоподателя могат да бъдат сериозно и непоправимо увредени, с уговорката да се разгледа условието за fumus boni juris (вж. относно тясната връзка между това условие и условието, свързано с неотложността, Определение на председателя на Общия съд от 8 април 2008 г. по дело Кипър/Комисия, T‑54/08 R, T‑87/08 R, T‑88/08 R и T‑91/08 R—T‑93/08 R, непубликувано в Сборника, точки 56 и 57), налагането на поисканите временни мерки се оказва неотложно, що се отнася до сведенията от категории І и ІІ.
46 Нито един от изтъкнатите от Комисията аргументи не може да отмени тези съображения.
47 Така твърдението на Комисията, че жалбоподателят не се позовава на нарушение на основно право не се потвърждава в действителност. В действителност, когато жалбоподателят поддържа, че ако спорната информация бъде публикувана преди края на главния спор, той ще бъде лишен от ефективна съдебна защита, той се позовава мълчаливо, но неизбежно, на член 6 от ЕКПЧ и на член 47 от Хартата, които закрепват, и двата, основното право на ефективни правни средства за защита. Освен това, макар и жалбоподателят да се е ограничил да посочи нарушение на член 339 от ДФЕС, достатъчно е да припомним, че защитата на професионалната тайна, гарантирана от тази разпоредба, е издигната до ранга на основно право по смисъла на член 8 от ЕКПЧ и на член 7 от Хартата (вж. точка 44 по-горе), така че позоваването на член 339 ДФЕС означава неизбежно позоваване и на тези две други разпоредби.
48 Комисията се позовава по-нататък на практиката на ЕСПЧ (вж. Решение по дело Gillberg с/у Швеция от 3 април 2012 г., § 67 и § 72), за да подчертае, че член 8 от ЕКПЧ не е приложим в случая, тъй като тази разпоредба не може да бъде използвана от дадено лице при оплакване срещу нарушение, каквото е престъплението, което би произтекло по предвидим начин от неговите собствени действия. Комисията заключава в резултат на това, че спорните сведения, които служат само за очертаване на противоправното поведение на жалбоподателя, не може да попречи на публикуването чрез позоваване на правото на личен живот.
49 В това отношение е необходимо да се отбележи, че без изобщо да изследва дали инкриминираната шведска мярка е „нарушила право да не бъдат разгласявани поверителните сведения, което произтича от член 8 [от ЕКПЧ]“, ЕСПЧ се ограничава да изследва дали наказателното осъждане на г‑н Gillberg представлява само по себе си накърняване на правото на свобода на личния живот (Решение по дело Gillberg с/у Швеция, посочено по-горе, § 56, § 64, § 65 и § 68). Той отговаря отрицателно на този въпрос, доколкото вредоносните последици в личен, социален, психологически и финансов план на едно такова осъждане представляват „предвидими последици на извършването на престъпление […], които не биха могли поради това […] да бъдат наведени в подкрепа на твърдението, че наказателното осъждане представлява само по себе си засягане на правото на свобода на личния живот по смисъла на член 8 [от ЕКПЧ]“ (Решение по дело Gillberg с/у Швеция, посочено по-горе, § 68).
50 В настоящото производство обаче не става въпрос за преценка дали жалбоподателят може да се противопостави съгласно член 8 от ЕКПЧ на налагането на глоба от Комисията за нарушение на член 101 ДФЕС на публичното му посочване като участник в картела за автомобилно стъкло или на други „предвидими“ негативни последици на едно такова наказание в деловия свят. В случая съдът на Съюза трябва да определи по-скоро дали сведенията от категории I и II трябва да бъдат третирани поверително, в приложение на посочения член 8, или напротив, могат да бъдат използвани от Комисията за целите на много подробно публично очертаване на противоправното поведение на жалбоподателя. Такъв въпрос, свързан с поверителния характер на определени сведения, не е бил предмет на Решение по дело Gillberg с/у Швеция, посочено по-горе, поради което аргументът на Комисията, изведен от това решение на ЕСПЧ, не може да бъде успешен.
51 Позовавайки се на множество определения на председателите на Съда и на Общия съд, Комисията добавя, че във всеки случай за жалбоподателя не е достатъчно да твърди нарушение на основното право на защита на професионалната или на търговската тайна, а трябва да установи освен това наличието на опасност това нарушение да доведе до сериозни и непоправими вреди в материален или морален план. Настъпването на такива обаче не било доказано в настоящия случай.
52 В този контекст Комисията препраща най-напред към Определение на председателя на Общия съд от 7 ноември 2003 г. по дело Bank Austria Creditanstalt/Комисия (T‑198/03 R, Recueil, стp. II‑4879) и Определение от 22 декември 2004 г. по дело Microsoft/Комисия (T‑201/04 R, Recueil, стp. II‑4463), в които съдът в обезпечителното производство, изправен пред аргумента за необратимия характер на публикуването на чувствителна информация, която може да бъде използвана във връзка с исковете за заплащане на претърпени вреди и пропуснати ползи срещу заинтересования, квалифицира като чисто финансови вредите, които биха могли да произтекат за заинтересования от такова използване на посочената информация, а чисто финансовите вреди обикновено не могат да бъдат непоправими (вж. Определение по дело Bank Austria Creditanstalt/Комисия, посочено по-горе, точки 45, 47, 52 и 53), уточнявайки, че разкриването на сведенията, които до този момент са били пазени в тайна — било поради съществуването на право на интелектуална собственост, било като търговска тайна — не включва по необходимост настъпването на сериозни вреди, въпреки че узнаването на такава информация не може да бъде изтрито от съзнанието (вж. Определение по дело Microsoft/Комисия, посочено по-горе, точки 253 и 254).
53 В това отношение е необходимо все пак да се подчертае, че следваният от съда в обезпечителното производство подход в определенията по делата Bank Austria Creditanstalt/Комисия и Microsoft/Комисия, посочени по-горе, в областта на защитата на твърдени поверителни сведения, трябва да бъде изоставен, тъй като се отклонява от основните права, на които се позовава искащият временна защита на тези сведения. В действителност най-късно, считано от влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., който издига Хартата до ранга на първично право на Съюза и предвижда, че тя има същата юридическа сила както Договорите (член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС), неизбежната опасност от сериозно и непоправимо нарушаване на основните права, защитени от членове 7 и 47 от Хартата (както и от съответните разпоредби на ЕКПЧ) в тази област, трябва да бъде квалифицирана сама по себе си като вреда, оправдаваща постановяването на исканите временни защитни мерки. В това отношение все пак е необходимо да се подчертае, че следваният от съда в обезпечителното производство подход в определенията по делата Bank Austria Creditanstalt/Комисия и Microsoft/Комисия, посочени по-горе, в областта на защитата на информация, за която се твърди, че е поверителна, трябва да бъде изоставен, доколкото се отклонява от основните права, на които се позовава този, който моли за временна защита на тази информация.
54 По-нататък Комисията се позовава на Определение на председателя на Съда от 15 април 1998 г. по дело Camar/Комисия и Съвет (C‑43/98 P(R), Recueil, стp. I‑1815, точки 46 и 47), с което се отхвърля аргументът за непоправимия характер на твърдяната вреда с мотива, че „не е достатъчно абстрактно да се твърди, че засягането на основни права, в случая на правото на собственост и на правото на свободно упражняване на професионалната дейност, за да се установи, че щетата, която би могла да произтече от това, би имала непременно непоправим характер“. Въпреки това не може да се пренебрегне фактът, че делото, по което е постановено това определение, се отнася до вносител, който определя като недостатъчен броя на издадените сертификати за внос и цели да получи получи допълнително количество. Следователно този вносител се позовава на правата си на собственост и на свободно упражняване на професионалната дейност, поради което издаването на недостатъчно количество сертификати за внос само ограничава упражняването на въпросните основни права. Заинтересованият е продължил да се ползва от тези права, поради което съдията по обезпечителното производство е изискал доказване на сериозния и непоправим характер на тяхното ограничаване. В настоящия случай, напротив, в случай на отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение жалбоподателят ще бъде изцяло лишен от основните права, на които се позовава, което ще означава пълна загуба на тези права и поради това е възможно настъпването на най-сериозна и непоправима вреда. От това следва, че Определение по дело Camar/Комисия и Съвет, посочено по-горе, няма отношение към изследването на условието за неотложност в настоящото дело.
55 Същото и поради същите съображения следва от Определение на председателя на Общия съд от 18 март 2011 г. по дело Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия (T‑457/09 R, непубликувано в Сборника, точка 48), според което не е достатъчно да се твърди очевидно нарушаване на основно право, за да се установи сериозният и непоправим характер на вредите, които биха могли да произтекат от него. Действително по това дело миноритарен акционер на банка се противопоставя на икономическите последици от изпълнението на условие, с което Комисията е обвързала разрешаването на държавна помощ в полза на тази банка, условие, което същият акционер е бил приел по принцип (Определение по дело Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия, посочено по-горе, точка 47). За разлика от настоящото дело, не става въпрос следователно за обикновено ограничаване на упражняването на правото на собственост и на правото на равно третиране, на които се позовава заинтересованото лице.
56 Що се отнася до Определение на председателя на Съда от 27 септември 2004 г., Комисия/Akzo и Akcros (C‑7/04 P(R), Recueil, стp. I‑8739), свързано с поверителния характер на иззети при проверка от Комисията документи, става въпрос не за достъпа на обществеността до тези документи, а за това дали Комисията е имала право да се запознае с тях. Именно в такъв специфичен и несъпоставим с настоящото дело контекст е било изследвано дали само запознаването на Комисията с въпросните документи, без те да бъдат използвани в производство за нарушаване на правилата на конкуренцията, би могло евентуално да доведе до нарушаване на професионалната тайна, като това обстоятелство не е било достатъчно само по себе си за установяване на спазването на условието за неотложност (Определение по дело Комисия/Akzo и Akcros, посочено по-горе, точка 41). Действително в случай на отмяна на решение, разпореждащо извършването на проверка, Комисията ще се окаже в невъзможност поради този факт да използва за целта на процедурата за нарушение на правилата на конкуренцията всички документи или доказателства, събрани в хода на проверката, под страх да се изложи на риска от отмяна на решението относно нарушението от съда на Съюза, доколкото то е основано на такива доказателствени средства (Определение по дело Комисия/Akzo и Akcros, посочено по-горе, точка 37). В такава ситуация простият факт на разкриване на поверителни сведения пред Комисията — публична институция, самата тя подчинена на изискването за спазване на професионалната тайна, не може да съставлява сериозно и непоправимо нарушение на основното право, на което се позовава жалбоподателят.
57 Предвид изложеното, тъй като условието за неотложност е спазено, що се отнася до сведенията от категории I и II, следва да се разгледа наличието на fumus boni juris в това отношение.
По fumus boni juris
58 Съгласно трайно установената съдебна практика условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от оплакванията в подкрепа на жалбата по главния спор, изложени от искащата временни мерки страна, изглежда вероятно основателно или във всеки случай не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание, тъй като разкрива наличието на сложни правни въпроси, чийто отговор не е категорично ясен и следователно предполага задълбочен анализ, който не може да се извърши от съдията по обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на главното производство или когато пренията между страните разкриват наличието на сериозен правен спор, чието решение не е категорично ясно (Определение на председателя на Общия съд от 19 септември 2012 г. по дело Гърция/Комисия, T‑52/12 R, точка 13 и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също Определение на председателя на Съда от 8 май 2003 г. по дело Комисия/Artegodan и др., C‑39/03 P R, Recueil, стр. I‑4485, точка 40).
59 Що се отнася по-специално до спора относно временната защита на твърдените поверителни сведения, следва да се добави, че под страх да не пренебрегне присъщо спомагателната и временна природа на производството по обезпечение (вж. точки 29—31 по-горе), както и неизбежната опасност да се стигне до отмяна на основните права, на които се позовава страната, търсеща временната им защита (вж. точки 44 и 45 по-горе), съдията по обезпечителното производство, би могъл по принцип да стигне до заключението, че липсва fumus boni juris само в хипотезата на очевидна липса на поверителен характер на въпросните сведения. Такъв би бил случаят например, ако подлежащата на защита информация фигурираше в публичния годишен счетоводен отчет на жалбоподателя или в акт, обнародван в Официален вестник на Европейския съюз.
60 В настоящия случай, в рамките на второто правно основание, повдигнато в подкрепа на жалбата по главното дело, жалбоподателят упреква Комисията по-специално, че решавайки да публикува сведения, които би следвало да бъдат счетени за търговска тайна и чиято поверителност следователно би трябвало да бъде защитена, Комисията е нарушила член 339 ДФЕС, както и член 28, параграф 1 и член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Освен това Комисията била извършила погрешна преценка по въпроса за съществуването на извънредни нужди, позволяващи разкриването на въпросните сведения.
61 Жалбоподателят поддържа, че сведенията от категории І и ІІ е търговски чувствителна, поверителна и неизвестна за обществеността информация, поради което спорното публикуване би разкрило на клиенти, конкуренти, доставчици и на обществеността като цяло, в консолидиран вид подробности за основните му клиенти и връзките, които поддържа с тях, като марката и модела на автомобилите, за които той представя документи. Този тип сведения бил очевидно чувствителен, също както и сведенията за броя на представените документи, за участието на даден производител на автомобили в дейността, за цените, ценообразуването, специалните отстъпки, процентите и др. В действителност тази информация би разкрила търговските практики на жалбоподателя по отношение на производители, които все още са негови клиенти и би могла също да бъде използвана от други производители в деловите им отношения с него.
62 Доколкото Комисията отрича поверителния характер на спорните сведения с мотива, че те датират отпреди повече от пет години, жалбоподателят отговаря, че не съществува предварително определен праг относно момента, в който данните придобиват исторически характер, тъй като той е функция от спецификите на въпросния пазар. Впрочем в Решение от 28 юни 2012 г. по дело Комисия/Agrofert Holding (C‑477/10 P, точка 67), Съдът бил подчертал, че по смисъла на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76), изключенията относно търговските интереси или чувствителните документи могат да се прилагат за период от 30 години, а ако е необходимо и след това.
63 Жалбоподателят уточнява, че [поверително]. Поради това консолидираните сведения от категория І не биха загубили своя поверителен характер поради изтичането на време, тъй като разгласяването на тези сведения би позволило на конкурентите и на клиентите да получат изключително подробен списък на клиентите на жалбоподателя и на особено специфични аспекти на отношенията му с тях.
64 Що се отнася до сведенията от категория ІІ, те оставали поверителни и търговски чувствителни поради специфичните характеристики на пазара на автомобилно стъкло, където договорите се подготвят често години преди производството. Ставало въпрос за дългосрочни и често подновявани договори, при които доставчиците на автомобилно стъкло продължават да снабдяват производителите за редица поколения на един модел. Предвид тази структура на пазара предложеното разгласяване на сведения щяло да доведе до голяма прозрачност, което носело риска от основна промяна на характеристиките на пазара и накърняване на интересите на жалбоподателя. В действителност жалбоподателят [поверително]. Тези сведения обаче щели да съдържат специфични целеви подробности относно цените на продуктите, които биха останали от значение за търговската дейност на жалбоподателя. Тяхното публикуване би позволило на клиентите и на конкурентите да извлекат информация за актуалните равнища на цените, което би довело до прозрачност на пазара, що се отнася до цените изобщо, и би засегнало по този начин позицията на жалбоподателя, доколкото тези сведения биха могли да бъдат използвани от неговите клиенти в преговорите и от останалите оператори, за да го поставят в неблагоприятна конкурентна ситуация.
65 Накратко жалбоподателят упреква Комисията, че е пренебрегнала въпроса дали сведенията от категории І и ІІ, взети като цяло, прочетени не по отделно, а заедно, публикувани в консолидирана и достъпна в интернет версия, остават поверителни. Публикуването на тези сведения общо би ги направило изключително чувствителни, тъй като би предоставило на обществеността като цяло задълбочено познание с доста висока степен на подробност за чувствителните делови отношения на жалбоподателя с по-голямата част от основните му клиенти. Това би могло също така да увеличи прекомерно и изкуствено прозрачността на пазара на автомобилно стъкло, позволявайки на всеки от клиентите на жалбоподателя да достигне до чувствителни сведения относно неговите делови отношения с останалите му клиенти. Тези сведения биха могли също така да станат достъпни за потенциалните му клиенти и за широката общественост, което би могло да увреди сериозно интересите на жалбоподателя.
66 Комисията оборва по същество, че молбите за поверителност, подадени от жалбоподателя пред служителя по изслушването, са твърде неопределени и общи, за да обосноват, освен незначителен брой от тях, исканото поверително третиране и че дори пред съдията по обезпечителното производство жалбоподателят би успял да установи за всяко конкретно посочено сведение, че то би трябвало да бъде защитено като търговска тайна. Освен това спорните сведения били обменени в рамките на картела за автомобилно стъкло и следователно доведени до знанието на останалите предприятия, участници в този картел. По тази причина те не биха могли повече да бъдат считани за тайна. При всяко положение спорните сведения датирали отпреди пет или повече години и би трябвало поради този факт да бъдат считани като исторически, тъй като жалбоподателят не доказва, че въпреки тяхната давност тези сведения биха представлявали все още съществени елементи за търговското му положение.
67 В това отношение следва да се отбележи, без да се омаловажават аргументите на Комисията, чиято основателност ще бъде разгледана от съдията по съществото на делото, преписката не позволява да се приеме очевидно отсъствие на fumus boni juris.
68 Действително, от една страна, решението от 2008 г., което е предмет на спорното неповерително публикуване, съдържа 731 съображения и 882 бележки под линия. Както следва от точка 6 от обжалваното решение, молбите за поверителност, подадени от жалбоподателя относно сведенията от категория І, се отнасят до 270 съображения и 46 бележки под линия, докато тези относно сведенията от категория ІІ се отнасят до 64 съображения и 19 бележки под линия. На пръв поглед следователно се оказва, че изследването на въпроса дали Комисията е допуснала грешка, като е отхвърлила по-голямата част от молбите за поверителност, повдига сложни въпроси, чието разрешаване заслужава щателно разглеждане, което не може да бъде извършено от съдията по обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на главното производство.
69 От друга страна, фактът, че служителят по изслушването е признал тайния характер на част от сведенията както от категория І, така и от категория ІІ показва, сам по себе си, че спорната информация не може, prima facie, да бъде квалифицирана общо, по причина на еднаквото естество, като очевидно лишена от таен или поверителен характер. Това признаване на тайния характер на част от сведенията също така изглежда, че отслабва аргументацията, според която простият факт на обмяна на сведенията сред участниците в картела за автомобилно стъкло би следвало да ги е преобразувал в общоизвестни извън жалбоподателя данни. Във всеки случай, доколкото Комисията препраща в този контекст към Определение на председателя на първи състав на Общия съд от 5 август 2003 г. по дело Glaxo Wellcome/Комисия (T‑168/01, непубликувано в Recueil, точка 43) и към Определение на председателя на осми състав на Общия съд от 8 май 2012 г. по дело Spira/Комисия (T‑108/07, точка 52), не се установява, че довеждането на тези сведения до знанието на останалите участници в картела за автомобилно стъкло от жалбоподателя, а не до знанието на неговите доставчици, клиенти и конкуренти, различни от участниците в картела, следва очевидно да бъде тълкувано в смисъл, че тези сведения са достъпни, ако не за широката общественост, то поне за някои специализирани кръгове, по смисъла на тези две определения.
70 Освен това, ако Комисията изтъква, че спорните сведения датират изцяло отпреди повече от пет години и поради това са загубили тайния си характер, вярно е, че сведенията за дадено предприятие, датиращи отпреди повече от пет години, трябва като общо правило да бъдат считани за исторически. Въпреки това заинтересованият може да докаже, че независимо от тяхната давност тези сведения все още представляват съществен елемент от неговото пазарно място (вж. в този смисъл Определение на председателя на четвърти състав на Общия съд от 22 февруари 2005 г. по дело Hynix Semiconductor/Съвет, T‑383/03, Recueil, стp. II‑621, точка 60 и цитираната съдебна практика). Изглежда обаче, че аргументацията на жалбоподателя, изложена в точки 63—65 по-горе, е prima facie лишена от всякакво значение за доказването, че сведенията от категории І и ІІ са останали тайна поради самото си естество. Не би могло и очевидно да се изключи, че член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001, според който поверителността на търговските интереси или на чувствителните документи може да бъде защитена по изключение за период от 30 години, а дори и след това, ако е необходимо, е от естество да повлияе на преценката, която следва да се извърши в настоящия случай.
71 Съдията по обезпечителното производство не би могъл следователно да изключи prima facie, че спорните сведения не са известни на ограничен кръг лица и че разкриването им би могло да причини сериозна вреда на жалбоподателя по смисъла на Решение на Общия съд от 30 май 2006 г. по дело Bank Austria Creditanstalt/Комисия (T‑198/03, Recueil, стp. II‑1429, точка 71).
72 Най-сетне, ако се предположи, че спорните сведения биха могли да бъдат считани за търговска тайна на жалбоподателя, въпросът дали те обективно са годни да бъдат защитени би изисквал претегляне на интереса на жалбоподателя тя да не бъде разкривана и общия интерес, изискващ дейностите на институциите на Съюза да се развиват при възможно най-стриктно спазване на принципа на откритост (Решение по дело Bank Austria Creditanstalt/Комисия, посочено по-горе, точка 71). Такова претегляне на различните представени интереси обаче — което се отнася общо до самото естество на сведенията от категории І и ІІ или до всяко от наведените над 300 съображения и 60 бележки под линия — би изисквало деликатна преценка, която следва да бъде запазена за съдията по съществото на делото. Във всеки случай от преписката не следва, че резултатът от това претегляне би наклонил очевидно везните в полза на интересите на Комисията.
73 Предвид изложените съображения се налага констатацията, че настоящото дело повдига сложни и деликатни правни въпроси, които не биха могли на пръв поглед да се приемат за ирелевантни и чието разрешаване изисква задълбочена проверка в рамките на главното производство. Необходимо е да се признае наличието на fumus boni juris.
74 Предвид изложеното, след като всички условия за постигането на тази цел са изпълнени, молбата за допускане на обезпечение следва да бъде уважена в частта, целяща постигането на забрана на публикуването от Комисията на сведенията от категории І и ІІ, а в останалата част следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
определи:
1) Отхвърля молбите за встъпване на HUK-Coburg, LVM, VHV и Württembergische Gemeinde-Versicherung.
2) Спира изпълнението на Решение C (2012) 5718 окончателен на Комисията от 6 август 2012 година, с което е отхвърлено искане за поверително третиране на данни, подадено от Pilkington Group Ltd, по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), що се отнася до две категории сведения съгласно посоченото в точка 6 от Решение C (2012) 5718 окончателен, отнасящи се, от една страна, до имената на клиенти, наименованията и описанията на продукти, както и до други сведения, позволяващи идентифицирането на определени клиенти, и от друга страна, до броя на представените от Pilkington Group документи, участието на конкретен производител на автомобили, ценообразуването, промените в цените и др.
3) Разпорежда на Комисията да не публикува версия на своето Решение C (2008) 6815 окончателен от 12 ноември 2008 година относно производство по член 81 [ЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло), която е по-подробна, що се отнася до сведенията от двете категории, посочени в точка 2 по-горе, в сравнение с версията, публикувана през февруари 2010 г. на нейния уебсайт.
4) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение в останалата ѝ част.
5) Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 11 март 2013 година.