РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
9 септември 2014 година(*)
„Държавни помощи — Летищни такси — Летище Любек — Решение за откриване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Явна грешка в преценката — Член 10 от Регламент (ЕО) № 659/1999“
По дело T‑461/12
Hansestadt Lübeck (Германия), правоприемник на Flughafen Lübeck GmbH, за който се явяват M. Núñez Müller, J. Dammann de Chapto и T. Becker, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват T. Maxian Rusche и R. Sauer, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C(2012) 1012 окончателен на Комисията от 22 февруари 2012 година относно държавни помощи SA.27585 и SA.31149 (2012/C) (ex NN/2012, ex CP 31/2009 и CP 162/2010) — Германия, в частта му относно правилника за летищните такси на летище Любек (Германия), приет през 2006 г.,
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: S. Papasavvas (докладчик), председател, N. J. Forwood и E. Bieliūnas, съдии,
секретар: K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 март 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производство и искания на страните
11 На 19 октомври 2012 г. FL подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
12 В писмената реплика, представена в секретариата на Общия съд на 20 февруари 2013 г., град Любек заявява, че замества FL в делото и поддържа първоначално подадената от него жалба.
13 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, Общият съд приканва жалбоподателя да отговори писмено на някои въпроси, а последният изпълнява това искане в предвидения срок. Комисията представя становище по отговорите на жалбоподателя в определения срок.
14 След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в трети състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.
15 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, поставя писмени въпроси на страните. Те отговарят в определения срок.
16 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 12 март 2014 г.
17 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение в частта, в която предвижда започване на официалната процедура по разследване относно правилника от 2006 г.,
– да отмени обжалваното решение в частта, в която задължава Федерална република Германия да отговори на разпореждането за предоставяне на информация във връзка с правилника от 2006 г.,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
18 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима,
– при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По първото искане
[…]
По съществото на спора
39 В подкрепа на първото искане жалбоподателят представя пет правни основания: първо, нарушение на правото на защита на Федерална република Германия; второ, неизпълнение на задължението за извършване на надлежна и безпристрастна проверка; трето, нарушение на член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС и на член 4, член 6 и член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41); четвърто, нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС; и пето, неизпълнение на задължението за мотивиране.
40 Общият съд намира за уместно да разгледа в самото начало четвъртото правно основание в частта му относно нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС с оглед на критерия за селективност.
41 В подкрепа на тази част от правното основание жалбоподателят твърди, че Комисията не трябвало да заключава, че правилникът от 2006 г. е мярка за предоставяне на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като той не бил селективен.
42 Във връзка с това следва в самото начало да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато в производство по жалба срещу решение за започване на официална процедура по разследване жалбоподателят оспорва преценката на Комисията относно квалификацията на спорната мярка като държавна помощ, контролът на съдилищата на Европейския съюз е ограничен до проверка дали Комисията не е допуснала явни грешки в преценката, като е приела, че не е могла да преодолее всички трудности в това отношение в хода на първоначалното разследване на разглежданата мярка (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 юли 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, C‑194/09 P, Сборник, стр. I‑6311, точка 61, Определение на председателя на Общия съд от 19 декември 2001 г. по дело Government of Gibraltar/Комисия, T‑195/01 R и T‑207/01 R, Recueil, стр. II‑3915, точка 79 и Решение на Общия съд от 23 октомври 2002 г. по дело Diputación Foral de Guipúzcoa и др./Комисия, T‑269/99, T‑271/99 и T‑272/99, Recueil, стр. II‑4217, точка 49).
43 На следващо място трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика квалификацията като държавна помощ изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да може да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. Решение от 10 юни 2010 г. по дело Fallimento Traghetti del Mediterraneo, С‑140/09, Сборник, стр. I‑5243, точка 31 и цитираната съдебна практика).
44 Селективността на дадена държавна мярка представлява една от характеристиките на понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл Решение на Съда от 1 декември 1998 г. по дело Ecotrade, C‑200/97, Recueil, стр. I‑7907, точка 40, Решение на Съда от 24 ноември 2011 г. по дело Италия/Комисия, C‑458/09 P, непубликувано в Сборника, точка 56 и Решение на Общия съд от 29 септември 2000 г. по дело CETM/Комисия, T‑55/99, Recueil, стр. II‑3207, точка 39). Всъщност тази разпоредба забранява помощите, които „поставя[т] в по-благоприятно положение […] определени предприятия или производството на някои стоки“, т.е. селективните помощи. Поради това предимства, произтичащи от мярка с общ характер, приложима без разлика за всички икономически оператори, не представляват държавни помощи по смисъла на посочения член (Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C‑66/02, Recueil, стр. I‑10901, точка 99).
45 За да се прецени селективността на определена мярка, следва да се разгледа въпросът дали в рамките на даден правен режим посочената мярка представлява предимство за някои предприятия в сравнение с други, които се намират в сходно фактическо и правно положение (вж. Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, C‑487/06 P, Сборник, стр. I‑10515, точка 82 и цитираната съдебна практика).
46 Също съгласно установената съдебна практика понятието „държавна помощ“ не се отнася до държавните мерки, въвеждащи разграничение между предприятията и следователно поначало селективни, когато това разграничение е резултат от естеството или структурата на системата, в която те се вписват (вж. Решение по дело British Aggregates/Комисия, посочено по-горе, точка 83 и цитираната съдебна практика).
47 В случая следва да се отбележи, че в точка 279 от обжалваното решение Комисията приема, че разглежданите предимства са предоставени единствено на авиокомпаниите, които използват летище Любек, и че поради това са селективни по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
48 Жалбоподателят възразява, че използващите други летища авиокомпании от фактическа и правна гледна точка не са в аналогично положение с авиокомпаниите на летище Любек и че Комисията не поддържа, че с правилника от 2006 г. на някои ползватели на летище Любек, за разлика от други ползватели на това летище, се предоставят предимства по необичаен за пазара начин.
49 Комисията посочва в отговор, че правилникът от 2006 г. е селективен, тъй като се прилага само за използващите летище Любек авиокомпании.
50 В това отношение в самото начало се налага изводът, че мотивите в точка 279 от обжалваното решение, посочени в точка 47 по-горе и илюстрирани в точки 265—267 от обжалваното решение, са единствената обосновка на селективността на правилника от 2006 г., поради което контролът за законосъобразност на посоченото решение трябва да бъде извършен само с оглед на тези мотиви.
51 На следващо място трябва да се отбележи, че приложимостта на правилника от 2006 г. само за използващите летище Любек авиокомпании е характерна за германския правен режим на летищните такси и присъща на самото естество на правилника за определяне на такива такси. Всъщност съгласно член 43a от Luftverkehrs-Zulassungs-Ordnung [Наредба за условията за издаване на разрешение за извършването на въздушни превози] управляващият летището орган изготвя приложимите за него тарифи. Следователно в разглеждания в случая правен режим правилникът от 2006 г. може да се отнася само до приложимите за летище Любек такси. На другите германски летища за ползващите ги авиокомпании се прилагат правилниците относно таксите, специално приети за тези летища. Следователно посочените авиокомпании не са в сходно положение с използващите летище Любек авиокомпании.
52 Освен това, макар от съдебната практика да следва, както отбелязва Комисията, че дадена помощ може да бъде селективна дори и да засяга цял икономически сектор (вж. Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano, C‑148/04, Recueil, стр. I‑11137, точка 45 и цитираната съдебна практика), трябва да се отбележи, от една страна, че посочената съдебна практика, установена по-специално в контекста на национални мерки с общо приложение, не е пряко релевантна в случая. Всъщност разглежданата мярка не се отнася до „цял икономически сектор“, като в случая би ставало въпрос за летищния сектор, а само до използващите летище Любек компании.
53 От друга страна, следва да се отбележи, че за да се прецени евентуалната селективност по отношение на някои предприятия на тарифа, установена от публичен орган за ползването на конкретно имущество или услуга в даден сектор, трябва по-специално да се вземат предвид всички предприятия, които ползват или могат да ползват имуществото или услугата, и да се провери дали само някои от тях са получили или могат да получат евентуално предимство. Ето защо положението на предприятията, които не искат или не могат да ползват съответните имущество или услуга, не е пряко релевантно за преценката дали е налице предимство. С други думи, селективността на дадена мярка, изразяваща се в определяне от публичен орган на тарифа за ползването на предоставени от него имущество или услуга, може да бъде преценена само с оглед на настоящите или на потенциалните клиенти на посочения орган и на конкретното имущество или услуга, а не с оглед по-специално на клиентите на други предприятия от сектора, предоставящи сходни имущество или услуги. Освен това, ако всяка недискриминационна тарифа, прилагана от публичен орган за ползването на дадено имущество или услуга, трябва да бъде приета за селективна, това по същество би довело до прекомерно разширяване на обхвата на понятието за помощи, които „поставя[т] в по-благоприятно положение […] определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Също така, за да може от евентуално предимство, предоставяно от публичен орган при ползването на конкретни имущество или услуги, да се ползват само някои предприятия, е необходимо предприятия, които ползват или желаят да ползват имуществото или услугата, да не получават или да не могат да получат това предимство от публичния орган при тези конкретни условия.
54 От посоченото по-горе следва, от една страна, че само обстоятелството, че правилникът от 2006 г. се прилага единствено за използващите летище Любек авиокомпании, не е релевантен критерий, за да се приеме той за селективен.
55 От посоченото по-горе следва, от друга страна, че предвид обстоятелството, че разглежданата в случая услуга е използването на летище Любек срещу заплащане на предвидените в правилника от 2006 г. такси и че не се оспорва възможността разпоредбите относно тарифите в посочения правилник да се прилагат за всички авиокомпании, Комисията неправилно е приела — с оглед на изложените в обжалваното решение мотиви — правилника от 2006 г. за селективен.
[…]
59 При тези обстоятелства се налага изводът, че с оглед на изложените в обжалваното решение мотиви Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е констатирала, че установените с правилника от 2006 г. предимства са селективни.
60 От посоченото по-горе следва, че е налице четвъртото правно основание, изтъкнато в подкрепа на първото искане, и че трябва да се отмени обжалваното решение в частта, в която се предвижда започване на официалната процедура по разследване относно правилника от 2006 г., без да е необходимо да се разглеждат останалите правни основания, представени в подкрепа на това искане.
[…]
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
реши:
1) Отменя Решение C(2012) 1012 окончателен на Комисията от 22 февруари 2012 година относно държавни помощи SA.27585 и SA.31149 (2012/C) (ex NN/2012, ex CP 31/2009 и CP 162/2010) — Германия, в частта му относно правилника за летищните такси на летище Любек, приет през 2006 г.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и половината от разноските на Hansestadt Lübeck.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2014 година.
Подписи